Eti* Публикувано: 25 ноември, 2020 Сподели Публикувано: 25 ноември, 2020 След La casa de papel попаднах на този сериал с Алваро Морте. В последно време няколко испански сериала изгледах, ами моето кино е това 🙂 https://www.youtube.com/watch?v=rMwuyI2HyBI 5 Връзка към коментар
Травеолани Публикувано: 27 ноември, 2020 Сподели Публикувано: 27 ноември, 2020 Днес изгледах документалния филм за Рут Бейдър Гинзбург - съдия от Върховния съд на САЩ и горещо ви го препоръчвам. Историята ѝ е много интересна и вдъхновяваща - първо поколение американка от страната на баща си, който е украинец. От 70-те години на миналия век защитава правата на жените в САЩ. 4 Връзка към коментар
zhivko7 Публикувано: 27 ноември, 2020 Сподели Публикувано: 27 ноември, 2020 На 25.11.2020 г. в 21:57, ива валя каза: Криминален сериал и с чудесната игра на Никол Кидман и Хю Грант. Очаквам с нетърпение последната серия след няколко дни. 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 2 декември, 2020 Сподели Публикувано: 2 декември, 2020 Nova Lituania filmas Застигна ме литовски филм на литовски език! Цели 52 години си нямах никаква идея как звучи. Хем съм бил в Литва и съм пътувал с литовци на един кораб по най-южните морета някъде през 00-те. Обаче в Литва през август 1991 цялото патриотично опълчение слушаше радио (туристически транзистори най-често) на руски, защото на този език идваха най-навременните и правдоподобни новини за кога точно танковете ще дойдат (в последния момент свиха към Латвия и спряха, без да нанесат особени вреди). А двойката литовци на кораба, опитващи се да потегнат гражданския си брак, отпуснал се през годините, които тя е работила като адвокат в Оман, а той като директор на телеком на Британските Вирджински острови, си говореха на английски от куртоазия към общата публика на общата маса. Та, те двамата и @домосед, бяха сключили негласно споразумение да не издават и гък (гук, рус.) на руски, че да не ги усетят руснаците сред публиката, които знаеха само руски. Включително тоя, който беше книгоиздател в Украйна. Наблюдение: Литовският звучи съвсем като руски, само че е литовски! Разликата е, че ако се заслушаш да схванеш нещо, абсолютно нищо не схващаш. Освен, че имат звателен падеж. Към главния герой, който си имаше готово "с" плюс наставка "ас" в края на името Феликсас, се обръщаха с Феликсе. Темата на филма беше аналогичен случай на 1991, но през 1939. Аналогията изглежда се е вкоренила за вечна повтаряемост в народопсихологията на литовеца от разпадането на Ржечпосполитата. Откъде ще дойдат танковете и какво можем да направим. Историята учи, че първо са дошли полските танкове да им вземат Вилнюс (1920), после - немските да им вземат Клайпеда (1939), после - руските ужким да им върнат Вилнюс (1939), после - още руски с цел административно преструктуриране (1940), после - още немски за същото (1941), после ... repeat while true! Главният герой - географ и пътешественик с реален прототип Казис Пакштас - забелязал, че силуетът на Литва наподобява силуета на Африка и съставя план за колонизиране свободно парче земя някъде в тропиците, където литовската на нация да започне отначало, ако балтийското ѝ землище бъде превзето от някой с повече танкове. Първо прегледал терени в традиционния климатичен пояс, но всички - включително Квебек - били заети. Затова оставали тропиците. Но не ставало дума за преселение на целия литовски народ, което би било практически неосъществимо. А само на, да го наречем, предприемчивият и когнитивен елит. А защо нищо не казвате, че бихте евреите? - намесва се критичката от Guardian Което ми напомня за третата ми среща с литовец в живота. На едно събитие, свързано с наследството на Ганди и Каленбах в Йоханесбург. Жената, на моя възраст, се представи именно като литовка, пламенно обичащата родината си, без никога през живота си да е стъпвала там, защото техните на косъм се измъкнали от преследванията на омразните литовци в разгара на Холокоста. В Африка! 3 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 12 декември, 2020 Сподели Публикувано: 12 декември, 2020 По повод на прохода Хайбер, за който говорихме на куиза. Неотдавана ми попанда филмът „Гънга Дин“ от 1939 - жалонен за жанра приключенско кино! Даже Спилбърг го е цитирал с поклон в една от сериите за Индиана Джоунс (жокер: втората). Оказва се, че английската дума за хайдук thug идвала от хинди. Оригиналните тъгове (thuggee, англ.) били според колониалните власти (и кралското географско общество) секта пладнешки разбойници, които се хранели от пътници по пътищата, грабейки ги и душейки ги, като същевременно намирали духовна опора у богинята Кали. Добрите (цивилизоващата британска имперска армия) и лошите (тъговете) си дават среща в златен храм на Кали в североизточните територии на Британския радж през 1880-те. Главните герои са трима наперени сержанти и индиецът водоносец Гънга Дин, към когото се държат снизходително, преди да дойде Ръдиард Киплинг и с респект и смирение да възпее подвига му - да се изкачи смъртно ранен на купона на храма и, сигнализирайки с тръба, да промени хода на сражението в полза на британците 3 1 Връзка към коментар
Zaro Публикувано: 12 декември, 2020 Сподели Публикувано: 12 декември, 2020 преди 3 часа, домосед каза: Оказва се, че английската дума за хайдук thug идвала от хинди. Някой не е чел "Тайните на черната джунгла" на Емилио Салгари май. Там тхугите са на всяка страница. Аз пък ще се отчета с един датски. "Под пясъка" - Unter SandetLand of Mine. IMDB - https://www.imdb.com/title/tt3841424/reviews?ref_=tt_urv Германски военопленници са натоварени със задачата да разминират западна морска ивица на Дания. Групата се състои предимно войничета от последните мобилизации в Германия - каквото е останало за попълване на резервите - младежи, дори деца. Постепенно омразата на датския военен, натоварен със задачата отслабва, военнният се оттегля и на негово място идва човекът. В края на ВСВ хиляди германски военопленници са натоварени със задачата да открият 1.5 милиона мини. Операцията по прочистването от военопленниците се счита за най-тежкото военно престъпление, извършено от Дания. 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 12 декември, 2020 Сподели Публикувано: 12 декември, 2020 преди 30 минути , Zaro каза: Групата се състои предимно от войничета от последните мобилизации в Германия Веднага отговарям с една класика по същата тема, която гледах наскоро. За едни тинейджъри, които ги хващат на война през последната седмица. И те вместо да слушат възрастните да се покрият, за което никой няма да им се сърди, отиват с желание. Нe толкова по патриотични, колкото по момчешки причини. Подсъзнателно войната им е като игра. Ама не е! Филмът е верен на книгата, за която писах по-подробно ревю тук: https://www.goodreads.com/review/show/3674854553 Има го и целия с английски субтитири в youtube. Съществува и римейк от 00-те, но не си струва даже да се догледа трейлърът. Много зле е. 4 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 13 декември, 2020 Сподели Публикувано: 13 декември, 2020 На 27.11.2020 г. в 7:21, Травеолани каза: Днес изгледах документалния филм за Рут Бейдър Гинзбург Оказва се, че имало и игрален. И че на младини приличала на Фелисити Джоунс 😉 Добре е да се знае за нея! И за мисията ѝ да се бори със законите, писани в отминали по дух епохи, които поставят жените в неравностойно положение за личностно развитие под предлог, че имат нужда от защита и обгрижване. Но как да се разкаже биографията на един юрист, бил той и много добър и влиятелен в исторически план, така, че да е интересно за най-широка публика като пълнометражен филм? Най-голямото достойнство на филма е, че някак си успяват да създадат напрегната съдебна драма от ... дело за обжалване по частен данъчен казус. Самата съдия Гинсбърг, тогава на 85, прави камео при аплодисментите преди финалните надписи. 5 Връзка към коментар
Травеолани Публикувано: 13 декември, 2020 Сподели Публикувано: 13 декември, 2020 преди 2 часа, домосед каза: Оказва се, че имало и игрален. И че на младини приличала на Фелисити Джоунс 😉 Добре е да се знае за нея! И за мисията ѝ да се бори със законите, писани в отминали по дух епохи, които поставят жените в неравностойно положение за личностно развитие под предлог, че имат нужда от защита и обгрижване. Но как да се разкаже биографията на един юрист, бил той и много добър и влиятелен в исторически план, така, че да е интересно за най-широка публика като пълнометражен филм? Най-голямото достойнство на филма е, че някак си успяват да създадат напрегната съдебна драма от ... дело за обжалване по частен данъчен казус. Самата съдия Гинсбърг, тогава на 85, прави камео при аплодисментите преди финалните надписи. Да, знам и за игралния, но още не съм го гледала. Но аз като цяло предпочитам документалните филми, ако са биографични. И да добавя със съжаление, че мисля, че е трябвало да се пенсионира преди да свърши мандата на Обама, защото сега Тръмп назначи на нейно място нова съдийка със 7 деца... Ясно е с каква цел... 1 Връзка към коментар
Травеолани Публикувано: 13 декември, 2020 Сподели Публикувано: 13 декември, 2020 преди 2 часа, домосед каза: Добре е да се знае за нея! И за мисията ѝ да се бори със законите, писани в отминали по дух епохи, които поставят жените в неравностойно положение за личностно развитие под предлог, че имат нужда от защита и обгрижване. За съжаление много подобни закони все още съществуват в САЩ, маскирани и някакси свързани с религията. Почти всички президенти на САЩ в последните 30-40 години са с либерални виждания относно абортите примерно, преди да бъдат избрани, и в момента, в който започнат предизборните кампании или кампании за преизбиране, започват да говорят за про-лайф, за да си осигурят гласовете на огромната маса от религиозни избиратели. 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 15 декември, 2020 Сподели Публикувано: 15 декември, 2020 Един от най-магеланските филми на 1990-те. И изобщо! Ако не за друго, само заради полета със Lockheed L-1049 Super Constellation си заслужава да се изгледа. Башка че се отмятат държави (и обекти на ЮНЕСКО) от няколко континента. Което сигурно обяснява защо международно заглавие на филма по знаковия роман в немскоезичната литература Homo Faber е Пътешественика. Макар и постоянното състояние „на път“ е само една от характеристиките на Валтер Хабер (във оригиналния саундтрак от швейцарец са го поамериканчили на Уолтър Фейбър, който не знае немски, но това е напълно оправдано с избора на Сам Шепърд за главната роля; по-подходящ не ми идва наум; нито за ролите на Джули Делпи и Барбара Сукова, които пък за да не ги подслушва си говорят на немски вместо на гръцки, както е в книгата) като модерен човек в средата на XX век. Той пътува много, но не очаквайте да пише в темата ЮНЕСКО, макар и … да работи точно за ЮНЕСКО. Като инженер! Заклет технократ по душа, той се интересува единствено от човешкия разум и производните му науки и технологии. Светът на изкуството (и художествената литература!) му е чужд. Но не му е чужда симпатия към любим човек, който би се интересувал точно от това. Било то натрошени грънци от архаична Гърция, италианска ренесансова скулптура или френска екзистенциална философия. Нито е безчовечен. Напротив. Но човечността му е извън контрола на технократското мислене. И именно подвеждащите го технологии и шегите на теория на вероятностите го удрят там, където е най-уязвим. https://www.imdb.com/video/vi2281373977 4 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 15 декември, 2020 Сподели Публикувано: 15 декември, 2020 преди 14 минути , домосед каза: Един от най-магеланските филми на 1990-те. И изобщо! Ако не за друго, само заради полета със Lockheed L-1049 Super Constellation си заслужава да се изгледа. Башка че се отмятат държави (и обекти на ЮНЕСКО) от няколко континента. Което сигурно обяснява защо международно заглавие на филма по знаковия роман в немскоезичната литература Homo Faber е Пътешественика. Макар и постоянното състояние „на път“ е само една от характеристиките на Валтер Хабер (във оригиналния саундтрак от швейцарец са го поамериканчили на Уолтър Фейбър, който не знае немски, но това е напълно оправдано с избора на Сам Шепърд за главната роля; по-подходящ не ми идва наум; нито за ролите на Джули Делпи и Барбара Сукова, които пък за да не ги подслушва си говорят на немски вместо на гръцки, както е в книгата) като модерен човек в средата на XX век. Той пътува много, но не очаквайте да пише в темата ЮНЕСКО, макар и … да работи точно за ЮНЕСКО. Като инженер! Заклет технократ по душа, той се интересува единствено от човешкия разум и производните му науки и технологии. Светът на изкуството (и художествената литература!) му е чужд. Но не му е чужда симпатия към любим човек, който би се интересувал точно от това. Било то натрошени грънци от архаична Гърция, италианска ренесансова скулптура или френска екзистенциална философия. Нито е безчовечен. Напротив. Но човечността му е извън контрола на технократското мислене. И именно подвеждащите го технологии и шегите на теория на вероятностите го удрят там, където е най-уязвим. https://www.imdb.com/video/vi2281373977 Благодаря! Не знаех, че има екранизация по тази любима книга. Препоръчвам я горещо в оригинал на изучаващите немски след А ниво - чете се лесно. Сега остава да намеря филма. Връзка към коментар
Фил Публикувано: 15 декември, 2020 Сподели Публикувано: 15 декември, 2020 На 17.11.2020 г. в 13:21, Мари Николова каза: Със сигурност, зрители, които са го живели този режим може да направят далеч по задълбочен анализ, както и да оценят шегите, вероятно 🙂 За мен остана усещането за безнадеждна меланхолия и размишленията за това, че поколенията преди нас са минали и през по - тежки времена от ковид кризата. На 17.11.2020 г. в 14:52, FlyTraveler каза: Иначе аз до 23-тата си година живях по време на соца и нищо по-тежко и безнадеждно не съм видял от сегашната криза, а какво евентуално ни чака за в бъдеще, просто не ми се мисли. А пък аз, който също до 23-тата си годишнина съм живял по време на соца, не виждам в сегашната "криза" нищо, което даже и бегло да може да се сравнява с тоталната безнадеждност и простотиите от онова време. В подкрепа на това бих могъл да изброя и много обективни факти, които не са въпрос на лучно усещане или субективин възприятия , но не искам да се разпрострам повече, за да не навлизам в политечски дискусии, които са извън тематиката и правилата на форума. 6 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 15 декември, 2020 Сподели Публикувано: 15 декември, 2020 Форсмажор Знаех, че е за драма на зимна планина във Франция, и от заглавието се бях подвел, че е френски. Оказа се скандинавски. Доколкото разбирам от външни източници, Той е швед, а Тя – норвежка. Не мога да им различа езиците. И само външните снимки са във Франция. Освен сцената с рейса по серпантините - в Италия. Вътрешните снимки в хотела са 100% IKEA интериор някъде по Швеция. Както и да е. Аз два часа чаках лавината, обявена в синопсиса. А тя била паднала в още в първите 10 минути. Но не навредила на никого. Освен на семейните отношения. Това била драмата! А не оцеляването. Подозирам, че социалната дистанция със зрителя в американския римейк е по-къса. Най-хубавото, освен карането на ски в пудрата е, че от Четирите сезона на Вивалди са избрали темата от Лято да поддържа напрежението през целия филм. 2 Връзка към коментар
schnappsyy Публикувано: 18 декември, 2020 Сподели Публикувано: 18 декември, 2020 На 23.11.2020 г. в 22:57, Pandurova каза: Изгледах го за ден и половина. Не съм очаквала сериал за шах да ме грабне така. Неслучайно рейтингът му е почти 9 https://www.imdb.com/title/tt10048342/ Връщам се специално да потърся чии коментар съм си снимала. Грабна ми вниманието и тези дни имах време и изгледах сериите на един дъх. Благодаря, @Pandurova! Много ми хареса и отново събуди у мен желанието да се науча да играя шах. Тези дни гледах и Frida. Без да смятам, че мога да кажа кой филм е добър и кой не, за този мога да кажа, че ме развълнува. Поразрових се и намерих още материали и научих непознати факти за живота на Фрида Кало. https://m.imdb.com/title/tt0120679/ Връзка към коментар
домосед Публикувано: 27 декември, 2020 Сподели Публикувано: 27 декември, 2020 Снеговете на Килиманджаро реж. Хенри Кинг, 1952 По какво се различават разказ от Хемингуей и холивудски филм по разказа от Хемингуей? В разказа героя умира на края, а във филма идва въздушна линейка и го спасява секунди, преди надписа The End. Което е безпредметно, защото той междувременно е наговорил толкова неща, които не е трябвало да наговаря, ако е мислел за оцеляване, че по-нататъшен живот, поне - в компанията на текущата жена, е под въпрос и след спасяването. Припомних си филма, специално заради сафари визията от Африка по технологиите, били гребен на вълната в кинематографията - документална, студийна и насложена в началото на 1950-те. И да се позабавлявам с промените във вкуса на времето. Във филма ходят на лов за носорози! Черни. Като че ли е най-нормалното и похвално нещо. И се замислям, колко от нещата, които в момента възприемаме за съвсем приемливи хобита след едно или две поколения ще бъде абсолютно табу. Забавен ми се струва и изборът на болестта, от която гасне героят на Грегъри Пек на фона на Килиманджаро. Тя си е по автор. При толкова голям избор смъртоносни опасности сред дивата африканска природа с въздействащо като за художествена литература звучене, Хемингуей избира да му докара гангрена след ... убождане на прасеца от най-обикновена африканска трънка, инфектирано при джапане в размътена от хипопотами (в драматична ситуация по спасяване на местен гребец) тиня. Ако Африка не е вашето нещо, не сменяйте канала! Филмът предлага и сцени в Париж, на Ривиерата и на бойните полета на Испанската гражданска война с красиви жени на всички фронтове! 6 Връзка към коментар
giafil Публикувано: 27 декември, 2020 Сподели Публикувано: 27 декември, 2020 Преди 1 час, домосед каза: Ако Африка не е вашето нещо, не сменяйте канала! Защото няма как да не се влюбиш в Грегъри Пек.... Извинявай @домосед , но не можах да се въздържа... 😉 хубаво кино ... Благодаря ти ... Връзка към коментар
Eti* Публикувано: 27 декември, 2020 Сподели Публикувано: 27 декември, 2020 Patria, Родина - сериал на HBO Европа - Испания. По едноименния роман на Фернандо Арамбуру и показва в 8 епизода последствията от терористичните активности на ETA – несигурността, разделението и белезите, които остават завинаги, напомняйки, че независимо от промените, миналото винаги се завръща. https://www.youtube.com/watch?v=JwJnRqp4vN0 3 Връзка към коментар
Zaro Публикувано: 28 декември, 2020 Сподели Публикувано: 28 декември, 2020 Да продължим испанската поредица, El cuerpo, Тялото. Трилър с елементи на мистерия, който се развива около морга, изчезнало (на собствен ход или не) тяло, с постоянно надграждане към кулминацията, която е разтърсваща и неочаквано неочаквана. Общ принцип в съдебната медицина е, че всяка смърт се разглежда като убийство до доказване на противното. Има смърт, има мотив, има улики, утежняващи вината доказателства, на пръв поглед всичко изглежда логично. И тук здравата логика на зрителя се намесва с възмущение, че филмът би бил скучен, ако е толкова логичен и предвидим. Що за филм би бил този, който е ясен от началото? Но всеки опит да се прогнозира очевидния на пръв поглед архитект на престъплението е обречен на неуспех до самия край, в който картите са свалени. Не съм любител на този жанр, но тази продукция ме спечели определено. И да добавя впечатлния от обратния полюс. Опитах да изгледам "Амели Пулен". Ами не успях, с голяма мъка стигнах до 40-ма минута. Изчетох коментарите в IMDB. Не съм единственият, който е на това мнение за този филм. 4 Връзка към коментар
Hadzhitodorovi Публикувано: 30 декември, 2020 Сподели Публикувано: 30 декември, 2020 На 27.12.2020 г. в 12:52, домосед каза: Снеговете на Килиманджаро реж. Хенри Кинг, 1952 По какво се различават разказ от Хемингуей и холивудски филм по разказа от Хемингуей? В разказа героя умира на края, а във филма идва въздушна линейка и го спасява секунди, преди надписа The End. Което е безпредметно, защото той междувременно е наговорил толкова неща, които не е трябвало да наговаря, ако е мислел за оцеляване, че по-нататъшен живот, поне - в компанията на текущата жена, е под въпрос и след спасяването. Припомних си филма, специално заради сафари визията от Африка по технологиите, били гребен на вълната в кинематографията - документална, студийна и насложена в началото на 1950-те. И да се позабавлявам с промените във вкуса на времето. Във филма ходят на лов за носорози! Черни. Като че ли е най-нормалното и похвално нещо. И се замислям, колко от нещата, които в момента възприемаме за съвсем приемливи хобита след едно или две поколения ще бъде абсолютно табу. Забавен ми се струва и изборът на болестта, от която гасне героят на Грегъри Пек на фона на Килиманджаро. Тя си е по автор. При толкова голям избор смъртоносни опасности сред дивата африканска природа с въздействащо като за художествена литература звучене, Хемингуей избира да му докара гангрена след ... убождане на прасеца от най-обикновена африканска трънка, инфектирано при джапане в размътена от хипопотами (в драматична ситуация по спасяване на местен гребец) тиня. Ако Африка не е вашето нещо, не сменяйте канала! Филмът предлага и сцени в Париж, на Ривиерата и на бойните полета на Испанската гражданска война с красиви жени на всички фронтове! Звучи доста подобно на "King Solomon's Mines", версията от 1950 г. 🙂 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 31 декември, 2020 Сподели Публикувано: 31 декември, 2020 На 15.12.2020 г. в 14:16, Childish каза: Благодаря! Не знаех, че има екранизация по тази любима книга. Препоръчвам я горещо в оригинал на изучаващите немски след А ниво - чете се лесно. Сега остава да намеря филма. Ето нещо от мене за едно от българските издания. Не препоръчвам корицата 🤪 1 Връзка към коментар
Брани Публикувано: 31 декември, 2020 Сподели Публикувано: 31 декември, 2020 Реших да приключа годината с най-новия документален филм на Дейвид Атънбъро. Аз самият нерядко съм поставял под въпрос някои от тезите на еколозите, природозащитниците и алармистите. Но във филма затрогващо е разказана тъжната история на разрушаването на голяма част от природния свят, на която е станал свидетел през невероятния си живот този велик мъж. 4 Връзка към коментар
iaia_mama Публикувано: 1 януари, 2021 Сподели Публикувано: 1 януари, 2021 Надявам се през току-що започналата 2021-ва ковид-а да не играе пак главна роля, но неочаквано започвам годината баш с него - за пръв път попаднах (тази вечер) на игрален филм (2020г.) за ковид и борбата с него. Обявени са 20 серии по 45мин., към момента са качени 14 с превод на руски. Първата серия ми беше интересна, надявам се и следващите. Сайтът е за азиатско кино, гледала съм и други филми от него. https://doramy.club/22813-vmeste.html 1 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 4 януари, 2021 Сподели Публикувано: 4 януари, 2021 Неразкритото дело Хамаршолд Куиз: Даг Хамаршолд е: а/ шведски автор на криминални романи б/ герой на шведски криминален роман в/ хокеист от Йоребро (защитник) г/ генерален секретар на ООН д/ нобелов лауреат по медицина (имунология) а/ мениджър на АББА Каквото и от горните да е бил, загинал е на 18.09.1961 при недоизяснена самолетна катастрофа при опит кацане на севернородезийското летище Ндола, пристигайки по тъмно със самолет DC-6 от Лубумбаши (бивше Елизабетвил), което точно тогава е било спорно дали се e намирало в държавата Конго или Катанга. Загинали са и всички останали в самолета, но само неговото име остава от значение за интересуващите се. До ден днешен се спекулира дали е пилотска грешка или атентат и, ако е атентат, кой точно как го е извършил и кой го е разпоредил. Документалистите Мадс Брюгер и Йоран Бьоркдал са един такъв екип, посветил 6 години на свое собствено разследване половин век по-късно. Изкушават се да приемат версията, че е свален със стрелба от учебен самолет Fouga CM.170 от белгийския пилот наемник Ян фан Рисехем, служил през годините и на британците, и на сепаратистите в Катанга. Но по-интересното, на което отделят и повече внимание, е дали е замесена (и изобщо съществувала) мистериозна бяло-супремасистка милиция в Южна Африка, наричаща себе си Южноафрикански институт за морски проучвания (South African Institute for Maritime Research) и командвана от харизматична фигура на някой си Кийт Максуел, обличал се винаги в моряшко бяло, а при официални случаи – с триъгълна адмиралска шапка по военноморската мода от края на XVIII век. Или … всички оцелели документи, свързани с нея и предадени на англиканския архиепископ Дезмънд Туту и неговата Комисия за истина и помирение в Южна Африка през 1990-те, са фабрикувана съветска дезинформация от времето на Студената война, както твърдят британските служби. За целта им трябва поне един жив свидетел от бойците на милицията, която се твърди, че е била най-активна през 70-те и 80-те. И се е занимавала със саботажи, бойни действия и дирижиране на преврати в цяла Африка (а не конкретно в зоната на интереси на африканерската националистическа власт в Южна Африка, което и обяснява защо точно тези бели супремасисти не са африканери, а предимно заселници с британски произход). Докато стигат до улики, че освен с преврати, SAIMR са се занимавали и с биологическа диверсия, разпространявайки СПИН сред черните общности в страни като Мозамбик. Инжектирайки вируса HIV директно в телата на хората. Под предлог, че са благотворителна организация, разпространяваща безплатни ваксини. Нямали са си идея колко актуална ще им е темата година след премиерата на филма. 1 Връзка към коментар
giafil Публикувано: 4 януари, 2021 Сподели Публикувано: 4 януари, 2021 преди 2 часа, домосед каза: Неразкритото дело Хамаршолд Куиз: Даг Хамаршолд е: а/ шведски автор на криминални романи б/ герой на шведски криминален роман в/ хокеист от Йоребро (защитник) г/ генерален секретар на ООН д/ нобелов лауреат по медицина (имунология) а/ мениджър на АББА Даг Хамаршолд е генерален секретар на ООН и единственият човек получил Нобелова награда за мир посмъртно - 1961г. Филмът е много интересен и провокира толкова много въпроси, че горещо го препоръчвам да се гледа. Да не говорим, че в един момент се питаш това наистина ли се е случило? 3 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега