дневник Някъде там...

[pikonio]

Такаааа, откривам си темичка, в която да тормозя с въпроси, задавани по 100 пъти и да споделям по пътя.

Както много от вас знаят, предстои ми 1-2-3-4-? месечно пътуване нейде из Азия (с надежди и за Океания и с още по-големи надежди за нещо друго, за което все още чакам). И както съм убедена, че все пак съм малко или много оправна и мога да се справя, не мога да отрека голямото успокоение, че го има това място, където да попитам, че ги има тези хора, които да ми отговорят

 

Първият месец направо си е плануван - 2 седмици с приятелка из Флорес (след като през цялото време мислехме за Сулавези) - малко комодски дракони, малко шнорхелинг, малко вулкани и каквото там се появи по пътя. После съм си заплюла един Източен Тимор. След това е голямото неизвестно.

 

В момента броя оставащите работни дни и се чудя какви ли неща трябва да се направят преди такова (дълго) пътуване... Моля по-опитните да споделят с лаиците, че не ми се ще да ги узнавам тия неща по пътя

 

7...

[Lindt]

А някои от нас не знаеха и освен, че пожелавам всичко да е много интересно, вълнуващо и хубаво, доволно потривам ръце от бъдещия прилив на информация за тези места  . 

[bulpa]

Пожелавам да преоткриеш себе си   И дано надеждите, които искаш  станат реалност.

[Niceday]

Пълномощно! Колкото по-подробно - толкова по-добре. 

Изрично изброени - банката, операции с банкова сметка, карти(получаване, блокиране, отблокиране), вкл. ПИН и прочие дивотии за сигурността (според банката ти). Издаване на електронен подпис - това за всеки случай - с малко пари доста неща могат да се правят с него. Пощенските и митническите пратки ги искат специално упоменати. Такива неща.  4 месеца не са много, но не са и малко ако си на другия край на света.
Успех в приключенстването и чакаме пътеписи

[Childish]

Успех и безпроблемно пътуване!

 

Ами това, което мога да те посъветвам е да си почиваш от време на време. Знам, че много ще кажат - ами тя не е на работа, от какво да си почива? Не знам колко интензивно си свикнала да пътуваш, но умората се натрупва. Може да е приятна умора, но си е умора.

Също можеш да си водиш дневник. Може да си е за теб само, макар магеланци да се надяват да го публикуваш. Много впечатления, много нови места, забравя се.

[mililia]

Явно аз съм единствената не изненадана , та да те подсетя, че те чакам за среща, знаеш къде.

Успех !!!

[pikonio]

Странно започва всичко... Ако някой ми беше казал, че още на третия ден индонезиец ще ми удря крака с бутилка бира, за да ми се оправи крака от морския таралеж, който настъпах, нямаше да му повярвам Така е, когато планктонът е невероятен!

[mililia]

Дано бързо да се оправиш. Съвсем наскоро и аз разбрах, че така се чупят бодлите на таралежа, които са влезли в крака.

Редактирано 21 септември, 2016 от mililia

[Tedy]

А аз не знаех за пътуването, но ти желая да намериш това, което си тръгнала да търсиш. Да е придружено с много приятни емоции и доволно полято с бирички.

[captain_oveur]

Бирата "Bintang" ли е?

Ако чуеш индонезиеца да казва sakit по твой адрес - това означава болен/ранен, не сакат. Спокойно

Редактирано 21 септември, 2016 от captain_oveur

[Дани Магелани]

Малко със закъснение и аз да се включа. Дано си направила годишна застраховка за медицинска и друга помощ при пътуване Мултитрип. Tова може да стане и он лайн в сайта на Generali. Разпечатваш я и звъниш на телефона на офиса в София при проблем. Да не се налага! На добър път и да откриеш това, което търсиш!

[ESK]

За съжаление със съвети не мога да помогна, но ще ти пожелая много приятни емоции, незабравими преживявания и да се забавляваш ... благородно завиждам

[Childish]

Отсега нататък бирата само по предназначение и никакви инциденти повече!

[Цвете]

И аз не съм разбрала, че пътуването ще е толкова продължително. Браво! Смело момиче си, както знаем.

Пожелавам ти фалстарта да е единственото неудобство. Нека всички мечти, свързани с пътя, да се сбъднат!

[samuraika]

Уау! Какво невероятно приключение! Дано да е толкова приказно и вълнуващо колкото звучи! И без инциденти повече.

Ако решиш в някакъв момент да свиеш по на север - свиркай.

[pikonio]

Такааа, първите 2 седмици се изнизаха доста бързичко и много приятно. Преди малко си изпратих компанията на полета за България и моята самостоятелност вече започна (с един притичващ през леглото ми гущер, а над мен мисля, че няколко плъха са си организирали състезание по надбягване).

 

Преодолях още един страх - скочих от 5 метрова скала, за мен си е голямо постижение. Както вече се оплаках, от глупост настъпах един морски таралеж, още си му гледам игличките в крака, но не боли. Нарязах си другия крак, но и той мина вече. Плувахме с манти, делфини, гледахме летящи лисици и комодски дракони и станахме експерти с всички мръсни индонезийски думи на всякакви местни диалекти.

 

Утре ще си търся полети за Източен Тимор, все още не мога да реша колко време искам да остана там. А после ще го мисля

 

Знаещите индонезийски да си траят, а другите - можете ли да познаете, какво значи "Кура-кура нинджа"?

 

Като си посортирам снимките, ще кача малко и ще поразкажа повече. Трябва да си водя някакъв дневник, че накрая всичко ще забравя.

Редактирано 2 октомври, 2016 от pikonio

[pikonio]

Йееее, имам си билет до Източен Тимор!!! Това може би ми беше най-сложният билет, който някога съм си купувала. След 200 опита да въведа валиден според програмистите телефонен номер, просто използвах друга компания. Заслужих си бириките за днес!

[pikonio]

Привет от Дили!  Атаурската ми приказка приключи. Както и цялата странна одисея в тази страна. Този път надхитрих гризачите и вещите ми оцеляха, залагайки примамка от сапун Отивам да помогна на сервитьорката да сметне колко е 10 - 3.5 (не се шегувам, тук имат сериозен проблем с математиката) и да си стягам багажа. И ви пращам малко слънце, че като гледам софийските температури, чак тук ми става студено.

 

А доскоро си мислех, че изгревите не могат да се сравняват със залезите...

 

Редактирано 16 октомври, 2016 от pikonio

[pikonio]

Ден 49. Днес спах до по-късно, затова се събудих полусготвена в собствн сос. Взех си душ със солена вода (поне е течащ душ, не трябва да използвам канче), позамазах с малко кокосово масло солта, която остана по мен, след като изсъхнах и докато си почесвам новите 20 ухапвания от комари и пясъчни мухички, реших да се разпиша тука с малко ъпдейти.

 

Най-накрая започнах Open Water Diving курса  След година и половина отлагане, реших че не може да ходя по прекрасни  острови и да изпускам подводния свят.

 

Отчетох близка среща с ето тези невероятни животинки:

 

 

 

 

 

Удължих си индонезийската виза, мога да остана до 14 декември - надявам се достатъчно време, за да мога да видя и последното в списъка ми езеро с медузи.

Не е нужно да казвам, че се чувствам невероятно и хич не ми се прибира все още

 

Не знам колко е бирено времето там, но да изпиете по една загорка ретро от мое име.

 

 

[AlexandraKo]

Пиконио, страхотни снимки и още по - страхотно приключение Винаги съм си мечтала за такова, ама никога не ми е стигнал куражът , за да го направя. Надзърнах в темата - първи ден, две седмици и изведнъж - 49 ден.

Ама пиши по - често,моля, ще се натръшкаме от любопитство!

[Lindt]

Заинтригува ме с този списък на езера с медузи. Сподели го, пък аз ще се прежаля да пия една загорка в твоя чест, щом това те прави щастлива.

Забавлявай се!

[Tedy]

 Сподели го, пък аз ще се прежаля да пия една загорка в твоя чест, щом това те прави щастлива.

Забавлявай се!

Само идея... по-добре да й пратим каса Загорка ретро.

По медузите и аз започвам да се зарибявам.

[Дани Магелани]

Браво, нежно и мъжко момиче! Всички бихме пили по едно за твое здраве и да ти върви пътешествието по най-добрия начин! Чакаме репортажи!

[pikonio]

Ден 67. Започвам да пускам корени,не знамк ой и как ще ме изтръгне от тук. Казаха ми,че съм приличала на индонезийка, заради цвета на кожата ми. А мама сигурно ще получи удар, ако ме види как ям ориза и всичко останало с ръка.

 

Някак импулсивно преди 2 дена си купих билет към Малуку вместо Калимантан - така медузите отпаднаха, ноооо, оказа се,че съм отново на правилното място! Утре ще се отправям в търсене на поредните мечтани животни - райските птици (не били само в Папуа, както си мислех) !

 

А някой да има идея дали ми трябва билет за излизане, ако искам да отскоча до Мианмар? Скоро ще трябва да приключа с Индонезията, че визата ми изтича... Два месеца са крайно недостатъчни!

[pikonio]

Изтъркули се и ден 84. Доколкото правилно изчислявам, стават точно 4 месеца за цялата година пътешествия нейде по света. С изключително голямо нежелание започвам да се оглеждам вече за полети към България, Може би до месец ще се завърна (баш за големия сняг   )

 

Последните 2 дни не правя почти нищо, освен да се опитвам да се наспя и да лекувам всички комарени ухапвания (щом през последния месец почти всеки ден някой непознат ми предлага някакъв нов вид мазило, след като ме види, явно комбинацията злобни комари и непослушните ми чешещи пръсти е много неприятна). Та това ми почти бездействие ме накара да се замисля... Мислех, че ще обикалям нови страни като луда, особено устремена бях към Фиджи и околни малки държави. Вместо това прекарах около 2 месеца и половина в Индонезия и мога да кажа, че въобще не ми стигна. Мислех също, че ще пиша редовно и ще си заформя нещо като дневник, но емоциите преливат всеки ден и не мога да подредя нищо в главата си...

 

Та след последния ми пост се отправих за един ден към джунглата, за да видя въпроната райска птица в региона. Вместо това останах 4 дена - мястото беше толкова уникално! Никой не живее наоколо, точно над нас минава маршрута на птиците и сутрин се будиш от силния замах на крилете на птиците носорог. 

 

 

Постоянната гледка сутрин и вечер от верандата

 

 

 

Досега не съм се качила на лодка, на която да не се е развалил някой двигател. Добре, че бяхме наблизо, когато се наложи да се гребе

 

И любимия ми дом

 

 

После се засилих към място, което си мислех, че ще е по-туристическо, даже за пръв път се притеснявах къде ще трябва да ходя да спя, ако всичко е заето. Отново се оказах единствения гост и постоянно се движех с облаче комари около себе си.

 

 

Преди да разбера, че били канибали, много им се радвах и ходих да се гмуркам на специално място заради тях:

 

 

 

 

 

След 2 дена заминавам към Мианмар. Както вече се оплаках - фотоапаратът ми е ранен с опасност за живота, така че ще видим какви снимки ще излязат. А вчера установих, че и шнорхелът ми любим е предал богу дух... тия комари не подбират!