дневник Норвегия - Берген, Сеня, Лофотен.

[Гост]

Историята с колата е просто очарователна... На глас се смях  

След малко странна и светла нощ, която настъпи за кратко след полунощ, дойде утрото на най-важния ден. Денят с голямо Т или иначе казано - Тролтунга. Колко много искахме да го видим този "тролски език" само ние си знаехме.    През час гледахме прогнозата за времето, която се очертаваше обещаваща и за двата дена. Два, защото аз не исках просто да отида и да дзакна набързо, а държах да сме там за залез и да видим цялата красота спокойно, без тълпите от стотици и хиляди ентусиасти, които се извървяват през лятото. Повярвайте има голяма разлика дали ще чакаш на опашка за снимка, която трябва да бъде претупана набързо или ще седнеш/легнеш/скачаш на воля колкото ти душа иска и ще се насладиш на  момента.

И така тръгнахме от Берген, а по пътя се заредиха чудни гледки на китни селца. По малко валваше и дъждец, колкото да измие и без това безумно чистата природа и да ни я покаже в пълен блясък.

Trolltunga001b.jpg

Фиорди, мъглички, ниски облаци, такива красоти. А колко беше зелено...

Troltunga188a.jpg

Минахме град Вос и поехме надолу по Хардангер фиорд.

Чудя се дали да разказвам срамната история със запалването на колата под наем. Да уточня, че нямам предвид пожар, а включването на двигателя.    Може да е полезно за тези, които не са карали Тойота. Та накратко този модел коли се палят като едновременно със завъртане на ключа се натиска съединителя. Ние си го знаем, защото моята кола е точно Тойота, но нали бяхме в чужбина, а там правилата от вкъщи не важат, та бързо забравихме, а и не карах аз... И се стигна до момент, в който Влади спря на някакво магазинче по пътя и после натиска бутона /ключ нямаше, модерна работа са тези норвежци/, ама тцъ, нищо не се случва. И като почна едно цъкане с език, тюхкане "кво й стана, така добре си палеше", оглеждане, въртене на ръчки, ключки всякакви и бутони, ама колата не ще и не ще. В миг на прозрение решихме на подходим като при проблем с Windows. Излязохме всички, заключихме, после отключихме и пак влязохме.    Тук приликата с героите на Доньо Донев е чиста случайност.   Та влизаме всички и Влади натискайки за стотен път бутона за запалване, по навик и напълно несъзнателно натисна съединителя, и о, алелуя, чудо, потеглихме.  То това хубаво, но той не се усети какво всъщност сработи и на следващотоо спиране ситуацията се повтори.  Пак излизане и влизане, щото нали, може да има някакъв по-специален номер, когато тримата магеланци са едновременно извън колата.   Абе голям срам ви казвам. Още се изчервявам като се сетя.

Та да продължа с Хардангер фиорд, който според нашия приятел магеланец Ботко е един от най-красивите. Често спирахме за снимки и се помотквахме, но накрая финиширахме на паркинга. Да отворя една скоба, докато не съм забравила... по пътя и двата дена постоянно настигахме и се разминавахме с разни ретро автомобили. Много на брой, супер лъскави и поддържани, предполагам са имали някакво събиране. Бяха доста интересни, а шофьорите на достолепна възраст, истинска атракция по пътя.

Trolltunga002a.jpg

Ииииии време за начало на трека и малко синтезирано инфо: езикът на трола - Trolltunga е скално образувание в долината Скегедал, в близост до град Одда в Норвегия. Представлява хоризонтален скален блок, издаден на 700 метра над езерото Рингедалсватнет . По форма наподобява език, от където е получил името си. Изходен пункт е ВЕЦ Скегедал, до който се стига по асфалтов път от Одда през село Тиседал. В периода 1990-2000 година туристите са ползвали фуникуляр, за да преодоляват най-стръмна част от пътеката, но след 2010 година съоръжението не се ползва. Трекът е с дължина 22км, отиване и връщане и отнема около 10 часа. Първата част е най-стръмна с около 450 м денивелация, после има второ изкачване по скала, което е по-полегато. Минава се край река и малки каскади, езера, има гледки, тук там малко сняг, а преди езика се върви през скали, камънак и вода от топящите се ледове, маркировката лесно се губи, та трябва да се внимава. По спомен денивелацията при качването е около 850м. Разходи по пътя за платени съоръжения около 280 кр на посока от Берген до Одда, паркинг за 12 часа - 200 кр, 24 часа - 400 кр. По целият маршрут има чиста вода от реката, та няма нужда от сериозно презапасяване.

Началото.

Troltunga191a.jpg

Troltunga192a.jpg

След първото по-стръмно изкачване.

Troltunga197a.jpg

Troltunga198a.jpg

После маршрута се движи край фиорд.

Troltunga201c.jpg
Качихме се при отлично време, слънчево, но не прекалено. Нямаше вятър, което ни позволи да видим езерата с красиви отражения на облачета, абе идилия.

Troltunga202b.jpg

Troltunga204a.jpg

С пристигането се метнахме да увековечим този паметен момент със снимки, даже малко прекалихме, но нямаше много хора и се възползвахме на макс.

Troltunga221b.jpg

Щрак и едно фото на езика по залез и се метнахме в палатката.

Troltunga222b.jpg

Wilks не планираше нощувка горе и нямаше екипировка, но след кратък опит за слизане по тъмно, провален от липсата на ясна пътека и маркировка, прекара нощта на скала под звездите, с уормъри, завит с 2 дъждобрана. И даже спа.

На другия ден отново снимки, зяпане и поехме надолу.

Troltunga227b.jpg

Troltunga240a.jpg

По пътя бързо започнахме да пресрещаме най-ранобудните туристи. Доста народ се извървя покрай нас, дори и двама българи изненадахме в засада като ги чухме да говорят на роден език.

Troltunga240b.jpg

Идеята беше да слезем до обед и да хванем прословутото фери Гудванген - Флом, което ни беше почти по път, с малка отбивка от Вос, но се забавихме и не успяхме. Стръмният участък на финала на трека малко изтормози спътниците ми и така плановете се промениха, тръгнахме право към Берген.

Troltunga241a.jpg

Мост, тунел и нещо, което не бях виждала досега, кръгово в тунел.

Troltunga242a.jpg

Troltunga243b.jpg

Troltunga244a.jpg

Стигнахме достатъчно рано в Берген, за да направим кратка разходка вече при много приятно време, хапнахме на рибния пазар и после утрепани се метнахме да спим. Е, с изключение на единия магеланец, който е нощна птица и броди из апартамента до късна доба.

 

И за финал малко от моите лични емоции на Тролтунга.

Troltungakolc.jpg

[Tedy]

Историята с колата е просто очарователна... На глас се смях

 

Мани, какви неща ни се случват на стари години.

[AlexandraKo]

Мани, какви неща ни се случват на стари години.

 Аааа Теди, не е само на вас. Преди години, на летището  в Лисабон ни дават чисто нов Opel Capture - тука още нямаше или поне, не бяхме виждали. На летището ни я докараха пред офиса на компанията, от която я бяхме взели. Качихме се на запален двигател, просто се смениха драйвърите. Отиваме пред хотела, настаняваме се, до вечерта не ни трябва колата. На сутринта тръгваме за оня откачения замък - насаждаме се, вътре, кефим се, как всички мирише на новичко. И...същия случай- не ще и не ще да запали. :( Освен това, нямаше ключ, ами, нещо, като плочка, което се пъха в едно гнездо.

Викнахме едни младежи, дето бяха паркирали зад нас, че да кажат какво става. Е, дЕцата обясниха тоя номер с копчето и педалчето и работата тръгна. ;)

[Tedy]

Човек се учи, но няма лошо, иначе ежедневието ни ще е егати скуката.

[AlexandraKo]

Човек се учи, но няма лошо, иначе ежедневието ни ще е егати скуката.

Аааа, не е тъъъй - ела да видиш при мен какъв е екшън целодневен. ;)

[Tedy]

Ден четвърти - полет до Тромсо.
Безпроблемен полет и ето ни горе, някъде на края на картата на Европа и света. Взехме колата под наем и се настанихме в страхотен апартамент от Airbnb изровен от Влади. 3 спални, голяма дневна и тераса, и зареден от предишни гости хладилник за съвсем приличната цена от 70Е за трима, какво повече да иска човек.  Настроението беше на макс, рискувахме и не платихме такса за паркиране в комплекса, където бяхме отседнали, проблем нямаше.

Тромсо е най - големия град в Северна Норвегия. Намира се на 344 км северно от полярната окръжност по права линия. Географската ширина е същата като на Северна Аляска. И така най-после достигнахме мястото, където слънцето не залязва в периода на белите нощи от 20 май до 23 юли . Светлината щеше да ме следва цели 11 денонощия. Усещането??? Много странно... времето, часовете се сливат в един безкраен ден. Губиш чувството за начало и край, кое, кога се е случило някак се размива и обърква в тотална смес от емоции и кашата в главата е пълна. При мен усещането беше засилено в пъти, защото по времето, когато нормалните хора спят, аз тепърва тръгвах да щурмувам върхове с идеята да заснема слънцето максимално близо до хоризонта.
Напазарихме здраво в близкия супермаркет. За цените какво да ви кажа, някои стоки бяха на същата цена като в България, но повечето са си цифра. Все пак има продукти в промоция, както и такива произведени за самия бранд, та всеки може да се простира според бюджета. Ние ресторант или кафене на север не пробвахме, но това си беше заложено като идея за пътуването. А и досега северните нации не са ме впечатлили с кухня, само Исландия може би е изключение. По нормалните страндарти вече беше вечер и време за малка разходка с колата.

Исках да отидем до триъгълната църква Тромсдал, по -известна като Арктическата катедрала, както и да посрещнем Джулая на mount Fløya с апарат в ръка, мързеливо понапечени от приятелски усмихващото ни се слънце.  След кратко лутане по пустите улици намерихме паркинга на фуникуляра. Имахме около 3 мин до тръгването на кабинката и айде юруш, в бързината Влади, който отговаряше за статива го забравииииии. Добре, че вече ми се спеше, а и като цяло бях поуморена, та великото мрънкане се сведе до по-кратко и примирено такова. Нещо от сорта -  с обречен вид да отказвам дори да вдигна апарата и с гробовен глас да повтарям, че няма смисъл.  
Тъй де, не бях много лоша... май.

А светлината беше уникална, златна и се задържа часове. Градът под нас вече тънеше в сянка, малко се бяхме позабавили, но слънцето ярко блестеше точно насреща и огряваше все още белите върхове на близките хълмове. Красива панорама и си заслужава, ако сте в града включете mount Fløya като задължителна атракция. После обратно с последната кабинка в 00.30 /движат се през половин час/.

Върнахме се към нашия комплекс, а там ни чакаше уникална гледка към хълма, от който току що бяхме слезли + моста свързващ континента с остров Трьомсьой + Арктическата катедрала + цветни облаци и отражения. Тук признавам почти спях, щракнах от ръка и айде по леглата. Северното приключение тепърва предстоеше.

[SLX]

Страхотия, браво, Теди. Топла и продължаваща с часове светлина. Супер. Планирам Трьомсьо през февруари с кемпер, някой друг с подобни фотографски подбуди също е добре дошъл. 

[Tedy]

преди 27 минути , SLX каза:

Страхотия, браво, Теди. Топла и продължаваща с часове светлина. Супер. Планирам Трьомсьо през февруари с кемпер, някой друг с подобни фотографски подбуди също е добре дошъл. 

Ех, благородно завиждам. Голям мерак ми е да отида през зимата или поне по време, когато има залези/изгреви.

[Polina]

Верно ли с кемпер през февруари? На тоя студ там, честно не бих тръгнала... Въпреки да знам и да съм ползвала при по-мека зима отоплението на кемпера, някак студа ми дойде в повече. Топлолюбива съм, вярно е.

[prozium]

Много готино! Направо ме върна няколко месеца назад :D Норвегия определено ви се е показала в цялата си красота и си успяла да я заснемеш А колкото до проблемите с колите покрай фиордите ... явно е обща болест Аз нашата кола я паркирах ето така : 

 

Неприятно усещане е в 2 сутринта  Но се оказа, че норвежците са сърцати хора и помагат в беда винаги!