Последният филм, който гледах е...

[T.E.Lawrence]

На 23.10.2018 г. в 21:52, домосед каза:

Убийство в Кайро 

(забележка: този филм не е египетски)

 

 

 

Резюмето ме заинтригува, ама не успях да го открия в интернет. 😞 

[Radnev]

преди 7 часа, giafil каза:

домосед  ме провокира да си спомня за ето този филм, не е последният който гледах, но е един от филмите които остават в съзнанието за дълго време....

 

Препоръчвам го особено на тези които са се запътили към пустинята Wadi Rum в Йордания...плюс турската железница...плюс още много неща свързани и с това, че ако си гост на бедуин косъм не трябва да падне от главата ти....

P.S. провокацията не беше свързана със сиренето и Produit de Normandie ....;-))))

Ех, как ме нацели само. Тази неделя заминаваме за Йордания😁.

Е, за съжаление няма да е с турската железница, а с тъпия аероплан, но пак става.

А филмът ще го гледам задължително😀.

 

[Radnev]

"Призови ме с твоето име / Call me by your name".

 

Съвсем неочаквано за мен, реших да отделя няколко часа от живота си на романтичен филм. 

След дълго ручкане в "нетпространството" попаднах на "Призови ме с твоето име / Call me by your name".

Филмът е със сериозна киноистория, като получава "Оскар" за адаптиран сценарии и номинация за "Най-добър филм". 😀

Филмът започва малко семпло.

Действието е бавно. Годините са 80-те. Богато еврейско семейство прекарва лятото във вилата си, която се намира в дълбоката италианска провинция. Пълно е с малки фиатчета, доста хора все още карат колелета. Главата на фамилията е професор и се занимава с история и археология. Като негов аспирант (или нещо подобно) във вилата пристига млад, строен американец (Оливър). Много наперен, много начетен, на моменти дори арогантен. Истински мачо. Всички местни девойки са луди по него, а семейната идилия е пълна. Синът на професора (Елон) тайно му завижда, а мачото се държи доста пренебрежително към него....

Още на този етап в действието започват да се забелязват леко съмнителни нещица.

Синът на професора е един слабичък красив момък, който твърде често се разхожда голичък (айде полуголичък😉). Мачото американец ходи с едни къси гащенца, но хайде през 80-те може би са ходили така. Някои от  движенията му също са леко странни, напр. начинът, по който слиза от колелото.

И там някъде романсът избухва ...... и той е хомосексуален. Или казано с други думи това е любовната история на двама хомосексуалисти.

Нямам нищо против различието в каквато и да било негова форма. В това отношение искам да подчертая, че съм един от малкото оценили "Лунна светлина", който отново е за хомосексуалисти и то черни! И филмът е много силен - напълно заслужил наградата "Оскар" за "Най-добър филм".

"Лунна светлина" обаче имаше своето много силно социално послание, а "Призови ме с твоето име", поне според мен, няма никакво послание.🤨 Това е една любовна история и нищо повече. Ако подобни филми заслужаваха номинации за "Оскар" и то в категория "Най-добър филм", може би "Яж, моли се и обичай" на "хубавата жена" Робъртс, трябваше да вземе десет🙄.

В крайна сметка романсът между двамата влюбени се получава, но не и без перипетии. След като в началото нещата тръгват добре, Оливър решава да се отдръпне от Елон. Елон от своя страна започва да разгулничи с девойки, а Оливър тайно страда. После двамата влюбени се събират, а Елон разкарва приятелката си, която може би също страда, но на режисьора не му пука особено и просто я разкарва на счупеното и италианско колело, облечена в червена рокличка.😁

И за да има поука за зрителя, в самия край на филма, бащата на Елон, който също се оказва хомосексуалист, съветва сина си да граби с пълни шепи от живота, възползвайки се от младото си, стройно тяло.

Какво е отношението на майката към целия казус, свързан с баща и син, остава напълно неизяснено, но пък на кого ли му пука на фона на тази грандиозна любовна сага.👍

Редактирано 6 ноември, 2018 от Radnev

[домосед]

преди 34 минути , Radnev каза:

"Призови ме с твоето име / Call me by your name".

Не мога да се сдържа веднага да не репликирам с коренно различно мнение. Вече публикувано тук 😉

Не би ми хрумнало да търся сравнение с други филми за хомосексуалисти, още по-малко - да меря социално послание като някакъв фактор за оценка. Ако ще се прави сравнение, то ще е с други любовни истории. Което пак не е съвсем редно, защото това и любовна история не е, а история за юношеско израстване и сексуално себеоткриване. В моя случай сравняването се получило по съвпадение. Ето какво съм писал за два филма гледани в един и същи ден в разгара на тазгодишната кампания по оскарите

 

 

 

Равносметката е, че никой от двамата не взе оскар 🙂

 

А на Call me by your name единственият кусур е преводът на заглавието. "Призови ме" е високопарно и не идва отникъде от филма. Те просто си измислиха закачка да си викат помежду си с името на другия.

[giafil]

преди 10 часа, Radnev каза:

Ех, как ме нацели само. Тази неделя заминаваме за Йордания😁.

Е, за съжаление няма да е с турската железница, а с тъпия аероплан, но пак става.

А филмът ще го гледам задължително😀.

 

Radnev ако имате време отидете да видите турската железница, казва се Hejaz Railway Train of Wadi Rum и си струва ходенето...https://www.atlasobscura.com/places/hejaz-railway-train-wadi-rum

 

[luba_rizova]

"Бохемска рапсодия" . Няма как да не ми хареса филм, изпълнен с песните на Куин. Имам забележки към избора на актьора за ролята на Фреди , нещо не ме и кефи как се справя, но филма ми хареса. Та, за всички фенове, гледайте го. 

[Radnev]

@giafil -  Железницата е по пътя ни, а ние обичаме историческите места😀. Затова, че няма как да я пропуснем.🍻 

-----------------------------------------------------------------------------

@домосед - Прочетох коментарите, които си дал за "Lady Bird" и "Call me by your name" и съм склонен да се съглася с тях. От твоята гледна точка, филмите вече започват да придобиват смисъл и в моите очи. 😁

"Lady Bird" не съм го коментирал, но ако бях, със сигурност нямаше да бъда ласкав. А го очаквах с голям интерес. Няколко номинации от американската гилдия, където нерядко интересите надделяват над качеството, независима продукция, жена-режисьор ...😲

Изгледах го зорлен и с нищо не ме грабна, така че просто го пропуснах покрай ушите и очите си.

"Phantom thread" - Как можа така да го урочасаш Даниел Дей Люис??? ("сериозно стискам палци последната му роля да не бъде оценена, за да не ми се налага да гледам филма за скритите послания в шевовете на роклите". ) След като дадоха оскара на Гари Олдман, за ролята на дъртия британски алкохолик, по-щастлив ли си?😁 

Не, че Гари Олдман не заслужааше, но както ти е писала и @Rumiana "Сега да ти кажа и че във  Phantom thread  Даниел Дей Люис играе като господ!  Иначе филмът не е филмът на мечтите ми, но само заради него си струва!"👍

И тук нека се върна към социалното послание и филмите. Според мен всеки филм трябва да има някакво послание, какво ще бъде то е друг въпрос. Колкото по-силно послание, толкова по-силен филм.

Е, някои филми могат да минат и без силни послания. Кино заради самото кино. Но актьорите трябва да играят като Господ ... или поне като Даниел Дей Люис.😉

 

 

 

 

 

 

[домосед]

преди 5 часа, Radnev каза:

Как можа така да го урочасаш Даниел Дей Люис??? 

Ти да видиш. Вуду приятелят на @Георги Матеев от Того има още много да учи 😎

 

[домосед]

За литература и клуб, тоест - за клуб по четене на литература и ядене на баница от картофени обелки, се говореше и във филм №1, който изгледах в конака (Разбирай: на борда да Airbus 330-300 TC-JNI "Konak") Филмът се казва The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society и привлече вниманието ми с името на острова. Не помня да съм гледал нещо друго, снимано там. Намира се близо до нормандския бряг срещу магазина за шербургски чадъри на Катрин Деньов (ref. друг филм от 1960-те). Тук действието се развива през 1940-те. По време на окупацията грънзанчани гладували. Било забранено да се яде свинско, защото било забранено да не си предал на Третия Райх всичките си свине в замяна на картофи. Което обяснява съставките на баницата. За сравнение - в Ирландия през 1840-те са гладували заради проблем с картофите, а не със свинското/пастите. Но най-късата клечка останала у някакви украинци, които хем си изгладували гладуването при Сталин през 1930-те, хем през 1940-те Хитлер ги пратил на Гърнзи да строят на ангария бункери в стил баухаус без включени баници от картофени обелки в хранителната разкладка. Това пък разкървило сърцето на една от островитянките, която

 

Спойлер

тъкмо го си била отдала на немския военен лекар (в метафоричния, а не - хирургичния смисъл).

 

На главната героиня, млада писателка от лондонския следвоенен културен хайлайф, ѝ трябваше половин филм да разплете с най-досадно душене и бъркане в хорските работи, без да са я канили за повече от едно литературно четене, до това разкритие. Но ѝ оставаха още за половин филм тайни плюс разправии за морала и тракането на пишеща машина с различни хазяйки плюс избор на мъж между свинаря от Гърнзи и американския военен корепсондент с апартамент на Пето авеню с пряка гледка към Сентрал парк. Пак за сравнение - от кулата на Тръмп гледката е коса. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 8 ноември, 2018 от домосед

[Травеолани]

преди 5 часа, домосед каза:

За литература и клуб, тоест - за клуб по четене на литература и ядене на баница от картофени обелки, се говореше и във филм №1, който изгледах в конака (Разбирай: на борда да Airbus 330-300 TC-JNI "Konak") Филмът се казва The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society и привлече вниманието ми с името на острова. Не помня да съм гледал нещо друго, снимано там. Намира се близо до нормандския бряг срещу магазина за шербургски чадъри на Катрин Деньов (ref. друг филм от 1960-те). Тук действието се развива през 1940-те. По време на окупацията грънзанчани гладували. Било забранено да се яде свинско, защото било забранено да не си предал на Третия Райх всичките си свине в замяна на картофи. Което обяснява съставките на баницата. За сравнение - в Ирландия през 1840-те са гладували заради проблем с картофите, а не със свинското/пастите. Но най-късата клечка останала у някакви украинци, които хем си изгладували гладуването при Сталин през 1930-те, хем през 1940-те Хитлер ги пратил на Гърнзи да строят на ангария бункери в стил баухаус без включени баници от картофени обелки в хранителната разкладка. Това пък разкървило сърцето на една от островитянките, която

 

  Скрий

тъкмо го си била отдала на немския военен лекар (в метафоричния, а не - хирургичния смисъл).

 

На главната героиня, млада писателка от лондонския следвоенен културен хайлайф, ѝ трябваше половин филм да разплете с най-досадно душене и бъркане в хорските работи, без да са я канили за повече от едно литературно четене, до това разкритие. Но ѝ оставаха още за половин филм тайни плюс разправии за морала и тракането на пишеща машина с различни хазяйки плюс избор на мъж между свинаря от Гърнзи и американския военен корепсондент с апартамент на Пето авеню с пряка гледка към Сентрал парк. Пак за сравнение - от кулата на Тръмп гледката е коса. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много ми хареса този филм! Много мой тип 🙂

[домосед]

Американски животни  го избрах от каталога на Turkish, за да попълня колекцията си от филми, за които left(original_title, 9) = “American ”. Този е 12-тият екземпляр. Четири пишлемета студенти в Кентъки решават да откраднат ценни книги от библиотеката на университета Трансилвания в Лексингтън (!), да ги дадат за оценка за автентичност в аукционна къща в Ню Йорк (!!) и да ги продадат на черния пазар в Амстердам (!!!) за 33% от пазарната цена, изчислявана в двуцифрена сума в милиони долари. Като в процеса обезвредят една библиотекарка с електрошоков пистолет и изолирбанд. И защо? Не толкова за милионите, колкото за да се направят на интересни, докато не им е отлетял безинтересният живот. Действието се развива през 2004, а във филма са включени съвременни документални интервюта с порасналите им версии след излизане от затвора в настроение „разкаяли се“. И на техните, и на библиотекарката в настроение „разочарование“ и „безпокойство“ накъде отива светът. Най-ценното във филма, както и в реалния живот са книгите – издания от 1830-те на албумите с рисувани изображения на северно американските птици от Джон Джеймс Одюбон. Събуди голям интерес да ги намеря и разгледам подробно. А най-смешното – подготовката на операцията от фалшивите контактни лещи до прякорите, заети от Глутница кучета на Тарантино, без никаква мисъл какви телефони и имейл адреси да бъдат ползвани. Пълният паникьосан провал на акцията даже и смешен не е.  

 

 

 

[Rumiana]

Преди 1 час, домосед каза:

...албумите с рисувани изображения на северно американските птици от Джон Джеймс Одюбон

Даа, рисунките на Одюбон в албумите са страхотни - и на мен това най-много ми хареса във филма! 🙂

[searus]

Аз да не се изложа пак, че съм пропуснала нещо, но да си похваля един корейски режисьор, който ми попадна в полезрението с Madeo, а без да знам, попада втори път със Snowpiercer, който вече е малко поамериканизиран и покапитанчен (Chris Evans в главната роля, който бил пък известен като Капитан Америка), обаче доста харесвам дистопии, а мисля, че Тилда е невероятна тук, та като цяло доста си допаднахме с Joon Ho Bong и мисля да му обърна още внимание. Трейлърът на втория изобщо не смятам, че предава странната атмосфера на филма и по-добре не го гледайте 😁

[giafil]

 

[домосед]

Усетихте ли го да се задава?

Това, което ви чака в темата за филмите, след както прелетях в Нигерия?

Целия ноливуд ще ви го разкажа 😎

 

Започвам с политическия трилър "Ако стана президент" (на Федерална република Нигерия)

Главният герой е от партията на младите идеалисти (разбирай - умните и красивите), които повеждат изборна кампания срещу силите на корумпираното статукво. Достигат до сърцата на младата (като средна възраст и начин на мислене) нация през социалните мрежи и чрез финансиране от тълпата (crowd funding, англ.). Следват 120 минути мръсни номера - блъскат го с камион, оптиват се да го обърнат на своя страна, вадят му кирливи ризи (че е забременил жена си седмица преди брака), прикрепят му в партията компрометирани провокатори, хващат бивше гадже да се оплаква по телевизията, че я бил изнасилил, блокират регистрацията на избирателите му, правят му изкуствен дефицит на гориво за предизборните му автобуси, размахват расовата карта, размахват религиозната карта, провокират фалшиви протести от негово име, окървавяват със стрелба истинските, постатвят дъщеря му в инвалидна количка. Успяват да го разколебаят само временно обаче. И в кулминационния момент [SPOILER ALERT!, SPOILER ALERT!, SPOILER ALERT!], когато пращат снайпер да го застреля, докато държи реч, посланието на речта е толкова силно, че печели за каузата и самия снайпер. Оттук нататък остава на Избирателя да реши след финалните надписи.

 

 

 

[Asterisk]

Преди време попаднах на филм от ТВ по разказ на Дик. Леко постничък, но пък ме грабнаха детайлите, взаимствани от едноименния разказ. Тази вечер Агентите на щит по Диема,  в ролята си на фоново озвучаване, и те загатнаха някакви подобни идеи – издирваха телепати престъпници, които можели да контролират поведението на другите. Та реших да споделя моите сходно-жанрови находки, особено след като и на живо 2 пъти в автобуса се засичаме с познати в най-неочаквания момент и без да се забележим взаимно се оказваме на една седалка, еднакво шокирани. Та, какво ли щеше да е ако в тоя свят и  такова чудо има, може би войните няма да са същите. Музиката през цялото време ми се струваше като взета от другаде и лепната на случаен принцип, натрапчиво

 

разказът

 

 

 

[Rumiana]

Juliet, Naked

 

 

Много добър, препоръчвам.  🙂

[Румяна]

 Бохемска рапсодия.  Удоволствие и тъга. 

[домосед]

На 11.11.2018 г. в 22:06, домосед каза:

Целия ноливуд ще ви го разкажа 😎

Изобщо не се шегувах! 

 

Да си дойдем на думата. От интелектуални политически драми на задкулисието се прехвърляме на чистопробен гангстерски трилър в африканска тоналност. И то много добър! Признавам си, че тоя филм ми хареса без място за предразсъдъци. Изобщо не го коментирам снизходително. Само от време на време озвучаването изпадаше на традиционно българско ниво, но съвсем за кратко. И тук има оядени политици, корумпирани полицаи, наплашени охранители. Също – знахари, заклинания, кокоши жертвоприношения, разбити ченета и колена, ковчези с двойно сатенено дъно под автентично разлагащи се трупове, пачки долари в септични ями, златни ланци, черни джипове, пищни пиршества, мръсни зандани, прокурорски хватки, изнудвания, наркотици, елитни проститутки. Царят в заглавието (оба на езика йоруба) е една желязна дама. Сола Собовале пълни екрана 165 минути! Срещаме я във върха на кариерата ѝ като кръстник на всички лагоски гангстери, на когото се полагат 40% от цялата подземна дейност. С които средства тя оперира по семейни и политически проекти. И оттук започват предизвикателствата – и от напиращите да пробият по-малади нахакани гангстерчета (играят ги автентични рапъри), и от неблагодарни държавници, и от неподкупни служители на финансовата полиция. Най-хубавото е, че края не можех да очаквам какъв би бил, защото нямам (още) добра представа каква е културата и какво се смята за хепи енд в ноливудските филми. Такъв герой като нея, който освен че обича децата си (и се опитва да ги научи на занаята с половинчат успех) има само грехове, може ли да се приеме за поне частично положителен и да му се отреди оцеляване. Камо ли пък победа. Тя е лишена от всякакви алтруистични импулси и даже за Робин Худов тип крадец не би могла да мине. Но тук явно се гледа друго. Има неписана етична градация на греховността по скалата на честта и респекта. И драматичният финал е,

Спойлер

че възниква някаква духовна връзка на взаимно уважение между нея и единственият добър по западните стандарти – честния следовател – който, сам – разочарован от вездесъщата корупция, ѝ подава ръка, за да се измъкне от лешоядите. След което идва един глуповат епилог за доизяждане на пуканките, че тя си връща короната и продължава да движи бизнеса от трон в изгнание (Бруклин), а всички конкретно замесени по-лоши от нея си получават заслуженото.

Залата беше пълна и реакциите бяха бурни и емоционални като в театъра Глобус по Шекспирово време. Допълнително, че се споделяха и на света отвън чрез съвременни комуникационни технологии и портативни устройства.

 

 

 

[prozium]

Тамън се прибирам от киното, където гледахме Bohemian Rhapsody. Бях с огромни предубеждения ( по радиото чух филмов критик, който се изказа лошо за филма, сценария и играта на актьорите ).

Филмът е разтърсващ. Фен съм на Queen и съм силно пристрастен, но затова и критичен. Въпреки, че някои моменти са нарочно отдалечени от реалността и биографичността им бяга много силно, въпросните моменти си бяха нужен похват - къде да спестят време и да не се впускат в излишни подробности от реалната история, къде за да е малко по-зрелищно представянето.

Ако обичате хубавата музика - препоръчвам го горещо. 

Rami Malek ми беше познат от Mr Robot, но не мислех, че може да се натовари с толкова сериозна роля. Успя да ме изненада, не само се справя, а дори го прави блестящо - мимики, жестове, дори играта на мускулите по челюстите, когато пее са почти идентични с тези на Фреди.

Най-голямото разочарование беше публиката в киното - никой не пееше, никой не пляскаше или пък не тактуваше с We Will ROCK You. Нямаха сърца хората ...

 

[akair]

И аз гледах Bohemian Rhapsody тези дни. За мен филмът е доста добре направен - неусетно минаха 140-те минути. Отдавна не съм виждал друг филм, за който хората в киното да говорят преди и след прожекцията.

[iabulka]

19 hours ago, домосед said:

Изобщо не се шегувах! 

 

Да си дойдем на думата. От интелектуални политически драми на задкулисието се прехвърляме на чистопробен гангстерски трилър в африканска тоналност. И то много добър! Признавам си, че тоя филм ми хареса без място за предразсъдъци. 

Сега видях, че този филм го дават и в кината в Гана. Както и по телевизията - филмите са предимно от Нигерия. Трябва да намеря време да отида да го гледам.

[домосед]

Свети Джак е стар филм, който малко днешни хора изобщо биха понечили да гледат. Даже и когато е бил актуален, темата не е била чак толкова привлекателна. Разправя се за бял сводник в Сингапур. Какво може да има в това? А аз го бях търсил безуспешно няколко години по видеотеките, след като прочитането на романа. А ето, че наскоро някой го е качил целия в тюбата. И никой не му се е заял за авторските права. Историите на героите на Пол Теру често ме трогват на най-различни нива. А Джак Флауърс е един от най-милите на душата ми. Второ поколение италиански американец, избрал да пробие в тръгнала по своя собствен път затънтена бивша британска азиатска колония, където са го захвърлила рулетката на живота и световните събития. Познайник и любимец на половината град (освен на някои конкретни гангстерски триади с болна страст към татуировките), чувстващ се еднакво комфортно и в Рафълс сред изпуснали парахода за острова си колонизатори, и в Чайна таун сред двойно осчетоводяващи сделките си търговци на ориз и други продоволствия, и сред криещи алкохола в пазвата си тамилски бачкатори, и сред работничките на чаршията на любовта, и на пазара край реката. Срещаме го на фронтовата линия между мечтите и кризата на средната възраст. Надхвърля 50, приятелят му връстник умира просто от износване, семейната фаза от живота му е приключила, а пробивът за завръщането в Бруклин на бял кон/яхта не се задава никакъв. Освен ако не продаде и душата си и не се захване с поръчки отвъд етичните норми на собствения си занаят. В който сам по него си няма нищо неетично. Доставката на интимни удоволствия (по цветен каталог) е услуга за обществеността като всички други. И както във всеки друг бизнес, трябва да го работиш със сърце, за да си поддържаш клиентелата (предимно бяла). Но и пазарът не седи на едно място, а се променя с международното положение. И ти рискуваш сам да престанеш да го разбираш. Но всичко това е 1:1 с книгата. Каква стойност добавя филмът? Поне две много важни неща! Първо - великият Бен Газара прави една от най-малко известните си, но най-велики роли. Героят сякаш за него е измислен. И второ – Питър Богданович е заснел целия филм на терен в Сингапур. Тогава. През 1970-те! Много малко западни продукции (ако изобщо) са допуснати да снимат там след тази. Даже и да се клели в децата си, че няма да разправят за бели сводници.

 

 

[FlyTraveler]

преди 15 часа, домосед каза:

Свети Джак е стар филм, който малко днешни хора изобщо биха понечили да гледат. Даже и когато е бил актуален, темата не е била чак толкова привлекателна. Разправя се за бял сводник в Сингапур. Какво може да има в това? А аз го бях търсил безуспешно няколко години по видеотеките, след като прочитането на романа. А ето, че наскоро някой го е качил целия в тюбата. И никой не му се е заял за авторските права. Историите на героите на Пол Теру често ме трогват на най-различни нива. А Джак Флауърс е един от най-милите на душата ми. Второ поколение италиански американец, избрал да пробие в тръгнала по своя собствен път затънтена бивша британска азиатска колония, където са го захвърлила рулетката на живота и световните събития. Познайник и любимец на половината град (освен на някои конкретни гангстерски триади с болна страст към татуировките), чувстващ се еднакво комфортно и в Рафълс сред изпуснали парахода за острова си колонизатори, и в Чайна таун сред двойно осчетоводяващи сделките си търговци на ориз и други продоволствия, и сред криещи алкохола в пазвата си тамилски бачкатори, и сред работничките на чаршията на любовта, и на пазара край реката. Срещаме го на фронтовата линия между мечтите и кризата на средната възраст. Надхвърля 50, приятелят му връстник умира просто от износване, семейната фаза от живота му е приключила, а пробивът за завръщането в Бруклин на бял кон/яхта не се задава никакъв. Освен ако не продаде и душата си и не се захване с поръчки отвъд етичните норми на собствения си занаят. В който сам по него си няма нищо неетично. Доставката на интимни удоволствия (по цветен каталог) е услуга за обществеността като всички други. И както във всеки друг бизнес, трябва да го работиш със сърце, за да си поддържаш клиентелата (предимно бяла). Но и пазарът не седи на едно място, а се променя с международното положение. И ти рискуваш сам да престанеш да го разбираш. Но всичко това е 1:1 с книгата. Каква стойност добавя филмът? Поне две много важни неща! Първо - великият Бен Газара прави една от най-малко известните си, но най-велики роли. Героят сякаш за него е измислен. И второ – Питър Богданович е заснел целия филм на терен в Сингапур. Тогава. През 1970-те! Много малко западни продукции (ако изобщо) са допуснати да снимат там след тази. Даже и да се клели в децата си, че няма да разправят за бели сводници.

 

 

Като чух историята на един от героите във филма как известният от гражданската война в САЩ генерал Хукър водел проститутки при войниците си, се зачудих дали жаргонната дума "Hooker" не идва от там... General Hooker's hookers. 🙂  🙂 

Редактирано 20 ноември, 2018 от FlyTraveler

[Георги]

The Ballad of Buster Scruggs

 

 

Коеновци най-накрая се завръщат към обичайната си класа. Аве, Цезаре беше мега разочарование за мен, но Бъстър Скръгс си е техен филм, точно като от едно време. Всичките мини истории са супер любопитни и бъкат до козирката с типичното за Коен извратено чувство за хумор, приливи на насилие точно, когато най-малко очакваш и чудесна кинематография. Не знам къде е локацията на историята със златотърсача, но толкова красива природа не филм не съм виждал от Броукбек насам. 

 

Мисля, че Нетфликс е точния избор за този филм, заслужава си гледането няколко пъти.