Френска Гвиана

[Kaloyan89]

Връзките от френските карибски острови до Гвиана струват почти колкото от Париж до Гвиана.   

Иначе скоро човек, който е бил ми каза, че на третия ден горещината, влагата, огромните насекоми и скъпотията омръзват. Не случайно Гвиана е наричана Зеления ад на Франция. И не случайно там са депортирани на времето революционери, политически опозанти и рецидивисти, още от Наполеоново време, та до 1953 г. Каторгите, т.нар. bagnes, им викали "сухата гилотина", заради нечовешките условия в тях. Маларията, полово предаваните болести, нечовешките условия на труд и изтезанията били изключително мъчителни. Средната продължителност на живота била между 3 и 5 години. Който е чел книгата "Пеперудата" на Анри Шариер, известен каторжник, избягал от Сен Лоран дю Марони до Каракас, знае за какво става въпрос. Който не я е чел, препоръчвам горещо! След изтичане на присъдата на каторжниците им било забранено да се приберат в Европа. Давали им малки парцели земя, с цел да се засели Гвиана, като същевременно нежеланите елементи (опозиционери, престъпници) се държат далеч от Париж. Днес голяма част от коренното бяло население са потомци на bagnards (каторжници) или на колониални дейци.

Но особено за любителите на природата, Гвиана има какво да предложи. Най-големия фреснки департамент, същевременно втория с най-малко население (след Майот), единствената европейска територия в Южна Америка, съставен от 98 процента екваториална гора (Амазония). Световен хот спот по биоразнообразие, с хиляди ендемични животински и растителни видове. 

Какво има за гледане? 

1. Кайен - красив креолски град и регионална столица. Tипичната колониална архитектура в центъра създава носталгично усещане. 












Ако имате късмет, отидете по време на карнавала. Е, не е Рио, но е известен с пъстрората си, костюмите и e символ на креолската култура. Днес много бразилски, европейски и азиатски заселници също участват. 

2. Iles du Salut (островите на спасението). Предишното им име е било "Дяволските острови", заради трудния достъп и силните течения. Известни са с трагичната експедиция в Куру през 1763г. След загубата на "Нова Франция" (френските колонии в Северна Америка, от Луизиана до Квебек), французите не изостават Американската си мечта и решават да заселят Гвиана. 12 000 бели французи се запътват натам със семействата си с обещания за злато и охолства. За една година 3/4 от тях умират от различни болести и епидемии, липсата на храна и питейна вода. Тези, които оцеляват се заселват на "Дяволските острови", които кръщават островите на спасението. Заради географското си положение там не виреят комари, съответно няма и болести. След френската революция обаче лошата репутация на островите се потвърждава, заради установяването на каторги в тях за политически опозиционери и монархисти. 



3. Куру - известен с каторгите в миналото, а днес със седалището на Европейската Космическа Станция, откъдето се изстрелват ракети Ариана. След независимостта на Алжир е имало дълго чудене къде да се разположи станцията за изстрелване на ракети. Условието е било да е максимално близо до Екватора, където има оптимални условия за изстрелване. След различни изследвания е избрана Гвиана - малката популация и бреговата линия на Атлантическия океан благоприятстват този избор, заради намаления риск при евентуални проблеми. Станцията е отворена за посещения: http://www.cnes-csg.fr/web/CNES-CSG-fr/9822-visiter-la-base.php, а 1500 -те работни места в нея индиректно създават 7500 работни места на курувци , или 16 процента от гвианското население. Иначе градът е нов, строен след 60-те години на миналия век. 

4. Сен Лоран дю Марони - втория по големина град в Гвиана, на 253 км от Кайен, в близост до Суринамската граница. Не съм сигурен дали си струва ходенето. Градът е известен с каторгите и крепостите си, тук е бил затворен Анри Шариер, Пеперудата. Наоколо има джунгли и водопади за разглеждане, а колониалният квартал Малкия Париж навява усещане за отминали времена. Можете да се разходите с пирога по Марони, да видите останките от потъналия британски кораб Едит Кавел, днес повече заприличал на остров и  водопадите Волтер. Начална точка на екопътеки и място за пикник, екотуризъм и разглеждане на екваториалната гора.






5. Саул - селце, достъпно само със самолет от Кайен с Air Guyane. 153 жители живеят в сърцето на Гвианската джунгла. Селото не е свързано нито с пътна мрежа, нито с електрическата мрежа. Генератори и фотоволтаици произвеждат електричество за местното население, съставено от креолци, европейци, азиатци хмонг и бразилци. Въпреки изолираността си, в селото има кметство, училище, поща, летище, интернет, хижа и хотел. Много екопътеки от джунглата тръгват от тук, но задължително е да се наеме местен гид. Загубването в амазонската джунгла е равносилно на смърт, ако не от глад и жажда, то от ухапване от диви животни, инфекции, среща с нелегални златотърсачи от Бразилия и Суринам. 





По-късно ще довърша с Ояпок и Какао, както и с малко инфо за различните походи и дейности... Както разбрахте, много ми се ходи, ама да видим кога ще и дойде реда и на Гвиана.  

(снимки: Уикипедия)
   Редактирано 3 август, 2016 от Kaloyan89

[Kaloyan89]

Продължение на темата :

6, Сент Жорж де л'Ояпок - малко градче по поречието на р. Ояпок на границата с Бразилия. Според легендата, каторжниците, строили града намерили холандска монета с лика на Сен Жорж (Св. Георги) и кръстили града на него. Мястото предлага различни активности - разходки с пироги по реката, каяк, плаж и роболов. От градчето тръгват различни туристически пътеки и възможност за посещение на типични индиански селца - Тампак, Камопи и Троа Палетювие. Индианците в Гвиана са около 9000 или 5 процента от населението.  

[Kaloyan89]

7. Kакао и Жавуе (Javouhay) - селца, предимно населени с лаоски хмонг. През 70-те години на миналия век много хора от Лаос бягат от репресивния комунистически режим. Франция дава убежище на няколко хиляди лао от етноса хмонг, като ги заселва в Гвиана с цел да се засели територията, като същевременно осигури на бежанците условия, подобни на тези, с които са свикнали. Днес хмонг са основна част от икономиката на Гвиана - чрез труда си успяват да култивират и обработят бедните гвиански почви като стават първи земеделци. Всяка седмица продават 60 тона плодове и зеленчуци на пазарите в Кайен и Куру. 

Какао е по-френско хмонг село, докато Жавуе прилича повече на типично лаоско селце. Разликата е в облеклото, традициите, начина на живот. През декември празнуват Нова Година хмонг, като празникът трае 3-4 дни. Възможност за кану-каяк, излизане с пирога по реката, излети в джунглата. Няколко хотелчета и бунгала функционират в Какао, предлагащи минимален комфорт на туристите. 

[Kaloyan89]

Любителите на природата ще се влюбят в Тресавището Кау - резерват с изключително биоразнообразие. Много ендемични видове каймани, пирани, птици и риби обитават това природно чудо.

 

​https://www.youtube.com/watch?v=ZzPt3MMZtmE

 

Ето линк (на френски) с цени на екскурзии: http://www.marais-kaw.com/visiter.html 

[seagull_29]

Благодаря за интересния фотопис, една нетрадиционна дестинация! Колко време пътува там?

Имам приятелка, която живее в Сен Лоран дю Морони. Напоследък изгубихме връзка, но ми беше интересно да опознавам Френска Гвиана чрез нея.

[Kaloyan89]

Ами... все още не съм! Но съм я проучвал сериозно и бая съм изчел. Реших да отделя час-два и да споделя какво знам за Гвиана, та някой може и да се надъха да отиде и преди мен. Има прекалено малко или никаква инфо на български, а за любителите на различни и нетрадиционни дестинации "off the beaten path" може да е интересно. Честно казано, засега  Гвиана е изместена от други дестинации като приоритет, но някой ден и на нея ще и дойде времето. Снимките не са мои, а от Уики, без права, за това си позволявам да ги сложа тук. 

[Dublin]

Има ли Бългаска общност там?