Убедете ме да продължа да ходя на кино...

2 октомври, 2014

Не става дума за комфорт и D ефекти , а за цялото плюскане и пиене наоколо.

Когато съм потопен във филма много се дразня около мен да хрупат пуканки.

Не съм човек който изобщо разбира елитарното кино и не търся това.

22 октомври, 2014

те ставаха, пипаха екрана (тогава беше платнен; сега май пак), сядаха, пак ставаха -

Не съм сигурен, че някой да ми става да пипа екрана, прави преживяването по-уютно от хрупане на пуканки

да ме пръскат с вода, да ме духат вентилатори, да ми се клати стола ако филма го изисква.

Не съществува филм, който да го изисква

На 4D прожекция успя да ме заведе 14-годишният ми кръщелник. Не съм сигурен, че вече 15-годишен, и той би проявил интерес да повтори.

Всъщност в София аз съм редовен и по моловете, и в ЕБКЦ. Зависи къде дават каквото ме интересува. Идеалният вариант би бил и студийните филми да ги дават и в моловете, но с пазарната логика трудно се спори.

Моята киномански фундаментализъм стига до там, че ходя на кино даже и в градове, в които се отбивам за съвсем кратко и където нормалните хора биха си намерили куп по-оригинални неща, с които да си уплътнят времето. Лондон ми е водещ в тоя списък. По простата причина, че програмата на кината там във всеки момент е по-богата от всяко друго място в Европа, за което се сещам, а по времето на лондонския кино фестивал е несравнима.

Ето сега през септември бях за три дни и гледах два филма, които ми покриват критериите за оригиналност.

"20 000 дни на Земята" - музикално-документален ("рокументален") за Ник Кейв, но структуриран по сценарий. Не е (само) компилация от записи на живо и интервюта през годините, нито е интервю с ретроспекции. Вместо това го виждаме как прекарва един ден (20-хилядният) от живота си между Брайтън и Лондон, като се среща с различни хора - приятели, партньори, колеги, журналисти, ужким по рутинна работа, но в разговори с тях казва, каквото иска да каже за себе си, а има и крехка фабула с елементи на съспенс. Хем слушаш любимата музика, хем навлизаш във вътрешния свят на "лирическия герой", хем ти е интересни какво ще стане накрая. Строго за фенове на Ник Кейв обаче! Е, и на Einstürzende Neubauten може.

А пък за феновете на Ричард Линклейтър, събитието на годината е завършването на най-сериозния му проект през последните 12 години, който е сниман ... 12 години. Дават го и в Африка, но нямах търпение да го изгледам при първа възможност, която се случи в Лондон край Лестър скуеър. Интересно, че на български няма превод на простата английска думичка Boyhood. Официално го превеждат като "юношество", но това е непълно. Нещо като "момчешко детство и юношество" трябва да бъде. Идеята е - хващаш едно момче на 6 години, дъщеря си на 8 и двама професионални актьори (Патриша Аркет и Итън Хоук) и се договаряш следващите 12 години да снимаш епизоди от развиваща се във времето семейна история. Децата растат в "реално време", а сценарият за който вероятно е имало само някаква много мъглява предварителна рамка, се импровизира всяка следваща година според хрумванията на автора и новостите през годините (технически, културни, политически). Даже не можеш да си сигурен, че първоначалната идея е била точно за Boyhood, а не за нещо с еднакъв интерес и към двете деца, а впоследствие е решил главен герой да е само момчето. Расте, учи се, преживява и хубави и драматични моменти с разделените си родители, с техните нови семейства, цупи се като тийнейджър, експериментира с различни хобита и удоволствия, среща различни хора покрай родителите или приятелите си, завършва училище. Поемаш огромен риск, защото нямаш никаква идея от тия малки деца дали изобщо ще излязат артисти. И дали възрастните нямат да загубят интерес. Но рискът печели. Както и американската мечта във либералната си версия от XXI век, която съвпада задължително с традиционната тексаска мечта, където се развива действието. А и да не си американец и да не си съпричатен с всички културни специфики (например как на 18-тия му рожден ден майка му продава къщата, в която е имало стая за него, защото му е дошъл моментът да отлети в своя си живот), трудно няма да намериш нещо от собствения си живот в иначе простата средно-статистическа житейска история. Не случайно филмът е в Top 50 в класацията на любими филми на IMDB.

22 октомври, 2014

Киноман съм от гимназист, по-късно като студент в София бях редовен посетител на филмотечното кино Дружба и кинопанорамите в НДК, за другите кина е ясно. В момента обаче съм 100% на домашно кино - топ Pioneer Kuro 50 инча плазмен екран с прекрасно озвучаване (Marantz осмак ресийвър с 5 колони Bowers & Wilkins, по-добро от 95% от киносалоните). Огромна колекция от игрални и документални филми (над 1000, не съм ги броил точно), та мога да гледам с много добро качество на картина и звук когато си поискам каквото си поискам (почти де) облечен, по гащи, гол, с питие, без питие, прав, седнал, легнал. Мога да гледам с жена ми, с децата, с приятели, ако не искам хора наоколо гледам и сам. Мога да върна определен момент от филма 10 пъти или ако имам работа да го спра и да го изгледам по-късно. Това за мен е най-доброто след притежаване на личен киносалон, което не мога да си позволя

По този начин изобщо не ме интересува (не се ядосвам) какво дават по кината (или по-скоро какво не дават). При пътешествия на кино на ходя, ходя на концерти и клубове с жива музика (музикантите няма как да ги докарам в къщи, но филма мога без проблем в повечето случаи).

Редактирано 22 октомври, 2014 от FlyTraveler

23 октомври, 2014

хехе, домосед, така е, не звучи добре както съм го написала. не съм уточнила, виждам, че това с докосването на екрана се случи при първото ни ходене на кино с децата, когато в салончето (за 15 човека) се оказахме само ние 3мата - аз + 2те ми деца. тогава гледахме облачно с кюфтета и децата (по него време на 3 и 4 години) бяха супер впечатлени - тъмно някакво, уж зала им бях казала, ама по-като стая се оказа, а вътре с необичайни столове за повече хора, ама пък хора няма освен нас, а от екрана 'хвърчат' спагети и кюфтета въодушевени бяха и любопитни и им разреших да станат и да пипнат, защото не видях причина да не го направя. това беше преди години. сега вече не стават и нищо не пипат. и тогава нямаше да станат, ако имаше други освен нас в заличката

23 октомври, 2014

Не съществува филм, който да го изисква

Спомням си едно каране на ферари в един канион с едни пропасти... Бяхме качени на 2 метра над пода на киносалона и усещането със сигурност беше по-близко до карането на истинско ферари във въпросния канион със всичките му спирачки, остро влизане в завои и т.н. Надали в обикновенно столче човек би изпитал истински прилив на адреналин, страх и т.н. неща, но да, определено е въпрос на усещане, а не на помощ на фабулата...

23 октомври, 2014

Хм... Когато режисьорите не могат да пресъздадат случващото се на екрана с чисто кинематографични похвати, прибягват до технически.

Интересно, ако гледам филми на Чарли Чаплин на 4D например, дали ще получавам ритници в задника с цел по-реалистично изживяване?

А ако гледам порно на 4D.... хм.

На път, думите ми не са адресирани конкретно към теб, просто си разсъждавам на глас за това накъде е тръгнало киното, което като че ли все повече се отдалечава от статута си на изкуство. А и не е само киното, да му се не види. Даже и детските играчки вече не оставят и грам място за фантазия - всичко е предварително подредено, премислено, съгласувано, съвместено... От децата се очаква в играта си да не напускат схемата, която е предначертана на съответната кутия/опаковка и да не си правят труда да фантазират.

Малко се отплеснах. За който търси мотивация да ходи на кино: все още има причини. Иди гледай "Moon" или някой корейски филм - например тоя или тоя Или, хайде, тоя

Редактирано 23 октомври, 2014 от captain_oveur

23 октомври, 2014

Аз пък мога да ходя на кино навсякъде, стига филма да е достатъчно привлекателен. Няма значение МОЛ ли е, ЕБКЦ ли е, Дом на киното ли е. Истината е, че хубави стари филми се дават в малките и стари кина. Повечето филмови фестивали също.

А пък на един такъв фест аз всъщност открих иранското кино и мога да кажа, че никак, ама никак небеше зле.

Така че на кино ходя навсякъде!

23 октомври, 2014

Съществуват и филми, които изискват клатене на седалката - например 4D филмите. Веднъж съм гледала 4D - Шрек в Юнивърсъл Студиос. Когато някой от героите яздеше кон, седалките също се клатеха, все едно и ние сме на кон, като кихнеше някой герой - нас ни опръскваха по лицата с вода. За 20 минути беше готино изживяване, за по-дълго сигурно би било досадно

23 октомври, 2014

Съществуват и филми, които изискват клатене на седалката - например 4D филмите. Веднъж съм гледала 4D - Шрек в Юнивърсъл Студиос. Когато някой от героите яздеше кон, седалките също се клатеха, все едно и ние сме на кон, като кихнеше някой герой - нас ни опръскваха по лицата с вода. За 20 минути беше готино изживяване, за по-дълго сигурно би било досадно

Клатенето и изпръскването по лицата звучат добре... За сексуалните сцени различни видове седалки ли има за мъже и за жени? :lol: :lol:

Редактирано 23 октомври, 2014 от FlyTraveler

15 ноември, 2014

Това може да ме накара да ходя на кино:

http://www.g8cinema.com/

15 ноември, 2014

...Просто киното вече се заменя от един нов вид изкуство, което е на живо и предлага друга тръпка и изживяване.

Е, той още на времето героят от "Москва не вярва на сълзи" си го каза:

"Не будет ни газет, ни книг, ни кино, ни театров, а будет одно сплошное телевидение."

:)

Нямах предвид телевизия, имах предвид представления на живо в зала

Е, и аз нямах предвид телевизията, а въобще подобни апокалиптични изказвания - както знаем, нито киното е заменило театъра, нито телевизията е заменила киното - всичко си го има, и слава богу!

9 декември, 2014

Преместих последните мнения в тази тема, за последните филми които сме гледали: http://magelanci.com/topic/764-последният-филм-който-гледах-е/

9 декември, 2014

Не хода на кино.

Никога не съм харесвала американското такова. А тия неща, дето ги роизвеждат днес - анимации, супрегерои или разни фантастики, хич ама хич не са ми по вкуса.

Чакам разни фестивали, за да гледам кино.