дневник Някъде там...

[pikonio]

Весела Коледа на всички!!!

 

Ден 99... Ако някой ми беше казал преди година, че ще ми се случи всичко това, щях да му се изсмея Колко интересен и непредсказуем е живота!

 

И както всяко нещо си има начало, така си има и край Колкото и да искам да послушам всички онези, които ми казват "Не се връщай", мисля да се прибирам съвсем скоро. След седмица летя към Бали и започвам да се оглеждам за полет към София. Както каза шефа ми - за да събера за следващото пътешествие.

 

И тъй като бащата завъртял така баницата вчера, че ми се паднала любоФта - обичам ви всички, пожелавам ви приказно посрещане на новата година, където и да сте!

[samuraika]

И аз след седмица съм в Бали

[pikonio]

Знаех си, че четох преди месеци, че някой ще е в Бали по това време! Намерих ти темичката. Аз пристигам на 3-ти вечерта, но още не съм мислила къде да отсядам. Брех, развълнувах се...

[samuraika]

Аз на 3ти ще съм в Убуд. НГ я посрещам нейде из Джимбаран.

[rdd]

pikonio​, къде си? Интересно ще бъде да разберем какво правите, някъде там... ли си още?

[rdd]

pikonio, как сте и къде сте? Интересно ще бъде да разберем как сте завършили или продължавате пътешествието си.

[Lindt]

pikonio, как сте и къде сте? Интересно ще бъде да разберем как сте завършили или продължавате пътешествието си.

 

Прибра се pikonio. Макар че може да си е забравила музата за писане някъде там  . 

[rdd]

Е, защо не разказва, какво е видяла, как е изкарала. Щеше да е интересно да научим и ние, любопитните.

Редактирано 5 март, 2017 от rdd

[pikonio]

Прибра се pikonio. Макар че може да си е забравила музата за писане някъде там  . 

 

Забравена / изгубена... понякога имам чувството, че няма какво да се разказва... понякога - че ще изпиша цял роман...

Да взема да се пробвам, работните следобеди са много дълги?

Май най-много ме е страх, че като си припомня детайлите и съвсем ще ме хване депресията от това ежедневие тука. 

[rdd]

Добре дошли, макар и да не знам от кога сте в България. Но беше интересно за мен да чета как преживявате там някъде....Много младежи мечтаят за такова пътуване. Ако споделите преживяванията и долу-горе необходимите средства за пътуването си, ще бъде хубаво. Пожелавам ви много такива пътешествия! За мен е късно вече.....такъв вид пътуване.

[pikonio]

За мен е късно вече.....такъв вид пътуване.

 

Точно седмица преди да реша, че няма да си ползвам билета за връщане, се оплаквах, че и на мен ми е късно вече и най-много съжалявам за това, че не съм го направила... А след като два пъти шнорхелвах с 87-годишна баба - съвсем не мисля, че е късно за каквото и да е (нещо, което не трябва да забравям и да си напомням и аз всеки ден).

[Светославов]

Точно седмица преди да реша, че няма да си ползвам билета за връщане, се оплаквах, че и на мен ми е късно вече и най-много съжалявам за това, че не съм го направила... А след като два пъти шнорхелвах с 87-годишна баба - съвсем не мисля, че е късно за каквото и да е (нещо, което не трябва да забравям и да си напомням и аз всеки ден).

Късно...За някои хора тази думичка не съществува в речника им.

Седим си вечерта в хижа в Шамони на сладка раздумка в интернационална компания. Един японец, никой не му повярва като каза на колко години е, та ходи да си вземе и покаже паспорта, доста след пенсия, доскоро се занимавал с алпинизъм, а от няколко години се запалил по парапланеризма

[Дани Магелани]

Точно седмица преди да реша, че няма да си ползвам билета за връщане, се оплаквах, че и на мен ми е късно вече и най-много съжалявам за това, че не съм го направила... А след като два пъти шнорхелвах с 87-годишна баба - съвсем не мисля, че е късно за каквото и да е (нещо, което не трябва да забравям и да си напомням и аз всеки ден).

Добре дошла!  Ти си младо и крехко, но много смело момиче!  

И за нищо не е късно. Аз направих първия си шнорхелинг на 54, а почти не мога да плувам.

А сега преодолявам страховете си от Азия. Не е за вярване - сама обикалях из Азия миналия месец и през април ми предстои още едно, по-дълго, пътешествие там.

[pikonio]

Ами да видим какво ще се получи и докъде ще я докарам... Досега съм споменавала откъслечни епизоди на близки и познати, но реално не съм разказвала. Началото ще е лесно - първите почти 20 дена съм си водила "дневник", после - нищо

 

Ден 0

Багаж - готов (от има-няма 2 месеца). Спокойно ми е - мога да се върна след 2 седмици, ако се изплаша. И все пак ми е някак нервно. Мрънкам, че новата ми раница изглежда много голяма (35+10). Може би ни е по-нервно, отколкото предполагаме, започваме с бирите от ... едноцифрен час сутринта, полетът е чак вечерта. Обажда ми се човекът, по чийто проект работя - сигурно в бързината последните дни съм оплескала нещо. Искал да ми пожелае приятно изкарване и да се върна възможно по-бързо. Трябва да съм голяма късметлийка с работодателите си, които ме пуснаха в неплатен отпуск с неизвестна продължителност. Следва най-вероятно телепорт до Бали, защото нито помня как сме стигнали до летището, нито нещо от полетите (и това не е от бирата, чак сега осъзнавам, че вероятно ми е било доста по-притеснено, отколкото съм си давала сметка).

 

Пристигаме със съвсем малко закъснение. Раницата ми идва последна. Моят шофьор от предишното ми ходене ме чака. Тъй като според него твърде много съм се шегувала, а вече бил единственият останал да чака пътници от Доха, беше предположил един от двата варианта - 1. пошегувала съм се, че пак идвам в Бали, или 2. излязла съм отдавна и си правя майтап с него, като се крия някъде из летището. Не знам какво впечатление оставям в хората, но чак пък да вържа някой да ме чака на летището, или да се крия 1 час след толкова дълъг полет...

 

Така... тук идва голямата ми драма. След като предния път бях летяла 2 дена по-късно с катарците и златният ми статус ми се изплъзна, заради изтичащи точки и моята глупост да не проверя датите, сега отново останах на една плюнка разстояние - не ми достигат 2 точки!!! А аз няма да си ползвам полета навръщане! Още дълго имам да го оплаквам това злато...

 

Късни нощи по бозлюдните плажове на Амед, нощни плувания със светещ планктон, разни местни младежи, които се появяват от нищото и ни свирят и пеят с часове... И онзи досаден петел пред прозореца рано сутринта! Може да се каже, че адаптацията е сравнително бърза. Запознах се с половината рода на шофьора си - от родителите, сестрата, брата, та до разни чичовци, които се катериха по дърветата, за да ни късат кокосови орехи.

 

Ден трети, вечерта излизаме с шофьора и приятелите му на плажа да посвирим и попеем. Ние, разбира се, не можем просто да си седим мирно и да гледаме морето, отиваме да поплуваме. Само дето бяхме на изключително каменисто място и излизайки от водата хубавичко си нарязах едното ходило. Тече там някаква кръв, боли, аз му слагам малко пепел и пак влизаме във водата. Този път по-навътре, че да ни е по-тъмно и да ни свети повече планктона. Аха да тръгнем да излизаме и мойта дружка казва, че е стъпила на нещо метално и много боли. И докато аз се чудех на каква ли метална консерва се е набучила, а тя се опитваше да я извади от крака си - хоп, да не остана назад, аз също настъпих металното нещо. Честити морски таралежи! Опитът ни досега - една приятелка се беше прибрала с невероятно подут крак от Гърция, а на мойта дружка направо ѝ се е парализирал целия крак на Карибите. Приоритет номер едно - да запазим спокойствие и да излезем на брега, после ще му мислим колко сме си провалили пътуването. Моето невероятно спокойствие завърши с пълзене на ръце - колко разумно предпазване на краката!

 

Все пак се добираме до брега без повече поражения. Краката болят, а ние разбира се сме засрамени от глупостта си и изведнъж виждаме, че нашата компания от 5-6 човека изведнъж се е утроила. Сядаме си кротичко отстрани и започваме да си светим тайничко с телефоните, за да видим пораженията по краката и се чудим как ще ги вадим тия ми ти бодли. Не се чудихме дълго, защото всички разбраха, че нещо се е случило. Добрата новина - техните таралежи са от добрите, няма нищо да ни стане. Само трябвало да се натрошат игличките в краката. Нашите добри приятели хващат по една празна бирена бутилка Бинтанг и ни почват... Стискам здраво зъби - много боли от тая бутилка, а мойта дружка им вика "Удряй я здраво, тя само се прави на принцеса!" На следващия ден основната болка идваше от синьо-лилавия оток от бутилката, намиращ се на сравнително голямо разстояние от игличките на таралежа...

 

А следващия ден беше денят за любимия ми водопад. С два ранени крака се придвижвах като стара бабичка, куцайки и охкайки. Гъди (така се казва шофьора ми) беше обещал, че този път ще се престраши да се пусне по водопада, а аз щях да се боря със себе си и да се престраша да скоча от скалата. 

Три месеца след първото ми посещение на този водопад, всички гидове и други работещи там ме помнеха. "Хей, теб те помня! Tи да не живееш вече тук! Този път ще скочиш ли? Здрасти, как си! Помниш ли ме?" Мисля, че заслужавам да ми издадат ВИП карта, с която да се пускам безплатно

И този път не пуснах водопада надолу с главата. Трябва да има за какво да се върна Но пък скочих от скалата. От 5-метровата. 15-те метра ме изплашиха, но стъпка по стъпка. Гъди се пусна по водопада и после скочи от скалата. 

 

Ден 5 - време е да започне "истинската" част - а именно, първоначалната идея на пътуването ни - Флорес. Оставих малко багаж на Гъди за съхранение, че не ми се мъкнеше всичко - спален чувал или хамак, например. И както той казва - с мен всичко му се случва за първи път - първата му спукана гума в живота. Не само, че не знаеше как да я смени, ами и се паникьоса много (освен, че трябваше да ни остави нас на летището, след това имаше и други клиенти, за които щеше да закъснее). Моята дружка се опитваше да му помогне, като му обясняваше къде да сложи крика, какво да отвие, какво да направи... но човекът беше  така погълнат от паниката, а може би и от неудобството, че му помага жена, че само се потеше обилно и нищо не чуваше. Както и да е, гумата се смени, трябваше да му потвърдим около 100 пъти, че може да си свали блузата с дълъг ръкав, а ние бяхме на летището съвсем навреме.

 

P.S. Възнамерявам поне още веднъж да ползвам тази тема - за следващото ми "някъде там"

[pikonio]

След всичките обсъждания на Индонезия вчера, удължената катарска промоция.... нещо се опитва да ми каже вселената ли?

 

[П.Кръстев]

На 6/16/2017 в 14:53, pikonio каза:

След всичките обсъждания на Индонезия вчера, удължената катарска промоция.... нещо се опитва да ми каже вселената ли?

 

Това някакъв Add-on за Chrome ли е ?

[pikonio]

55 minutes ago, П.Кръстев said:

Това някакъв Add-on за Chrome ли е ?

Momentum - добро начало за работния ден е, всяка сутрин започвам с "Днес съм..."