Прескочи до съдържание

Последният филм, който гледах е...


Препоръчани мнения

Днес изгледах документалния филм за Рут Бейдър Гинзбург - съдия от Върховния съд на САЩ и горещо ви го препоръчвам.
Историята ѝ е много интересна и вдъхновяваща - първо поколение американка от страната на баща си, който е украинец. От 70-те години на миналия век защитава правата на жените в САЩ.

3FB12136-65B7-47CE-8743-A841EE28159F.jpeg

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Nova Lituania filmas

 

Застигна ме литовски филм на литовски език! Цели 52 години си нямах никаква идея как звучи. Хем съм бил в Литва и съм пътувал с литовци на един кораб по най-южните морета някъде през 00-те. Обаче в Литва през август 1991 цялото патриотично опълчение слушаше радио (туристически транзистори най-често) на руски, защото на този език идваха най-навременните и правдоподобни новини за кога точно танковете ще дойдат (в последния момент свиха към Латвия и спряха, без да нанесат особени вреди). А двойката литовци на кораба, опитващи се да потегнат гражданския си брак, отпуснал се през годините, които тя е работила като адвокат в Оман, а той като директор на телеком на Британските Вирджински острови, си говореха на английски от куртоазия към общата публика на общата маса. Та, те двамата и @домосед, бяха сключили негласно споразумение да не издават и гък (гук, рус.) на руски, че да не ги усетят руснаците сред публиката, които знаеха само руски. Включително тоя, който беше книгоиздател в Украйна.

 

Наблюдение: Литовският звучи съвсем като руски, само че е литовски! 

Разликата е, че ако се заслушаш да схванеш нещо, абсолютно нищо не схващаш. Освен, че имат звателен падеж. Към главния герой, който си имаше готово "с"  плюс наставка "ас" в края на името Феликсас, се обръщаха с Феликсе.

 

Темата на филма беше аналогичен случай на 1991, но през 1939. Аналогията изглежда се е вкоренила за вечна повтаряемост в народопсихологията на литовеца от разпадането на Ржечпосполитата. Откъде ще дойдат танковете и какво можем да направим. Историята учи, че първо са дошли полските танкове да им вземат Вилнюс (1920), после - немските да им вземат Клайпеда (1939), после - руските ужким да им върнат Вилнюс (1939), после - още руски с цел административно преструктуриране (1940), после - още немски за същото (1941), после ... repeat while true!

Главният герой - географ и пътешественик с реален прототип Казис Пакштас - забелязал, че силуетът на Литва наподобява силуета на Африка и съставя план за колонизиране свободно парче земя някъде в тропиците, където литовската на нация да започне отначало, ако балтийското ѝ землище бъде превзето от някой с повече танкове. Първо прегледал терени в традиционния климатичен пояс, но всички - включително Квебек - били заети. Затова оставали тропиците. Но не ставало дума за преселение на целия литовски народ, което би било практически неосъществимо. А само на, да го наречем, предприемчивият и когнитивен елит. 

 

А защо нищо не казвате, че бихте евреите? - намесва се критичката от Guardian 

 

Което ми напомня за третата ми среща с литовец в живота. На едно събитие, свързано с наследството на Ганди и Каленбах в Йоханесбург. Жената, на моя възраст, се представи именно като литовка, пламенно обичащата родината си, без никога през живота си да е стъпвала там, защото техните на косъм се измъкнали от преследванията на омразните литовци в разгара на Холокоста.

 

В Африка! 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

По повод на прохода Хайбер, за който говорихме на куиза. Неотдавана ми попанда филмът „Гънга Дин“ от 1939 - жалонен за жанра приключенско кино! Даже Спилбърг го е цитирал с поклон в една от сериите за Индиана Джоунс (жокер: втората). Оказва се, че английската дума за хайдук thug идвала от хинди. Оригиналните тъгове (thuggee, англ.) били според колониалните власти (и кралското географско общество) секта пладнешки разбойници, които се хранели от пътници по пътищата, грабейки ги и душейки ги, като същевременно намирали духовна опора у богинята Кали. Добрите (цивилизоващата британска имперска армия) и лошите (тъговете) си дават среща в златен храм на Кали в североизточните територии на Британския радж през 1880-те. Главните герои са трима наперени сержанти и индиецът водоносец Гънга Дин, към когото се държат снизходително, преди да дойде Ръдиард Киплинг и с респект и смирение да възпее подвига му - да се изкачи смъртно ранен на купона на храма и, сигнализирайки с тръба, да промени хода на сражението в полза на британците

 

 

  • Харесвам 3
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 3 часа, домосед каза:

Оказва се, че английската дума за хайдук thug идвала от хинди.

Някой не е чел "Тайните на черната джунгла" на Емилио Салгари май. Там тхугите са на всяка страница.

 

Аз пък ще се отчета с един датски. "Под пясъка" - Unter SandetLand of Mine.

IMDB - https://www.imdb.com/title/tt3841424/reviews?ref_=tt_urv

Германски военопленници са натоварени със задачата да разминират западна морска ивица на Дания. Групата се състои предимно войничета от последните мобилизации в Германия - каквото е останало за попълване на резервите - младежи, дори деца. Постепенно омразата на датския военен, натоварен със задачата отслабва, военнният се оттегля и на негово място идва човекът.

В края на ВСВ хиляди германски военопленници са натоварени със задачата да открият 1.5 милиона мини.

Операцията по прочистването от военопленниците се счита за най-тежкото военно престъпление, извършено от Дания.

 

 


 

 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 30 минути , Zaro каза:

Групата се състои предимно от войничета от последните мобилизации в Германия

Веднага отговарям с една класика по същата тема, която гледах наскоро. За едни тинейджъри, които ги хващат на война през последната седмица. И те вместо да слушат възрастните да се покрият, за което никой няма да им се сърди, отиват с желание. Нe толкова по патриотични, колкото по момчешки причини. Подсъзнателно войната им е като игра. Ама не е!

 

Филмът е верен на книгата, за която писах по-подробно ревю тук:

 

https://www.goodreads.com/review/show/3674854553

 

Мостът by Manfred Gregor


 

 

 

Има го и целия с английски субтитири в youtube. 

Съществува и римейк от 00-те, но не си струва даже да се догледа трейлърът. Много зле е.

 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
На 27.11.2020 г. в 7:21, Травеолани каза:

Днес изгледах документалния филм за Рут Бейдър Гинзбург

Оказва се, че имало и игрален. И че на младини приличала на Фелисити Джоунс 😉

Добре е да се знае за нея! И за мисията ѝ да се бори със законите, писани в отминали по дух епохи, които поставят жените в неравностойно положение за личностно развитие под предлог, че имат нужда от защита и обгрижване.

Но как да се разкаже биографията на един юрист, бил той и много добър и влиятелен в исторически план, така, че да е интересно за най-широка публика като пълнометражен филм?

Най-голямото достойнство на филма е, че някак си успяват да създадат напрегната съдебна драма от ... дело за обжалване по частен данъчен казус.

Самата съдия Гинсбърг, тогава на 85, прави камео при аплодисментите преди финалните надписи.

 

 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
преди 2 часа, домосед каза:

Оказва се, че имало и игрален. И че на младини приличала на Фелисити Джоунс 😉

Добре е да се знае за нея! И за мисията ѝ да се бори със законите, писани в отминали по дух епохи, които поставят жените в неравностойно положение за личностно развитие под предлог, че имат нужда от защита и обгрижване.

Но как да се разкаже биографията на един юрист, бил той и много добър и влиятелен в исторически план, така, че да е интересно за най-широка публика като пълнометражен филм?

Най-голямото достойнство на филма е, че някак си успяват да създадат напрегната съдебна драма от ... дело за обжалване по частен данъчен казус.

Самата съдия Гинсбърг, тогава на 85, прави камео при аплодисментите преди финалните надписи.

 

 

Да, знам и за игралния, но още не съм го гледала. Но аз като цяло предпочитам документалните филми, ако са биографични. 
 

И да добавя със съжаление, че мисля, че е трябвало да се пенсионира преди да свърши мандата на Обама, защото сега Тръмп назначи на нейно място нова съдийка със 7 деца... Ясно е с каква цел...

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, домосед каза:

Добре е да се знае за нея! И за мисията ѝ да се бори със законите, писани в отминали по дух епохи, които поставят жените в неравностойно положение за личностно развитие под предлог, че имат нужда от защита и обгрижване. 

За съжаление много подобни закони все още съществуват в САЩ, маскирани и някакси свързани с религията. Почти всички президенти на САЩ в последните 30-40 години са с либерални виждания относно абортите примерно, преди да бъдат избрани, и в момента, в който започнат предизборните кампании или кампании за преизбиране, започват да говорят за про-лайф, за да си осигурят гласовете на огромната маса от религиозни избиратели. 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

voyagerpt3x.jpg.0576648b5f53394b3dfe92c7ce03d133.jpg

 

Един от най-магеланските филми на 1990-те. И изобщо! Ако не за друго, само заради полета със Lockheed L-1049 Super Constellation си заслужава да се изгледа. Башка че се отмятат държави (и обекти на ЮНЕСКО) от няколко континента. Което сигурно обяснява защо международно заглавие на филма по знаковия роман в немскоезичната литература Homo Faber е Пътешественика. Макар и постоянното състояние „на път“ е само една от характеристиките на Валтер Хабер (във оригиналния саундтрак от швейцарец са го поамериканчили на Уолтър Фейбър, който не знае немски, но това е напълно оправдано с избора на Сам Шепърд за главната роля; по-подходящ не ми идва наум; нито за ролите на Джули Делпи и Барбара Сукова, които пък за да не ги подслушва си говорят на немски вместо на гръцки, както е в книгата) като модерен човек в средата на XX век. Той пътува много, но не очаквайте да пише в темата ЮНЕСКО, макар и … да работи точно за ЮНЕСКО. Като инженер! Заклет технократ по душа, той се интересува единствено от човешкия разум и производните му науки и технологии. Светът на изкуството (и художествената литература!) му е чужд. Но не му е чужда симпатия към любим човек, който би се интересувал точно от това. Било то натрошени грънци от архаична Гърция, италианска ренесансова скулптура или френска екзистенциална философия. Нито е безчовечен. Напротив. Но човечността му е извън контрола на технократското мислене. И именно подвеждащите го технологии и шегите на теория на вероятностите го удрят там, където е най-уязвим.

https://www.imdb.com/video/vi2281373977

 

 

 

 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 14 минути , домосед каза:

voyagerpt3x.jpg.0576648b5f53394b3dfe92c7ce03d133.jpg

 

Един от най-магеланските филми на 1990-те. И изобщо! Ако не за друго, само заради полета със Lockheed L-1049 Super Constellation си заслужава да се изгледа. Башка че се отмятат държави (и обекти на ЮНЕСКО) от няколко континента. Което сигурно обяснява защо международно заглавие на филма по знаковия роман в немскоезичната литература Homo Faber е Пътешественика. Макар и постоянното състояние „на път“ е само една от характеристиките на Валтер Хабер (във оригиналния саундтрак от швейцарец са го поамериканчили на Уолтър Фейбър, който не знае немски, но това е напълно оправдано с избора на Сам Шепърд за главната роля; по-подходящ не ми идва наум; нито за ролите на Джули Делпи и Барбара Сукова, които пък за да не ги подслушва си говорят на немски вместо на гръцки, както е в книгата) като модерен човек в средата на XX век. Той пътува много, но не очаквайте да пише в темата ЮНЕСКО, макар и … да работи точно за ЮНЕСКО. Като инженер! Заклет технократ по душа, той се интересува единствено от човешкия разум и производните му науки и технологии. Светът на изкуството (и художествената литература!) му е чужд. Но не му е чужда симпатия към любим човек, който би се интересувал точно от това. Било то натрошени грънци от архаична Гърция, италианска ренесансова скулптура или френска екзистенциална философия. Нито е безчовечен. Напротив. Но човечността му е извън контрола на технократското мислене. И именно подвеждащите го технологии и шегите на теория на вероятностите го удрят там, където е най-уязвим.

https://www.imdb.com/video/vi2281373977

 

Благодаря! Не знаех, че има екранизация по тази любима книга. Препоръчвам я горещо в оригинал на изучаващите немски след А ниво - чете се лесно. Сега остава да намеря филма.

Връзка към коментар

 

На 17.11.2020 г. в 13:21, Мари Николова каза:

Със сигурност, зрители, които са го живели този режим може да направят далеч по задълбочен анализ, както и да оценят шегите, вероятно 🙂

За мен остана усещането за безнадеждна меланхолия и размишленията за това, че поколенията преди нас са минали и през по - тежки времена от ковид кризата. 

 

На 17.11.2020 г. в 14:52, FlyTraveler каза:

Иначе аз до 23-тата си година живях по време на соца и нищо по-тежко и безнадеждно не съм видял от сегашната криза, а какво евентуално ни чака за в бъдеще, просто не ми се мисли.

 

А пък аз, който също до 23-тата си годишнина съм живял по време на соца,  не виждам в сегашната "криза" нищо, което даже и бегло да може да се сравнява с тоталната безнадеждност и простотиите от онова време. :smile3: 
В подкрепа на това бих могъл да изброя и много обективни факти, които не са въпрос на лучно усещане или субективин възприятия  :yes:, но не искам да се разпрострам повече,  за да не навлизам в политечски дискусии, които са извън тематиката и правилата на форума. 

 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Форсмажор

 

Знаех, че е за драма на зимна планина във Франция, и от заглавието се бях подвел, че е френски. Оказа се скандинавски. Доколкото разбирам от външни източници, Той е швед, а Тя – норвежка. Не мога да им различа езиците. И само външните снимки са във Франция. Освен сцената с рейса по серпантините - в Италия. Вътрешните снимки в хотела са 100% IKEA интериор някъде по Швеция. Както и да е. Аз два часа чаках лавината, обявена в синопсиса. А тя била паднала в още в първите 10 минути. Но не навредила на никого. Освен на семейните отношения. Това била драмата! А не оцеляването. Подозирам, че социалната дистанция със зрителя в американския римейк е по-къса. Най-хубавото, освен карането на ски в пудрата е, че от Четирите сезона на Вивалди са избрали темата от Лято да поддържа напрежението през целия филм.

 

 

 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
На 23.11.2020 г. в 22:57, Pandurova каза:

Изгледах го за ден и половина. 

Не съм очаквала сериал за шах да ме грабне така.

Неслучайно  рейтингът му е почти 9

https://www.imdb.com/title/tt10048342/

 

gambit.jpg

Връщам се специално да потърся чии коментар съм си снимала. Грабна ми вниманието и тези дни имах време и изгледах сериите на един дъх. Благодаря, @Pandurova! Много ми хареса и отново събуди у мен желанието да се науча да играя шах.

 

Тези дни гледах и Frida. Без да смятам, че мога да кажа кой филм е добър и кой не, за този мога да кажа, че ме развълнува. Поразрових се и намерих още материали и научих непознати факти за живота на Фрида Кало.

 

https://m.imdb.com/title/tt0120679/
 

13FF7C93-036C-4F5F-8247-69BA6635AE7F.jpeg

Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Снеговете на Килиманджаро

реж. Хенри Кинг, 1952

По какво се различават разказ от Хемингуей и холивудски филм по разказа от Хемингуей?

В разказа героя умира на края, а във филма идва въздушна линейка и го спасява секунди, преди надписа The End. 

Което е безпредметно, защото той междувременно е наговорил толкова неща, които не е трябвало да наговаря, ако е мислел за оцеляване, че по-нататъшен живот, поне - в компанията на текущата жена, е под въпрос и след спасяването.

Припомних си филма, специално заради сафари визията от Африка по технологиите, били гребен на вълната в кинематографията - документална, студийна и насложена в началото на 1950-те.

И да се позабавлявам с промените във вкуса на времето.

Във филма ходят на лов за носорози! Черни. Като че ли е най-нормалното и похвално нещо. И се замислям, колко от нещата, които в момента възприемаме за съвсем приемливи хобита след едно или две поколения ще бъде абсолютно табу. 

Забавен ми се струва и изборът на болестта, от която гасне героят на Грегъри Пек на фона на Килиманджаро. Тя си е по автор. При толкова голям избор смъртоносни опасности сред дивата африканска природа с въздействащо като за художествена литература звучене, Хемингуей избира да му докара гангрена след ... убождане на прасеца от най-обикновена африканска трънка, инфектирано при джапане в размътена от хипопотами (в драматична ситуация по спасяване на местен гребец) тиня.

Ако Африка не е вашето нещо, не сменяйте канала! Филмът предлага и сцени в Париж, на Ривиерата и на бойните полета на Испанската гражданска война с красиви жени на всички фронтове!

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
Преди 1 час, домосед каза:

 

Ако Африка не е вашето нещо, не сменяйте канала!

Защото няма как да не се влюбиш в Грегъри Пек.... Извинявай @домосед , но не можах да се въздържа... 😉 

хубаво кино ... Благодаря ти ...

 

Връзка към коментар

Patria, Родина - сериал на HBO Европа - Испания. По едноименния роман на Фернандо Арамбуру и показва в 8 епизода последствията от терористичните активности на ETA – несигурността, разделението и белезите, които остават завинаги, напомняйки, че независимо от промените, миналото винаги се завръща.

 

https://www.youtube.com/watch?v=JwJnRqp4vN0

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Да продължим испанската поредица, El cuerpo, Тялото.

 

 

Трилър с елементи на мистерия, който се развива около морга, изчезнало (на собствен ход или не) тяло, с постоянно надграждане към кулминацията, която е разтърсваща и неочаквано неочаквана.

Общ принцип в съдебната медицина е, че всяка смърт се разглежда като убийство до доказване на противното.

Има смърт, има мотив, има улики, утежняващи вината доказателства, на пръв поглед всичко изглежда логично. И тук здравата логика на зрителя се намесва с възмущение, че филмът би бил скучен, ако е толкова логичен и предвидим. Що за филм би бил този, който е ясен от началото? Но всеки опит да се прогнозира очевидния на пръв поглед архитект на престъплението е обречен на неуспех до самия край, в който картите са свалени.

Не съм любител на този жанр, но тази продукция ме спечели определено.

 

И да добавя впечатлния от обратния полюс. Опитах да изгледам "Амели Пулен". Ами не успях, с голяма мъка стигнах до 40-ма минута. Изчетох коментарите в IMDB. Не съм единственият, който е на това мнение за този филм.

 

 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
На 27.12.2020 г. в 12:52, домосед каза:

Снеговете на Килиманджаро

реж. Хенри Кинг, 1952

По какво се различават разказ от Хемингуей и холивудски филм по разказа от Хемингуей?

В разказа героя умира на края, а във филма идва въздушна линейка и го спасява секунди, преди надписа The End. 

Което е безпредметно, защото той междувременно е наговорил толкова неща, които не е трябвало да наговаря, ако е мислел за оцеляване, че по-нататъшен живот, поне - в компанията на текущата жена, е под въпрос и след спасяването.

Припомних си филма, специално заради сафари визията от Африка по технологиите, били гребен на вълната в кинематографията - документална, студийна и насложена в началото на 1950-те.

И да се позабавлявам с промените във вкуса на времето.

Във филма ходят на лов за носорози! Черни. Като че ли е най-нормалното и похвално нещо. И се замислям, колко от нещата, които в момента възприемаме за съвсем приемливи хобита след едно или две поколения ще бъде абсолютно табу. 

Забавен ми се струва и изборът на болестта, от която гасне героят на Грегъри Пек на фона на Килиманджаро. Тя си е по автор. При толкова голям избор смъртоносни опасности сред дивата африканска природа с въздействащо като за художествена литература звучене, Хемингуей избира да му докара гангрена след ... убождане на прасеца от най-обикновена африканска трънка, инфектирано при джапане в размътена от хипопотами (в драматична ситуация по спасяване на местен гребец) тиня.

Ако Африка не е вашето нещо, не сменяйте канала! Филмът предлага и сцени в Париж, на Ривиерата и на бойните полета на Испанската гражданска война с красиви жени на всички фронтове!

 

 

 

 

 

 

 

 

Звучи доста подобно на "King Solomon's Mines", версията от 1950 г. 🙂

Връзка към коментар
На 15.12.2020 г. в 14:16, Childish каза:

Благодаря! Не знаех, че има екранизация по тази любима книга. Препоръчвам я горещо в оригинал на изучаващите немски след А ниво - чете се лесно. Сега остава да намеря филма.

Ето нещо от мене за едно от българските издания. Не препоръчвам корицата 🤪

 

 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Реших да приключа годината с най-новия документален филм на Дейвид Атънбъро. Аз самият нерядко съм поставял под въпрос някои от тезите на еколозите, природозащитниците и алармистите. Но във филма затрогващо е разказана тъжната история на разрушаването на голяма част от природния свят, на която е станал свидетел през невероятния си живот този велик мъж.

 

 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Надявам се през току-що започналата 2021-ва ковид-а да не играе пак главна роля, но неочаквано започвам годината баш с него - за пръв път попаднах (тази вечер) на игрален филм (2020г.)  за ковид и борбата с него. Обявени са 20 серии по 45мин., към момента са качени 14 с превод на руски. Първата серия ми беше интересна, надявам се и следващите. Сайтът е за азиатско кино, гледала съм и други филми от него.

https://doramy.club/22813-vmeste.html

  • Харесвам 1
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Неразкритото дело Хамаршолд 

 

Куиз: Даг Хамаршолд е:

а/ шведски автор на криминални романи

б/ герой на шведски криминален роман

в/ хокеист от Йоребро (защитник)

г/ генерален секретар на ООН

д/ нобелов лауреат по медицина (имунология)

а/ мениджър на АББА

 

Каквото и от горните да е бил, загинал е на 18.09.1961 при недоизяснена самолетна катастрофа при опит кацане на севернородезийското летище Ндола, пристигайки по тъмно със самолет DC-6 от Лубумбаши (бивше Елизабетвил), което точно тогава е било спорно дали се e намирало в държавата Конго или Катанга. Загинали са и всички останали в самолета, но само неговото име остава от значение за интересуващите се. До ден днешен се спекулира дали е пилотска грешка или атентат и, ако е атентат, кой точно как го е извършил и кой го е разпоредил.

 

Документалистите Мадс Брюгер и Йоран Бьоркдал са един такъв екип, посветил 6 години на свое собствено разследване половин век по-късно. Изкушават се да приемат версията, че е свален със стрелба от учебен самолет Fouga CM.170 от белгийския пилот наемник Ян фан Рисехем, служил през годините и на британците, и на сепаратистите в Катанга.

 

Но по-интересното, на което отделят и повече внимание, е дали е замесена (и изобщо съществувала) мистериозна бяло-супремасистка милиция в Южна Африка, наричаща себе си Южноафрикански институт за морски проучвания (South African Institute for Maritime Research) и командвана от харизматична фигура на някой си Кийт Максуел, обличал се винаги в моряшко бяло, а при официални случаи – с триъгълна адмиралска шапка по военноморската мода от края на XVIII век. Или … всички оцелели документи, свързани с нея и предадени на англиканския архиепископ Дезмънд Туту и неговата Комисия за истина и помирение в Южна Африка през 1990-те, са фабрикувана съветска дезинформация от времето на Студената война, както твърдят британските служби. За целта им трябва поне един жив свидетел от бойците на милицията, която се твърди, че е била най-активна през 70-те и 80-те. И се е занимавала със саботажи, бойни действия и дирижиране на преврати в цяла Африка (а не конкретно в зоната на интереси на африканерската националистическа власт в Южна Африка, което и обяснява защо точно тези бели супремасисти не са африканери, а предимно заселници с британски произход). Докато стигат до улики, че освен с преврати, SAIMR са се занимавали и с биологическа диверсия, разпространявайки СПИН сред черните общности в страни като Мозамбик. Инжектирайки вируса HIV директно в телата на хората. Под предлог, че са благотворителна организация, разпространяваща безплатни ваксини. Нямали са си идея колко актуална ще им е темата година след премиерата на филма.

 

 

 

 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, домосед каза:

Неразкритото дело Хамаршолд 

 

Куиз: Даг Хамаршолд е:

а/ шведски автор на криминални романи

б/ герой на шведски криминален роман

в/ хокеист от Йоребро (защитник)

г/ генерален секретар на ООН

д/ нобелов лауреат по медицина (имунология)

а/ мениджър на АББА

Даг Хамаршолд  е генерален секретар на ООН и единственият човек получил Нобелова награда за мир посмъртно - 1961г.  

Филмът е много интересен и провокира толкова много въпроси, че горещо го препоръчвам да се гледа. 

Да не говорим, че в един момент се питаш това наистина ли се е случило?

 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.