В момента съм...

[Radnev]

Бях решил да пиша нещо като бърз дневник на пътешествията ни из Турция, но уплътняваме времето си толкова плътно😁, че просто не става. 

Из Ескишехир - Турската Венеция😊:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

преди 39 минути , Radnev каза:

Бях решил да пиша нещо като бърз дневник на пътешествията ни из Турция, но уплътняваме времето си толкова плътно😁, че просто не става. 

Из Ескишехир - Турската Венеция😊:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аз и на ретроспективен дневник от вас ще съм доволен. Особено за предстоящите трихилядници 🙂

 

[zon]

Kings Canyon National Park & Sequoia National Park 

[Яничка]

Намибия. Гледки по пътя:

 

 

Помните ли "Боговете сигурно са полудели"? Бушмени (благодаря на @FlyTraveler за идеята😞

 

 

 

Fish river canyon:

 

[Veli]

Днес от град Комо и красивото езеро Комо!

[zon]

Lone Pine 

[radi777]

Продължава обиколката на Закинтос 

[Radnev]

Тавърските планини са нещо уникално.

Това е един масивен блок сякаш излят от бетон. Или си на вертикален почти гладък откос или си на сипей, при който правиш крачка и докато направиш следващата, всъщност си се върнал пак, където си бил.

Няма никакви хижи, заслони, маркировка или каквото и да било, което да облагородява тези изключително диви планини. Пускам снимки от големия каньон.

 

 

 

 

 

Диви козички:

 

 

Както и на Улудаг, за цял ден преход, не срещнахме нито един човек. Само дето на Улудаг бяхме посред зима. На места имаше напълно вертикални изгладени от водата отвеси. Пуснати са въжета - катерачески с възели, които просто си висят и се махат. Нито знаеш как са закрепени, нито от кога си висят там. Издърпването е почти само на ръце, защото отвесът е гладък и краката просто няма къде да се захванат. 

Каска, GPS и въже са задължителни. Ние, разбира се нямахме, нито едно от тези неща. 

Планината е много - много - много сериозна. В Каньона на три пъти така се изплаших, че буквално ми се свиха задните части. Може би и поради факта, че отговарям и за друг човек. От толкова скали, теснотия и промъквания, вечерта получих пристъп на клаустрофобия и не можах да спя в палатката, та спах на открито. 

След Тавър възприятието ми за непристъпни върхове придоби съвсем различен смисъл. 

 

П. П. Когато мога ще пусна кратка сводка за втория ни  преход в Тавър и за Хасандаг, който трябва да се случи утре. 

 

На 27.07.2022 г. в 23:10, master_of_germs каза:

Аз и на ретроспективен дневник от вас ще съм доволен. Особено за предстоящите трихилядници 🙂

 

[Pantelej Putnik]

Почивката може да започва 🙂

[PizzaVegetariana]

Най-накрая успяхме да видим Fagradalsfjall… абе изригналия вулкан в Исландия 🙈. Короната не ни позволи да го видим още в началото, когато кратерът е бил добре оформен, но вчера успяхме да си направим една прекрасна разходка по туристическия маршрут, където може да се наблюдава димящия кратер и да се слезе при лавата. Табелите Danger не успяха да разубедят испанските туристи да не се катерят върху лавовите полета и да се доближават до цепките в лавата

[zon]

Death Valley & Las Vegas 

[Rossi to]

Швейцария.

 

От вчерашния облачен, а следобяд и дъждовен ден езерото Vierwaldstädtersee и местността Klewenalp.

 

 

 

 

 

 

 

[Anna Kalinovska]

Централен Балкан, може би най-централният  🥰   🇧🇬

 

С Юмрукчал по средата ⛰️   💚   💙

 

🚗  🥾  🦯  🎒  София - гр. Априлци (кв. „Видима“, който ме познава, от времето, когато е бил с.Видима, Троянско) – х. „Плевен“ – вр. Ботев и обратно - в един ден -

 

Не се заричам, че ще има втори път, но не си и обещавам, че няма... 

 

 

Така започна той - с първото метро, естествено дошло навреме - и не съвсем празно. Само че то се изниза по-бързо, отколкото аз успях да го заснема.

 

И в подлеза не беше съвсем празно. Но за двойката музиканти на ъгъла вдясно 5.50 ч. си е пределно рано 🎻 🎸

 

Който е първи на мястото за среща, може да се огледа и наснима наоколо - кога инак ще му падне да огледа събуждаща се София 🤓  с поглед на юг и към Витоша. Че и да види как е замръкнала кооперация Асеновецъ.

 

 

После on the road again.

Слънцето се кани да изгрее и скоро се опитва да ни заслепи. (Нека не придиряме на не дотам чисти стъкла.. Това да не ни е Виена, единственото място, където градският автобус от летищеот до центъра имаше прозорци "джам" - така че муха да кацне, ще се подхлъзне и счупи крак 🙃 ) 

 

Наближаваме и целта се разпознава - далече и високо. Върхът ни чака.

Мен поне - цял живот - не да се наканя, а да преодолея респекта към него, внушен ми от баща ми с Карловски корен в детството. И да се почувствам готова за Него.

 

След като сме оставили возилото и сме се срещнали с другата двойка на паркинга, запълзяваме нагоре. 

Като за първа пауза има маса, пейки и принципна маркировка, 

 

Нагоре става още по-стръмничко.. За преодоляване има 1300+ м.

Поглед назад, незумнат. 

 

Погледът напред отчита малко мистика, падам си по мистиката и се радвам, когато не липсва... 

 

Че си я и зумнах, мистиката.

 

А край мистиката се провиждаше Върхът, целият в очакване... 

 

Когато в далечината се съзре заслонът, човек може малко да си отдъхне. Не че твърде бързо се стига до него.. Прострели бяха чаршафите, да са готови за пришълците в почивните дни. А за нас - заслужен отдих преди последния щурм.

 

От заслона до Върха водачът обяви 1.5 ч., радвам се, когато оставя резерва. Отне по-малко.

А види ли се ретланслационното съоръжение, психологически погледнато, е уж по-лесно..

 

Все по-близо, и все много остава..

 

Ходиш, ходиш и все не стигаш.. 

Приближавам котата. Напред се вижда водачът, върви полека, да не го изгубя от поглед и се загубя по билото.. Тук някъде избръмча моторетка, подобаващо споменах моториста наум. 

 

Долазих.

Тук сме Юмрукчал и аз. И ме дочака, и ме допусна, а и ми се зарадва ☀️

 

Време да отпусна малко душата и се завъртя на всички посоки, естествено седнала.

Не отидох до самата кота - тя се намира зад жълтата сграда, а се отдадох на общуване с дву- и четириноги - сред тях спътницата на моториста с хондичката, 12-годишно момиче от Калофер, после видях и татко й, не се бавиха на Върха; от байкърите от Търговище пък научих, че върви някаква Балканиада и им обещах да следя хода й, респ. тяхното класиране.

От мистиката нямаше и следа, беше ясно, нали навсякъде си нося и хубавото време, а настроението си ревниво браня от опити за разваляне..

 

Та докато се обърна и светкавично се подкрепя, заслизахме. Сега пак 1300+ м денивелация, ама надолу...

Една цигара време на заслона, бяха събрали изсъхналите чаршафи, позторна среща с байкърите от Търговище, и газ надолу.

 

Предпоследната пауза, преди да стигнем паркинга. Боровинки като за хапване или бране не срещнахме.

 

Сега различавам и кученцето 🐕, което се разхожда по ръба на отсрещната скала. 

 

Сега вече, за десерт, успявам да фотографирам и камбанките на Балкана, които ни съпровождаха по целия път, наред с други вълшебно красиви треви.

Най-последната пауза не броя - същата като първата, но още по-кратка. Та оттук нататък внимавам да не оплета краката надолу към возилото и да не цопна в реката досущ преди паркинга, където е и най-хубавата вода в района.

Припрян водач, не успях да снимам красивата чешма, за чиято вода идваха хора от околността с деца и туби..

[Argentique]

От тази заран пак за кратко в Крит. Основни цели - кулинарен туризъм и плуване до отказ. Засега изпълнени. 🙂

А след 21 градуса вода на Самос, какъв е този чай?

 

 

 

 

 

 

 

В Ханя в събота вечер.

[dimitrov6]

За кратко в нощен Загреб и изгрев в Задар преди малко.

 

 

 

[elenitta]

Времето за годишната миграция настъпи и решихме по път да се отбием на няколко места. Първата спирка беше остров Майнау до Констанс на Боденското езеро.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А това ми е гледката от прозореца на хотела в Лаутербрунен:

[Брани]

Всъщност вчера бях там, но знаете, че за Империята денят и нощта са относителни понятия:

 

Пещера Съева дупка

 

 

 

пещера Проходна

 

 

скален манастир Св. Николай

 

 

 

Пещерен дом в Карлуково

 

 

 

 

 

 

 

[Argentique]

Ретимно, Крит. И кулинарният туризъм, и плуването вървят по план. 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Radnev]

Вторият ни преход в Тавърските планини на Турция.

През долината Emli Valley до върха "Иглата" (The Pin - с вече скромните за нас 2910 метра😉😀). 

Крачим в долината, а около нас е каменна пустиня:

Тук става малко по-добре:

The Pin е на 2910 метра височина, но тук всичко стърчи много над него😀. 

Тук се намира кампа ни, където направихме три нощувки на палатка:

В крайна сметка тръгнахме на по-лежерен маршрут, ако това изобщо е възможно в Тавърските планини, но някак си пак ударихме едни 1000 метра положителна денивелация😵.

Изключвайки факта, че голямото изкачване бе по гаден сипей, маршрутът не бе сложен като техничност, но бяхме много уморени от предишния ден, та си се озорихме. 

[searus]

От много "бързане" в калта накрая изтървах залеза на язовир Батак след хубавичкия дъжд малко преди това... Пак ми е хубаво 🙂

 

[elenitta]

Днешният ден мина в разходки из Мюрен и Венген. Ама, много красота в таз Швейцария 😀😀😀

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Pandurova]

Връшка чука - от двете страни на една малка граница

Никога, ама никога не тръгвайте с кола от Германия по време на първия ден на ваканцията - над 30 часа Мюнхен-София, при нормално около 14 🙂

[zon]

Bryce Canyon National Park 

[DaBo]

“Не е измислица морето и щастието съществува” - Хр.Фотев

 

Къмпинг Градина, снощи преди дъжда…

 

 

 

[alienad]

@DaBo и ние вчера бяхме на този плаж, но изпреварихме дъжда.