дневник Един месец в Австралия с бебе

[П.Кръстев]

Хотелът се състои от апартаменти с напълно оборудвана кухня, маса за хранене и кът с диван и телевизор. Отделно спалня и сушилня и пералня в банята. Чисто е, но мебелите и стаите са старички. Нищо фрапантно, но и далеч от лукс. Хубавото е, че има пак голямо барбекю в градината, както и доста приличен басейн. Самите апартаменти са в къщички насред голяма зелена тропическа градина. Сутрин се будя с гледка към палми и песните на птици. И колата се паркира директно до вратата на къщичката. Намира се на 15 минути ходене по пешеходна алея с дървета от централната улица. Хотел Хилтън е точно срещу нас, а пресечем ли улицата и минем ли 400 м по една пътека стигаме до плажа 4 miles beach, който е една от местните забележителности.

 

Ние също се хранихме само в нашият хотел, като правехме стекове на BBQ-то. На кой му трябва ресторант ?

За статистиката - може ли името на хотела, в който сте отседнали? Предполагам ще е полезно за някой, който се е запътил натам и чете разказа ти.

 

 

Всичко си има, включително кисели млека по гръцки лиценз.Храната там е на приемливи цени, има и стряскащи -  1 кг лайм лимон  е 19 долара килото. Или грозде по 10 долара за килограм.

А на този 4-км плаж се намира по цялото му протежение хотелът ни - Шератон Мираж.

И има огромни костенурки в единия му край - този към града. Видяхте ли ги?

 

 По цялото протежение?

[Masmiya]

Първите пъти пазарувахме именно в Woolworths,но откакто сме в Порт Дъглас станафме фенове на Coles. Всичко има там, но плодовете и зеленчуците не само, че са скъпи понякога,а някои и вкус нямат. Засега ни харесва ананаса и едно местно манго.Апропро, днес в Coles дори видях, че има българско овче сирене, пишеше made in Bulgaria, но бързахме и нямах време да го снимам. А пък и имаме друго вече купено, а не искам да купувам храна и хвърлям, за това не го купих.

 

И стекове, и прясна риба, и царевица печем на барбекютата. Много удобно и бързо става всичко с газ. Това че навсякъде имаме кухня, пералня и барбекю е незаменимо удобство и спестяване на пари.

 

Хотелът в Порт Дъглас е Lychee Tree Holiday Apartments.

 

Костенурки още не сме видяли, а точно откъм страната на града се къпим, защото само там е охраняем плажа.

[AlexandraKo]

Ние също се хранихме само в нашият хотел, като правехме стекове на BBQ-то. На кой му трябва ресторант ?

За статистиката - може ли името на хотела, в който сте отседнали? Предполагам ще е полезно за някой, който се е запътил натам и чете разказа ти.

 

 

 По цялото протежение?

Да, територията на хотела е огромна - 147 хектара тропическа гора+2 хектара залив. През едни  пътечки между растенията се излиза на плажа, а от плажа изобщо не си личат, така дискретно са направени. Аз така и не успях да изляза на плажа и да се върна през едно и също място.

Една сутрин отидох от единия почти до другия край и ми отне два часа. Освен основните корпуси има и над 100 вили с градинки пред тях и с гаражи.

 

Ето инфо тук.

[П.Кръстев]

Да, територията на хотела е огромна - 147 хектара тропическа гора+2 хектара залив. През едни  пътечки между растенията се излиза на плажа, а от плажа изобщо не си личат, така дискретно са направени. Аз така и не успях да изляза на плажа и да се върна през едно и също място.

Една сутрин отидох от единия почти до другия край и ми отне два часа. Освен основните корпуси има и над 100 вили с градинки пред тях и с гаражи.

 

Ето инфо тук.

 

За съжаление (или радост - не знам?) съм от поколението, което не го владее този език

Аз знам, че е комплексът е голям, защото когато минавахме покрай него ми направи впечатление. За момента проучването ми се сведе до разглеждане на сателита от Google Maps. Наистина територията е внушителна - може би 50% от плажната ивица (останалите 50% са някакви сгради, няколко малки хотелчета и 3 парка: Fourmile Beach Park, Bruno Reidwig Park, Jalun Park). Има дори и голяма част от другата страна на улицата - може би голф игрище. Интересно ми е как Австралийските власти са разрешили толкова голяма територия (и то къде) да попадне в частни ръце.

 

Както и да е де - да не спамим темата на Masmiya. Голяма радост тези дни - две теми за Австралия и страхотни разкази!

Редактирано 26 октомври, 2016 от П.Кръстев

[AlexandraKo]

Както и да е де - да не спамим темата на Masmiya. Голяма радост тези дни - две теми за Австралия и страхотни разкази!

Ще ти отговоря в моята тема, която предстои да напиша.

Историята на този хотел е много интересна. И е много красиво всичко там. Направила съм много снимки.

Но трябва да имаш малко търпение, моля!

Редактирано 26 октомври, 2016 от AlexandraKo

[Masmiya]

Hilton Mirage наистина изглежда огромен по площ отвън и заема голяма част от първа линия на плажа, но със сигурност видях още няколко хотела на първа линия в посока центъра на града. Доколкото прочетох развитието на града като туристически център започва именно сред построяването му. До преди това е било малко селце,в което живеели само местни. Но Александра ще ни разкаже повече със сигурност.

Доста изоставам с разказите, но трудно се пише, докато си на път, при това и с малко бебе, което изисква своето внимание.

Понеделник бе първият ни цял ден в Порт Дъглас. Бях предварително решила да е ден за плаж и релакс. За съжаление не бях погледнала прогнозата за времето. Облачно и ветровито, много ветровито, особено на плажа. Но за това пък топло, тропически топло.
Все пак се опитахме да вземем максимума от времето и походихме доста (20 - ина км).

В Порт Дъглас всеки ден закусвахме в апартамента, а кафето (много добро капучино) взимахме от някое от кафетата в центъра и пиехме в колата на път за някоя забележителност или докато се разхождаме пеш по бреговата линия с уникални гледки пред нас.
Именно второто направихме в понеделник. Голяма разходка пеш от хотела през марината, малкия парк с почти 360 градуса панорамна гледка в края (или началото - зависи от гледната точка) на главната улица. Там спряхме за фотосесия и любуване на гледката. Този парк се превърна в едно от любимите ни места в Порт Дъглас.

Имахме карта с нас и тя показваше, че само няколко стотин метра вдясно и нагоре има платформа с гледка към плажа. Но не показваше колко нагоре трябва да се качим. Изкачването се оказа истинско изпитание с количка, наклонът бе в голямата част от пътя огромен. За следващия път ще знаем, до тази платформа само с кола,особено ако имаме бебе - товар и тропическа жега. Гледката бе ок, но не заслужаваше дългият и труден преход.

Вече споменах, че станахме фенове на тукашното капучино. Само че има една уловка. В Австралия винаги се сервира поръсено с какао. На нас така ни идва прекалено шоколадово и за това обикновено поръчвам да е without chocolate. И нещо,което ми харесва в тукашните заведения (поне тези в Сидни и Порт Дъглас) - винаги сервират бутилка (или две, ако първата свърши) чешмяна вода безплатно. Аз пия много вода и намирам това за мил жест, който дефект не им струва почти нищо.

След почивка в апартамента и обяд, се облякохме за плаж и отидохме пеш до 4 mile beach. Очакваше ни неприятна изненада, изключително силен вятър. Плуването бе невъзможно,така че само си постелихме под едни дървета на завет и полежахме няколко часа. Денят завърши с барбекю в градината.

Редактирано 29 октомври, 2016 от Masmiya

[Masmiya]

Вторник започна обещаващо с хубаво слънчево време, а този ден щяхме да се запознаем отблизо и с една от най-старите екосистеми в света, дъждовните гори на националния парк Дейнтри. И по - точно проломът на река Мосман (Mossman gorge).

 

Намира се само на 15 минути с кола от Порт Дъглас. Близо до паркинга има кафе и център за обучение. До самата река и еко пътеките около нея се стига или пеш (2 км в едната посока по шосе без сянка) или с шатъл, който струва 9 долара отиване и връщане. Избрахме второто.

 

Останахме възхитени от организацията, добре оформени пътеки (голяма част дори достъпни за инвалидни колички) и отлична маркировка. Ние бяхме без количка, а само с ергономичната раница, което ни позволи да минем и през големия кръг от 2,5 км. Препоръчвам силно, видяхме огромни дървета, непозната за нас растителност, красиви пеперуди и птици, една огромна змия и за щастие нямахме срещи с насекоми. Не усетихме как докато се върнем при колата бе станало време за обяд.

Решихме да пробваме кафето при паркинга и не останахме разочаровани. Ппредлагаха много вкусен домашен пай с телешко и гъби за само 9 долара,както и домашен студен чай в различни вкусове за 6,5 долара.

 

След вкусния обяд се прибрахме в хотела, отпочинахме и се насочихме към втората цел за деня Wildlife habitat. Малка зоологическа градина в началото на Порт Дъглас, където могат да се видят типичните за Австралия животни, а кенгурута дори може да бъдат хранени със специално закупена храна. В определени часове има и обяснителни турове с персонала при различни популярни животни, както и срещу допълнително заплащане да се снимаш гушнал коала. Паркът е добре направен, видяхме животинчетата, но аз лично предпочитам да бъдат на свобода в естествената за тях среда. За това и не се върнахме отново, въпреки че с един закупен билет имаш право на две посещения.

 

Това бе основното от този ден. Изпратих ме слънцето на плажа, а след това пак пекохме риба или телешки стек в градината.

Редактирано 29 октомври, 2016 от Masmiya

[Masmiya]

Срядата не блестеше с нищо. Поредният ден за релакс на плажа. Все пак сме с бебе, което в момента се буди минимум 4 пъти през нощта да яде, отделно иска своето внимание и през деня. Не се оплаквам, защото е от спокойните и усмихнати бебета, но това пътуване е определено на забавена скорост.

Та сряда сутринта с чаша капучино (без какао) в ръка се разходихме в любимия ни парк с хубавата почти 360 градуса гледка. Сред това се насочихме към плажа. Този път с колата, защото спряхме на паркинга зад охраняемата от спасители част. От там лесно се стига и до скалите, при които има стълби до една платформа с ето тази гледка.

За мен този изглед е в пъти по - заслужаващ си от онзи, който бяхме изкачвали с количката.

 

Това е зоната за пикник преди плажа:

 

А на чист въздух се спи най-сладко:

 

Бях проучила, че следобед ще има седмичен пазар до марината. Обядвахме в хотела и се насочихме към центъра. Веднага ни направи впечатление огромния брой възрастни американски туристи. Като стигнахме марината разбрахме причината. Огромен круизен кораб бе акустирал за деня на пристанището и пътниците му се бяха пръснали из цялото градче. Те определено бяха в негативен смисъл променили облика на Порт Дъглас и се за говорихме как не бихме искали да виждаме такива малки градчета от дневни екскурзии с още стотици други круизни пътешественици. А самият пазар не бе нищо особено,все пак взех за спомен ръчно изработени обици и гривна.

 

Вечерта изпратихме слънцето от пристанището и вечеряхме в тапас-ресторант. Тапасите бяха ок, но паелята бе доста суха и без уау-ефект. Десертът, крем брюле в кокос ни хареса най-много.

[Masmiya]

И преди да продължа с разказа ще кача още няколко снимки от разходките ни из Порт Дъглас. След като вече сме разгледали Кернс и Еърли бийч мога да заявя, че Порт Дъглас бе рпавилният избор за база. Много красиво, зелено, уютно, приятно за разходки, идеално за семейство с малки деца градче, което е в непосредствена близост до две чудеса на природата - ГБР и Дейнтри.

 

Това е местната църква:

 

А това е детска площадка до морския бряг:

 

 

[Masmiya]

Четвъртък се запознахме отблизо с Големия бариерен риф. Бях избрала дневен тур с Quciksilver Cruises. Ето този: http://www.quicksilver-cruises.com/reef-tour/wavepiercer/

 

Защо? Пътува се с голям катамаран и така опасността да има силно клатушкане при по-голямо вълнение е възможно най- минимална. От друга стран въпреки големият брой пътници, има достатъчно място за обикаляне, а и за детска количка, както докато сме на самия кораб, така и на понтона, на който се прекарва няколко часа, в които може да се гмуркаме, плуваме с шнорхели, обядваме или да видим рифа сухи от подводна лодка.

Още с качването ни на кораба бяхме посрещнати от млада дама, която ни отведе до сепаре за семейства с малки деца. Бе широко, удобно, до нас имаше място за паркиране на количката. Дамати ни показа къде може да сменяме памперси и бе готова да отговори на всички наши въпроси и нужди. Така бързо се запознахме с още едно предимство на този дневен тур. Имаха много добро обслужване, екипажът бе огромен, непрекъснато до нас имаше човек, който с усмивка ни помагаше. Пътувахме от 10 до 11:15. Почти не усетихме вълнение, въпреки че порехме вълните с висока скорост. Сервираха кафе, чай и бисквити безплатно. Имаше инструкции за безопасност и какво да очакваме като стигнем понтуна, запознаване с рифа и лекция на биолог. Така неусетно стигнахме и целта ни.

Не се гмуркахме, така че тази част няма да я коментирам, но първо се качихме на подводна лодка, с която в рамките на приятни 20 минути видяхме подводния свят. Всеки можеше да плува с шнорхели, когато пожелае, като се препоръчва наемането на облекло срещу охапване от медузи, а и като предпазна мярка от слънцевите лъчи. Имаше спасители, спасителни жилетки, помощ при слагането на екипировката, напътствия от страна на спасителите при нужда, хранене на риби.

Самият риф е красив, но точно този участък не бе много цветен. За това пък имаше много риби и други чудновати морски обитатели.

 

От 12 до 13:30 имаше бюфет. Останахме доволни и от храната - имаше морски дарове, риба, телешко, пилешко, салати, плодове. Само напитките се купуваха отделно.

В 15 потеглихме обратно. Пак имаше безплатен чай и кафе, както и солени бисквити с вид жълто сирене.

 

На връщане група американци седнаха до нас, нашият момък ги хареса и пак раздавше усмивки и се заигра с тях. Интересното е, че ги срещнахме (три пъти) и на следващия ден, а те всеки път се радваха “Ето го пак сладкото бебе! И пак ни се усимхва!“

 

Завършихме деня с барбекю в хотела и плуване в басейна.

Редактирано 31 октомври, 2016 от Masmiya

[Masmiya]

Петък бе последният ни цял ден в Порт Дъглас и определено се превърна в един от най-приятните. Още в 8 взехме кафе с нас и се насочихме на север към плажа Кейп Трибулейшън, като по пътя на отиване и връщане щяхме да спираме за разходки (т.нар. boardwalks) в Дейнтри, във фабрики за сладолед и плажове. Това е един от препоръчваните self-drive road trips и има защо. Разстоянието от 70 км се взима за около час и половина без спирките, защото реката се преминаванава само с ферибот,а след това пътят е планински и тесен, но красив, много красив. Редуват се пейзажи с тюркоазено синя вода и гъсти зелени гори, а ако имате късмет може да видите и типичните животински обитатели. Ние имахме - казуар и малкото й прескякоха пътя пред нас, докато се връщахме към Порт Дъглас, а видяхме и един крокодил да се препича във водите на крайпътен гьол.

[Masmiya]

Пристигнахме при ферибота на река Дейнтрий малко след 9 и имахме късмета да минем веднага. След применаването от другата страна на реката вече пътувахме в националния парк Дейнтрий под естествен "тунел",образуван от клоните на дърветата. (Виж снимката в предния пост)

Само след няколко минути водене спряхме в първата отбивка - платформата за наблюдение Александра (Alexandra lookout), от която се открива красива гледка към вливането на река Дейнтрий в океана. Двата национални парка и природни богатства (Дейнтрий и ГБР) се вливаха в едно.

Редактирано 2 ноември, 2016 от Masmiya

[Masmiya]

Ето така изглежда гледката от споменатата в предното мнение платформа.

 

Пътуването ни продължи по следния маршрут:https://www.google.com.au/maps/dir/Port+Douglas+Queensland+4877/Jindalba+Boardwalk,+Tulip+Oak+Road,+Cow+Bay,+Queensland/Daintree+Ice+Cream+Company,+1819+Cape+Tribulation+Road,+Diwan+QLD+4873/Marrdja+Boardwalk,+Cape+Tribulation+Road,+Cape+Tribulation,+Queensland/Thornton+Beach,+Queensland/Cape+Tribulation,+Queensland/@-16.306631,145.1394403,10z/data=!3m1!4b1!4m38!4m37!1m5!1m1!1s0x6982a7b80f4526eb:0x500eef17f211080!2m2!1d145.465278!2d-16.483611!1m5!1m1!1s0x699d54269083c349:0x683668098468e2c5!2m2!1d145.4324275!2d-16.2385762!1m5!1m1!1s0x699d5314c2fe2fb3:0x1403a1af4c439b91!2m2!1d145.4045567!2d-16.2138057!1m5!1m1!1s0x699d58fa5d1790cb:0x210130b0a3ce5aa9!2m2!1d145.4404657!2d-16.138022!1m5!1m1!1s0x699d5766a9a69d6f:0x400eef17f207720!2m2!1d145.4412624!2d-16.173092!1m5!1m1!1s0x699d5e8395f87511:0x400eef17f2072f0!2m2!1d145.4547764!2d-16.0877894!3e0

 

 

Има възможност да се спре в Daintree Discovery Centre, където срещу вход може да се разгледа малък участък от гората, както и да се качиш на 23-метрова кула и да видиш Дейнтри от доста различна перспектива - под краката ти. Ние решихме да пропуснем този център, защото нямахме много време, а и от прочетенето в Трип Адвайзър останах с впечатлението, че такава разходка може да се направи и безплатно в обозначените пътеки (boardwalks) в съседство. Нямахме никакви проблеми да ги намерим, навсякъде имаше табели и знаци, паркинг места, тоалетни, зони за барбекю и почивка. 

 

Първата пътека бе Jindalba - 650 м обиколка из гората, като на доста места имаше обяснителни табели какво виждаме и как дъждовните гори и нейните обитатели функционират.

Бих препоръчала след това да се мине през Marrdja (за съжаление ние го пропуснахме поради спящо бебе, което не искахме да будим) и Dubuji (и този пропуснахме, защото в момента по-голямата част от него е затворена поради ремонт).

 

Крайната цел бе плажа Кейп Трибулейшън. Уникално красив, голям и почти празен. Къпането в него не се препоръчва заради опасност от присъствие на крокодили. Всъщност такава опасност имаше във всички плажове в района. Красиви, диви, усамотени, но за съжаление и опасни.

Ние се разходихме от единия до другия край, а след това по пътеката Kulki, от която се открива красива гледка към плажа.

 

Ако имате време в района се препоръва тур с корабче за наблюдение на крокодили, както и опитване на екзотични плодове в една ферма (https://www.tripadvisor.de/Attraction_Review-g499639-d8713799-Reviews-Cape_Trib_Farm-Cape_Tribulation_Daintree_Region_Queensland.html)

 

На връщане спряхме за кратко да видим Noah beach - почти безлюден (имаше само една двойка на плажа) и красив:

А след това обядвахме (вече бе 14 часа) в кафето на Thornton Beach. Това е единственият плаж с кафе до него. Храната бе ок (ядохме картофки и пържена риба и калмари, но имаше и хамбургери и салати), а гледката прекрасна.

 

Последната спирка за деня бе друга ферма, в която правят от екзотичните плодове домашен сладолед - Daintree Ice Cream Company. Минава се през огромна градина с най-различни и малко познати дървета. Сладоледът се прави всеки ден - 4 различни вкуса, в зависимост от сезона и наличните плодове.

 

Прибрахме се към 5 часа и пак завършихме деня с барбекю и басейн в хотела. След вечеря оправихем багажа, защото на следващия ден напускахме Порт Дъглас в посока Кернс.

[Masmiya]

Веднага след ставане и закуска се насочихме към Кернс. Пътят до там се извива живописно край брега, така че пътуването е удоволствие.

 

За снимки и любуване на пейзажа спряхме някъде по средата, където имаше удобни места за паркиране:

 

Преди Кернс си бяхме набелязали за разглeждане и разходка курортното градче Palm Cove. Главната улица е паралелна на брега, от едната страна хотели и кафета, а от другата парк, в който се разходихме приятно:

А ето така изглеждаше самият плаж:

Но и тук предупреждаваха да се пазиш от крокодили:

 

Пристигнахме в хотела в Кернс към 11, трябваше да върнем колата до 12, а чек-ин беше едва в 14. За щастие заради бебето оправиха стаята ни с приоритет и бе готова след 30-ина минути чакане в лоби бара. Самият хотел не бе нищо особено, бях го избрала заради близостта до гарата и центъра (и двете на 10 минути пешеходно разстояние). Направи ни впечатление, че част от персонала са китайци, както и че навсякъде пишеше освен на английски, и на китайски. Оказа се, че миграцията и заселването на китайци в Кернс са започнали още в края на 19-ти век, и че китайските мигранти са играли важна роля за икономическото развитие на района в миналото, създавайки и грижейки се за плантанции от захарна тръстика, банани и ориз. Дори е имало период, в който са съставлявали 30 процента от населението на района, днес обаче са значително по-малко.

 

След като оправихмe багажа и върнахме колата, се отправихме към центъра. Кернс е доста по-голям от Порт Дъглас, но нас не ни хареса. Вероятно се намират по-бюджетни места за спане, както и повече екскурзии до ГБР, но се радвам, че останахме само една нощ (а спокойно можеше да си спестим дори и нея). Ние търсехме място за семейна почивка, а Кернс е повече за бакпекери, липсваха ми палмите и спокойствието. Обядвахме бъргери и се разходихме из пазара за плодове и зеленчуци, който се провежда всеки уикенд - Rusty's markets. Купихме много вкусни нектарини, пъпеш, манго, опитахме сока на захарна тръстика с боровинки (добра комбинация) и се прибрахме да починем в хотела.

Късния следобед се разходихме по брега до лагуната и парка около нея. Беше събота привечер, имаше много местни семейства, които вечеряха заедно с барбекю, играеха ръгби или може би амер. футбол (не ги различавам) или просто пиеха бира и се наслаждаваха на хубавото време.

На връщане сградата на нощния пазар ни бе на път за хотела, но не ни се видя нищо особено и решихме да го пропуснем. Прибрахме се към 20, за да починем добре, защото ни предстоеше дълъг път с влак и много активно бебе на следващия ден.

Редактирано 7 ноември, 2016 от Masmiya

[Masmiya]

Бяхме купили няколко месеца предварително на промоционална цена билети за влака The spirit of Queensland, който тръгва в 9 сутринта от Кернс за Бризбейн, като по пътя спира в големите градове. Нашата спирка щеше да е след повече от 9 часа път в Proserpine. От там трябваше с автобус да пътуваме оставащите 25 км до хотела ни в Airlie beach.

 

Самият влак е много удобен, багаж може да се чекира, ако не надвишава 20 кг, или сложи в специално място за багаж в началото на всеки вагон. Всяка седалка има екран с достъп до филми и сериали, а ресторантът предлага не само сандвичи и снаксове, а и топла вечеря и обяд срещу 8-10 долара.

 

Ние получихме безплатно и трето място за бебето, така че имахме достатъчно пространство за сядане, стоене по корем и опити за пълзене.

Гледките през прозореца са интересни - ферми с животни, плантации с банани и други растения, малки провинциални градчета. Но 9 часа минават бавно, когато трябва да занимаваш малко дете. Но все пак стигнахме успешно,автобусът ни чакаше и ни отведе почти директно до хотела след 30 минути път в тъмното.

 

Хотелът се казваше Colonial Palms Motor Inn и една от вюджетните опции (100 евро на вечер с включена закуска) в близост до центъра на градчето Airlie beach. За съжаление получихме една от най - гадните стаи с изглед към шумен път, вместо към басейна и градината, но иначе бе чисто, а персоналът мил и отзивчив.

Редактирано 7 ноември, 2016 от Masmiya

[Георги]

 

 

 играеха ръгби или може би амер. футбол (не ги различавам)

 

Най-вероятно е било австралийски футбол, което е съвсем различна разновидност

[Masmiya]

Георги, дори не подозирах,че има и такъв спорт, австралийски футбол. Но не се учудвам. След като в тукашните вестник бяха отделили 4 страници от спортната секция за конен спорт, а за нашия футбол само една мижава част за резултатите от Висшата лига на Англия, ми стана ясно, че тук спортните пристрастия и емоции са различни от европейските.

[Георги]

Георги, дори не подозирах,че има и такъв спорт, австралийски футбол. Но не се учудвам. След като в тукашните вестник бяха отделили 4 страници от спортната секция за конен спорт, а за нашия футбол само една мижава част за резултатите от Висшата лига на Англия, ми стана ясно, че тук спортните пристрастия и емоции са различни от европейските.

 

Истински феномен е този спорт там. Присъствал съм на мач от първенството, не беше дори дерби и имаше над 80 000 човека на огромен стадион. По типично австралийски почин му викат footy. 

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Australian_rules_football

 

Да, всичко им е изчанчено, не само животните

[Masmiya]

В Airlie Beach бяхме запазили три нощувки, за да имаме два пълни дни там. Първият щеше да е с лежерна програма, а вторият с екскурзия до най-известния австралийски плаж Whitehaven beach.

 

Airlie beach е малко градче, главната улица се състои от кафета, магазинчета и офиси на туристически агенции, предлагащи различни трипове до основната забележителност тук - островите Whitsunday islands и Големия бариерен риф. И тук, подобно на Кернс, има доста бакпакери и хостели, но и доста скъпи места за спане. Най-ексклузивните ризорти обаче са в съседните острови, част от Whitsunday Islands - Hamilton, Daydream, Hayman, Hook.

 

И тук плажът не се препоръчва за плуване, затова има алтернатива, изкуствена лагуна. Ние се разходихме по бреговата линия, покрай лагуната, на север през марината Abell Point Marina (там има няколко добри кафета и ресторанти, ние пихме смути), Shingley Beach до Cannonvale Beach по т.нар. Bicentennial Walkway. 3,8 много приятни километри:

 

Когато стигнахме плажа Cannonvale, слънцето вече напичаше силно, за това се прибрахме с автобус. След обяд починахме в хотела, поплувахем в басейна и излязохме в късния следобед. Отново разходка покрай брега, вечеряхме навън и се прибрахме - доста лежерен, но въпреки това приятен ден.

За разглеждане на интересните плажове и места за посещение е нужна кола. Ако

ще се седи и разглежда повече време, мисля, че такава е не просто лукс, а задължителна.

 

 

 

[Masmiya]

Голямата забележителност на Airlie Beach е трип до плажа Whitehaven. Самият плаж е част от национален парк и е забренено строенето на хотели или кампингуването. Има само малка площадка с барбекю и маси, както и тоалетна.

 

Изборът на лодки, които предлагат дневни екскурзии е голям. Ако човек няма специални предпочитания или условия (като това да са подходящи за пътуване с малко дете), може след кратка разходка в центъра и питане в няколко агенции, да намери добра оферта за следващия ден.

 

Аз бях проучила, че Whitesunday xpress често имат бебета на борда, и тъй като лодката не е от най-малките, бебетата са винаги на сянка и предпазени от водата. Резервирах три дни предварително по интернет, като щяхме да платим преди да се качим на борда на лодката в кеш или с карта. При търсенето на екскурзия е важно да се обърне внимание какво включва обиколката. За мен изкачването до платформата Hill Inlet Lookout е задължително, но не всички го предлагат. Нашият трип включваше това, както и взимане и връщане с микробус от и до хотела, обяд-барбекю на плажа и спирка за шноркелинг на път обратно към Airlie Beach.

 

В уреченото време 8:15 микробусът пристигна пред хотела ни. По пътя към марината качихме още една двойка от Мелбърн и ние петимата бяхме първите качили се на лодката. След нас дойдоха и другите гости - група китайци, група възрастни американци и група немци с момиченце на 5 месеца. Нашето бебе за пръв път от доста време не беше най-малко. Общо бяхме 30-ина души, но имаше достатъчно място за багажа и удобно седене на всички.

 

Тръгнахме малко преди 9. Първата спирка след около час приятно пътуване с лодката (почти нямаше вълнение) бе Tongue Bay, от където може по една пътека с малък наклон да се стигне то платформата за наблюдение на Hill Inlet. Гледката от висока е главозамайваща. Преливащите нюанси на синьо, белият пясък... И във всеки различен момент от деня, гледката е различна в зависимост от това дали има прилив или отлив. За най-красиви гледки и ферия от цветове се препоръчва посещение при отлив. Това е друга важна точка, която може да се има предвид при избора на туроператор.

Това, което не ни хареса, бе, че не бяхме единствени. На платформата се събират големи групи и понякога трябва доста търпение, за да успееш да направиш снимка без на нея да има нежелани непознати лица. А и имаше огромни и много досадни мухи.

 

Качихме се обратно на лодката, където капитанът бе приготвил топло кафе и извадил сладки. Насочихме се към самия плаж. Пътуването до него бе още 20 минути. Пясъкът е невероятен. Бял и изключително ситен. А ходенето по него бос е толкова приятно. Но и тук имаше тълпи от туристи, а във водата бяха сложили котва 20-ина лодки. Имахме на разположение час, през който екипажът на лодката приготвяше обяда. Разходихме се по брега, поседяхме на сянка под едно дърво, наслаждавайки се на гледката и дойде време да ядем.

 

Лично капитанът беше майстор на скарата. Вкусни пържоли, бъргери и наденички, заедно с хляб, ориз, прясна салата и пресни плодове. Имаше и избор от студени напитки срещу заплащане. Като седнахме на една от масите да яде, мъжът  ми ме попита дали съм видяла кой е бил около нас при барбекюто. Отговорих, че нищо не съм видяла и той, знаейки какъв ужас изпитвам от влечуги, ми сподели чак като бяхме обратно на лодката, че до нас е имало еднометрови гущери. Екзотичните плажове вървят ръка за ръка с екзотичните животни.

 

Последната спирка за деня бе на пътя обратно към началната ни точка. Част от морето с красив риф. Имахме около 30 минути за шноркелинг на него, аз останах с детето на сухо на лодката, но мъжът ми каза, че е видял много риби и корали. След това имаше почерпка с традиционните за Австралия кракери и сирена.

 

Доволни и уморени се прибрахме към 17 часа. Остатъкът от деня бе за почивка, вечеря, оправяне на багаж.

 

[Masmiya]

На следващия ден (3 ноември, четвъртък) летяхме за Бризбейн в ранния следобед. От хотела ни бяха запазили трансфер с автобус до летището в Proserpine. Пътува се 30-50 минути в зависимост от трафика и колко още пътници трябва да се качат, струва 20 долара.

 

Предиобеда се разходихме за последно из градчето, мъжът ми отиде на зъболекар, защото имаше от няколко дни зъбобол. Срещу 350 долара му сложиха пломба за 20-ина минути. Надяваме се здравната застраховка за пътувания в чужбина да поеме този разход.

 

Летището в Proserpine е малко, следобедът имаше само един полет, нашият с Virgin Australia. Кацнахме в Бризбейн навреме, взехме отново кола от Apex car rentals и се насочихме директно към Sunshine coast, където щяхме да се радваме на хубаво време и прекрасни плажове в следващите 8 дни.

 

Първите три вечери щяхме да спим в апартамент, запазен през airbnb, в градчето Caloundra. Калундра е най-южният и най-голям град на Sunshine coast, само на час път с кола от Бризбейн и има около 80 000 души население. Отделно доста от жителите на Бризбейн имат апартаменти за почивните дни. Именно в такъв отседнахме и ние. И много ни хареса. Две спални, тераса с гледка към морето и покрив-тераса само за нас с барбекю и 360 градуса гледка:

 

Отделно имаше напълно обордувана кухня, пералня и сушилня, гараж, беше чисто и на 5 минути разстояние пеш от плажа Kings beach. Редица дурги плажове и големи магазини като Coles и Kmart пък бяха на 5 до 10 минути път с кола.

 

Ако ще се седи няколко дни на плаж и имате кола, препоръчвам да си купите плажен чадър, плажна чанта, кърпи, детски надуваеми играчки, бордове за плуване с вълните или каквото ви трябва именно от магазини като Kmart и Target. Kmartе е по-големият и имат богат сортимент и прилични цени. Чадърът бе 12 долара, плажна чанта 10, палатка за сянка 15, надуваеми играчки от 7-8 долара. Имат и доста неща за кампинг, а може и предварително на сайта им да си набележите какво ви тряба и преверите дали е налично в дадения магазин.

Редактирано 11 ноември, 2016 от Masmiya

[Masmiya]

Sunshine coast е район на север от Бризбейн, низ от градчета, национални пакрове и плажове, и едно от любимите места за почивка на австралийците. Благодарение на събтропичният климат, времето е винаги приятно, през зимата между 10 и 20 градуса, а лятото 25-28.

 

Само в Калундра има около 5-6 плажа. Ние посетихме 4 от тях и всичките ни харесаха.

 

Най-известният е Kings beach. Хубава пътека го свързва със съседния Bulcock. Особено приятна е разходката по пътеката вечер по време на залеза и рано сутрин заедно с останалаите раннобудни. А те са много. Може би защото в Калундра слънцето изгряваше в 4:50 сутринта. Веднъж отидох да тичам по алеята в 5:30 и вече имаше доста хора - плуващи в морето, сърфиращи, тичащи по брега или по алеята, трениращи в група със собствено тегло. Кафетата съответно отваряха още в 6, а в 9 слънцето бе високо над нас (сякаш е обяд).

[Worldismine]

Браво, много хубав разказ и пътешествие. Както имам фобия от влечуги, там бих се оглеждал на всеки метър за змии и крокодили :D

[Masmiya]

 

Worldismine, радвам се, че пътуването и разказът се харесват. Вече се върнахме и от делнични задачи не ми остава време да продължа. Дано съвсем не забравя какво къде правихме, че не съм си водила записки.

 

[П.Кръстев]

Worldismine, радвам се, че пътуването и разказът се харесват. Вече се върнахме и от делнични задачи не ми остава време да продължа. Дано съвсем не забравя какво къде правихме, че не съм си водила записки.

 

Тъкмо се чудех къде се изгубихте. Гледай да доразкажеш по-бързо, че ще е срамота ако се загуби хубавия разказ.