Последният филм, който гледах е...

[Asterisk]

Отдавна не съм влизала в тази тема, но срещнах филм, който заслужава да бъде споменат

 

Има и саундтрак:

 

 

 

[Asterisk]

На 24.08.2020 г. в 23:36, Eva eva каза:

Филм за Наим Сюлейманоглу. Много ми хареса. 

 

https://m.ok.ru/video/1872140634836 

Сега видях... На мен ми беше тежък, но пък го изгледах на един дъх, грабващ. През цялото време се опитвах да разбера кой какви цели си е планирал, кой кого и как е използвал, защо, какъв умник трябва да си за да оцелееш и съхраниш себе си в такава действителност. Много жив филм, с възможност за всякакви лични интерпретации, или греша? Дали е бил вече на някой фест?

[Pandurova]

https://www.imdb.com/title/tt6137734/ или в превод "Лятно часово време" - много свежа италианска история, която удивително напомня на България, поне на мен. Много се смях, макар че всъщност в дълбочина филмът поставя един сериозен проблем.

[iaia_mama]

Проучване и отваряне на очите за шокиращите начини, по които социалните медии са оформили нашия свят и колективната психика - "The Social Dilemma" представя спешно призив за събуждане...

 

 

[домосед]

Господ съществува, името и е Петруния

 

Тоя филм имах задръжки да го гледам, защото още от трейлъра става ясно, че е избрал пътя на лекото фестивално съпротивление, за да бъде забелязан. Отговаря на стереотипните очаквания героите в балкански филм, хеле пък от зоната извън Европейския съюз, да бъдат задължително тъмни балкански субекти от категорията диваци и варвари, застинали във минало, не по-близко от средните векове. В случая в малък заспал градец в източна северна Македония хората по липса на видима перспектива в бъдещето със зъби и нокти се държат към (своите разбирания за славно и достойно) минало. И в общността настъпва истерична криза, когато средновековно табу е нарушено - жена успява да изпревари всички мъже и да хване хвърления в ледената река дървен кръст на празника Водици. Плахите гласове в нейна защита, опитващи се да вкарат в "каузата и" елементи на съвременен феминизъм и разследваща журналистика по западни стандарти също пропадат, удавени в блатото на див балкански провинциализъм. Щеше да е ужасно за гледане, ако беше само това. А то всъщност е една прекрасно изградена и със сценария, и с избора на изпълнителка на главната роля, и с изпълнението и лична история на неудовлетворение и закъсняло търсене на място в живота. Вик за признание, който няма нищо общо нито с феминизъм, нито с фундаментализъм. А с освобождение от един личен комплекс, нагнетен с една само не на място реплика още в крехки детски години ...

 

 

 

[Фил]

Всъщност не съм го гледал, но изглежда ... ъ-ъ-ъ ... може би тематичен като за магеланска публика. 
 

 

[Pandurova]

Не знам как съм го пропуснала. Една невероятна история - много красива, но с тъжен завършек. Естествено Доналд Съдърланд е жесток. Не мога да си представя друг да направи тази роля по този брилянтен начин.

Отдавна ми се иска да направя една пътешествие с кемпер. Дано само докато му дойде реда не стигна до годините на героите.

The Leisure Seeker / Търсач на удоволствия

[FlyTraveler]

На 13.10.2020 г. в 23:27, домосед каза:

Не тъп, а направо – много добър е филмът на днешната руска младеж по тема за Втората световна (Отечествена, рус.) война Върлината (Дылда). Разбира се, не всички традиционни руски медии и критици го определят за добър. Алтернативно мнение е, че срамота.

 

 

  Покажи

 

SPOILER ALERT! SPOILER ALERT! SPOILER ALERT!

 

Как може, например, да се извеждат за главни положителни героини руски военнослужещи, чиято длъжност е била военно-полева жена. На широко разположение. И да се занимаваме с тяхната борба за оцеляване. И любов. По възможност – но не задължително - от мъж, и то на интендантска служба, че да има откъде да се доставя храна над купонните дажби. И за майчинство. По възможност – но не задължително - от своята утроба, но по липса на такава вследствие множество полеви аборти и свързани с животоспасяващи хирургически намеси, може и от приятелска. И да се инсинуира, че в руските следвоенни лазарети се е практикувала евтаназия на парализирани от кръста надолу, за да не са в тежест на семействата си. От лекари под червеноармейски пагон! И да се поставя руска милосърдна сестра в позиция на убийца на малко дете, само защото е блокирала в задушаваща го хватка от пристъп на посттравматичен рефлекс. Това, което минава и личната ми граница на възприемчивост за епохата е представянето на семейството на силни на деня (денят е Нова година 1946) в Ленинград. Разминаването със стереотипния образ на браминската каста в следвоенна Русия ми дойде повече. Не съм сигурен дали младежът режисьор - Кантемир Артурович Балагов, набор ’91, Налчик, Кабардино-Балкария (бил съм в тая държава!) – го е правил от художествени или невежествени съображения. Или ние сме невежите с промити от класическо съветско (и западно!) кино мозъци. Семейство елегантни мъж и жена на възраст да имат тийнейджър, от които жената в рамките на филма бе назначена на с нищо незабележителната длъжност завеждащ отделение на болница (без да е лекар), живееше на привидно собственически начала в неокласическа дача от ранга на Смолни, а тийнейджърът – очевидно на точната възраст, че да е пропуснал военна служба през току що приключила война - се разхождаше с приятел в светъл лек автомобил (пак на собственически начала) да свалят мадами по улиците на не съвсем съвзел се от блокадата Ленинград. И майка му заявява, че той по-лош живот не е виждал. Чак пък така!

 

- Кантемир е гледал повече американски хай-скул-ром-ком-драми, отколкото руски балади за войника и сталинизма - помисли си Щирлиц!

Много добре сниман филм, прекрасна камера, чудесна актьорска игра (има и дебютантка). Алтернативен поглед върху Великата Отечествена и последиците от войната върху редовия руснак.  Всичко това много ми хареса. 

Това, което не ми хареса, обаче е тоталната предварителна нагласа филма да тик-не всички кутийки на съвременните трендове в политическата коректност, ценностите на либерализма и всеобщата му  враждебност към държавата Русия. Имам чувството, че ако филма беше създаден преди 2-3 месеца, със сигурност наточения за международни фестивални награди млад провинциален режисъор щеше да вкара и някой друг образ на психически опустошен от войната и сталинизма афро-американец с алтернативна сексуална ориентация, който след като изживява духовен катарзис, тайно от НКВД преминава през няколко операции за смяна на пола, за които главния лекар на болницата е осъден от военен трибунал и разстрелян като основен съучастник.

Нескопосан опит да се приравни тази освободителна и насила наложена на руснаците война, без победата в която, отдавна да са престанали да съществуват като народ и държава, до Виетнамската или Афганистанската такава, като се сравняват синдромите като подобни, а се подразбира така и за значението. Малко от сорта на "Роден на 4-ти юли" или "Ловецът на елени" (Deer Hunter) в руски вариант. 

Прави се сравнение с разглезеното, никога на било на фронта момченце на номенклатурчици с мизерията на завърналите се и от двата пола фронтоваци. Показаха семейството му да живее в някакъв дворец (не знам дали Смолни е сниман или нещо подобно). Нямам представа и доколко върховния вожд би толерирал подобни прояви или би изпратил семейството на разстрел, имайки предвид, че собствения му син (Яков) се е бил на фронта, бил е пленен от германците и при опита им той да бъде разменен срещу пленения от руснаците при Сталинград фелдмаршал Паулус, Сталин отговаря "Няма да разменя фелдмаршал за старши-лейтенант". Яков така и си умира в плен. 

Някои режисьори, при това прекрасни, просто яхват вълната на политико-идеологически трендове с цел получаване на високи награди (даже един Тарантино се изкушава с "Inglouriuos Busterds" и "Django Unchained"), други от типа на Скорсезе не падат до използване на такива похвати, даже губят Оскари заради заиграване или направо тотална подигравка с политическата коректност (имам предвид "Вълкът от Уолстрийт"). 

Ще следя развитието на този млад руски режисьор с интерес, филмът наистина е направен много добре.

П. П. Признавам си, че чак сега видях текста под видеото - "SPOILER ALERT", но това не променя мнението ми и написаното от мен по-горе. По-скоро показва, че сме забелязали подобни неща, а ги тълкуваме по различен начин, в което няма нищо лошо, разбира се. 🙂 

[домосед]

А вие знаехте ли, че Шон Конъри преди Джеймз Бонд е играл @Граф Вронски ? 

 

https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-41523800

 

[Hadzhitodorovi]

На тая снимка прилича по-скоро на червеноармееца Сухов 

[домосед]

На 27.10.2020 г. в 8:11, FlyTraveler каза:

Това, което не ми хареса, обаче е тоталната предварителна нагласа филма да тик-не всички кутийки на съвременните трендове в политическата коректност, ценностите на либерализма и всеобщата му  враждебност към държавата Русия. Имам чувството, че ако филма беше създаден преди 2-3 месеца, със сигурност наточения за международни фестивални награди млад провинциален режисъор щеше да вкара и някой друг образ на психически опустошен от войната и сталинизма афро-американец с алтернативна сексуална ориентация, който след като изживява духовен катарзис, тайно от НКВД преминава през няколко операции за смяна на пола, за които главния лекар на болницата е осъден от военен трибунал и разстрелян като основен съучастник.

Нескопосан опит да се приравни тази освободителна и насила наложена на руснаците война, без победата в която, отдавна да са престанали да съществуват като народ и държава, до Виетнамската или Афганистанската такава, като се сравняват синдромите като подобни, а се подразбира така и за значението.

 

На фестивала CineLibri аналогичен случай! Враждебен към държавата Германия политически коректен либерален немски филм от режисьор с афганистанско име, тръгнал да копае златните мини на международните фестивали, по конкретно - в ЛГБТ+ категорията Теди на Берлинския фестивал. Главният герой е психически опустошен от нелегалната миграция афро-германец със сексуална ориентация, съобразяваща се с различните етапи и премеждия по пътя му към душевен катарзис. Нескопосан опит да се приравни освободителната и насила наложена на германците демокрация, без успеха на която, отдавна да са престанали да съществуват като народ и държава до английската и американската такива, като се сравнят принципите, ценностите и симптомите на проблемите им 😉
 

 

Сега по-сериозно. Нито цитираният в миналия пост руски филм е обективно враждебен срещу Русия, нито немският - срещу Германия. Политическата коректност е разнолика и не е монопол на "либералния запад". Същата я има и на изток, но не задължително по същите теми и със същите табута. В общия случай става дума за наложено или самоналожено въздържание да се изразяват мнения, в които някакви обществени групи или цели народи съзират обида, дискриминация или враждебност срещу себе си. Проблемът (и оттам- дебатът) е къде минава тънката линия между обективното и субективното. Някои се обиждат, ако в киното не се дава достатъчна видимост на до скоро дискриминирани като светотатствени сексуални практики; други - и на най-малкия намек, че огромна част от участниците в тяхната свещена война са имали традиционни сексуални потребности и нужда от някой да ги задоволи. 

 

Обратно към немския филм „Берлин Александерплац“. Добър е! И двата образа - и белият, и черният - се запечатват в съзнанието и историята им ти влиза под кожата. Но е нужна психическа подготовка и голяма доза душевна жилавина да се издържат всичките 183 минути в един сеанс на гледане. Препоръчвам да се правят паузи. Мигрант от Африка (конкретно е посочена Гвинея Бисау) с гузна съвест тръгва от нулева стартова позиция в бачкаторско общежитие край Берлин и си търси богоугодно, но достойно за приличен живот място под слънцето, като за целта се побратимява с дявола и от един момент и на двамата им става ясно, че е невъзможно да се разделят. Доколкото има ако не враждебност, то поне - нелоялност, тя е към оригиналния литературен материал - едноименният роман от Алфред Дьоблин. Действието е пренесено от 1920-те в 2010-те години, а без да съм чел (още) самата книга, подразбирам, че отсъства главният герой – декадентският Берлин от времето на Ваймарската република. Има няколко неумели референции чрез ретро-партита, но останалата част от действието – може да се локализира навсякъде в Германия. 

[FlyTraveler]

преди 14 часа, домосед каза:

 

Главният герой е психически опустошен от нелегалната миграция афро-германец със сексуална ориентация, съобразяваща се с различните етапи и премеждия по пътя му към душевен катарзис. 
 

 

 

Обратно към немския филм „Берлин Александерплац“...  Доколкото има ако не враждебност, то поне - нелоялност, тя е към оригиналния литературен материал - едноименният роман от Алфред Дьоблин. Действието е пренесено от 1920-те в 2010-те години, а без да съм чел (още) самата книга, подразбирам, че отсъства главният герой – декадентският Берлин от времето на Ваймарската република. 

Добре ме иронизираш, няма нищо лошо в това и аз не се обиждам. 🙂  Харесва ми и израза "Афро-германец", аз бях почти на косъм да използвам "Афро-руснак" в моя коментар по-горе. 

Немския филм трябва да го гледам, за да изкажа мнение. Може пък да ми хареса повече, знае ли човек... Заинтересува ме и това, че оригинално действието в книгата се развива в "декадентският Берлин от времето на Ваймарската република". Всички знаем до какво води този период в историята на Германия.  

Първо да гледам филма де...  Отново благодаря за споделянето! Доста филми нямаше да ги гледам (или поне щях да ги гледам значително по-късно във времето), ако не бях ги видял от постовете ти тук.

[Carrie]

Не е филм, но е с магелански привкус, затова го споделям: Long Way Up https://www.imdb.com/title/tt12824922

Юън Макрегър и негов приятел преминават 13 000 мили на електрически мотори от Ushuaia, Argentina до Los Angeles, USA.

 

Трейлър:

 

[домосед]

преди 8 часа, FlyTraveler каза:

Добре ме иронизираш, няма нищо лошо в това и аз не се обиждам. 🙂  Харесва ми и израза "Афро-германец", аз бях почти на косъм да използвам "Афро-руснак" в моя коментар по-горе. 

Майтапа - настрана, в следващия руски филм за горе-долу същия период, който гледах, вярно има афро-руснак! Но няма да давам спойлер в какъв точно контекст се явява на сцената. Не е трансджендър. Препоръчвам тоя филм да гледаш първо. Има допирни точки с Дылда. Примерно как зализано привилегировано синче сваля мадами с открита кола. Само че не в Ленинград, а в Москва, и не през 1945, а през 1955. А междувременно достатъчно вода е изтекла, че никой да не мисли за войната. За НКВД обаче продължава да мисли.

 

Филмът се казва Стиляги, което на английски (за забавление на публиката) са го превели Hipsters.

На български аз бих предложил Зози и Суинги. Защото така са викали в София на първата след най-мракобесния сталинизъм младежка субкултура на облекло, прически и музикални вкусове извън политически приемливия мейнстрийм. От времето, когато е излязло стихчето

Във Африка маймуните коремите си чешат

Във София суингите перчеми мазни решат

Филмът е мюзикъл и, лично на мене, ми допадна много. Въпреки омаловажаващия репресиите на режима хепиенд. Че то без хепиенд мюзикъл става ли. От наградите, които е получил, разбирам, че е допаднал и на руската публика.

 

Музикалната епоха е преди рокендрола - гелосват си перчемите, обличат се в ярки цветове и кройки, слушат Чарли Паркър, танцуват буги-вуги, презаписват Глен Милър на самоделни грамофонни плочи от орязани на кръг рентгенови снимки,  боядисват френски булдози в цикламено, търсят саксофони на черния пазар (но те са толкова забранени, колкото и картечница), замаскират Кама сутра в корици на сборник задачи по геометрия (задачи за построение - най ги мразех!). Може да се направи някакъв паралел със субкултурата на модите (mods) в Англия, но тия не са класово хомогенни (има и работници, и интелигенция, и номенклатура), а лошите не са рокери на големи мотори, а комсомолци с големи ножици. На тях в саундтрака се е паднала една от най-великите песни от златния век на руския рок през втората половина на 1980-те "Скованные одной цепью" на Наутилус Помпилиус (мин 02:10 от трейлъра). Целия филм го има свободно в youtube.

 

 

Малък спойлер-куиз-дразнител: Борис е Боб, Фьодор е Фред, а Катя е Кет. Главният герой Мелс обаче не е кръстен на Майлс Дейвис. А на кого?

 

P.S. Има и диня! 

 

[гост]

На 2.11.2020 г. в 16:23, Hadzhitodorovi каза:

На тая снимка прилича по-скоро на червеноармееца Сухов 

но не и на граф Вронски. 

[домосед]

На 6.11.2020 г. в 16:12, домосед каза:

Главният герой Мелс обаче не е кръстен на Майлс Дейвис. А на кого?

Сам си питам, сам си отговарям 🤪

Мелс е кръстен на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин.

 

Със следващите два филма се прехвърляме на плажовете в Нормандия през 1980-те. Жулувил и Гренвил. Разстоянието на картата е не повече от 10 км. 

 

Полин на плажа, реж. Ерик Ромер, 1983. Трогателно наивно моралистки възпитателна за юноши ваканционна любовна история. Една любознателна тинейджърка, една куха блондинка с идеални пропорции и три момчета на различни възрасти с различни характери, биографии и предложения.

 

 

Лято '85, реж. Франсоа Озон, 2020. Темата е горе-долу същата - първи стъпки в младежката романтика, танци, плуване, мотори, въртележки, платноходки. Разликата е, че при Ромер 80-те са съвремие, а романтиката – стриктно хетеросексуална. И не се усеща и полъх на смърт. При Озон не е точно така. Романът, по който е писал сценария, се казва Танцувай на гроба ми! и на корицата е нарисуван юноша, танцуваш на гроба на друг юноша. В еврейско гробище!

 

 

 

[Zaro]

На 9.06.2020 г. в 18:35, домосед каза:

Не съм сигурен защо е трябвало в превод на английски да променят оригиналното загавие Творби без автор (Werk ohne Autor)

Обяснението в IMDB.

 

Днес го гледах отново.

[Светославов]

След уморителен агрофитнес на вилата  снощи имах приятна музикално-филмова вечер с "A late quartet" 

[iMari]

Опитвайки се да намеря в мрежата руските филми споменати по- назад в темата, попаднах на този:

Комедиант," който въпреки, че има всичко, което развитият социализъм в СССР може да му даде", се чувства потиснат и едва сдържа желанието си да предизвика цензурата. В крайна сметка му се получава по-особено зрелищен начин. Макар края да е нереално позитивен.

Със сигурност, зрители, които са го живели този режим може да направят далеч по задълбочен анализ, както и да оценят шегите, вероятно 🙂

За мен остана усещането за безнадеждна меланхолия и размишленията за това, че поколенията преди нас са минали и през по - тежки времена от ковид кризата. 

[FlyTraveler]

Преди 1 час, Мари Николова каза:

Със сигурност, зрители, които са го живели този режим може да направят далеч по задълбочен анализ, както и да оценят шегите, вероятно 🙂

За мен остана усещането за безнадеждна меланхолия и размишленията за това, че поколенията преди нас са минали и през по - тежки времена от ковид кризата. 

Може би зрителите, които примерно са били на фронта или в някоя активно воюваща държава по време на ВСВ или пък са живели в България в края на 40-те, началото на 50-те по време на чистките и гонките...  Иначе аз до 23-тата си година живях по време на соца и нищо по-тежко и безнадеждно не съм видял от сегашната криза, а какво евентуално ни чака за в бъдеще, просто не ми се мисли. Тогава имахме мечтите да избягаме на Запад поне, някои даже ги материализирахме... Сега къде да избягаме?  🙂 🙂 

[iMari]

Мислех си да добавя към поста, че тя кризата не е свършила, но искам да бъда оптимист и да вярвам, че всичко ще приключи така бързо, както дойде 🙂

 

[домосед]

Продължавам нишката с руските филми.

 

Въпросът е: Говорят ли ви нещо имената Тарасов и Харламов в контекст на съветски хокей на лед?

 

Тук е моментът да се призная във виновно удоволствие.

Съвсем доброволно си пуснах, изгледах и харесах (!) руски пропагандно-патриотичен филм за хокей на лед!

А аз никога не съм за руснаците. Традиционно, откакто съм видял що е хокей, съм за чехите и словаците.

 

Единият от гореспоменатите е Легенда №17 (да не се бърка с Любимец 13), на когото е кръстен филмът, а другият - треньорът му (садист или авторитет в зависимост от гледната точка) в ЦСКА и СССР в края на 60-те и началото на 70-те

Лошите в градация към по-лошо са: 

1. Грубите и високомерни кандаци от NHL (капитанът впоследствие идентифициран като Боби Кларк); играят без каски!

2. Полски ренегати, "избягали" в Канада, за да въртят спортен бизнес, които се опитват да купят широката руска душа с милион сребърници;

3. Съветски партийни апаратчици, които в името на собствената си кариера, командировки на Запад и самочувствие на значимост интригантстват и стимулират посредственост вместо победен дух.

 

Както във Всеки спортен филм кулминацията е мач, в който добрите излизат като подкучета (underdogs, англ.), а печелят.

В случая става дума за първия мач от така наречената Summit Series 1972 между съветска олимпийска сборная и канадска енейчелска такава, който руснаците печелят като гост с 7:3. (Колко е свършила цялата серия от 8 мача може да се провери в спортните алманаси)

 

Има един епизод, в който посредственият апаратчик свежда на отбора инструкции от Москва или да паднат достойно, или най-много да докарат до равен. Според свободната енциклопедия сценаристите са си позволили артистична свобода с фактите. Разпореждането да не се стига до повече от равен било за олимпийски мач от 1972 срещу чехите и словаците, така че две социалистически държави да вземат златото и среброто. Руснаците обаче не се съобразили, победили, и така среброто попаднало у американците, а на Тарасов му изстинало треньорското мястото. Друга артистична свобода е е ползвана за личния живот на Легендата. Една блондинка Ирина я [нецензурно] още 1968-ма година, а в уикипедия пише, че тя била '56 набор. Впоследствие умират заедно в автомобилна катастрофа, но това остава извън времевата рамка на филма.

 

Треньора го играе Олег Меншков (пре-зи-дент! пре-зи-дент!). Дразни се, че на Легенда 17 също като на Любимец 13 са му дали волга (нов модел!) и апартамент на (московското съответствие) на улица Оборище още в средата на кариерата му, та не му е останала мотивация. Докато неговата мотивация е да ги кара да защитават вратата с голи гърди "Как Родину!". Чудя се дали такава мотивация би сработила в Националната (!) хокейна лига.

 

С волги после има преследване! А има и полети с Ил-62. И бягане с/от бикове в Памплона. И командировка в Чебаркул (къде?къде?) 

 

Поука? Само чехите и словаците!

 

Трейлър (в youtube го има и целия филм)

 

 

[Hadzhitodorovi]

преди 17 часа, домосед каза:

Въпросът е: Говорят ли ви нещо имената Тарасов и Харламов в контекст на съветски хокей на лед?

Разбира се!

[Pandurova]

Изгледах го за ден и половина. 

Не съм очаквала сериал за шах да ме грабне така.

Неслучайно  рейтингът му е почти 9

https://www.imdb.com/title/tt10048342/

 

[ива валя]

Криминален сериал и с чудесната игра на Никол Кидман и Хю Грант.