Пътеводител за северно сияние в Исландия (и не само)

[Георги 39033]

 

Едва ли има пътешественик, който да не е вдъхновен от Северното сияние още известно като Аврора. Несъмнено всеки тръгнал към Исландия в ниския сезон има един топ приоритет - да зърне северно сияние поне веднъж и по възможност да се върне с доказателствен материал. Този приоритет не изчезва при второ и трето ходене, ако отида четвърти път през зимата ще проверя пак

 

Цялото явление е доста мистично, неочаквано и трудно предвидимо със 100% сигурност, но след смесица на малко наука, практическа информация и модерни технологии ще видите, че може да планирате наблюдение на северно сияние съвсем сами! 

 

Темата ще е по-разработена версия от един блог пост, който бях писал преди време, с премахнати известни неточности и попълнени детайли.  Основният фокус е Исландия, но спокойно може да приложите написаното и в други северни и южни местенца, просто трябва да се информирате какви са техните климатични условия и в кои сайтове може да се следят. 

 

Съдържание:

 

1. Какво представлява северното сияние?. 
2. Кога можем да наблюдаваме северно сияние? 
3. Къде да наблюдаваме северно сияние?
4. Къде в Исландия да наблюдаваме северно сияние?
5. Полезни инструменти за планиране на наблюдение
6. Как да наблюдаваме северно сияние?

 

Идеята е да си направите всичко сами, от-до, но все пак, ако предпочитате организираните групи в Исландия имате също варианти.

 

Организираните турове с автобуси като например този от Rejkyavik Excursions: https://www.re.is/day-tours/northern-lights-tourВодачите и гайдовете прилагат същите знания като описаните в темата, няма някакви кой знае какви тайни на стария ловец на северни сияния. Откровено смятам, че шансовете да видите сияние не се покачват (дори напротив!) при използване на организиран тур. Но ако искате да си спестите мониторинга и прогнози за времето или сте без кола е добър избор. 

 

По-голяма гъвкавост на чувствително по-висока цена предлагат туровете със Суперджипове: http://www.superjeep.is/our-tours/northern-lights-jeep-tour-aurora-borealis-/10. Тук имате повече контрол по маршрута, а и джипа може да влезе до тъмни места недостъпни за автобус. Групата е по-малка и с малко повече късмет, може да сте само вие и водача ви, но пък цената е поне тройна на масовите турове с автобуси. 

 

Трети вариант е от лодка: http://www.specialtours.is/northern-lights-by-boat/Предимството тук, е че тъмнината, далеч от града е гарантирана, но дали ще е безоблачно точно над водата никой не може да каже. 

 

Недостатък е, че туровете продължават едва по 3 часа, така че е силно вероятно сиянието след полунощ да си остане невидяно. Туровете включват взимане и оставяне от/до хотел. Ако не видите сияние или има канселиране поради лошо време може безплатно да се отиде следващия ден, така че резервирайте още в първата си вечер в Исландия. 

Редактирано 28 октомври, 2016 от Георги

[Георги 39033]

1. Какво представлява северното сияние? 

 

Сега, чудех се как да оформя тази част от пътеводителя. Не съм астрофизик и ми е много трудно да опиша процеса с необходимата компетентност. Дори да се опитам да я придобия, след това като ми зададете някой въпрос ще трябва да ровичкам из гугъл за да не се изложа. За това ще го преразкажа с лаишко, наивните си познания, дано по-лекият ми стил е по-живописен от тежката научна материя, пък ако някой се интересува по-задълбочено - литература в интернет бол. Добър начален старт са статиите в английската и българската wikipedia, както и тази в space.com.

 

Слънцето, бидейки доста агресивен бъркоч от постоянни термореакции, се случва в определени периоди да изстреля електрически заредени частички в посока земята. Изстрелването е слънчево изригване, а потокът на частичките се нарича слънчев вятър. Когато тези частички се сблъскат с магнитното поле на земята се случват три неща:

• възможно е да ви заболи някоя чакра


• при най-силните изригвания може да има смущения в работата на сателити и електроуреди (нали сте гледали "Матрицата"?)


• от сблъсъците на заредните частички с атомите и молекулите в нашата атмосфера се получава красивия ефект на северното сияние. 

 

Нас ни интересува предимно последната точка. Цветът и формата на сиянието зависят в голяма степен от височината на сбъсъка със земното магнитно поле, както и с типа на частичките участващи в реакцията. Най-масовото зеленикаво/жълтеникаво сияние е следствие от реакция с кислорода. Сблъсъци с азот предизвикват лилаво, червено и синьо сияние. В много редки случаи може да се види оранжево и бяло. Ако видите нещо различно от зелено може да се броите късметлии, което въобще не означава, че зеленото е липса на късмет, както ще стане дума и по-напред в темата - всяко видяно сияние е чудо и нямате право да проявявате претенции относно цветовете. 

 

Формите, които образува сиянието може да са много разнообразни. От почти статични ленти прорязващи целия небосклон, до супер динамични избухвания и завихряния, които ви карат да се чувствате все едно гледате timelapse фотография на живо. Крайно време е и да сложим някоя снимка, защото просто не може пет параграфа текст за северно сияние, без нито един кадър. 

 

Ето една от типичните форми на северно сияние, лъч през цялото небе:

The Green Arc by Espen Ørud, on Flickr

 

А това е като завеса побутвана от вятъра, може би най-любимият ми вид сияние. Не може да се хване на снимка, трябва да видиш движението, не мога да го опиша. P.S. Любителите на Исландия ще познаят веднага "декора"

Running from Aurora by Friðþjófur  M., on Flickr

 

А това е като взрив от една точка, която се разпръсква точно над главата ви. 

Aurora Borealis - 3 by Kim, on Flickr

 

От малко по-редките цветове, тук преобладава червеното:

Red Curtains by josefrancisco salgado, on Flickr

 

А тук синьото:

Blue Aurora Burst by Peerakit  Jirachetthakun 29546, on Flickr

 

Лилавото:

Aurora borealis by PeterJot, on Flickr

 

И в много редки случаи, дори бяло:

From Above by Ben, on Flickr

 

В една друга тема писах, че снимките на сияние много лесно се манипулират с всякакви отенъци, така че си оставям една вратичка в посочените от мен кадри фотошопа да е играл сериозно. Все пак целта им е да са илюстративни, а не енциклопедични. За фотографирането на северно сияние ще стане дума по-късно. 

 

За да не публикувам всичката куул информация тук, а за останалите секции да остане само скучна фактология, мисля да приключа на този етап. Имам още няколко любопитни жокера, които ще разкривам в последствие. 

[Георги 39033]

2. Кога можем да наблюдаваме северно сияние? 

 

Криво-ляво вече знаем какво е северно сияние, как се формира и много ни се ще да го видим! Само че, кога да го направим? Дали да е на пролет или есен, 2020 или 2040, в 21:00 или 23:00? Дано този пост даде отговор на въпросите. 

 

Година

 

Започваме с най-мащабната времева единица - годината. Поради причини, които не мисля че са изяснени на 100% в научните среди, активността на слънцето, което е изворът на северните сияния, е с циклична последователност от 11 години. И макар и причините да не са съвсем ясни, (цитира се обръщане на полюсите на магнетизма на слънчевите петна, които лека полека пълзят от средни дължини към слънчевият екватор - твърде висока топка ми е), има предостатъчно статистически данни, че тези цикли са факт. Т.е., ако искаме да максимизираме шансовете си е добре да отидем в годината, в която слънчевата активност е в пика на 11 годишния цикъл. 

 

В момента сме в слънчев цикъл номер 24, който започна през 2008 и ще продължи до 2019. Бяха регистрирани 2 пика на активност - през 2011 и 2014, но като цяло това е най-слабият максимум от както активността на слънцето се наблюдава. От тогава, цикълът постепенно върви към края си. Следващата графика показва измерванията до сега, червената линия е прогнозата до 2019:

 

 

По какъв начин максималната активност се различава от минималната? Wikipedia цитира 50 пъти по-чести слънчеви изригвания в пик, от колкото в минимум. Докато в максимум, изригванията може да са няколко пъти на ден, то в минимум са веднъж на няколко дни. Да не забравяме и, че не всички изригвания са задължително в посока Земята, за това и е важно по възможност да търсим сияние в пикови години. За отбелязване, е че размера на изригванията не се влияе от цикъла, т.е. съвсем възможно е супер силно изригване да стане в тих период. 

 

С две думи: поне до 2020, всяка година чакане намалява (но не елиминира!!!) шансовете ви да видите северно сияние. Някъде по това време ще започне новият слънчев цикъл и ще се чака неговият пик. 

 

Месец

 

Сиянието като физичен процес си го има цяла година и не се влияе дали е лято или зима. Бедата, е, че географските координати, на които по принцип може да се наблюдава лятото са окъпани в денонощно слънце, така че дори и да има сияние няма кой да го види!

 

Точно за това е добре да сверим избраната локация с часовете на изгрев и залез, за да знаем с колко точно тъмница разполагаме. Понеже цялата тема е в контекста на Исландия, тук ще дам пример с Рейкявик, но по подобен начин може да проверите Тромсо, Свалбард, Кируна, Аляска, и която друга северна (или южна, но за това по-късно!) точка сте си избрали. Графиката на Рейкявик за текущият ден може да видите тук: https://www.timeanddate.com/sun/iceland/reykjavik

 

 

Говорейки за изгрев и залез е доста опростено, както е видимо от картинката, има поне няколко вида здрач, с които трябва да се съобразим, ако искаме тъмницата да е достатъчно непрогледна за да видим сияние. Градски здрач (civil twilight) е периода малко след залез, когато повечето обекти все още са различими без изкуствена светлина, и ако се виждат небесни обекти най-вероятно е Венера. Навигационен здрач (nautical twilight), е когато вече е необходима изкуствена светлина за да различим очертанията на обектите, но ако застанем на високо хоризонта ще е все още видим. Тези два вида здрач не ни вършат работа, твърде светло е. 

 

За да видим сияние ни е необходим минимум астрономически здрач (astronomical twilight), когато слънцето е поне 18 градуса под хоризонта и би трябвало да има достатъчно тъмнина за всякакви астрономически наблюдения. Използвайки слайдера на https://www.timeanddate.com, може да видим в кой ден и месец става достатъчно тъмно в Рейкявик за да видим сияние. Сезона на наблюдение може да се каже, че започва на 16 август и завършва на 26 април, когато нямаме чиста нощ, но имаме 1 час астрономически здрач: 

 

 

Ясно е, че тези данни не са много практични и никой няма да тръгне да търси северно сияние в промеждутък от 1 час, и то само ако е много силно. За това, конкретно за Исландия мисля, че датите между 6-ти септември и 3 април е най-ранният практичен пояс. Тогава астрономическият здрач започва около 22:00 и приключва около 04:30. Може да си поиграете с графиката в сайта да видите колко нощ се пада на вашите избрани дати. 

 

 

 

Ден

 

Тук вече издребняваме в детайлите, но се налага. Като ден е добре да изберем такъв, в който няма пълнолуние. Причината, е че пълна и ярка луна, често може да удави някое крехко сияние, за това целта е да изберем дните около новолуние. Сега, има си и тук разни школи, например фотографите твърдят, че малко луна може да вкара страхотен допълнителен ефект в снимките със сиянието (представете си например сияние и лунна пътека в езеро), очевидно разбиранията са различни, но от гледна точка на повишаване на шансовете поне да зърнете сияние, задължително е да липсват всякакви източници на светлина. 

 

За лунните фази, както и часовете на изгрев и залез на луната отново може да се допитаме до timeanddate.com: https://www.timeanddate.com/moon/iceland/reykjavik

 

 

Данните от тази табличка трябва да се интепрептират внимателно. Часовете на лунните изгрев и залез не взимат предвид планини и други пречки на надморската височина, възможно е да има отклонения породени и от пречупването на светлината от атмосферата. Но, ако не задълбаваме в излишни детайли, като цяло ви интересува предимно текущата фаза и процента на осветяване (последната колонка) за дадения ден.

 

Между другото, хората твърдят, че дните около равноденствията (20/21 март и 22/23 септември) винаги са с активно сияние, не намерих логично потвърждение на тази теория.

 

Час

 

Твърди се, че сиянието се вижда най-силно около полунощ и това е свързано с най-голямата ширина на сияйния овал (за него ще стане дума по-късно). Макар и цялата дискусия да се опитваме да вкараме статистически данни с голяма вариация в някакви практични рамки, мисля че тук отклонението става прекалено голямо за да му имаме доверие. Разчитайки, че ако в полунощ няма сияние, значи деня го пишем дъждовен може да ви накара да пропуснете невероятно шоу в малките часове на нощта. При второто ми ходене в Исландия, останахме навън до 2-3 сутринта, като сиянието не беше намаляло, дори напротив, просто умората вече си казваше думата. 

 

И така, ако може да резюмираме поста, най-идеалното време да видите сияние ще е някъде около 2022 година, в полунощ на 23 септември, което е много близо до новолуние. Това в рамките на шегата естествено, защото представете си, че планирате всичко за тази дата и накрая се окаже дъждовен ден... Това, което може да извлечем като информация от поста е груба насока и имайте предвид, че на микро ниво ден за ден, всичко е плод на много сериозни отклонения от осреднените стойности.

 

В следващият пост ще подискутираме по-сериозно относно локацията за наблюдение на сияние. 

Редактирано 28 октомври, 2016 от Георги

[Георги 39033]

3. Къде да наблюдаваме северно сияние?

 

Вече разбрахме що годе какво представлява северното сияние, разбрахме и кога да го търсим. Следващата ни цел е да видим КЪДЕ все пак може да го намерим. Името ни подсказва, че е някъде на север, но май е необходимо да сме по-прецизни?

 

Може би, преди да навлезем в детайли да започнем с две необходими уточнения. 

 

Първото е, че сиянието е на практика овален обръч около севера на планетата. Може би инстинктивно си мислим, че колкото по на север, толкова по-добре, но не е така. В един момент може да пресечете пика на сияние и отивайки допълнително на север, отново ще затихне. На самия северен полюс сияние може да се види много рядко! На практика е нещо ей такова:

 

 

Второто уточнение е и отговор на въпроса, който вероятно по-любознателните веднага са си задали "ама чакай, тая картинка не е ли над Антарктида?". Отговора е, да, въпреки че говорим основно за северно сияние, овалите на сиянието са (почти) огледални! Имаме както северно сияние (Aurora Borealis), така и южно (Aurora Australis). Причината второто да е много по-малко популярно, макар и да е идентично на първото, е че като цяло "огрява" предимно над океаните или ледовете на Антарктида и за това много по-малко хора са го виждали и много по-малко се говори за него. 

 

Картинката е от spaceweatherlive.com, за него ще стане дума по-късно, когато обсъждаме полезните сайтове. 

 

Къде точно ще видим сияние зависи от силата на геомагнитната буря, която бушува над нас. Колкото е по-мощна бурята, толкова по-тлъст е овала на сиянието и покрива по-голяма зона над Земята. При най-силните бури, сиянието може да стигне доста на юг, говори се че преди години се е виждало и над Варна! За съжаление такива се случват много, много рядко и ако искаме да видим сияние трябва да сме проактивни и да отидем там, където дори и при слаби бури, пак има шанс да зърнем зелените вълни на небето. 

 

Силата на бурята можем да свържем с локацията благодарение на Kp индексът. Той представлява успоредни линии, всяка от които отива по на юг и по на юг в зависимост от силата на изригването. При Kp 2 или Kp1, сиянието би било много бледо и едва доловимо (предимно на снимки с адски дълга експозиция, но не и за невъоръжено око) на много малко избрани места. При Kp3 вече се покриват северните райони на Норвегия и малко от Исландия. От Kp4 и нагоре цяла Исландия е покрита, а овала пълзи и до по-южните скандинавски точки. Всъщност, вместо да преразказвам, ето карта с паралелите опасвани от съответните индекси. 

 

източник: aurora-service.eu

 

А ето тази таблича, отново от spaceweatherlive.com, ни показва и колко често се случват съответнтие индекси за един слънчев цикъл (не знаете какво е слънчев цикъл? Върнете се да си преговорите предишният пост!): 

 

 

Виждаме, че шансовете сиянието да стигне до Франция, Испания и т.н. е горе-долу 4 дни на 11 години. Аз бих казал, че това е голямо надценяване, но честно казано не открих по-рентабилна статистика, ще трябва да се доверим на тази. 

 

Може би тук е времето да върнем малко назад или по-точно малко в посока слънцето. Говорим за геомагнитните бури, които стигат до Земята, но какъв всъщност е пътят им? Споменахме в най-първият пост, че всичко идва от термореакциите в слънцето или по-точно тези свързани със слънчевите петна и коронарни дупки. За приликите и разликите между слънчеви петна и коронардни дупки не ме питайте, знам че има известна корелация, но ще оставя някой астроном да изясни по-точно, когато темата е отворена за коментари.

 

От практическа гледна точка за нас е важно, че видим ли голяма коронарна дупка да гледа към планетата, може да стягаме стативите и след 3-4 дни да се надяваме да видим сияние (и проблеми със сателитеите и болки в чакрите, както стана дума по-рано). 

 

 

 

Ако може да резюмираме казаното в този пост, то е че колкото по на север отидем (без да прекаляваме!), толкова е по-голям шанса да попаднем в по-често срещаните зони на действие на овала на сиянието. Отивайки по на юг шансът да има силна геомагнитна буря, която да доведе до сияние спада драстично. Поне що се отнася до Европа, подходящи са най-северните части на Финландия, Швеция, Норвегия, Русия и естествено Исландия. 

 

Всичките тези събития - геомагнити бури, очакван Kp индекс и текущ Kp индекс се изследват и могат да се визуализират почти в реално време, благодарение на юнаците от НАСА. Но за това ще стане дума в някой по-долен пост, а в следващия от космоса ще се върнем за малко на Земята. 

 

П.С. За да не ме помислите за тотален нърд, че в петък вечер се занимавам с такива неща, ще отбележа че този пост беше написан в приятната компания на чаша уиски, малко бадемки и сода. Наздраве!

[Георги 39033]

4. Къде в Исландия да наблюдаваме северно сияние?

 

Вече се чувстваме половин астрономи - не може човек да ни пипне на слънчеви петна, геомагнитни бури, овали на сияние и kp фактори. Нямаме търпение да приложим наученото на практика. Тук обаче се сблъскваме с допълнителна тежка преграда - докато досегашните знания покриват феномена от Слънцето до сблъсъците в горните пластове на атмосферата на Земята, то остава въпроса как точно да ги видим, след като въпросната атмосфера често е непрозрачна, а за капак на всичко светлинното замърсяване е сериозно?

 

За гарантиран успех са ни необходими две неща:

1. Непрогледна тъмница около нас, така че да няма странични светлинки, които да удавят най-бледото сияние. 
2. Абсолютно чисто небе. 

По първа точка е необходимо да излезем от градовете. Тук вече няма как да дадем спецификите на градското осветление на всеки един град на света и е необходимо да илюстрираме с локален пример. Конкретно за Исландия ще говоря само за Рейкявик. Другите градчета са толкова малки (може би с изключение на Акурейри), че на практика сте в тъмницата дори на мястото, на което спите, а и нямате особено голям избор от пътища, по които да карате. 

 

От Рейкявик излизат три основни пътя - единият в посока летището до Кефлавик и Синята Лагуна, втори е главният път 1 в посока Selfoss, а третият е на север към парка Thingvellir, част от Златният Кръг. Характерното тук е, че първите няколко километра при излизане от Рейкявик са стабилно осветени и трябва да сте малко по-упорити за да стигнете до мястото на непрогледна тъмница. 

 

 

Кой път ще хванете, зависи главно от това къде е най-безоблачно (за това след малко). И трите са проверени от личен опит, карайте по пътя, в един момент осветлението ще изчезне. Ако не ви се занимава да го чакате, има достатъчно черни отбивки, от които да избягате поне малко от магистралата. На картата виждате, че има и по-малки пътчета, но за техния статус не мога нищо да кажа, силно вероятно някое от тях да ви извади в тъмното по-бързо, но мисля че са черни и проходими само с джип, на мен лично сред нощите не ми се рискува. 

 

Може би пътя до Thingvellir е най-популярен и се ползва най-много от автобусните турове. Хем има езеро, църква и малки водопади, с което да се получи добра композиция на снимката, хем и цялото нещо е на хълмче, което допълнително ви изолира от светлинното замърсяване на Рейкявик. 

 

Intergalactic by Jói Gunnar, on Flickr

 

Второто препоръчително условие е чистото и ясно небе. В старите легенди се говори, че сиянието се вижда, точно когато навън е най-големият и кучи студ, което е свързано с липсата на облаци, които да обвиват планетата като одеало. В днешно време ползваме уебсайтове, които да ни покажат облачната покривка в момента и прогноза за след няколко часа. За Исландия сайтът е: http://en.vedur.is/, а прогнозата за облаците е на този адрес: http://en.vedur.is/weather/forecasts/cloudcover/ Виждате прогноза за ниски, средни, високи облаци, както и обща прогноза. Нас ни интересува само общата, защото всеки облак, независимо на каква височина, ни пречи. 

 

 

Виждате, че според прогнозата тази вечер в 21:00 времето ще е ясно над полуостров Рейкянес (полуостровчето долу вляво), така че въпреки, че Thingvellir е по-живописна локация е препоръчително да тръгнете в посока Синята Лагуна и Grindavik, ако искате да видите сияние вечер. Прогнозата в целия район около Рейкявик е много по-благосклонна към 4 сутринта, нито един автобусен тур няма да ви чака до тогава да си гледате сияние:

 

 

Прогнозата се обновява веднъж на 6 часа и е много динамична, така че преди да запалите колата проверявайте пак. 

 

Предполагам, че и масовите уебсайтове като accuweather и weather.com също биха дали необходимата информация (вероятно ползват подобни сателити), но аз си предпочитам, когато знам че информацията е дошла директно от местната метеорологична агенция. За Норвегия аналогичен сайт е https://www.yr.no/?spr=eng, там цъкнете на Weather maps. Всяка една държава си има подобен подробен сайт с информация често неналична в масовите. 

 

И така, комбинирате липсата на облаци с липсата на осветление и готово!

 

Лесно е да се каже. Климатът по северните части е доста непостоянен. Особено в Исландия, където океанските течения си правят каквото си искат с времето. Но не се отчайвайте, макар и тъмницата и ясното време да са почти задължителни условия, ако сиянието е достатъчно силно, може да го видите и в не толкова хубаво време. При последното ми ходене в Исландия се случи да го видим около Thingvellir, докато над нас валеше. А точно най-силните арки видяхме на входа на Рейкявик от магистрала окъпана в светлина. Така, че хубаво време и тъмнина са силно препоръчителни, но в никакъв случай задължителни условия. 

 

За десерт ще отбележа и още нещо важно. Ако искате да избягате от непостоянността на облаците или светлините на градовете, сияние може да видите и от борда на самолет. Едни от най-често използваните коридори между Европа и САЩ минават достатъчно на север, само трябва да уцелите активност и подходящото време на денонощието. Не забравяйте да си резервирате седалки до прозореца от точната страна на самолета - дясната в посока Европа - САЩ и лявата в посока САЩ - Европа. Ако сиянието е достатъчно силно ще го видите и от двете страни. 

 

 

http://www.airliners.net/photo/Alaska-Airlines/Boeing-737-790/1183104

 

 

http://www.airliners.net/photo/Lufthansa/Boeing-747-430/523538

 

Мисля, че толкова теоретична подготовка стига на този етап. За да не обърквам излишно, в следващият пост ще представя доста от инструментите, които правят лова на сияние методичен и последователен без дори да сме наясно с всички дребни технически подробности. 

[Георги 39033]

5. Полезни инструменти за планиране на наблюдение

 

Е хайде да наблегнем малко и на практиката, че от толкова гарнитура ще забравим какво беше основното ястие. Всичко изписано до тук беше с една цел - да мога лаконично с по няколко думи да обясня следващите полезни инструменти, пък за който има нещо неясно да чете ферманите от по-рано. И така:

 

За да изберете датите на пътуване:

 

- Виждате къде се намираме в слънчевия цикъл:

 

 

 

- проверявате продължителността на нощта (търсим минимум astronomical twilight), както и фазите на луната в http://road.is, все пак да видите дали там, където сте се запътили пътищата са проходими!

 

- Проверявате текущата големина на Kp фактора, както и краткотрайна прогноза за следващите няколко часа:

 

http://www.aurora-service.eu/- потребителски ориентирант сайт, текущи и прогнозни стойности на Kp във вид на аналогов индикатор със стрелка:

 

 

Ако искате да пиете вода директно от извора, от който се захранват всички подобни сайтове, действайте през сайта на NASA. Сателитът ACE изпраща постоянни данни достъпни за всички: http://www.swpc.noaa.gov/products/aurora-30-minute-forecast

 

 

Както и графика на Kp фактора:

 

 

Леко любопитен факт: картинките отгоре са "на живо", т.е. това е текущото състояние на овала на сиянието и големината на Kp в момента, в който четете тази тема!

 

Има и мобилни приложения, които автоматизират цялата хава и на теория би трябвало дори да издадат звукова аларма, когато над вас има видимо сияние. Така може да си заспите и да се оставите на приложението да ви събуди. Пример за такова за Android: Aurora Buddy. Аз лично не бих се доверил сляпо на подобно приложение, но може да е удобство, ако сте извън Рейкявик и нямате сила да чакате още. 

 

Извън всякакви технологии, сателити и т.н., има и фейсбук групи, в които хората споменават кога виждат сияние: Aurora Hunters Iceland

 

В никакъв случай не твърдя, че посочените от мен сайтове и приложения са най-добрите, има ги много такива, но общо взето всички ползват данните на NASA. От там нататък е въпрос на това да си намерите най-подходящия за вас интерфейс. 

 

Хайде стига толкова, разучихме го сиянието, прогнозирахме го, отидохме и очакваме всеки момент да го видим. За това в следващият пост...

[Георги 39033]

6. Как да наблюдаваме северно сияние?

 

Няма някаква философия в наблюдаването на сияние - гледате го с възхищение с двете си очи. Дали ще пийвате чайче по същото време, дали чайчето ще е с коняче, дали ще сте на топло в колата или пък вулканче кротко ще къкри до вас:

 

Volcano and Northern Lights by kcmichaelm, on Flickr

 

- изборът си е ваш. Може би като практическа шега трябваше да напиша, че сияние се гледа само на челна стойка, интересно ми е колко от вас щяха да пробват! Някои хора се кълнат, че сиянието издава звук, но няма научни доказателства или каквито и да било съмнения за това, по-скоро мозъка си играе някакви игрички. 

 

Майтапа настрана, наблюдаването на северно сияние е строго лично изживяване и по какъв начин ще го изпитате и усетите си е лично за вас. Тук отново ще се намеси социопатията ми, но още една причина да не ползвате организираните турове е да можете максимално да се изолирате и да изживеете сиянието сами или с близките си хора около вас. Не мога да ви кажа какво ще изпитате, мога да ви кажа, че е нищо подобно на това, което виждате по снимките. Впечатленията ви може да са в целия спектър на възприятията (включително разочарование!), но едно е сигурно - всеки видял северно сияние, после казва, че не е като на снимките. Звуча малко като вица за чукчата, който бил в Африка и всичко видяно сравнявал с лос.

 

И докато частта с възприемането на северното сияние е доста субективна, то при фотографията има определени правила, които не е зле да се спазват и за това ще е насочена останалата част от този пост. Бързам да уточня, че далеч не съм професионален фотограф, но знам достатъчно за да ви кажа, че догмите във фотографията са за да се нарушават. И съм сигурен, че за всеки един съвет, който ще изброя по-долу, може да се получи извънземно красива снимка, ако не се спазва и се прави абсолютно противоположното. Но все пак поста ми е насочен към хората, които не са виртуози във фотографията, за факирите написаното тук би било твърде ниска топка така и така. 

 

Статив

 

Може би най-задължителното оборудване. Снимките на сияние са с продължителна експозиция и камерата тряба да е неподвижна, може би за няколко секунди. Проблема с Исландия, е че често вятъра е ужасен, което предполага да си купите по-тежък и стабилен статив, което пък не е практическо при много пътувания. Може би не си заслужава да взимате супер скъп и стабилен статив, по-скоро си купете за обща употреба (което със сигурност не значи някой евтин китайски боклук!), а пък ако вятъра е прекалено силен ще гледате да му направите завет по някакъв начин или да го застопорите ниско до земята. 

 

Ръчен режим

 

Забравете всякавки автоматични и предефинирани режими на камерата ви. Нищо освен ръчни настройки няма да свърши работа.

 

Максимално отворена бленда

 

Отварянето на блендата си има положителни и отрицателни страни (бленда е онова номерче на обектива ви, отбелязано обикновено с надпис от типа на 1.8-22. Отворена бленда означава на 1.8 . В контекста на снимки на северно сияние няма отрицателни страни - блендата трябва да е отворена на максимум, за да може максимално много светлина да влезне в обектива. Пак напомням, че лъчението се случва в тъмница на до 100км над вас, искате всяко фотонче да успее да стигне до матрицата. 

 

Ако имате обектив с бленда, която може да се отвори на 1.8 или още повече ще е супер. Но при подходящи условия и със стандартните 3.5 може да се постигне резултат.

 

Дълга експозиция/ниско ISO

 

Всичко зависи от активността на сиянието.Ако е по-бледичко, ще е необходима по-дълга експозиция, с цел да хванете повече от светлината, а по-дългата експозиция върви винаги с повече шум в снимките. Смъквайки ISО-то за да намалите шума пък ще удължи експозицията още повече и се влиза в един омагьосан кръг, от който се излиза само с изключително скъпа техника!

 

Трудно ми е да дам точни съвети, защото всичко зависи от оборудването и активността на сиянието, но като груба основа започнете с базово ISO и 10 секундна екзпозиция. Ако снимката е тъмна, вдигнете ISO-то до към 800-1600 и пробвайте пак. Ако е достатъчно светла (при много силно сияние), може да намалите на дори до 2-3 секунди и пак да има достатъчно изразено сияние. 

 

Ето например какво се получава при по-кратка експозиция, забелязват се по-контрастни ленти, но липсват много детайли:

 

 

При много дълга експозиция пък има много шум и всякакъв детайл се размива:

 

 

Истината е да се намери точният (според личното ви усещане!) баланс спрямо текуща активност на сиянието, техника, с която разполагате и дължина на експозицията:

 

 

 

 

Безкраен фокус

 

Това звучи по-лесно, от колкото е. Необходимо е да превключите на ръчен фокус, защото камерата ви едва ли ще успее да фокусура върху сиянието, а как този ръчен фокус се докарва до безкрайност не е съвсем праволинейно. Има няколко метода:

 

- завъртате фокусният пръстен до знака за безкрайност и много леко връщате обратно един милиметър. Това връщане е задължително, защото моя милост си въртеше до безкрайност и си мислеше, че всичко е ОК, докато не видя после, че цялата вечер от снимане на сияние изглеждаше ето така:

 

 

 

- фокусирате на някой далечен светещ обект - може да е луна, може да е улична лампа в далечината, важното е обекта да е достатъчно далеч. След като фокусирате успешно, превключвате на ръчен фокус и не пипате пръстена повече!

 

- специално за моята камера открих, че ако с включването и просто превключа на ръчен фокус и не пипам, всичко е ОК. Явно при включване се самонастройва на безкрайност. При вашата може да не работи този трик. 

 

Тип обектив

 

Тук се въздържам от твърда препоръка. Има прекрасни снимки снимани както с широкоъгълни обективи, така и с портретни. За снимки тип "удавник се хваща за сламка" препоръчвам широкоъгълен обектив или широкият край на зума, така ще обхванете максимално много в кадър и няма шанс да изпуснете шоу, което се случва извън кадър. Моите най-сполучливи кадри са нито с широк, нито с дълъг - някъде около 40мм фул фрейм еквивалент. 

 

Самоснимачка или дистанционно

 

Със сигурност не искате цялата ви вечер да е заета в натискане на спусък и ръчкане на настройки. За това е добре да имате дистанционно, което просто да щракате с пръст, докато си гледате сиянието с очите и се кефите. Ако нямате дистанционно, то поне ползвайте самоснимачката на камерата - при дългите експозиции натискането на спусъка винаги създава вибрации, които размазват снимката, за това като цяло за вечерни снимки ползвайте самоснимачка. Така, докато дойде времето за щракване на затвора, вибрациите от натискането на спусъка ще са се укротили. 

 

Телефон или обикновена сапунерка

 

Ако имате телефон или много нисък клас камера, забравете за горните съвети. Щракайте си пак, но със сигурност резултатите ще са само за спомен. Не искам да ви разочаровам, но има сериозен риск да си похарчите вечерта в опити да докарате някаква средно читава снимка, а освен ако сиянието не е безумно ярко, резултатите сигурно няма да ви харесат. 

 

Пак да натъртя, пощракайте за спомен от вечерта, но е абсурд да тръгнете да купувате сериозен статив за нисък клас сапунерка например. Ето снимка от първото ми ходене, със сапунерка закрепена на капака на кола. Просто за сравнение

 

 

 

Една ракийка

 

По съветите на Бай Добри, това е задължителен атрибут при наблюдението и снимането на сиянието, а аз не смея да му противореча на тема Исландия при никакви обстоятелства! А и едва ли има ситуация, в която една ракийка да не помогне!

 

Ами май е това, много дълго беше! Северното сияние е това, което беше катализатор да поема първи стъпки във фотографията и минах през всички новобрански грешки, точно в Исландия, точно при снимките на северно сияние. Може би с практическите примери ще успея поне на някои от вас да ги спестя.

[Георги 39033]

Темата вече е отключена за въпроси, коментари и най-вече - вашите снимки

[Light 686]

5. Полезни инструменти за планиране на наблюдение

...

Ако искате да пиете вода директно от извора, от който се захранват всички подобни сайтове, действайте през сайта на NASA. Сателитът ACE изпраща постоянни данни достъпни за всички: http://www.swpc.noaa.gov/products/aurora-30-minute-forecast

 

 

...

Само да споделя едно лично наблюдение на горната картинка.

Когато Hemispheric Power е над 30 GW Сиянието се вижда, над 35-40 GW прави мини представление, а вече над 45-50 GW гала спектакъл.

Не ми се мисли какво ще е над 100 GW...

 

Едит: и понеже е актуална стойноста, към момента на писане на този пост показва 40.80 GW, демек яко танцува небето над Рейкявик

Редактирано 28 октомври, 2016 от Light

[neuromancer 25097]

Статив

 

Може би най-задължителното оборудване. Снимките на сияние са с продължителна експозиция и камерата тряба да е неподвижна, може би за няколко секунди. Проблема с Исландия, е че често вятъра е ужасен, което предполага да си купите по-тежък и стабилен статив, което пък не е практическо при много пътувания. Може би не си заслужава да взимате супер скъп и стабилен статив, по-скоро си купете за обща употреба (което със сигурност не значи някой евтин китайски боклук!), а пък ако вятъра е прекалено силен ще гледате да му направите завет по някакъв начин или да го застопорите ниско до земята. 

По-професионалните стативи имат една кукичка отдолу, на която да може да се закачи тежка торба или каквото и да е за допълнителна стабилност. А ако няма, не е толкова трудно да се сложи.

Защото иначе колкото по-стабилен е статива, толкова е по-тежък и по-малко вероятно човек да го носи, особено при прекачване с нискотарифни...

[Light 686]

Май все повече заприличвам на ония със зеленото фенерче дето осветяват по тавана на фризера...

 

Та искам да споделя, че и на уеб камерите по пътищата може да разчитате...я за безоблачно небе да се осведомите, я за пътната обстановка.... А аз и сияние виждам...

 

http://vegasja.vegagerdin.is

 

 

 

Едит: Power : 46.35 GW ... 0_o

Редактирано 28 октомври, 2016 от Light

[akair 14017]

Да допълня - Aurora се вижда много хубаво в Аляска - напр. в 2-та най-големи (и най-лесни за стигане) града - Anchorage & Fairbanks. Започва да се появява още през август (в случай, че не харесвате студенето време) - след 10-15-ти. Местните казват, че през зимата (януари-февруари) имате голям шанс да я видите (Аурора) в червено, лилаво или синьо. Хубавото на  Fairbanks е, че не е облачно много често и съответно изисква по-малко планиране.

[ECC 12910]

Дайте препоръки към кое новолуние да се целим-20.09.2017 или 19.10.2017?Едното е при равноденствие,другото при по-продължителен мрак.

Място-Норвегия,Берген-Киркенес.

Редактирано 4 декември, 2016 от Emil Chakalov

[Георги Матеев 97506]

Някой има ли идея колко е силно сиянието в Рованиеми, Финландия и къде евентуално мога да проверя за прогнози конкретно за там? На първо ровене в гугъл не успях да намеря нещо полезно. Става въпрос за началото на февруари 2017.

[Sju 3415]

Някой има ли идея колко е силно сиянието в Рованиеми, Финландия и къде евентуално мога да проверя за прогнози конкретно за там?

От Финския метеорологичен институт препращат към този сайт http://aurora.fmi.fi/public_service/index.html

Според мен причината да няма конкретна статистика за Рованиеми е, че там няма разположена обсерватория, от която да се извлече информация.

[Георги 39033]

Дайте препоръки към кое новолуние да се целим-20.09.2017 или 19.10.2017?Едното е при равноденствие,другото при по-продължителен мрак.

Място-Норвегия,Берген-Киркенес.

 

Аз лично бих избрал септември с оглед на това, че деня е по-дълъг. От гледна точка на сиянието е въпрос на късмет коя дата ще е по-подходяща. Уж пишат, че около равноденствеия винаги има сияния, но не е научно обосновано. 

 

Някой има ли идея колко е силно сиянието в Рованиеми, Финландия и къде евентуално мога да проверя за прогнози конкретно за там? На първо ровене в гугъл не успях да намеря нещо полезно. Става въпрос за началото на февруари 2017.

 

Гледайки на картата се намира горе-долу на нивото на Исландия, т.е. може да се очаква, че при Kp3 ще можеш да наблюдаваш сияние. 

[Георги 39033]

Дискусията относно метеорологията и подходящи сайтове в чужбина за прогнози за времето е отделена в нова тема: http://magelanci.com/topic/8095-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D0%B5%D0%B1%D1%81%D0%B0/

[Фил 68712]

Има ли някой на север?

 

Тези дни (всъщност нощи) изглежда има голямо шоу, а сиянието "слиза" чак до Шотландия, Северна Ирландия, Дания, Германия ... 

Sky lit up by aurora after 'strongest flare in decades'

 

Watch out for the northern lights tonight – UK could be in for a big display

Those in the UK should look northwards for the aurora tonight as the aftermath of the biggest solar flare for more than a decade continues to pummel Earth

 

Spectacular Aurora views down east coast

 

 

Редактирано 8 септември, 2017 от Фичо

[Light 686]

То по туй време на годината и с тази сила и на юг става.. Нова Зенландия, южна Австралия, Аржентина/Патагония...

[Фил 68712]

 

[Фил 68712]

Вчера е имало силно слънчево изригване и в резултат прогнозите за сияние в близките дни са с високи индекси, така че ако някой има път по на север, може да извади късмет. В допълнение и луната е малко след новолуние, което също е плюс. 

 

 

[Mint 8]

Здравейте Магеланци! Малко късно включване от мен, но ми предстои соло пътуване до Рейкявик (8-11 февруари) и по всяка вероятност ще си резервирам организиран тур за северното сияние. Видях, че Георги е споменал Reykjavik Excursions, но чета, чета по-скорошни отзиви и не ми звучат много обнадеждаващи. Най-честото оплакване е, че дори в дните, в които има малка вероятност да се наблюдава сиянието, компанията провежда туровете си без да ги канселира и праща цяла шепа хора на лов за зелен хайвер. Някой от вас има ли опит с организиран тур и може ли да ми препоръча компания? 🙂

[DenitsaS 9033]

@Mint Здравей, нямам опит с организиран тур за сияния, но такъв изобщо няма да ти е нужен - ако има активност и няма облаци, сиянието се вижда и в самия Рейкявик. Особено от 2020 насам всяка зима има невероятни сияния, които хората наблюдават и снимат от домовете си, въпреки светлинното замърсяване в града. Може да следиш прогнозата на vedur.is - надявам се да имаш късмет и да видиш сиянието! 

[Георги 39033]

На 17.01.2024 г. в 22:43, Mint каза:

Най-честото оплакване е, че дори в дните, в които има малка вероятност да се наблюдава сиянието, компанията провежда туровете си без да ги канселира и праща цяла шепа хора на лов за зелен хайвер. Някой от вас има ли опит с организиран тур и може ли да ми препоръча компания? 

С темата има много информация как сами да видите сиянието, но ако искате тур няма лошо. Това, което цитирам за мен не е критика, а по-скоро похвала, защото компанията опитва да покаже сиянието дори шансът да е малък. Да, може в някои случаи да се разходите за "зелен хайвер", но в други да видите сияние, което другите турове стоящи на топло вкъщи ще пропуснат. Така и така всички компании имаха клауза за безплатно презаверяване на тура, ако не се види сияние.