Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Ако @Duke още поглежда във форума и прочете следната изповед, ще ме презре напълно. Даже ще се откаже от мене в Държавен вестник. Почти 50 години по-късно откривам, че албумът на Pink Floyd Obscured By Clouds бил … саундтрак към филм. Френски при това. Който първо се е казвал Долината (La Vallée), а вследствие на някакви спорове с Pink Floyd (Pink Floyd и спорове? Шегуваш се!)  е станал La Vallée (Obscured By Clouds). Скритата от облаци долина се намира сред планините в източната половина на остров Нова Гвинея, тогава – австралийска територия (колония). Филмът е по модната за хипарската епоха тема за бягство от реалността, което в повечето случаи води към задънена улица. В случая дали достигането на долината, която липсва на картите, защото не се вижда добре и от самолет (заглавието подсказва защо) е край или рай е оставено на зрителя да си реши. Защото компанията, тръгнала натам, е твърде разнообразна като мотивация и манталитет. Капитанът на дружинката търси мистика и духовен прием в света на недокоснати от западната цивилизация общности. Закъснял е с поне век да го намери в Северна Америка. От двете дами, които се движат с него като групита, поне едната го обожествява, без да влага личен разум или воля в решенията си. Коя от двете е майка на момчето на около 10 години, което влачат със себе си, не си направих труда да запомня. Другият мъж е едновременно по-хипарски и по-хедонистки тип, тръгнал против скучните буржоазни норми заради приключението и свободната любов. А за французойката, отегчена съпруга на консула в Мелбърн, примамката е бизнесът с пера на редки птици. Без свободната любов да ѝ пречи. Що се отнася до присъствието на племето мапуга на екран - филмът прекрачва границите от игралното към научно-популярното. Поощрявам и добрата работа на ландровъра!

 

 

 

[Goal & Boss]

Чудесен приключенски филм с удивително красива, особено като за днешните стандарти в киното, актриса. Филмът няма как да не е приключенски (и няма как в него да не се появи дирижабъл), след като е по текст на Жул Верн...приблизително. Всъщност французинът откупил идеята от Синклер Луис, а докато пишел книгата, взел, че се споминал, та друг довършил наченатото. Не си спомням името на довършителя.

 

 

На 24.08.2020 г. в 23:36, Eva eva каза:

Филм за Наим Сюлейманоглу. Много ми хареса. 

 

https://m.ok.ru/video/1872140634836 

 

Ето ти още един, за него и за колегите му - много интересен и още повече плашещ. Забранен.

 

 

[AlexandraKo]

А пък ние, си изгледахме за 101 път:))) “ Да срещнеш Джо Блек”.

С невероятната игра на Брад Пит , Клер Форлани и Сър Антъни Хопкинс. Любим филм.

 

                               Meet Joe Black

 

 

 

 

 

 

[Eva eva]

@Goal & Boss, благодаря за филма "В името на спорта". С тези хора сме били по едно и също време в спортното на ЦСКА 😞 

[Травеолани]

Вчера гледах този документален филм на Нетфликс за влиянието на социалните мрежи върху хората, самооценката им и начина по който вземат решения.
Не само Фейсбук, но също Гугъл, Туитър, Инстаграм и други подобни приложения. 

 

За това как на различните хора се представя различна информация в търсенията, защо едни хора вярват на неща, които на друг биха се сторили като безмислици и как настройват хората с различни мнения един срещу друг. 

 

Въпреки, че някои от нещата са ясни до някаква степен, аз се шокирах. За мен това е като филм на ужасите, но със сигурност дава отговори на въпроси, около случващите се неща по света в последните месеци. Гледайте го!

 

[домосед]

На 11.09.2020 г. в 18:52, Травеолани каза:

Гледайте го!

Гледах го вчера на лаптопа, но през цялото време телефонът ме разсейваше с известия, подбрани като за мене (фалшиви?) новини, предложения за клипчета за гледане по алтернативни канали и кликбейтове от разнороден характер 😂

Така че не съм сигурен дали схванах социалните мрежи по-добри ли са или по-лоши от велосипеда 😉

Предполагам, че епохата е добра да нямаш деца в "средно" (основно, бълг.) училище 🤔

Притурям резултат от експеримента какво гугъл предлага лично на мене да търся по темата за климатичните промени. А вие направихте ли този експеримент ?

[ina.bg]

преди 5 часа, домосед каза:

А вие направихте ли този експеримент ?

 

А по темата:

 

 

[Травеолани]

преди 10 часа, домосед каза:

Гледах го вчера на лаптопа, но през цялото време телефонът ме разсейваше с известия, подбрани като за мене (фалшиви?) новини, предложения за клипчета за гледане по алтернативни канали и кликбейтове от разнороден характер 😂

Така че не съм сигурен дали схванах социалните мрежи по-добри ли са или по-лоши от велосипеда 😉

Предполагам, че епохата е добра да нямаш деца в "средно" (основно, бълг.) училище 🤔

Притурям резултат от експеримента какво гугъл предлага лично на мене да търся по темата за климатичните промени. А вие направихте ли този експеримент ?

Направихме 😉

 

[AlexandraKo]

"Гомор"- книгата, заради която мафията осъди автора и Роберто Савиано на смърт.

"Това не е роман!Това е цялата истина - грозната, премълчаната, неудобната, разтърсваща цялото общество."

За да събере информация за нея, Савиано работи като асистент на китайски текстилен производител и като строителен работник - все дейности, подчинени на Камората.Дори влиза в ролята на сервитьор за една мафиотска сватба.

Стига и до сметищата, в които мафията заравя незаконно токсични отпадъци.

Първоначалният тираж на "Гомор" е 5000 броя.Реакциятана на босовете на Камората е присмехулно-надменна, защото се чувстват недосегаеми.

Обаче само за два месеца книгата надхвърля 700 000 продадени екземпляра и то само в Италия.

Мълчанието, обръщало дейността на Камората до сега е нарушено.Медиите започват да отразяват случващото се в Неапол и близките градчета.Следват арести и конфискация на имущество на членове на мафията.По улиците на Неапол се организират протести срещу Камората.

Словото постига това, което държавните институции не успяват.

Босовете на мафията осъждат Савиано на смърт.

Изведнъж той се оказва съвсем сам.В магазините не му продават хляб, сервитьорите отказват да го обслужват.Приятелите му се отдръпват и спират да го поздравяват на улицата.

Непрекъснато получава анонимни заплахи, че ще бъде убит.

В този момент на помощ му се притичва единствено Умберто Еко.Авторът на "Името на розата" излиза по новините на националната телевизия с апел към държавниците: "Не бива да оставяме Савиано сам, като магистратите Фалконе и Борселино!".

Малко по-късно президентът Джордж Наполитано, лично назначава полицейски ескорт и защита на младия писател - нещо, нечувано в историята на Италия.

Неудобните факти и болезнените разкрития в "Гомор" нарушават завинаги спокойствието на обществото.

Светът вече не е същият.

 

Подборка из нета.

 

 

 

Започнах да гледам сериала, по едноименната книга:

 

“Гомор” - най-успешният италиански сериал след “Октопод”

Гледам го, в един руски сайт, с озвучаване на руски.

 

 

 

[домосед]

Започна поредният … трети … сезон на София филм фест 2020, който се точи още от март месец, но чак сега е достъпен за присъствена публика на закрито. Оная вечер в най-напоителния есенен дъжд не издържах да потърся … егейско слънце в кино Одеон. Открих Мариане & Ленард: думи за любов. Една романтична история на гръцки остров (конкретно - Ύδρα). От която произтича любопитното наблюдение, че квебекчани не са непременно франкофони. Има примери на естрадни певци, които поддържат руско-полско-литовски нотки в акцента на английския си, изкован сред заможните еврейски квартали на Монреал през XX век. И в целия интернет не мога да намеря парче, дето да са го изпели на френски! Визирам Ленард Коен, разбира се. Аз бих се идентифицирал с групата на умерените (разбирай - не чак до степен на екзалтираност) фенове на най-късния етап на концертната му дейност (след като, излизайки от шестгодишен престой в будистки манастир в Калифорния през 1990-те, установил, че поредната му довереница е изпразнила банковите му сметки). Но филмът не е за връзката с нея, а с една от по-първите - норвежката Мариане Ихлен, с която се запознават на Хидра в качеството ѝ на блондинка съпруга на млад и напорист норвежки писател. С малко дете. От която среща произлиза следствието Ленард да поеме ролята на опекун на детето, а тя - на негова муза с постепенно затихващи функции до края на живота им, който ги застига в рамките на три месеца през 2016. Историята е привлякла режисьора Ник Брумфийлд (Англия), защото ... той самият е практикувал любовна връзка със същата жена на същия остров по същото време, макар (или именно защото) да е бил 15 години по-млад и от двамата титуляри. А мене ... с кадрите от самия остров през 1960-та - тип гръцки бохемски Созопол, когато беше малък град и да се свири на китара не беше още занаят. Най-малко - за Ленард, който на острова си се бил представял като писател и пишел непрочитаеми експериментални романи под психотропно въздействие. И чак след това обратно в Северна Америка друга жена го светнала, че да свири на китара повече го бива. Пак под въздействие. После се споменават, някои - поименно, а други - само пообстоятелствено, най-различни други жени в живота му.  Прави впечатление неговото личното обобщение на сексуалния му живот - имал късмет да е от поколението на младежта от 1960-те (да не се бърка с днешната!), когато свободната любов била на мода и жените ... кооперирали (cooperated, англ.).

- Този филм не се препоръчва за феминистки! - помисли си Щирлиц и се сети за радистката Катя.

 

 

 

 

[домосед]

По съвпадение вторият филм от програмата за деня пак беше канадско-американски и пак действието се развиваше на остров. Но … хладен, самотен, захвърлен на ветровете край брега на Нова Англия без никакви жени на хоризонта. Ако не броим оплелите се във водораслите русалки. Видими само на когото му се привиждат. При това – в черно-бяло. Както и еднооките гларуси. Които е много лоша поличба да бъдат убивани. Ако мечтаеш смяната да дойде навреме. Иначе единственото упование да запазиш разсъдъка си в компанията на още един нещастник с преувеличени от монотонното надсвирване на вятъра и сирената съмнения и неудовлетворения в биографията си като тебе си остава абсолютната, но безчувствено немилостива светлина на върха на кулата, на която си осъден да слугуваш. Много добър арт филм с толкова добри изпълнения на Уилям Дефо и Робърт Патинсън, че чак тръпки да те полазят. Ако тялото ти вече не е реагирали по друг начин на съдържанието на нощното гърне. Фарът!

 

 

 

[домосед]

Иранистите във форума би могъл да потвърди или отрече новопридобитото ми познание, че ялда (یلدا‎) е някаква форма на традиционна иранска коледа, празнувана в нощта на зимното слънцестоене, на която се чете средновековна персийска поезия (примерно Хафез, XIV век сл. Хр.) , ядат се червени плодове и евентуално се дава прошка. Примерно за убийство на възрастен съпруг прошка се очаква от дъщеря на убития, която се пада кака на съпругата убийца, която пък в процеса на раждане е загубила мъжкия си плод, който ужким не бил договорен в сватбения договор. И всичко това - в рамките на телевизионно реалити шоу пред многомилионна публика, която би могла с есемеси да плати цялата кръвнина, но при условие, че прошката се постигне. Вместо тъщата кучка с комплекс за авторитарен контрол, гузната съвест на каката и/или прокурорите и адвокатите да объркат нещата. Около което се върти сюжетът на иранския филм от каталога на София филм фест. Първият ми ирански за годината, след като пропсунах селекцията на @Здравко Ангел

 

 

[домосед]

Šarlatán

 

Мисля, че нямаме нужда от чех във форума, за да разтълкува какво значи загалвието на поредния филм от каталога на SIFF.

Главният герой, реална личност, Ян Миколашек е чех, а режисьорката Агнешка Холанд е хола..., пардон - полякиня!

Човекът е живял (предимно) през първата половина на XX век, а дали е шарлатан остава отворен въпрос. 

 

Според официалните власти в комунистическа Чехословакия твърдо е. 

Съответно е и враг на народа, защото, без да е лекар се е обогатил от частен бизнес с лечителски услуги и спекулация с тревни растения, чието въздействие даже не е психотропно. Обаче, за да не стават грешки в съда с дефиницията за шарлатанство, го съдят за убийство. Както Османска империя - Васил Левски. Бил объркал подбела със стрихнин и двама другари с партийни книжки дали фира.  

 

Според сценариста и режисьора - твърдо не е.

А е поне четири други неща - а/ билкар, б/ познавач на урина; в/ екстрасенс и г/ хомосексуалист.

Шарлатанството би могло да се търси по точка в/, но той точно по нея се изявяваше най-малко. На няколко души, включително на дъщерята на един судетски немец, който впоследствие се записа в ГЕСТАПО (да не се бърка с ЮНЕСКО) , за да си отмъсти, им позна точно кой ден ще умрат от рак или цироза. Ама пари от това не правеше.

Пари правеше по точка а/ и б/ с много точни диагнози на вътрешни болести с внимателен анализ на проби урина в стъклено шишенце с просто око. И с продажби на съответните билки, ако по негово мнение болестта е лечима без лекар. Твърдеше, че е години наред е помагал на по 200 пациента на ден. Сред които - един личен секретар на германски партиен и национален водач от късните 1930-те и ранните 1940-те (Мартин Борман) и един чехословашки президент от 1950-те (Антонин Запотоцки).

 

От един момент нататък филмът силно откланя вниманието си по точка г/. Може да се спекулира, че това е кинематографска шарлатания за по-голяма тежест в категория Teddy на Берлинския филмов фестивал, в която филмът е кандидатствал за награда.

 

 

 

 

В резюме!

От този пост научихме кои са  Ян Миколашек, Агнешка Холанд и Антонин Запотоцки
(Борман си го знаем още от сериала за Щирлиц)

Остава открит въпросът кои са Барбора Стрицова и Барбора Крейчикова и какво им е актуалното.

 

Да се приеме за куиз!

[bad kid]

Личната история на Дейвид Копърфийлд

 

много добра адаптация, (доколкото могат да се преразкажат 700 Дикенсови страници за 2 часа) отговаряща на всички изисквания за Оскарите по новите diversity правила.

 

 

[Niceday]

преди 54 минути , домосед каза:

кои са Барбора Стрицова и Барбора Крейчикова и какво им е актуалното.

Стрицова падна от Крейчикова, която ще се срещне в следващия кръг с Цвети Пиронкова 🙂 Според мен, Цвети има значително по-добър шанс 🙂

 

[Zaro]

преди 5 часа, домосед каза:

Остава открит въпросът кои са Барбора Стрицова и Барбора Крейчикова и какво им е актуалното

Тия са piece of cake.

По-сложният въпрос е кой би победил на канадска борба между Серина Уилямс и Ярмила Кратохвилова от най-силните и години.

 

И докато сме на чешка вълна (не бира, дори и в Прага изпиваме ракията на кръчмата), изневерявайки на принципите си да гледам сериали, тук даже ще препоръчам един минисериал от 5 серии, "На тъмно" (Sleepers) от канала за начално военно обучение (или беше НВО) - отново за любимата ми тема за дейността на тайните служби в Източния блок и страшната истина, с която хората се сблъскват, и цената, която плащат, за да живеят с нея:

 

 

[Pandurova]

Понеже 3 октомври е националният празник на Германия тази вечер изгледах един интересен документален филм, припомнящ събитията както оттогава, така и няколко години по-рано, се сетих за една много добре направена немска продукция

https://www.moviepilot.de/movies/der-ballon

Филмът е по действителен случай. Като цяло рядко ми допада точно немското кино, но тази лента определено си струва

[Goal & Boss]

Аз днес няма да говоря за филм, само искам да споделя с вас, че за мен светът вече не е същият, откакто открих, че в The Godfather II участва не кой да е, а самият Шо Косуги!

 

[DenitsaS]

Новият филм на Дейвид Атенбъроу беше пуснат днес в Нетфликс - брилянтен, в негов стил, с много интересни стари кадри и разбира се такива от последните му поредици. Въпреки, че голяма част от фактите и прогнозите са ни известни, според мен си струва да се види. 

 

 

[домосед]

Още два от София Филм Фест

 

Свирукащите

 

По соца имаше една теория, не много далече от истината, че в българската кинематографията сценариите се пишат така, че непременно да има някаква сцена на морето, че да иде екипът да я снима там през лятото.

30 години по-късно румънците ни бият и по тоя показател!

Измислили са криминална история за букурещки стражари и апаши, които обаче непременно трябва да идат на море и то не в Мангалия, а на ... Канарските острови. Защото само на Ла Гомера можело да се научи таен пиратски език със свирукане.

 

 

 

 

Извинявайте, че не ви намерихме

 

Това е най-новият филм на Певеца на английската работническа класа Кен Лоуч. А той няма слаб филм на тая тема поне от средата на 1970-те. В случая героите са семейство, което е било младо и обнадеждено, че ще прескочи социалната бариера към средна класа в най-неправилния момент - когато имотно-финансовата криза от 2008-ма им се стоварва на главата и им изяжда ипотеката. 12 години по-късно драмата е няколко нива. Първо, че бащата и майката си скъсват гъза от работа, за да осигурят някаква добра стартова позиция в живота за децата, а децата, особено - тийнейджърът, се ужасяват от перспективата стартовата позиция да е към живот на скъсване на гъза от работа и отказват да го приемат като перспективен модел на подражание. В полза, примерно, на изобразително изкуство с (крадени) спрейове из градската среда. Второ, че с годините буржоазията се е усетила как да финтира социалистическото трудово законодателство, като не назначава работници, а сключва с тях договори за предоставяне на услуги, освобождавайки ги от ограниченията да си скъсват газа само 8 часа на ден и от бремето на осигуреността, ако стане нещо. Трето, конкретните професии на майката и бащата са свързани с всекидневно взаимодействие с непредвидими като характер и поведение трети партии - тя се занимава с домашен патронаж и е подложена на изненади и даже издевателства от вдетинени пациенти на 80+, а той разнася пакети и му ходят по нервите получателите - един не ще да се подпише, за да не му попаднела фамилия в Голямата Данна, друг го мързи да си отвори чекмеджето за документ със снимка, трети не му харесва фанелката на футболния отбор (Манчестър Юн) и му държи лекция кой е по-добрият (Нюкасъл Юн.). Нашият обаче не им остава длъжен нито вербално, нито в единоборство.

 

 

[Pandurova]

On 7/29/2020 at 3:41 PM, Zaro said:

 

С-Т-Р-А-Х-О-Т-Е-Н! Ако зависеше от мен, бих го вкарал в учебния план по история в гимназиите.

 

Благодаря за споделеното! Рядко пропускам филми на подобна тематика, но... ето, че съм го проспала. Не съм фен като цяло на немското кино, но вече си имаме мини-колекция и тази лента попада също там!

 

Преди време се зачетох за актьора, изпълняващ главната роля, Улрих Мюе, за съжаление починал през 2007 г. от рак. Участвал активно в демонстрациите в Берлин преди падането на Берлинската стена и обединеното на Германия, произнесъл слово на голямата демонстрация на Александерплац на 4 ноември 1989 г. Играл е също роли на Гьобелс и Менгеле.

 

 

 

[Травеолани]

На 4.10.2020 г. в 13:01, DenitsaS каза:

Новият филм на Дейвид Атенбъроу беше пуснат днес в Нетфликс - брилянтен, в негов стил, с много интересни стари кадри и разбира се такива от последните му поредици. Въпреки, че голяма част от фактите и прогнозите са ни известни, според мен си струва да се види. 

 

 

Почнах да го гледам, но нещо ми се стори, че върви бавно. Ще трябва да му Дан втори шанс. 
 

Аз изгледах документалния за почвите Kiss the ground - заслужава си определено.

 

[Pandurova]

The Promise - не е нов, но току-що го гледах, издирвайки друг филм с почти същото заглавие - A promise по романа на Стефан Цвайг.

Лентата е за арменския геноцид и наистина си струва да се гледа

 

https://www.imdb.com/title/tt4776998/

[домосед]

Продължавам със София Филм Фест
 

Босият император е дълга история с климатични бежанци от Колката, срещнали бившия белгийски крал българофил Николай III Мълчаливи на хърватския остров Бриони след разпадането на ЕС. И Джералдин Чаплин е там в ролята на остаряла Лиз Тейлър. Сетихте се, разбира се, че референцията е към етиопския император Теодрос II, който дразнел кралица Виктория през викторианската ера. Другата шега е, че на същия остров Тито посрещал всякакви знаменитости и някои му подарявали животни. Като Индира Ганди – слонове, които до ден днешен живеели там. Ама шегата не полита, както би казала кралица Виктория. Даже и с камеото на Нина Николина, която имаше по-съществено участие в първата серия, когато прекосяваха България. Филмът е тъп! 

 

 

[домосед]

Не тъп, а направо – много добър е филмът на днешната руска младеж по тема за Втората световна (Отечествена, рус.) война Върлината (Дылда). Разбира се, не всички традиционни руски медии и критици го определят за добър. Алтернативно мнение е, че срамота.

 

 

Спойлер

 

SPOILER ALERT! SPOILER ALERT! SPOILER ALERT!

 

Как може, например, да се извеждат за главни положителни героини руски военнослужещи, чиято длъжност е била военно-полева жена. На широко разположение. И да се занимаваме с тяхната борба за оцеляване. И любов. По възможност – но не задължително - от мъж, и то на интендантска служба, че да има откъде да се доставя храна над купонните дажби. И за майчинство. По възможност – но не задължително - от своята утроба, но по липса на такава вследствие множество полеви аборти и свързани с животоспасяващи хирургически намеси, може и от приятелска. И да се инсинуира, че в руските следвоенни лазарети се е практикувала евтаназия на парализирани от кръста надолу, за да не са в тежест на семействата си. От лекари под червеноармейски пагон! И да се поставя руска милосърдна сестра в позиция на убийца на малко дете, само защото е блокирала в задушаваща го хватка от пристъп на посттравматичен рефлекс. Това, което минава и личната ми граница на възприемчивост за епохата е представянето на семейството на силни на деня (денят е Нова година 1946) в Ленинград. Разминаването със стереотипния образ на браминската каста в следвоенна Русия ми дойде повече. Не съм сигурен дали младежът режисьор - Кантемир Артурович Балагов, набор ’91, Налчик, Кабардино-Балкария (бил съм в тая държава!) – го е правил от художествени или невежествени съображения. Или ние сме невежите с промити от класическо съветско (и западно!) кино мозъци. Семейство елегантни мъж и жена на възраст да имат тийнейджър, от които жената в рамките на филма бе назначена на с нищо незабележителната длъжност завеждащ отделение на болница (без да е лекар), живееше на привидно собственически начала в неокласическа дача от ранга на Смолни, а тийнейджърът – очевидно на точната възраст, че да е пропуснал военна служба през току що приключила война - се разхождаше с приятел в светъл лек автомобил (пак на собственически начала) да свалят мадами по улиците на не съвсем съвзел се от блокадата Ленинград. И майка му заявява, че той по-лош живот не е виждал. Чак пък така!

 

- Кантемир е гледал повече американски хай-скул-ром-ком-драми, отколкото руски балади за войника и сталинизма - помисли си Щирлиц!