Как сте планирали пътувания преди интернет?

[Георги 39034]

Наскоро имаше дискусии в съседни теми относно развитието на технологиите и как променят живота ни, както и за две българки пътешественички в средата на миналия век и ми се ще да върнем лентата малко по-назад в онази ера.

 

На практика нямам пътешествие, което да е планирано без интернет. Tripadvisor (преди, вече не толкова), google maps, магеланци - всичко това са електронни източници на информация, които не ги е имало преди 20 години. Всичко става сравнително лесно и удобно. 

 

Само че хората пътуват още доста от преди интернет и ми се ще да поразкажат как са се справяли. С пътеводители, и ако да, кои пътеводители от онова време? С местни гидове ли? С четене на художествена и историческа литература ли? С импровизация ли? Как става така, че някак попадаш на летище Фиумичино в Рим и тръгваш да обикаляш?

[Duke 16851]

Хубава тема! Лично аз не съм планирал по онова време. В смисъл, освен изчитане на налична литература, гледане на филми и обща култура, по обективни причини не съм ползвал други източници за събиране на предварителна информация. Така обиколих Европа в три поредни години в началото на 90-те. По-преди това съм пътувал до крайни дестинации, което пък съвсем не е изисквало предварителна подготовка. По време на самостоятелните си европейски пътешествия обаче открих, че във всеки приличен хотел на рецепцията се предлага безплатна карта. Това сега сигурно звучи доста смешно, но за мен по онова време "откритието" притежаваше изключителен характер! И друг път съм разказвал за любовта ми към картите. Дай ми карта и ме пусни в непознат град. Чак в края на 90-те разполагах с интернет и започнах да събирам информация от мрежата. Да си призная честно, не знам кой период ми допада повече. Навремето беше хубаво онова чувство на откривателя, когато посещаваш нов град и докато се разхождаш пред теб изниква архитектурен паметник, който си виждал само на кино и по телевизията. Сега вече целенасочено крачиш към същия паметник, докато преди това виртуално си проиграл целия маршрут. Тръпката се губи, но пък от друга страна предварителната подготовка е на много по-високо ниво...

[Alexander 31114]

Аз имам малък опит. Ходил съм в Прага два пъти в края на 90-те и в началото на този век в Мадрид и Барселона, като не съм се подготвял по никакъв начин, дори нямах резервирани хотели и търсех на място от врата на врата. На място си взимах карта със забележитленостите, след като намеря хотела-мотела и така. И двата начина си имат предимства, но сега не бих тръгнал така ми се струва.

След това започнах с телефонните резервации и се чудех до последно, дали като стигна ще имам стая, но съм нямал проблеми.

[T.E.Lawrence 21678]

Не са много пътуванията ми в чужбина преди интернет. С карта от хотела или просто вървиш нанякъде и откриваш сам. Нямах много опит като пътешественик, но и пътешествията бяха в големи европейски градове, които си бяха доста уредени. После се втурнах да чета в интернет, топ места...бла...бла..., запалих се по някои, отидох и и ги посетих. Сега усещам, че се връщам към стария вариант. Колкото и странно да е открих уникални места, които изобщо ги няма в класациите. Особено фрапиращо, дори в Тайланд, с толкова милони туристи годишно, открих такива места. Просто трябва шанс да ги намериш или местен да те заведе. 

[stormbringer 2558]

Интернет, преди 10 години, означаваше едно, преди 5 друго, а днес трето. Не можеше толкова много неща да се направят предварително от компютър, през 2003та или 2005та, за 90те не ми се мисли, но тогава бях малък за самостоятелни пътувания и знам само от разкази на нашите, които правиха едномесечни преходи с кола, само по карта и с палатка в багажника, като най-драматично, според мен, е било, когато през '94 ходиха до Марбея, минавайки през Гърция, Италия, Франция и Монако, за да стигнат Испания, ПРЕДИ да има "Шенген" е Евро и им трябваха различни визи и различна валута за всяка страна предварително. Но, казано честно и това не ми се струва толкова забавно, колкото баба ми и дядо ми, които с група приятели и 3 коли са ходили до Париж, в началото на 70те, а маршрута е включвал Триест, Верона, Генуа, Монако и т.н. Както единият от тях каза на скоро, като правихме 80ти рожден ден на баба, за пътуването до Испания през '94: "Ама вие сте ходили с кола, а ние с Жигула".
Ако не ме лъже паметта, едната карта, с която бяха тръгнали през 94та, им беше дадена от пътуването през 70те. 
После аз съм вземал картите на нашите от 90те. 
Лично моите спомени, които са в малко по-технологични времена (поне имах банкова карта и не трябваше да си нося всички пари в брой), са че или гледах да се сдобия с карта предварително, ако не - намирам винаги tourist info в конкретния град и от вземам (или купувам) карта и искам да ми разкажат къде и какво да видя и да направя във времето, което ми остава, било то 6 часа или 6 дни, като ако е второто, все съм имал нещо предварително - я пътеводител, я книга). 
 

[П.Кръстев 9030]

Много интересна тема, ще следя с интерес. Аз не съм имал пътуване, което да не е планирано през интернет.

[ven62 30717]

Преди самата екскурзия събирахме мнения и карти от познати, приятели, туристически бюра, книжарници, ...

А на много места, които съм посещавал като малък с родителите ми, правехме така:

Изкупуваме пощенските картички в съответния град и започвахме да разпитваме местните къде е тази забележителност или онази.

 

 

p.s.

 

... и знам само от разкази на нашите, които правиха едномесечни преходи с кола, само по карта и с палатка в багажника, като най-драматично, според мен, е било, ...........  баба ми и дядо ми, .....

Да, Отдавна подозирах, съдейки по себе си, а и някои странични наблюдения, но сега съм сигурен ... "магеланството" си е "генетично увреждане"  .

Редактирано 1 юли, 2016 от ven62

[Diana Doncheva 2802]

Ами с карти. Бях станала като GPS. Само ми казват адреса и след време намирам транспорт и всичко до там. Най-голям опит имах с Будапеща. А за преспиването имаше квартирни бюра. Е имаше и хотели, но като студенти бюджета ни беше ограничен. Помня, че унгарските баби - хазяйки бяха много серт. Все предупреждаваха да не се мокри банята. Е как да стане, като ваните нямаха душ, а само долен чучур, а аз не ползвам чужда вана. Добре, че тогава бях по-гъвкава.  Иначе по улиците се оправяхме с питане. Но стават и гафове. Така си изпуснахме самолета на връщане от Будапеща след сватбеното ни пътешествие. Аз си знаех как да стигна с градски транспорт, но хора ни посъветваха да вземем специализирания рейс (сега му казват шатъл). Проблемът дойде от това, че бях изхарчила всички форинти за бонбони в последния магазин и запазила билетчета, но те не вървяха за шатъла. Бегом с багажа на градския транспорт, но не се получи - изпуснахме самолета. Сълзи, паника... Добре, че един български пилот ни видя, взе да презавери билетите и каза, че ако има проблем до София, ще ни вземе с него до Бургас. Прибрахме се на следващия ден директно до София, но родителите ни бяха почти в истерия. Ех, как ме върнахте години назад.....

[Niceday 2940]

Първо да кажа, че не, за съжаление не помня добре динозаврите

 

В далечната 1967, с баба ми, напълно погрешка, стигнахме до езерото Байкал... Всъщност пътувахме от Волгоград за Сибир и трябваше да слезем в Кемерово, но кондукторът на вагона се беше отцепил безпаметно и пропуснахме... Щяха да ни свалят в Красноярск, но бабет така се разпищя, че слязохме чак в Иркутск. Така де, видя възможност да попътуваме извънредно и безплатно Отне ни 9 дни + 1 денонощие чакане на влак със свободни места в обратната посока... Бях дете и несгодите на дългото пътуване с влак не ми направиха впечатление Неземна красота е езерото! Често `пътувам` до там с гугъл...

 

Следващата година, в Киев, се наложи да чакаме 36 часа за билети спален вагон, посока Крим. Много красив и чист град, за първи път се возих на метро, само недоумявах защо майка ми смята за `национална трагедия` невъзможността да намерим свободна хотелска стая, като има толкова места за обикаляне Запомнила съм и притесненото щуркане докато намерим камерите с багажа

В рамките на същото пътуване – наехме за седмица такси, да обиколим целия Кримски полуостров. Няколко километра преди Севастопол е тяхната панорама и музей за битките през Втората световна. Умонепобираеми опашки да влезеш и баща ми допусна грешката да помоли за предимство, тъй като сме чужденци. Веднагически го арестуваха (Как така чужденци?!?!), а ние с майка ми и сестра ми бяхме помолени да не напускаме музея. За 6 часа изчетох дори изложените лични писма на бойци... Но разгледахме и Панорамата Когато най-после пуснаха баща ми и решихме да стигнем все пак в Севастопол и да продължим обиколката, татко издаде строг `приказ` да говорим само на руски докато си тръгнем за България, под `угрозата` да не видим сладолед, ако не спазим Спазихме, обожавам сладолед

Севастопол тогава беше затворен град, но нали с руско такси и никой не ни спря и отклони на пропускателния пункт.  Дам, и подводници видях за сефте))

 

Та така се случваха нещата - карти, атласи, пътни карти ако изпаднат от някъде, предварително билети само по трасето София-Москва. За съжаление пътуването със самолет на 4 човека тогава не ни беше по джоба.

 

Пък сега, какво – погледна в магеланци.ком  - хоп, промоция, харесам си билети, хвърля едно око на ангажиментите си, все някой е намерил код за евтин хотел и удълженият уикенд се нарежда Лошото е, че не мога да отсъствам често и дълго, случвало се е да ми горят билети, но това е животът – има и чудесни прекрасности, има и несбъднатости

[stebal 2115]

1995 година. Приятелката Невена се връща от море и небрежно подпитва не ми ли се ходи до Прага. Щото срещнала един чех-Якуб, ама много сладък, но английския му нещо не бил на ниво, пък аз с тази моя словашка филология ...ами няма как да се загубим. То ей я къде е Прага! След една седмица имахме автобусни билети, 100 долара( общо двете) адреса на българското посолство и българския културен институт и една стара карта на несъществуващата още тогава Чехословакия. Майка ми е паникьор и по дефиниция не би одобрила едно такова пътешествие. Казах и, че съм при баба. Само тя знаеше къде отивам и с цялата си житейска мъдрост и блага усмивка , само поклати глава, каза да се пазя и веднага да разбера Якуб има ли брат...Имаше Няма точно на вас да обяснявам каква е разликата да обикаляш един град с местен, който го познава, обича и има цялото време на света, защото е лятна ваканция, точно като теб. Прекрасни спомени, а ако се върна на темата- не планирахме, бяхме млади, нямаше интернет и мобилни телефони и сякаш бяхме по щастливи.

P.S. Има една прекрасна къщичка на Вълтава, точно на Карлов мост от страната на " Mala strana ", какво не бих дала да съм там сега и да пия бира...

[ven62 30717]

............

P.S. Има една прекрасна къщичка на Вълтава, точно на Карлов мост от страната на " Mala strana ", какво не бих дала да съм там сега и да пия бира...

Хм, май я знам тази къщичка, преди 2-3 години сервираха едни доматени супи, направо в изрязани питки - много вкусно.

[neuromancer 25145]

Ха, интернет има толкова отдавна, че аз не съм пътувал самостоятелно преди да има интернет. А и в началото интернет служеше само да прочета какво интересно има (ако не ми се купува пътеводител), после на гарата има разписания, в хотелите дават карти и така...

А по принцип такива подробни планове, каквито съм виждал тук, всичко под час, с разписанието на градския транспорт даже, всичко резервирано предварително, никога не съм правил. Случвало се е да стигна някъде след като са затворили или да не мога да отида да гледам китове, защото не са събрали достатъчно хора, ама...

[tonica 1886]

... не помня добре динозаврите

 

Ето спомени от един динозавър.

Тази тема ме върна в младостта

 

В нааай-тоталитарното минало (70-80г.) (кореспонденция с капитализма не става)

1. Информация за туристически забележителности:

• Болшая Советская енциклопедия – всичко, което може да се изчопли за забележителности в по-големите европейски градове;
• някой ходил, казал, чул си – така вкарах в един маршрут Веве, Швейцария с къщата, парка и гроба на Чаплин,  имението на Ричард Бъртън по път – приятел ми беше разказвал.

1. Информация за транспорт (няма самолети от БГ до ..., пътува се с кола) – имаше едни голееееми карти на Европа с пътища (ползваха ги ТИР-шофьорите). Разгъваш я на пода, полягаш до нея и започваш да си вадиш километри от град до град, за да направиш график.
2. Информация за спане – на същата карта са отбелязани по-значими къмпинги край Виена, Париж и др., където няма информация – предвиждаш да пристигнеш рано и да търсиш на място квартира, пансион, туристическа спалня, евтин хотел по центровете за туристическа информация.

 

Главна грижа: ИЗХОДНА виза от БГ. При едно такова излизане от тур.бюро Шипка (там се подаваха молбите за виза) ни казаха: Италия изобщо не я пишете в молбата, след атентата с/у папата са настроени срещу нас, като разберат, че сте българи, ще ви арестуват на улицата, ще ви конфискуват колата. Смешно ли е, тъжно ли е, не знам, ама не я писахме, за да не ни откажат другите визи.

 

Втора грижа: парите. Разрешават  ти да купиш някакво минимално количество валута според представения маршрут (за соц.-страните даваха ваучери за бензин). Останалото купуваш на черно (от туристи, моряци) и на излизане от Бг криеш марки и долари като циганин-трафикант.

 

Трето (но първо по хронология): молба в СБА за пътуване извън БГ – за да те пуснат с кола извън Бг (ако там те одобрят, тогава се тръгва по мъките с визи и пари):

• първата година: „не може, изчерпихме лимита на разрешенията”
• втората година подаваме молба на 2.януари сутринта – класирахме се
• после се научихме – винаги на 2.януари

 

В началото на Демокрацията, но преди Интернет (уау ! можеш да пишеш писмо и да получиш отговор в пощенската си кутия)

 

Писала съм напр. на Виенски туристически съюз, като ясно посочвам периода и интересите си. В отговор получих едно кашонче с всякакви справочници, диплянки, брошури,  карти на града в т.ч. къде, как и за колко пари се паркира във Виена, програми за концерти, цени, всички места за за спане – от 8 до 8000 шилинга. Ей, 2 месеца удоволствие – ровиш, избираш, комбинираш, планираш – любимото ми. И пак с писмо връщам попълнени бланки за концертни билети, хотелски резервации etc. И това функционираше – билетите ме чакат на касата, в хотела има резервация.

 

А после „дойдe” yahoo.com с модем през телефон. И в къщи "пуснахме" втора телефонна линия само за интернет . Гугъл е съвсем нова епоха.

[ven62 30717]

Само да допълня tonica, че това с тур. бюро Шипка и т.н. имахме право да го правим през 3 години т.е. на всеки 3 години имаш право да излизаш с кола - кеф ти на море в Гърция, кеф ти до ГДР или някъде другаде из Европа.

Шеф на туринклуба (тур. бюро Шипка) беше някакъв генерал и наште непрекъснато търсиха "връзки" към него.

 

Темата рискува да стане: "А, ние в казармата като бяхме ..."

Редактирано 1 юли, 2016 от ven62

[Duke 16851]

Първо да кажа, че не, за съжаление не помня добре динозаврите

 

 

 

Забавлявах се много с твоите разкази, благодаря! Докато сме на тази вълна да кажа, че аз пък плаках когато баща ми (лека му пръст) плахо предложи да направим екскурзия в СССР. Категорично отказах да стъпя там. Все още съм на същото мнение. Добре поне, че не се налага да плача, за да го отстоявам...

[Георги Матеев 97531]

Честно казано вече не мога да си представя организация на пътуване без интернет. Звучи безкрайно неудобно.

 

След средата на 90-те правих няколко пътешествия преди да имам интернет и помня, че всичко се случваше с големи мъки. Винаги до последно нищо не беше сигурно. И помня колко забавно беше да ти пишат самолетен билет на ръка.

 

Даже специално си бях купил факс апарат - за да мога да правя резервации. Хотелите пращаха факсове обратно с потвърждение и поне имаше нещо черно на бяло. Като бонус ползвах факса като копирна машина. В края на 90-те с по-масовото навлизане на интернет пенсионирах факса - сигурно още прашасва в мазето, освен ако вече не са го изяли мишките

[Дани Магелани 20832]

....аз пък плаках когато баща ми (лека му пръст) плахо предложи да направим екскурзия в СССР. Категорично отказах да стъпя там. Все още съм на същото мнение. Добре поне, че не се налага да плача, за да го отстоявам...

 

Е,  сега няма как да отидеш в СССР, няма такава държава, но не виждам причина да се откажеш да видиш красотите на С. Петербург, Москва и др. Да отидеш на балет в Большой театр, да разгледаш богатите колекции на Ермитажа, прекрасния Петродворец, двореца на Екатерина в Пушкин и т.н. След посещението ми там през далечната 1989 г. и Версай 1990 г., вече почти няма европейски дворец, който да ме впечатли, а аз съм била в не малко от тях.

[AlexandraKo 116623]

Забавлявах се много с твоите разкази, благодаря! Докато сме на тази вълна да кажа, че аз пък плаках когато баща ми (лека му пръст) плахо предложи да направим екскурзия в СССР. Категорично отказах да стъпя там. Все още съм на същото мнение. Добре поне, че не се налага да плача, за да го отстоявам...

Сега ще плачеш, за да отидеш, че виж, виза колко трудно дават.Защото всичко това, което Дани ти е обяснила преди мен трябва да се види.

П.П.Това ме подсети да напиша едно дневниче за Москва и Петербург,имам страхотни снимки

Редактирано 1 юли, 2016 от AlexandraKo

[NicoleV 573]

Страхотна тема !

Аз съм "малка", но въпреки това доста съм пътувала преди интернета  . От детството ми, спомени за екскурзиите имам, но относно организацията, мога да преразкажа спомените на родителите ми :

Между 1981 и 1995 година, всичките екскурзии се правеха или 2 в 1 командировките на баща ми или при роднини и познати на майка ми, която е с немски корени. Като дете най-често ходехме в Германия, Австрия и Либия. Където и да ходехме имахме карти, които до ден днешен предпочитам като вариант пред джипиес. Относно забележителностите, това предварително проучвахме с майка ми в библиотеката на площад Славейков (ако случайно нямахме нужната информация в огромната библиотека на майка ми). Хотели почти не сме ползвали, тъй като обикновенно отивахме при познати в преспивахме при тях. Обожавах да ходим при баща ми, когато е в командировка, защото дестинацията беше Либия, а оттам в почивните дни обикаляхме до Египет и любимото ми : дрифт в пустинята   . За съжаление един прекрасен ден, баща ми реши да напусне работа и така излизането ни в чужбина рязко секна. 

2000 г. като завърших гимназия реших да замина да следвам в Германия. Тъй като многократно бях ходила там като дете, не ми беше изобщо притеснено, че ще предприема нещо такова сама (с родителите ми прекъснахме всякакви взаимоотношения малко преди това). Тогава интернет имаше, но на мен лично не ми беше толкова познат, кандидатсвтвах си писменно на хартия чрез писма, информацията пак я търсих на хартия (Гьоте Институт, Немското посолство и любимата ми библиотека на Славейков). Заминах с рейс натам и на гарата в Берлин, осъзнах че нямам нито хотел нито знам как да стигна до университета за изпита на следващия ден. Помогна ми питане : един, втори, трети човек и вече имах адрес на хостел, където отседнах през ноща, а пък от там ме упътиха до университета. Нататък всичко беше супер елементарно : питане, питане и пак питане. За една седмица имах стая в общежитие, студенска карта, банкова сметка, здравна карта и колело с което се предвижвах  на следващата седмица вече си имах и работа ! 

Честно казано почнах да използвам активно интернет за почивки и екскурзии съвсем наскоро, може би преди десетина години, преди това разчитах на книги, отзиви на познати, карти и т.н.

Признавам си, обаче, предпочитам интернета - по-лесно и по-мързеливо е 

[captain_oveur 10470]

Обожавах да ходим при баща ми, когато е в командировка, защото дестинацията беше Либия, а оттам в почивните дни обикаляхме до Египет и любимото ми : дрифт в пустинята   . За съжаление един прекрасен ден, баща ми реши да напусне работа и така излизането ни в чужбина рязко секна.

 

Писнало му е на човека от вашите дрифтове

[baiKolio 3052]

 

грижа: парите. Разрешават ти да купиш някакво минимално количество валута според представения маршрут (за соц.-страните даваха ваучери за бензин). Останалото купуваш на черно (от туристи, моряци) и на излизане от Бг криеш марки и долари като циганин-трафикант.

Тук ме върна в младежките години - 1990, лятото преди последната година в гимназията пътуваме с влак до СССР на специализация. Всички ключове за осветлението във спалния вагон бяха свалени и вътре напъхани няколко хиляди необявени рубли придобити при курс 10-15-20/колкото дойде за закуска с кренвирш ( от около 80 ст ) по времето когато се изявявах като плажен търговец ( за съжаление кариерата ми свърши бързо-бързо с арест след първия месец ...а може и за добро да е било, че нямаше да има толкоз място да ги крия ) .... Част от които изгорели наполовина ( инцидент вкъщи преди заминаването... изясняване на гледни точки мвжду поколенията с размяна на горящи хартиени амуниции с лика да другаря Ленин, червени едни такива)... Купона настана в банка в Москва когато питах дали приемат частично повредени банкноти... Приемаха такива на които серийният номер е запазен.... Горката женица на гишето... Голямо броене падна

[baiKolio 3052]

Официалният курс тогава беше някъде към 30 ст. за рубла, а тъй като никой от другите "колеги" нямаше интерес аз бях царя на руските сектори на плажа на Слънчев бряг

Другите направо прескачаха руснаците...

По ония години мургави търговци почти нямаше, бяхме все бели момчета.

Когато ни събраха в управлението на тогавашната милиция ни струпаха с все "стоката" във вътрешния двор... Наложи се да унищожим напълно съзнателно и доброволно веществените доказателства, че всичко взе да дава фира. После една година не можех да погледна ни сладолед, ни пица...

[Topfly 27061]

Добра тема Като човек пътувал и преди ерата на интернет имам доста опит какво беше тогава. Една от най-важните разлики спрямо сега беше, че тогава нямаше и нискотарифни авиокомпании, а самолетните билети за кратки разстояния бяха безумно скъпи. Повечето бюджетни пътешественици в Европа тогава пътуваха с влак с билети inter rail  цък Цената на едномесечен интер рейл билет за влак който важеше от България до Мароко струваше горе долу толкова, колкото един самолетен билет за отиване и връщане от София до Будапеща или Рим.

Основно четиво за всички независими пътешественици по това време беше еджегодно издаваната “библия“ на пътешествениците Let's go. Цялото съдържание на Let's go беше концентрирано от това как да се предвижим от централната гара на даден град до различни забележителности и евтини хостели. Независимите пътешественици никога не си правеха предварителна резервация за спане, а от улицата влизаха в хостелите и си търсеха свободно място. По малко рисково настроените си търсеха спане в бюрата за посредничество на квартири, хостели и хотели на гарите.

Съдържанието на Let's go всяка година се обновяваше, като техни агенти проверяваха цените и правеха оценки на различните хостели. От гледна точка на хостелите супер важно беше, кой в какъв ред попада в Let's go, но трябваше да се внимава, че ако човек пътува с по старо издание на Let's go хостелът на първо място беше доста вероятно да е поскъпнал поради по голямата си популярност.

В Някои градове, като Будапеща, Прага или Виена от централните гари имаше безплатен превоз хостелите, като на гарите работеха представители хостелите. Аз като студент също работех като представител на един хостел и това беше първата и последна работа като служител

В Let's go имаше подробна информация за разписанието на влаковете и автобусите до най-интересните забележителности или следващия голям град, за градския транспорт, добри места за хранене и т.н.

 

При Латинска Америка влаковете в Let's go бяха заменени с автобуси.

Редактирано 2 юли, 2016 от Topfly

[Alexander 31114]

Бях забравил цените на билетите!

Аз съм плащал 1000лв през 2001 година за двупосочен младежки  билет с ЛОТ Соф-Мад, беше най-евтиния по онова време!

[Topfly 27061]

Бях забравил цените на билетите!

Аз съм плащал 1000лв през 2001 година за двупосочен младежки  билет с ЛОТ Соф-Мад, беше най-евтиния по онова време!

 

2001-ва година вече имаше интернет, но информацията беше много малко, а и почти нямаше авиокомпания, която да продава билети онлайн! Тогава имах няколко любими туристически агенции с виртуозни служителки, които някой път ми отделяха по 1-2 часа време за да ми намерят най-добрите като цена билети за дадена дестинация. Имал съм случай, когато в един ден ходех при различни агенции и правех успоредно резервации за едни и същи полети, като накрая смъкнах цената с близо 300 евро Много важно беше обаче човек да анулира ненужните резервации, защотото при дублиране на имената някои авиокомпании анулираха всички успоредни резервации.