В момента съм...

12 април

В новата фешънска книжарница в София. Ами...в къщи имам повече книги.

13 април

В Луксор, на кораб Nile Romance, в храма Карнак и Музей на папируса

13 април

Поздрави от Токио

13 април

Brussels

13 април

В храма Луксор

14 април

Шинкансен

14 април

Империята вилнее из Русе. Личи си колко европейски град е бил Русе още по времената, в които е София са планирали да павират калищата 🙂

Плюс бонус - мостът на Бяла

14 април

@Argentique е на пътуване за душата. Или поне така започва.

Вчера - Родос. Страшно пуст е Старият град вечер, че и на много места - неосветен. Интересно изживяване...

Днес - Сими. Отдавна искам да изживея истинска пролет в Гърция, сбъдна се. Уж трябваше да е почивка днес, обаче се получиха 21 км пеш по стълби по баирите и равно до съседното село Емпориос. След днешното великолепие все по-малко имам стимул да посещавам Гърция лятото.

На път за Емпориос, цветовете са реални

Сими

В момента има основно дневни туристи с трипове от Родос. Като си идат, започва рахатът. 🙂

15 април

В царството на алабастъра - фабрика в околностите на Луксор

15 април

Пак във Венеция. Без план. Както дойде... А&О пускат ваучери, Ryanair- промоции, Expedia- долари за активности, а @Георги Матеев черпи салон. Как да не пътуваш?!😊

16 април

На Тилос живее едно село хора, но на различни места. Това си личи, още когато собственикът на хотела идва да те чака на ферибота, при положение че въобще не е уведомен за часа на пристигане. И ти предлага да те откара до столицата ей-така, на добра воля.

Но да не нахалстваме, дотам има редовен автобус, електрически.

Столицата 🤣 Мегало Хорио е три реда къщи с порутена крепост от рицарски времена на баира.

Не е най-умното решение да се ходи там в 12 часа, но всеки да си носи последствията (във вид на слънчево изгаряне).

Дори при +17 е много горещо, а има и високи треви, което напряга, заради наличието на змии на острова. Обаче сега е идеалното време за чукари и всичките двайсет чуждестранни туристи, дето са тук, ходят с щеки под мишница.

На крепостта има развалини, кози и гледки.

Долу до морето е селото с пристанището (Ливадия) и както после става ясно, от много акъл ще се прибирам дотам пеш с лека отбивка. 😀

Красоти край пътя

Изоставеното след ВСВ по икономически причини село Микро Хорио. Църквата е ремонтирана и има бар, но работи само лятото. Мъничко е. Кози има много - хем са любопитни, хем страхливи. 🙂

В Ливадия, хотелският котак

Кафенето на мегдана

Плажът е каменист. Има корморани

И най-накрая от кораб видях Халки, дето половината форум ходи там на море 🙂

16 април

@Argentique, това ми напомня за една книга "Мед, море и Афродита" на Дженифър Баркли, където действието се развива на Тилос, след като се мести там героинята от Лондон. Не знам доколко е автобиографична и колко художествена измислица, понеже и авторката наистина се мести и живее там. Не я помня много, но и там имаше катерене по чукари 😀😀

16 април

На 16.04.2025 г. в 5:46, Argentique каза:

На Тилос живее едно село хора, но на различни места. Това си личи, още когато собственикът на хотела идва да те чака на ферибота, при положение че въобще не е уведомен за часа на пристигане. И ти предлага да те откара до столицата ей-така, на добра воля.

Но да не нахалстваме, дотам има редовен автобус, електрически.

Столицата 🤣 Мегало Хорио е три реда къщи с порутена крепост от рицарски времена на баира.

Не е най-умното решение да се ходи там в 12 часа, но всеки да си носи последствията (във вид на слънчево изгаряне).

Дори при +17 е много горещо, а има и високи треви, което напряга, заради наличието на змии на острова. Обаче сега е идеалното време за чукари и всичките двайсет чуждестранни туристи, дето са тук, ходят с щеки под мишница.

На крепостта има развалини, кози и гледки.

Долу до морето е селото с пристанището (Ливадия) и както после става ясно, от много акъл ще се прибирам дотам пеш с лека отбивка. 😀

Красоти край пътя

Изоставеното след ВСВ по икономически причини село Микро Хорио. Църквата е ремонтирана и има бар, но работи само лятото. Мъничко е. Кози има много - хем са любопитни, хем страхливи. 🙂

В Ливадия, хотелският котак

Кафенето на мегдана

Плажът е каменист. Има корморани

И най-накрая от кораб видях Халки, дето половината форум ходи там на море 🙂

Разшири

До Нисирос ще се разходиш ли? Това е следващият остров сред Тилос. Определено си заслужава. Малко на Цикладски прилича, има си и вулкан:)

16 април

Продължаваме с Киото

16 април

На 16.04.2025 г. в 14:35, Иван Попов каза:

Продължаваме с Киото

Разшири

Теб сме те виждали, Киото така и не видяхме... 😉

16 април

17 април

Япония

След една такава вечер

Вчера сутринта на пристанището в Shimizu

Shizuoka

17 април

В Абу Симбел, 300 км от Асуан, ставане в 3 часа, 4 часа път в едната посока, 130 буса, съпровождани от полицейски конвой -

храмовете на Рамзес I I и Нефертари

17 април

На 16.04.2025 г. в 15:06, Нелчо каза:

Разшири

@Нелчо, на тази снимка виждам едно кльощаво бедро. Къде е това място. :wink:

17 април

На 17.04.2025 г. в 8:20, ven62 каза:

@Нелчо, на тази снимка виждам едно кльощаво бедро. Къде е това място.

Разшири

Мисля, че не бедрото, а вишната е във фокуса и. Ноо, всеки вижда каквото иска.😉

17 април

На 16.04.2025 г. в 8:02, Asya Assenova каза:

До Нисирос ще се разходиш ли? Това е следващият остров сред Тилос. Определено си заслужава. Малко на Цикладски прилича, има си и вулкан:)

Разшири

(Предупреждение: много текст, много снимки.)

При пътуване, включващо девет нощувки в осем различни хотела и пет ферибота, които не се движат както ми е удобно, плюс празничен период, имаше нужда от по-ранно планиране. За Нисирос (и липсващите фериботи дотам) специално прекроих средната част.

@домосед беше писал как не е лошо да се спи в Мандраки (столицата) и аз преписах. 😉 Макар да бях в хотел до пристанището, в който направо отидохме всичките хора от ферибота. Но идеята е една - да се движиш с твое темпо и да оставиш нещата да се случват.

Още на кораба ме обзема необяснимо спокойствие, че всичко ще е точно както трябва. Обаче пет минути след пристигане разбирам, че:

а) банята с термална вода в Лутра не работи от година (и защо си нося бански сега?) и

б) автобусът за селото на 5-6 км от вулкана е заминал, единственият таксиджия на острова е на Кос и няма вариант да се иде до кратера с обществен транспорт. Всичко това ми обясняват полицаите в районното, където стоя на диванче, докато те въртят телефони и ми търсят разписания 😆

Вкисвам се, ама как така без вулкан и понеже нищо не може да се прави, пък навън е чудна красота, отивам да обядвам.

Мандраки без кораба с туристи от Кос и с него са две различни понятия. Имам късмета да направя сравнение. Пък и да си намеря моята таверна, където освен че е вкусно, се получава контакт и с персонала, и с дядовците-клиенти, които ме черпят със селскостопанската си продукция, пият по патрон узо и си заминават с моторетките. 🙂 На следващия ден пак съм там. 🙂

Мандраки се стяга за сезона - белосват се къщи, боядисват се в синьо маси и кипи подготовка за празника. Отидете непременно.

Над манастира на скалата има останки от крепост, реставрирани наскоро. Подредили са вулканичните камъни точно както са били.

Някъде тук забелязвам буйната растителност, характерна за вулканичните острови. Край пътеката цветята са до кръста и почти няма камък, от който да не се подава цвете.

На плажа също е пълно с цъфнали камъни. 😀 Получих си свръхдозата пролет тази година.

В крайна сметка полицаите ми намират вярна информация, че микробус ще има в осем сутринта, пък после да си мисля прибирането. Микробусът стои отключен на пристанището, отваряш и се качваш. Безплатен е. Шофьорът говори приличен английски и ми обяснява това-онова.

Емпориос е малко селце на ръба на калдерата, все още незагрозено от туризма.

Има естествена сауна!

Ей тази пещера, два на два. Подаваш си носа вътре и те блъсва горещ и влажен въздух, поне 60 градуса е. 😀

До вулкана по шосето са към 5-6 км, но според мапса има пряка и стръмна пътека. Според местните е далеч и не било за пеша. Пътеката представлява нахвърляни търкалящи се камъни с трева до коляно, абсолютно противна за слизане.

Но накрая попадаш в райска зелена долина, а тишината нарушават само жужащите по дърветата пчели и мучащи крави.

Силно мирише на сяра.

После пейзажът става лунен.

През сезона продават билети за кратера, вероятно има тълпи, но сега само един барман и ни един човек в цялата долина. 🤩

Вулканът пуши. 🙂

Много, много странно изживяване. А липсата на хора ми изостря усещанията.

Връщането е по-сложно заради баира и по-силното слънце. В селото има неработеща таверна в процес на подготовка за лятото, но се смиляват и ми дават една бира за две пари.

Успявам да хвана втория и последен за деня микробус, където дядовци с костюми ме разпитват подробно чия съм, откъде и къде отивам. Като ни чува разговора, шофьорчето от сутринта се обръща и на чист български ме пита от кой град съм. 😀 Грък е, учил някога в Бургас. Следват носталгични излияния от едно време и подробни обяснения за острова плюс отговори на мои въпроси.

А в Мандраки са докарали туристи от Кос, към пет автобуса... Я да ходим на кръчма...🙂

И ето така уж от прости и маловажни неща ми се зароди любов към още едно ново местенце.