Последният филм, който гледах е...

[AlexandraKo]

The music of silence 

 

 

 

  За живота на Андреа Бочели и с чудесната игра на Тоби Себастиян и Антонио Бандерас, по автобиографичната книга на самия Бочели.

[AlexandraKo]

 

 

 

 

 

Страхотно изпълнение на Де Ниро , според мен.

Редактирано 18 октомври, 2018 от AlexandraKo

[Radnev]

Тези два филма още парят - от самолета за Мадрид, предполагам??? 🙃

Редактирано 19 октомври, 2018 от Radnev

[домосед]

В хотелска стая е намерен трупът на наемателката с разрязано гърло. Докато оглеждат за улики, униформеният ползва тоалетната, детективът прибира в джоба си банкнотите от портмонето ѝ, а дежурният прокурор си поръчва блюдо със скариди и ѝ го пише на сметката. В такава държава би трябвало да се води разследване, което сочи към политическия елит. Може ли? Докато главният герой, приятелите му и суданските гастарбайтери се опитват да докажат положителен отговор, тези на които им е прекипяло от корупция и беззаконие излизат на площадите ...

 

Убийство в Кайро 

(забележка: този филм не е египетски)

 

 

 

[AlexandraKo]

На 19.10.2018 г. в 12:51, Radnev каза:

Тези два филма още парят - от самолета за Мадрид, предполагам??? 🙃

Не точно , имах си свалени на таблета,💻 за в случай, че няма монитори в самолета, както и нямаше, на полетите от/до Мадрид.🛩️ А филма за Андреа Бочели, си го изгледах на части по време на полетите на Авианка, от самолетското меню, че бяха кратки и не стигаха, като за цял филм.✈️

 

Редактирано 24 октомври, 2018 от AlexandraKo

[iMari]

От мен една комедия и една драма за баланс:

 

Комедията е полска-Atak paniki/Паническа атака.Състоянието на героите няма общо с патологията"Паническа атака",повече върви заглавие от рода на "Холерици в действие".Пъзел от случки и герои,който се сглобява накрая.

 

 

Драмата е австралийско-ирландска - Strangerland.Тук заглавието дава ключа към целият филм.Трагедията в едно семейство идва не от девиантното поведение на децата,нито от свръхчуствителната натура на майката,но от отчуждеността,взаимните обвинения и неразбирането на другия.Този филм някак не ме грабна,въпреки силният актьорски състав,но ми харесаха кадрите със суровата австралийска природа.

 

 

 

[iMari]

На 4.10.2018 г. в 1:08, AlexandraKo каза:

Тия дни в самолета изгледахме Our souls at night с Джейн Фонда и Робърт Редфорд.

Много ми хареса, може би, защото ми е във възрастовата  група :))

Хубавите филми се разпознават независимо от възрастта.Просто и Джейн Фонда и Робърт Редфорд играят(ще използвам един варненски лаф) "като змейове".

[домосед]

Сводка от фестивала за филми по литературни произведнения CineLibri, издание 2018

• На плажа Чезъл

За двама влюбени младоженци в Англия 1962. За първата им брачна вечер, която общо трае шест часа до ненужен и немислим от съвременна гледна точка конфликт. Работата е там, че действието се развива точно в Англия 1962. Обществото е строго класово разделено и двамата нямат общ произход. Има силен обществен натиск кое как трябва да се прави, какво - мъжът, какво - жената. Отделно, че са девствени и не само това, ами и нямат теоретична подготовка кое как се прави. Това е няколко години преди хипарската сексуална революция. Иън МакЮън, който си е писал сам сценария по романа, беше дошъл да си го представи лично. Като отявлен remainer (привърженик на оставнае в Европейския съюз) го дава за пример към каква ретроградна версия на Англия води носталгията на Brexit-арите.

 

 

• Тайното писание

Ирландски, антикатолически, за опропастения живот на една жена, затворена за 40 години в лудница по обвинение в лъжа, че е женена (за протестант на британска военна служба през Втората световна война) и че е убила новороденото си бебе.

 

 

• Липсващото досие

Френски по израелски криминален роман от Дрор Мишани. Венсан Касел като ченге алкохолик разследва изчезването на тинейджър и насочва подозренията си към съседа, частен учител (Ромен Дюрис), недоразбран писател с подозрителна секскуална ориентация. Бащата е вечено отсъстващ моряк, сестрата има синдром, а майката се тресе от стрес до ужас. Същевременно синът на полицая в същата възраст се замесва с парижки наркопласьори на дребно.

 

 

• Човекът, който уби Дон Кихот

За феновете на Тери Гилиъм! Опроверга очакванията за завеяна сенилна боза, снимана 25 години, след като е била замислена в разцвета на силите му с актьори от друго поколение предвид. Вече починали. Завеян и сенилен е героят на Джонатан Прайс – селски обущар, открил на стари години, че е Дон Кихот, след като Кайло Рен (пардон – американецът Тоби) му е дал тази роля в бакпакерска студентска дипломна работа.  10 години по-късно пак се срещат на същото място, където костюмираните фантазии на руския олигарх, купил замъка изобщо не помагат на Тоби да върне лъже-Дон-Кихот в реалността. По-лесно е той самият с целия си здрав разум да се окаже Санчо, макар и по-висок от авторовата спецификация. Но поне – мъж. За разлика от …

Спойлер

женския образ, с който поемат щафетата на никога не умиращия Дон Кихот след нещастната смърт на обущаря

 

 

 

• Чудноватият дом

Тук киното не е съвсем честно към писателя. По-точно – писателката. Агата Кристи. На страницата на романа, всички в семейството на убития гръцки емигрант в Англия милионер Аристид Леонидас изглеждат еднакво заподозрени. И нямат никакво алиби. Но ако от целия актьорски състав, само един е звезда от световна величина, безпристрастното разследване и честният съдебен процес от страна на зрителя се поставят на изпитание.

 

 

• Ще се видим там горе

Този филм на Албер Дюпонтел по романа на Пиер Льометр спечели наградата на фестивала и съм склонен да се съглася с журито. С визия на детска приказка в стила на Мери Попинз среща Хюго след Примирието, се разказва драмата на двама захвърлени на най-долното стъпало на живота демобилизирани клетници от окопите на голямата война, единият – обезобразен; на лошия лейтенант, спекулиращ с ковчези със или без загинали войници в тях (изключително френска тема за черна сатира); и на тъжния баща банкер, загубил сина си.

 

 

 

[домосед]

Милост

 

Историята на Доналд Кроухърст е една от най-куриозните и най-магелански истории за спортни и пионерски предизвикателства през XX век. Магеланска – защото става дума за обикаляне на земното кълбо под ветрила. Само че в посока изток и без никакви спирки на суша. По маршрута на бързоходните търговски клипери – Англия, на юг през Атлантика,  нос Добра надежда, ръмжащите 40 – градусови ширина на Индийския и Тихия океан, нос Хорн, на север през Атлантика, обратно в Англия. Сам! В условия на надпревара с няколко сходни по душа самотни морски вълци. За славата да го направиш първи и за … пари. 5000 лири стерлинги (От 1968 до 2018 инфлацията ги била приравнила на 60 000). Победителят е Робин Нокс-Джонстън. Парите той благородно подарява на вдовицата на Доналд Кроухърст, преди още да се е разбрало с какво точно той ще спечели славата, освен че е изчезнал в последната отсечка и лодката му е открита празна. С измамата, гузната съвест и разклатената си психика. Вместо да обикаля света, той прекарва няколко месеца в радиомълчание, спотайвайки се на едно място в Южния Атлантик, даже слиза на сушата за един малък ремонт, спорадично докладва координати далеч напред по трасето, а всъщност изчаква другите да заобиколят нос Хорн, за да е се включи в надпреварата в последния ѝ етап. Ако се предаде, губи сделката със спонсора си, а ако продължи рискува да загине, защото вече е напълно наясно с липсата си на опит и недостатъците на недовършения тримаран. Планът му е да не бърза да завърши след първите, за да не му подлагат дневниците на задълбочена експертиза, но пък да създаде достатъчно положителна публичност, че да му се отворят възможности за бизнес с тримарани и навигационна екипировка собствен дизайн. За негов лош късмет обаче след финала на Робин Нокс-Джонстън в играта остават трима, но двамата други отпадат (французинът Моатесие решава, че не му се прибира в Европа и обръща към Таити, а на англичанина Тетли му се разпада лодката от претоварване за скорост, а той оцелява в надуваем сал) и на Кроухърст му се очертава да спечели по втория показател – скорост: време от старт до финал. Интересното тук е защо е трябвало да минат 50 години, за да излезе филм по случая. И очевидният отговор е, защото е трудно да се реши дали да бъде възхвален или заклеймен. Той е мечтател и мошеник; авантюрист и будала; изобретател и неудачник, лудетина и отговорен баща. В крайна сметка историята е разказана в духа на опрощението, възможно най-близко с личния му дневник, открит непокътнат в празната лодка. Кроухърст, макар и с ограничен ветроходен опит, е представен като човек, лелеещ да вдъхновява децата си да творят, да изобретяват, да поемат предизвикателства, да управляват свой собствен бизнес, да са независими, да са пробивни и самоуверени, да разширяват хоризонтите си далеч отвъд залива на малкия провинциален град, в който раснат (Тинмът, Девън) и Ла Манша. Измамата е просто крайна мярка на инстинкт за самосъхранение и отговорност към семейството. Но е последвана веднага от сянката на гузната съвест,  след като разбира за корабокрушението на Тетли.

 

 

Не знам защо след края на филма ми хрумна на шега, че „Е, те, тоя да бе живял при соца, не би чудо видял!“. И ровейки в интернет – що да видя. На другарите от съветската кинематография им хрумнало същото, ама не на шега. И заснели своя интерпретация на случая. В тяхната версия Кроухърст е архетипната жертва на капитализма. У него няма и грам мотивация да обикаля света сам с платноходка. Не е негова идея, още по-малко – мечта. Принуден е да го прави от гадните капиталисти, които не само плетат низки схеми да го вкарат в неизплатими дългове и ипотеки, ами зад гърба му трупат приходи от продажна журналистика, пошли промоционални кампании, и (!) манипулирани коефициенти в къщите за залагания, за които той е идеалният кон аутсайдър с потенциал за голям келепир. Неговата единствената цел е да оцелее за да поддържа семейството си, но на емоционалния вик за помощ да преустанови участието си поради повреда и липса на опит, не среща подкрепа дори у жена си. И тя е с тях! Участва даже и в конспирацията да му пратят пари да си ремонтира лодката в Аржентина, което е против правилата. Иначе как ще носи кожени палта. И в света на децата му мечтите стигат дотам, да не изглеждат бедни пред съучениците си. Защото да си беден е най-голямата обида при капитализма. А на олтара на драмата руските сценаристи са успели и преждевременно да удавят Тетли. Че вместо тримаран са снимали с катамаран, може да се обясни, че с такова са разполагали. Но защо е трябвало да намалят и броя на децата от три на две? На третото сигурно не му е излязла изходната виза за снимки в капиталистическа държава. Снимали са на терен в Англия, но изобщо не са си играли да периодизират събитията. В техния филм първото соло обикаляне на света се случва през 1980-те.

 

 

Редактирано 30 октомври, 2018 от домосед

[Rumiana]

На 24.06.2018 г. в 7:22, домосед каза:

Копирам коментара си за филма, който съм дал в друг форум:

Хе-хе, не знаех за руската версия!  Съвсем соц звучи!  😀

[iMari]

преди 37 минути , домосед каза:

И заснели своя интерпретация на случая

Това ме подсеща за легендата,че по време на Студената война,руснаците шпионирайки,успели да отмъкнат чертежите за модел на БМВ и по тях сътворили....Москвич.🙂Горе-долу това са направили и с историята на Доналд Кроухърст.Интересен и противоречив образ,с неговия случай се занимават дори уфолозите,писала съм някъде по-нагоре в темата.

 

 

 

[seagull_29]

На 23.10.2018 г. в 20:52, домосед каза:

Убийство в Кайро 

(забележка: този филм не е египетски)

 

 

 

Хареса ли ти? Аз го бях гледал на друг фестивал преди, и бях малко раздвоен.

[seagull_29]

Аз тематично гледах Halloween 🎃🔪

 

*спойлер*

 

Голямо рязане и стреляне падна, но за съжаление, не успях да намеря разликата с останалите от поредицата. Празненства, духове, и маскиран убиец, който не се крие на улицата, защото всички други приличат на него. И разчистване на сметките с героинята от първите филми, 40 години по-късно. Е, и? 🐥

[домосед]

преди 12 минути , seagull_29 каза:

Хареса ли ти?

да

[iabulka]

Бунтовник в ръжта / Rebel in the Rye

 

Разказва за живота на Дж. Д. Селинджър - автор на "Спасителят в ръжта" - за ужаса от войната, за изгубената любов, за борбата да бъде издаван, и не на последно място - за цената на славата.

 

 

[giafil]

 

[Radnev]

На 9.06.2018 г. в 10:24, Емика каза:

The Way Back / Бягството (2010)   

Пътешественици по неволя. Тръгват от Сибир, където са заточени, и поемат дългия път към свободата, прекосявайки Сибир, пустинята Гоби, Тибет и Хималаите, за да стигнат до Индия. Поход от около 6500 км.

Режисьор : Питър Уеър
В ролите : Колин Фарел, Ед Харис, Марк Стронг, Деян Ангелов, Николай Мутафчиев, Йордан Байков, Сарша Ронан, Валентин Ганев, Джим Стърджис, Антон Трендафилов.

 

The Way Back.

 

Гледах го миналата вечер и ми е много трудно да го определя като жанр.

Филм за войната, оцеляването и приключението може би.🙄 

Всъщност, приключението в случая е страховита драма, свързана с оцеляването в дивата пустош при най-различни условия. Mестата, през, които минават героите са повече от запомнящи се. От лютата сибирска зима и безкрайната руска тайга, през пясъчно-каменната пустиня "Гоби", та чак до Хималаите, че и отвъд. Не случайно при заснемането на филма дейно участие взема и National Geographic. 

Пътешествието е толкова дълго, че спокойно по историята може дa бъде създадена трилогия от рода на "Властелинът на пръстените". А най-невероятното е, че е по действителен случай. 😲

Част от сцените са заснети в България.😀 Присъства пещерата "Проходна" (Очите на Бога) и няколко български актьора, вкл. Захари Бахаров.

Филмът има силен заряд и поне на пръв поглед потенциал да се мери дори с "The Revenant" на Инярито и Ди Каприо.

От един момент обаче сякаш действието леко се разводнява, а и определянето на главния персонаж е много трудно. Това би трябвало да бъде полски офицер от руската армия заточен в Сибир, само заради произхода си. В същото време  героите на Ед Харис и Колин Фарел са много по-запомнящи се. Може би, заради характера на персонажите им, а може би и заради самите актьори? Дори бих казал, че след "Омарът" и "В Брюж", това е третата най-силна роля на Фарел. 

Филмът е хубав и ако обичате подобна тематика - войната, затвора, бягството, оцеляването, премеждията, моралният избор, определено ще ви хареса.👍

 

Редактирано 3 ноември, 2018 от Radnev

[giafil]

Благодаря Radnev и Емика, определено ме заинтригувахте и ще го гледам...:-) 

Редактирано 3 ноември, 2018 от giafil

[Goal & Boss]

„Шофьор на такси“

Кодът на филма е зелено.

Зелено като такситата в Южна Корея през 1980.

Зелено като майската природа.

Зелено като униформите на войниците, които избиват студентите.

 

Нд, 11 Ноември 2018   ДОМ НА КИНОТО   18:00

Ср, 14 Ноември 2018   ДОМ НА КИНОТО   18:00

 

 

[Radnev]

"Hostiles"

Този филм си го набелязах още от момента, в който @Радо качи трейлъра му в темата🍻.

 

И ето, че дойде момента да го изгледам.

Действието се развива в самия край на т.нар. "индиански войни", след които коренното население на Америка е изпратено в така злополучните резервати. Пенсиониращ се офицер (Бейл) е натоварен да екскортира до Скалистите планини болен индиански вожд, в едно със семейството му. На младини вождът заедно със воите кучета-войни е извършил не едно и две злодеяния срещу белите. А Бейл и неговата кавалерия са им върнали всичко десетократно... В действието се намесва и млада вдовица от прерията, чието семейството е избито от банда все още вилнеещи команчи. 

Крисчън Бейл е сред любимите ми актьори, а преди има-няма 10 години вече бе направил филм за Дивия запад. Така, че очакванията ми бяха филмът да е нещо от рода на "3:10 за Юма", само че този път без Ръсел Кроу.😀

Е, очакванията ми не се оправдаха.🤨

"3:10 за Юма" е страхотен филм и го препоръчвам на всеки👍. Въпреки сериозността си, той представя Дивия запад в неговата по-скоро романтична светлина.

"Hostiles" представя Дивият запад в неговата брутално-сурова светлина. Той е място, където човешкия живот не струва почти нищо и всеки решава проблемите си с помощта на оръжието. По-силният убива по-слабият и това е най-нормалното нещо на света. 

Героите са натоварени с много тежка история и личностни драми.

Филмът е тежък и е много близък, като излъчване до "True Grit/Непреклонните" на братя Коен, който отново представяше Дивия запад от към неговата лоша страна и през вече не толкова близката 2010г. имаше цели 10 номинации за Оскар.

По мое мнение "Hostiles" е "оскаров" филм, който ще мине по стъпките на "True Grit" (10 номинации, но нито една награда).😮

Ако харесвате Дивия запад или Крисчън Бейл - не го пропускайте. Ако нито актьорът, нито онова време ви е влязло под кожата -  решавайте сами.😉

 

П.П. Режисьор е Скот Купър ("Черна служба" с неразпознаваемия Джони Деп / "Лудо сърце" - от 2009г. с Джеф Бриджис, не онзи другия с Кейдж😉 / Out of the furnace - "Извън пещта" Бейл/ Харелсън - според мен най-добрата роля на Уди въобще.😀). Абе все стойностни филми, които препоръчвам.👍

 

Редактирано 5 ноември, 2018 от Radnev

[домосед]

На 3.11.2018 г. в 18:45, Radnev каза:

The Way Back.

Цитирам, какво съм си записал като коментар, когато съм го гледал при излизането му:

 

"Бягството" бил сниман в България. Не, че разпознах Вакарелска Средна гора в ролята на сибирска тайга, де. Но появата на  Захари Бахаров в ролята на полскоговорящ бръснатоглав чекист-следовател с вензели на старши лейтенант от пехотата, образец 1935, ми подсказа да поразровя. Играят разни звезди от рода на Ед Харис в ролята на американец, и Колин Фарел в ролята на руснак, криминален престъпник, водколюбец, с татуирани Ленин и Сталин на гърдите. Даже и да си велик режисьор, стъпиш ли на руска територия трябва много да внимаваш да не се дискредитираш пред целия източноевропейски пазар с небивалици от културно естество. Питър Уиър в случая е на косъм да я мине фатално тая граница. Без да броим няколко плакатно-сантиментални моменти. Логично обяснение как тоя поход без храна, вода и поддръжка от местното население (освен в Тибет) е успял (поне за някои от участниците) не се дава. Чак после, като умрял авторът на книгата Славомир Равич, се разбрало, че не била мемоарна, защото него самия го били освободили руснаците от лагер 1942. Все пак добра идея е да се разкаже на общата публика, че не само в Германия, а и в Русия е имало концлагери.

 

Новото, което забелязвам сега в трейлъра е, че във филма е играла и Сърша Ронан, която продължавам да възхвалявам за "На плажа Чезъл" и няколко други изяви през последните години. Пещерата Проходна, изглежда, съм я проспал 🤔

[домосед]

Ключовият момент в тоя трейлър за първите 5 секунди - този фонтан и входът към апартамента на домашния психиатър ги имам в личната си фото-колекция от Екс-ан-Прованс. Както и още много фонтани и входове, които се мяркат въс филма. Останалото няма значение да се помни в подробности. Жерар Депардьо (в силуета си отпреди 13 години) е спасен от удавяне клошар, който се намъква в живота на спасилото го буржоазно семейство, заяжда се с мъжа, спи и с жената, и любовницата, и вкарва докторите и художниците в правия път, така че краят да е щастлив за всички.

 

 

 

Моите кадри:

 

[домосед]

преди 1 час, домосед каза:

Жерар Депардьо (в силуета си отпреди 13 години) е спасен от удавяне клошар

P.S. От клошаря обаче научаваме да внимаваме с камембера. Трябвало да пише само De Normandie, а не Produit de Normandie, за да сме сигурни, че и млякото е от Нормандия 

Редактирано 6 ноември, 2018 от домосед

[giafil]

домосед  ме провокира да си спомня за ето този филм, не е последният който гледах, но е един от филмите които остават в съзнанието за дълго време....

 

Препоръчвам го особено на тези които са се запътили към пустинята Wadi Rum в Йордания...плюс турската железница...плюс още много неща свързани и с това, че ако си гост на бедуин косъм не трябва да падне от главата ти....

P.S. провокацията не беше свързана със сиренето и Produit de Normandie ....;-))))

[домосед]

Криминален, умерено-фантастичен филм. Умерено, защото "фантастичната" идея е, че светът е загубил анонимност и за всеки човек се води електроен запсис кой е, какъв е, къде кога ходи и какво прави. После погледнах в timeline-а си на google.maps да се уверя, че това изобщо не е фантастика. Само дето на тия във филма записващото устройство са им очите, а не телефоните. Страничният ефект е, че за да си уредиш алиби, ако спиш не с когото трябва или убиеш някого, ти трябва да си наемеш хакер да ти изтрие части от записа и да закърпи дупките с нещо друго. И на тебе, и на свидетелите. Иначе на теория само властите имат достъп до записите ти и могат да те разследват. Но всеки срещнат на улицата ти вижда основните лични данни. Интригата настъпва, когато самият хакер (Аманда Сейфрид с черна перука) е заподозряна в убийство, а детективът под прикритие (Клайв Оуен) е склонен да се подаде на човешкия фактор и да ѝ окаже някакво доверие.  Неочакваният край е, че 

Спойлер

вместо двамата да обединят сили срещу системата или за бягство от нея, те откриват истинския убиец в рамките на системата. Anticlimax