В момента съм...

[MCC]

В подножието на Юра (Jura), Швейцария

[mia69]

Пасарел, мрачновато, пълно с миниатюрни красоти... 

[mia69]

Самият Пасарел

[AlexandraKo]

Бреййй, ми големи красоти в тоз Пасарвл!😮

[mia69]

Над Банкя... 

[VASILEV]

Лондон, King’s Cross, самотен и пуст...

[Radnev]

"Истории от пущинака".

Спомняте ли си, че навремето имаше една поредица "Разкази от криптата"?

Това е нещо подобно. 🙂

В това кратко пътеописание ще липсват красивите снимки, екзотичните места и патетичните описания на случки, които са останали завинаги в сърцето ми. 

Това е челна среща с пущинака и отдавна забравената му история.

***

Този дъждовен, студен априлски ден, бе точното време да си стоиш у дома.

За всеки друг, може би да, но не и за нас двамата с Малкия Пу. Бе време за поредния ни рейд към пущинака на дивия юг.

Подминавахме пушещи индустриални гиганти:

И отдавна изоставени минни полета:

Тук се произвеждаше над 50% от електроенергията на България.

Въпреки, че всичко изглеждаше пусто, там някъде, измежду насипите и калотията се трудеха хиляди мъже.

Само редките срещи с остарели, скърцащи машини, показваше, че те са някъде там. 

 

 

И ето, че бяхме пред първия ни за деня обект. Крепостта „Балзена“ се намираше в полите на Сакар. Заедно със Странджа, те оформяха двете най-диви области на България, а най-вероятно и на цяла Европа. Ако търсите място, където да останете сами ... ако не просто искате да видите красотата на природата ... а да усетите нейната мистичност.

То тогава посетете именно Странджа и Сакар.

Времето бе мрачно и преваляваше. Най-лошото обаче бе, че духаше ... духаше много.

Поехме по-добре оформен път.

И скоро бяхме там.

От крепостта не бе останало много, да не кажа, че направо не бе останало нищо.

За сметка на това Малкия Пу намери изоставен бункер.

Много историци, считат, че именно тук се е намирал древния град Туле - столица на древно келтско царство, което се е врязало в тракийските племена досущ, като острие на нож. Келтите не само, че навлизат дълбоко в Балканския полуостров, но и се заселват тук. Така, че освен всичко друго, ние носехме във вените си и келтска кръв.

Водени от първоначалния си ентусиазъм, бяхме стигнали крепостта бързо. Докато се намръзнем и вече бяхме слезли. Голф машината, също като нас бе по-твърда и от чук, така че бе време да продължим напред.

Очакваше ни римската крепост “Кастра Рубра“, някога пазила един от най-емблематичните древни пътища „Via Diagonalis”. Това е пътят свързвал Константинопол с Рим.

Тук нещата се оказаха доста по-сложни.

Първо си пробивахме път през ниви и поля.

После пред нас се появи ето това:

Не посмях да продължа напред, така че щяхме да вървим пеш. Доста при това. 

Лошото бе, че се бяхме озовали от грешната страна на реката „Бакърдере“. А не ми се връщаше обратно. Щяхме да търсим брод.

Времето се бе поуспокоило, така че Малкият Пу смело поведе.

Е, не можахме да се гледаме очи в очи с гепарди😉, но пък видяхме наскоро умряла нутрия.

Тук живота бе суров и не прощаваше на никой.

Голямата атракция за деня щяха да бъдат ято черни щъркели.

Докато приготвя фотоапарата „Шарената светкавица“ взе, че ги изплаши.

Въпреки това успях да хвана в кадър един от щърковете, който след кратък полет реши все пак да ми позира, пък макар и от ужасно далеч.

 

Скоро бяхме и пред  „Кастра Рубра“.  Тук имаше няколко камъка в повече🙂.

Времето бе студено и гадно, но въпреки това не ми се тръгваше. В мястото имаше сурова красота, напомняща за отдавна отминало величие.

На връщане времето се влоши. Много. Преди да стана вир вода, реших да се увековеча за поколенията.

После стана страшно. Заваля кишав сняг. Станахме вир вода. Поне аз. Малкият Пу предвидливо бе отпрашил и ме чакаше скрит под колата😄.

Набих парното до дупка и продължихме към следващия си обект. Героите не се отказват никога.

Това бе менхирът „Чучул камък“ – част от мегалитната култура на едни от най-древните жители на Балканския полуостров т.нар. „прототраки“. Наши древни и славни предци, но и те като много други, отдавна забравени🙄.

За щастие мегалитът бе току до пътя, така че го отметнахме бързо. Висок е 210 см. и е единственият запазен тракийски паметник от този тип.

Последната ни спирка бе в село Изворово, където имахме среща с нов мегалит.

Тук срещнах някакъв дядо. Овчар. Пасеше стадото си, въпреки прехвърчащия дъжд и нестихващия вятър. Сигурно бе на 80. На гърба му се вееше някакъв найлон, а под него бе наметнат с юмурлук. Приличаше на стар войвода - сух и жилав, твърд като кремък. Такива мъже вече не се раждаха. А и да се раждаха, в съвременния свят просто нямаше място за тях.

Засега ...

Оказа се, че долменът е истинска гордост за селото. Макар и езически, камъкът бил осветен, така че по време на селския празник, тук свещеникът правел водосвет.

- А колко хора присъствате на празника, дядо? - попитах аз.

- Петнайсетина човека на по 80 - отвърна ми дядото - има ли значение?

- Никакво!

И се присетих за капитан Михалис, критският войвода от село Изворово ...

 

 

[Роми]

В София.... за още дълго време

[Фил]

В момента въздишам по Ирландия на моста на въздишките.

 

 

 

 

„

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

@Фичоме подсети къде мога бързо и лесно да отида...

В банята съм. Ха, ха. Имаме плочки Венеция😆

Ще пропусна снимките “на живо”😝

[bobole4e]

Преди 1 час, ДиянаВ каза:

Имаме плочки Венеция

Не съм виждала подобно нещо! Може ли да я снимаш цялата (стените)? 

[master_of_germs]

преди 1 час, ДиянаВ каза:

@Фичоме подсети къде мога бързо и лесно да отида...

В банята съм. Ха, ха. Имаме плочки Венеция😆

Ще пропусна снимките “на живо”😝

Ето кой ще ни каже дали делфините са се върнали 😆

[chandni]

преди 29 минути , bobole4e каза:

Не съм виждала подобно нещо! Може ли да я снимаш цялата (стените)? 

Нова тема... "Как изглежда банята ти?"

 

Моля не пускайте снимки и на 🚽... За тях вече си има тема... 

[ДиянаВ]

1 hour ago, bobole4e said:

Не съм виждала подобно нещо! Може ли да я снимаш цялата (стените)? 

Пратих ти нещичко🙂

59 minutes ago, master_of_germs said:

Ето кой ще ни каже дали делфините са се върнали 😆

Оф. След 4 дни трябваше да кацаме на Тревизо, но няма да се случи. Дано поне септември да имаме шанс от Тревизо да се отправим към Пиран и Шкочанските пещери😉. Днес и прогнозата за времето гледах - слънчево ще е другата седмица в Любляна и Блед. Още повече ме хвана яд.

Следващият ми опит за кацане е на 25 юни на Марко Поло. Още не съм загубила надежда. Дори и делфини да няма, а каналите да миришат, ще преглътна тези неволи. Просто искам да кацам🙂

[Gentleman Basta]

Понеже @Брани не си иска обектива, ние решихме да си организираме малко градски сафарита в последните 3 дена.

[Брани]

Аз си седя вкъщи и спазвам стриктно разпорежданията на Генерала. И какво друго ми остава да снимам освен кацащите и излитащите самолети.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

преди 3 часа, Брани каза:

Аз си седя вкъщи и спазвам стриктно разпорежданията на Генерала. И какво друго ми остава да снимам освен кацащите и излитащите самолети.

 

Е, то при снимане на такива едри птици, нормално да ни оставиш обектива за нашите дребосъчета. 

[AlexandraKo]

Водих мама на пазар,на любимия и "Кауфланд" и тя беше много доволна.

Че нали седи затворена,всеки ден минавам и нося,каквото каже.

Ама,друго си е,кат се помОта два часа:)))))То не е въпросът за пазаруването .Тя живее до Синагогата,на Четвъртък пазара и там има сто магазина+пазара.

Ама,друго си е,от центъра,да идем у Кичука на пазар:)))))

Да не говорим,че срещна две дружки и един племенник, баш, по същото време и те на пазар.

Тоест,освен пазаруването,осъществихме и социален живот.

А пътьом снимах едно червено храстче,което,на зелената моравка, глезенко, викаше:

"Снимай ме,снимай ме, дееееее!"

 

 

 

[ДиянаВ]

Музеят на транспорта в Русе откъм задния му двор.

На един вагон пишеше пътеизмерител. Не знам защо, но имам още време да се просветя по въпросите за влаковете.

 

След кратката разходка се заех с неприятната задача да пиша на австрийците от oebb да сменят закупените билети Грац - Виена за ваучер. Ако не се съгласят, ще им пратя днешните снимки да видят какви влакове е имало в България по времето на Австро-Унгария 😉

 

Май ще спра да гледам темата за готвенето, че два чифта дънки трудно закопчах🙂

[Boo]

На терасата, след работна седмица. Поне гледка има

[jungfraujoch]

От днес.Обикновен храст в двора,но цъфнал радва душата.

[christuff]

Варна ми е Малдиви. 🙂 Шегата настарана, но така не съм виждал нашето море никога.

[Моника]

преди 16 часа, christuff каза:

Варна ми е Малдиви. 🙂 Шегата настарана, но така не съм виждал нашето море никога.

Един прекрасен май месец беше пак така, синьо, спокойно, прекрасно...

 

Иначе днес малка разходка из центъра до любимите ми магнолии.

 

 

 

 

 

 

[Blagovesta78]

Днес в Freudenberg and Hattingen!Много красиво и пусто!

[lyusi]

Пък аз на шопинг за балконски цветя и аксесоари. Ама явно цяла София с това се развлича- опашката пред Практикер беше около километър- семейства чинно разпределени през 2 метра. Милото в началото се дърпаше, че го напичало на опашката , ама го удържах - то сега къде другаде да излезеш на слънце като в парка не може , на Витоша не може:)