дневник Един месец в Австралия с бебе

[Masmiya]

Ето и снимки от разходката ни по залез слънце по пътеката между Kings beach и Bulcock.

 

И самият Кингс бийч през деня. Плажът е достатъчно дълъг и широк, така че да не се чувстваш наблъскан или бъдеш притесняван от други почиващи, дори когато е пълен. Има спасители, водата е топла и плитка, но има вълни, с които пада голяма игра.

 

На нас много ни хареса Мофат бийч. Може би защото няма спасители, имаше само 2-3 други почиващи на него. За това пък зад него има прекрасен голям парк с места за пикник и разходка (дърветата в дъното на третата снимка), а срещу парка доста ресторанчета и кафета, които винаги бяха пълни.

 

От Мофат, разхождайки се по бреговата линия наляво, се стига до следващия хубав плаж, Dicky beach. Както вече бях писала, изборът е голям, всички плажове са невероятни, чисти и приятни.

[Masmiya]

Докато сме били в Калундра, съм снимала големият ни пазар в магазин Coles, мисля, че платихме за всичко това около 100 долара.

 

Има и българско сирене

[Masmiya]

След три преспивания в Калундра, дойде време за втората част от почивката ни в Sunshine coast,. Следващите три нощувки щяхме да сме в градчето Sunshine beach. Избрахме него, защото е близо до най-известния град в района, Нуса, и неговия национален парк, но е по-евтино и спокойно. Пак запазихме апартамент с пълно оборудване (но без барбекю) - кухня, пералня, сушилня, удобна всекидневна с телевизор с Нетфликс. И всичко това на 300 метра от плажа и в непосредствена близост до кафета и ресторанти.

До Sunshine beach се пътува около 50 минути (50 км) покрай, разбира се, слънчеви градчета и слънчеви плажове. Все пак сме в Слънчевия бряг на Австралия. И името е напълно заслужено.

 

След като закусихме и направихме ранен плаж на Кингс бийч, обядвахме за последно барбекю с перфектна гледка в квартирата ни, оправихме багажа и в 12 потеглихме за Sunshine beach. По пътя спряхме за почивка при Coolum beach, за да пием кафе и се порадваме на тези гелдки:

 

Ранния следобяд пристигнахме в целта ни. Настанихме се и изпратихме слънцето на плажа с малка разходка.

След това напазурвахме от магазинчетата до плажа и се прибрахме в квартирата. Повече щяхме да разглеждаме следващите дни.

 

[Masmiya]

Седмичните пазари са част от австралийската култура, предварително бяхме проучили кога и къде има такива в района на Sunshine coast. Избрахме да посетим един от най-известните в Нуса. Провежда се всяка неделя сутрин, като на него се събират местни производители и фермери и в приятна обстановка с жива музика предлагат своята стока на прилични за Австралия цени.

 

Тъй като и тук денят започваше много рано (слънцето изгряваше към 5) бях решила да започнем деня с плаж, след това да идем до пазара с кола, а на връщане да спрем при официалния вход на националния парк Нуса и да обиколим каквото можем за 4-5 часа. За съжаление или не се наложиха примени в плана, за пореден път се убедих, че пътувайки с дете е важно да бъдеш да гъвкав и отворен за промени.

 

Станахме рано, но докато се оправим и излезем стана 6 и половина. На път за плажа се спряхме да купим кафе, но не бяхме еддинствени - наложи се да чакаме 35 минути за две чаши капучино. В 7 и 5 слънцето вече печеше силно и преценихме, че ще е по-добре да отложим плажа за по-късно. Прибрахме се в квартирата да оставим кърпите, чадъра и останалите плажни аксесоари и се качихме на колата.

 

Първата спирка бе на 4-5 км от мястото, където спахме - седмичния пазар на Нуса. Провежда се до игрище за ръгби или австралийски футбол, където лесно намерихме и място за паркиране.

Беше много приятно, имаше изобилие от плодове и зеленчуци, домашно направени сладкиши, хлебни изделия, павилиони с прясна храна от поне десетина различни страни, натурална козметика, смутита. И всичко това на фона на музиката на няколко различни групи, свирещи на живо.

 

В тази приятна обстановка прекарахме предиобеда, пихме смути и опитахме от различните храни. След това се насочихме към центъра на Нуса, където се намира и входът на националния парк. Това се оказа и нашата голяма грешка. Неделя по обяд центърът на градчето се пукаше по шефовете. Движехме се с метър на минута, което доста изнерви най-малкият ни спътник и имахме не особено приятно озвучаване. Накрая все пак стиганхме до парка, но се оказа не само, че паркингът му е препълнен, но и че в радиус от километър няма свобдни места. Вече и тримата бяхме изнервени, за това решихме да се върнем и прекараме остатъка от деня в нашето градче, а Нуса да посетим на следващия ден с надеждата, че понеделниците не са толкова натоварени.

 

Всъщност националният парк се намира между Нуса и нашето градче Sunshine beach:

 

Вече се бяхме настроили да се разхождаме следобеда, затова решихме да го разгледаме от не толкова известната източна част. За да си спестим 2 км ходене в жегата, с автобус стигнахме до един от входовете, а на връщане щяхме да се приберем, ходейки по плажа. Черната линия показва грубо нарисувано маршрута ни:

 

Ето малко от красотите, които видяхме по пътя, като плажът на Alexandra bay (първите две снимки) се оказа за нудисти.

 

Завършихме деня, изпращайки слънцето на плажа:

 

 

 

[Masmiya]

Разходката из националния парк откъм Sunshine beach потвърди желанието ни да го посетим отново и през главния вход  откъм Нуса.

 

Понеделник в 8 сутринта вече бяхме на входа. Дори и толкова рано почти нямаше свободни места за паркиране. По време на разходката разбрахме защо. Пътеките се оказаха не само предпочитани за разходка от туристи като нас, но и за сутрешен джогинг от местните. И аз да живеех наблизо, щях с удоволствие да започвам деня си на това райско място. Но местните сигурно доста се ядосват на туристи като мен, които постоянно спират да снимат красотите по пътя (а те са не всеки метър), защото пътеките бяха на места тесни и трудни за разминаване.

 

Всъщност паркът има 5 обозначени пътеки, най-известната, от които е тази с номер 4, която минава покрай морския бряг.

 

Предния ден се бяхме разходили по номер 5 до пресечката с номер 4 и след това бяхме продължили надолу през Alexandra Bay, Lion's Rock и Devil's Kitchen до "нашия" плаж Sunshine beach. Понеделник почнахме от другия край на път 4 и стигнахме до Alexandra bay, а тъй като това, което видяхме много ни хареса, се върнахме пак по него е.

 

Какво толкова видяхме - евкалиптови гори, малки закрити заливи с прекрасни плажове, изумрудено сини води, места за наблюдение на китове, акули и други морски обитатели, вълни, които удряха с всичка сила скалите, сърфисти, за които няма възраст.

Най-хубавата гледка се откри от Hell's Gates.

 

След приятни 3 часа разходка се върнахме при колата, за да идем с нея до центъра на Нуса. Понеделник главната улица, прочутата Hasting Street, бе по-спокойна. Разходихме се, пихме смути. Имаше доста туристи, много магазини, кафета, хотели, но нищо чак толкова впечатляващо. Улицата е паралелна на главния плаж, така че хвърлихме един поглед и на него. Много широк и чист, но пък и препълнен.

Решихме, че нито главната улица, нито плажа, заслужават повече от час внимание. Върнахме се да обядваме и прекараме остатъка от деня на плажа при нашата квартира.

 

По препоръка на домакина ни, отидохме да хапнем в сърф клуба до плажа. Останахме много доволни, прилични цени, вкусна храна и красива гледка към плажа. Препоръчвам: http://www.sunshinebeachslsc.com.au/

Освен заради храната, клубът е интересно да се посети, защото е и нещо типично и почти институция за Австралия. Членовете му биват обучавани за сърфисти-спасители от малка възраст, а в клуба е и място за събирания, празнуване и

срещи.

 

Остатъкът от деня прекарахме на плажа. Това всъщност беше последният ни ден само за плаж и мързелуване в топлия Queensland. Честно казано не ни се тръгваше. Обещахме си някой ден да се върнем. Но сега ни предстоеше да видим носи красоти. Следващия ден  пътувахме обратно за Бризбейн, като по пътя щяхме да видим ново лице на Австралия като преспим във вътрешността на страната.

 

П.п. Ето този надпис намерихме на едно табло в парка на Нуса. Дано повече хора осъзнаят колко е вредно храненето на дивите живитни.

 

[Masmiya]

Вторник станахме рано, закусихме, оправихме багажа и поехме на път. Маршрутът за днес включваше малки градчета и паркове във вътрешността на страната. Областта е известна под името Sunshine Coast Hinterland. Агенции предлагат организирани екскурзии от всяко от плажните градчета до хинтерланда. За нас предпочитания вариант естествено бе пътуване със собствена кола. Един мини road trip.

http://www.hinterlandtourism.com.au/about/members-news/come-on-up-promoting-our-hinterland/

 

Първо минахме през градчето Yandina, известно със своя седмичен пазар, увеселителен парк - фабрика The Ginger Factory и красивата природа. Ние бяхме там в делничен ден и нямаше пазар, а фабриката поне отвън ни се стори туристическа клопка. За това, а и заради сладко спящото бебе, след кратка почивка за кафе продължихме за Montville. Пътувахме около 40 минути по планински извит път, от който се откриваха красиви гледки. Montville, който е разположен на възвишение, от което се открива красиви гледки, ни посрещна с много горещо време.

 

Градчето е било за пръв път заселено през 1887 година, като през годините се е развило в оживено селище за пазаруване, дом на много художници и хора на изкуството. Привлича с множеството художествени галерии, магазинчета за сувенири и подаръци, кафенета с домашно направени вкусни сладкиши. Естествено не пропуснахме да опитаме от последните, докато седяхме на прохладна сянка на терасите на едно от кафетата. Къщите на централната улица имаха интересна архитектура, интересно ни бе да видим отблизо и местното основно училище.

 

 

Училището:

 

Местната църква:

 

И почивка с вкусен сладкиш и гледка:

 

Следващата спирка бе градчето Maleny. Централната улица също е изпълнена с малки кафета и ресторанти, галерии и магазини. Има няколко ферми за крави, които произвеждат и показват как се прави сирене, кисело мляко и други млечни продукти. Наблизо са краисивите водопади Gardners Falls, които ние се отказахме да посетим поради липса на време, а и четох, че не са особено пълноводни по това време на годината.

 

От Trip Advisor бях избрала да посетим тамошната ботаническа градина, за която отзивите бяха повече от отлични. Е, ние останахме много разочаровани. Да, имаше хубава гледка към планината Гласхаус, но такава има и от други места - безплатно. Градината е много малка, няма никакви обозначения какви и от къде са растенията, голяма част бяха дори изсъхнали. Слънцето печеше силно, а сянка почти  нямаше. Въпреки че бяхме платили вход, си тръгнахме след 20 минути. Това май бе единствената градина или парк, за който платихме вход в Австралия и единственият, от който останахме недоволни. Безплатните и поддържани от държавата бяха пъти по-добри.

 

Малко след Ботаническата градина се намира природен резерват с единствените запазени части от дъждовните гори по тези ширини и определено най-впечатляващото за нас от видяното този ден - Mary Cairncross Scenic Reservе. Резерватът е под опеката на държавата, като по време на нашето посещение имаше строителни дейности за изграждане на туристичеси вход с кафе, място за почивка, музей и т.н. За момента имаше временен вход през един фургон, където доброволци посрещат и упътват гостите безплатно какво да видят. Един възрастен господин ни разказа накратко за гората, за нейните обитатели, за какво да гледаме и слушаме. Като след излизане пак обменихме впечатления и си поговорихме приятно. Оставихме повече от доволни бакшиш. А за самия резерват: беше невероятно как за секунди влязохме в друг свят - заобиколени от много вековни дървета, тропически храсти, стотици видове птици. Най-известните са от вида Green Catbird, чието пеене наподобява плача на бебе. Чухме я много пъти, но тъй като е зелена на цвят и много успешно се слива с околната среда, не успяхме да я видим добре. За това пък видяхме много валабита, особено женски с бебета в торбата на корема им.

 

Доволни и изморени решихме, че вече е време да се насочим към мотела ни. Бях избрала Beerwah Motor Lodge и останахме много доволни. Много чисти и нови къщички с посуда за хранене, колата се паркира директно пред тях, имаше няколко места за барбекю, от които се възползвахме. На 4-5 км е от няколко магазини и градче с места за хапване. В непосредствена близост е и Zoo Australia и планината Гласхаус, която беше целта ни следващия ден.

 

[Masmiya]

Ето че дойде и последният ни ден в Куйнсленд, на следващия рано сутринта щяхме да летим за Мелбърн от Брисбейн. Преди това обаче щяхме да се разходим из Glasshouse mountains, обядваме в едно вкусно кафе с хубава гледка и след това разгледаме за няколко часа Брисбейн.

 

Националният парк Гласхаус впечатлява със своя живописен релеф и именно от него идва името на планинската верига. Когато през далечната 1770 година Джейм Кук за пръв път видял планината от далеч, му напомнила на парниковите пещи, които е виждал в Йокшир, и затова кръстили планините Glasshouse (парник). Всъщност паркът се състои от 11 възвишения, а всяко от тях носи много по-старо име, дадено им от местните жители аборигени.

 

Има различни пътеки за посещение и изкачване до най-високите точки. Всяка от тяхе добре обозначена. Ние избрахме една, която е сравнително лесна и не е нужно да се катери (имаше и пътеки, които изискваха катерене). Тя щеше да ни отведе до върха Mount Ngungun, който е 253 метра висок.

 

Има туристически център, в който безплатно получихме информация и карти. Предупредиха ни, че в началото на пътеката, която бяхме избрали има паркинг, но не и тоалетни или вода. Така че да се запасим добре. А вода беше нужна, защото и този ден беше много горещо.

Имаше доста птици и гущери, вероятно и много други животни, но само тези успяхме да видим по пътя ннагоре.

Гледката от върха бе красива - 360 градуса панорама, а имахме късмет да бъдем съсвем само. Слизайки надолу, срещнахме поне 30-40 човека, които едва сега изкачваха върха. Добре че сме раннобудни.

 

Близо до Нгунгун имаше паркинг с места за пикник, скара и беседка с красива гледка.

 

А ето тук обядвахме:

 

След това поехме към последната ни спирка в Куийнсленд, хотел близо до летището в Бризбейн.

 

*следва продължение

 

 

 

 

[Masmiya]

В хотела пристигнахме ранния следобед, така че след час почивка решихме, че имаме достатъчно време да се разходим и вечеряма в центъра на Брисбейн. За да спестим време щяхме да пътуваме с колата, вместо с обществения транспорт. Беше времето, по което всички се прибраха от работа, но по-големите задръствания бяха в обратната на нас посока, така че за 20-ина митуни стигнахме.

 

По-сложното беше да намерим паркинг. След известно лутане намерихме King George Square Car Parк. Цената от 30 долара за 3 часа леко ни изплаши, но нямахме време и желание да търсим алтернативи. Паркирането в центъра има своята цена.

Направихме грешка да не отбележим и запомним точния адрес. Запомнихме, че е подземен паркинг в центъра до открит пазар. Вечерта обаче се оказа, че в центъра има повече от един пазар. А ние 20 минути търсихме безуспешно входа за нашия паркинг до грешния пазар.

 

Но преди това разгледахме в приятно темпо централните части на града по този маршрут:

 

Хареса ни много в Ботаническата градина - красив парк, животни, растения, спортуващи или просто релаксиращи хора:

 

Видяхме отвън кампуса на Университета (QUT Gardens Point Campus) и минахме през моста Goodwill's bridgeот другата страна на река Брисбейн.

А там останахме впечатлени от River Quay Green. Отново много зеленина, животни (най-вече любимите ми влечуги, които правеха впечатление само на мен), открита лагуна за плуване, ресторанти, идеален за пикник и разходки:

 

Впечатли ни една градина, в която можеше да се видят различни видове растения и дори в определени часове всеки да си набере срещу заплащане.