Последният филм, който гледах е...

[Sara]

Неапол във Воали.

Прекрасен! За любителите на европейското кино,за любителите на  Италия! 

 

[Радо]

Собибор.

 

В основата на филма лежи реална история, случила се през 1943 г. в лагера „Собибор“ на територията на днешна Полша. Главният герой във филма, чиято роля изпълнява Константин Хабенский, е съветският евреин Александър Печьорский, лейтенант от Червената армия. През октомври 1943 г. той попада в плен и се оказва в лагера на смъртта. Изпращаните в „Собибор“ евреи не отивали там на работа, а за да умрат в газовите камери. Александър успява за три седмици да организира въстание в лагера, в който има затворници от Западна Европа и Полша. Това се оказва единственото успешно въстание в концлагер по време на Втората световна война. То завършва с масово бягство на затворниците в лагера на смъртта. 
Кинозвездата Кристоф Ламбер изпълнява ролята на есесовеца Карл Френцел. 

 

На 4 октомври 1943 г. в нацисткия концентрационен лагер „Собибор“ избухва бунт. Вдигат го лагеристите – без помощта на партизани, на нелегални и на антифашисти от съпротивата. Нямат оръжие, преди да убият 11 есесовци от лагерната охрана, и да отнемат тяхното. Въстанието е оглавено от червеноармейския офицер от еврейски произход Александър Печерски.

 

 

[Radnev]

На 10.04.2018 г. в 0:57, prozium каза:

 

Много приятен филм и много в духа на тази година със спортните филми, където главният герой е жена ( I Tonya ), този ми хареса повече

Гледах го вчера вечерта и смятам, че филмчето е много приятно.

Направено е в стила на приказка, като преповтаря всички заучени клишета на киното, но това не му пречи да бъде много свежо и релаксиращо. Макар да е над 2 часа и 30 минути, времето минава неусетно, а накрая хепиенда триумфира.😀

Препоръчвам го на всеки, който иска да убие малко време с добри емоции.

Направен е по-действителен случай, като разказва историята на Гита и Бабита, които баща им (Амир Хан), решава да направи боркини.

Между другото Амир Хан има наистина впечатляващо присъствие на екрана.👍

 

[Rumiana]

преди 14 минути , Radnev каза:

Между другото Амир Хан има наистина впечатляващо присъствие на екрана.

Благодаря, непременно ще го гледам!  След "3 idiots" и "PK" съм върл почитател на Амир Хан!  🙂

[домосед]

Открих кой филм е гледал Фьодор Тютчев, преди да възклине „Умом Россию не понять…!“

Благодаря на @makler за препоръката

 

Овесарки 

 

Есенно тайнство!

Милиционер спира за проверка двама мъже с джип на пусто шосе, някъде из Костромска област. 

- Накъде пътувате? Какво возите?

- Към Горбатов. Караме трупа на жена ми.

- А, добре, честь имею, лек път!  

Трупът на жената, на видима възраст под 40, е завит с одеяло на задната седалка. Освен него в купето се возят и две овесарки (вид невзрачени полски врабчета) в кафез, купени за 300 рубли чифта от арменец на пазара. Драмата не е криминална в никакъв случай, а лична. Земляшка. Единият мъж е директор на такова промишлено предприятие, каквото може да се съдържа в осем хиляден градец. С име (Нея), но безименен по характер. Другият е щатен фотограф на работнички пак там. А защо точно той е поканен да участва в обичайното за тоя край на Русия (съизмерим примерно с Финландия) погребение, става ясно към средата на филма. Но може и да сме се досетили. Достатъчно е да сме си припомнили песента на Тангра за какво само може да се случи в малкия град.  А погребалният обичай е … тялото да се предаде на водата след като е минало през огъня.Съдейки по майсторлъка за изграждане на кладата насред обширното корито на река Ока, обичаят се практикува редовно. 

А тайнстово какво друго е отдадено на водата и как ще постъпят овесарките на Кинешемския мост над Волга оставям на любопитните да открият сами 

 

 

Има го и целия филм в youtube

Редактирано 23 ноември, 2018 от домосед

[giafil]

документален филм за пирамидите и различните подобни структури на Земята...обяснени закономерности с езика на математиката...

 

[Radnev]

На 30.10.2018 г. в 22:30, домосед каза:

Милост

 

Историята на Доналд Кроухърст е една от най-куриозните и най-магелански истории за спортни и пионерски предизвикателства през XX век. Магеланска – защото става дума за обикаляне на земното кълбо под ветрила. Само че в посока изток и без никакви спирки на суша. По маршрута на бързоходните търговски клипери – Англия, на юг през Атлантика,  нос Добра надежда, ръмжащите 40 – градусови ширина на Индийския и Тихия океан, нос Хорн, на север през Атлантика, обратно в Англия. Сам! В условия на надпревара с няколко сходни по душа самотни морски вълци. За славата да го направиш първи и за … пари. 5000 лири стерлинги (От 1968 до 2018 инфлацията ги била приравнила на 60 000). Победителят е Робин Нокс-Джонстън. Парите той благородно подарява на вдовицата на Доналд Кроухърст, преди още да се е разбрало с какво точно той ще спечели славата, освен че е изчезнал в последната отсечка и лодката му е открита празна. С измамата, гузната съвест и разклатената си психика. Вместо да обикаля света, той прекарва няколко месеца в радиомълчание, спотайвайки се на едно място в Южния Атлантик, даже слиза на сушата за един малък ремонт, спорадично докладва координати далеч напред по трасето, а всъщност изчаква другите да заобиколят нос Хорн, за да е се включи в надпреварата в последния ѝ етап. Ако се предаде, губи сделката със спонсора си, а ако продължи рискува да загине, защото вече е напълно наясно с липсата си на опит и недостатъците на недовършения тримаран. Планът му е да не бърза да завърши след първите, за да не му подлагат дневниците на задълбочена експертиза, но пък да създаде достатъчно положителна публичност, че да му се отворят възможности за бизнес с тримарани и навигационна екипировка собствен дизайн. За негов лош късмет обаче след финала на Робин Нокс-Джонстън в играта остават трима, но двамата други отпадат (французинът Моатесие решава, че не му се прибира в Европа и обръща към Таити, а на англичанина Тетли му се разпада лодката от претоварване за скорост, а той оцелява в надуваем сал) и на Кроухърст му се очертава да спечели по втория показател – скорост: време от старт до финал. Интересното тук е защо е трябвало да минат 50 години, за да излезе филм по случая. И очевидният отговор е, защото е трудно да се реши дали да бъде възхвален или заклеймен. Той е мечтател и мошеник; авантюрист и будала; изобретател и неудачник, лудетина и отговорен баща. В крайна сметка историята е разказана в духа на опрощението, възможно най-близко с личния му дневник, открит непокътнат в празната лодка. Кроухърст, макар и с ограничен ветроходен опит, е представен като човек, лелеещ да вдъхновява децата си да творят, да изобретяват, да поемат предизвикателства, да управляват свой собствен бизнес, да са независими, да са пробивни и самоуверени, да разширяват хоризонтите си далеч отвъд залива на малкия провинциален град, в който раснат (Тинмът, Девън) и Ла Манша. Измамата е просто крайна мярка на инстинкт за самосъхранение и отговорност към семейството. Но е последвана веднага от сянката на гузната съвест,  след като разбира за корабокрушението на Тетли.

 

 

 

 

Радвам се, че тази форумна тема ни дава възможност да споделим хубави и качествени филми, които сме гледали.👍

Много от филмите препоръчани от@домосед ме заинтригуват истински, но за съжаление доста от тях въобще ги няма, а други ги има, но пък няма субове, а моя английски не е на топ ниво.🙄

 

"The mercy" обаче прави изключение.😀

История за околосветско пътешествие по море, изиграна от Колин Фърт и Рейчъл Уайз е нещо, което няма как да се пропусне.

Филмът е малко тежичък за гледане и разказва историята на ентусиаста Донълд Кроухърст, който с ограничения си опит в морето решава да се включи в изключително опасна регата, при която трябва да обиколиш света по море, напълно сам, без да слизаш никъде на сушата. 

Филмът е стойностен и при по-добра реализация, има потенциал да се бори дори и за Оскари. Какво обаче се пропуква???

На първо място, не става ясна мотивацията на Кроухърст (Фърт) да предприеме това изключитело рисковано начинание. Той е семеен тип, с три деца и красива съпруга. Излиза в морето от време на време, но голямата му страст са изобретенията свързани с мореплаването. Като цяло животът му е една малка идилия. Какво всъщност мотивира подобен тип човек, да предприеме тази изключително рискована авантюра остава доста неясно.

На второ място, моралните дилеми пред авантюриста не са развити максимално добре. Застъпена е идеята, че всяко голямо приключение, е  на първо място едно невероятно изпитание, криещо в себе си голяма драма. Набляга се и на моралните дилеми пред образа на Кроухърст, който след първата си голяма буря разбира, че нито лодката му, нито той са подготвени за подобно пътешествие. Никоя от двете теми обаче не е развита достатъчно добре.

Позитивното е, че Кроухърст не е представен като някакъв опортюнист, който се опитва да измами света, че е обиколил света, а като обикновен и честен човек, който разбира неспособността си да се справи с подобно пътуване и в отчаянието си измисля скалъпен план, за който и той самият не вярва, че ще сработи.

А накрая от срам, отчаяние или нещо друго (също не става напълно ясно), решава да се хвърли от лодката си и да се удави.

Редактирано 25 ноември, 2018 от Radnev

[iMari]

А star was born

 

 

Известен музикант се влюбва в никому неизвестно талантливо момиче и го прави звезда.Много американско заглавие с любим на американци сюжет,нищо чудно,че е претендент за Оскари 2018/2019.Колкото и да ми идва на моменти сълзлив и ненужно драматичен,филма ми хареса.Музикалните парчетата са готини,Брадли Купър си знаем,че е добър,Лейди Гага разкрива неочакван потенциал,но актьора за Оскар според мен е Сам Елиът.Ролята му е повече епизодична,отколкото подържаща,но класата е очевадна.

 

Като говорим за Сам Елиът,май не съм споделяла за друг хубав филм с него в главната роля:

 

The Hero

 

 

Пак звезна тематика- уестърн звезда с тежка диагноза започва връзка с доста по-млада комедиантка.Грешните избори и правилните изводи са това,което го вълнува в този етап от живота му.Страхотна роля,много силно изпълнение и пример как един мъж може да бъде секси и прехвърлил 70-те

 

 

Редактирано 28 ноември, 2018 от Мари Николова

[mradulova]

Снощи с малкия син бяхме на премиерата на българския филм "SMART КОЛЕДА". С две ръце мога да го препоръчам като много забавен семеен филм, смяхме се цялата зала от сърце на моменти. Филмът е направен с много топлина и мисъл за децата, весел, прекрасни костюми, страхотни песни и добра игра! В главните роли - Кръстю Лафазанов като дядото - абсолютно неотразим 🙂
Константин Гергинов като момчето Марти (и като Крум от Скъпи наследници) е страхотен! 
Калин Врачански в ролята на елфа Работливко ми скри шапката с пеенето си (макар че помня от Капките, че пее много добре) и с танца ХЕПИ. Жалко, че не беше на премиерата.

Та уважаеми малки, големи и още по-големи Магеланци - препоръчвам!
Ето и малко снимки:

[домосед]

Следващия (стар) филм на африканска тема го одумах на ... друго място:

 

[giafil]

Не е последният филм който гледах, но прекрасните снимки на  @Георги Матеев  от днес са повод да се сетя за този филм...

Редактирано 30 ноември, 2018 от giafil

[Goal & Boss]

Leave no trace

Трогателен филм за една неспокойна душа, със запомнящо се представяне на момиченцето от Нова Зеландия

 

 

Песента от финалните надписи е истински бисер

 

 

 

[giafil]

 много може да се напише по този филм, мен ме хвана за гърлото от самото начало и не ме пусна до края...

режисьор е Денис Вилньов, режисьора на първия Сикарио 

[Radnev]

На 5.12.2018 г. в 12:15, giafil каза:

 много може да се напише по този филм, мен ме хвана за гърлото от самото начало и не ме пусна до края...

режисьор е Денис Вилньов, режисьора на първия Сикарио 

Браво. 👏

Благодаря за препоръката. От своя страна, аз го препоръчвам на останалите съфорумци.👍

Една жена иска да бъде заровена с лице към земята, без надпис на надгробната си плоча.

Две деца искат да разберат историята на майка си...но откриват своята собствена...а истината е чистилището, което иска да изпепели всички!!!

Действието се развива в Близкия Изток едновременно в наши дни и някъде през 70-те . Никъде не се говори за кой конфликт става дума, дори имената на градовете са измислени.

Според мен, без съмнение става дума за Гражданската война в Ливан.

За част от сцените пък съм сигурен, че са снимани в Аман, Йордания.

 

Редактирано 7 декември, 2018 от Radnev

[AlexandraKo]

Преди 1 час, Radnev каза:

Браво. 👏

Благодаря за препоръката. От своя страна, аз го препоръчвам на останалите съфорумци.👍

Една жена иска да бъде заровена с лице към земята, без надпис на надгробната си плоча.

Две деца искат да разберат историята на майка си...но откриват своята собствена...а истината е чистилището, което иска да изпепели всички!!!

Действието се развива в Близкия Изток едновременно в наши дни и някъде през 70-те . Никъде не се говори за кой конфликт става дума, дори имената на градовете са измислени.

Според мен, без съмнение става дума за Гражданската война в Ливан.

За част от сцените пък съм сигурен, че са снимани в Аман, Йордания.

 

Да, аз също мисля, че за Ливан иде реч, филмът е по пиеса на Важди Муавада, ливански драматург, който живее в Квебек. Казват - канадски драматург от ливански произход. Но той си е роден в Ливан и на 15 години, през 1983, заедно със семейството си, се премества първо във Франция и после в Канада.И това е точно, по времето на гражданската война в Ливан. В 1982 нали се намесиха и израелците и стана страшно.

И аз съм го гледала този филм, тежичък малко ми дойде. Ма то, коя война е лека.

[Здравко Ангел]

Преди 1 час, Radnev каза:

Браво. 👏

Благодаря за препоръката. От своя страна, аз го препоръчвам на останалите съфорумци.👍

Една жена иска да бъде заровена с лице към земята, без надпис на надгробната си плоча.

Две деца искат да разберат историята на майка си...но откриват своята собствена...а истината е чистилището, което иска да изпепели всички!!!

Действието се развива в Близкия Изток едновременно в наши дни и някъде през 70-те . Никъде не се говори за кой конфликт става дума, дори имената на градовете са измислени.

Според мен, без съмнение става дума за Гражданската война в Ливан.

За част от сцените пък съм сигурен, че са снимани в Аман, Йордания.

 

Много е добър филмът, той беше номиниран за "Оскар" и взе всевъзможни канадски филмови награди, след което и Дени Вилньов го захапаха в Холивуд. Иначе всички сцени от Близкия изток са снимани в Йордания.

Although shot in Jordan, the Middle Eastern country in which the film takes place was deliberately left unnamed. Some viewers have noted the word "Palestine" visible on a window in Nawal's school, but the Christian-Muslim conflict would seem to imply the setting is Lebanon, the birthplace of playwright Wajdi Mouawad.

 

А иначе изпълнителката на главната роля Лубна Азабал може да се каже, че я познаваме, участва в последния филм на Константин Божанов "И после светлина", който не беше много добър и мина доста незабелязано по кината. А през януари ще може да я гледате в "Татко Лола" на МЕНАР, където участва заедно с Фани Ардан.

 

[домосед]

преди 5 минути , Здравко Ангел каза:

който не беше много добър

Ти ще кажеш. Той ми стана фаворит от изгледани 5 български филма (без късометражните) на София филм фест 2017

[Здравко Ангел]

преди 2 минути , домосед каза:

Ти ще кажеш. Той ми стана фаворит от изгледани 5 български филма (без късометражните) на София филм фест 2017

Ама го сравняваш с други български филми 🙂 Виж как дипломатично се изразих "не беше много добър". Аз честно казано не го изгледах до края и затова не мога да съдя, но хората, които останаха да го догледат не бяха доволни.

А ти всъщност харесваш ли "Аве"? Щото аз и него не го харесах.

[домосед]

преди 32 минути , Здравко Ангел каза:

А ти всъщност харесваш ли "Аве"?

Филма - да, но на героинята Аве такъв шамар бих ѝ отвъртял! Шест години откакто съм го гледал, а още не съм ѝ простил по давност 😠

Редактирано 7 декември, 2018 от домосед

[Здравко Ангел]

Преди 1 час, домосед каза:

Филма - да, но на героинята Аве такъв шамар бих ѝ отвъртял! Шест години откакто съм го гледал, а още не съм ѝ простил по давност 😠

Ужасно същество 🙂

[master_of_germs]

Понеже захванахме темата с филми по конфликти от Близкия Изток... Последният филм, който изгледах току-що, е "The Breadwinner"

Аз много рядко гледам игрални филми.

За сметка на това предпочитам анимационните, където е възможно просто да се елиминира моментът с това, доколко добре се справят с ролите си актьорите. Щото в игралното  кино има такива филми, които не са нищо особено, но определени актьори ги "спасяват". Има и други, дето са добре замислени, но актьорите развалят всичко.

В анимацията всичко може да се изрази без тях. И да се насладя на продукцията истински.

И за пореден път Cartoon Saloon ми доказват, че в последните години са без конкуренция в правенето на качествени анимации. Без бюджетите на Дисни или Дриймуъркс, но с истории, които разтърсват и влизат под кожата. И "The Secret of Kells", и "Song of the Seas", са ми в личния топ 10, но The Breadwinner е вероятно най-силният анимационен филм, който съм гледал някога.  Набива се в очи определена прилика с моменти от "Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни, но пък и не крия, че тя също е в топ 10 на любимите ми книги. А едноименната книга, по мотиви от която е правен The Breadwinner, не съм я чел, но се надявам, че и на нея ще ѝ дойде времето скоро.

Не че "Коко" е слаб филм. Напротив - изключително въздействащ визуално е. Но да получи "Оскар" в конкуренцията на the Breadwinner, е меко казано несериозно...

 

Редактирано 7 декември, 2018 от master_of_germs

[Здравко Ангел]

преди 5 минути , master_of_germs каза:

Понеже захванахме темата с филми по конфликти от Близкия Изток... Последният филм, който изгледах току-що, е "The Breadwinner"

Аз много рядко гледам игрални филми.

За сметка на това предпочитам анимационните, където е възможно просто да се елиминира моментът с това, доколко добре се справят с ролите си актьорите. Щото в игралното  кино има такива филми, които не са нищо особено, но определени актьори ги "спасяват". Има и други, дето са добре замислени, но актьорите развалят всичко.

В анимацията всичко може да се изрази без тях. И да се насладя на продукцията истински.

И за пореден път Cartoon Saloon ми доказват, че в последните години са без конкуренция в правенето на качествени анимации. Без бюджетите на Дисни или Дриймуъркс, но с истории, които разтърсват и влизат под кожата. И "The Secret of Kells", и "Song of the Seas", са ми в личния топ 10, но The Breadwinner е вероятно най-силният анимационен филм, който съм гледал някога.  Набива се в очи определена прилика с моменти от "Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни, но пък и не крия, че тя също е в топ 10 на любимите ми книги. 

Не че "Коко" е слаб филм. Напротив - изключително въздействащ визуално е. Но да получи "Оскар" в конкуренцията на the Breadwinner, е меко казано несериозно...

Пропуснал съм го, ще наваксам. Благодаря за препоръката!

[Radnev]

На 7.12.2018 г. в 21:29, Здравко Ангел каза:

Ама го сравняваш с други български филми 🙂 Виж как дипломатично се изразих "не беше много добър". Аз честно казано не го изгледах до края и затова не мога да съдя, но хората, които останаха да го догледат не бяха доволни.

А ти всъщност харесваш ли "Аве"? Щото аз и него не го харесах.

И на мен "Аве" не ми хареса.

И "Източни пиеси" не ми хареса.

И сега ще кажа нещо, с което вероятно ще разстроя много хора тук, но все пак ще го кажа. Като цяло българското кино не ми харесва.

Давам си ясна сметка, че на някой, който е добре запознат с българската кинематография, аргументите ми могат да му се сторят и несериозни. И за това ще си има причина. Гледал съм прекалено малко български филми.

Та, да си дойда на думата. Като цяло, пак повтарям "като цяло", силните български филми са или комедийни или яко депресивни. Първите долу-горе ги бива. Проблемът им е, че по принцип комедията, като начин на изразяване, е много труден жанр. Именно поради тази причина истински великите актьори занимавали се с комедия сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. 

Депресивността обаче някак си не я разбирам. Особено, когато става дума за депресия, заради самата депресия. Героите в нашите филми винаги са едни хора с меки, нежни души, които са смачкани от съдбата и единственото, което правят е тайно да страдат и да понасят на плещите си все повече и повече болка и страдание, докато накрая не решат да се самоубият или да направят нещо още по-тъпо. Не, че не трябва да има и такива филми. Просто не може всички филми да са такива....🙄

 

[домосед]

преди 19 минути , Radnev каза:

Като цяло българското кино не ми харесва

Внимавай какво (не) си пожелаваш 😉

Който не харесва българско кино, получава нигерийско! (народна пословица от областта Сахел)

 

За това как тече живота в райони на големия град Лагос, които още не съм посетил, се информирам от нигерийската кинематография. Филмът Kasala! се занимава с проблемите на личностното израстване и полета на предприемчивостта на ценещи външния си вид и наперена походка (swagger, англ) младежи в комсомолска възраст (стиляги, рус.)

 

 

Спойлер: в хепиенда (за трима от четиримата) Арсенал вкарва два гола след 90-тата минута, с което им оправя залозите и дава шанс да платят на автотенекиджията да им залепи счупеното предно стъкло и отказал от удар в паянтова сергия стартер. При условие, че си възстановят собствеността върху дънково яке, секвестирано от местен хулиган с глезен малък брат в драматична ситуация на покупко-продажба на краден велосипед с маркучи вместо гуми.

 

[Здравко Ангел]

преди 36 минути , домосед каза:

Внимавай какво (не) си пожелаваш 😉

Който не харесва българско кино, получава нигерийско! (народна пословица от областта Сахел)

 

За това как тече живота в райони на големия град Лагос, които още не съм посетил, се информирам от нигерийската кинематография. Филмът Kasala! се занимава с проблемите на личностното израстване и полета на предприемчивостта на ценещи външния си вид и наперена походка (swagger, англ) младежи в комсомолска възраст (стиляги, рус.)

 

 

Спойлер: в хепиенда (за трима от четиримата) Арсенал вкарва два гола след 90-тата минута, с което им оправя залозите и дава шанс да платят на автотенекиджията да им залепи счупеното предно стъкло и отказал от удар в паянтова сергия стартер. При условие, че си възстановят собствеността върху дънково яке, секвестирано от местен хулиган с глезен малък брат в драматична ситуация на покупко-продажба на краден велосипед с маркучи вместо гуми.

 

Митко, има някакъв много вървежен филм "Joy" с нигерийска режисьорка Sudabeh Mortezai, иначе е австрийска продукция. Сега взе голямата награда в Маракеш. Ако ти попадне, ще чакам отзиви, че ти си спец по нигерийската кинематография.