Изпуснат полет или почти

[zon]

Ако си с чекиран багаж, шансът да пристигнеш без багажа, т.е. да не получиш при пристигане е по-голям. Случвало ми се е с Аржентинските авиолинии Монтевидео-БА-Рио. Въпреки, че имеше много време престой в БА, пристигнахме в Рио без багаж. Изпратиха ни го със следващ полет и доставка до хотела на следващия ден, сутринта.

[Lyubina]

Определено е така. Затова в ръчния багаж винаги се слага някакъв "санитарен минимум".

 

Да си призная, аз предпочитам да пристигна за където съм тръгнала и да съм без багаж, отколкото с багаж и на някое транзитно летище.

Редактирано 11 август, 2016 от Lyubina

[Alexander]

Не съм имал инфарктни ситуации, забързвал съм се в лек тръс на някои летища като максимум, но пък си имам изпуснат полет.

Беше преди около 7 или 8 години на връщане от второто ни посещение в Тенерифе.

Последния ден, решихме да отидем до южната част, а полета беше от северното летище.

Бях видял някъде, че в южната част има картинг писта, а по островите пистите са много хубави и реших, че трябва  да карам.

На самата писта се забавихме повече от нормалното, тръгваме към летището, а гледам времето драстично намаляло. До целта са 60-70км. Хваща ни задръстване и се влачим с 60, да спомена, че бяхме 5 човека.

Стигаме, хвърлям ключовете на колата под наем и бягаме към терминала.

Стигаме, няма никой да чака, само служителките на Иберия.

Казват ни, че багаж не могат да вземат, но все още може да се влезе без него.

Ние шах, започваме да се чудим какво да направим и дори се пробвам да се жалвам, реално бяхме закъснели 2 или 3 мин, преди фаталния час за затваряне на чекинга.

Докато се чудим какво да направим с багажа минаха поне 5 или 10 мин, аз се сещам, че може да остана сам с всичкия багаж, а другите да се качат. Да, ама не, вече не може да се влезе и без багаж. Много ме хвана яд, но сам си бях виновен. Ако се бях сетил да направя това в началото, щях да платя само за мен и за 2 куфара, но..

Хайде през 3-те тогавашни фирми и взимане на най-евтините билети за след няколко часа, за които аз платих за 5-те човека. Сумата за връщането надмина сумата, която бях платил за цялата почивка, предните билети, хотели и коли за 3-та ни за 5 дни.

[Травеолани]

Аз имам само един "почти" изпуснат полет - 2002 на летище Гетуик.

 

Полетът ни от Ню Йорк до Хийтроу закъсня и се забавихме много с вземането на багажа, измъкването от Хийтроу и придвижването до Гетуик. Аз, двете ми приятелки, и още десетина българи, които не познавахме, пристигнахме на гишето за чекиране половин час преди да излети самолета. Казаха ни, че всичко е затворено вече, не могат да ни вземат багажа и т.н. Обаче после размислиха, като видяха че сме много хора, чекираха ни набързо, взеха багажа. Един служител на летището дойде с нас и ни заведе директно на скенерите (прередихме всички опашки). И точно тогава за лош късмет, на едната приятелка всичките и джобове бяха пълни с монети и трябваше да минава допълнителни проверки.

 

След това последно забавяне после такова тичане падна до самолета. От тогава не искам да чуя за връзки през Хийтроу, кошмарно летище. Още повече, че всички полети до Ванкувър имат само един час прекачване, което е смешно малко, защото всичко може да се обърка.

[На път]

Аз имам една случка в Милано. 2 часа по-рано сме на летището, но поглеждаме към опашката на секюритито и има 5-10 човека... Решаваме да пушим по 2 цигари и тогава да влизаме. И се нареждаме ние кротко на опашката и се оказва, че залата за проверки, която започва след тези 5-10 човека е пълна! Има сигурно 1000 човека и 2-3 ленти за багаж... Започват последно повикване за нашия полет, ние имаме още минимум половин час. Говорим с персонала, а те много спокойно ни обясниха как всички тези хора са "ласт кол".... Както и да е... С лакти и предреждане успяваме да се доберем до проверката, минаваме и спринт... Хванахме самолета на магия.

Втората ми случка е с влак по път за летището. Аз съм оправна жена и решавам, е ще тръгна сама с дете и багаж от сърцето на бавария към меминген без да знам една дума на немски и без никога да съм пътувала с немски влак сама. Колко пък да е трудно... Избирам си влак с 2 прекачвания, но по 17 минути между отделните отсечки, тръгваме да купуваме билетите, но продавачката крайно възмутено ни обясняна, че това все пак са немски влакове, закъснение нямали и ни били достатъчни 5 минути на Улм и можем да вземем влак с едно прекачване и 8 минути между тях и това време било абсолютно и тотално достатъчно. Та товарим се ние на влака с детето, но влакът пдозрително не тръгва навреме още от нашата гара. Следя билетите. Точно в уречената минута влакът ни обаче спира на гара Улм Ню и ние с детето и целия багаж се изсипваме на перона, защото съм решила, че това е нашата гара и че влакът е наваксъл закъснението. Аз обаче виждам някакво момче, подавам билетите и на някаъв развален английски се разбираме, че това не е нашата гара, мятаме се обратно на влака секунда преди да потегли и пристигаме на Улм с 6 минути закъснение... имаме 2 минути да намерим следващия ни влак... от 28ми перон до 6 запад... И така за 2 минути с такова тичане, че сигурно и на олимпиадата нямаше да съм последна... Качваме се в последните 2 секунди и се моля да сме в правилния влак, детето притеснено нещо ме пита, аз не мога въздух да си поема и въобще не го чувам. Дробовете ми ще експлоадират, а сърцето ми е в петите. Мина кондуктура та поне се успокоих, че сме хванали правилния влак... Сега ако трябва да пътувам, ще ме хванат за опинците да разчитам аз на немската точност...

[zon]

Определено е така. Затова в ръчния багаж винаги се слага някакъв "санитарен минимум".

 

Да си призная, аз предпочитам да пристигна за където съм тръгнала и да съм без багаж, отколкото с багаж и на някое транзитно летище.

Със сигурност е по-добрия вариант, стига да не са ти загубили багажа. Най-добре и само с ръчен багаж, но за съжаление не винаги е възможно.

 

П.П. Мъжът ми често пътува до Гданск, най-често с Луфтханза през Мюнхен и Франкфрут, само с ръчен багаж, лаптопа си го слага в малък куфар.

Случвало се при закъсняващ полет да го изчакат и качат само защото е само с ръчен багаж, а тези с чекиран остават за следващия полет. При по-голямо закъснение се е случвало да не ги качат и само с ръчен багаж.

Редактирано 12 август, 2016 от zon

[Raybeez]

Като ви чета историите и си давам сметка, че аз всъщност не съм чак такъв балък с моето настояване да сме все по-рано.

 

И все пак няколко истории:

 

1. Миналата година с благоверната ще ходим на гости на приятели в тяхната вила на 100-ина км от Валенсия. Да, ама цените на полетите са потресаващи. А 3 месеца преди пътуването от УИЗ ми дават цена от близо 1400 лева за два двупосочни и това без допълнителния багаж. А моята избранница за 10 дена излежаване по плажове е просто длъжна да вземе грубо около половин тон багаж, затова и съм принуден да избера по-смислен вариант, който се изразява в билети за Луфтханза (около 8-900 лева за два двупосочни), като трансфера във Франкфурт е с около 2 часа и половина престой. Всичко е точно, ставам по тъмно, правя кафе, викам такси, събуждам благоверната и се товарим към летището. Пристигаме рано и минаваме всичките опашки, настанявайки се да чакаме полета - тук проблеми няма, товарим се на самолета и... не излитаме. Вече минава час, а ние си седим на седалките и упорито не летим. Започвам да се изнервям, а часовникът тиктака зловещо. След около час и половина (или повече излитаме), а на мен през цялото време ми е смърцафръцано, че ще изпуснем следващия полет.

Като опитен пътешественик знам, че на Франкфурт гейта ще е сменен, защото съм чувал легендата за полет, който е излетял от първоначално обявения гейт на франкфурт, но упорито не вярвам в нея.

Самолета каца и се тътрузи по пистата, докато рулира за слизане, а аз вече съм в предамокно състояние, като дори съм заел поза за нисък старт. Тогава ми хрумва, че сигурно и да успеем да хванем полета, то нашият багаж няма шансове, все пак чекирания ни багаж ще трябва да се мъкне от двама хилафи хамали, които надали могат да вдигнат по повече от 100 кила сами, но и преценявам, че е по-добре да съм в Испания и да чакам багаж, отколкото да съм във Франкфурт и да чакам полет.

 

Та, приготвил съм си всичкия багаж в мен, жената ме гледа притеснено дали няма да се спомина от инфаркт на млади години, а аз вече съм се изпънал като струна и съм твърдо решен да оползотворя всичката енергия, която кроасана с марципан би могла да ми даде. Отваря се вратата и аз с фин скок вече разбутвам нетърпеливи пътници, които явно не са чували, че ръгбито може да се практикува и в тесни пространства, но ми остават по-малко от 30 минути до следващия полет. Телефона изписуква приветливо и получавам СМС, че гейта е сменен (каква изненада само). Вече тичам, а жената се вее след мен, като май почти не успява да докосва земята, качваме се на влакчо-трамвая и вратите упорито седят отворени, за да могат някакви американски охлюви да се точат като прокиснала боза. Все пак тръгваме и пътуваме към заветния полет, когато слизаме и продължаваме пътешествието на крак и изненада - трябва да минаваме някаква проверка. Успявам да спра с мъка, преди да се залепя на гишето на граничните, мятам документите с бодра псувня и си давам сметка, че пулса ми гони самолетни скорости, а немските полицаи се оказват разбрани и не ни бавят излишно, та успяваме да стигнем навреме. Даже и багажа пристигна, а самият полет беше полупразен и адски приятен.

 

2. Ще летим за пънк фест в Берлин с приятел, който досега нито е излизал от страната, нито е летял със самолет. Идва той на гости от предишния ден (предвидливо му казах, че няма да рискувам да го чакам да пътува с автобус през нощта и да се чудя дали няма да закъснее), ама той дойде у нас, донесе от домашарката на баща си и омазахме свещите стабилно. На сутринта аз се събуждам, защото съм благословен да нямам махмурлук, ама приятелчето е тотал щета и не може да си различи ръката от крака. Прилагам нехуманни методи за събуждане, а и не може да се свържа с таксито, а вече подминаваме личния ми тайм  тейбъл, та... започвам да се изнервям. Все пак успявам да се свържа с третата подред такси компания на която звъня (ранния полет на България Еър до Берлин), защото явно диспечерите вече са заспали. Моят човек вече е отворил очи и заявява, че ще вземе един душ да се събуди, което отприщва поток от ругатни от мен, които нагнетяват атмосферата, но май действат и като студен душ, защото другарчето се разбужда и вече действа експедитивно. Отиваме на летището и там вече цвета на нацията се е наредил с всичките си сезалови торби за уникално уредения секюрити чек след ескалаторите, а времето минава и минава. Все пак успяхме да се натоварим на полета, когато си давам сметка, че моят човек тепърва се изнервя, защото не е летял, а аз съответно се успокоявам, защото не сме закъсняли, та започвам гадно да го бъзикам сега какво изпитание ни чака и колко е ужасно да излиташ със самолет. Когато го видях достатъчно напрегнат реших, че дълбоко в мен дреме добър човек и го успокоявам, че всъщност не е драма, ама вече го виждам, че се е шашнал, та решавам просто да млъкна и приключвам с дребното ми отмъщение.

[miroslava]

Аз имам една случка в Милано. 2 часа по-рано сме на летището, но поглеждаме към опашката на секюритито и има 5-10 човека... Решаваме да пушим по 2 цигари и тогава да влизаме. И се нареждаме ние кротко на опашката и се оказва, че залата за проверки, която започва след тези 5-10 човека е пълна! Има сигурно 1000 човека и 2-3 ленти за багаж... Започват последно повикване за нашия полет, ние имаме още минимум половин час. Говорим с персонала, а те много спокойно ни обясниха как всички тези хора са "ласт кол".... Както и да е... С лакти и предреждане успяваме да се доберем до проверката, минаваме и спринт... Хванахме самолета на магия.

Втората ми случка е с влак по път за летището. Аз съм оправна жена и решавам, е ще тръгна сама с дете и багаж от сърцето на бавария към меминген без да знам една дума на немски и без никога да съм пътувала с немски влак сама. Колко пък да е трудно... Избирам си влак с 2 прекачвания, но по 17 минути между отделните отсечки, тръгваме да купуваме билетите, но продавачката крайно възмутено ни обясняна, че това все пак са немски влакове, закъснение нямали и ни били достатъчни 5 минути на Улм и можем да вземем влак с едно прекачване и 8 минути между тях и това време било абсолютно и тотално достатъчно. Та товарим се ние на влака с детето, но влакът пдозрително не тръгва навреме още от нашата гара. Следя билетите. Точно в уречената минута влакът ни обаче спира на гара Улм Ню и ние с детето и целия багаж се изсипваме на перона, защото съм решила, че това е нашата гара и че влакът е наваксъл закъснението. Аз обаче виждам някакво момче, подавам билетите и на някаъв развален английски се разбираме, че това не е нашата гара, мятаме се обратно на влака секунда преди да потегли и пристигаме на Улм с 6 минути закъснение... имаме 2 минути да намерим следващия ни влак... от 28ми перон до 6 запад... И така за 2 минути с такова тичане, че сигурно и на олимпиадата нямаше да съм последна... Качваме се в последните 2 секунди и се моля да сме в правилния влак, детето притеснено нещо ме пита, аз не мога въздух да си поема и въобще не го чувам. Дробовете ми ще експлоадират, а сърцето ми е в петите. Мина кондуктура та поне се успокоих, че сме хванали правилния влак... Сега ако трябва да пътувам, ще ме хванат за опинците да разчитам аз на немската точност...

 

Продавачката на билетите, можа да си говори каквото си иска, но закъсненията при влаковете в Германия се случват често.

[ACM]

Винаги си имам правило като изчисля колко време ми трябва от хотела до летището в непознат град (не съм много наясно със задръстванията/особеностите на самия град), да си добавя едни 30-40 мин. за спокойствие. Досега не съм имал никакви проблеми и инфарктни ситуации с изключение на една в Буенос Айрес. Времето е прекрасно, ние си правим последно турче из центъра и става време да отиваме към хотела, да вземем багажите и да отиваме към AEP. Точно на влизане в хотела от нищото започва да се изсипва страхотен дъжд. Не ми прави впечатление. Обяснявам се на рецепцията, че си искам багажа, след малко го получавам и казвам на пича да ни викне такси. Да, ама не. Той ми обяснява, че при дъжд таксиметровите превози са напълно блокирани. Пробва да звънне на три различни телефона (може би три компании (не съм сигурен)), но навсякъде е заето. Искам му въпросните номера и всички започваме дружно да звъним. Без успех. Минават близо 30 мин., дъждът не спира да вали, а ние вече трябва да тръгнем, за да стигнем безпроблемно. Още 10-тина минути неуспешни опити и решавам, че нямам избор освен да си хвана такси от улицата. Въпреки че хотелът е в топ-центъра, улицата е малка и няма трафик, затова тръгвам към Avenida de Mayo, там поне винаги има трафик. Отново никой не спира, загубил съм вече около 20 мин. и работата започва да намирисва яко. Подгизнал съм вече. Намирам стоянка, на която такситата са празни и просто си стоят. Без да се пазаря изобщо влизам в едно и му казвам да кара към хотела, той ми казва, че му е много мокро  Да му имам проблемите  Второ, трето, десето такси всички отказват. Вярно, че беше страшен дъжд, ама чак пък толкова... Отчаян се връщам към хотела, понеже очевидно няма да си хвана такси, а вече сме дълбоко в двата препоръчителни часа за явяване на летището. На всичко отгоре не сме и чекирани, понеже системата им беше бъгната. Сигурно и на нея ѝ е мокро  Стоейки пред хотела и изстисквайки дрехите си се случва чудото. Спира такси, което оставя човек точно в нашия хотел. О, славен момент. Обаче към таксито тръгват една група жълтури, които почват да се суетят около колата. Спускам се като мишелов и директно казвам на шофьора, че съм за летището и бързам. Той пък да излезе разбран човек и изгони жълтурите та най-накрая се качихме. Всичките сме вир-вода, но пък щастливи. Следва лудо рали по и без това широките булеварди (сигурно за това са предвидени) достойно за новият филм Бързи и яростни. Стигаме 50 мин. преди полета. Давам си всичките песота на шофьора (около 400) и всички сме щастливи. Добре, че сме на AEP, a не на EZE, та бързо си намираме гишето и се качваме благополучно. 

Редактирано 12 август, 2016 от ACM

[Янко Велков]

Чета темата с любопитство още от както излезе, и даже не се осмелявах да се зачудя на ум кога ли ще е моят първи изпуснат полет... но ето, че въпросният се задава, и съм леко притеснен.

 

Отвори ми се възможност да пътувам от Австрия за Молдова (don't ask) в края на този месец, проверих възможните варианти (трябва по възможност да се вместя в определен бюджет, или поне да не го надхвърлям много), и какво да видя - някакви си Ukraine International Airlines предлагаха да ме отведат до Кишинев за няма и 5 часа - включително с 1 час и 10 мин. престой в Киев! Имаха и по-ранен полет от Виена, но местата бяха разпродадени (самолетът е малък Boeing 737-500), и не ми оставиха голям избор, освен краткият полет...

 

Купих си аз билетите и какво да видя - ами че това била нискотарифна авиокомпания, и като такава не могат да ми чекират багажа до крайната дестинация! Т.е. кацам аз, живот и здраве, в Киев, часът е 18:30, и тепърва ми предстои паспортен контрол (не съм летял до сега в Украйна, но ако е от по-назадничавите бивши членки на СССР - тежко ми горко), чакане и взимане на багаж, чекиране, нови проверки, и качване на самолета, което вероятно преустановяват около 19:10, понеже самолетът излита в 19:40! 

 

С други думи имам 40 минути, с малко въображение. С още по-други думи - обречен съм...! Някой може ли да каже нещо обнадеждаващо, или да почвам да търся приятели в Киев, при които да пренощувам 

[Георги]

Ukraine International не е точно лоу кост, а и щом са ти продали билет с крайна дестинация Кишинев би трябвало да ти прехвърлят и куфара до там. От къде гледаш информацията, че трябва да пречекираш в Киев?

[Янко Велков]

Ukraine International не е точно лоу кост, а и щом са ти продали билет с крайна дестинация Кишинев би трябвало да ти прехвърлят и куфара до там. От къде гледаш информацията, че трябва да пречекираш в Киев?

 

Направих резервацията през kiwi.com, и в краят на e-mail-а за потвърждение стоеше следното съобщение:

"Важна информация относно Вашия полет:

• ВНИМАНИЕ Нискотарифните авиокомпании не пренасят багажи, когато полетът е с прехвърляне. Пътниците са задължени да вземат багажа си и да извършат процедурите по чекиране преди всеки полет. "

 

И нали уж е информация за МОЯТ полет.. но сега като се замисля, може и да е просто стандартно съобщение, и наистина да си ми прехвърлят багажа, а аз да си се трансферирам нормално, това би било логично.

...

[1 мин. по-късно]

...

Да, проверих стар билет с Еър Сърбия, резервиран пак от същия сайт - изглежда си е стандартно съобщение, защото пак го имаше и там. Тюююф, олекна ми, благодаря! 

 

П.П. Все пак ще пиша ако го изпусна

[Георги]

Стандартно съобщение е, ок си. Може би само дето си платил малко повечко от колкото трябва

[zon]

С други думи имам 40 минути, с малко въображение. С още по-други думи - обречен съм...! Някой може ли да каже нещо обнадеждаващо, или да почвам да търся приятели в Киев, при които да пренощувам 

 

Освен да пътуваш само с ръчен багаж.

[Гост]

Освен да пътуваш само с ръчен багаж.

 

Същото щях да предложа и аз

[Янко Велков]

Освен да пътуваш само с ръчен багаж.

 

 

Същото щях да предложа и аз

 

Твърде късно, а и ще остана към седмица в Молдова, директно след седмица в Словакия, и предвид че ще е студено ще се наложи да нося и (обемни) зимни дрехи - за две седмици 

 

Аз гледам на нещата така - ако наистина нещо се обърка и си изпусна втория полет, ще имам шанса да хвърля едно око на Киев и да се насладя на романтично пътуване с железница през западна Украйна на следващият ден, няма да е фатално ако закъснея с до ден

 

Послепис:

Rainy, кхъ-кхъм, още се надявам да получа една обща снимка от един рожден ден по рано през тази година, но на друг континент...