дневник Палау - още едно райско кътче на земята

[pikonio]

Отново съм влюбена и витая из облаците! Ама кой ги е създавал тия красоти по целия свят!

Ех, Палау, магическо Палау! Така магически беше изтрило всички ненужни глупости от главата ми, че успях да вляза в работния си мейл чак от осмия опит. Като казах осем, толкова и месеца остават до края на годината, а аз съм със скромните 3 дена останала отпуска. А болният ми мозък продължава да ме кара да се ровя из картата и да търся следващото приключение. Дотогава обаче има по-голяма вероятност да ни дойдат на гости разни палуанци и корейци.

 

А как само завиждам на всички магеланци, на които им предстои да посетят това вълшебно синьо! Ако някой иска да ме вземе като ръчен багаж, ще започна тренировки за побиране в 35-литровката. Имам солидни връзки и ще можете да ме внесете в страната безпроблемно

 

 

Подготовката

 

В 2 сутринта кацнахме, а час по-късно вече бяхме и в мотела. Посрещнаха ни с невероятната новина, че в момента в Палау има проблеми с водата и в нашия мотел тя е налична сутрин от 5 до 7 и вечер от 4 до 7. Положението можело да стане и по-лошо. В банята поне имаше кофа вода за спешни случаи. Проснахме се на леглата, алармите зазвъняха в 5 сутринта за жизненоважния душ, след което взехме още малко сън преди срещата ни с Planet Blue за нашето каяк приключение. Въобще не разбрах как си уточнихме маршрута, а след срещата нищо не ми се беше изяснило. Оставиха ни с десетина карти, 3 контейнера като багажници за каяците и задачата да се сдобием с храна и вода за 10 дена. За мен си оставаше мистерия колко място за багаж има в тия каяци и как точно ще се разпределя. И колко вода трябва да се купи за жаба като мен, така че да не повтаряме реюнионската суша.

 

Снабдяването с вода се окоза по-сложно, отколкото очаквах. В големите магазини не намерихме абсолютно никаква, а в малките имаше само бутилки от по 330 и 500 мл (и надписи, че не можеш да си купиш повече от 6 наведнъж). Голямо щастие беше като открихме 4 бутилки от по литър и половина, а привечер попаднахме и на големите им разфасовки от по 3,8л. Колко му е да мъкнеш по 10 кила вода и консерви храна някакви си 3 километра под жаркото слънце... няколко курса. И да не забравиш да се прибереш между 4 и 7 за душа и презареждане на кофата.

 

На следващия ден имахме още една среща за финалния маршрут, уточнения, желания, плащане, обяснения къде ще спим и как да си разпознаваме местата. Откровено казано, отново нищо не ми беше ясно: нито какви са тия карти с приливите и отливите и как да ги ползвам, нито къде точно ще си слагам багажа, единствено се бях съсредоточила да запомня откъде трябва да минем. Май вълнението беше доста голямо, защото цяла нощ не успяхме да мигнем.

 

Багажът: всичката ни храна влизаше спокойно в единия контейнер и оставаше доста място за уплътнение с вода. Това беше явен знак, че не е достатъчна, но все още не го знаехме. Водните запаси бяха 45 литра. Всичко извън яденето беше компактно вакуумирано в 2 водонепромокаеми торби - включително палатката и хамака. Единствено самотни и без идея къде ще попаднат останаха двете шалтета. Категорично бях отказала да си наемем котлони и други пособия за готвене. Взехме си последен истински душ, оплаках косата си заради предстоящия ѝ тормоз, оставихме раниците с ненужния багаж в мотела и дойдоха да ни вземат. 

[pikonio]

Ден 1: Nikko Bay

"Paddle to Tropic Bird Cove. Paddle to Lettuce Coral Wall for snorkeling. Cross over to Disney Lake, go through the tunnel, snorkel and explore. Make your way to Cathedral Cave and explore. By 3:30 pm start paddling to Turtle Island. Explore Tarzan Cave and paddle to Blue Devil Beach and set up camp."

 

 

 

Натоварихме багажа в каяците (много повече място имаха, отколкото си представях), разпределихме няколко порции вода и храна за презареждане на по-късен етап, приех доволно похвалите за невероятно компактния ни багаж (такова нещо не били виждали досега), седнахме в каяците и заваля дъжд. До де се обърнем да попитаме накъде точно да гребем и се оказа, че вече няма кого да питаме... ей така бързо ни изоставиха, преди дори да видят можем ли поне да потеглим. Първият ден определено беше най-сложния, докато се ориентираме в картите. Гледаш картата и виждаш отделни островчета. Гледаш напред и виждаш една голяма маса и не можеш да определиш кое е отделен остров и къде точно са проходчетата. Още след първия завой бяхме убедени, че не се намираме на правилното място. Е, на правилното място бяхме, ама дъждът не спираше.

 

На двете места, които ни бяха отбелязани за шнорхелинг, дъждът се усилваше, а видимостта се скапваше. Че даже ми беше и студено. Пробвах да се цопна във водата както ни обясняваха, че трябва да го правим - със завързан каяк за крака (предполагам, за да не се чудиш после къде е заминал, а и за евентуални минаващи лодки). Няма такъв абсурд, имах чувството, че нещо ме дърпа постоянно. Повече не сме се пробвали да спазваме правилата, а влизахме един по един, като връзвахме двата каяка един за друг, а дежурния се стремеше да е в близка околност на плуващия.

 

След като ни писна да ни вали и да потракваме със зъби, решихме рано-рано да се отправяме към къмпинга ни. Загребахме с пълна скорост към въпросния остров костенурка и тогава разбрахме какво означава "low tide". Трябваше да минем рифа (няколко пъти ни беше казано, че трябва да се отдалечим на поне 200 метра от брега), но това определено не беше възможно в този час - отвсякъде стърчаха корали и единственият начин за придвижване беше пеша. Облаците решиха да си тръгнат, слънцето пекна с всичка сила и ние загребахме обратно да се крием в пещерата.

 

 

 

 

Почакахме си няколко часа да започне прилива и да ни отвори пътищата каякски и загребахме отново. Това може би беше най-трудния участък за всичките ни дни гребане и открoвено казано доста ни притесни. Приливът заедно със силничкия насрещен вятър ни затрудняваха изключително много, а спреш ли за няколко секунди да гребеш (за да пиеш вода примерно), се оказваш няколко метра назад (с които си се борил последните 10 минути). Излизането ни се стори като цяла вечност, на моменти си мислихме, че колкото и усилия да влагаме, все си стоим на едно място. После за мен стана малко по-лесно, защото улових течението и просто си държах посоката на каяка, но разстоянието между мен и мъжа ми беше доста голямо и с викове не се чувахме. Основното притеснение беше да не си изпуснем къмпинг мястото, защото връщането назад изглеждаше невъзможно. Търсехме плажче със "стена" отпред, която нямало как да не забележим, но като не знаеш как точно изглежда, много неща ти приличат на стена. Все пак се добрахме успешно до първата цел:

 

 

 

Много добро местенце, тук прекарахме 2 нощувки, непосещавани от никого. Навеса го избягвах постоянно, заради гладните комари, които се навъртаха предимно там. Така или иначе не ми се размина, но поне не бяха в количествата, които съм виждала по други островни държави. За съжаление качеството на ухапване беше на ниво - такива рани никога не бяха ми ставали преди. Разпънахме палатката на открито - голяма жега беше с втория слой, но поне като ставах нощем, не се прибирах с 20-тина хапещи другари. Имаше 2 тоалетни, че даже и тоалетна хартия. Плъховете тука не бяха толкова много, нито пък бяха нахални. Даже мога да кажа, че бяха симпатични - по-дребнички, чистички и припкаха по скалите.

 

Малко стресиращ, но успешен първи ден! 

[baiKolio]

Тука се задава нещо УНИКАЛНО !!!

Сложил съм пуканките и чакам!

[pikonio]

Тука се задава нещо УНИКАЛНО !!!

Сложил съм пуканките и чакам!

 

Ооо, беше повече от уникално! Най-тъжното е, че не мога да го пресъздам нито със снимки, нито с думи.

[П.Кръстев]

Ооо, беше повече от уникално! Най-тъжното е, че не мога да го пресъздам нито със снимки, нито с думи.

 

Добре се справяш!

[pikonio]

Ден 2: Risong Bay

"Snorkel Blue Devil Gardens with kayaks in tow. Enter Black Tip Lake in search of baby black tip reef sharks. Make your way to Fish Pond in search of feather-tail stingrays. Paddle to Mandarin Fish Lake for a snorkel in search of mandarin fish and pajama cardinal fish. Make your way to Shipwreck Bay. Paddle back to Blue Devil Beach for another night of camping."

 

 

Хубав и лек ден, с малко гребане и без да се налага да си събираме багажа. Открихме много важното предназначение на кърпите, които се чудехме защо сме взели - покривахме си краката. Само за един ден, който беше предимно облачен, разликата отпред и отзад беше потресаваща, а за някои и болезнена.

 

Започнахме да следваме чинно дневния план - шнорхелинг пред плажчето на къмпинга ни. Разбира се без каяците, не ми е ясно защо ще си взимам какяка и ще си го връзвам за крака, като мястото е точно пред мен? Добре, че тука видяхме малко бебета акулки, защото в Black Tip Lake колкото и да ги търсихме, кьорава такава не видяхме. Вече запознати с приливите и отливите, прекратихме търсенето на акулчета, за да не останем цял ден заклещени при тях в чакане на прилива.

 

 

 

Следващото място ме накара много дълбоко да започна да се съмнявам в истинността на нещата, които се предполага да видим, както и в нашите способности да разчитаме картите. След многократна проверка на картата бяхме убедени, че нашите способности са на ниво, но така и не разбрах какви скатове може да се разхождат на това място:

 

 

Успокоение беше, че на следващите места видяхме описаните риби и японския потънал кораб. Както и срещнахме първите хора, откакто бяхме тръгнали. Дори и в най-смелите си представи не бях се надявала, че този трип може да бъде организиран така, че предимно да виждаш десетките преминаващи лодки в далечината, а ти да си стоиш самичък и необезпокояван.

Обратно на нашето плажче открихме един мнооого дълъг и тежък прът, с който отчаяно се опитвахме да съборим някой кокос. След повече от час изморителна тренировка никой от нас не можеше повече да помръдне въпросния прът и просто се отдадохме на айляк. И докато се чудех дали комарите ще ми попречат да прекарам нощта в хамака, дъждът се появи и ме изпрати да се потя в палатката.

 

[Лидия]

Pikonio, адски ти се кефя на авантюризма и пътешествията, за пореден път ме оставяш без думи, с нетърпение очаквам продължението

[AlexandraKo]

Тука се задава нещо УНИКАЛНО !!!

Сложил съм пуканките и чакам!

Аааа, аз съм си сипала един джин-тоник с печени орехчета и си чета с огрооомен кеф

Благодаря на Пиконио за удоволствието!

Редактирано 26 април, 2016 от AlexandraKo

[Георги Матеев]

Пиши пиши, че като гледам май ще копираме доста от програмата ти

 

 

А как само завиждам на всички магеланци, на които им предстои да посетят това вълшебно синьо! Ако някой иска да ме вземе като ръчен багаж, ще започна тренировки за побиране в 35-литровката. Имам солидни връзки и ще можете да ме внесете в страната безпроблемно

 

Единият куфар е в готовност и те очаква през Ноември

[pikonio]

Като погледнем голямата карта - онази част с черепчето - казват, че не може да се мине с каяк, трябва ти трансфер. На нас 250 долара ни се видяха множко, затова ни се спретна друг маршрут. От сегашна гледна точка, мисля, че вече бих платила тази цена - първо, защото предстоящите къмпинг места не ми харесаха и второ, защото една не малка част от островите си остана неразкрита за мен. И понеже едва ли пак кракът ми ще стъпи някога там, ами яд си ме е, трябваше да го направим по-дълго.

 

 

Ден 3: German Lighthouse

"Pack up camp and set off with the kayaks to paddle through Ngel Channel. Explore Wood-swallow Bay. Make your way to the German Lighthouse Dock. Hike the trail, return to the dock and set up camp. Optional exploration of Fantasy Lake."

 

 

От мястото, където прекарахме първите две нощувки, се виждаше къде ще бъде третата, само дето трябваше да заобиколим маркираната в червено част от картата. Малко неясно ни беше как точно да заобиколим някаква си площ вода, но да кажем, че се ориентирахме по разните стърчащи пръчки. Wood-swallow Bay така и не разбрахме кое е (еми така е, като не проучва човек предварително), така че директно тръгнахме към мястото за нощувка. Пътем една лодка специално дойде при нас да ни пита имаме ли достатъчно вода. Даже ни предложи да си завържем каяците за лодката и да ни изтегли донякъде, но денят беше пред нас и отказахме.

 

Докът на фара беше може би едно от най-неприятните места, които видях в цяло Палау. Течението събираше всичките изхвърлени боклуци от двете му страни и гледката не беше никак хубава. При малко повече желание човек можеше да се сдобие с чифт чехли еднакъв номер, а при още повече желание - и еднакъв цвят. Багажът от каяците се смъкваше с повишено внимание, понеже никой от нас не искаше да стъпва във водата, където крачетото ти леко затъва в тинята. А нощеска отливът ни събуди със силна миризма на... сигурно е било от тинята.

 

Тази вода изчезва на пълно, а после се пълни до ръба

 

Тръгнахме по пътеката към фара. Разходката беше приятна, макар и по-дълга отколкото очаквахме. Разни красиви птици прехвърчаха, някои по-сини и от водата. Дали преди не бях гледала към небето, но за пръв път видях и плодоядните прилепи (които после не спираш да виждаш). Тук-таме някое змийче или плъхче се стряскаше от нас. Но нито на отиване, нито навръщане видяхме подходящо място за палатка. Трябваше наистина да опънем на самия док, а местата не бяха много. Може би освен нашия избор за палаткомясто имаше още едно, което можеше да се преживее. Fantasy Lake вече беше задължително в програмата ни, защото просто няма какво друго да правиш на този док. Отливът ни принуди да си влачим каяците доста дълго, докато стигнем до водата. Езерото беше фантастично, може би любимото ми от всички (след това с медузите, естествено!). Такова спокойствие и безвремие. И само ние там.

 

 

 

 

 

 

 

 

На следващия ден трябваше да презаредим запасите - нова порция вода и останалата храна. Бяхме тръгнали с храна само за първите три дена и вече започнахме да усещаме, че не сме се сетили за евентуален глад вследствие на повече физическа активност. Бяхме забравили да предвидим и нещо за хапване за ден 4 до де стигнем да си вземем храната. Имахме 19 долара в нас и вече крояхме планове за какво да ги похарчим на следващия ден, ако има магазин наблизо. 7 със сигурност отиваха за цигари, понеже все още си позволявахме лукса всеки от нас да пуши по цяла цигара от време на време, вместо да си делим, но щом след цигарите се споменаваше веднага хляб, определено бяхме гладни.

[pikonio]

Ден 4: Stage 2 at Sam's Tours

"Pack up camp and go for a drift snorkel at Lolita's Coral Garden with kayaks in tow. Paddle to Sam's Tours to receive 2nd stage of supplies. From Sam's make your way to the Peninsula camp and set up camp."

 

 

Определено беше най-тежкият ден откъм гребане. Може би ни отне 7 - 7 1/2 часа да завършим целия маршрут, като посочените часове не включват еднчасовата почивка, която направихме, като си вземахме провизиите. 

Сутринта събрахме палатката, натоварихме всичко в каяците, изядохме последния бар, който имахме (моята неизядена закуска от предходния ден) и бяхме готови да потеглим рано-рано. Качихме се в каяците и заваля силно, а вятърът задуха още по-силно. Изминахме няколко метра и спряхме, чудейки се какво да правим - за минута бездействие бяхме отведени в изходна позиция. Зачакахме да се поукроти малко и отново тръгнахме. Шнорхелингът ми в Лолитата беше бързо прекратен от моя мъж, който настояваше да продължим да гребем, че нещо се чувстваше неспокоен дали ще успеем да се справим с днешното предизвикателство. А и гладът ни изнервяше малко. Тия по-дългите разстояния между островите, където пътем липсваха малки разсейващи островчета, които да ти бъдат цел, бяха доста демотивиращи. Гледаш крайната цел "ей-там", след час тя е по-близо, ама пак можеш да кажеш, че е ей-там". След три часа приближаващо "ей-там", дъжд, вятър и вълни, най-накрая наистина бяхме там. Ако знаех, че това ще са ни и последните облаци за следващите 6 дена, щях да им се порадвам малко повече.

 

 

За щастие магазин наблизо имаше - изхарчихме всичко за кутия цигари, 1 хляб и 4 бири - 2 студени за моментална консумация и 2 за по-късно, защото топла бира е по-добре от никаква бира. Преговорихме маршрута за следващите няколко дена, като наблегнахме на предстоящата нощувка, защото тя била най-сложната за откриване от всички. Предстоеше най-безкрайното "ей-там" на света и лично за мен най-сложната за разчитане карта. Трябваше да се насочим към т.нар. "U"-остров право на юг, само че как можеш да кажеш кой е този остров? Но ние вече бяхме достатъчно опитни и някакви си 5 часа по-късно от раз открихме мястото за нощувка. Бях толкова изморена и разглобена, че дори не дадох възможност на мъжа ми да ми завърже каяка, веднага се нахвърлих върху хляба и една консерва. Тука плъхове не видях, но какви раци имаше само! И комари, и дъжд, който ни караше да си държим затворена палатката, но пък беше последната потна нощ. 

 

 

Отиваме "ей-там"

 

"Ей-там" се приближава

 

За пръв път виждам цяла дъга, при това толкова близо. Желанието ми да минем под нея беше отхвърлено.

 

 

"Ей-там" е достигнато. Топлата бира е хубава, особено при такава гледка.

 

Избери къде да си опънеш палатката

[ESK]

Направо шапка ви свалям, както се казва. Уникални сте! ... и аз чакам с нетърпение продължението

[pikonio]

Ден 5: West Ngeruktabel

"Paddle through the Natural Arch, stop at the Fish Bowl for snorkeling. Explore and make your way to Metukeruikull to set up camp."

 

 

Днес беше ден за почивка. След изтощителния предходен ден и двамата бяхме единодушни, че няма да си даваме никакъв зор и спокойно ще си разглеждаме наоколо. За пръв път откакто бяхме тръгнали, вятърът беше постоянно в нашата посока и ни помагаше да си почиваме почти през целия път.

 

 

 

Natural Arch

 

 

 

 

 

 

Колкото и да се мотахме по пътя, колкото и да киснахме във водата, по обяд вече бяхме изследвали всичко от днешния план и слънцето ни накара да се отправим да огледаме новото място за нощувка. Тук имахме две опции, като ни беше казано да разпъваме там, където намерим подходящо място. Отидохме на по-препоръчаното (защото било по-удобно като изходна позиция за следващия ден). Ако имахме мачете с нас, може би за няколко часа щяхме да успеем да разчистим някой каменист наклон, но накрая със сигурност бих предпочела да изкарам нощта в каяка, щеше да бъде по-удобно. Върнахме се назад да проверим другата възможност, но колкото и да ни се искаше да намерим подходящо място, такова нямаше. Вече минаваше 1 часа, а единственото разумно решение, което можехме да вземем в този момент, беше да минем маршрута за следващия ден, където вече се очакваше да започнат отново нормалните места за къмпингуване. Дотук бяхме с размотаването, загребахме с пълна сила, изпуснах си нервите на няколко пъти, докато мъжо се опитваше да ме окуражи, разплаках се по едно време от отчаяние и силната болка в ръката ми, а накрая се оставих и да бъда теглена за 15-тина минути. И най-накрая стигнахме!!! И докато се чудехме откъде да минем, така че да не закачим някой корал, гледам, че 15-тина човека са окупирали плажа ни. Бях свикнала вече да сме сами и необезпокоявани и никак не бях щастлива от присъствието на толкова много народ. 

 

Докато другите ме теглят, аз все пак да си поснимам

 

Стигнахме брега и веднага се стекоха разни хора да ни изтеглят каяците, а в следващия момент държахме в ръката си по една студена бира. После още бира, и още бира, и оризово вино, и варени яйца, защото ни трябвали протеини, и някакви спагети, и чипс, и хляб.... и пак бира. И една визитка, за да се обадим задължително, когато се върнем обратно в Корор. И предложение след края на каяците да бъдем закарани до така мечтания от мен Каянгел, заплащайки само горивото за лодката. Всичката бира и сладките приказки ни отпуснаха доста от към консумацията на цигари и въпреки презареждането ни с една нова кутия предходния ден, това, което ни оставаше, не изглеждаше достатъчно. Голямата компания местни изчака приливът да докара достатъчно вода и се отправиха към Корор, а ние отново останахме сам-самички. Разпънахме палатката, най-накрая под навес и без да използваме втория слой. Първа прохладна вечер! Допихме всичката оставена бира, изядохме всичката оставена храна, която нямаше къде да приберем (няма да я оставяме на плъховете я!), радвахме се на светещия планктон, прекрасния плаж и всичко около нас. Определено любимия ми плаж от всички места, през които минахме. 

 

 

 

 

[Лидия]

 

 

радвахме се на светещия планктон, прекрасния плаж и всичко около нас. Определено любимия ми плаж от всички места, през които минахме. 

 

 

Успяхте ли да снимате светещия планктон?

[pikonio]

Успяхте ли да снимате светещия планктон?

Може би леко заблудих, нали не си мислиш, че е като този в Пуерто Рико? Но определено беше най-светещия, който някога съм виждала.

А относно снимането - първо аз си снимам със сапунерка и въобще не разбирам от фотография. И второ - тук си беше истинско предизвикателство, предимно снимаш от каяка и вълните постоянно те подмятат, когато натиснеш копчето - резултатът почти никога не е желания. Фотоапаратът постоянно се мокреше и беше толкова трудно да вадя нещо сухо и да си го чистя. Досадна работа си беше.

Редактирано 28 април, 2016 от pikonio

[Tedy]

Ох, това пътуване с физическо натоварване ми звучи съвсем като за мен. Плажовете само са ми скучни, но ако трябва да се боря с вятъра, това е друга работа. Браво на местните, че са ви хидратирали качествено.

Редактирано 28 април, 2016 от Tedy

[pikonio]

Ден 6: Ngchus

"Pack up camp and paddle to Ngchus Cove, entering through the Western Passage. Set up camp at Ngchus Beach. Explore and snorkel the surrounding area."

 

Йеййй, ден за пълен релакс! Целият маршрут за деня вече беше изминат!

 

Рано сутринта, още преди първите слънчеви лъчи, някъде в просъницата чух да кукурига петел. Идея си нямам какво съм сънувала Сънят обаче се превърна в реалност, когато излязох и видях по целия плаж да щъкат петли и кокошки. Този и следващите плажове ми помогнаха да разбера защо бирата им се казва "Red Rooster". Ако не се събудиш от петел, все едно не си бил в Палау.

 

Нашите кокошки

 

 

Палатката ни гола и на сухо

 

Вече бяхме в полу-цивилизацията и този ден имахме две посещения. Първото беше рано сутринта от рейнджърите, които дойдоха да почистят плажа. По обяд от хубавата ми дрямка в хамака ме измъкнаха едни китайски туристи, за които местните ни казаха, че не искаме да срещаме. Бяха млада двойка с китайски гид, който също като тях не говореше английски и капитана на лодката, на който от километри му личеше, как не може да ги търпи. Гидът започва да им приготвя обяда, момчето взе да обикаля, а мацката си седна с телефона да си гледа някакви забавни клипчета. За съжаление като си изгледа първото надигна глава и видя хамака ми. Възкликна радостна "О! Хамак!" и почна да се сочи с пръст. Аре от мен да мине, отивай да си полежиш за 5 минути. И тя се просна и не мръдна почти час, докато не я викнаха, когато храната им беше готова. Отказахме на поканата да гризем разни кокали с тях, но си поискахме малко лед за винцето. До час най-много трябваше да си тръгнат, защото отливът наближавеше, а после гарантирано нямаше как някой да ни посети до края на деня. Когато вече бяхме сигурни, че се стягат да си тръгват, гидът дойде при нас и почна да сочи каяците ни с думите "I want to put them". Путна ги един по един, направиха си няколко снимки как гребат с опакото на греблото и се удариха няколко пъти в лодката си. За благодарност гидът реши да ни даде още лед, но тия услуги не минават само с толкова - мъж ми вика цигари. Няма само да ги гледаме как пушат, когато ние вече брояхме по 5 общи цигари на ден. Опита се да мине с една и гледам как мъжо ме сочи - 2 цигари. Тези май бяха последните, които не делихме.

 

Не знам колко дълги крака трабва да имаш, за да се качиш на тази люлка за по-малко от 5 минути. Слизането не беше по-бързо, освен ако не го направиш болезнено

 

High tide

 

Low tide

 

Плажът отново остана само за нас. Колкото и да не обичам да стоя на едно място, мисля, че тук наистина можех да изкарам 2-3 дена. Ако случайно ти писне да гледаш водата и стотиците малки риби, които скачат по повърхността, просто влизаш да потърсиш някоя друга костенурка или нов вид риба. После правиш някоя обиколка, да видиш дали е паднал някой нов кокосов орех и ако имаш този късмет, се бориш с кокосоотварачката (само докато разбереш как работи, после става за секунди). Вечер комарите ставаха малко по-нахални, а мисля, че и някакви бълхи ме наядоха, които така и не разбрах откъде се взеха. Изненадващо за мен тоалетните бяха много хубави и чистички. А тука не видях нито един плъх, но и не съм ги търсила специално.

 

Тази си я кръстих "rotten papay fish"

 

 

[Tedy]

Горките китайци, никой, никъде не ги харесва.   Но това не ги спира да са нахални.   Добре, че е е бил обяда, китайката можеше да си откара още час на хамака ви.

[Лидия]

Може би леко заблудих, нали не си мислиш, че е като този в Пуерто Рико? Но определено беше най-светещия, който някога съм виждала.

А относно снимането - първо аз си снимам със сапунерка и въобще не разбирам от фотография. И второ - тук си беше истинско предизвикателство, предимно снимаш от каяка и вълните постоянно те подмятат, когато натиснеш копчето - резултатът почти никога не е желания. Фотоапаратът постоянно се мокреше и беше толкова трудно да вадя нещо сухо и да си го чистя. Досадна работа си беше.

Мислех си,че може да имаш впредвид, че е този като на Малдивите, които съм виждала на снимки, просто ми стана интересно, че аз светещ планктон само на снимки съм виждала

[pikonio]

Медузиииииии!!!!

 

Ден 7: Jellyfish Lake

"Early Start. Paddle to Jellyfish Lake for snorkeling with millions of medusa. Pick-up Stage 3 supplies at the Ranger's Station. Paddle to the Yapese Stone Money Site and explore. Paddle to Ngchelobel (Giant Calm Beach). If the beach is clear, set up camp, if not proceed to Clam City for snorkeling with Century old Bivalves. Camp at Ngchelobel."

 

 

Много държах да успеем да стигнем езерото до 9 часа. Към 10 започвали да се изсипват всички туристи и аз исках да ги изпреварим и да се насладя на мястото максимално. Не бяхме преценили разстоянието добре, отне ни повече време, отколкото очаквахме. А и мъжът ми нещо го раздаваше лежерно, та няколко пъти трябваше да му се сопна, че наистина ми е важно днес да побързаме. Болели го пръстите от стискане на греблото, ако  не побърза, нещо друго ще го заболи.

 

Колкото и да се напъвахме, пристигнахме чак в 9:30. Бяхме първи, завързахме каяците и беж по пътеката. Местните ни бяха казали, че броят на медузите е намалял изключително много. Като основна причина изтъкнаха сушата, но човешкият фактор също има огромно значение. Обмисляли да направят таксата 100 долара само за езерото с медузите, евентуално може би да се ограничи потока на хора и изтъкнаха като основно несъгласие, че плавниците не са забранени. Затова бях решена, че плавници няма да ползвам. Докато не видях как изглеждат близо 500 метра, които трябва да преплуваш, докато стигнеш до другата страна на езерото, където по това време се намираха медузите. Изпратих мъжа да вземе плавниците, а той се върна на бегом, следван от 2 лодки японски туристи. Около 30-40 човека идваха с едни голеееееми плавници, а ние бяхме с онези смешните жабешки мъничета. Включих торпедото, заплясках с крака (така че 2 дена имах мускулна треска) и изпреварих всички.

 

Беше уникално! Съвършено! Неописуемо!

 

Следват много снимки на медузи...

 

 

Интересно беше, че дори когато всички японци дойдоха при нас, въобще не ги усетих, докато си гледках и плувах сред медузките. Те обяче на няколко пъти ме усетиха, изядоха по някой друг плавник в лицето, нали се опитвах да не ударя някой любопитен медуз. Не останах достатъчно дълго там, не се наситих. Но бях най-щастливото същество на планетата. Върнахме се при рейнджърите, оставихме си всичкия боклук и си взехме последната вода. Уж трябваше да посещаваме и други места днес, но от щастие и вълнение забравихме всичко и поехме направо към следващия къмпинг.

 

 

Пристигнахме точно за обяд и трябваше да чакаме да сготвят и нахранят 2 пълни лодки. И докато си мислех, че при нас има много хора, на отсрещния бряг може би се бяха събрали поне 2 самолета народ. След цяла вечност чакане (около 2 часа), всички си заминаха и птици, кокошки и плъхове се стекоха да обират остатъците. И гигантски вараноподобни. Търпеливо изчакахме животинките да разчистят всички хранителни остатъци, за да можем да опънем палатката под навеса и отидохме да проверим колко гигантски са въпросните миди до нас. Големички бяха.

 

 

Недостигът ни на храна започна драстично да се усеща с приключващите ни цигари. Огладнявахме много рано и се насилвахме да изчакаме поне още час, че вечеря в 3-4 следобед би означавала да си легнем гладни. Разсейвах се с плуване, но излизах озверяла като вълк. Мисля, че същото важеше и за плъховете тук, защото ставаха все по-нахални. Ако загасяхме светлината, те идваха направо в краката ни. Късметлии са те, че не ям месо.

 

Единият куфар е в готовност и те очаква през Ноември

 

Колко голям каза, че е тоя куфар?

[pikonio]

Ден 8: Jackson's Beach

"Paddle to Jackson's Beach (Ioulomekang) stopping at various points of interest. Set up camp at Ioulomekang."

Ден 9: "Rest and relax at Jackson's Beach (Ioulomekang)."

 

Дойде време да поемем и към последната ни дестинация. Баааавничко, като спирахме да разгледаме всяко по-интересно плажче. Мисля, че "еднаквите" водни гледки никога не могат да ми омръзнат.

 

 

 

 

 

По обяд успешно стигнахме и нашия плаж. Първото ми впечатление въобще не беше положително - стори ми се малко и смотано място, както и много мръсно (имаше добро количество кори от яйца, опаковки от нудъли - вярно, че бяха събрани на едно място, но си присъстваха). А вятърът беше неописуем. Наоколо явно е имало и сериозен пожар, защото имаше доста голяма поизгоряла и оградена площ. Мнението ни за мястото коренно се промени за тези 2 дена, накрая си го обичахме безумно, но първото, което ни помогна за това, бяха десетте кокосови ореха, които събрах за по-малко от минута след пристигането ни. Всеки ден преди това си мрънках с фразата "На какви тропически острови се намирам, като не мога да си намеря кьорав кокосов орех"! Явно тайната била да няма кой да ги събере преди теб. Двата дена тук ги нарекохме "Coconut madness".

 

 

 

 

 

 

 

 

Интересно беше положението с вятъра - точно където беше заслонът, не спираше да духа, при това много силно. Ако мръднеш само 5 метра встрани по плажа - вятър никакъв. Това все пак си имаше и положителната страна - най-накрая успях да прекарам нощта в хамака - нямаше какво да ме яде (също така и не валя, разбира се). Изпушихме ритуално последната цигара - задаваха се два тежки дни. Тук нямаше петли и кокошки, но може би някъде от другата страна си живееха спокойно, защото все пак се чуваше някакво далечно кукуригане. Два дена живях и с илюзията, че на този остров няма плъхове. Докато последната нощ ми се наложи да се разходя до тоалетната - обградиха ме по пътя, а очичките им светеха злобно на светлината от челника ми. И вместо да направят път на минаващата принцеса, те решиха, че трябва да се приближат към нея и да се запознаят лично. Хич не ми беше до нови приятели, та им посъсках и потропах с крак, като на по-неразбиращите им хвърлих и по някой лош поглед, придружен от "бе!" след съскането. Това най-вероятно ги е ядосало доста, защото впоследствие намерих сандалите си старателно оръфани по дължина и тук-там по някоя по-сериозна захапка. Новите ми сандалки! ;( Аз обаче помня и не забравям, ще се разправяме някой ден като се върна!

 

Денят за айляк на острова стартира отново с гребане - нямаше я вече онази сутришна цигарка, кафе също нямаше, закуската поне си я намирахме на земята - каквото паднало нощеска. Отидохме да огледаме така известния съседен остров, помотахме се малко и се върнахме обратно. Кокосовите орехи, колкото и да им се радвахме, не ни нахранваха задоволително, а всяко разсейващо действие - плуване или гребане - ни караше да огладняваме още повече. Решение на въпроса намерихме в предиобедната дрямка, която обаче изненадващо беше прекъсната от групичка корейски гмуркачи, дошли да обядват на нашето островче. Завещаха ни 3 цигари и торба бонбони тип "кръц-кръц", както и множество нови опаковки от нудъли. Поне гидовете им ни показаха кокосоотварачката, която ние не бяхме успели да намерим и която превърна отварянето на кокосите от половинчасова борба с малката ни ножка в 30-секундна демонстрация "виж ме колко съм про вече".

 

 

Когато следобеда започна отлива, уцелихме дълга пролука от липсващи лодки и загребахме към толкова известния "Long Beach", който се показва само при отлив. Може да не си падам по много посещавани туристически места, но беше такава красота, а красотата се засилва многократно, когато си сам. Изпържих се за последно под жаркото слънце, ама как да си тръгнеш от такова място:

 

 

 

[pikonio]

Ден 10: Private Snorkel Charter

"Pick-up from Jackson's Beach between 8:00 and 8:30 in the morning. Enjoy a private tour with an expedition guide, your own private boat and boat captain, lunch, drinks and copiuos snacks. Return to Koror where a van will be waiting to shuttle you back to your hotel."

 

Точно в 8:30 сутринта лодката дойде да ни вземе. Натовариха каяците на лодката, натоварихме се и ние и ни зададоха два важни въпроса - кога искаме да обядваме и кога искаме да ни върнат в Корор. Имахме много точни отговори - възможно най-скоро, че бяхме гладни като зверове и разбира се - 4ч, за да хванем следобедната вода в мотела, че тая раста на главата си не можех да я трая повече. Връчиха ни по едно студено кафе и по една цигара в ръка и поехме към първото място за шнорхелинг.

 

Както бях споменала, на езерото с медузите проведох едно истинско плувно състезание с японските туристи, за да мога да стигна на мястото преди всички. Това за съжаление отвори малки но изключително болезнени рани по пръсчетата на крачетата ми, които въобще не бяха зарастнали, а даже бяха станали още по-чувствителни. Бинтоването на пръста с по няколко лепенки и здравото стискане на зъби от болка леееко помрачаваше удоволствието от това, което ни предоставяше морския свят. След първото влизане във водата ми беше писнало да държа фотоапарата в ръка и мъжо обеща, че ще ме отмени от тази тежка задача (най-накрая)! Следващите ни 3-4 посещения бяха придружени от няколко акули. Моите първи истински големи акули! Не мога да опиша невероятното усещане, когато една красавица с моите размери мина на не повече от 2 метра под краката ми! У-ни-кал-но!!! А на всичкото отгоре бях доста отдалечена от мъжо и нашия гид, та просто си представях какъв невероятен кадър са имали възможност да заснемат, с моята особа в главната роля (или по-скоро с акулата в главаната роля). Е да, ама се оказа, че никой не бил взел фотоапарата! Както и на следващите влизания, всички придружени от акули! Явно тези големите подвoдни създания не ни е писано да ги заснемем, същото се случи и преди време във Френска Полинезия, когато мъжо отговаряше да снима мантите. Нищо, нали очите ги видяха - 7 бройки. Трябва да взема да го изкарам този курс за гмуркане вече.

 

 

 

 

 

По пътя за Корор беше много интересно да разпознаваме местата, през които сме минали гребейки. Още един прекрасен ден, прекаран с разкошни и свежи хора - не знам всички местни ли са толкова готини, аз лично останах с впечатлението, че са. Също така почти не видях хора, които да пушат цигари - всички здраво дъвчат тютюна. Откъсват си парченце цигара, слагат го в едни специални ядки (betel nut), поръсват си го с калциев хидроксид и после плюят на земята, или ако са по-културни - в шишенце, поставено в красива платнена торбичка, да не се вижда съдържанието вътре. И същите тези хора ще ми обясняват колко гадно било да се пушат цигари...

 

В мотела ни посрещнаха с чудесната новина, че вода вече има постоянно. На косата ми й бяха нужни 3 измивания, докато загуби вида си на метла. Изкъпани и пременени, вечерта се отправихме към нощния пазар, където имахме среща с местните, които бяхме засякли на Ngchus Beach.

[Фил]

Мерси за увлекателния пъте/фото-пис! 

 

 

Ден 10: Private Snorkel Charter

"Pick-up from Jackson's Beach between 8:00 and 8:30 in the morning. Enjoy a private tour with an expedition guide, your own private boat and boat captain, lunch, drinks and copiuos snacks. Return to Koror where a van will be waiting to shuttle you back to your hotel."

 

Точно в 8:30 сутринта лодката дойде да ни вземе. Натовариха каяците на лодката, натоварихме се и ние

Каква е стойността на този тур и задължителни ли са каяците, не може ли шнорхелингът да става от въпросната лодка или от някое място, където лодката акостира? 

 

Следващите ни 3-4 посещения бяха придружени от няколко акули. Моите първи истински големи акули!

Какъв вид бяха тези акули? Колко (ако) са опасни? Инструктираха ли ви нещо за тях? 

 

В мотела ни посрещнаха с чудесната новина, че вода вече има постоянно.

Тези проблеми с водата нещо инцидентно ли бяха, или са хроничен проблем?

Редактирано 17 май, 2016 от Фичо

[lesy]

Мерси за увлекателния пъте/фото-пис! 

 

Каква е стойността на този тур и задължителни ли са каяците, не може ли шнорхелингът да става от въпросната лодка или от някое място, където лодката акостира? 

 

Какъв вид бяха тези акули? Колко (ако) са опасни? Инструктираха ли ви нещо за тях? 

 

Тези проблеми с водата нещо инцидентно ли бяха, или са хроничен проблем?

Предлагам нещо като пресконференция, придружена с почерпка за piconio, на която да си задаваме въпросите.

 

 

Редактирано 17 май, 2016 от lesy

[pikonio]

Подготвям специална публикация с ценоразпис за каяците за всички ноемврийски пътници.

 

Въпросният шнорхелинг беше извън каяците и го правехме точно от лодката, но отделно си плащахме чартъра да ни съберат с каяците.

 

Акулите бяха напълно безопасни рифови акули, инструктираха ни, че никога не е имало инцидент с тях. Аз лично видях просто няколко акули, но всъщност сме били видели 3 gray reef sharks, 3 black tip reef sharks и 1 white tip reef shark. Ако ми застанат една до друга, може и да ги различа.

 

Проблемът с водата е инцидентен - липса на дъждове и суша, която не са имали от 60 години насам. Не знам как точно имаше вода по цял ден в мотела последните дни и кой откъде си вадеше водните запаси, защото водата за цялото население продължаваше да се пуска само сутрин. Все пак дъждовният им период тепърва предстои, така че надявам се да получат добро количество вода, каквото всички искат.