Последният филм, който гледах е...

[randi]

Аз съм доста разочарован от първия епизод на "От полюс до полюс с Уил Смит". Като цяло се подхвърлят тъпи лафчета и се набляга на участниците, като се обръща внимание на някакви подробности на кой колко тежко му било, в какви депресии бил.... Бих казал, че липсват почти изцяло научни факти и материя, която да обяснява и показва нещо за Южния полюс.

[jorocontrola]

преди 7 часа, randi каза:

Аз съм доста разочарован от първия епизод на "От полюс до полюс с Уил Смит".

+1

Жанрът е по-скоро ненаучно-алабален…

Честно казано трудно намирам нещо по научно-популярните канали, което да ми задържи вниманието 😞

[домосед]

Върховният Марти

 

Върховният в случая е Тимъти Шаламе. Такъв не сме си го представяли досега. Марти и останалите студенти от НСА и НАТФИЗ да вземат пример и да си водят бележки как се прави!

Поощрения за Гуинет Полтроу и за сценариста и режисьор Джош Сафди, макар и през цялото време да знаеш какво ще стане накрая.

В американски спортен филм какво различно може да стане накрая?!

Спортът обаче е екзотичен. Пинг-понг. А се мярка и едно прасе. Но не е оранжево!

 

 

 

[Zaro]

Дворецът на Роман Полански

Филмът в IMDB

Оценка в IMDB: 5,5

 

Тотална вакханалия с участието на Оливер Мазучи, Фани Ардан, Джон Клийз, Мики Рурк. Общество на суетата се събира в хотел в Алпите да посрещне 2000 г.  Неизбежно, Y2K, проблемът с компютрите и 2000 г. присъства в разговорите. Филмът няма кой знае каква художествена стойност, но умелото и успешно вплитане на всички прищевки на парвенютата на новото време в лента от час и половина заслужава овации.

А финалът е отличен завършек на филма. 😁

 

 

 

 

[домосед]

И да внимавате с тоя Хамнет. Менте е!

Самото заглавие предупреждава. Напомня за маратонки Adibas или дънки Dolce & Banana.

 

Филмът е женска история, писана от жени, изиграна от жени и насочена единствено (!) към женска публика.

Темите са родилни мъки, вечно отсъстващ мъж, нездравословна среда, болести, епидемии, загуба на дете, всичкото - забъркано в цял казан със суеверия.

Дотук - нищо лошо, стига да го пуснеш на някой арт-фестивал и разпространиш с правилната анотация по специализирани арт-канали.

 

Ама, ако се целиш в по-широка публика и оскарки, какво правиш?

Нещо, което в света на интернета се нарича клик-бейт (примамка за кликване, в случая - за купуване на билет).

Вместо да положиш за отсъстващия мъж произволен моряк, си избираш знаменитост от епохата, която си си харесал. Ако е XVI век (по-късно медицината току виж се усъвършенствала), Уйлям Шекспир е първият, който идва наум. Вече е носил торби оскари на други филми. Шансовете ти са големи*.

 

Озовавайки се извън целевата група на тоя филм, доста се чудих дали изобщо има нещо което да отлича като да ми е харесало. Освен театъра Глобус като декор. Е, има! Кратките изяви на Емили Уотсън и Ноа Джуп. За домашно да ги откриете 😉

 

 

*Не съм обаче сигурен дали по текущите правила за допускане в надпреварата жълта жена режисьор (нищо лично към Клои Джао, чиито предишни филми ценя високо)  компенсира за отсъствието на черен актьор.

[Anna Kalinovska]

Buena Vista Social Club 

За първи път Евър, но пък два пъти в една седмица, за втория от касата ми подариха покана за двама, та заведох и млад украино-руснак от Тольяти. 

С Омара Портуондо и Е. Очоа се бях запознала, когато имаха концерти в НДК и много се изкефих и на двете прожекции.

 

Сега се каня на "Нюрнберг", "Франц" и МЕНАРските, ама с моите зобежки само до "Чужденецът" стигнах.

 

 

[домосед]

По кината върви нов българско-азърбайджански игрален филм, в който забелязваме поне трима участници от отминали сезони на популярно реалити за Капки вода. 

 

3.0 Килограма щастие на Зорница София.

 

От филма научаваме, че сурогатното майчинство било забранено в България (А стига бе! Още малко ще се окаже, че и евтаназията е забранена)

Ако пък за сурогатна майка се хване майка ти, а зетят и тъстът се хванат за гушите чие е бебето, то получаваме остроумен (екстравагантен, Б. Борисов, 2026) сценарий. 

 

Допълнителни бонуси: 

- локации в рибарско селище край Бургас

- индийски танци на финала (спокойно! не е кой знае какъв спойлер)

 

Допълнителни минуси:

- сковано чувство за хумор у сценаристката (същата - режисьорка)

- нелеп вторичен финал (след индийските танци)

 

 

 

[домосед]

Ако видите заглавие на Малката Англия, ще се сетите ли веднага, че произведението е гръцко и, че се визира конкретен гръцки остров?

За гръците може и да си е даденост, че Малката Англия е Андрос, колкото за нас - че Малката Виена е Русе, но за чужденците без допълнителна информация може да се окаже объркващо. И да пропуснат нещо много хубаво, ако не са в настроение за нещо английско. 

 

Филма го издирих, веднага след като изгледах постановката на Диана Добрева в Народния театър. Впрочем оригиналното произведение е роман на Йоанна Каристиани от 1990-те. Оставам с впечатление, че и сценичната, и екранната драматизации са му еднакво верни. От една страна е любовната история и семейната драма на конкретните персонажи, въздигнага до антична трагедия заради неизказани емоции, съседски тайни, пресметливо сватосване, традиционни разбирания и очаквания за житейските роли и не малка доза стечение на обстоятелствата. От друга е портрет на една сплотена в георгафските предели на своя малък остров гръцка общност, от незапомнени поколения свързала битието си с морето. С конкретни за конкретния остров особености, определящи начина ѝ на живот през конкретния период - 1930-те и 1940-те. А именно, че морският профил на мъжете от Андрос - били те моряци, капитани и или собственици на кораби - са далечените плавания. Оттам и паралелите с Англия като бизнес и (предполагаем) начин на живот. Дотолкова, че географски имена като Буенос Айрес, Валпарайсо, Панама, Хонконг, Сурабая, Шанхай, Лоренсо Маркеш са познати даже и на козарчетата, а учителките редовно получават картички оттам от бившите си ученици. Мъжете постоянно отсъстват и за жените остават и копнежите, и отговорността да поддържат и практичната страна на живота, и духа на общността. Включително и в безспирния ред на панихидите за отнетите им от морето близки.

 

 

 

Малката ми магеланска радост е да разпозная поне една от локациите в моя собствен албум от Андрос през една друга епоха.

 

https://photos.app.goo.gl/hzmSX81X5nNLjFNE6

[Zaro]

First they killed my father, Първо убиха баща ми, лентата на Анджелина Джоли за Камбоджа, червените кхмери, идеологията. Брутална картина на идването на власт на може би най-жестокия режим на 20 век. Нашият гид в Сием Реап беше син на родители, убити от режима, и разказа (почти) от първо лице неща, които са извън човешкото възприятие. Филмът, макар и с хепиенд, колкото и условно да е това, е разтърсващ. 

 

 

[домосед]

Само аз ли гледам блокбъстери на IMAX в най-жежките месеци?

Като малък Одисеята - фантасмагория с измислени чудовища и сирени - ми беше много (ама - много!) по-скучна от Илиадата - хроника на истинска война с истински герои.  Одисей го възприемах повече като гръцкия Хитър Петър, нежели гръцкия Магелан. Живите сирени ми се струваха като остаряла алтернатива на високоговорителите, с които ни тренираха за ядрени заплахи. 
Затова и никога не я дочетох даже в сдъвканата версия от поредицата Библиотека за ученика. Откъде да съм знаел, че Калипсо е Чарлийз Терон под прикритие.

 

Сега наваксвам!  

 

 

[antea]

и ние снощи го наваксахме в IMAX-а, абсолютно референтен епос във всяко отношение! иначе всяка твоя дума в поста си я помислих и аз 🙂

[Argentique]

Аз го гледах още първата седмица в Imax. Лошото беше, че прочетох 3-4 отзива из Фейса на хора, чието мнение съм преценила, че мога да вземам под внимание, пък и режисьорът не е случаен, и отидох с торба очаквания за нещо извънредно нечувано и невиждано. 🙂

Те пък (изненада 🙂) не се оправдаха, но поне скучно не ми е било през целия филм, което вече е голям комплимент 🙂

 

Със сюжета съм запозната, чела съм книгата като част от задължителната литература, където е трябвало, пък и съм гледала минисериала на Кончаловски с  Арманд Асанте от миналия век, от който ми се създадоха и визуални спомени. 

Обаче пък хората, с които споделих гледането, нямаха ясна идея за какво става въпрос, и при тях се получиха по-различни възприятия, както установихме на разбора. 🙂

 

P. S. На мен пък "Илиада" ми беше хиперскучна, с някакви чичовци, обикалящи бегом около Троя, което си признах като причина за нежелание да задълбавам в творбата и се изрази в първата ми тройка (трябваше да е двойка) по литература в новата ми тогава гимназия при изпитване за щита на Ахил. 🙂