дневник Дневник на едно пътуване. Côte d’Azur, част втора - Монако, Кан, Вилфранш, Кап Фера и разни други красоти

[AlexandraKo]

В първата част разказах за Ница. Плажът ни беше под носа, но не обичаме каменистите плажове и всеки ден ходехме на различно място, където има пясък.

Започнахме с Монако, там прекарахме два дни, първо - разглеждане, после - малко плажче и цамбуркане.

Малкото княжество Монако / второ по малкост след Ватикана/, с площ от 2 кв.км е кацнало на една огоооомна скала, надвесена над морето. И понеже няма накъде да се разраства, върви нагоре - с небостъргачите или се вкопава надолу в скалата. На това място били най- скъпите жилища на света - 17000 евро за кв.м. :unsure: На тази мъничка площ си има 4 квартала - Старият град - Монако, новият - Монте Карло, Фонтвией - крайбрежната част и Кондамин - бизнес - районът.

Още от 13 век започва царуването на фамилията Грималди в Монако, та и до днес си е все така.

Особен блясък и известност придобива това местенце при управлението на принц Рение III / на престола е от 1949 до 2005 година/ и неговата известна съпруга Грей Кели. Сватбата през 1956 година  била "събитието на годината" - толкова пищна и красива, естествен завършек на най-красивата история на века. Само че, приказката нямала щастлив край а се превърнала в трагедия  -  Грейс загинала при нелеп транспортен инцидент през 1982 година.Колата е шофирала тя, там е била и дъщеря им, която оживяла.

Принц Рение почива през 2005 година  след 56 годишно управление и двамата имат общ гроб.

Цялата приказка тук:

Отиваме в световната столица на мечтите

Покровителка на Монако и кралската фамилия  е Св. Девота , според легендата, тялото и било  в малка дървена лодка, изхвърлена от морето.

 

В нейна чест е построена прекрасна църква през XI  век. Църквата и около нея:

 

 

 

 

За тези, които ще дойдат тук с кола малко обяснения за паркирането.

По улиците е мисия невъзможна, но си има достатъчно подземни паркинги.

Ние и двата дни ползвахме този, който се намира на гарата. Лесно е за ориентиране, още на влизане в Монако се влиза в един тунел и си има табели. Самият паркинг ми събра очите :unsure:   - 14 нива под земята, идеално чисто и подредено.

Автоматите за плащане са 13 и 14 ниво, ако има проблем, в дясно на машината има един бутон за връзка с оператор, който ви казва какво да направите, в случай, че не ви приема картата или билета. Първият час е подарък от принца - безплатен е. ;)

Ето къде е този паркинг.

Ето и списък с указания на всички паркинги в Монако.

От паркинга  може да се излезе на най-горното ниво, може да се излезе и през сградата на гарата.

Вътре има туристически център, от където взех карти и информация за хоп-он-хоп-оф автобусите, има хубаво кафененце, магазин за сувенири и тоалетна.

Ето гледките от най-горното ниво:

 

 

Ето и когато се излиза през най-долното ниво - Гарата:

 

следва...

 

 

 

Редактирано 8 септември, 2016 от AlexandraKo

[cck]

Супер. Продължи го разказа, когато можеш, моля.

Любими са ми публичните асаньори в Монако, като средство за предвижване между две улици.

За японската градина имахте ли време?

[AlexandraKo]

Много ти благодаря!Асансьорите са чудесно измислени, то, иначе си е бъхтене нагоре-надолу без край.Градината само я претърчахме, че отделихме повечко време на казиното на Монте Карло.

Ще продължа другата седмица,да оправим Тасос тези дни)))

[AlexandraKo]

                                                          Казиното Монте Карло

 

 

 

В целия свят няма по- известно казино от това на Монте Карло. Негов основател е Карл III, чието име носи. Смята се за първото казино в Европа, по време, когато хазартът там е забранен.  В Монако няма такава забрана и Казиното се превръща в "златната мина", извадила княжеството от икономическата криза на  онези времена.

Сградата е истински шедьовър на  Шарл Гарние - великият архитект, автор и на ОперА Гарние в Париж. В Казиното  има специална оперна зала, наречена " Зала Гарние", където е пял самият Фьодор Шаляпин в премиерата на "Дон Кихот" през 1910 година, а пред залата има паметник и бюст на композитора  - Жул Масне.

Разкош, блясък, богатство, удоволствие - всичко това, събрано в едно е Казино Монте Карло и районът около него. :rolleyes: То и в Сен Мориц въздухът ухае на шампанско и пари, но тук уханието е в пъти по-силно.

Започнахме от "Златния кръг" от другата страна на площада. Истинска разходка сред разкош - бижутерийни магазини, висша мода, атикварни бутици. Всички магазини са с причудлива форма, с по едно нещенце на витрината, което не пречи цените вътре да са ау, аУ, АУ!

 

 

 

 

Златният кръг е разположен в прекрасна градина и като излезеш от там, отново АУ, ОО и подобни възклицания на всякакви езици:

 

 

Тука се чака на опашка за снимка:

 

 

Много е красив този площад - в дъното, зад фонтана е Казиното, от едната му страна - Hotel de Paris, от другата - Hotel Hermitage, с цени отп 360 до 12 000евро на нощ, в зависимост от големината на апартамента. И с 40 евро паркинг на ден.

Да де, ама, ако колата ти е Ферари, Мазерати, Ролс и прочие, ще е много срамно да ти искат например - 5 евро. А там други коли просто няма, все са едни такива лачени, с врати, дето се отварят нагоре и с едни  мноооого отегчени господа вътре.

 

 

Огледалото над фонтана е чудесна идея:

 

 

 

Особено е красиво отражението на обратната му страна :

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Сега ще влезем в Казиното, за да го разгледаме. Входът за фоайетата е безплатен, за игралните зали срещу паспорт и 10Е / за частните зали е 20Е/, можеш да влезеш. Има ограничения и за възрастта - 21 година. Казиното отваря врати в 14 и си има строг дрес-код. През деня с джапанки и къси панталонки мъжете ги връщат, за дамите няма ограничения колко ще са разголени, стига да не са по само по бикини.   Вечер мъжете трябвало да са със сака. Ама, привечер, аз, освен крупиетата не видях други. А и в руските форуми четох, че много не се спазвало това изискване. Само другото било важно - с колко влизаш .

Сетих се за един руснак, дето с 10 евро на едноръките бандити спечелил 300 евро и веднага си тръгнал. И седнали отвън на Кафе де Пари да почерпи жената. Та се оплакваше, че за  2 кафета, 2 сандвича и някоя и друга петифурка му отишла половината печалба.

като рекох печалба, та се сетих за разпределението на приходите от Казиното:

 

30% за монегаските - коренното население на Монако, субсидират се до 21 година.

30% за благоустройството на княжеството.И си личи, че наистина отиват там.

40% отиват в хазната на княза.

 

Сградата на казиното, както вече казах е забележителна. Стил - " Бел Епок". На входа непременно трябва да пипнете Фортуна за късмет:

 

 

Атриумът е просторна зала с 28 прекрасни колони от оникс, с красиви огледала и витражи, великолепен под, още по-великолепни скулптурни групи, картини и позлатени орнаменти:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ще влезем в тези зали, но вътре е забранено снимането.

Без да искам, част от залите ми е влязъл в кадър. Че охраната зорко бди и събира фотоапарати.

 

 

Вътре има зали с игрални автомати от най- различен вид.

Рулетка, разни игри с карти, много не се загледах. Интересен ми беше интериорът,пищен, богат и красив.    В линка, скрит в заглавието на предишния пост има много красиви снимки оттам.

Ето една:

 

 

Залите нямат прозорци, но имат красиви тераси, с чудесна гледка, където може да се хапне и пийне.

На терасата вече, снимах ,без да питам

 

 

Ето и изглед на Зала Гарние отвън, с бюста на композитора:

 

 

И какво друго би било равностойно на всичко това, че да седи до него,  освен скъпата,  луксозна елегантност на Лалик...

 

 

следва...

Редактирано 21 септември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Довършвам  дневничето за Монако с още няколко снимки:

 

 

 

Океанографският музей:

 

Жилищни  и обществени сгради:

 

 

Изглед към залива на Монако от високо:

 

Редактирано 23 септември, 2016 от AlexandraKo

[rdd]

Чудесно! AlexandraKo, пътувах и се разхождах с Вас! Благодаря много!

[AlexandraKo]

Чудесно! AlexandraKo, пътувах и се разхождах с Вас! Благодаря много!

Благодаря!

  

 

 

                                                     Кан и Кроазет

 

 

 

Хайде, сега, отиваме  в Кан.

Първо ще отидем на плаж - в Палм бийч, защото не е толкова претъпкано като на Кроазет, има си хем пясък, хем паркинг за колата. Че паркирането надземно в Кан е задача невъзможна. И то - много.

 

 

По някоя и друга биричка на плажа,  дават  ги  едни луксозни, пък мънинкиии, с една не може:

 

 

Има си и какво да зяпа човек, докато се плацика:

 

 

Припичаме докато стане файф ъ клок, че да се пуснем на разходка по легендарния булевард Кроазет. Щото, животът там започва привечер.

Кой не е чувал за Кан? Кой не е чувал за Кроазет? Аз мисля, че в Европа всички индивиди над 3-годишна възраст са чували. ;) За Африка не знам. Ще питаме Домоседко.

А кой знае от къде идва името? Ах, как знам, как знааам!

Френската думичка canne означава тръстика. Някога на това място е имало малко рибарско селце, Porto Canuae, цялото заобиколено с тръстикови площи. Това е едната теория. Другата е, че още през 999 година на върха на хълма Сюке бил издигнат укрепен замък, наречен Castrum Marsellus. който се явявал "khan" - тоест - най- високата точка на  Porto Canuae.

И двете може да са верни, и двете може да са основания за името, няма значение.

Значение има това, че в началото на 19 век тук идва за посланик на Англия лорд-канцлер Хенри Броум. И той, използвайки дипломатическия блясък отваря вратите на града за тълпи известни личности - художници, артисти, музиканти, членове на кралското семейство, благородници и пр.

Достатъчно е да се споменат само - Реноар, Мериме, Пикасо, Мопасан, Юго, Стендал и пр.

А когато Кралица Виктория, кралските семейства на Швеция, Дания, Испания и  Белгия започнали да почиват тук, това станало началото на луксозното строителство в Кан.

Великолепни дворци, буржоазни  резиденции, бляскави хотели и зали за балове и развлечения.

Крайбрежната улица била наречена " Булевард на Императрицата" и била мястото, където било особено престижно да покажеш новите си тоалети. ;)

Днес това е известният булевард Кроазет, около 3 км., който започва от Палм Бийч, където бяхме на плаж и свърша до старото пристанище, където ще оставим колата на паркинга до него.

 

 

След него са Виенското колело и Казиното:

 

 

 

На същия ред е Алеята на славата, където има отпечатъци на  много видни личности:

 

 

След Алеята е Дворецът на Кинофестивалите, където от 1946 година насам ежегодно се провежда бляскава церемония по раздаването на филмовите награди, начело със" Златната палма":

 

И тук се клечи на опашка за снимки - всички искат да са на червения килим.

следва...

 

Редактирано 23 септември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Дааа, всички искат да се снимат на червения килим пред Фестивалния дворец:

 

 

И ние - тоооже:

 

 

Точно около това място е спирката на влакчето, с което човек може да направи обиколка на булеварда от единия до другия край. Това, в случай, че иска мързеливко да разгледа, без да се мори и да измине повече от 5 киломерта в зяпане и ходене.

Това влакче:

 

 

Прави завой и се връща обратно точно до паметника на Генерал Де Гол:

 

 

Продължаваме по булеварда, от същата страна е плажът:;

 

 

 

Разликата с Палм бийч е очевидна - тук е далеч по- претъпкано и то - в късния следобед.

Така че, който смята да ходи на плаж в Кан, препоръчвам Палм бийч - по-спокойно е , видя ми се и по-без вълни, защото е нещо като затворено заливче.

 

Пресичаме булеварда и ще позяпаме красивите сгради . Тук са подредени луксозните хотели, перлата в короната е "Карлтон":

 

 

 

 

 

Някъде четох, как звездите отсядали непременно там, после се качвали в луксозните си лимузини, че да идат до Фестивалния дворец. И представям си какви драми ще са, ако примерно, няма места и трябва да се отседне в някой друг. Като например:

 

 

 

 

 

 

И като се има пред вид, че дворецът е отсреща, от другата страна булеварда. ;)

 

На редицата със скъпите хотели са и подобаващите бутици. Като поразгледах, стигнах до извода, че това лято на Лазурния бряг са на мода шарените басмички под формата на всевъзможни рокли, роклЕта, шалварки, бюстиенца и прочие лесно скроени , нооооооооо, баснословно скъпи парцалки. И колкото по- шаренко, толкова по- веселко. На мен ми харесва. Шаренийката, не скъпотията. Ето примерченце - реверченце, маншетче, чантЕто - в тон с костюмЕто - бонбон!

 

 

Ето друго:

 

 

 

Долчето и Габаната  направо ми събраха очите - чак и куфари със същия десен.

Тоалети, като за притежателките на такива коли:

 

следва...

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Кроазет, като най- посещаваното и многолюдно място в Кан е и чудесна сцена на така модерното напоследък улично поп-арт изкуство:

 

 

На мен особено много ми харесаха ето тези, бронзови, на скулптора Етиен, представени от престижната  Galeries  Bartoux:

 

 

Този път обърнахме внимание само на най- лъскавата част от Кан. Тези, които още не са били там, нека не остават с впечатление, че Кан е само това. Там има и много музеи - на морето, на парфюмерията, на фотографията, на флотата, на изкуството и историята и пр.

Интересна е вилата на Броум, за когото споменах по- нагоре, че се смята за основател на днешния Кан, интересен е старият квартал Сюке, улица Антиб и пр.

 

следва...

 

 

 

[AlexandraKo]

Днес ще ходим на плаж пак на друго място. Мислехме на Кап Фера, но в крайна сметка избрахме пясъчния плаж на Вилфранж сюр Мер.

 

Кратка разходчица из Кап Фера:

 

Църквата и изгледът от терасата пред нея:

 

Яхтеното пристанище и фарът:

 

 

следва...

 

 

[AlexandraKo]

 И ето го плажчето във Вилфранш. Първо - гледка от високо:

 

После слизаме на самия плаж. За тези, които са с кола, на плажа си има достатъчно голям паркинг, няма проблем с местата. За цял ден платихме около 12евро.

 

 

 

А десертът на Cote d~Azur е...

[AlexandraKo]

                                      Антиб и детските ми представи за него

 

 

Един град, към който съм пристрастена. Още от времето на трилогията на Анри Троая - Ейглетиерови.Всяко лято те ходеха  в Антиб където почиваха с приятели, пък  на мен ми се струваше, че това ще е най-най-хубавото място, където човек може да прекара лятото.     И веднага, щом се яви възможност да отида там, не я пропуснах. И се влюбих в това място, трайно, отведнъж и завинаги. :)

Кацнал на една скала над морето,

 

 

Старият град е прелестен с къщите, боядисани в топли багри, с тесните  калдъръмени улички, с многото цветенца и малките работилнички и магазинчета. После ще се разходим с удоволствие.

Този път отиваме първо на плажа. В единия му край, откъм Стария град има чудесно частно плажче, с кафене и ресторант с отлична кухня. Препоръчвам го, но трябва да се направи предварително резервация по телефона, иначе обикновено няма места. Нарича се  Royal beach.

Ето го, от него нататък е другата част на плажа, дето си може и без резервация :

 

 

Напекохме се хубаво на плажа, хапнахме туй-онуй на обяд и в късния следобед мързеливко се понесохме към Стария град по алеята покрай морето.

 

следва...

Редактирано 27 септември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Ето го и Старият град на Антиб:

 

 

Колоритният пазар, магазинчетата и прекрасните ресторантчета. Вижте, моля, как с три патладжана и две чушки масата може да се направи красива и елегантна:

 

 

Освен приятната разходка из Стария град, препоръчвам в никакъв случай да не се пропусне един важен и хубав музей.

 

следва...

 

 

Редактирано 27 септември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Антиб е разположен опозитно на  Ница на " залива на Ангелите". Древното му име е било Антиполис / насрещен град/.

През XII век върху основите на стари римски укрепления била издигната крепост, която дълго време служела и за епископски дворец. В началото на XVII век, при идването на власт на фамилията Грималди, крепостта била преустроена в лятна резиденция. В края на XVIII век вече е собственост на държавата  и превърнат в казарма за около сто години.

По някое време в миналия век полуразрушеният замък бил обявен за продажба. Един умен човек убедил градските управници да купят замъка и да направят в него музей на многовековната история на града..Така и станало - през 1929 година замъкът получил статут на исторически паметник - музей на историята и археологията.

Не щеш ли, двадесет години по- късно, в това приказна градче пристигнл Пабло Пикасо. Имал нужда от ателие и градската управа му предоставила залите на замъка Грималди. Художникът прекарал в Антиб и замъка половин  изключително плодотворна в творческо отношение година, а в знак на благодарност оставил като подарък няколко десетки картини, скици и рисунки. Те по-късно станали основната част на музея Пикасо, разположен в този замък. Днес там има повече от 250 експоната, свързани с Пикасо - снимки, картини, рисунки, скици, керамика и скулпури.

Там има и картини на други художници - Амедео Модиляни, Фернан Леже, Сезар.

Много е красива терасата на замъка , която се явява своеобразно продължение на музея със странни човешки фигури и скулптури, творения на Хуан Миро, Арман Фернандес и на самия Пикасо.

 

]

 

Прелестното градче е приютявало в различно време известни световни личности. Тук Франсис Скот Фитцджералд  написал " Нежна е нощта", Никос Казандзакис сътворил - " Алексис Зорбас",  а английският писател Греъм Грин прекарал последните 20 години от живота си.

 

Пътьом се отбиваме и в Катедралата, която е точно до  Замъка:

 

Елемент от портата:

 

 

Сега отиваме на онази масичка с патладжанчетата за красота, за да хапнем и отдъхнем след чудесния плаж и разходка. ;)Няма да казвам какво ще ядем, то  си е ясно.

 

Край.

Редактирано 27 септември, 2016 от AlexandraKo