Най-голямата щуротия, която сте правили?

[Георги]

Фейсбук, покрай всичките си кусури, има една много добра опция да ти показва снимки и неща от преди много години. Често са абсолютно случайни, но често може да провокират някакви интересни спомени и теми в този форум, както се случи с мен в момента. Имали сме теми за интересни преживявания, за екстремни преживявания, но мисля, че те по-скоро минават по допирателната, на това което питам, за това не е зле да е отделна тема. 

 

И така, коя е най-голямата щуротия, глупост, или както искате го наречете, която сте правили по време на пътуване? Умишлено или неумишлено беше? Ще разкажа за моята, за която фейсбук ми напомни чрез тази снимка (сигурно може да познаете кой съм аз по профилната ми снимка):

 

 

Нека започна малко по-далеч. Maho Beach на карибския остров St. Maarten е нещо като мека за авиоманиаците, със сигурност сте виждали снимките, където големи самолети буквално кацат на метри над плажуващите. 

 

Maho Beach, St. Maarten by Kevin Klima, on Flickr

 

По-интересно става по време на излитане. Тогава отбрана селекция идиоти се хващаме за оградите и се остават въздушната струя от двигателите да ги духа. Всъщност, добре съм го описал преди време, ще взема да се самоцитирам:

"И ако адреналина при кацене е силен, то е нищо в сравнение със този при излитане. Тук процесът е малко по-различен. Самолетът се насочва към пистата и повечето хора се разчистват леко настрани. Остават(оставаме) само отбрана шепа ненормалници. Самолетът минава буквално на броени метри от оградата и може да се види пилотската кабина. Ненормалниците махаме, пилотите махат в отговор – все пак и те и ние споделяме нездрав интерес към авиацията.

 

Шумът става оглушителен – имайте предвид, че при кацане двигателите са почти спряни, при излитане са на пълна мощност. Машината застава на някакви 30 метра пред теб, общо взето знаеш каква мощност притежава, виждаш респектиращият размер, няма как да не се притесниш малко.

 

Хващаш оградата със всичка сила, даваш краката на контра, скриваш си очите и чакаш. Силният шум се засилва, става на масивен тътен, започва да те духа горещ въздух и да те бие пясък и камъчета със скорост няколко стотин км/ч. Мислиш си, че аха всичко ще свърши преди да се изпуснеш от оградата и да станеш лауреат на наградите Дарвин, но не, спасение няма – шумът се увеличава още повече, дори само звукът би те респектирал, да не говорим за струята, която става крайно гореща и бърза. Единственият ти избор е да се стегнеш максимално и да чакаш всичко да свърши, което идва след няколко секунди.

 

Самолета се отдалечава, V1, rotate и излита. Ти се успокояваш, поемаш си въздух, ухилваш се до ушите и нямаш търпение да пробваш отново. Червен си целият от температурата и напрежението, пребит леко от пясък и камъчета и гледаш нормалните хора, които са седяли отстрани как ти се радват. Ето какво може да причини 747 на автомобил: http://www.metacafe.com/watch/47116/747_jet_blast/ . В ютюб е пълно с клипчета и на хора. Усещане like no other!"

 

 

Между другото, хич не е безопасно. Има истории за контузени хора, които общо взето не са разбрали в какво се забъркват. Най-шумният случай може би беше породен от ей това клипче, предупреждавам че е леко екстремно, но може би ще го гледате по-лесно, ако знаете, че момичето в крайна сметка е добре и няма никакви контузии и поражения. 

 

 

 

Ами това е, очаквам вашите истории. Дали сте качили Мусала с токчета, дали сте спали сред лъвовете в пустинята, дали сте тичали пред бикове в Испания, сигурен съм че имате много разнообразни и интересни истории

[Гост]

Ами това е, очаквам вашите истории. Дали сте качили Мусала с токчета, дали сте спали сред лъвовете в пустинята, дали сте тичали пред бикове в Испания, сигурен съм че имате много разнообразни и интересни истории

 

1). Една нощ в джунглата сама - на едно дърво   Имах луд късмет - хващах интернет и Магеланец Фичо ми пращаше тук музика "in the jungle the mighty jungle". Винаги ще съм му благодарна. Умирах от страх. После заспах като пън 

 

2) Преходи в Стара Планина и Пирин сама - по билото - и чувалуване при мечките (не ме посетиха.) Само където в Триглав се изгубих и се наложи да прескоча мини пропаст  Но повече ме беше срам да викам спасителите...

 

3) Имам една история като 18 годишна, ама ще я премълча 

 

[iaia_mama]

Германия, Бавария, Ерланген - с Байрен тикет в джоба сме тръгнали към Фюрт (посока Нюрнберг), който е на около 15-20км от Ерланген. Влакът ни е в 14 и нещо (вече не помня точно). Дремуцаме няколко минутки и аз отново отивам на автомата за билети да погледна пак разписанието. Тъкмо машинката ми зарежда разписанието, мервам на първата опция , че пише "първи перон" и в този миг пристига влак на първи перон.

- Айде, дойде! - викам на мой човек и се юрваме към влака.

- Ама този ли е? - пита.

- Ми да, на първи перон спря, а на разписанието пишеше, че е на първи!
Мятаме му се и... ъ-ъ! - нещо не е както трябва - много странен влак, в смисъл, че е мега луксозен и няма нищо общо с регионалните влакове. Споглеждаме се - прилича на ICE !! И виждам над вратата, че пише точно ICE. 

- Слизай! Бързо! Билетът ни не важи за тоя влак! - И в този миг: Ссссссс... вратата се затваря и влакът литва. По радиоуредбата мъжки глас говори нещо непонятно на немски, а ние и двамата не знаем грам немски, освен "я, найн, бите, гут" и още 5-6, нека са 10 други думички. На монитора насреща се изписва: Направление: Хамбург. Точно в обратната посока!

Изпадам в лека паника - Байрен тикет не важи в ICE-та, не знаем бъкел немски и сто процента ще ни глобят, а един господ знае каква яка глоба ще е, щото знаете билетите за скоростните влакове колко са скъпи, а пък ако следващата спирка е чак Франкфурт или Кьолн, това са 400-500км и направо...си е ..@..ло ма... В следващите минути си ровя из тиквата за немски думички, които евентуално да напасвам с английския, и каква сърцераздирателна версия да измислям за обърквацията... Макар че то версията е ясна - не стига, че съм кьорава, ами и не чета внимателно! - Трябва да кажа, че организацията на немския жп транспорт е перфектна, а сайта на Дойче Бан е един от най-добрите - информативен и лесен за използване. На машините за билети се показва точно това, което и по интернет.

След 20-тина минути влакът осезателно намаля скоростта и ние горещо се молим да спре на Бамберг преди да се е появил кондуктора. Ми, спря, слава Богу!  
Та, те́ така непланирано обиколихме набързо Бамберг и накрая, надвечер, опитахме и прочутата пушена бира с печен джолан.

Редактирано 15 септември, 2016 от iaia_mama

[neuromancer]

Ами това е, очаквам вашите истории. Дали сте качили Мусала с токчета, дали сте спали сред лъвовете в пустинята, дали сте тичали пред бикове в Испания, сигурен съм че имате много разнообразни и интересни истории

Аз такива интересни неща не съм правил, за съжаление... Това, за което се сещам даже не е щуротия, а глупост - да тръгна на презокеански полет с невалиден паспорт (то не е съвсем невалиден, но не отговаря на изискванията да важи 6 месеца от датата на влизане). Ми по-добре не опитвайте.

 

Значи, децата са с бразилски паспорти, а тях ги правят да важат толкова, колкото години си, ако е под 5 (тъпо, ама има резон, защото след 2 г на тази възраст снимките не си приличат с оригинала въобще). Мислим да пътуваме до България, през април, а паспортите изтичат юни... И при проверка в най-изчерпателната база данни TIMATIC (за български паспорти http://magelanci.com/topic/332-визови-режими-на-държавите-с-българия/?p=88502- връзките в колонка ИАТА) се оказва, че за влизане в България паспорта трябва да е валиден 6 месеца напред. Обаче нали така и така се разправях с българското посолство за легализация на документи и ги питах и това, а те ми казаха, че няма проблеми, защото децата са българи по рождение... И аз с всичкия си акъл не поднових паспортите. На чекина на Бритиш  в Лондон те проверяват същата тази база данни и естествено не ни пускат в самолета, защото правилата твърдят, че с тези паспорти няма да ни пуснат в България...

 

Ако не издържате на нервното напрежение, да издам, че все пак ни пуснаха на юнашко доверие, след като от гранична полиция 3 дена уверяваха устно Бритиш, че ще ни пуснат, но отказваха да го потвърдят писмено    и на Бритиш явно им омръзна от нас. На границата разбира се никой въобще не мигна при вида на паспортите.

Още се чудя за такава простотия, за която сам съм си виновен мога ли да искам от застрахователя да ми върне пари за хотела през тия 3 дни...

[sasho]

Досън Сити, Юкон... Вечерта завърши със Sourtoe Coctail--уиски с мъртъв човешки палец в чашата:

 

 

Че и диплома ми дадоха   

 

[captain_oveur]

Досън Сити, Юкон... Вечерта завърши със Sourtoe Coctail--уиски с мъртъв човешки палец в чашата:

 

 

Че и диплома ми дадоха   

 

 

 

Надявам се, че я споменаваш в CV-то си 

[Tedy]

А, щуротии да искаш. Цял живот се чудя защо като споделям най-гениалните си идеи с хората те ме гледат като болна. Мисля, че повредата е в тях, не в мен... или гениите оставаме недоразбрани, кой знае. Най-големите щуротии на път, за които се сещам в момента са:

 

1. Да се кача на скала цялата покрита плътно с лед точно над бездната на Годафос в зимна Исландия, че и да застана на педя от ръба. Аз съм свикнала да стоя край пропасти и нормало не ме е страх, но там косъма ми беше настръхнал. Мърдах милиметър по милиметър, едно грешно движение и щях да завърша долу в кипящия вихър на водопада. Голяма глупост дори по моите стандарти.

 

2. Тази година в Етиопия за пръв път ми се случи да погледна отблизо горяща лава в кратера на действащ вулкан - Ерта Але. Е, няма такава емоция и страхотия в едно. Стоях като хипнотизирана без да мога да мръдна 2 часа, което без маска е неразумно дълго. Подметките на маратонките ми се отлепиха от топлината, фотоапарата в един момент също отказа, мога само да предполагам колко съм се обгазила, на следващия ден ме боляха гърлото и гърдите. Та ако отидете там не правете като мен.

 

3. Да си купя билет за Йемен малко след преврата в столицата Сана, че и да отида. Взе, че се оказа най-забавното ми приключение досега и не изглеждаше хич опасно. Няколко дни след завръщането ни станаха 2 сериозни атентата с много загинали, а веднага след това започна и войната. Но признавам, че малко се колебая по въпроса дали нямаше да е интересно да ни беше заварила и да видя на живо какво се случва. Все пак не си пожелавам военни действия като туристическа атракция. 

Редактирано 16 септември, 2016 от Tedy

[cck]

И така, коя е най-голямата щуротия, глупост, или както искате го наречете, която сте правили по време на пътуване? Умишлено или неумишлено беше? Ще разкажа за моята, за която фейсбук ми напомни чрез тази снимка (сигурно може да познаете кой съм аз по профилната ми снимка):

 

Съвсем умишлено преди седмица реших да го повторя това твоето с "aircraft blast-a".

Нали Скиатос било почти като Сент Мартен. Много яко беше! Въздушната струя определено си я бива.

 

Прилагам и съответното клипче (с препоръка и да се слуша)

https://www.youtube.com/watch?v=C_Owt8umPsk

[Angelika]

Така ! Да се включа и аз в темата.То моите истории са по скоро за тема * най-голямата простотия, която съм правил* .. ама найсе..Подбирам две дето са пряко свързани с път : 

 

 

...минава ми през фийда новата гара и това ме сети за едно, далечно време ..не питай колко далечно.. много... 
Пловдив. Аз кандидат студентка. Занесла съм сабахлянта документи за кандидатстване и се връщам обратно на гарата.. да си чакам влака за Сливен. Размотавам се, щото нали таз гара по –голяма. То в Сливен гарата.. какво да има?!.. От едната страна на релсите стара постройка.. типично социалистическоеднаква със всяка друга, а от другата страна на релсите бетонни панели сложени за да изолират циганската махала от града и да не развалят гледката от преминаващия “Диана експрес” два пъти дневно.... Фиу фиу.. напред - назад се движат некви влакове в права линия и толкоз е родната гара.. Та стоя си на гарата в Пловдив 3 часа по-рано от тръгването на влака, /вместо да се разхождам..ама тогава го нямаше ошеmagelanci.com/ .... свършила успешно всички задачи и чакам да се кача на влака за Сливен. Инфо разбира се никакво. Блея. По едно време дочувам оня леко разлят и равен в уредбата глас : “Влака за Сливен ще замине от трети черен коловоз“ надигам се...поглеждам коловозите и броя : „Едно! Две! Три !... Трети ! – Трети!..... Черен! - /анализирам/ Черен!.... Влака за Сливен! - Паркиран влак и на него табела – Сливен! „ ... „Това Е ! - рекох си..има час до тръгването.. влака е все още празен ..ей сега ще се напълни !!!! “ ... и така през 10 минути чувам как на трети черен .... и бла бла бла.. и пак броя... трети – трети-... черен - черен! .. Сливен – Сливен! ...и няма никой във влака ..и си викам - „Сал един да се качи и втората ще съм аз“... и остават само минути до тръгването.. аз вече съм притеснена потропвам пред влака - сама ли ще пътувам.. и някакъв чичка с огромен чук трещи по колелата... и аз плахо питам.. „Това ли е влака за Сливен?!“ .. а той посочва с ръка в друга посока и вика .. „Не! ... ей там.. ?“@^79 *……….“ ...... .едвам го чувам зад себе си, щото побягвам в посоката... в тоз момент виждам задницата на един поклащаш се влак .. тръгва.. понечвам да се кача.... една ръка ме издърпва от стъпалото вътре и ми шибва един шамар!“ Това ли е влака за Сливен“ – питам... „Това е !-отговаря... и що се качвате в движение?!“.. хлипам от кеф... а после хлипам от срам.. щото окозва се коловоза не бил чеРен ... а чеЛен .. ама къде съм чувала аз в Сливен за чеЛен колоз до тогаз...?!?!?.. 

п.с. .. само няколко дни по късно на същата тази гара си изгубих документите и това за малко да отмени явяването ми на кандидат студентски изпит...ама това е друга история....и вече знаех какво е чеЛен коловоз ...

 

 

и втората 

 

 

 

 

Ще ме прощавате Google map, ама са ви грешни мерките в картите. Значи разстоянието София - Кулата е точно 563 км по мой опит в протокол* и километраж . 

Протокол на пътуване *
1. Аларма в 4,30 - и как по дяволите ми хрумна, че мога да стана в този час?! 
2. Все още спяща нахвърлям нещо в куфара . Продължавам да псувам.
3. Опитвам се да завлека Лора на разходка. Тя ме поглежда, а в очите и въпроса: "Ти луда ли си, ма?! ..знаеш ли колко е часа?!?!?!...." - Знам! Изритвам я навън.... ..колата вече ме чака...
4. Тръгваме. Дремя. Десет километра преди Кулата с прискърбие установявам, че съм си забравила всички документи в София. Казвам го тихо на глас. Спирачка....
5. Учудващо пъргаво се завирам под колата, за да се предпазя от евентуално летящите към мен камъне и дърве..... Гробна тишина. Измъквам се и потегляме обратно към София.
6. Наказват ме с мълчание и благи погледи. Боже, какви нерви от въжета!! Ако бяха вдигнали скандал можех да се включа барем адекватно...а така рахитичното ми "Съжалявам" увисва във въздуха и ме удря по носа на всеки завой.
7 София. Връхлитам в къщи. Лора ме поглежда с едно око тип "Уффф... пак ли ти?! " затваря го и не помръдва даже. 
8 Обратно в совалката и пак към Кулата. Сещам се, че просто можеха да ме вземат на второто им идване в София и щях да съм се наспала даже. Не споделям тези мисли на глас. Рискувах всички близки роднини и цялото ми кралско войнство да получи "поздрави" ....

9. Кулата - километража закова на 563 километра !!! 

Гугъл ама оправете си грешките...един клик с мишката и ще сте в час !!!

 

 

Редактирано 18 септември, 2016 от Angelika

[baiKolio]

... в тоз момент виждам задницата на един поклащаш се влак .. тръгва.. понечвам да се кача.... една ръка ме издърпва от стъпалото вътре и ми шибва един шамар

Аз шамари не ядох, ама сигурно щото се качих през прозореца на вагона

1991. Току що завършил гимназия решавам, че ще ставам гастарбайтер в немско... Естествено с туристическа виза с покана... По пътя се събрахме с едни момци от Сф, щяха да пътуват до чешко-немската граница и оттам през браздата... На Будапеща бяхме изяли и изпили всичкият наличен неприкосновен запас и ги пратих да попълнят продоволствията, че още доста път ни чакаше

Гарата там е като Бургаската ( глуха ), та в един момент тоя ми влак отцепи, аз в шах - багажите при мен. Реших да ги оставя на следващата гранична проверка, ма колко ми е бил акъла...

По някое време влакът спря, откачаха закачаха вагони и го подкараха обратно към гарата

Ония двамцата дремят на перона уклюмали

Спасени от гладна смърт уговорихме стратегия, ако някой пак артиса, и подпукахме новите запаси

Чехия. Прага. Час престой. Решавам да се разтъпча, предвидливо взел паспорта със заветната виза и парите в мен.

Мернах чешмичка и ми дойде на акъла, че и водата свършихме... Отивам да налея - нъцки. Ни един кран не тече. И врътки няма. Баси! От глад няма да умрем, ама от жажда...

По едно време пристига един чичка и докато видя каква е магията - водата шурна!

Едвам сварих да напълня колкото да покрие дъното

Чакам следващия... Пристига, потропва по плочките кат Луи дьо Финес и... О, чудо! Вода!

Ето къде бил ключа за палатката!

Горд, че съм открил студената вода почвам да пълня на целия вагон... Направо ми ги мятаха през прозорците... Време бол, аз се забавлявам

По някое време един от моите вика -

Абе ти знаеш ли що ти дават да им пълниш вода?

- Що?

- Ми щото заключиха вагоните!?!

Докато сваря да си помисля - "Остава сега и влакът да тръгне!" ... И той тръгна!

Не ми оставиха избор просто... Метнах се в движение набирайки се на джама и влакът тъй си и замина, с крака стърчащи и мяткащи се от прозореца

След няма и километър, точно срещу едно голямо виенско колело композицията спря... Откачаха, закачаха вагони и обратно...

Втори път на тая гара не слязох... Мани. Който е жаден да слиза да си налива

И в немско не беше по-безинтересно... А накрая реших да се връщам точно като се запукаха в Югославия. Дилемата беше - Румъния или война. Избрах ... войната, като по-приемлива алтернатива

[baiKolio]

Разправял съм за логистичните проблеми преди пътуването до Русия с влак

 

http://magelanci.com/topic/7090-как-сте-планирали-пътувания-преди-интернет/?p=160844

 

Обаче, пропуснах да спомена някои подробности които са си май баш за тая тема...

Тия рубли трябваше и да ги изхарчим, няма да ги връщаме я

 

В три и половина сутринта чакаме на трамвайна спирка на кучето в **** в Ленинград явката ни, който да донесе пратка с кехлибари... Куриера проверен и гарантиран, ама знае ли човек. Сам с две мацки. Едната я познавате задочно от снимки

Как да е направихме сделката, от там обаче трябваше да се доберем до централния вокзал за влака за Москва. Бакшиша ни разходи три пъти по един и същ булевард, и накрая ни остави в някаква тъмна и глуха улица задръстена с боклукджийски казани.

Викам си - "Е, те тука се наигра, Коле!"

За щастие се разминахме само с надутата сметка, оказа се, че това е някакъв мега забутан заден вход на гарата ...

 

Пак оттам, обират едно от момичетата от групата на улицата. Джепчийки. Аз хващам следващия, на който дадоха портмонето. Панаира огромен. Пристигнаха и други подкрепления от улични труженици. Разума надделя и отстъпихме, преглъщайки загубата. Поне бяха само пари, а не документи.

На другия ден разбрахме, че при подобна разправия са успели да вкарат цял колежански баскетболен отбор в някаква уличка и са ги пуснали по гащи....

 

Чак сега като поодъртях и поулегнах осъзнах какъв трън съм бил в петите на нашите през тийнейджърските ми години... Сега ми се връща...

На кой да приличат... бащичко

Редактирано 18 септември, 2016 от baiKolio

[Childish]

Аз вече съм разказвала за моята

[iaia_mama]

Сигурна съм, че на всички тук ви е познато това усещане – в някакъв момент ти ходи нанякъде, та две не виждаш
И, значи, преди няколко години литвам аз към Рим по тая причина. Обаче час по-късно там, пиейки кафе близо до Термини, току ме налетява идеята „Бе, ай стига с тоя Рим, що пък да не ида до Неапол?“ И хуквам към гарата. Впрочем цялата луда история впоследствие предизвика доста емоция на Стойчовия patepis.com
От мен сега само копи-пейст на една малка част:

 

Влакът вече лети из безкрайни, педантично обработени ниви и градини, а господинът насреща ми, попрецъфтял бабанко малко над 40-те, още не сваля очи от мен. Зор ми става вече, почвам да се чувствам неудобно. И в този миг той си отваря устата: Скузи, дове сей? (откъде си). Оо, не ми се контактува!… И не е мой тип. А най-вече не ми се говори баш сега, искам да си се насладя на пътуването… Не съм го чула! Но спътникът ми не се предава и пак пита.

Ха! Хрумва ми спасителната идея да се направя на глухоняма – на мноого млади години тоя ми номер работеше на 100% 

Мълчаливо правя няколко жеста, без изобщо да знам доколко и имат ли общо с онези на глухонемите. Изгледа ме, кимна съчувствено, рече нещо и си разтвори вестника. Уау, и в Италия сработи! Йее!…

Усмихвам се доволно, щото – малко акъл, нали, ама навреме

Зяпам пак няколко минутки през прозореца, но нищо интересно взорът не види, та бръквам в джоба на чантата, вадя си GSM-ма и слушалките, които въпреки, че винаги прилежно ги намотавам, след това са винаги прилежно омотани и се буткам да ги разплитам. Та, разплитам си ги, мушвам ги в ушите, кликвам в папка „Релакс“, мелодията ме обгръъща, затварям очи и се отпускам в удобната седалка: ммм… кеффф!!…

И едната ми слушалка излита из ушото!

Стреснато отварям очи – на педя от лицето ми онзи хвърля светкавици: Ма, перке ти менти а ме, е?! – Звучи ми като „Що ме ментиш?“ /два дена по-късно разбрах, че точно това си значело/

Аз гледам като гръмната. А той, моля ви се, се впуска да ми чете „конско“. На италиански! И то на бързи обороти! Мигам, мигам на парцали, и чатвам единствено „уна белла буджия“ (хубава лъжа), „ступидо“ /глупак/, „перке“ (защо) и „ти диверти“ (забавляваш се)..

Ту-ту-туткам… паак се вкарах в ситуация бе!… ‘баси!

Онзи се тръшва на мястото си и гледа начумерено през прозореца.

Оуф… ама, как може да съм такава тъпица! Да бе, малко акъл било! Хич таман, ‘ич го нЕмам!

От тоя гаф ми минава мерака и си прибирам джаджите обратно. Но в същия джоб виждам няколкото „лукчета“, за които дори и не се сетих в самолета. Нагло му подавам един бонбон: Пиис? /англ. „мир“/

Той, събрал веждите, резервирано: Ке.. Ке коза /какво/… ааа… Аа, пиис! Хм! – Още е сърдит, но приема: Си… бене… о’кей, грацие.

Лапвайки го, възкликва: А, ментос!

Усмихвам се най-сладко: Йеес?… Си!… Си, ментос… – пък си мисля: е, днеска явно ти е ден да те ментя..  

Редактирано 18 септември, 2016 от iaia_mama

[randi]

Не че са големи щуротии, но да споделя все пак и аз. Обикновено простотиите ми са свързани с вода. Преди няколко години бяхме за малко на море в Несебър и един от дните имаше доста силно вълнение. Като отидохме на плажа таман извадиха един удавил се и целия плаж се беше доста наплашил и наистина никой не смееше да влезе, а вълните прекрасни и огромни просто да влезеш, и да те размажат и да усетиш мощта... Е искам да вляза, но спасителите не дават... но по някое време си заминаха де. Е такъв кеф няма, вълните мисля бяха по около 2 + метра. Просто те подмятат като парцалена кукла, но нещата не завършиха без последствия. Във водата има някакви железа и тел, съответно на плажа имаше табела, и бях доста настрани от тази зона, но вълните са ме изместили, и аз въобще и не съм разбрал, и доста хубаво се набих на едната и си резнах единия крак високо горе почти на г..за. И кръв потече и белег си ми седи още, но си заслужаваше де. Друга случка, при която се бях поизплашил вече и ми се струва по - сериозна е при гмуркане за рапани, само с един очила, нямах опит и се гмурнах по - дълбоко. При излизането вече нямах въздух издишах очаквайки, че повърхността е на една ръка разстояние, но не бе така. Инстинкта да поемеш дъх е абсолютно неконтролируем и едвам успях да изляза, сега не помня вече дали глътнах малко вода, но си беше кофти де. Същия ден и една дървена малка лодка за малко да разбием в прибоя до едни скали. Обичам да влизам и в планински реки с доста студена вода(което е относително), но водата е толкова студена, че усещането е все едно ти чупи костите, температурата е около 14 градуса, което май не е чак толкова студено. Последно на Сицилия при спокойно море влезнах толкова навътре, че яхтите на гъзарите ми бяха по - близо отколкото брега, на брега изядох доста ругатни от типа на:

- И само твоята тъпа глава се вижда толкова навътре, почти до яхтите....