captain_oveur Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Родител се става лесно, но майка и баща се става много, много трудно. Сетих се как преди години с една приятелка се канехме да пишем сценарий за филм - как една жена си ражда дете, става самотна майка, а после си сменя пола, за да не расте детето без баща. Ех, спомени... 18
theo Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 ....................................................... "Пичове не се заблуждаваите относно филипинките и Филипинските острови. Не е чак толкоз розово да знаете не бъдете наивни" ...............................................................................: апропо , не беше ли погинал Патронът на Форума , нейде из Филипинските острови 1
Zaro Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Сетих се как преди години с една приятелка се канехме да пишем сценарий за филм - как една жена си ражда дете, става самотна майка, а после си сменя пола, за да не расте детето без баща. Ех, спомени... Малко по Алмодовар ми се струва - болна от СПИН монахиня забременява от травестит - "Всичко за майка ми". 3
Raybeez Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Здравейте, от много време чета темата, но не се включвах, защото и аз самия нямам ясно изразена позиция или мнение - сравнително млад съм, почти прясно оженен (2 години и няколко месеца), но вече се включвам, защото говорим с много стереотипи и генерализации и това леко ме притеснява. Понеже моят житейски опит е сравнително скромен, то около мен има много примери, които подкрепят или оборват направените твърдения. Демонизирането на жената кариерист и нейната непригодност към семеен живот е едно от тях - наистина познавам жени кариеристки, които имат щастлив семеен живот, защото са успели да намерят баланс в живота си. Да отгледат деца, да изградят кариера и да дадат всичко на тези деца - и внимание, и шанс в живота - без да влизат в конфликт със съпрузите си, без разводи и без изцепки. Затова и смятам, че не е редно да съдим по един човек на база на някакъв негов единичен признак - например дали е кариерист, а според мен всичко е съвкупност от много и различни фактори. Нека не забравяме, че брака е съюз между двама души и техните характери. Френският философ Мишел Сер има едно есе по повод на расизма, но е толкова универсално, че е приложимо и тук. Той пише: "Скандални несправедливости и непоносима мизерия се раждат оттук, от една често допускана грешка - да се бърка вашата идентичност с една или друга ваша принадлежност. Като отделна идентичност вие сте си вие, толкова особена личност или индивид, че несъмнено генетиката никога не ще да я открие преди вас, нито да я повтрои, докато има живот. По принадлежност, винаги колективна, вие спадате към французите или към алжирците, към тъмнокосите или към плешивите, към белите или черните, към християните или атеистите, към учените или дипломираните. Що е расизъм? Да определяш, приемаш или третираш някого, сякаш неговата личност се изчерпва с една от неговите принадлежности, избрана и преследвана: вие сте чернокож и мъж или католик и риж. Расизмът се свежда просто до объркване между принципа за принадлежност и включване на принципа за идентичност. Като казваш мъжка или национална идентичност, бъркаш категория и личност или свеждаш индивидуалното до колективното: логическа грешка, която наистина изгражда местен клан или група за натиск, но е човешки разрушителна. Вие само спадате към тази страна, тази религия или към вашия пол." Затова и не мога да приема генерализациите за жените-кариеристки, нито за филипинките или каквото и да е друго - всичко са отделни личности, които макар и оформени от своята среда и обркъжение, те пак се различават. И тук идва мнението ми по основната тема - аз бих дал шанс на всеки, но след като се опознаем наживо. Да се види дали двама души "кликват", дали могат да намерят общ език и най-малкото - дали ще се чувстват комфортно в присъствието на другия и много други фактори. Също искам да обърна внимание и на репкиката за младите и интернет - интернет не е причина за неспособността на младите да комуникират помежду си, даже напротив - това е още едно средство, което прави общуването още по-лесно и позволява много повече. За мен няма разлика от запознаването в бар, в трамвая или в интернет, когато всъщност има акт на комуникация между два индивида. 10
Георги Матеев Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Така, че нямам нищо против хората тук да се събират, срещат, създават двойки и семейства, но не искам да имаме активна роля в това с всичките активи и пасиви. Има си други форуми и групи за запознанства, а страстта към пътуване, колкото и да е животоопределяща за много от нас, съвсем не мисля, че е най-важната обща черта за гарантирана успешна връзка. Напълно съгласен. Последната седмица-две постоянно имам усещането, че влизам в грешния форум. Хайде все пак да не се превръщаме в бгмамагеланци или нещо подобно. 20
Polina Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 . И тук идва мнението ми по основната тема - аз бих дал шанс на всеки, но след като се опознаем наживо. Да се види дали двама души "кликват", дали могат да намерят общ език и най-малкото - дали ще се чувстват комфортно в присъствието на другия и много други фактори. Точно за това става дума! Звучи налудничаво да предлагаш брак по скайп, вайбър или друг месенджър, без дори да си си видял половинката на живо и без да си я опознал. Уважавам желанието им да се задомят, да имат деца итн, но нека вземат пример от Георги Кехайов - на място, няколко месеца, в тяхната среда, а не така на сляпо. 5
AlexandraKo Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Родител се става лесно, но майка и баща се става много, много трудно. Няма ли я връзката с този, който идва след теб, не създадеш ли човек, все тая колко пари и кариери имаш. А човек се вае трудно. То е както водата гали камъка в планината и след милиони години вече не е остър, а гладък. Щом са стигнали до там, че за децата им да се грижат педагози, а не те самите, значи живеят за социалния живот, а не за децата, и чувстват някаква непълноценност, ако са извън него, и въпреки всичко той пак им липсва. Сборът от половинка, дете, работа и къща не прави семейство. Когато след години теглиш чертата, значение има всичко, което не се купува с пари. Заро, както винаги - точно, кратко и ясно! И право в десетката! 3
Topfly Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Вярно е, че човек трябва да вложи много усилия и време за отглеждането и възпитанието на децата си, но никога не бих нарекла това жертва. Това, че си заслужава да имаш деца и позитивите са много повече от негативите не означава, че не правиш жертва. Жертва е всичко което искаш, но не може да го направиш поради детето. Всяка алтернатива в живота е жертва, защото жертваш нещо в името на по добрия избор. Разбира се психологически е по добре да се самоубедиш, че изобщо не правиш никаква жертва, но това е по скоро самозалъгване И защо трябва да се обобщава и да се дискутират двете крайности - кариеристка без семейство и жена домакиня с 4 деца? Това са по-рядко срещаните случаи, 90 % от семействата са между тези две крайности (поне от моя опит). Кариеристките в повечето случаи не стигат до това на направят семейство, но изобщо не са малко. Масово има красиви, умни и амбициозни жени, които не могат да си намерят мъж или ако си намерят такъв връзките са им поредица от катастрофи. Работещата жена обаче в никакъв случай не е кариеристка. Кариеристка е тази работеща жена, за която позицията, парите които тя изкарва и финансовата независимост са приоритет номер 1 в живота, а семейството е просто един логистичен и финансов проблем. 4
гост Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 колежки с по 3 деца, които са на високи позиции, мъжете им също, дори и на по-високи позиции от тях в повечето случаи. Тук е разковничето на проблема. Мъжът винаги трябва да е отгоре. И една жена-домакиня може да направи "кариера", ако е достатъчно интелигентна. Да разполагаш със свободното си време е нещо безценно и ти дава възможност да се занимаваш с много разнообразни дейности според интересите ти, което ходенето на работа от 8 до 5-6-7-8 няма как да ти го осигури. 1
Topfly Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Абсолютно възможно е да имаш и деца, и кариера! В нашата фирма има много такива примери - колежки с по 3 деца, които са на високи позиции, мъжете им също, дори и на по-високи позиции от тях в повечето случаи. И за децата им се грижат детегледачки от Филипините, но каква е разликата дали детето ти ще ходи на градина или ще има детегледачка, и в двата случая майката ходи на работа. От детегледачка от Филипините до жена от Филипините разликата не е чак толкова голяма Първото си е живо аутсорсване на семейния живот и пак опираме до филипинката Има разлика между това майката да работи и да прави кариера. Ако работи може да си намери работно място от 8 до 4, като никой не очаква от нея да остава след работно време, да работи от вкъщи и т.н.
Дани Магелани Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 (редактирано) Кариеристките в повечето случаи не стигат до това на направят семейство, но изобщо не са малко. Масово има красиви, умни и амбициозни жени, които не могат да си намерят мъж или ако си намерят такъв връзките са им поредица от катастрофи. Работещата жена обаче в никакъв случай не е кариеристка. Кариеристка е тази работеща жена, за която позицията, парите които тя изкарва и финансовата независимост са приоритет номер 1 в живота, а семейството е просто един логистичен и финансов проблем. Мисля, че се разминаваме в мненията си само защото не са ни уеднаквени понятията за работеща майка и съпруга, професионално реализирана майка и съпруга, успяла професионално жена без семейство и жена-кариеристка. Ако не се дефинират понятията, всеки ще гради своята теория и, за себе си, ще е прав. А в действителност се оказва, че ние имаме сходни мисли и разбирания, защото преди всичко сме позитивни хора. Получи се интересна дискусия. Редактирано 22 ноември, 2016 от Dani Magelan 2
Topfly Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Напълно съгласен. Последната седмица-две постоянно имам усещането, че влизам в грешния форум. Хайде все пак да не се превръщаме в бгмамагеланци или нещо подобно. Прав си, но приеми тази тема, като един друг вид оптимизиране на пътуването. Ти искаш да пътуваш повече, като купуваш билети на промоция, ползваш кредитни карти с кешбек и т.н. Други хора обаче искат да оптимизират пътуването като си намерят жена Важното е в крайна сметка да излезеш на далавера от пътешествието Мисля, че се разминаваме в мненията си само защото не са ни уеднаквени понятията за работеща майка и съпруга, професионално реализирана майка и съпруга, успяла професионално жена без семейство и жена-кариеристка. Ако не се дефинират понятията, всеки ще гради своята теория и, за себе си, ще е прав. А в действителност се оказва, че ние имаме сходни мисли и разбирания, защото преди всичко сме позитивни хора. Получи се интересна дискусия. Разминаване в понятията има защотото жените кариеристки масово не си признават, че са такива дори пред себе си. На теория искат деца, семейство, семейно щастие и т.н., но ако направиш едно интервю с тях разбираш, че това не са им най-важните приоритети в живота и не са склонни да жертват много от другите си приоритети в името на семейство, а ако все пак направят жертва се чувстват много нещастни от това. 2
pamela Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Това, че си заслужава да имаш деца и позитивите са много повече от негативите не означава, че не правиш жертва. Жертва е всичко което искаш, но не може да го направиш поради детето. Всяка алтернатива в живота е жертва, защото жертваш нещо в името на по добрия избор. Разбира се психологически е по добре да се самоубедиш, че изобщо не правиш никаква жертва, но това е по скоро самозалъгване Ако разглеждаш жертвата като доброволно отказване от нещо в името на нещо друго, по презумпция по-висше, каквото значение е заложено в тълковния речник, си прав. Само че аз никога не съм разглеждала възможността да имам деца като съвкупност от позитиви и негативи, които да определят избора ми. Така че, вземайки съзнателно решение в полза на съществуването им, нямам нужда от самоубеждаване за нищо. Безспорно е, че това ти струва много като усилие, време и нерви - от това да ги учиш да използват гърне до избора на важни неща в живота. Но ако си задам въпроса какво бих правила в тези спестени часове, ако не ги бях отдала на децата си, и отговорът е, че щях да ги изразходя за значително по-незначителни неща, значи всичките усилия са си стрували и следователно не ги приемам като саможертва. Това е като да имаш едно малко семенце, да го посадиш, всеки ден да се грижиш за него, то да расте и да стане жизнено и красиво растение. Дали, когато го гледаш, ще мислиш за миговете, когато си го поливал, торил, пресаждал и т.н. или чувството за гордост ще е преобладаващо? 3
Duke Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 (редактирано) Скоро един мой приятел бизнесмен се разведе с жена си, която е класическа кариеристка, но уж склонна да си жертва кариерата в името на семейството. В рамките на 3 години им се родиха 3 деца. Мъжът купи в центъра един голям апартамент от близо 200 квадратни метра, осигури на жена си една чистачка и две жени по 4 часа на ден, които да помагат и на всичкото отгоре и двете баби бяха доста гъвкави и склонни да оказват помощ. Единственото нещо, което не осигури на жена си е да прави кариера, но и тя публино никога не го е искала, защото разбираше, че децата и имат нужда от нея. След време започнаха да идват обвинения към мъжа, че не помагал достатъчно вкъщи, оставал до късно в работа и т.н. Той обаче има частна фирма и за да успее трябва да работи много. В един момент разбра, че няма вариант да угоди на жена си и се разведоха Доста активен си в темата и реших да ползвам твои цитати, нищо лично към теб, по-скоро открих подходящ пример за личната ми теза по въпроса... Според мен това горното не се дължи на "лошата кариеристка", а на неузрелия за съвместно съжителство мъж. Умишлено говоря за съжителство, а не за граждански брак, щото това последното пък е нещо крайно неразбираемо за голяма част от съвременното общество по мои наблюдения. Крещящата липса на отговорност, демонстрирана от съвременните мъже, е в основата на деградацията на брачната институция през последните години. Мъжът не следва да угажда на жена си, нито пък тя е длъжна да прави само неща угодни нему. Има едно състояние на баланс в брака, което се постига трудно, но е предпоставка за успешно съжителство, отглеждане и възпитание на деца. Жената по природа е предразположена да достигне до това състояние много преди мъжът дори да е осъзнал, че съществува нещо подобно. Жените са интуитивни по природа, а когато опре до отношения в семейството, трябва да признаем, че жените имат водеща роля. Умният мъж бързо разбира това и оставя на жената водещата роля в къщата. Това е едната част на уравнението, гарантиращо успешно съвместно съжителство. Втората част, с която започнах и мисля да завърша, се нарича отговорност. Това чудо не се учи, същото се формира на база получено домашно възпитание и генетични белези. Отговорността е най-важното качество, което един съпруг следва да притежава, за да бъде еднакво успешен в кариерата и в семейството. Всичко друго се постига с различни средства, но отговорност не можеш да купиш или заемеш временно... Децата са жертва! Човек трябва да жертва, пари, кариера, свободно време и т.н. При наличието на много пари е възможно децата почти изцяло да се гледат от чужди хора, а мъжът и жената да правят кариера, но това в повечето случаи е близко до това да дадат децата си в едно ексклузивно сиропиталище. В такива семейства липсва и семейният уют и повечето отношения са чисто финансови, а любовта на децата се купува с подараци, а не с взаимно прекарано време. Децата са функция на осъзнатата отговорност на мъжа и интуитивните заложби на жената... Редактирано 22 ноември, 2016 от Duke 21
Дани Магелани Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Доста активен си в темата и реших да ползвам твои цитати, нищо лично към теб, по-скоро открих подходящ пример за личната ми теза по въпроса... Според мен това горното не се дължи на "лошата кариеристка", а на неузрелия за съвместно съжителство мъж. Умишлено говоря за съжителство, а не за граждански брак, щото това последното пък е нещо крайно неразбираемо за голяма част от съвременното общество по мои наблюдения. Крещящата липса на отговорност, демонстрирана от съвременните мъже, е в основата на деградацията на брачната институция през последните години. Мъжът не следва да угажда на жена си, нито пък тя е длъжна да прави само неща угодни нему. Има едно състояние на баланс в брака, което се постига трудно, но е предпоставка за успешно съжителство, отглеждане и възпитание на деца. Жената по природа е предразположена да достигне до това състояние много преди мъжът дори да е осъзнал, че съществува нещо подобно. Жените са интуитивни по природа, а когато опре до отношения в семейството, трябва да признаем, че жените имат водеща роля. Умният мъж бързо разбира това и оставя на жената водещата роля в къщата. Това е едната част на уравнението, гарантиращо успешно съвместно съжителство. Втората част, с която започнах и мисля да завърша, се нарича отговорност. Това чудо не се учи, същото се формира на база получено домашно възпитание и генетични белези. Отговорността е най-важното качество, което един съпруг следва да притежава, за да бъде еднакво успешен в кариерата и в семейството. Всичко друго се постига с различни средства, но отговорност не можеш да купиш или заемеш временно... Децата са функция на осъзнатата отговорност на мъжа и интуитивните заложби на жената... От моя гледна точка, мисля и на жените въобще, е точно така. Едва ли някой може да изрази становище в защита на жената по-добре от професионалист-юрист. 5
Цвете Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Duкe, радвам се, че има мъже с яснота по въпроса, поздравления! Много правилно си дефинирал- осъзната отговорност - всичко друго е оправдание. 8
Гост Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Крещящата липса на отговорност, демонстрирана от съвременните мъже, е в основата на деградацията на брачната институция през последните години. Мъжът не следва да угажда на жена си, нито пък тя е длъжна да прави само неща угодни нему. Децата са функция на осъзнатата отговорност на мъжа и интуитивните заложби на жената... Искрени благодарности за тази дисекция. Отговорността е нещото, което е в огромен дефицит, оттам нататък започват процеси по компенсирането й... Имаш една бира от мен.
Polina Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Др. Дюк, мисля си вече, че се опитвате да откраднете от фенките на друг съфорумец... кхъ-кхъ-кхъ! 9
pamela Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Др. Дюк, мисля си вече, че се опитвате да откраднете от фенките на друг съфорумец... кхъ-кхъ-кхъ! Той не само опитва, ами направо си успява. Иначе изцяло подкрепям идеята за осъзнатата отговорност, относима както за мъжа, така и за жената. 2
Duke Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Др. Дюк, мисля си вече, че се опитвате да откраднете от фенките на друг съфорумец... кхъ-кхъ-кхъ! Ако щеш вярвай, но предвидих този ефект още докато пишех. Така де, няма само аз да страдам, я! Истината е, че от години с горчивина наблюдавам тенденция в посока неглижиране на брачната институция и лично мен тези процеси ме тревожат дори повече от глобалната финансова криза. Защото съюзът между жената и мъжа според мен е свещен и е редно бъде разглеждан в контекста на прогресивното развитие на човечеството, а не в сянката на съвременното консуматорско общество на анонимните IP-та от Ванкувър до Владивосток (често ползвам този цитат и дано Георги накрая не ме банне за политиканство! ). И тъй като меломанството ме е увредило до такава степен, че мога вместо с думи да пресъздавам милите си само с цитати от музикални произведения, поздрави за всички отговорни мъже по света и у нас... In the blood of Eden We've done everything we can In the blood of Eden Saw the end as we began With the man in the woman And the woman in the man It was all for the union Oh, the union of the woman, the woman and the man... 7
Дани Магелани Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Др. Дюк, мисля си вече, че се опитвате да откраднете от фенките на друг съфорумец... кхъ-кхъ-кхъ! Не се опитва, направо ни открадна! Бира и от мен! 3
гост Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Доста активен си в темата и реших да ползвам твои цитати, нищо лично към теб, по-скоро открих подходящ пример за личната ми теза по въпроса... Според мен това горното не се дължи на "лошата кариеристка", а на неузрелия за съвместно съжителство мъж. Само не разбрах как реши, че мъжът в горния пример е неузрял за съжителство. И да допуснем, че е неузрял, как жената ще компенсира неговата незрялост като тръгне да прави кариера. И къде тук е компромисът от нейна страна? Ако имаш две чистачки и две баби на разположение и очакваш мъжът ти, като се върне от работа, да пусне прахосмукачка....., е, извинявай! И сега с три деца как ще си намери някой узрял или по-вероятно е цял живот да не се отлепи от незрелия, чакайки за издръжка. Както съм чувала да казват: Една жена никога не знае какво иска, но винаги го постига! 1
Duke Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Само не разбрах как реши, че мъжът в горния пример е неузрял за съжителство. И да допуснем, че е неузрял, как жената ще компенсира неговата незрялост като тръгне да прави кариера. И къде тук е компромисът от нейна страна? Ако имаш две чистачки и две баби на разположение и очакваш мъжът ти, като се върне от работа, да пусне прахосмукачка....., е, извинявай! И сега с три деца как ще си намери някой узрял или по-вероятно е цял живот да не се отлепи от незрелия, чакайки за издръжка. Както съм чувала да казват: Една жена никога не знае какво иска, но винаги го постига! Как разбрах? Според мен основната причина за разводите в днешно време е именно липсата на чувство за отговорност, проявено когато му е било времето. Не искам да измествам темата в друга посока, но личното ми мнение вменява главна вина на мъжа при голяма част от разводите и оневинява жената поради смекчаващи вината обстоятелства. Много съм мислил по темата и доста наблюдения съм натрупал в живота си, за да достигна до тези изводи, с което не желая да ангажирам никого... Компромисите са универсалното лекарство в брака и едва ли с това откривам топлата вода. Въпросът е ясно да се разграничат компромисите от други вредни форми на вина, като съжаление, самосъжаление, привидно съгласие с цел да отмине бурята и т.н... Всичко е също така и въпрос на късмет в подходящия момент. Обикновено голяма част от браковете се сключват във възраст, в която мъжете все още не са достигнали апогей на своето интелектуално развитие. От другата страна стои вродената (дори бих я нарекъл хищническа) интуиция на жената. Ако в този момент жената направи компромис с вътрешното си усещане, а мъжът приеме бъдещето съжителство за част от нормалното развитие на човешкия живот, нещата рано или късно отиват към изуй гащи. Няма шаблон в тази работа, но отговорността е основополагаща... И с последното не съм съвсем съгласен. Според мен, една жена винаги знае какво иска, а го постига по два начина - чрез умен мъж до нея, който я оставя да кара влака или по трудния начин, който носи болка на глупавия мъж до (за кратко) нея... 8
captain_oveur Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 (редактирано) Не се опитва, направо ни открадна! Бира и от мен! Не може бира, неговата вяра не му позволява. Да ви вкарам още малко мъдри, хъ-хъ, мисли по темата. С жена ми сме намерили рецептата на щастливия брак. Когато мислим еднакво, е на моето, когато мислим различно - на нейното. Работи безотказно И за вярата. Едни пичове след работа отишли да разпуснат и да се опознаят с новия си колега. Седнали, поръчали по едно, а той: няма да пия, моята вяра не ми позволява. След някое време повторили поръчката, а той пак - няма да пия, моята вяра не ми позволява. Пичовете доста се сащисали, накрая един не се стърпял, пък го питал: абе, колега, каква е тая твоя вяра, дето не ти позволява да пиеш? Да не си мюсюлманин, нещо? А, не бе, дошъл отговор. Това е жена ми. Вяра, на 36 години, арматуристка. Вчера беше празник и явно ви е прихванало... Редактирано 22 ноември, 2016 от captain_oveur 14
christuff Публикувано: 22 ноември, 2016 Публикувано: 22 ноември, 2016 Стигнахме до 250-ти епизод. Тази тема ми замириса на сапунка вече 8
Препоръчани мнения