Изпуснат полет или почти

[Oshko]

Представянето на traveler_10 ме провокира да отворя такава тема, предполагам на доста от вас се е случвало и би било интересно да разкажете. Ето и моите случки накратко.

 

Започваме в Рим 2007, още пресни пътешественици, нищо не ни е ясно, оставяме си 1:30ч преди полета да сме на летището. Викаме такси, баровци   и тръгваме. Обаче се вкарваме в такова задръстване, че стигаме с 30мин закъснение и тогава следва най-интересното. Терминалът ни е сменен  (сега се чудя как е върможно, би трябвало да се случва супер рядко), жената бременна в 5-ти месец, вече с корем и какво да правим - тичане, а как се тича в пети месец, само мога да предполагам, стигнахме май 40мин преди полета и там една огромна опашка на секюрити. Жената културно се нарежда най-отзад, викам и - ти добре ли си? така няма шанс и направо пред всички 'скузи, скузи' и това е, така и на следващата опашка и се класирахме на косъм, цяло чудо. Оттогава си оставяме по повече време!

 

Следва пътуване с Уиз за Венеция, вече сме с бебе, пристигаме на летището 1:30ч преди полета. Италия е в евро съюза, пътуваме само с лични карти гъзария   Нареждаме се на опашката, подаваме и следва логичния въпрос- Паспорта на детето моля! Шах!   Никой не е помислил. Изхвърчам на стоянката и казвам - до центъра и обратно за 40мин, няма не може! Приближава се един флегматичен чичка и ми вика - а бакшиш шъ има ли? Викам - е, че как иначе, само да стигнем. Последва кратко 'рали' из София, много сдухана беше тая кола, ама човека не отпускаше газта, стигнахме за 20мин, слизам, асансьор, ключове, паспорта, пак на асансьора, времето си тече. И пак газ. Обаждам се на жената, викам, чекирай ме, да не губим време, не дават, не можело докато не съм там(то всъщност сигурно сме били чекирани, но защо случката беше на гишетата, не на секюритито, а мисля че нямахме багаж, може и други да са били правилата на Уиз тогава, забравил съм). И така, стигам в последната минута на фотофиниш, 20лв бакшиш - доволен! И тук минахме метър, обаче рано или късно се случва...

 

И така стигаме до не къде да е, ами Вануату, жена, деца, пълен комплект, самолетът ни от Тана го няма...чакаме, чакаме, в един момент се разпространява слух, че двигателя на АТР-чето гръмнал, народа се разотива, а ние имаме следващ полет от столицата за Австралия, не помня колко време бях оставил между полетите, примерно 3-4 часа. Висим на летището и гледаме небето с надежда, обаче - не. Влезнахме по някакви гишета да обясняваме, че имаме друг полет, ще го изпуснем, дреме им на тях, пък и какво да направят. Помня, че се обаждахме и по телефона, надеждата умира последна, не знам какво съм очаквал, сигурно да ни чакат от втория полет , който на всичкото отгоре е на Virgin, а този на Air Vanuatu. Помня, че имаше още един полет Порт Вила - Бризбейн този ден, но на Air Vanuatu,  дори се двоумях кой от двата да купя, явно съм избрал 'грешния'. Накрая има новини, че май АТР-чето е тръгнало за Тана и щели да ни чакат от втория полет - чак пък да ни чакат, но така ни уверяват . Пристига най-накрая самолета с 3-4 часа закъснение, товарим се и пристигаме точно за втория полет, естествено пъвият билет с Virgin е изгорял, казаха, че могат да ни го презаверят срещу такса за след 2 дни, обаче кой има 2 дни да чака, щем не щем, една студена водичка и купихме нови билети за Бризбейн. Дори това си е късмет по тези ширини, защото ако бяхме изпусняли няколко дни по-рано полета Фиджи-Вануату, той е само веднъж седмично(мисля), тогава щеше да е интересно.

Има и малко продължение обаче- имахме и кола предплатена, от малка фирма, която вече щеше да е затворила по това време, обаждахме им се, 3 зона, изходящо, обаче след билетите, вече сме притръпнали   Разговорът се води, докато ходим към самолета, правят ни забележка, ние се правим, че не е за нас, отново вече строга забележка, накрая не успяхме да се доразберем с фирмата, наложи се да прекъснем, преди да ни изгонят/арестуват, че говорим по телефона на асфалта до самолета.

Кацнахме благополучно и естествено звъним за колата, обаче вече няма кой да вдигне, а на гишето имаше някакъв друг номер оставен, който се оказва на някакъв гараж, обаждаме им се от автомат, това авсралийците 1-2-3 долара изобщо ги нямат за пари, пускаме монети в автомата, сигурно 10aud излезна 5 мин. разговор от автомат, човека не е чувал за нас, обясняваме му всичко как сме говорили с фирмата за колата, казали са ок, но не сме се доразбрали, тогава му просветва, че май оставили една кола за някой си с ключовете в нея, отива, проверява, нашата е! И така, отиваме до гаража, вече не помня с какво, взимаме колата и газ за Gold Coast.

Такова удоволствие е да си седнеш в хотелската стая след такъв ден и да си сипеш едно за нервите  няма такъв кеф! Извратено някакси  , но тези моменти са едни от най-приятните.

[zon]

Ей, големи приключения сте имали

 

Преди години мъжът ми, който тогава още не ми беше мъж, даже и гадже не ми беше, тръгна да пътува за България без паспорт. На шега му бях писала преди това да не си забрави паспорта, че в България няма да го пуснат. Той взел, че попитал в туристическата агенция от която закупил билета си трябва ли му паспорт и те взели, че му отговорили 'не, за България не ти трябва паспорт'.

На летището в Брюксел са го върнари на паспортна проверка, преди това е успял без проблеми да си чекира багажа. Беше много нещастен, но и упорит, защото успя в рамките на 24 часа да си извади паспорт, да си купи нов самолетен билет и да долети. Тогава паспорт се е издавал минимум за 3 дни и се е отпечатвал в Лил, Франция. Той е настоявал, срещнал се е с началника в общината, искал е и заплатил извънаредни куриерски услуги и е получил паспорт.

Тогава реших да му дам шанс. Ако не си беше забравил паспорта, сигурно нямаше да се развият така нещата при нас.

 

2012г. преди да търнем за летището (пътувахме първо за Полша, оттам за Украйна и пак Полша) му казвам 'дай ми паспортите', а той 'защо паспорти, Полша е в ЕС', аз: 'а, Украйна'.

[Георги Матеев]

Действието се развива през 2000 г. и това всъщност е единственият изпуснат полет в авио 'кариерата' ми. Като се замисля май наистина съм късметлия

 

В събота вечер съм по работа в Бърно / Чехия и в неделя имам полет от Братислава за София, ако не се лъжа беше със Sky Europe. Сутринта по план тръгват да ме карат с кола към летището, обаче в Братислава ни хваща неочаквано и нечовешко 2-часово задръстване. Пристигаме 10 минути преди излитане на полета и "сори, гейта вече затвори". Много неприятно усещане! И тъй като следващият полет беше чак след 3 дни се наложи да се натоваря на следобедния автобус за София и криво-ляво се прибрах.

 

Оттогава си имам обица на ухото - когато в уравнението е намесен по-голям град винаги тръгвам минимум 2 часа по-рано, отколкото ми се иска, По-добре да повися повечко на летището, отколкото да пропусна полета

[Лидия]

Готина темичка и ми напомня за 3 случая как на косъм бяхме да си изпуснем полета:

- първа случка бяхме на гости в Англия, чекирахме си багажа и понеже имахме време решихме да пием по кафе с домакините на летището и си бъбрим ние и си пием кафенце и си викаме, а то има време ей сега минаваме секюрити не ни изглежда да има много хора, да ама не, едни опашки като се вият, после какъв спринт му ударихме чак нямам спомен как стигнахме до гейта бяхме естествено последни, голям късмет,че ни пуснаха.

- втора случка ще летим за Барселона от Лондон с ръчен багаж и понеже винаги киснем на летището поне 2 часа по рано, казах на мъжът ми този път така да сметне времето за пътя с колата до летището,че да ни остане 1:30 преди полета, не 2 часа, като си правим сметка и да пием кафе и закусваме на летището. Да, но той смятал какво смятал,че на половината път осъзнававаме,че не ни остава достатъчно време и че можем да си изпуснем полета (не помня точно колко), но си спомням,че пак имаше опашки на секюрити, ние говорихме с един от служителите като му обясняваме.че ще си изпуснем полета и той каза,че нямало какво да направи освен да сме питали всеки един на опашката дали може да го прередим, ех няма такова преживяване, голямо питане падна, устата ме заболя. Минахме после пак спринт до гейта,който пък се указа най-далечния възможен, но успяхме де.

- трета най-скорошна случка в Австралия полет от Кернс до Дюнедин( Нова Зеландия) с прикачване в Брисбейн, кацаме на Domestic terminal и съответно трябва да се доберем до International като прикачването ни е 1 час, но за да стигнем до International излизаме изцяло от летището и трябва да хванем влак,който ни спира на International и там наново проверки и т.н, та всичко нормално докато един от секюрити не реши да ме избере и да ми направи допълнителна проверка взе ми някаква проба от раницата и ми каза да изчакам, и после ми каза, ми съжалявам ама трябва да изчакате,защото пробата ви излезе положителна, и аз в шах положителна за какво? Той- експлозиви, е не тва беше върха, паника!!!!  Казах му,че ще си изпусна полета, а човекът ме уверяваше,че щели да ме чакат и ми каза,  че трябвало да изчакам да ми проверят чекирания багаж, незнам как точно стана за 10те минути които чаках там, но естествено всичко беше наред и ме пуснаха, съответно този ден беше изпълнен с още много каръшки случки, ама това ще е за друга тема

[Гост]

1. London - Dortmund (Лутън) - пристигам 1.5 ч. преди полета, туткам се - преопаковах багажа, че смотлата не беше го направила в един куфар (Изиджет). Смотлата спокойна - има време. Да, ама опашката на секюритито колосална, а смотлата не може да прецени и си чака. Минава почти и изведнъж - последно повикване за полет:... Тичането беше колосално, полетът хванат на магия.

 

2. London - Sofia (Лутън) -  петък след работа паля колата, оставила съм три часа време преди полета (нормално се пътува час), само ръчен багаж, но липса на опит с трафика (имах отскоро кола). Обиколната магистрала на Лондон М25, петък привечер. Земен ад... Имам резервиран паркинг на прилична цена - но най-отдалечения. Оттам 100% изпускам полета. Бухвам се в по-близък, без резервация. ТИЧАНЕ. Хванат полет на съвършена магия. При взимане на колата платих £100 паркинг...

 

3. London - Sofia (Лутън) -  петък след работа паля колата, оставила съм ЧЕТИРИ часа време преди полета (нормално се пътува час),, само ръчен багаж. Пак М25. Плюс ремонт на летището. Плюс далечен паркинг. ТИЧАНЕ. 20 мин преди излитане съм на секюрити. Губя си пончото, но хващам полета на магия последните 5 мин (пончото си го намерих на връщане).

 

4. Aman - London - обикалям за сувенири и губя представа за времето. Отивам да пишкам и чувам последно повикване за моя полет. Загащвам се презглава, хуквам и докато тичам, установявам, че паспорта ми го няма. Изпуснат очевадно в тоалетната. ТИЧАЙ назад. Тоалетната заета. Почвам да думкам по вратата и да крякам ПАШПОРТ, ПАШПОРТ, с някакъв арабски акцент - отде го извадих... Завършена идиотка   В този момент се подава една ръка - с паспорта ми - грабвам го, ТИЧАААМ... Последна в самолета. Хванат полет на магия.

 

5. Copenhagen - London - отивам си съвсем навреме и засядам да пия бира. Гледам гейта уж наблизо. Уж... Усещам се да се изсуля 20 минути преди затваряне на гейта. Обърквам посоката на гейта. Оказва се, че там се минава паспортен контрол. Завой наобратно - втори паспортен контрол. Обяснявам на офицера, крякайки истерично. Той ме гледа ТЪПО. Ами тъпла... Оказва се, че моят гейт е най-далечният. ТИЧАМ... Това, че и други тичат около мен, не е успокоение  Хващам полета на магия, плуваща в разтопената си мазнина...

 

6. Банкок - Бирма - отивам ТРИ часа по-рано. Опашките колосални. Чакам възпитано, проявявам английско търпение и учтивост. Движа се с един метър в час. Трябва да вадя реентри пърмит. Установявам, че не само реентрито ще изпусна, ами и полета си. Започвам да се държа като китайка  Омотах всички опашки, сколасах на магия. Пред мен една камара хора се жалват за изпуснати полети. Аз си попивам течащата на водопади вода от лицето и тялото... 

 

7. Лион - Лондон - пътувам с кола от малко френско село между Марсилия и Лион. На отиване изпускам магистралата, на връщане специално се дзверя. Хванах я. Не тази за Лион, а за Швейцария... 70 км никакъв шанс да обърна. Гледам часовника, натиснала съм газта на горкото Клио и ме обливат прелестни оргазми. Почти летя. Обръщам. Времето ярко намалява, оргазмите не. Трябва да сменя магистралите. Обърквам ги. Казах ли за оргазмите. Които достигат точката G, когато съм спряна елегантно от Френската полиция. 110 км/ч над разрешената скорост.  110 евро глоба... Размятам тъпия билет за самолета. Полицаят си иска парите. Нямам. Имам карта. Полицаят не бил банка - праща ме в съседното село. Вече мога да скъсам билета... Първият ИЗПУСНАТ самолет в живота ми е вече факт (дано да е последният). 

 

Викам да спра...

Редактирано 11 август, 2016 от Гост

[Лидия]

 

 

Викам да спра...

Недей, недей  Голямо кискане му падна, добре,че съм в сама в офиса

[Цвете]

Леле, Rainy! И аз се препотих, докато четях!

[the7endless]

Много приятна тема, браво И аз съм тичала доста пъти, но най-нелепият почти изпуснат самолет ми е на старото летище на Шарлероа, където пристигнах по случайност мноооооого по-рано, минах секюритито, минах паспортната проверка, обиколих малкото възможности за обикаляне и, съвсем умряла от скука, се разположих пред гейта да си поиграя на телефона... със забучени в ушичките слушалки и приятна силничка музика, струяща от тях... и понеже пред гейта вече беше пълно с ранни пилета, седнах на едно от малкото оставащи места, с гръб към самата врата. Така съм се отнесла в играта и музиката, че едвам едвам си чух името по уредбата с едно нетърпящо възражения "Последно повикване! Багажът ви ще бъде свален от самолета!!!" 

 

Познайте колко бяха изненадани девойките на гейта, когато се оказа, че закъсняващият елемент е седял на 2 метра от тях през цялото време...

Редактирано 11 август, 2016 от the7endless

[Фил]

1. ....

2.....

3. ...

4. ...

5. .

6. ...

7. ...

 

Точно бях почнал да се чудя защо някъде след втория или третия случай не си си взела поука и да почнеш да ходиш навреме, но стигнах до т.7 и разбрах каква била причината да продължаваш все така:  

 

и ме обливат прелестни оргазми

 

[chandni]

 

6. Банкок - Бирма - отивам ТРИ часа по-рано. Опашките колосални. Чакам възпитано, проявявам английско търпение и учтивост. Движа се с един метър в час. Трябва да вадя реентри пърмит. Установявам, че не само реентрито ще изпусна, ами и полета си. Започвам да се държа като китайка  Омотах всички опашки, сколасах на магия. Пред мен една камара хора се жалват за изпуснати полети. Аз си попивам течащата на водопади вода от лицето и тялото... 

Това на Don Mueang ли?  В колко часа беше полета и по всяко време ли е такъв "мармалад"? 

[Яничка]

 

Rainy, както винаги къртиш мивки!  

 

Моята последна случка показва, че и да отидеш 3 часа по-рано и да си чакаш чинно на гейта, пак може да изпуснеш полет. В случай летя от Кеплавик за Лондон с моя приятелка, която пътува само с организирани екскурзии. Специално взехме по-ранен трансфер от хостела до летището, пристигнахме спокойно, видяхме си гейта и се настанихме пред него. Там обаче извършваха някакви дребни ремонтни работи и бяха сложили лента да не се преминава. Съответно чакахме на съседния гейт, където с времето взе да се събира доста народ и не се знаеше кой е за нашия полет, кой - за другия. Гледам накрая, остават 45 мин. до полета, а лентата не я махат. Усещам, че нещо не е наред, а моята приятелка си чака спокойно, защото е свикнала да има гид, който да се занимава с тия работи. Тичам да проверя пак гейта и ооо, ужас, сменен е!!! Тичам да прибера приятелката и намираме гейта, а пред него дъъълга опашка. Аз съм си платила за priority boarding, но тя - не. Тичам отпред на опашката, показват бордната карта на сърдитата лелка, а тя ми вижда втората чантичка и ми казва да се върна и да се събера багажа в една обща раничка. Аз супер шашната и викам, че съм Priority. Тя ми се извинява, ама пак се заяжда - защо чак сега съм дошла?? Викам, щото е сменен гейта и не чух никакво съобщение за това. Качваме се накрая на самолета, а аз през целия полет съм със сърцетуп...

 

[Duke]

Това на Don Mueang ли? В колко часа беше полета и по всяко време ли е такъв "мармалад"?

Само веднъж съм летял от това летище, но ми направи впечатление впечатление добрата организация, многото гишета и лейди бой-ките на секюрити. Целият процес - чекин, паспортна проверка, секюрити беше много бърз...

[Zara]

и ние сме в пишман-пасажерите:

 

1. Седим си с дъщерята рано сутринта  в кафето на Т1, гейта ни е пред очите, подранили сме ,но нали ще си пием кафето на спокойствие - оживено обсъждаме Рим, който ни очаква.  Тълпата взе да оформя редичка, ама ние няма да стърчим, нали си имаме места, ще  чакаме последни. По уредбата вече втори път подканят някакви шматки и дори коментираме, че винаги се намира някой, който все е закъснял, та да го чакаме...като по едно време сякаш чувам нашите имена...Олеле! Опашката на гейта си върви, какво са се сетили за нас! Да, да, ама не! Междувременно сменили гейта, на „нашия“ се редят пасажерите за друг полет(вече не помня за къде), а нас ни преместили...Бегом с куфарите(ГСБ на колелца), изплезили езици стигаме в тръс до верния изход, а там ни джун, ни джан човеци. Две каки ни нахокаха, че цял автобус нас чака, в автобуса ни на....хокаха, че до сега сме спали...и благополучно започна пътуването J

2. Летище Лутън, прибираме се след чудесен трип до Лондон, където за 7 дни дъжд ни валя едва последния, но доста напоително(ама това не е тема за случая). Та всичко беше от хубаво, та чудесно, но...Разбира се, че сме навреме на летището, дори подранили, кафето е на масата, хапваме си и си пийваме, сладко си бъбрим колко много видяхме и колко още повече не успяхме да видим. Малката ми води с 2 посещения, на мен ми е за 1-ви път и сме толкова доволни, че не спираме да обсъждаме преживяното. Тръгваме към проверката на багажа(само с ГСБ сме), имаме цял час време....Като се закучи тая проверка, та...чак до нас. По-скоро до щерката. Разпищяха се пискалата. Та връщане, та втори, та трети път. Хайде, събувай обувките, та и чорапите, шляпай боса напред-назад, давай с подвижния металотърсач...пак пищи! Разбира се, народа се изниза покрай нас и ние останахме последни, а времето си тече ли, тече. Размахваме бордни карти, ама кой го е еня...не сме редовни! Накрая ....свали ластичката за коса и апаратурата се укроти. Каква беше тая ластичка, бог знае само...ама това е. По-натам всичко е ясно: галоп и със сетни сили сме в самолета. Всичко е добре, когато свършва добре J Ама...едно наум е налице. Няколко пътиJ

​

[Duke]

Чета темата и с изненада установявам повтаряща се грешка. Никога кафета и магазини преди секюрити чек! Това е правило номер едно за всяко летище...

[TheLawyer90]

Така, преди 9 години се качих на самолет за първи път и оттогава се пристрастих към летенето. Гледам да съм на летището навреме, т.е. около 2 часа преди излитане и досега 2 пъти съм имал напечени ситуации (надявам се първи и последни)

 

1) Полет Рим - София

За да стигна до летище Фиумичино трябва да измина около 220 километра. Полетът е сутринта, тръгваме по тъмно, няма трафик по магистралата, даже спираме за кафенце. Движим се по график докато не достигаме околовръстното на Рим. Там попадаме в жестоко италианско задръстване. Има катастрофа, отделно от това хората са тръгнали на работа. Времето минава, а ние се движим със скоростта на охлюв. Започва да ме обзема паника и звъня на България Еър за да видя дали случайно самолетът няма закъснение. Не, няма. Лошо. Успяваме да се доберем до магистралната отсечка Рим - летище Фиумичино и с мръсна газ я преодоляваме. Спираме пред терминала 30 минути преди обявения час на излитане. Нахълтвам вътре и както може да се очаква, чек-ин гишето е затворило и на него няма никой. Косата ми побелява и се чудя как ще се прибера. Като по чудо в този момент до мен идва човек с униформа и ме пита на италиански какво се е случило. Започвам да му обяснявам и в това време виждам закачена табелка с името му (българско) и логото на България Еър. Обръщам на български. Човекът отива някъде и след малко води едно момче на гишето, което ми приема багажа и ми дава бордна карта. Следват благодарности към двамата и тичане към гейта. Как успях да мина всички формалности за около 20 минути, не знам. Бях изтръпнал. В крайна сметка влязох първи в самолета, а човекът, който ми помогна, влезе при нас (не знам какъв беше).

 

2) Полет Банкок - Гуанджоу - Амстердам - Берлин

Прибираме се от Тайланд (през половината свят). Първо не ми потръгна с онлайн чек-ина на China Southern. Не можах да се преборя със системата им и реших да се чекираме на място. Имам карта за трупане на мили и се нареждам на приоритетното гише. Компанията ми се разпределя по другите, тъй като служителката категорично отказва да чекира и тях. Дълго време въвежда нещо в компютъра, пита ме дали имам документи за влизане в Германия (?!?) и ми иска лична карта (?!?). Давам я и след още малко време получавам бордни карти за всички полети беэ последния. Багажът ми се чекира до Берлин. Останалите от групата нямат проблеми, излитаме и кацаме в Гуанджоу, където имаме около час престой. Вече се нареждаме на гейта и по уредбата обявяват, че нашият полет има закъснение. Отивам до агента на гейта, казва ми, че има технически проблем и не се знае кога ще излетим. Лошо. След кацането в Берлин имаме 2 часа да хванем самолет за София, който е на отделен билет. Китайците ще се погрижат да стигнем до Берлин рано или късно, но другите няма да ни чакат. За щастие излитаме само с 40 минути закъснение. Над Китай обаче винаги има турбуленция. Явно този път нещата са сериозни, защото се налага да се отклоним с около 400 километра от първоначалния маршрут (виждам го на картата и по разстоянието до крайната цел). Щом напускаме китайското въздушно пространство, нещата се успокояват. Самолетът заспива на около 12 000 метра височина и малко над 1000 километра в час. Не знам какво направиха пилотите, но кацнахме в Амстердам 10 минути по-рано спрямо първоначално обявения час. И тук имаме около 2 часа престой, взимам си бордната карта и доволни се отдаваме кой на пушене, кой на шопинг. Изгубваме представа за времето, докато в един момент не си чуваме имената по уредбата. Викат ни...досега не ми се беше случвало. Стигаме на бегом до гейта, където само нас чакат и в крайна сметка всичко завършва добре.

[T.E.Lawrence]

Аз се презастраховам винаги по много време. По 3 часа предварително съм на летището. Единственият път с повече напрежение беше Сингапур - Пукет преди две години, когато смениха гейта в последния момент с най-отдалечения друг възможен. Няколко часа се чудех какво да правя и накрая яко спринт.

 

Сега ми предстои единствено изключение с 50 минути време за прекачване без ръкав и с минаване на секюрити. Как се навих не знам,няма да споменавам имена, той си знае. :D Май винаги има първи път за изпускане на самолет. :D

[Duke]

Аз спазвам правилото за двата часа. Непрекъснато ми мрънкат, че "пак сме много рано на това тъпо летище", но сега покрай салоните рахатясах...

[Гост]

Това на Don Mueang ли?  В колко часа беше полета и по всяко време ли е такъв "мармалад"? 

 

Баш там... В 4.30 сутринта  Бяха струпали някакво колосално количество самолети от 6.30 до 7.30 до масови азиатски международни дестинации и беше станала драма. То аз съм си виновна - седя си на опашката още преди първото секюрити, и то възпитано и кротко, зер 3 часа по-рано съм отишла - а точно там тапа. С неидентифицирани октоподни анекси. В Англия отвикнах да се предреждам генерално - не че преди го правех често,  но тук е социално престъпление. Дажа няколко англичанки ми се разкрякаха там, като спрях да се държа като "англичанка", но повече ме вълнуваше да си хвана полета, а не одобрението на съостровитянките. 

 

Иначе сигурно Дюк е прав, други са пътували също спокойно привечер, но при мен беше... интересно

Аз се презастраховам винаги по много време. По 3 часа предварително съм на летището...

 

И аз така се стремя, или поне 2 часа - ясно е защо. И не ме интересува как звучи, ама на, пак - талант 

Точно бях почнал да се чудя защо някъде след втория или третия случай не си си взела поука и да почнеш да ходиш навреме, но стигнах до т.7 и разбрах каква била причината да продължаваш все така:  

 

 

Хахахахахахаххахахахаха... разхилих се като изоглава, като прочетох 

[Георги Матеев]

Duke като спомена се присетих, че напоследък имам много лош навик, висейки по салоните. Или придремвам леко или гледам някой филм на телефона и тотално загубвам представа за времето. Наскоро имах 6 часа транзит в Истанбул и го раздавах много лежерно - и се усетих да тръгна към гейта едва 40-ина минути преди часа на излитане. Гейтът естествено се оказа на 20 минути пеша и накрая като ми съобщиха и името по уредбата се наложи да ударя един спринт. Чудя се в кой момент ще проспя някой полет, май трябва да почна да си навивам аларма за всеки случай

 

Сега ми предстои единствено изключение с 50 минути време за прекачване без ръкав и с минаване на секюрити. Как се навих не знам,няма да споменавам имена, той си знае. :D Май винаги има първи път за изпускане на самолет. :D

 

Стига мрънка, ако си изпуснем полета после с такъв кеф ще вземем €1200 компенсация, та определено ще е всяко зло за добро

[Vanessabg]

За първи път летя с Уизеър Варна -София през 2010.Не бях летяла отдавна и не съм най-дисциплинираната пътничка.Съответно около 1час преди полета съм на летище Варна.Да,ама не .Там беше препълнено с израелски туристи и не мога да се провра.Те са по-нахални и от мен ! Вдигам въжето и се проврях .Веднага ме нарочиха за терорист и хайде да ме проверяват опипвайки ме .Че зор ,мор влязох враероплана

Вече съм в Дубай -пак с Уизеър.Всичко шест ,кефя се на пустинята,палми ,лукс,небостъргачи и ... магистрали.Да ,ама кой да предвиди ,че ще има задръстване Звъня да си поръчвам такси и бях пред инфаркт ... Еее ,разгеле след безброй обяснения с индийско говорящи анлийски субекти заветното такси дойде,

. Шофьора беше мил и ме успокояваше ,че доста се бях спекла.Че му дадох и як бакшиш.Но кацнах в София посред нощ .Затова избирам Флайдубай вече!

Ремонт на Аспарухов мост - сбъднат кошмар.Но аз съм пичка.Ще летя с Туркишеърлаинс от Варна до Истанбул.Не беше час пик ,но в моя чест имаше тъпо задръстване.Отивам на летището всички гишета затворени.Намирам офифа на Туркиш и б

служителките бяха особено груби ... (от злоба ,че няма те да летат )и пак зор ,мор на аероплана.Митничара остроуничеше и ми задаваше въпроси ... ама тя моята щастлива физиономия доста дразни ...Малко са щастливците в БГ затова ....

[Радослав]

Моята случка е от Рим. Редиме се ние чинно на чек-ин за полет на Уиз, 

където една-единствена жена без да си дава зор, обработва цялата опашка.

Времето яко е напреднало, когато идва и нашият ред. Подавам и аз лични карти и паспорти и си чакам бордните карти.

Да, ама не. 

Господине, казва тя, къде са ви бордните карти?

Гозпожо, погледнете си системата, отвръщам, там пише безплатен чек-ин на летище.

Няма такова животно като безплатен чек-ин, опонира тя.

Отвръщам: Вижте, билетите са закупени от травел агент /румбо май беше/. Съгласно правилата ви, при такива билети имам включен безплатен чек-ин, който е и маркиран в системата ви. Така, че моля дайте си ми бордните карти.

Тя, Не. Докато не заплатите такса няма да ви дам бордни карти.

Много се зачудих как да постъпя. 3ма възрастни с 3деца сме. Както и да го погледна, това си е отказан достъп до борда. Дали да търся друг полет, храна, хотел и след това да ги натискам да ми възстановят разходите, плюс компенсации, или да си заплатя чек-ин. Избрах чек-ин. Отивам до гишето, плащам си, изчаках сигурно 15минути и отгоре да обработят резервациите. Взимам заветната бележка, обръщам се и на чек ин естествено вече няма никой, лошата лелка пристъпва нетърпеливо от крак на крак, иска да си ходи, само нас ни чака. Дава ни бордните карти, оттам на секюрити. Минаваме бързо и тичаме към гейт В. който естествено е най-далечният. Минаваме паспортна проверка, добре че сме европейски съюз . Отиваме на гейта, на който трябва да изчакаме шатъла за терминал 2. Дочакахме шатъла, разтоварихме се на терминал 2 и бегом към гейта. Качихме се от последните.

ПП. Таксата за чек ин ми бе възстановена в пълен размер.

[Lyubina]

След приличен престой от около месец в САЩ е дошло времето да се прибирам. Летището е JFK, Ню Йорк, денят е 5 декември. Времето прекрасно, полетът ми е следобяд. От организаторите имаме осигурени шатъли от хотела (който е ако правилно си спомням някъде на източна 22 улица, между четвърто и пето авеню) до летището през 1 час. Понеже за моя полет няма други пътуващи, решавам да тръгна един час по-рано от предвиденото по програма, да си имам компания по пътя. Междувременно завалява сняг. Извива се буря. Трафикът замира. Загубила съм представа колко часа пътувахме до летището. Май аз бях единствената късметлийка, която успя да мине през всички процедури и да стигне до гейта. Само дето самолетът отказа да излети (по-точно, затвориха летището и ние си дремахме в самолета неопределено време - това е друга история). Съответно си изпускам фатално и необратимо връзката на Мюнхен.

Луфтханза са много любезни, дават ми билет за следващ полет до София и аз тихо и кротко дремя на летището, обикалям терминала, пуша, запознавам се с група нашенци - моряци, които се прибират от курс от Италия. Денят е вече 6 декември, Никулден, хората се кефят че ще си празнуват празника във Варна. Времето за полета след близо 6 часа мотаене вече е наближило, на гейта няма жива душа, никой нищо не съобщава. Ами да, вече банална история - сменили гейта. Е, логично, тичане. Метаме се на самолета цялата група и аз с тях междувремено звъня на мъжа ми да ходи да се договори с шофьора на Биомед, който тръгва от София в 12 ли беше, 12,30 през нощта да ги изчака хората. Ама и този ни полет закъсня, та не съм убедена дали успяха да се метнат на автобуса си за Варна.

Но съм спокойна че поне опитах да направя едно добро дело.

 

Колкото пъти съм била в Лондон, винаги на магия си хващам полета - то не бяха непредвидени спирания на Piccadilly line, то не беше - някакъв дето закла едно войниче в Лондон та блокираха половината град, то не бяха проблеми по М25, единият път от цяла група желаещи да ме карат до летището, никой не можах да "изритам" от леглото в 5 часа сутринта ... И вулканът ме хвана там. Тръгваме с братовчед ми на първия ден, в който отвориха въздушното пространство: първо до Лутън да оставим дъщеря му, и след това за Хийтроу (само си представете какво пътешествие е това). По пътя първо - автобус се запалил - проблем с трафика, на връщане нещо друго се случило. ... накрая вече си представях, как самолетът ще излети без мен, след 5 дни неочаквана ваканция.

 

И на Брюксел-Завентем съм препускала през опашката на секюрити заради един колега, който отчаяно искаше да намери някаква футболна фланелка за малкия си син и обикаляхме SportDirect срещу Gare Du Nord...

 

В Милано Al Italia най-нагло ме зарязаха и излетяха без мен, въпреки чудесата които сътворих да тичам по летището и да минавам през безкрайни опашки за секюрити. Предният им полет от Лондон до Милано закъсня, но не си представях, че няма да ме изчакат. От тогава, когато имам трансферен полет и не съм с нискотарифна авиокомпания винаги пускам чекиран багаж. Може и да е внушение, но все си мисля, че ако не бях само с ръчен багаж щяха да ме изчакат. Това беше още преди 2007 - интересното е, че влязох в Италия без никой да ми поиска ни паспорт, ни какъвто и да е друг документ за самоличност. Само с ваучер от авиокомпанията за настаняване . Но, както казва любимият - те си падат по русокоски.

 

Сигурно имам и други изпълнения, но не ги помня. Винаги съм твърдяла, че моите пътувания са "приключения".

[neuromancer]

Duke като спомена се присетих, че напоследък имам много лош навик, висейки по салоните. Или придремвам леко или гледам някой филм на телефона и тотално загубвам представа за времето. Наскоро имах 6 часа транзит в Истанбул и го раздавах много лежерно - и се усетих да тръгна към гейта едва 40-ина минути преди часа на излитане. Гейтът естествено се оказа на 20 минути пеша и накрая като ми съобщиха и името по уредбата се наложи да ударя един спринт. Чудя се в кой момент ще проспя някой полет, май трябва да почна да си навивам аларма за всеки случай

Ами дали кафе преди секюритито или салон след няма много разлика, ако не внимаваш...

Ние така преди години се заседяхме в бизнес салона в Панама, естествено да останем повече време, пристигам в часа посочен на бордната карта, и там ни казват "Айде не, къде се губите, вече ви търсят багажа да го стоварят". Качиха ни де, нещо не бяхме разбрали и часа на бордната карта не бил boarding, a трябвало да сме там по-рано.

 

Иначе другите ми случаи са си все реално изпуснати полети. Писал съм го някъде отдавна, ама хайде пак

Живеех в Англия, отивах до Бразилия (Бело Оризонте) на гости, билет с КЛМ до Сао Пауло. Понеже пристигаше късно в СП и нямаше полети до БО пътувах с автобус през нощта и мислех да се върна после до Сао Пауо пак с автобус да разгледам пейзажа. Оставих си 4 часа запас, обаче като се появи някакво задръстване насред полето и 4те часа отидоха. Имало някакви протести и бяха блокирали магистралата, не можах да стигна навреме. Говорих с представителите на КЛМ по телефона и ми казаха да отида след два дни на летището (в неделя нямаше полет) и ако има свободни места щели да ме качат. На мен ми се видя малко несигурна тая работа и се обадих до резервации да си променя датата (да съм сигурен, че имам място), обаче за мой ужас те ми казаха, че билета ми е промоционален без право на промяна и трябва да си купя друг. Нещо споменах, че от чекина ми бяха казали да се явя и да чакам, казаха ми, че на чекина нямали информация какъв е билета....

И аз си се явих на чекина след два дена с невинна физиономия, дадоха ми бордна карта само до Амстердам без отбелязано място и трябваше да чакам дали ще има свободни места, съответно в Амстердам трябвало да си взема другата карта за следващия полет. Качих се накрая след всички де. В Амстердам естествено ме изхвърлиха като мръсно коте, защото съм нямал право да летя и са ме качили по грешка, та трябваше да си купувам друг билет до Лондон. Ама все пак Амстердам - Лондон е съвсем различно нещо от Сао Пауло - Лондон.

Има и други случаи, ама много дълго стана...

[Duke]

 

От тогава, когато имам трансферен полет и не съм с нискотарифна авиокомпания винаги пускам чекиран багаж. Може и да е внушение, но все си мисля, че ако не бях само с ръчен багаж щяха да ме изчакат.

Това всъщност е много добра идея, която намирам за изключително логически издържана! Самолет без пътник може и да излети, но самолет без пътник, но с багажа му на борда е изключено да излети, което определено предполага разумно изчакване вместо бавно разтоварване...

[neuromancer]

Всъщност има малко изчакване, и след него започват да ти разтоварват багажа. Ако се появиш в последния момент, а те са ти намерили багажа, може да не те качат. Обикновено е така, но на Хийтроу например трябва да минеш една проверка известно време преди полета и ако не си навреме въобще не ти качват багажа.