Българската пътешественичка Люба Кутинчева

[VladimirK]

Мисия пътешественик – Люба Кутинчева (1910–1998)
http://www.archives.government.bg/events-4-640-%E2%80%9E%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F%20%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%20%E2%80%93%20%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B0%20%D0%9A%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%20(1910%E2%80%931998)%E2%80%9C
Държавна агенция „Архиви“ участва в „Европейската нощ на музеите“  с изложба, посветена на малко известната българка Люба Кутинчева.
Повече от 2000 души разгледаха с интерес експозицията, проследяваща пътя на интересната пътешественичка, пътувала едно десетилетие (1929–1938) из страните на Магреба, Близкия и Далечния Изток до остров Сахалин и Япония. Колекцията от фотографии и картички, предоставени от самата нея на съхранение в Държавен архив – София, показва непознати и тайнствени за времето си места, и бележити личности, с които се е срещала: краля на Ирак – Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман – Теймур ибн Файсал ибн Турки, Махатма Ганди, д-р Мухтар Ахмед Ансари, махараджата на Барода – Саяджирао Гаеквад III и др. Съставител на изложбата е Иво Хаджимишев. (Изложбата е достъпна за посетители от 21 май до 30 юни 2016 в зала Архиви на ул. Московска 5, Държавен архив, София).

На сайта на Българското Национално Радио има интервю на Диана Цанкова с Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".
Първата българска пътешественица Люба Кутинчева позира до крале, султани и махараджи
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100695589/parvata-balgarska-pateshestvenica-luba-kutincheva-pozira-do-krale-sultani-i-maharadji
Люба Кутинчева извървява трънлив и каменист, по думите й, път, който я отвежда в приказния свят на Сирия, Палестина, Египет, Абисиния, Ирак, Персия, Афганистан, Индия, Цейлон, Борнео, Филипините, Китай, Япония и още много краища в Далечния Изток, покрити с тайнственост и мистицизъм. Започва да пътешества през 1929 г., ала десетилетие по-късно авантюристичният й дух е укротен.

Тя тръгва едва деветнайсетгодишна, придружавана от своя съпруг, и се опитва да документира всички места, през които минава, разказва Михаил Груев, председател на държавните архиви. Люба Кутинчева прави снимки и ги поставя в нещо като лексикон, в който се съдържат посветителни надписи - на арабски, хинди, пущу, арамейски, японски, китайски и т.н. А днес тези текстове могат да се разглеждат и като учебник по чужди езици.

Младата българка преброжда земи и морета – останали все още блян за откривателския дух на много нейни сънароднички. Но опознава и двойнствената страна на света, който й се отплаща с душевни и физически страдания. „Сблъсках се с най-суровата действителност на живота и можах да видя колко и какви видове отрицателни човешки прояви има на този свят и до где може да отиде човешката злоба, алчност, завист и проява на най-низки страсти”, ще напише тя в единствения си пътепис, посветен на Япония.

Тя е привлечена от харизмата на големите антиколониални водачи по онова време. Ще видите нейни снимки с Махатма Ганди и сестра му, с Джавахарлал Неру. От друга страна, тя е феминистка, която съчувства на борбата за правата на жените в Третия свят и се опитва да ги подпомогне, пишейки за големи западни издания. Така че тя е една модерна жена в съвременния смисъл на думата, смята Михаил Груев.

Остава загадка как Люба Кутинчева успява да се добере до най-високопоставени особи, в чиято компания позира – кралят на Ирак Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III и много други. Тя успява да прекрачи прага дори на недостъпните за чуждоверка хареми и да се запознае с незавидната съдба на мюсюлманските жени. Ала където и да се намира, тя запознава събеседниците си с България и нейната култура, пее им български песни и неизменно пътешества с трикольор на шапката си.

Родената през 1910 г. във Велико Търново, пътешественица остава абсолютно неизвестна за цели 80 години. Едва днес историците се опитват да научат повече за необикновената й съдба. Малкото, което се знае за нея е, че произхожда от род на интелектуалци, че завършва гимназия в Силистра – по онова време под румънска власт, че отива при чичо си в Турция и там изнася сказки за България. Владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски и есперанто. През 1935 г. заминава за Париж, за да учи журналистика и работи като кореспондент на Le Matin. В навечерието на Втората световна война – с разбито здраве и след десетгодишно отсъствие, тя се завръща в България. Умира през 1998 г., но как преминава животът й през комунистическия режим – това е поредната мистерия, която трябва да разбулят историците.

Не е преследвана, защото до войната нейният патос е антиколониален, феминистки, т.е. в широкия смисъл на думата – левичарски, но не комунистически. Това по някакъв начин й дава индулгенции пред новата власт и вероятно става причина тя да не бъде подложена на директни репресии. Макар че потъва в дълбока неизвестност до края на живота си, казва Михаил Груев.

През 1968 г. Люба Кутинчева предава своя архив на държавата и той може да бъде разгледан на изложбата „Мисия пътешественик”, която беше открита в Нощта на музеите в Държавната агенция „Архиви”.

[captain_oveur]

Уникална жена! Уникална в истинския смисъл на думата! Изпреварила с десетилетия всички останли!

Истинска магеланска душа! Поклон!!!

[Tedy]

Много интересна жена. Хубаво е, че са популяризирали делото й, а то е епично за времето си.

[macf1an]

Не забравяте за Анка Ламбрева, нали

http://www.sunshine.bg/prvata-blgarska-okolosvetska-pteshestvenichka-anka-lambreva

[Гост]

Не забравяте за Анка Ламбрева, нали

http://www.sunshine.bg/prvata-blgarska-okolosvetska-pteshestvenichka-anka-lambreva

 

Много се впечатлих. Благодаря ти. Ние сме гевезета...

[captain_oveur]

Не забравяте за Анка Ламбрева, нали

http://www.sunshine.bg/prvata-blgarska-okolosvetska-pteshestvenichka-anka-lambreva

 

Браво на Анка-Магеланка!  

 

Ето ги нагледните доказателства, че още по онова време българското общество е било изключително модерно и напредничаво, лишено от предразсъдъци, обърнато към бъдещето, а не към миналото.

Тези жени са истински народни будителки, имената им трябва да станат достояние на всеки българин, за да напомнят (на онези, които са забравили), да внушат увереност (на онези, които не знаят), че е вярно - и ний сме дали нещо на светът. И ний сме равни с другите народи, а не сме „заден двор“, „малък брат“ и други подобни тъпотии.

 

 

 

За широката й обществена дейност твърде интересно се изказва сър Ж. М. Томпсън: “Лично за себе си, като учител и литератор с дългогодишна опитност, по-късно като министър на народното просвещение, и днес като член на Парламента и президент на Върховния коронен съд, в моята 83-годишна възраст и живот, прекаран повечето в тая страна, едва миналата година срещнах за пръв път български поданик. За мен беше удоволствие да се запозная с госпожица Анка Ламбрева от Карлово, девойка с образование, възпитание и високи идеали, факт, който ме накара да мислим тъй и за целия български народ. Ако една страна можа да роди една дъщеря с достойнство, характер и високи идеали, трябва да е страна с хора също с високи идеали и фини възглядове.”

 

В началото на Втората световна война я кандърдисват да се откаже от българското си поданство и да осъди България. Самият външен министър на Иран й предложил това, като й обещал, че след това ще има почести и слава в неговата съвсем не бедна родина. По това време Иран е английско владение, а България е във война с Англия. Макар да е живяла твърде малко в България, Анка Ламбрева отказва с думите: “Господа, аз съм българка и не мога да съдя родината си!”

 

Редактирано 25 юни, 2016 от captain_oveur

[Двуцветко]

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2016/06/28/2780761_purvite_bulgarski_puteshestvenichki/

[captain_oveur]

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2016/06/28/2780761_purvite_bulgarski_puteshestvenichki/

 

 

Тя е първата европейка, посетила свещените за исляма градове Мека и Медина.

 

!!!

[Сосче!]

Респект пред такива пътешественички!

[Двуцветко]

Не забравяте за Анка Ламбрева, нали

http://www.sunshine.bg/prvata-blgarska-okolosvetska-pteshestvenichka-anka-lambreva

Случайно днес попаднах на това http://trud.bg/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%8A/

[georgikehayov]

Много интересна статия отдавна не бях чел нещо подобно

[Двуцветко]

Вчера е търсих книгата по централни книжарници, но ударих на камък.

[Двуцветко]

Сега се поразтърсих и намерих това: Книгите на Анна Ламбрева „Карлово и карловци след Освобождението” и „Царицата на южните морета. Из моята околосветска обиколка” може да си закупите от Исторически музей – Карлово.

 

Някой от Карлово от форума?

[slujitel]

Аз живея в Карлово, не съм от тук, но сега живея тук, с какво мога да съм полезна?

Редактирано 9 август, 2016 от slujitel

[Двуцветко]

Ако има начин да се набави и прибута една книга  „Царицата на южните морета. Из моята околосветска обиколка” към София?

Не е спешно, ще почерпим

Редактирано 9 август, 2016 от Двуцветко

[slujitel]

Ако има начин да се набави и прибута една книга „Царицата на южните морета. Из моята околосветска обиколка” към София?

Не е спешно, ще почерпим

Ще проверя и ще ти пиша.

[slujitel]

Ако има начин да се набави и прибута една книга „Царицата на южните морета. Из моята околосветска обиколка” към София?

Не е спешно, ще почерпим

Книгата я има и струва 5 лв. Това е една малка книжка. За прибутването пиши ми на лични, как да ти я пратя.

[Doctor Who]

На 23.06.2016 г. в 19:34, VladimirK каза:

Мисия пътешественик – Люба Кутинчева (1910–1998)
http://www.archives.government.bg/events-4-640-%E2%80%9E%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F%20%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%20%E2%80%93%20%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B0%20%D0%9A%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%20(1910%E2%80%931998)%E2%80%9C
Държавна агенция „Архиви“ участва в „Европейската нощ на музеите“  с изложба, посветена на малко известната българка Люба Кутинчева.
Повече от 2000 души разгледаха с интерес експозицията, проследяваща пътя на интересната пътешественичка, пътувала едно десетилетие (1929–1938) из страните на Магреба, Близкия и Далечния Изток до остров Сахалин и Япония. Колекцията от фотографии и картички, предоставени от самата нея на съхранение в Държавен архив – София, показва непознати и тайнствени за времето си места, и бележити личности, с които се е срещала: краля на Ирак – Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман – Теймур ибн Файсал ибн Турки, Махатма Ганди, д-р Мухтар Ахмед Ансари, махараджата на Барода – Саяджирао Гаеквад III и др. Съставител на изложбата е Иво Хаджимишев. (Изложбата е достъпна за посетители от 21 май до 30 юни 2016 в зала Архиви на ул. Московска 5, Държавен архив, София).

На сайта на Българското Национално Радио има интервю на Диана Цанкова с Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".
Първата българска пътешественица Люба Кутинчева позира до крале, султани и махараджи
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100695589/parvata-balgarska-pateshestvenica-luba-kutincheva-pozira-do-krale-sultani-i-maharadji
Люба Кутинчева извървява трънлив и каменист, по думите й, път, който я отвежда в приказния свят на Сирия, Палестина, Египет, Абисиния, Ирак, Персия, Афганистан, Индия, Цейлон, Борнео, Филипините, Китай, Япония и още много краища в Далечния Изток, покрити с тайнственост и мистицизъм. Започва да пътешества през 1929 г., ала десетилетие по-късно авантюристичният й дух е укротен.

Тя тръгва едва деветнайсетгодишна, придружавана от своя съпруг, и се опитва да документира всички места, през които минава, разказва Михаил Груев, председател на държавните архиви. Люба Кутинчева прави снимки и ги поставя в нещо като лексикон, в който се съдържат посветителни надписи - на арабски, хинди, пущу, арамейски, японски, китайски и т.н. А днес тези текстове могат да се разглеждат и като учебник по чужди езици.

Младата българка преброжда земи и морета – останали все още блян за откривателския дух на много нейни сънароднички. Но опознава и двойнствената страна на света, който й се отплаща с душевни и физически страдания. „Сблъсках се с най-суровата действителност на живота и можах да видя колко и какви видове отрицателни човешки прояви има на този свят и до где може да отиде човешката злоба, алчност, завист и проява на най-низки страсти”, ще напише тя в единствения си пътепис, посветен на Япония.

Тя е привлечена от харизмата на големите антиколониални водачи по онова време. Ще видите нейни снимки с Махатма Ганди и сестра му, с Джавахарлал Неру. От друга страна, тя е феминистка, която съчувства на борбата за правата на жените в Третия свят и се опитва да ги подпомогне, пишейки за големи западни издания. Така че тя е една модерна жена в съвременния смисъл на думата, смята Михаил Груев.

Остава загадка как Люба Кутинчева успява да се добере до най-високопоставени особи, в чиято компания позира – кралят на Ирак Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III и много други. Тя успява да прекрачи прага дори на недостъпните за чуждоверка хареми и да се запознае с незавидната съдба на мюсюлманските жени. Ала където и да се намира, тя запознава събеседниците си с България и нейната култура, пее им български песни и неизменно пътешества с трикольор на шапката си.

Родената през 1910 г. във Велико Търново, пътешественица остава абсолютно неизвестна за цели 80 години. Едва днес историците се опитват да научат повече за необикновената й съдба. Малкото, което се знае за нея е, че произхожда от род на интелектуалци, че завършва гимназия в Силистра – по онова време под румънска власт, че отива при чичо си в Турция и там изнася сказки за България. Владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски и есперанто. През 1935 г. заминава за Париж, за да учи журналистика и работи като кореспондент на Le Matin. В навечерието на Втората световна война – с разбито здраве и след десетгодишно отсъствие, тя се завръща в България. Умира през 1998 г., но как преминава животът й през комунистическия режим – това е поредната мистерия, която трябва да разбулят историците.

Не е преследвана, защото до войната нейният патос е антиколониален, феминистки, т.е. в широкия смисъл на думата – левичарски, но не комунистически. Това по някакъв начин й дава индулгенции пред новата власт и вероятно става причина тя да не бъде подложена на директни репресии. Макар че потъва в дълбока неизвестност до края на живота си, казва Михаил Груев.

През 1968 г. Люба Кутинчева предава своя архив на държавата и той може да бъде разгледан на изложбата „Мисия пътешественик”, която беше открита в Нощта на музеите в Държавната агенция „Архиви”.

Още малко по темата:

Първата българска инфлуенсърка - историята на мистериозната авантюристка Люба Кутинчева

трастта към пътешествията е явление, което съпътства човешкото развитие от античността до наши дни. Българската история също ни среща с личности, които са се отправили в търсене на непознатото далеч извън пределите на страната. Сред слабо познатите имена е и една дама – Люба Кутинчева, чийто живот е изпълнен с интересни случки и перипетии, разказват от сайта "Българска история".

Първата българска инфлуенсърка - така я нарекохме ние на шега, но истината е, че тази интересна българска дама определено е изпреварила своето време, видяла е прекрасни места, пътувала е много и е имала силата да влияе на хората около себе си чрез истории и разкази за местата, които е посетила и новите култури, които е опознала.

Тя е родена на 15 май 1910 година във Велико Търново в семейството на лекар и музикантка. Нейната майка е племенница на капитан Райчо Николов, убит по време на Съединението от 6 септември 1885 година. Още когато е на 2 години, Люба заминава с цялото си семейство за Силистра, която малко по-късно ще премине под румънско управление. Самата тя определя този период от живота си като „робски гнет“ и не е изненадващо, че нейният баща става част от Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“.

Семейство Кутинчеви избягва репресиите, заминавайки за България, а самата Люба отива в Цариград при свой чичо. Там тя започва да изнася сказки, посветени на българската литература и традиции, насочени към опитите за асимилация на населението в Добруджа от румънските власти. Беседите се радват на голям успех, а когато не е заета с тях, Кутинчева върши различна селскостопанска работа. В резултат на това скоро младата дама успява да се стабилизира финансово. Когато е на 19 години решава да направи нещо нетипично за нейните съвременнички – да пътешества.

В рамките на следващите няколко години тя обикаля множество страни в Африка, Близкия и Далечния Изток, неизменно придружавана от агронома Никола Кутинчев. Пред чужденците те се представят за съпрузи, а в последните си години тя ще твърди, че това е нейния баща. Фактите не подкрепят нито една от двете тези – тя сключва брак чак през 1939 година с журналиста Александър Дагоров, а презимето й Иванова изключва Никола да е неин баща.

 

Снимка: bulgarianhistory.org

 

Пътешествието на авантюристката започва от Палестина, Израел и Египет, като в нейния запазен архив фигурират снимки от  църквата „Възкресение Христово“, пирамидите и Сфинкса в Гиза. След това тя се насочва към Трансйордания, където бива приета на аудиенция в двореца „Рагадан“ от емира Абдала ибн Хусeйн, Ирак, Персия и Оман. Пътят й през Индия пък дава шанс на Кутинчева да се срещне със самия Махатма Ганди. Съдбата обаче подготвя и изпитания за българката, която минавайки през Цейлон, Бирма и остров Суматра се разболява от тропическа треска и се възстановява със сериозни усилия.

Кутинчева посещава и окупираната от Япония Маджурия преди да стигне до китайския град Шанхай, където бива отвлечена заедно с две англичанки и освободена срещу откуп от 5000 долара. Тези любопитни детайли карат някои изследователи да смятат, че освен като пътешественичка, тя е посетила тези екзотични места и в качеството си на шпионка.

Със сигурност е установено, че Люба е в тесен контакт със съветски дипломати, но какъв е характера на нейните визити не е съвсем ясно. Профилът й обаче прави шпионската версия много правдоподобна – освен че пътува много, тя владее френски, румънски, турски и руски език, а впоследствие научава арабски и есперанто.

 

Снимка: bulgarianhistory.org

 

При всички положения през 1935 година Люба Кутинчева временно спира странстванията си и се установява в Париж, където следва журналистика и френска филология. Двете специалности напълно отговарят на авантюристичната й натура и в продължение на година тя е фотокореспондент на различни местни издания, като в същото време е акредитирана от името на българския вестник „Дневник“. Използвайки предимствата на професията си тя посещава мароканските градове Тетуан и Казабланка, Южна Африка и Мадагаскар.

През 1942 година видната пътешественичка публикува книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“, което остава единственото й произведение. Тя се състои от пътеписна част, озаглавена „Към японския бряг“ и статистическо-описателна глава. След 9 септември 1944 година името на Люба Кутинчева изчезва от публичното пространство, а смъртта й на 20 септември 1998 година оставя без отговор множество въпроси, свързани с интересната й житейска съдба.

https://www.edna.bg/svobodno-vreme/pyrvata-bylgarska-influensyrka-istoriiata-na-misterioznata-liuba-kutincheva-4661881