Последният филм, който гледах е...

[Zaro]

Тихата революция/The Silent Revolution/Das schweigende Klassenzimmer

Филмът в IMBD

Оценка: 7,4

 

Действието се развива в Сталинщат през 1956 г., пет години преди издигането на Берлинската стена, в разгара на Студената война. Училищен клас научава за събитията в Унгария от същата година. Необремененият с юздите на времето младежки ум не приема случващото се и започва тихо да се бунтува. Репресивният апарат се задейства и започва да мачка по пътя си. Филмът разкрива живота в едно обикновено градче, в което учениците са изпрсвени пред дилемата да се борят за истината или да направят компромис с лъжата. Естетически и художествено филмът е шедьовър, който трябва да се излъчва в часовете по история училище. Най-завладяващото в сюжета е, че се базира на действтелен случай, познат на почти всички, родени преди 1980 г., но звучащ странно на родените след тази година или на хора, пропуснали от тази страница от съвременната история.

 

 

 

[Zaro]

Тези дни продължавам да съм на германска вълна

 

Кафе в Берлин/A Coffee in Berlin (Без работа, без гадже, без кафе)

Филмът в IMDB

Оценка: 7,4

 

Самоиронично описание в черно-бяло на един ден от живота на млад човек, прекъснал следването си, който не може да намери себе си, остава без гадже, няма пари, и така и не успява да си купи кафе, чийто баща му казва, че най-хубавото, което може да направи за него е повече да не прави нищо за сина си. Филмът разглежда безуспешните опити на главния герой да се върне там, където би искал да бъде неговото място, но ...

Великолепен хумор, брилянтна музика и отлична игра на Том Шилинг, познат от Never Look Away/Творба без автор/Не поглеждай настрани.

 

 

[Zaro]

И един филм от Синелибри

 

Шахматна новела/Schachnovelle/The Royal Game по роман на Стефан Цвайг

Филмът в IMDB

Оценка: 7,3

 

За да издържи психологическия тормоз от страна на Гестапо, адвокат, хвърлен в затвора от нацистите, намира спасение в света на шаха. В главната роля Оливер Масучи, също познат от Never Look Away/Творба без автор/Не поглеждай настрани.

 

 

 

 

 

 

 

[Граф Вронски]

Изгубени илюзии
 

Един приятел ми пусна мухата за Dune. Проверих , че е включен в програмата на Cinelibri, но не го виждам в списъка с възможностите за гледане. 
Има ли някакво ограничение за този филм?

[Childish]

На 24.10.2021 г. в 14:01, Zaro каза:

И един филм от Синелибри

 

Шахматна новела/Schachnovelle/The Royal Game по роман на Стефан Цвайг

 

 

преди 22 часа, Граф Вронски каза:

Един приятел ми пусна мухата за Dune. Проверих , че е включен в програмата на Cinelibri, но не го виждам в списъка с възможностите за гледане. 
Има ли някакво ограничение за този филм?

Не ги виждам онлайн. Може би са предоставени само за киносалон.

[Hadzhitodorovi]

"Дюн" не е лош филм, но е сниман за хора, които са чели (поне) романа "Дюн" - за незапознатите с книгата много неща няма да станат ясни, или ще бъдат объркващи.

[Zaro]

Тунелът/Der Tunnel

Филмът в IMDB

Оценка: 7,7

 

Поредният филм от ерата на Студената война по действителен случай. Разделянето на един град идва твърде много за група приятели и те опитват бягство през канализацията, което е успешно само за част от тях. Преминалите от по-добрата страна на Желязната завеса замислят план да измъкнат и своите близки. Филмът е много наситен емоционално, с резки обрати и изненади от това, което са преживявали хората там в онзи момент - история, която за съжаление продължава да не е позната по нашите географски ширини.

 

Качеството на трейлъра не е много добро

 

 

 

 

 

[домосед]

На 26.10.2021 г. в 14:21, Hadzhitodorovi каза:

"Дюн" не е лош филм, но е сниман за хора, които са чели (поне) романа "Дюн" - за незапознатите с книгата много неща няма да станат ясни, или ще бъдат объркващи.

Аз затова се въздържам да го гледам. Не съм го чел

[домосед]

Уроци по фарси

реж. Вадим Перелман, 2020

 

Постът не е питане към магеланци да препоръчат частен учител, а заглавие на филм от каталога на фестивала Cinelibri 2021.

Ще рече – филмът е базиран на либра в смисъла на литературно произведение, а не на американска мярна единица за тегло или английска – за разплащания. От заглавието е трудно да се познае, но жанрът е стриктно филм за Холокоста. Героите са евреи и нацисти. Режисьорът е украински съветски евреин с американско самосъзнание. Продуцентите се опитали да пробутат филма за оскар от белоруската квота, но не им се получило, защото във филма няма никаква референция към нищо в Белорусия. Към концлагери в
Полша има, но мястото на действие е неназован лагер в Германия или франкофонски окупирани територии.

 

А персийската връзка къде е?

 

Точно това е ключовото. Че в Европа през епохата рядко се срещат персийци. И един от евреите се представя за полуперсиец от Антверпен. (Както един приятел на приятелка се представяше за португалец в Лондон, 1997). А на хауптщурмфюрера тиловак на лагера му трябва точно персиец да го научи на фарси, че след войната да отвори ресторант в Техеран. Дребното неудобство е, че героят не знае и бъкел фарси и за три години си съчинява цял език дума по дума. И го преподава на началника. Като предизвикателството е не само да измисли думите, а и сам да ги запомни, защото оня си ги записва и ги зубри. Че даже и поезия се опитва да съчинява.

 

Няма да давам спойлери точно каква система си измисля, нито по какъв начин хитроумният трик за индивидуално оцеляване в края на филма получава етичен ореол по-значим от отделната личност. 
 

 

[desislavna]

преди 57 минути , домосед каза:

Не съм го чел

😮 Не си?! 

За мен беше толкова впечатляваща книга като бях дете и имаше библиотека Галактика, която обожавах, и се изненадвам, че някак не е достигнала до теб.

[домосед]

преди 2 часа, desislavna каза:

За мен беше толкова впечатляваща книга като бях дете и имаше библиотека Галактика, която обожавах, и се изненадвам, че някак не е достигнала до теб.

В четенето винаги съм следвал (а като по-млад - фанатично 🙂) политика на нулева употреба на фантастика, сурогатни продукти и продукти с примеси. Най-хубавото на библиотека Галактика беше характерното оформление, такова, че да няма опасност да сбъркаш фантастично четиво с ядлив двойник. Гледах на нея като веган на кебапчийница. Сега леко съм разхлабил мерките и ... вече съжалявам. Точно се ядосвам как иначе уважаваният от мене писател Иън Макюън е профанизирал компютърните науки и приноса на Алан Тюринг в една книга за любовен триъгълник с робот, който обаче не е възпитан по законите на Азимов. Machines Like Me.

[Hadzhitodorovi]

преди 17 часа, домосед каза:

Аз затова се въздържам да го гледам. Не съм го чел

Има някакъв шанс да се подобрят нещата, когато (ако?) излезе втората част - ако е така, надлежно ще пиша.

Алтернативно, можем да заемем книгата в едно 4-5 издания 😄

[Duke]

Доволен съм от Dune, като единствената ми забележка е относно визията на главния герой. Очевидно остарявам, щом като подобни метросексуални типажи в киното започнаха да ме дразнят прекалено директно. Все пак е далеч по-добре от извращението Кайло Рен...

 

Гледах и Finch. Принципно съм фен на Том Ханкс и сигурно съм пристрастен, но филмът ми хареса с хубавото чувство за хумор и красивата безнадеждност, която по някакъв начин напомня за сегашната пандемия...

 

 

[Zaro]

преди 17 минути , Duke каза:

Кайло Рен...

 

[домосед]

Първа сводка от есенната Киномния '21

 

Герой (قهرمان)

 

Асгар Фархади се представя с нова много добра социална драма от Иран. Главният герой е в затвор за длъжници. Попадат му едни жълтици, с които първо мисли да се откупи, но после решава да издири на кого принадлежат по право и да му (ѝ) ги върне. Като първоначално изобщо не го прави за слава. Нито за обезщетение. Но славата идва. Но не и обезщетението. Идват и дребните лъжи, на които краката се опитват да пораснат. И тайните, и съмненията, и завистта, и личната неприязън. И е много трудно да отсъдиш на чия страна да застанеш. Защото на всички до един участници  - от детето с говорен дефект, през таксиджията, логопедката, реставратора, пътничката в автобуса, секретарката на благотворителна организация, бъдещата вдовица на осъдения на смърт, собственика на дюкяна за печатни услуги до директора на затвора (зандан, фарс.)  можеш да вникнеш в каузата и да проявиш разбиране.

 

 

 

На ръба на риска (悬崖之上)

 

Откога не бях гледал нов (!) съветски филм за войната. С акцент върху комунистическата закалка на героите. Само дето не е съветски, ами китайски. Но посланието е в духа на здравото съветско кино още отпреди XX конгрес. Визуалният гений Чжан Имоу на стари (70+) години е влязъл плътно в руслото на партийната линия. Без напълно да загуби визуалната си гениалност. Колкото и предизвикателно да прехвърлиш дуелите с кинжали между добрите и лошите и балета от бойни изкуства от приказното имперско средновековие в марионетна Манджурия през 1930-те. Войната е с Япония. Мисията на революционерите е да се разобличат нехуманни експерименти с човешки тела в секретни лаборатории край Харбин. Локацията е най-доброто – руският град в Китай, съвсем скоро загубил свободата си, но опитващ се някак си да я съхрани в начина си на живот. Поне привидно. Като ходи да гледа неми филми с Чарли Чаплин (Треска за злато) и Владимир Маяковски (Барышня и хулиган) и не обръща внимание на гонещите се в тъмното разузнавачи, контраразузнавачи и двойни агенти. Китайски Щирлици и непобедими отмъстители. Не човеци, а желязо! Тренирани в Сибир. И руска дума за име на операцията. Която дума е единственото намигване извън червената революционна догма. Не мога да позная дали е нарочно. В английските субитри на трейлъра не личи, но в българските беше Утреня, а не Утро и от диалога се разбираше, че знаят много добре, че означава молитва. Ама как само го произнасят на китайски. По-трудно им е даже от Пролетарии

 

 

[MayaS]

Снощи гледах "Герой" и много ми хареса.

[домосед]

 

[домосед]

Белфаст

Полуавтобиографичният филм на Кенет Брана за началото на конфликта в Северна Ирландия (The Troubles) в края на 1960-те ми влиза в петицата за годината (не се сещам веднага кои са другите четири). То само един от погледите на Джуди Денч е достатъчен. А не е само тя! Историята е по същество тъжна до трагична. По улицте на Белфаст се развихря като от нищото насилие с палежи и погроми на религиозна основа. В конкретния квартал протестантски милиции се опитват да наплашат и изгонят малцинството католици. Едно работническо семейство трябва да вземе драматично решение дали да се откъсне от корените си и избяга от Белфаст (Лондон, Сидни и Ванкувър се спрягат като дестинации). Или да остане. Дали ще се задълбочава конфликтът. Дали ще бъдат въвлечени в него, без да им е присърце. Дали би било етично спрямо оставащите на поризвола на радикалите да избягат. И дали биха се чувствали добре на чуждо място, подложени на евентуално презрение или дори ненавист от друга гледна точка (Нашите момчета в армията си жертват живота да ви омиротворяват, а вие ни бягате тук!). Историята е разказана през лъчезарния поглед на едно дете, с което се внася много по-човешки дух. И малка доза сантимент, която не я подсладява повече от нужното. И е изпълнена със закачливи фрази и диалози от рода на:

 

- Мисля, че ми се натрупа повече от достатъчно Господ за един ден!

 

- Ако непознати ме питат заплашително дали съм католик или протестант, си мисля, че е най-добре да блъфирам, че съм католик.

- Те точно такъв блъф очакват. Най-добре блъфирай двойно, че си протестант.

- Но аз съм протестант!

 

- Искаш ли да се запишем в една от тайните банди.

- Но какво се прави в тайна банда?

- Тайна е. Казват ти, чак като се запишеш.

 

- Нищо лошо им няма на въшните тоалетни. Освен в самолет.

 

- Единственото в което ние, ълстърци, сме световни шампиони, е нивото на холестерол в пържената закуска!

 

- Нали се разбрахме да откраднеш от г-н Сингх шоколад. Защо си откраднал локум? Кой изобщо обича локум ?!

 

 

[stebal]

Тази вечер в Дом на киното  гледах "Херцогът" на Роджър Мичъл. Страхотен, просто страхотен. За всички , които харесват британското кино и поне малко Хелън Мирън, е задължителен.  Основната тежест обаче  се изнася от Джим Бродбент като нейн съпруг , който е много раздразнен от задължителните такси за телевизия и липсата на  намаление за пенсионери и ветерени...и натам става една...😃

[домосед]

На 25.11.2021 г. в 0:01, stebal каза:

"Херцогът" на Роджър Мичъл. Страхотен, просто страхотен

@Duke харесва филми с такова заглавие 😏

 

Да се открие Джаред Лето във филма House of Gucci! 

 

Жокер: има го в трейлъра и си пише:

 

 
Прогресивната преса вече пропищя, че се давали роли на красиви хора, да се гримират на грозни, а се дискриминират автентично грозните, които могат да изиграят ролята на идиота във фамилията и без грим. Ридли Скот за разлика от Тарантино е кинаджия от старата школа и не променя края на историята, съдържаща убийство сред богатите и прочутите. Тоест - не е нужно да се рови за инфо какво точно се е случило през март 1995 в Милано. А ако се изрови, не би трябвало да се счита за спойлер. Лейди Гага е много яка социална катерачка от династия ломбардски тираджии, а Адам Драйвър се е родил готов изкатерен от династия тоскански сарачи. Изкривяване има в локацията. @домосед обаче не мога да бъде заблуден, когато едно убийство е снимано в Рим, а не в Милано. Хем са избрали знаково място. Сега, ако бях Гучи, може би Рим щях да си взема апартамент точно в Quartiere Coppedè. Ама не съм Гучи, а през 1995 за италианска туристическа виза в София се чакаха опашки със записвания от предишната вечер и проверки на всеки час.

[bay_kolio]

Ние гледахме "чичо Коледа".

Много майсторска и свежа комедия. Направен с такт и мярка. Както каза един от героите: Това е за "Оскар - на финала ке плачат и трите пола"

 

[гост]

Soylent Green (1973)

 

През 2022 година Земята е напълно променена. Населението на Ню Йорк е нараснало до 40 милиона гладни гърла. Парниковият ефект е повишил температурата до почти непоносими стойности, а хората са държани в градовете със закон. Земята се е превърнала в бунище, липсват храна, вода, дървета. Богаташите живеят в отделени луксозни апартаменти (с жени като част от наетата мебелировка), но изпитват липсата на естествена храна. Ягодите са по 150 долара за чашка от тях. Полицейски детектив Торн си проправя път през пренаселения Ню Йорк и си спомня миналите дни  с репликата: "Хората и тогава си бяха скапани, просто светът беше красив...".

 

[домосед]

Зора на спасението (Rescue Dawn)

Един филм на Вернер Херцог от 00-те за Виетнамската война с Крисчън Бейл. По истински случай на американски пилот, попаднал в плен на северновиетнамците, но - на лаоска територия, където на теория не би трябвало изобщо да бъде. Така че не може да очаква помощ по официални канали да бъде изведен. При това – още през 1965, когато на всички им е била бедна фантазията, че войната тепърва започва, а не свършва. Мисля си, че се е хванал с тоя проект не толкова заради самата военна история (успешно бягство от плен, включително и от куките на ЦРУ), колкото за ключовото участие на природата в нея – дъждовната гора като враг с пустинен билет.

 

 

 

[домосед]

Цял ден си тананикам Мария, Мария, като от време на време превключвам на Тази вечер и на Америка:

 

I like to be in America,
O.K. by me in America,
Everything free in America …

 

Когато попаднах на трейлъра на новата версия на Уестсайдска история, първата ми реакция беше на шок – защо му е трябвало на Спилбърг да се излага с римейк на мюзикъл, който освен че сам по себе си е римейк на легендарна трагедия от Шекспир, е ненадмината или поне – трудно надминаема - световна класика на киното, музиката и танците от 1950-те. Какво ново можеш да кажеш със същата музика, същото либрето, същата хореография, същата сценография. Като евентуално добавиш една щипка джендър-коректност (която се оказва повече внушение от скандалджийската преса, отколкото реалност).

 

За моето поколение първата версия вече беше безнадеждно остаряла с тенденция към мухлясване. Та тя е отпреди рокендрола! Избрани песни се вкарваха от възрастни учители в сценариите на скучни училищни тържества. Филмът се гледаше тайно, ама не от властите, че е американски, а от съучениците, да не се изложим, че сме открили нещо готино в него. И изведнъж, на 50+ ме застига втори опит.

 

Присъдата е: трябвало му е! И хич не се е изложил. Най-малкото, защото и аз пред никого не бих се изложил, че ми харесва. И то – много! Перфектния мюзикъл. Със специални аплодисменти за хореографа, сценографа и оператора. Музиката на Бърнстейн е пипната в аранжимента точно толкова, колкото да е слушаема от днешното ухо. Което, ако има добър слух на правилната възраст, би хванало и какво е пипнато в текста. Примерно, че думата gay, използвана в оригиналния смисъл на безгрижно весел през 1950-те е заменена с по-политическо разтоварен синоним през 2020-те (Quiz: кой?). Голямата разлика е, разбира се, е че докато първата версия е била съвременен за 1950-те музикален преразказ на Ромео и Жулиета (както беше версията с Леонардо Дикаприо и Клеър Дейнс за 1990-те), втората е историческа за въпросния период. Като някои основни положения в конфликта между двете групи младежи са осмислени от дистанцията на времето с деликатно (или не?) подсилена асиметрия. И посланието за сериозността на разделението е натежало спрямо романтичната линия. Но не дотолкова, че да я размие. Интересно (и любопитно) ми е как се възприема новата версия от публика, която не е обременена със старата.

 

 

За домашно - Quiz 2:  Kакво е EGOT ?  И какво общо има с темата? 

[chandni]

 

Того - една неразказана до този момент история по действителен случай.

 

Сюжетът проследява живота на сибирското хъски Того, родено през далечната 1913 г. Собственикът Ленард Сепала, чиято роля е поверена на Уилям Дефо, е убеден, че кучето е твърде непокорно и негодно за кучешки впряг. Той цели два пъти се опитва да се отърве от него. Того обаче винаги намира пътя към вкъщи и с бързината си си извоюва място като водач на впряга.

 

Когато става на 12 години градчето Ноум, Аляска, е застрашено от епидемия. Дифтерит покосява всички деца в района, а времето е твърде опасно за да бъде направена доставка на животоспасяващ серум по въздух. Единствената надежда са Того и впрягът на Сепала. Ясно е за всички, че така обричат животното на сигурна смърт, тъй като е на преклонна възраст.

Спасителната мисия всъщност преминава на щафетен принцип. В нея участват 20 водачи с техните кучета, но най-дългото и рисково разстояние се пада на Того. Силни ветрове, минусови температури и пропукано езеро са само част от премеждията на героите. Филмът представя невероятни сцени на издържливост, които не са холивудска измислица, а са се случили наистина.

 

Тъжното е, че днес всеки знае само Балто. Причината – той е едно от кучетата-водачи при последната щафета, а името му звучало по-приемливо за местната преса. Неговият пробег не е без значение, но е в пъти по-лесен от този на Того и компания. Балто и стопанинът му обаче обират цялата слава и кучето дори е почетено със статуя в централния парк на Ню Йорк.

 

Рецензията е от Монитор