Театралната постановка, която посетих...

[Spqr]

Да видим има ли почитатели на театралното изкуство. Мен силно ме вълнува темата. Надявам се да се получи приятна тема с отзиви.

 

Днес открих театралния сезон с "Гео", Народен театър. С тазгодишните аскери за режисура и главна мъжка роля. 

 

Скок в дълбокото. Постановката е структурирана интересно. Щом като и Данте е намесен... Харесвам такъв подход. За почитатели на сериозен театър. Няма място за забавление. Режисьор е Иван Добчев, а при него няма компромис към посредствените сюжети. 

 

Леонид Йовчев като Гео Милев е страхотен. Очертава се като "новия Деян Донков". 

 

Езикът в "Гео" е по-висок пилотаж и е интелектуално предизвикателен. Минусът на постановката е, че атмосферата е някак тягостно депресивна. Такива са били времената. Но това не се продава. За съжаление е на път да "падне" от репертоара заради ниска посещаемост.

Редактирано 25 септември, 2016 от Spqr

[Цвете]

Аз обичам театър, но нямам претенции за театроведски анализи.

На 15.09 бях на постановката "Тирамису" в театър София. Режисьор е Николай Поляков. Актьорския състав е от 6 дами, воглаве с прелестната Лилия Маравиля. Играта им беше много добра. Това беше и дебюта на София Маринкова, която ще има занапред силни изяви, според мен В началото бях объркана от случващото се, но постепенно се въвлекох в текста. Има елемент на цинизъм и на места е малко пошло, но като цяло подтиква към размисли. С две - три думи - преуспели в кариерата млади и красиви жени с катастрофален личен живот и камара комплекси. 

Не бих казала, че постановката е  най-доброто, което съм гледала, но сравнено с някои откровени  режисъорски  провали на "звезди", е да кажем, приятна.

[Elena]

Чудесна тема, ще я следя с интерес Аз още не съм открила сезона, но пък го закрих подобаващо с "Арт". Юлиян Вергов, Карамазов и Захари Бахаров за особеностите на приятелството. Актьорите са страхотни, постановката е много добра, въобще чудесна предпоставка за забавна и много смислена вечер.

[Spqr]

"Процесът против богомилите", Народен театър

 

От този тип постановки, където иска да се покаже и изрече много, но накрая се е получила една каша. Пиесата е на Стефан Цанев и действието се развива 10 века. Което е предизвикателство как ще бъде показано на сцената.

 

Актьорският състав е обещаващ и много силен. Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Теодора Духовникова, Христо Петков, Стефания Колева и др. Сценографията е интересна, нестандартна. Движещи се футуристични, геометрични тела: конуси, сфери. 

 

Богомилите са бели, невинни. Църквата и монархията са алчни, развратни. Това е изказано доста наивистично и патосно създадено. В смисъл, дори да е вярно не ми допада как е пресъздадено на сцената. Не произлиза въздействща драма, когато сблъсъкът е "бяло-черно".

 

И това е комбинирано с експериментално рап-трио, което се появява от време на време. Финалната сцена е как цар Борил се е превъплътил в съвременната мутра-премиер. Мен такива аналогии откровено ме дразнят. Всички пошли пиеси в българския театър имат такива "оригинални намигвания". 

 

Накратко, добри актьори и сценография. Средняшки драматургичен текст и режисура. 

Редактирано 1 октомври, 2016 от Spqr

[Asterisk]

 Преди време ходех на театър, считайки го за много по-смислено и интелектуално занимание от гледането на филми. Около две години си избирах постановки през сайтовете за електронна търговия. Най-много ми харесаха детските в театър Възраждане и още една там - "Записките на един луд" по Гогол. Залата е малка и публиката там е доста близо до актьорите, може би това има огромно влияние. Друга интересна пиеса, без моменти на скука до края, беше "Пухеният" с Пенко Господинов. И последната, за която не съжалявам беше мюзикълът "Магьосникът от Оз" - оркестър, светлини, декори, макар че при наличие на "магия" на въображението му се иска още. "Летище" в Младежкия театър - толкова артисти и такова търчане по сцената не бях виждала, не ми беше много в стила, но пък най-смешният момент беше едно "Евалла", което още помня. Всичко останало  - В един момент трябваше да започна да търся само комедии, хората това искаха. Накрая намерих една с Христо Гърбов в театър "Сълза и смях". Пълна зала, принципно. И двата пъти там усещането ми беше, че съм в гигантска тоалетна. И двата пъти там гледах  към тавана и се питах "Ами ако падне? Ами...".  Та в тази комедия Христо Гърбов беше в ролята на духа на умрелия съпруг на една вдовица. Е, не знам кое му беше смешното - някакъв назидателен и неразбираем за мен хумор. Това беше и краят на театралните приключения. И Мариус Куркински посетихме - професионално, но...отчаяно и меланхолично.  Малко повече адреналин има в Шоуто на Слави, а е и интересно да се види на живо как се случват нещата и колко малко е всъщност помещението. В един момент се озовах/ме в малките алтернативни кина  и вече не ми се гледаха въобще постановки, не виждах смисъл. 

[akair]

"Госпожа Стихийно Бедствие" със  Стоянка Мутафова. Партнираха й Ирен Кривошиева, Николай Атанасов и Милен Минков. Изправи няколко пъти залата на крака. 2-3 пъти спираше, за да изчака публиката да спре да пляска.

Преживяването преди и след представлението си е за "Искам да се оплача"

[Zaro]

"Госпожа Стихийно Бедствие" със  Стоянка Мутафова. Партнираха й Ирен Кривошиева, Николай Атанасов и Милен Минков. Изправи няколко пъти залата на крака. 2-3 пъти спираше, за да изчака публиката да спре да пляска.

Преживяването преди и след представлението си е за "Искам да се оплача"

 

Баба Стояна е идеалният човек за тази роля, не просто и пасва, ами е писана за нея. Когато гледах това представление, в края на тъмно стана някаква патаклама и като светнаха лампите Стоянка Мутафова беше на земята. Е няма такъв "стихиен" поглед, който хвърли на виновника зад нея. Залата гръмна още по-силно от аплодисменти.

 

Най-запомнящите се постановки, които последно гледах са "Духът на поета" с Христо Муфатчиев и Валентин Танев, "На ръба" - много сериозна постановка, за съжаление с голяма доза истина, "Животът е прекрасен", където зад фасадата на смеха се внушават много сериозни въпроси и където се вижда, че Камен Донев е висока топка не само в моноспектаклите.

[veseliache]

аз също съм голям почитател на театъра. От няколко години се старая да посещавам всички постановки на театъра на Армията и на Музикалния театър. Спокойно мога да кажа, че досега не съм била разочарована. Тези дни бях на постановката "Мулен Руж". Постановката беше много добра и наситена с емоции. Препоръчвам!

От Народния театър в последно време съм доста разочарована, но може би театъра се обръща отново към публиката, за която е бил създаден - масата. 

Редактирано 4 октомври, 2016 от veseliache

[Guinness]

Аз последно гледах тази постановка и много ми хареса.

 

http://www.salzaismyah.bg/bg/theatre/otkrita-scena/metodut-gronholm

[bay_kolio]

Гледахме пиесата:

 

ГОРКАТА ФРАНЦИЯ

Открита сцена ( "Сълза и смях" )

 

Автор: Жан Ко

Режисьор: Богдан Петканин 

Участват: Александър Дойнов, Александър Кадиев, Албена Михова, Фахрадин Фахрадинов, Анелия Луцинова

 

Бързо и лесно смилаем хумор. Добре изиграна и прекалено много хвалена. Типичен  "ситиком"  всичко е построено върху гей тематиката, с която се упражняват с лекота и изящество.

Лично аз прочетох страхотни ревюта от типа: няма толкова смешно нещо и пр. Не се възторгвам толкова от типични телевизионни клишета и халтури.

Ако сте изморени и ви мързи да правите нещо друго, то това ще ви хареса.

Ето един трейлър за:

Редактирано 8 октомври, 2016 от bay_kolio

[Spqr]

2 постановки, последно посетени в театър "София". 

 

Софийската премиера на "Цимбелин" на плевенския театър. С две номинации за тазгодишните икари. От постановките, които печелят награди. Пиесата е на Шекспир и не е сред популярните. Режисьор е Лилия Абаджиева. А нейният стил: всички роли да се играят от мъже като в Елизабетинския театър. Предизвикателство е в XXI век с непозната (за мен лично и скучна) драматургия да се сътвори нещо вълнуващо. По-скоро е успяла. Има елементи на куклен театър, пантомима и други форми на изкуство. Най-силната черта на постановката е визуалната. Интелигента, съвременна и с фантазия сътворена. 

 

"Антигона"  е от репертоара на театър "София". В общи линии чувството е отегчение. Архаично, статично и с безлична сценография. Обаче преди това бях прочел все добри отзиви. Не е мой тип театър, но вероятно си има своите достойнства. 

Редактирано 23 февруари, 2017 от Spqr

[DenitsaS]

Преди месец бях на "Вишнева градина" в Народния - голяма сцена, големи имена, хареса ми много, но може би защото отдавна не бях ходила на театър (а и последното, което гледах пак там беше "Животът е прекрасен", но не ми допадна особено въпреки Камен Донев):

 

http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/108-vishneva-gradina

 

Постановка, която мога да препоръчам, и която се играе редовно, е "Хората от Оз" в 199 с невероятната Цветана Манева:

 

http://www.theatre199.org/index.php?p=title&name=%D5%CE%D0%C0%D2%C0+%CE%D2+%CE%C7

Редактирано 24 февруари, 2017 от DenitsaS

[ECC]

Ние също сме почитатели на театъра,но за съжаление нямаме възможност да посещаваме често.Идваме на театър в София,но за мен е доста изморително.Постановките обикновено са през седмицата от 19,00 или 19,30 часа.Като отидем и да хапнем нещо набързо след театъра и то станало 23,00,два часа и кусур път и се прибираме по нощите.На другия ден на работа.Пък и разходите за един театър с включен път са си сериозни.Доста от театрите не продават билети онлайн,а трябва да ангажираме някой да ни купува.

В Троян идват едни постановки не ти е работа.Обикновено ниско бюджетни,къси представления.Декорът се състои от два стола и една закачалка.В читалището през зимата кучи студ,през лятото адска жега.Есента имаше постановки в две поредни седмици-едната във вторник,другата в сряда.Жена ми купила билети за двете.Отиваме първата седмица в сряда-постановката била във вторник.Следващата седмица отиваме в сряда-отменена,защото имало продадени много малко билети.

[Elena]

Мисля да посетя "Жена ми се казва Борис", някой има ли отзиви?

[Roberto Baggio]

Здравейте, страхотна тема. Аз също много обичам да ходя на театър и го посещавам доста честичко. От последните постановки на които съм била мога да похваля "Госпожа Министершата" в Театър София от Бранислав Нушич и с Лилия Маравиля в главната роля. Много я харесвам тази жена, страхотен талант, истинско удоволствие е да я гледа човек. Другата постановка, която мога да похваля е "ЖАНА", играе се на камерна сцена в Народния театър, сериозна и тежка постановка, за нея мога да кажа, че е постановката, която най-силно ме е разтърсвала през последните няколко години.

[БраниB]

Тази събота гледах "Ревизор" в Народния. Който харесва Мариус Куркински, непременно да го посети.

Естесвено имаше и леко комерсиални, пресилени моменти, за да се харесана масовата публика, но Мариус е просто талант. Знам, че е много оспорвана личност, но аз го харесвам на сцената.

[bay_kolio]

Изоставихме хубавата тема. Добре, че има магеланци да я поддържат.

 

Нека отчетем две нови неща които видяхме.

 

Пиесата „Две” Народен театър.

Това е пиеса за двете ни най-известни поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна. Признавам си, че съм пристрастен към близката ни история от 20те, 30те, 40те, 50те, в която не съм пряк свидетел. Поглъщам всичко за това време с огромен интерес. По тази причина беше избрана постановката. Тези две дами са имали не само огромен талант и продуктивност, но са били и много атрактивни и активни личности. Бях чел и слушал легенди за това, че са големи любовчийки, така че това не ме изненада. По-скоро ме изненадаха техни снимки от младите години, на които те изглеждат невероятно красиви. Това за мотивите, сега и за представлението.

 

Имената на Бойка Велкова и Мария Каварджикова са си достатъчни като реклама. Играят отлично, особено впечатлен съм от Бойка Велкова, която ме вкара в другата личност с лекота. Относно странната интонация на Мария Каварджикова имам малки несъгласия. Беше ми малко … неистинско, но може би съм предубеден. Очаквах повече от текста. Имам предвид да науча повече за времето, историята и събитията, които според мен бяха политически кастрирани. За вълненията и терзанията е казано всичко J
Но като цяло са дребни несъгласия. Постановката е интересна за тези зрители, които се интересуват от темата и времето. Аз / ние сме много доволни. Особено защото Багряна си я помним, и познаваме, и чели. 

http://theatre.art.bg/%D0%B4%D0%B2%D0%B5_2009_5_20

Едно от интересните неща е мястото – сцена фоайе 4 ет. За пръв път влизам в театъра отзад и за мен беше истинско вълнение да откривам софийски потайности.

 

Швейк

В театъра на армията.

Това признавам беше импулсивно действие предизвикано от имената на Герасим Георгиев /Геро/ и Вальо Танев. Тези двамата са майстори по моята скала достатъчни за каквато и да е пиеса. Да не споменавам Швейк, който по едно време ми беше като библия. Така че от това заглавие как да не се изкушиш. Е, големите очаквания водят до …известни разочарования. Твърде плосък текст, почти нищо общо с Хашек. Елементарни флиртове с публиката. Допълнително сведено до нивото но ситиком. Забавлявахме се, посмяхме се ама само толкоз.
http://theatre.art.bg/%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA_2125_6_20

[Spqr]

Твърде плосък текст. Елементарни флиртове с публиката. Допълнително сведено до нивото но ситиком. 

 

Обща диагноза за настоящите комедии по театрите.

 

Единствено по-отблъскващо може да е битово-трапезния хумор, който също е популярен. И се продава. Но пък така "връзват бюджета". Разбирам ги. Нека има място под слънцето за всеки.

 

И тук се стига до медийното клише, че "театрите са пълни". Първо, това не е атестат за качество. Второ, може да важи за по-хитови заглавия с артисти от телевизията. Но цялостно не е вярно и по всяко време може да се намерят билети. 

 

Един трик. В най-популярния сайт за колективно пазаруване може да се намерят ваучери по 50% намаление. Не ги пускат, защото са препълнени театрите.

Редактирано 25 февруари, 2017 от Spqr

[Sju]

"Семейство Замза" на ТР Сфумато.

 

По "Преображението" на Кафка. Самата аз съм работила по този текст и съзнавах, че не мога да бъда безпристрастен наблюдател. Имах големи очаквания (награда "Икар" за куклено представление 2016), които за съжаление се покриха единствено откъм сценография. Въпросите, които постановката събуди у мен бяха по-скоро следствие на раздразнението от актьорската игра и въпреки, че представлението беше едва около 50 минути, ми доскуча. Изглежда и останалата малобройна публика не разбра интерпретацията и аплодира вяло финалните поклони.

[Алекс Андреев]

Привет,
Този понеделник посетихме "4-та в леглото" във Военния клуб в Пловдив. Останахме доволни и го препоръчвам. 
Бихте ли ми препоръчали някои други постановки като изключим - "Когато котката я няма", "Досадникът" и последната много прехвалена от И.Сиромахов. 

Поздрави,

[ECC]

Ура!И у наше село дойде театър!

Гледахме "Валят пари" с участието на Христо Гърбов.Постановка на Русенския театър.Хареса ни,макр и в салона на читалището да беше кучи студ.Успокоението е,че през лятото е жега.

В началото на Април ще гледаме "Методът Грьонхолм" с Ники Урумов и Асен Блатечки.

[DenitsaS]

Снощи гледах "Къщата на гнева" по Лорка в театър "Възраждане", режисьор Диана Добрева. Това е една от онези пиеси, които те оставят безмълвен в края, невероятна сценография, костюми и много емоционално изпълнение. Мисля, че последно за сезона ще се играе на 2-ри май, заслужава да се види/преживее:

 

http://theatrevazrajdane.bg/711

 

[Asterisk]

Януари, по Радичков

НТ „Иван Вазов”, представена от класът на И. Христов, отворено и безплатно за всеки

Бях прочела само разказът и дали защото очаквах "по-тежки" герои или поради друго бях изумена, че за пореден път съвременното общество/младеж се обременява с подобен начин на мислене: критика, „учени” чиновници, гражданя и селяни…После прочетох и пиесата, а тя,  представена от млади хора, в тази атмосфера и действителност, изглеждаше така все едно е писана тази година, а е било през 1974.

От трети опит за по-задълбочено вникване в текста от моя страна, зад иронията започна да се прокрадва и нещо мистично, нещо, което преобръща гледната точка и тотално променя отношението,  като нишката прежда, която свързва двамата съпрузи Софрона и Гаврил, като снегът, върху който всичко е записано… Може би е нужно да можем да излезем от зоната на ироничното, за да може да видим каква е символиката на необяснимото.

Необяснимото реши да се включи и в реалния живот. Решавам да прочета подробно сценария една сутрин на терасата (01.06), стигам до моментът, в който тъпанът бие приглушено, нажежава вкочанените (убити) вълци, а после и вика онези мъртви души, отказали да идат в отвъдното. Тъпан биеше в тази сутрин и един циганин отсреща под терасата и звукът му бавно се прокрадваше, сякаш излиза от текста и се материализира в настоящето (да уточня, че това до сега не се е случвало, а циганинът с тъпана се мота два дни и се отказа от свирнята; изгонили го били):

Да споделя и една муза, не знам защо ме привлече най-много там

Междувременно няма как да не си зададе човек въпроса, наблюдавайки контраста между ракиджиеното селско ежедневие и червените пътечки и позлатените обкови в театъра – повод за раздуване на егото, кое от двете предпочита. Нито едното, за мен, липсва ми магията, тя дори в много от филмите липсва, онази, която те кара да забравиш, че отвън е ден или нощ. Тук, като че ли по им се получава.

А като е станало дума  ей тук за късмет и желания, авторът и това е обяснил как се прави: вземаш си листчето с късмета и директно го гълташ без да четеш. Сега остава и аз да пробвам, някои манекенки дори ядели хартия за отслабване, ама още не съм проверила доколко е безопасно поглъщането на голямо  количество късметена диета.

 

ПП: Кюнецът на печката се простираше от сцената чак до третия етаж, върху хората

Препоръчвам я, пиесата е в заглавието