дневник Репортаж от Амстердам, Делфт, Брюж и Гент

[obsession]

Нека разкажа за пътуването ни до Амстердам, Делфт, Брюж и Гент...Ще се постарая да не бъда досадно многословна, макар емоциите да са още толкова силни и много, че думите ми се изливат като водопад....

Тръгнахме по план сутринта от Германия към Амстердам, следвайки навигацията. По нейни изчисления трябваше да минем през Белгия и да пристигнем в Амстердам около обяд. Стигайки до едно огромно задръстване точно на влизане в Liege обаче (някакви ремонти), веднага съжалих, че не избрахме пътя, който минаваше директно от Германия в Нидерландия.....изгубихме един час, но пък се забавлявахме с двойката в колата пред нас - млади белгийци, момичето шофираше, а момчето след като изпуши една цигара (явно от веселите), започна да ръкомаха оживено и да сочи среден пръст на всички коли, които се движеха с нормална скорост в най-дясна лента - явно заблуден, че се опитват да изпреварят неразрешено другите коли, а те просто си влизаха в отбивката за град Herve. С наближаването до Амстердам огромно впечатление ми направиха осемлентовите пътни платна и задръстването от поне 20 километра на коли, които излизаха от Амстердам - вероятно защото беше петък, но гледката беше страховита.....

Хотела си открихме без никакъв проблем - много лесно и достъпно място. Препоръчвам самия хотел горещо, в крайна сметка се спрях на Holiday Inn Express Amsterdam - South и не съжалихме и секунда - прилична цена в сравнение с всичко друго, което бях гледала, чисти, приятни стаи, безплатен паркинг, добра закуска и перфектна връзка чрез метро 51 и трамвай 5 (и двете спират непосредствено до хотела) по цялото протежение на централната част на града. Настанихме се и бързо се изстреляхме към спирката. Като стигнахме спирката на Museumplein, някак си от само себе си се изнизахме от трамвая (ухаещ порядъчно на ....пушили пътници   ) и се спуснахме към поляната пред музея на Ван Гог, осеяна с хора. Времето беше изцяло с нас по време на пътуването ни и Амстердам ни посрещна, окъпан в слънце, усмихнат, пъстър, с лек закачлив ветрец.... 

.....Амстердам не е само град на легалните наркотици и Червените фенери, не е само магазини за диаманти и килнати на една страна пъстри сгради, не е само канали и колоездачи, които карат сякаш са на състезание - Амстердам е всичко това и още милиони неща - и специфични аромати, и различен въздух, наситен с вода и вятър, и цветните знаменца на хората с по-другата сексуалност, и секс-шоповете, и музеите, и уличките с уникална атмосфера, и площада Дам.....Амстердам е многолик и колоритен, Амстердам омагьосва, Амстердам е различен и шарен, пълен с живот и енергия...Амстердам ни хареса...и ако не бяхме отдали сърцата си безвъзвратно и завинаги на Рим, със сигурност щяхме да го сложим на първо място в личната ни класация сред посетените до момента градове. Много е различно усещането, което дава този град при първи досег и е уникално чувството, което човек изпитва, ако види за първи път празните погледи и пълни деколтета на жриците под Червените фенери, изтипосани като надуваеми кукли в едни тесни стъклени неонови витрини, подмятащи телефони или гримове, хилещи се или гледащи в нищото....ако човек за първи път усети аромата на истинска цигара....ако се загледа в пъстрата навалица и се заслуша в пулса на града, ако го усети и почувства, ако го помирише....ако го опита, ако му се наслади....то вероятностите са две - или завинаги да се отврати, или завинаги да го хареса......Амстердам е място на крайностите и едновременно с това на златната среда.....необяснимо е, но е точно така...Можеш да опиташ от забранения плод или да го гледаш отстрани, но никога няма да забравиш как точно изглежда и мирише този забранен плод... Амстердам недвусмислено ти изкрещява в лицето, че за човешките желания граници няма, и ти показва разнородността на човешките желания..показва ти кофишоповете, витрините с човешка плът....показва ти обаче и какво може да се получи, ако хората пожелаят да превърнат водата в земя и да я заселят, да построят къщите си върху нищото и да вложат силите и енергията си, за да живеят в една от страните с водещи икономически показатели в световен план....показва ти, че ако човек поиска да бъде доволен, той може да го постигне - по един или друг начин  .......Отплеснах се, извинявам се.....но съм наистина впечатлена от този град.....

След като се насладихме на почти един слънчев час около основните музеи (влизането вътре оставихме за следващия път) и след задължителните снимки пред I amsterdam, се метнахме отново на трамвайчето (картата за един час ни даваше право да се възползваме от безплатно придвижване с трамвая за втори път в рамките на един час). Бях обещала стек и бях набелязала Cafe De Klos (препоръчано тук в някоя от темите, за което съм благодарна). Точно пред заведението, на входа на къщата на отсрещната страна на улицата, се вееше цветния флаг на хората с нестандартна сексуалност и като наближихме, изведнъж от вратата под знамето изскочи един.....хм...слабичък и с боядисанка косичка, само по боксерки, смъкнати доста под допустимото, който на всичкото отгоре приклекна да взема нещо пред вратата и понеже беше с гръб, не остави нищо непоказано.....Моят мъж изсумтя, че нарочно съм го довела тук и че му се е отяло и заливайки се от смях, влетяхме в заведението. Попитахме има ли възможност да си направим резервация за по-късно, но ни отсвириха и решихме да вечеряме малко по-рано. Не останахме разочаровани от храната - печеният им картоф е наистина вкусен, охлювите - уникални, а ребрата и стековете - перфектно приготвени и достатъчно големи, та да преядеш....След предоволната вечеря, следваше разходка до площад Дам и разбира се - кварталът на Червените фенери.....

следва......

Редактирано 20 август, 2016 от obsession

[obsession]

Разходката ни покрай канали, красиви сгради и магазинчета от различно естество полека ни отведе до площад Дам с Кралския дворец  и National monument. Използвахме подходящата за снимки светлина, полюбувахме се на пъстрата навалица на площада, съвсем целенасочено не се отбихме в музея на Мадам Тюсо и коментирайки странната форма на паметника, полека се отправихме към Червените фенери. Започваше да се смрачава леко и понеже слънцето залязва доста по-късно, с изненада установихме, че отдавана минава 9. Гъмжеше от хора, които вече запълваха тесните улички, вперили поглед в неоновите жени зад стъклените витрини. Няма да се впускам в подробни разкази и описания, всеки може да прецени дали иска да види това място. Моят мъж в края на обиколката каза, че гледката го е натъжила и отвратила и му идва малко в повече, аз също се чувствах по подобен начин. Преживяването е интересно и уникално и не е за пропускане. Продължихме разходката си из нощните красоти на града, като тайно целях да стигнем до картофките на Manneken Pis - не бях гладна, но ми се искаше да опитам заради положителните отзиви. Е, разочароваха ме, но пък си наваксах на следващия ден в Делфт - там картофките бяха наистина вкусни. Избрахме си спирка за прибиране и за минутка бяхме на нея. Транспортът в Амстердам е изключително добре организиран, с обяснения и светлинни надписи и е невъзможно според мен да се заблудиш. Прибрахме се в облак от весели изпарения - това е част от аромата на града, и то неизменна част.

На следващия ден се отправихме към Zaanse Schans. Мястото е колоритно, въпреки, че е като нашия Етър. Още със слизането на паркинга (малко скъп тоя паркинг - цена 9 евра, ама за цял ден де, не можеш да избираш по-кратък период) ни лъхна аромат на шоколад от фабриката за шоколад. Опитахме сирената - интересно ми беше сиренето с лавандула - теменужено синьо и с деликатен вкус и аромат на лавандула. 

Следващата ни цел беше Scheveningen и гледката на плажа на Северно море. Наистина впечатляващо голяма пясъчна ивица, бурно сиво-синьо-зелено море и силен вятър и въпреки, че ние си бяхме с якенца в разгара на лятото, имаше хора с деца във водата. Нямам идея някога изобщо става ли за плажуване по нашите стандарти, явно въпрос на ентусиазъм и навици. Беше ми направило впечатление докато се ровех за хотели, че тук местата бяха почти изцяло заети  - вероятно хората намират начин да си почиват на морето и без плаж в истинския смисъл на думата.

Хага ни впечатли със сградите и излъчването си за висок стандарт, но това излъчване го има цяла Нидерландия май......

Делфт е разкошно бижу, съдържащо в себе си холандската очарователност и елегантност и някаква самобитна уникална красота. Ще го запомня син, наситено син - като порцелана и кристалното сърце до Nieuwe Kerk. Не пропуснахме, разбира се, знаменитите ребърца в De Beren - огромна порция със салатка и разкошни картофки. Аз опитах пилешките им вкусотии и също останах доволна. Бях избрала за нощувка хотел Ibis Rotterdam Vlaardingen  и отново не останахме разочаровани - за скромните 60 евра (на фона на изключително скъпите хотели в Амстердам) ( и с безплатен паркинг) спахме в чиста и уютна стая с голямо удобно легло и доста прилична баня. На следващият ден поехме към Белгия, като целта ни бяха Брюж и Гент. ....но за тези приказни градове и за това това как се вади чанта с документи и телефони от каналите на Гент - може да разкажа някой друг път в някоя друга тема....

Останахме очаровани от усмихнатото и ведро излъчване на Нидерландия - може би заради слънчевото време и добронамерените хора. Всичко, което пропуснахме да видим, е вече планирано за следващия път, ако е рекъл Господ и сме живи и здрави - със сигурност това е дестинация, която ще ни примамва още много пъти с уникалността и пъстротата си.....

Редактирано 22 август, 2016 от obsession

[trancedrift]

Не мога да остана без различен към темата като ежедневно пребиваващ в Амстердам и живущ в Делфт  

 

Бих допълнил с още едно туристическо занимание, добре две - първото е организирана обиколка на Амстердам с колело под наем, с гид. Колкото и сам да карам постоянно колело е несравнимо с някои местен и знаещ те разходи добре по разни важни места за виждане. А и няма по добър начин да усетиш динамиката на града извън туристическата навалица освен на колело през града.

 

Другото интересно занимание което е по запазено за местни - лодка под наем, има го на различни места до големи водоеми и доста водни градове. Амстердам е доста натоварен град, но има други наблизо където може да се получи много приятен половин ден във водата. По лек вариянт на това е кану по градските канали. И двата варианта не ги има във всички градове, но винаги може да се провери за конкретната дестинация.

[alienad]

А къде са снимките? Ще чакам с интерес и продължението на разказа, защото имаме желание да отидем по тези места.

[obsession]

Понеже съм на вълна следващо пътуване - Италия, се отплеснах в планиране и не съм си дописала репортажа...  сори!

 

От Ротердам поехме към Белгия с цел Брюж, за който доста бях чела и ...предпочела пред Брюксел конкретно за това пътуване, в комбинация с Гент. Основните забележителности на Брюж, които бях планирала за първо посещение, бяха катедралата "Дева Мария" (най-вече заради статуята на Мадоната с Младенеца от самия Микеланджело, която е единственото му произведение, изнесено от Италия още докато е бил жив) и базиликата "Сен Сан" с реликвата Светата кръв. Катедралата е с вход, мисля, че беше 4 евра, но важи и за няколко подробно изброени в билета музеи в града. Аз лично не бях впечатлена...или очаквах повече...не знам, но не ми остана някакво особено усещане нито от статуята, нито от саркофазите на последния херцог на Бургундия (Карл) и дъщеря му (Мари), които се съхраняват в църквата. До катедралата е дворецът на Луис де Грютхус, който е единственият в католическа Европа, получил разрешение да построи и свърже с обща стена частна сграда с катедрала.От там се отправихме към централния площад Маркт. От двете страни на уличките магазинчета за шоколад и бонбони с най-примамливи форми и цветове закачливо съблазняват и най-неядящия сладко....просто такъв разкош, изливащ се на огромни пищни порции от всеки ъгъл, не може да те остави равнодушен и изостря сетивата ти до степен да не може да виждаш нищо друго освен сладки изкушения и да ги поискаш....Не знам обаче ние ли не избрахме правилно, магазина ли сбъркахме....но ......бонбонките...бяха хубави, но нищо изключително....може би трябва по-детайлно да се търси и чете какво предлагат и да се избира....но не останахме шашнати, а ни се искаше......Вече на площада хапнахме набързо и по един гаден сандвич от будките, а аз успях да се населфирам на воля, докато моят мъж настървено се бореше с един съмнителен колбас между две хлебчета, гарниран само с малко кетчуп и моето отвращение..... 

  Маркт е красив просторен площад с паметник и пъстри живописни сгради от 17 век, които преди са били седалища на могъщи търговски гилдии, а сега са предимно заведения с тераси. След кратка почивка поехме към базиликата "Сен Сан" или "Светата кръв". Коагулиралите капки от кръвта на Христос се намират в продълговата ампула, направена от планински кристал, който от своя страна се намира в стъклен бокал, декориран с малки златни корони. В официалната Библия не се споменава нищо за Светата кръв, но се пази апокрифно евангелие, в което се споменава Йосиф от Ариматея, който събрал кръвта на Христос, след като измил мъртвото му тяло. В Евангелията от Матей и Йоан има потвърждение, че именно Йосиф от Ариматея се е погрижил за тялото на Христос и затова в Брюж никой не поставя под съмнение истинността на реликвата. За наше разочарование пропуснахме да я видим, защото реликвата се показва до 16 часа, след което се прибира в специален сейф, а ние бяхме се забавили с няколко минутки. От там се върнахме обратно на централния площад и съвсем безцелно хванахме една от посоките, по които се движеха тълпите от туристи....не мога да кажа, че видяхме нещо, което крайно да ни впечатли...освен шоколад и пак шоколад...тълпи от китайци, араби.....и нелоша архитектура. Поседнахме за почивка на брега на единия от каналите и се насладихме на грациозните движения на лебед, решил да премине величествено и гордо по водата. След това отново съвсем безцелно решихме да се изгубим из уличките на града и си пообикаляхме на воля, встрани от шумните тълпи с туристи, потопени в някаква особена тишина, примесена с тих средновековен шепот, излизащ от всяка къща, от всеки камък, покрай който минавахме....... Честно казано....след всичко изчетено...след многото възторжени отзиви....някак не го усетих и не ме грабна пустият му Брюж....определено не се получи любов от пръв поглед - а аз имам странното качество в градовете, с които се харесваме, да се чувствам като у дома си и да не се нуждая от прекалено много карти и обяснения къде съм и накъде трябва да тръгна, за да стигна до желана цел....Тук още със слизането от колата усещането не ми се получи и въпреки подробната карта, поставена за информация на всички туристи до църквата Дева Мария, която нарочно снимах, някак си бях загубила чувството за ориентация....Надявам се следващия път да ми хареса повече.....

    Следващата посока беше Гент, за който има изписано доста по-малко, но пък ме беше грабнал още със снимките в нета и смятах, че ще ни допадне. Не се оказах излъгана - Гент е разкошен град, впечатляващ във всяко едно отношение, с величествена катедрала, църква и кула, оформящи историческия ценър, с великолепен замък и приказно излъчване....Ако трябва да бъда честна - в пъти повече ме грабна от Брюж и въпреки инцидента, който ни сполетя, не ми остави нищо друго освен очарователно усещане и желание да се върнем там скоро...Разходихме се по улица Граслей, насладихме се на удивително красивите къщи по течението на реката, прекосихме живописния мост "Сен Мишел" и поехме към замъка Gravensteen (Замъка на графовете). Ранната крепост е била строена за защита от викингите и със страховития си облик символизира могъществото на фландърските графове и е емблема на кръстоносната идея, като огромен кръст е изпълнен дори над главната порта. И няма как да е иначе, тъй като самият граф Филип участва в тях и загива при обсадата на Акра. Беше ми интересно да науча, че потомъкът му Бодуен IХ оглавява Четвъртия кръстоносен поход, става първи император на създадената Латинска империя и загива в плен на цар Калоян в Търновград......

   Нещо страховито има в този замък...от личен (горчив) опит мога да го потвърдя....Стигнахме до него много бързо и, за да използваме великолепната светлина на залез-слънце, започнахме фотосесията, на която бях решила да позирам, облегната небрежно на парапета на моста непосредствено пред замъка....по средата на третата или четвъртата поза изведнъж почувствах как чантата ми, която нося през рамо на дълга дръжка и задължително с ръка върху ципа й за по-сигурно....плавно се свлича от мен и без каквито и да е индикации, че може да се скъса и да падне, цамбурна в реката.........Представете си ужаса ми на жена, държаща както вероятно и повечето от вас го правят, телефони, документи, банкови карти и пари в тази чанта, насред Белгия, с личната карта и шофьорската книжка на мъжа ми в чантата....да я виждам как бавно започва да плава по течението на река, с мисълта, че всичко е изгубено и може да потъне на секундата.....започнах мислено да описвам сама на себе си до какво води тази ситуация - без телефон и снимките от Амстердам,Делфт и Брюж, без документи (е, с международен в багажа, ама пак си е голяма хамалогия), блокиране на карти и прочие......кошмар!!! Запазвам самообладание в такива ситуации, не избухвам в сълзи и не абдикирам....но чантата ми беше почти нова и не издаваше признаци да има намерение да се разпада.....останах като гръмната....Мъжа ми се паникьоса и хукна към заведението, чийто тераси са с излаз над реката, а аз останах на моста в пълна безизходица и само успях да видя, че чантата мина по реката под моста и че все още се държи на повърхността.....в ужас от това, че може всеки момент да потъне и с представата за мокър скъп телефон и изчезващи на дъното карти и пари, само успях да си кажа - "Добре, че сме живи и здрави, всичко друго е поправимо!"....и в следващата минута зърнах корабче с туристи, които идваха точно към моста. Извиках ентусиазирано и хората се отзоваха веднага...дори се пошегуваха : " 50 % от съдържанието за нас, мадам!"..."Половината ми вещи са там, само ги спасете" - вече с усмивка и доза оптимизъм отвърнах аз. Лодката доближи чантата и лодкаря с едно присегване я извади...."Хм, сега само ще трябва да я закопчея...." - засмя се той....в залисията съм я била оставила и полуотворена....заплес! пълен! .....   Мъжът ми вече беше видял от долу, че имаме спасителна операция и веднага се включи самоотвержено, хващайки с почти невъзможен пирует хвърлената от лодката нагоре към моста чанта, защото брегът беше недостъпен и от двете страни....Такааааа!!!! Чантата е в ръцете ми....!!!! Под овациите и възторжените възгласи на струпалата се вече тълпа и с едно искрено и топло "God bless you" се разделяме със спасителите и...о, чудо.....в чантата, която сякаш с магия от само себе си се счупила една от металните скобички, с които се държи дръжката (как и защо и до днес е въпрос, на който нямам отговор), почти всичко е сухо, най-вече телефона, което ми спести една сериозна сума пари.....Вече в следваща фаза си позволявам да отдъхна с облекчение и да благодаря на Господ, че нищо фатално не се случи, защото ако чантата беше потънала, мъжо щеше да скача да я вади де, което е кошмарно, но при неуспех трябваше да викаме полиция, хора, които да я търсят на дъното (а даже не знам и колко беше дълбоко)....изобщо....размина ни се.....но бешееее...дано никога не ви се случва, кошмарно е.....

  С абсолютно изпарен ентусиазъм за снимки и разходки, отдъхваме от преживяното за половин час и поемаме към къщи, заредени с толкова много и различни емоции, че се вълнувам и в момента, докато ви досаждам с многословните си излияния....   Простете, че не прилагам снимки, но все още нямам опит във форума и понеже в пътешествията досега винаги съм присъствала по снимките, следващия път обещавам да направя специални снимки с цел да бъдат достояние на всички.....следваща цел: Италия.....  

Редактирано 2 септември, 2016 от obsession