Класация за природни забележителности

26 юли, 2016

Тази тема е наистина радост за очите, особено с такива невероятни снимки, каращи ме да витая в облаците и да си мечтая ли мечтая. Teди и Флай възхищавам ви се, много сте добри! Мога да гледам снимките ви с дни и пак няма да ми омръзнат! Аз също не мога да направя класация,коя забележителност най-много ме е впечатлила,защото те всичките са и всяка за себе си има своите уникалности. Та срам не срам ще се включа с малко снимки На първо място е снимка jökulsárlón glacier lagoon в Исландия тъй като спомен от най-скорошното ни пътуване. Буквално ме остави без дъх,чувството,което изпитах не мога да го опиша с думи, беше различно, от друг път.

Следва Южния остров на Нова Зеландия

Остров Сейшели- една от най-хубата плажна дестинация на която съм била

Whiteheaven Beach- Австралия

Preikestolen( Pulpit Rock) Норвегия

26 юли, 2016

Ще си позволя да направя малко по-различен поглед. Тъй като природата не принадлежи на никоя държава, смятам че трудно може да се впише в класации. Тя е тук много преди нас и ще си остане тук много след нас. И въпреки че едни пътуват и виждат повече, други по-малко, човек е за твърде кратко на тоя свят - единственото, което си струва, е да я съзерцава от сърце, било то и в една селска нива ако ще, да я пази и уважава мъдростта ѝ. А ако може да го направи и малко по-отговорен - тогава мисията е преизпълнена.

Искам да сложа снимки, в които да наблегна не толкова на това къде съм бил (а аз не съм бил на много места), а какви чувства поражда природата у мен, тоест - снимките по-скоро са огледало на мен самия. Затова няма да ги наименовам по държави, а по естество - всички са като мои деца и не мога да ги номерирам по важност. Затова и не колекционирам държави, а мигове. Някой би казал - чудесно извинение за малко пътуващия. Може би да, може би не! Но тези разсъждения ме навеждат на една по-хубава идея. Няма нищо по-природно от светлината. Тя се разлага на 7 основни цвята във видимия спектър. Ето защо, ще сложа 7 мои природни снимки, решени във всеки един от цветовете на дъгата, който ме е омагьосал някъде по света + една решена в бяло и черно, една със смесица на цветове и една пример за това как природата може по някакъв начин да ни очовечи. И те станаха 10:

Червените кленови листа

Japan%2B2015%2B%2528124%2529.JPG

Оранжевата земя от сяра и желязо

02.%2B%25D0%259E%25D1%2580%25D0%25B0%25D

Жълтите ниви със слънчогледи

Зелените поляни с крави

04.%2B%25D0%2597%25D0%25B5%25D0%25BB%25D

Синьото небе със скреж по дърветата на -25

05.%2B%25D0%25A1%25D0%25B8%25D0%25BD%25D

Тъмносините нюанси на Ледената лагуна (с птицата, образувана от отражението на ледено парче)

06.%2B%25D0%25A2%25D1%258A%25D0%25BC%25D

Лилавите ириси на мястото, където беше старата ми къща

Sestrata%2Bna%2BPerun.JPG

Белият лед върху черния вулканичен пясък

08.%2B%25D0%2591%25D0%25B5%25D0%25BB%25D

Цветните есенни хълмове край Лясково

Liaskovo%2B%25281%2529.jpg

А това е едно бебе на граблива птица, което беше със счупено крило. Превързахме му го, птичката оздравя след 3 седмици и я пуснахме да отлети. Но дълго ще помня този поглед. И ако и да не бива да се бъркаме в делата на природата, има нещо, което не ми позволи да остана безучастен към страданията на това пиле.

26 юли, 2016

Бай Добри, недей така! Тука има възрастни сантиментални хора, а твоите писания са толкова touching, че втори път ми докарваш тайничко подсмърчане и сълзи. :blush:

Много, много са ти хубави дечицата. Както могат да бъдат красиви само децата.

26 юли, 2016

Ех, Бай Добри, велик си! Поклон!

Горда съм, че по един или друг начин живота ми даде възможност да се докосна до теб!

26 юли, 2016

Респект за авторите на снимките, които ни накараха да се докоснем до очарователните природни забележителности по света. Продължавайте все така да пътувате и да запечатвате спомените, за да може и ние да се съпричастни.

Бай Добри, не ви познавам, но наистина съм впечатлен от коментара ви! Поклон и респект!

28 юли, 2016

Невероятни местенца, снимки и усещания Обожавам да съм сред природата и макар да не мога в момента да направя чак класация, бих искала да спомена едно място, за което като че ли не съм мяркала нищо наоколо, а според мен доста си заслужава. Става въпрос за скално образувание недалеч от Дрезден, над река Елба, но комбинирано с малко човешка дейност, сами по себе си обаче скалите (любими на катерачите), че и пътят дотам, са прекрасни примери за природна забележителност - Basteibrücke (сега научих, че бил и в десктоп снимките на Windows 7).

Собствени снимки абсолютно невъзможно да изровя в момента, а и, честно казано, само ще ме е срам от тях, затова ще се възползвам от великия гугъл:

basteibruecke-die-eines-der-7-desktophin

7 август, 2016

Ето и моят списък, с цялата условност, че ако го правя след 2 седмици може и да е по-различен Очаквано, много натежава в посока Исландия и САЩ, сори, пристрастен съм!

Започваме с 12-те апостола, един прекрасен завършек на първият ден по Great Ocean Road в Австралия. Целият път заслужава да е в класацията, но мисля че апостолите са точно неговата емблема. Задължително гледайте да сте по залез.

Парк Йосемити в САЩ. Тук избрах малко по-различна снимка от тази, която влезе в календара, просто избора е ужасно труден. Толкова красота, че чак те заболява главата.

Извънземните цветове на "Долината на смъртта", САЩ. И тук избора беше изключително труден, но избрах тази снимка, точно заради нереалните преливки, все едно не е снимка, а картина.

Гранд Каньон, САЩ. Може би най-впечатляващата единична гледна, която съм виждал. Всички други места в списъка ми са малко или много колекции, от които представям една снимка. Каньона може едно нещо, но го прави перфектно.

Седемте Рилски Езера, България. Наясно съм, че сигурно имаме и по-впечатляващи гледки в България, но за кашкавал турист като мен, това е текущият лидер.

Ледниците в Исландия. Няма такова синьо, просто няма, може да се достигне само от наслагване и компресиране на лед с векове. Снимката е от ледената лагуна Йокулсарлон, която си остава може би най-впечатляващото място за мен в Исландия. Не, че избора е лесен, но ако някой ви заставя да видите само едно единствено нещо там, според мен трябва да е лагуната.

Това трудно ще го напиша... - черните полета от лава на Leirhnjokur, Исландия. Нащърбени черни камъняци накъдето ти видят очите. а пушеците издават, че земята отдолу все още къкри. Мордор си го представям точно по този начин.

Безбрежните пясъчни дюни в Дубай. Малко ме е яд, че залеза се стовари толкова бързо и не успях да хвана най-добрата светлина, но гледката на пясък, златист пясък и нищо друго освен пясък, до където ти виждат очите е изключителна.

Поречието на Дрина, Босна и Херцеговина. Всъщност тук снимката е само примерна, цялата Босна и Херцеговина я слагам в класацията, със сигурност едни от най-красивите гледки, които съм виждал и изключително лесно достъпни за нас. Ако запалите колата днес, утре сте там. Не ви трябват билети за далечно място, промоции и т.н.

Северното сияние в Исландия. Едно от нещата, при които снимката никога не предава реалността и цялото усещане. Ако беше нещо, за което се редиш на опашка, купуваш билетче, чакаш ред и си сигурен, че ще видиш, сигурно нямаше да е толкова впечатляващо. Но да стъпиш сам в мрака и студа, с ясното съзнание, че всичко е на късмет, и когато небето се отвори над теб...спираш да дишаш.