дневник Санторини - да докоснеш красотата

[AlexandraKo]

"Някога, някога, толкова някога, колкото 3500 лета" на това място имало  остров на име Стронгили.

Наречен с това име, защото бил почти идеално кръгъл. В центъра на Стронгили изригнал вулкан, който  изцяло го разрушил, а като резултат се образувала днешната Калдера.Ето схемичка на мястото:

 

Получило се архипелагче   от няколко по- малки острова. Тирасия и Санторини са населени.

Ненаселените са Неа Камени, Палеа Камени, Аспрониси и Кристина.

Смята се, че това е най- големият вулканичен взрив в света, който предизвикал цунами, което пък, от своя страна помело градовете на Минойската цивилизация. Тези градове се намирали на остров Крит, отстоящ на стотина километра от Стронгили.

Друга хипотеза предполага, че това е мястото, където са живели митичните Атлантиди.

В исторически аспект различни разкопки на острова доказват, че тук също е имало развита цивилизация поне на нивото на Минойската.

Когато се разхождате из Фира, ще видите ето, тази паметна плоча. Не, не е на чичко  Ленин, въпреки че, на първо четене прилича.

 

 

Това е Фридрих Хилър фон Гертринген - немски археолог и историк , член на Пруската Академия на науките, специалист и почетен професор по гръцка епиграфика в Берлинския университет Фридрих Вилхелм.  Негова е заслугата по откриването на древния град Тера, основан през 9.ти век от дорийски преселници и  съществувал до началото на Византийската епоха. Шест години от живота си археологът посветил на Санторини във времето 1896-1902. Та този плакет е знак на благодарност.

И понеже сме дошли на острова в прекрасно време - Великден е, ще започна с църквите.

Византийски герб на входа на главната Православна църква във Фира.

 

" Според някои източници символиката на двуглавия орел е пряко свързана с Юстиниан I (527-565), който обединява под един скиптър Източната и Западна Римска империя. Според други, като глава на семейството на народите, Юстиниан Велики е искал символно с двуглавия орел да подчертае, че византийският император е владетел от Цариград и на изтока (Азия), и на запада (Европа) - виж евроазийство. По тази геополитическа концептуална причина (Translatio imperii), този символ от Византия е заимстван в гербовете на Свещената Римска империя и наследилата я Австрийска империя на запад като приемници на римско-германската западна цивилизация, а на изток от Третия Рим - Руската империя, като приемник на гръко-славянската цивилизация по Арнолд Тойнби (Изследване на историята)"

 

Източник тук:

 

 

Като част от Елада, след превземането и от римляните, островът  става част от Източната Римска Империя / Византия/.По време на кръстоносните походи Венецианците  му дават  името Санторини, призлизащо от Санта Ирини - италианското име на църквата Света Ирина.

През 15 век тук господства Османската империя, та чак до средата на 18 век. Заради вулканичните изригвания и опасности от такива, островът е бил почти безлюден до края на ВСВ. по някое си време, доста след края и, тук започват да пристигат хипита и да основават  комуни.

Полека-лека, туристите започват да обръщат внимание на довчера неизвестното островче, докато се превърне днес в едно от най- красивите и желани туристически местенца. При около 20000 души население, статистиката казва, че годишно оттук  минават около 2 млн туристи.

Но да си дойдем на думата - главната Православна църква във Фира:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Другата красива църква / изключвам тези със сините куполи, за тях - после/ е Католическата. Противно на общия стил, тя е в други цветове, но идеално се вписва в общата картинка. Тя е реставрирана след голямото земетресение през 1956 година  / както и Православната/ и изглежда прекрасно.

На острова католиците са едва 10%, но това не пречи църквата да е голяма и величествена.

 

 

На входа вече имаме октагон / от венецианското наследство/:

 

 

Октагонът е символ на вечния живот и  взаимодействието между небето и земята. Кръгът е символ на небето /или на вечността/, квадратът - символ на Земята. Самият октагон се получава от две дефазирани квадрата.

 

 

 

Един  цветен витраж и неговото отражение:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 26 май, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Нали знаете, че любимите ми снимки са през разни прозорчета и решетки, тук има най-различни.

Ето няколко:

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

[vencide]

Определено ме докосна с тази тема. Красиви снимки и много добро описание на нещата. Очаквам продължението  

[AlexandraKo]

Определено ме докосна с тази тема. Красиви снимки и много добро описание на нещата. Очаквам продължението

Благодаря ти!

[AlexandraKo]

Тази година прекарахме Великденските празници на Санторини. Най-вече заради чартъра, с който пътувахме. Че в минали времена сме летяли през Атина и си е губене на почти цял ден в пътуване.

Хотелът, който бях избрала се оказа чудесен избор - хем хубаво за почивка, хем близо до центъра на Фира. На всичкото отгоре, момиченцето, което ни чистеше, се оказа наше и радостта ни  от този факт  беше взаимна.

Пристигнахме около 10 сутринта и на рецепцията бяха много любезни да ни настанят веднага.

Така че, още в 12 бяхме изпружени  блажено на басейна, а барманът,  пъргаво изприпка с джин-тониците за добре дошли. :)

Хотелът:

 

 

 

 

 

 

 

След първия плаж започнахме с разходките. Още пред хотела гледката е тази:

 

 

Калдерата с круизен кораб.

 

Малко по- нататък:

 

 

Частно параклисче зад висок дувар Не е бяло - синьо, но също е много красиво.

 

 

Тръгнахме по светло, за да се полюбуваме на красивите гледки:

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходихме из прекрасните малки улички с още по- прекрасни магазинчета с всякакви арт-джунджурийки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Заплюхме си това хотелче за следващия път:

 

 

Полека-лека започна да притъмнява, а ние - да огладняваме. Бяхме си харесали едно барче за коктейли и ресторант за вечеря - и двете местенца с изглед към калдерата и залеза.

Ето го барчето:

 

 

 

 

Сръбваме по едно сапфирено коктейлче, любувайки  се на златно-огнено-синьо-виолетово-тюкоазено-прекрасната панорама пред нас и се понасяме към вечерята...

 

следва...

[stebal]

Имам сантимент към този остров и това си е...Всяка година от последните 5-6 съм там, поне за няколко дена, но тази както се очертава няма да успея. Сега - гледайки снимките ти и четейки кратките разяснения, спокойно мога да твърдя, че съм била...благодаря ти, АлександраКо, удоволствието е пълно...

[AlexandraKo]

Преместихме се от барчето в ресторанта, отново с изглед към Калдерата и вечеряхме изключително небюджетно    всякакви морски дарове с печени зеленчуци за гарнитура. Или, както Сънчо казва - " мешана скара", ама по санторински ;) Полята с прекрасно бяло вино с името Ия:/ пише Ая, пък се четяло Ия /. Ама кой да ти издребнява чак толкова.

 

 

Вечеря на този прекрасен залез - неизмеримо удоволствие.

 

 

 

 

 

И през деня гледките са възхитителни, но по залез и вечер са още по- прекрасни:

 

 

 

 

 

 

 

 

Приключваме с вечерята и разходката из Фира. Преяли сме и с морските дарове, и с прекрасните гледки, малко почивка и сутринта ще ви водя на круиз по околните островчета.

Следва...

Редактирано 28 май, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Ето ни и на път за круиза. Микробусче идва да ни вземе от хотела- Шофьорът - много симпатичен и любезен, говорещ добър английски ни стоварва на пристанището, от където ще тръгнем. Е, круиз е малко пресилено казано, по-скоро е пътуване с лодка до няколко островчета.

Ето я лодката:

 

 

 

 

Първото островче е Неа Камени, в средата на Калдерата. На острова няма нищо друго, освен лава.

Изкачването до върха, където е кратерът, който леко дими е около час.

За мен интересното тук беше цветът на водата. Поради горещите извори около брега, наситени със сяра, цветът на водата рязко се променя в зелен.

 

 

 

 

На входа на острова събират такса 2Е на човек.

Растителност няма, само лава и туристи, пъплещи в жегата нагоре.

 

 

 

 

 

 

Който ще ходи - да си носи вода, шапка и да се омазал със слънце защитен крем, че изкачването е около час, няма сенчица, а само жега и прахоляк.

 

следва...

 

 

 

 

Редактирано 30 май, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следващата спирка е островчето Палеа Камени - забележително с горещите си извори. Островът се води необитаем, но там живее някакъв отшелник, което е достатъчно ,  за да развали уникалността му. Натрупани вехтории, боклуци, мрежи и пр.

Иначе, по камъните на  високото припкаха козички, които не стана ясно дали са диви или питомни.

Необитаем, необитаем , ама параклис си има.

В обявената програма беше казано, че трябва да си носим бански за къпане в термалните извори. И ние съвсем прилежно си носехме всичко, като за плаж. Наивници Да, ама никъде не беше упоменато, че за да се окъпе човек, трябва да скочи от лодката в морето и да доплува до въпросните извори Защото лодката не може да отиде до там, тя стои на място, където дълбочината е около 10 метра.

От стотината души на борда само двама ползваха тази екстра.

Цветът на водата и тук е оцветен в зелено от сярата в минералната вода:

 

 

 

Потегляме към третата спирка.

Остров Тирасия се смята за част от Санторини поради факта, че преди изригването на вулкана са били едно цяло. Площта на това островче е едва 9 кв.км. и като туристическа дестинация явно не представлява интерес, въпреки че се намира много близо до Ия. Круизната лодка ни стовари в пристанището Корфос, от където по стотици стръмни стъпала можеш да се изкачиш до най-голямото село на острова - Манолас. Те май общо са три - Аргиля, Потамос и Манолас.Е, когото го мързи, може и и на магаре, но ние пропуснахме и двата начина. Поради причината, че в този пек хич не ми се бътеше нагоре по милионите стъпала, за да видя картина подобна на Ия или Фира, но в пъти по- бедна и безлюдна. Явно и другите туристи мислеха така, защото се съсредоточиха в кръчмичките на пристанището.

Драгият турист предпочете да хапне и пийне на сенчица, докато стане време за наобратно.

 

 

Хапнахме тези чудесни октоподи на скара, поляти със студена биричка и се поразходихме по брега, колкото да установим, че водата е студена, не става за къпане, а брегът е чакълесто-каменист.

 

 

 

 

 

 

 

Натоварихме се отново в лодката и тръгнахме обратно. Отново интересно и красиво. Скалите - с различните цветове, островът с белите къщи, църквичката по средата на нищото...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 30 май, 2016 от AlexandraKo

[Травеолани]

Александра - много красиви снимки и различни, от това което съм виждала досега.

А от увлекателния ти пътепис разбрах, че с този остров сме адаши .

Редактирано 30 май, 2016 от Травеолани

[AlexandraKo]

Александра - много красиви снимки и различни, от това което съм виждала досега.

  .

 Благодаря! Оставила съм за десерт обичайните гледки

[Nati]

AlexandraKo, много интересни неща показваш Благодаря много!

През септември ще ходя в Санторини и сега ми е супер интересно всичко, което показваш и разказваш

[AlexandraKo]

AlexandraKo, много интересни неща показваш Благодаря много!

През септември ще ходя в Санторини и сега ми е супер интересно всичко, което показваш и разказваш

Благодаря ти, ще се радвам да съм полезна!

[П.Кръстев]

И ние посетихме Санторини през Август преди 2 години. Не е най-добрия гръцки остров за плажове, но гледките са невероятни.

 

Август съответно си има недостатъци (повече туристи(?), по-високи цени), но и предимства (вечер времето е приятно за разходка по тениска и къси панталони, водата е с приятна температура и е подходящо за къпане)

 

П.С. И ние обикаляхме със същото корабче, на термалните извори се хвърли почти целия кораб, сигурно при вас ги е спирала по-хладната вода за да се стигне до там.

Редактирано 31 май, 2016 от П.Кръстев

[AlexandraKo]

Другото красиво нещо на Санторини, това е виното. Вулканичната почва, примесена с пепел  и  специфичният климат  са причина за уникалния вкус на вината тук. Те са известни по цялото Средиземноморие, изнасят се в количества за Русия и винарски изби по целия свят.

Лозовите насаждения изглеждат като плитък  кош, близо до земята, а не - както обикновено - изправени на редове, поддържани от дървени решетки или опорни стълбчета с тел между тях. Това е така, заради ветровете, които духат непрекъснато на острова и са причина за ниската влажност, особено, през летните месеци.

Най- разпространеният сорт е Асиртико, около 70% от лозята са от този вид. Любопитен факт - това е единственият сорт, който не бил засегнат от епидемията от Филоксера в края на 19 век, унищожила голяма част от лозята в Европа. Няма обяснение защо е било така, като в континентална Гърция сортът е бил засегнат от въпросната листна въшка. Дали вулканичната пепел, дали ниската влажност не са харесали на вредителката, та не могла да се установи и тук и лозята били спасени. :)

На острова има много винарни, все пак , това е второто основно занимание на местните хора след туризма

Ние отидохме във винарната Venetsanos. Намира се точно над пристанището Атиниос. Създадена е през 1947 година от едноименното семейство и се превръща в първата промишлена винарска изба на Санторини. Изградена е на различни нива, вкопана е в скалите, върви се отгоре надолу,  нетрадиционно, като се използвали разни механични приспособления и машини, освен гравитацията, като начин на енергийна ефективност.

 

 

 

 

 

Дегустацията на вината става на терасата на винарната, от която има най-прелестната гледка към Калдерата:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето ги и вината:

 

 

Бялото вино е Асиртико, хареса ми, с много фин и приятен аромат. Средното е червено, което не харесах, твърде кисело за моя вкус.

Но лявата чаша, ооо, ето го виното точно както го харесвам - сладко, плътно, десертно Гранатов цвят с керемидени отблясъци, аромат на стафиди, лято, фурми, мед, а в добавка и тази панорама.../ както е тръгнало, поема ще напиша/   Традиционното за острова " Винсанто" / името идва от комбинацията  вино+санторини/.

Прилича на любимото ми " Порто", ама още по- дъхаво и мноооого  пивко ;)

Оказа се, че разликата е в това, че гърците сушат гроздето на слънце, а не-на сянка, както е обичайно. След като гроздето узрее максимално, се обира и се суши на слънце между 6и 14 дни. След това се оставя да ферментира заедно с люспите до Коледа, а после отлежава в огромни каци точно две години.

Във винарната, разбира се,  има и магазин, където може да се купи.

 

следва...

Редактирано 31 май, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

След дегустацията на вина се изкачваме до манастира Пророк Илия, който се намира върху естествена скала / за разлика от всичко друго, което на вулканични/ и е най- високата точка на острова, отново с чудесна панорама. За съжаление, манастирът беше затворен, отворена беше само мъничката църквичка пред него. Сградата на манастира прилича на крепост, изграден е през 18 век - 1711 година. В музея му имало забележителна колекция от икони, ръкописи и етнографски материали, които, за съжаление не можахме да видим.

 

 

 

Дворът на Манастира:

 

 

Красивите мозайки по стената:

 

 

 

 

Църквата:

 

 

 

 

 

 

И гледката отгоре:

 

 

 

Съвет - който ще ходи в този манастир да се информира предварително кога ще бъде отворен, за да не ходи напразно.

 

следва...

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Сега ще се разходим из тесните улички на Ия, за да позяпаме отново безкрайните островни красотички Първо - едни цветенца, за всички, които четат пространните ми писания: Благодаря ви!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И новата мода , към която са се пристрастили азиатците - сватбени снимки в Ия - на всяка крачка вървят младоженци, след тях припка фотограф и някой от родАта, за да носи шлейфа на булката:

 

 

 

следва десертът ;)

 

 

 

[AlexandraKo]

Ето ги и синьо-белите картини, с които Санторини е популярен по света:

Голямата църква в Ия:

 

 

 

Не е възможно чавек да изпоснима всички сини куполи, куполчета и куполченца, но поне се опитах:

А това го има на всички картички, картини, магнити и пр.:

 

 

Снимах го от една голяма снимка. понапудрено и излъскано. но в действителност, на залез е по-красиво, според мен:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Край.

 

 

[infinity]

AlexandraKo, спомняш ли си колко минути продължава тура във винарната преди дегустацията и общо има ли ограничение в престоя? Може ли координати на небюджетния ресторант с гледката.

[AlexandraKo]

AlexandraKo, спомняш ли си колко минути продължава тура във винарната преди дегустацията и общо има ли ограничение в престоя? Може ли координати на небюджетния ресторант с гледката.

В тази винарна, в която ходихме ние, беше около 30 минути или малко повече.Избата е вкопана в скалите,влязохме от горното ниво и постепенно слизахме надолу.Имаше човек, който разказваше историята и обясняваше кое как се прави.Като разказа и показа всичко, накрая слязохме в долната част, където отвън, на нещо като тераса с прекрасен морски изглед са масите за дегустация и магазинът.Може би, цялата работа беше около час.Но то, като свършат с обясненията и демонстрацията вътре, няма какво да правиш.Аз останах да поснимам , като е празно и никой не ми рече нищо.Но то там, всички бяха в организирани групи и си вървяха на стада.))

За ресторанта ще ти кажа утре,да си видя снимките, че са на големия компютър, който е в службата.

[AlexandraKo]

Ето го и ресторантът:

 

[infinity]

Много благодаря за подробната информация!

[obsession]

Увлекателен разказ и страхотни снимки, както винаги! Поздравления, AlexandraKo, с нетърпение очаквам новата ти дестинация и перфектно поднесените впечатления от там....

[AlexandraKo]

Увлекателен разказ и страхотни снимки, както винаги! Поздравления, AlexandraKo, с нетърпение очаквам новата ти дестинация и перфектно поднесените впечатления от там....

Много благодаря!

Следващото писание ще е за Лазурния бряг, ама сега  си пристигнахме и малко да насмогна с работата, ще започна.

Редактирано 25 август, 2016 от AlexandraKo

[vencide]

Страхотни снимки, гледки и всичко , както винаги!