В момента съм...

[marycap]

В Ротердам. Приятно топло време, хубави усмихнати хора. На старото пристанище минало и бъдеще красиво си съжителстват:

 

[jorocontrola]

Голямото четене в Щутгарт:

 

 

 

[S.Petrov]

преди 9 часа, patso_pro каза:

Шопрон, Унгария, където попаднах за дневна забежка, вдъхновен от неотдавнашни препоръки на @Kristian Desev

Леле, минавал съм стотици пъти от там и изобщо не съм предполагал, че е такова приятно място!

[tanil1965]

Фаласарна

[Captain45]

На 1.09.2022 г. в 17:34, Madelin каза:

Ано Сирос и Ермопули

Много е хубав Сирос, но пък и аз лош Циклад досега не съм виждала. Любезни хора, чудесни плажове и великолепна столица, много различна от целия архипелаг. Може да не е най-известното туристическо място, но има доста бохемска атмосфера и куп огромни яхти за престиж.

В Ано Сирос не се допускат коли, така че оставихме нашата на порта и взехме такси до най-високата точка. Таксиджиите са напълно наясно с тази обичайна туристическа тактика, така че те стоварват в близост до католическата катедрала Св. Георги. За 6 евро.

Следва лабиринт от стълбичка (по-широките са означени с горди табелки "одос...."), къщички в бяло и синьо, заведения с тиха музика, магазинчета със сувенири, бугенвилии, котки и задъхани, щуращи се туристи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А на места - невероятна гледка към долния град и целия залив.

 

 

За мен Сирос е може би най-хубавият от Цикладите. Но сега чувам за първи път, че не може да се ходи с кола в Ано Сирос. Аз съм се качвал с колата до самата катедрала и съм паркирал без проблем на паркинга зад нея. Не съм видял да има забрани за коли. Освен да е нещо ново, защото съм бил там през 2018 г.

[Captain45]

На 1.09.2022 г. в 17:43, Rossi to каза:

Фуертевентура

Много силен вятър днес. Предишните два дни беше поносим, но днес ще ни отвее.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нормално все пак името не му е случайно Силен вятър. Макар, че съм плавал там в продължение на седмица около целия остров и не сме имали дни със силни ветрове.

[Madelin]

преди 56 минути , Captain45 каза:

За мен Сирос е може би най-хубавият от Цикладите. Но сега чувам за първи път, че не може да се ходи с кола в Ано Сирос. Аз съм се качвал с колата до самата катедрала и съм паркирал без проблем на паркинга зад нея. Не съм видял да има забрани за коли. Освен да е нещо ново, защото съм бил там през 2018 г.

Видях такава информация в сайта на Ермопули, но беше на гръцки и може преводът да е бил не съвсем точен. Нашият гост също ни препоръча да не ходим там с колата и го послушахме. Има паркинг, но не е голям, свободни места нямаше. А и така тръгнахме от горния край, разгледахме всичко и слязохме пеша до порта.

[lyusi]

Diani Beach. Заслужена почивка след 5 дневно сафари. 

 

 

 

 

 

[Pantelej Putnik]

Господи, как успя да създадеш такава красива планета! Безспорно си най-големият творец! Благодаря за тази красота, благодаря за щедростта ти, благодаря за този живот! 

 

 

 

 

 

 

 

П.П. Аз всъщност не съм вярващ.

[Anna Kalinovska]

Седя си уютно във влака на връщане от Своге и отпивам от кафенцето. Приятно е в Дефилето

 

🚇  Осем тунела и съм пристигнала на столичната ЦГ. Таман да завърша поста - че от вкусна вредна баничка за закуска и общуване със спътниците в купето, пак на кафе и Харибо, които споделих с тях, на отиване не сварих дори да го почна..

 

За разлика от сутрешното пътуване сега успях да си купя билет - дори след образцовия спринт по баира надолу от болницата на края на града - рисковано начинание за остеопорозна спъната дама като мен, на която не са направили прощъпулник.., че били бедни години

Пък и не изискваха да заплатя за запазено място за влак, пълен със свободни места...

 

Той и влакът предвидливо закъсня малко, някакви си 10 минути.., та сега е литнал да ги навакса; вероятно някои пътници гонят връзки. Остана ми и време за две цигари на перона, че изоставах с тях от сутринта..

 

Наближава гара София север и се ориентирам към приключване на текста и подреждането на снимките.

 

Между моята Черна Африка и моя Мустанг успях да надникна и в моето Своге, с моите БДЖ, които всички    ...

 

Идната седмица пак. Ако тогава на отиване предписанията за задължително купуване на запазено място в непълен влак, каквото не ми е необходимо, не са все още всила (такива били до края на месеца, каза сутринта касиерката на ЦГ...), ще си купя билет преди баничката.., знам къде и кои са най-хубавите.. Ако ли продължават да изискват запазено място за тоя, що духа, ще се кача отново в първи вагон, второ-трето купе, а кондукторът не стига до него до Своге..., което не е моя бира.. Ако ли пък все пак неочаквано стигне, ще му разнообразя работния делник със сладкодумия и каквото там послужи за целта 🙃

 

И слизам , май навакса, здравата шпореше машинистът 🚊

 

📽️  Иии... След като с гоненето на влака си спечелих бонус от ценно време, извърших още куп подвизи и отхвърлих задачи, си заслужих и културно събитие.

Имах импулса да видя отново Музея за история на София, чиято подредба и експозиция много харесах първия път, съчувствайки емпатично на всички, които познават вътрешността на тази великолепна сграда в столичния център от живота й като баня с минерална вода и басейн в годините на соц. минало и преди него. Но в крайна сметка пак го оставих за някой следващ път и импулс, когато да си нося и повече време. А влязох на филм в Дома на киното. Той обаче не ми се понрави особено, понеже ме извади от мистичната магия и съставени представи за духа и атмосферата в едноименната книга и сякаш е правен по някакъв познат, често прилаган, стори ми се изтъркан шаблон с криминално-детективски мотиви...  Не останах до края, а отидох първа в кафетерията, международно известно е къде извън дома пия кафе, за да се срещна с човек, бил в тибетските територии, вкл. в Мустанг, цели 3 пъти до 2010 г., че и написал книга за него: "Защо Тибет", която си и купих.. Накрая се озовах и на Алеята на книгата и набелязах книжки, по принцип..

 

Свогенската гара. Спретната като всичко в градчето.
Имах време да си купя билет, а не както веднъж, когато бързият влак подрани, и се метнах на втората врата на последния вагон.., да не чакам следващия два часа по-късно. А после казах на кондуктора: Свалете ме, не можах да си купя билет...

 

Първо свирна, както си е редът, след като по високоговорителя известиха, че пристига, и се видя на завоя.
 

 

Снимах го още там, но тук е по-видим.

 

 

Обичайните такъми, които правят половинчасовото пътуване още по-приятно.
На отиване - вредна топла, този път триъгълна баничка, понеже били най-хубавите в най-близката до касите баничарничка, а сега само сладки мишки - към кафенцето и хидратиращата животворна течност.

 

 

Черпя щедро от тях срещнатите деца и симпатични хора в купето, на отиване. На връщане няма пътуващи с баба си деца и всеки е вглъбен в себе си и/или в умния телефон..

 

Болница на края на града, МБАЛ Своге - с най-добрите лекари, някои от тях софиянци - попаднали тук преди някое и друго десетилетие по разпределение и избрали да се установят в красивото и отлично поддържано градче.

 

Д-р Николай Панайотов е, дане  кажа голяма дума, но легенда в района сред младо и старо. Няма човек, който да не познава професионализма и човешката му доброта. Благодарение на неговите умения и грижи от три години живея пълноценно и приключенствам наволя по родни планини, близки и далечни места, без оглед на терена и други особености. Знаем се от 25-годишни и въпреки това за едната бройка да стигна до нелека операция, защото преди време изведнъж Своге ми се видя далече, а друг специалист ме омая... В съседния кабинет пък се труди съпругата му, красивата д-р Галя Кърпачева, отличен педиатър 
Тя беше единственият медик, който даде вярно предположение на база лабораторни изследвания на 6-г. дъщеричка на приятел от Бутан , когато семейството беше в тревога преди 2-3 г.

 

След като все пак хванах влака за София, не успях да надникна в реновирания ресторант по пътя към болницата. Може би идната седмица, когато пак ще се видя със семейството доктори.
Отдавна ми прави впечатление, че Своге е чист и уреден град. Явно има добър кмет.. Този път, след като регистрирах нови промени от последното ми идване насам преди 4 месеца, успях да попитам за него и научих, че се казва Емил Иванов.

 

 

Покрай братовчед ми, който след вируса и от дома си, на компютъра, "кара" всички видове влакове на Deutsche Bahn, сбъднал детската си мечта, с първо хоби локомотиви - като няма най-любимите, парните, и съвременните стават - започнах да се вглеждам в модели и надписи върху корпусите на мотрисите и да му изпращам техни снимки. Тази Шкода тегли сутрешната композиция, до Варна сякаш беше, и й обърнах нужното внимание на слизане.

 

Съвсем навреме стигнах в столицата и се метнах на метрото.

 

От това място май още не бях правила снимки. Светлината в обедния час ми хареса.

 

Оттук винаги ми е интересно и почти не пропускам да снимам.

 

Това някога беше гастрономът на ЦУМ. Никак приятно не ми миришеше вътре... Но пък биваше добре снабден, не знам даи заради чужденците 🙃 , та майка ми обичаше да влизаме там за хранителни стоки или пък изрично да ми заръчва да напазарувам там, въпреки опашките...

 

Градинката пред Централна баня, която често пресичам ту отляво, ту отдясно на фонтана. А Музеят за история на София навремето се помещаваше на последния етаж на тази ъглова сграда. В подземието можеше да се обиколи една от кулите на крепостната стена на Сердика, северната, мисля, триъгълна.

 

Много красивата, емблематична сграда в центъра на столицата, на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов от 1913 година, на мястото на съществувала дотогава турска баня, която била разрушена. В стил сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източноправославни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев. Всеки път извивам глава надясно и й се любувам, спекулирайки с мисълта кога да отделя поне час за експозицията и среща със съученичка, възпитаник на Художествената академия, която работи в една от залите. Така и днес.

 

 

Приятна спирка за релакс пред Дома на киното. Допълвам водичка от чучур с топлата минерална от каптираните извори насреща, долавям лек мирис на сяра в нея. Допивам кафенцето от бойния термос, свършвам куп организационна работа с помощта на умния телефон, леко пазарувам в близост.

 

 

 

Ами да, няма логично обяснение защо човек лудва по Тибет и всичко тибетско. За себе си поне вече зная, че ми е кармично, реинкарнационно..

 

Някои се изкуших да купя миналата година и чакат ред. Има и новоизлезли. Още няколко дни са на "Витошка".

[Lyubina]

След работен ден в Бургас се отправям към любимото ми за този сезон Поморие. Ветровито, морето не изглежда много гостоприемно, но водата е прекрасна.  Интересно, че тази година не забелязах да цъфти планктон,  както други години се е случвало. 

[Rossi to]

Варезе

Palazzo Estensi и прилежащият му красив парк. Тук се намира общината на Варезе 

 

 

 

[iaia_mama]

преди 5 часа, Pantelej Putnik каза:

П.П. Аз всъщност не съм вярващ.

Имаш предвид, че не си религиозен, предполагам.
Но си вярващ - в Бог, Природата или каквото и да е онова Нещо, което ни дарява с толкова много красота, изпитания и любов към/от какво/кого ли не.

[marycap]

Днес- в Scheveningen (Схефенинген  както @Георги каза, че се произнася). Сутринта нямаше много посетители на плажа, освен тези, с металотърсачите, тичащите за здраве и събирачите на миди като мен, след отлива. И почивка с кафе на "виенското" колело, за по-широк хоризонт:

 

[Anna Kalinovska]

преди 45 минути , marycap каза:

Днес- в Scheveningen (Схефенинген  както @Георги каза, че се произнася). Сутринта нямаше много посетители на плажа, освен тези, с металотърсачите, тичащите за здраве и събирачите на миди като мен, след отлива. И почивка с кафе на "виенското" колело, за по-широк хоризонт:

 

Интересно място недалече от Хага, с богата история и хубави кръчми, в които предлагат вкусна прясна риба и Kopfstoß - ще рече: удар в главата.., смес от водка и бира 🙃 - как да не те удари в главата... Че и студен вятър духа, и мрачно-дъждовно.

И да, точно така се произнася името му 🙂 Посетих го някъде през 80-те на два пъти, ама по служба.

 

Много хубави снимки. Приятни дни още!

[Pantelej Putnik]

преди 10 часа, iaia_mama каза:

Имаш предвид, че не си религиозен, предполагам.
Но си вярващ - в Бог, Природата или каквото и да е онова Нещо, което ни дарява с толкова много красота, изпитания и любов към/от какво/кого ли не.

Точно така. 🙂 Така е най-правилно да се каже.

[ven62]

преди 10 часа, Anna Kalinovska каза:

Интересно място недалече от Хага, с богата история и хубави кръчми, в които предлагат вкусна прясна риба и Kopfstoß - ще рече: удар в главата.., смес от водка и бира 🙃 - как да не те удари в главата... Че и студен вятър духа, и мрачно-дъждовно.

И да, точно така се произнася името му 🙂 Посетих го някъде през 80-те на два пъти, ама по служба.

 

Много хубави снимки. Приятни дни още!

А опитвали ли сте да кажете ING bank на холандски.

Добре е да има човек до вас за да ви извади езика, след като си го глътнете.

 

[Anna Kalinovska]

преди 42 минути , ven62 каза:

А опитвали ли сте да кажете ING bank на холандски.

Добре е да има човек до вас за да ви извади езика, след като си го глътнете.

 

Не 🤔 Но бих желала да зная как звучи.. Тази банка излезе вече от БГ, инак имаше кого да попитам в централата й в красивата барокова сграда на барон Хр. Гендович на повече от век, до Народния театър, в близкото соц. минало по-известна със заведението Бамбука, което се помещаваше на ъгловия партер, впоследствие заемано от тази нидерландска банка, а сега от друга, родна..

 

Инак винаги съм възприемала езика в Ниската земя като смесица между немски и английски и мисля, че го/се разбирам/е на място 🙃

[Rossi to]

Lavena Ponte Tresa, на брега на езерото Лугано, от италианската страна.

На другият бряг е Швейцария.

 

 

 

 

 

 

[Madelin]

На борда на Superstar на Seajets. Прибираме се към Рафина от Тинос след 6 разкошни дни на острова. Въпреки зверския северен вятър. Опитах се няколко пъти да пиша от Тинос, накрая ми изтриваше всичко, може да е лошото покритие, а може и да е поради секретни съображения от страна на някое (древно) гръцко божество 🤔

Така че, репортаж ще има от София, в стил спомени:)

 

 

 

 

[jorocontrola]

Tubingen - Немската Венеция:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[PlamenPeev]

Микулов, Чехия, на път за Бърно:

[Marisha]

Scala dei Turchi

[Rossi to]

Bellagio

 

 

 

 

 

 

 

[marycap]

преди 22 часа, Anna Kalinovska каза:

преди 22 часа, Anna Kalinovska каза:

Интересно място недалече от Хага, с богата история и хубави кръчми, в които предлагат вкусна прясна риба и Kopfstoß - ще рече: удар в главата.., смес от водка и бира 🙃 - как да не те удари в главата... Че и студен вятър духа, и мрачно-дъждовно.

И да, точно така се произнася името му 🙂 Посетих го някъде през 80-те на два пъти, ама по служба.

 

Много хубави снимки. Приятни дни още!

 

Благодаря! Днес отново беше ден с много приятни и вълнуващи преживявания в Ротердам. Кулата "Euromast" ( Евромачта), Морският музей със Старото пристанище, учебният комплекс Еразмус, De Markthal център и още...