дневник 10 дни в Италия - септември 2016

[obsession]

Е......след едно невероятно пътуване до Италия с кола за 10 дни, все още съм потопена в магията на усещанията от това вълшебство, но трябва да се опитам да пресъздам част от него за всички, на които бих могла да бъда от полза с нещо и на които би им било интересно да прочетат....Ако разказът ми е твърде дълъг и не на място тук, модераторите ще ми помогнат и ще го преместят, където трябва.....

Така....ще ги подредя по дни, защото май ще се получи дългичък разказ...

Ден първи: Тръгване от Германия в 8:00. Почти веднага влизане във Франция и от там - Швейцария (необходима е винетка на цена към септември 2016г. 40 евра). Пътят през Швейцария беше лесен, удобен, макар и през километрични тунели, живописен и бърз. От границата с Италия до Милано пътят изобщо не го усетихме - аз - зяпайки по гледките към езерата и предвкусвайки удоволствието от предстоящата среща с любимата Италия, а моят мъж - отпивайки глътка истинско италианско кафе зад волана....В Милано бяхме по план - около 16:00 часа се настанихме в хотела, който беше изключително удобен, чист, на прилична цена - което за Милано е голям късмет, на лесно място, с опция да спрем на улицата безплатно (само за събота и неделя важи, иначе си има паркинг за 15 евра на ден) и най-вече близо до метрото, с което се изстреляхме директно на Дуомото. Красиво е, безспорно, площадът ми се видя малко малък за италиански град с такъв статут, но пък много живописен и елегантен. Малко се изненадах от таксата от 2 евра за вход в катедралата, но пък се случи така, че точно пред нас приключиха с пускането на посетители (беше около 17:30) и с това ни лишиха от възможността да разгледаме от вътре поне този път...Не прекарахме дълго време в съжаление за пропуснатата възможност, защото предвкусвах вече как едно огромно парче пица ми се разтапя в устата и за целта се запътихме към близката пицария "Princi" на Via Speronatri, където може да се избира от разнообразни пици на парче, сладкиши, фокачи и прочие. Препоръчвам мястото - пиците са изключително вкусни и е съвсем близо до площада. След хапването идва ред и на сладоледа и следващата набелязана цел - Vanilla Gelati Italiani, по уличката зад гърба на Дуомото, уникални сладоледи, уникални! Вече напълно в италианско настроение, разгледахме Пасажа и въртяхме пета върху бика на Торино. След съвсем кратка разходка стигнахме до Ла Скала, която наистина отвън не впечатлява с нищо, но пък точно отсреща има страхотен паметник на Леонардо, където поседнахме за няколко минутки, преди да се отправим обратно към хотела.

Милано не беше основната цел в това пътуване, но освен Тайната вечеря, която поради липса на време оставихме за следващия път, нямах към момента други набелязани обекти за посещение.

 

Ден втори: След обилна закуска в хотела, следващата ни цел беше Генуа и от там Портофино и Портовенере. Само да отбележа - не зареждайте от бензиностанции без персонал, ако нямате опит и не сте убедени, че ще се справите, защото на нас ни дръпна еврата, без да ни пусне нафтата и единствената опция беше да се върнем в работен ден, за да ни върнат парите, а ние в неделя напускахме града, така че една бензиностанция в Милано ни набута гадничко....Но човек от опит се учи и тази грешка повече не беше повторена...

След сравнително кратко време по магистралата и плащането на таксите както си му е редът, пред нас се откри великолепието на Генуа - красив достолепен град, без плажове, но с палми и огромни кораби, със сгради с много специфична архитектура и фасади, с мирис на море и спомени за величие. Катедралата му не ни впечатли особено - аз лично очаквах да е по-голяма, но е красива отвън и безплатна отвътре, въпреки че беше в ремонт и половината беше преградена. Площад Ферари беше окъпан в слънчеви лъчи и след поредната доза истинско италианско еспрессо и разтапяне в блаженството на по един огромен сладолед, продължихме пътя си.

Бях чела, че в разгара на сезона е труден достъпът до Портофино и се притеснявах дали ще си намерим място на единствения паркинг. Малко отклонение от целта беше плажчето, което си направихме за час-два в Рапало, но моят мъж ме глези много и като ми видя влажния поглед, с който обхождах изкушаващата гледка на малките плажни ивици по пътя ни, сам предложи да спрем и да се поплацикаме. Плажовете там са малки и много красиви, с камъчета и много малко пясък и разкошни гледки на заден план. Не знам в разгара на сезона как е, ние се насладихме на почти празен плаж и приятна за къпане вода в края на септември под топлите лъчи на лигурското слънце. В Портофино бяхме по залез, точно навреме, за да хванем идеална светлина за снимки и почти празен паркинг. Красиво, но много мъничко, с много яхти и зеленина - така бих описала Портофино.

От там се отправихме към Портовенере, където бях планирала да нощуваме...

Редактирано 12 октомври, 2016 от obsession

[obsession]

    В Портовенере пристигнахме около 9:00, посрещна ни колоритен италианец на име Джовани, в приповдигнато настроение     , но с поносимо разбираем английски. Обясни ни, че можем да паркираме колата до сутринта на крайбрежната алея, но от 8:00 трябва или да тръгнем, или да платим за колкото часа ни е нужно престой. Другата алтернатива беше да ползваме платения паркинг, който ако бяхме оставили колата от вечерта, щеше да струва 25 евра. Преценихме, че колкото и часа да се мотаем сутринта, няма да струва колкото паркинга и с бодра стъпка се настанихме в хотелчето на Джовани, което се намира на самата крайбрежна уличка. Гонени от глад и от притискащото ни време, понеже според хазяина ни всички заведения в Портовенере приключват с кухнята си в 22:00 часа, а вече беше почти 21:30, се спряхме на ресторантче, препоръчано от Джовани и се насладихме на италианските вкусотийки на фона на сливащите се нюанси на спокойното море и тъмното небе пред нас. 

   Ден трети:  Нямах търпение да отворя очи и да зърна красотите на това прекрасно място, което ме впечатли още с първите ми търсения като дестинация за това пътуване. И не останах разочарована - Портовенере е по-впечатляващо за мен от Портофино, цветно, приказно, чаровно......Има си собствен облик и много характерен изглед и силно препоръчвам разходките из тесните улички зад морската алея, където ние се почувствахме като в стар италиански филм и похапнахме вкусно за нещо като закуско-обед. Остана да измислим и накъде да поемем, като вариантите бяха два - плаж някъде по пътя към следващото ни приключение или разходка до Чинкуе терре и късно отправяне към следващия хотел. Нашият хазяйн беше все така чаровен и сутринта, а на изпроводяк, подарявайки ни едно магнитче за спомен, ни заяви твърдо, че той е от Портовенере и Портовенере е много по-хубаво от Чинкуе терре и че самият той не обича да ходи там.    Страхотни са тези италианци, толкова темпераментни, толкова слънчеви и кипящи от енергия...сбогувахме се топло с Джовани и след кратко съвещание пред будката за билети до Чинкуе терре и направената калкулация колко ще струва корабчето плюс паркинга, взехме единодушно решение да си направим плаж някъде наблизо и да си ходим към замъка, в който бях запазила места за вечерта. Определено е пропуск да не се отиде до Чинкуе терре, но за нас е още един повод да се върнем по тези места скоро, така че не му мислихме много. Съвсем наблизо все още в пределите на Портовенере си харесахме малко плажче със ситни камъчета и прозрачна вода и прекарахме още два часа, галени от топлите лъчи на ласкавото септемврийско слънце. Следващата точка беше Леричи, където исках да прекараме малко време на плажа и вечерта бях планирала едно истинско приключение - да спим в замък от 12 век, който функционира в момента и като хотел, и като музей. Звучеше много интересно и магнетично и на снимките изглеждаше наистина автентично. Така и направихме - стигайки в Леричи, опънахме хавлийки на плажчето и още два часа се наслаждавахме на уникалната гледка и прекрасното лигурско крайбрежие. Леричи е красиво морско градче, много симпатично и аз първоначално имах желание да прекараме там поне два дни в плаж и разходки, но се наложи да правим разместване в програмата заради ангажименти и Леричи трябваше да бъде съкратено. Със сигурност ако отново имам избор за море по тези места, ще го избера без да се чудя - допадна ни с елегантността и обаятелността си. 

След плажа хапнахме набързо на централния площад, доставихме си и допълнителна наслада със сладолед и понеже планът беше да си направим романтична вечеря на вино и свещи, се налагаше да минем през супермаркета, от където напълнихме една чанта със сирена и вино и поехме към замъка. Намира се във Fosdinovo, близо е до Леричи и след 30-40 минути вече изкачвахме стръмния, но удобен път към Malaspina Castle. За него има предостатъчно инфо в нета, но аз - да си кажа честно, не бях подготвена за уникалността, неповторимостта и магията на преживяването, което предстоеше....

 ...Пристигнахме малко след залез слънце и в смълчания двор на замъка нямаше нито коли, нито посетители. Една жена ми подвикна от прозорец в сградата от тези, които са около замъка и са нещо като обслужващи сгради. Чевръсто слезе при нас и с широка радушна беззъба усмивка ни подаде огромен връзка с ключове: "Замъкът е на ваше разположение"...Аз преглътнах с удивление, изгубила дар слово и хвърлих поглед към извисяващия се зид, по който не светеха прозорчета, а жената се усмихна още по-широко и каза - "Вечерта може да ходите където пожелаете, да обикаляте, да разглеждате, всичко е достъпно и е на ваше разположение." Даде ни подробни указания кой ключ коя врата отключва и как да влизаме и излизаме от замъка, но колкото и подробно и любезно да беше обяснението, което дори се бяха постарали и на лист да запишат, успяхме да се изгубим и така и не намерихме главния изход, по който да стигнем от стаята си обратно до двора на замъка, а все се изнизвахме през една странична врата....Нямам думи, с които да опиша мястото....Старо, величествено, истинско, все още е притежание на фамилията, която го е владяла и в миналото, малко страховито, обвито в мистерия, невероятно, неповторимо.......После се разрових и четох, че има легенда за дух, който обитава замъка, жена, страдала заради несподелена любов....лично аз, понеже съм сензитивна, усещах присъствие през цялото време, но не зловещо, а по-скоро закачливо. Моят мъж го обърна на шеги и подмятания, но знам, че и той беше очарован, впечатлен и под силното въздействие на преживяването и обстановката. На практика бяхме почти сами - долу на входа ни посрещна възрастна жена, която не знаеше английски, казва се Роза, (тя вероятно прекарва нощта в замъка) и след нас се появи още една двойка ентусиасти (чухме ги по стълбите, но ги зърнахме едва на закуска), и ако не броим разхождащите се в мрака отдавна починали обитатели   май това бяхме...в огромен, ама наистина голям истински замък от 12 век, с просторна зала за танци, с огромни стълби, сводове, стари картини и вещи, със зала за мъчения, с огромна готварна, с изглед над цялата долина чак до морето, със свещи и скърцащи врати, с цялата магия на приказка, дошла от далечното минало и струваща ни се нереална....Не може да се опише, трябва да се преживее, от снимките не става ясно и половината от очарованието на това приказно място....

Редактирано 12 октомври, 2016 от obsession

[obsession]

 От прозореца ни се откриваше гледка към осеяната със светлинки долина, а в далечината се виждаха очертанията на морето....Беше вълнуващо, романтично, мистично и разтърсващо в едно, толкова силни емоции, че докато се приготвим да седнем на масата, минаха поне два часа. Естествено, нямахме тирбушон и трябваше да се опитаме да открием кухнята с евентуалната надежда да не е пълна със средновековни тенджери и казани. Всяко излизане от стаята беше свързано с нова порция емоции, много "олелейкания" от моя страна и страховити закачки от мъжа ми, че портретът в една от залите го гледал и му се усмихвал, "мъдри" въпроси какво ли има зад тази заключена врата, скрита в стената, "ентусиазирани" предложения да се качим по тъмните стълби на втория етаж и прочие невинни задявки, от които на мен взе да ми се изправя косата и когато най- сетне открихме кухнята, пълна с приспособления от съвремието за улеснение на живота ни, наистина си отдъхнах. След две-три изгубвания по тъмните коридори и стаи, пълни със спомени и история, решихме, че е време да се кротнем и да си пием винцето в стаята. Емоциите бяха твърде много и силни и наистина се вълнувам и в момента...Не спах добре, ставах, оглеждах се в огледалото от 12 век, запазено автентично в банята на стаята ни, опитвах се да не чувствам и да не мисля, за да мога най-сетне да заспя....

Ден четвърти: Сутринта ни сюрпризираха със семпла закуска на терасата на замъка, която не влизаше в цената на нощувката (забравих да спомена - цената за стая и цялото това удоволствие варира от 80 до 100 евра на вечер) и след кратка дневна и вече много по-смела обиколка из коридорите и външните тераси, дворове и стълбища, с ясното съзнание, че не сме обиколили и една десета част от цялото магическо великолепие, трябваше да се сбогуваме с това приказно място и да продължим към следващата цел.

  Бях избрала Виареджо за последен плаж преди да напуснем крайбрежието и наистина - там има необятни плажни ивици, ситен златен пясък и тюркоазено море, точно както са на снимките. Явно сезонът беше поприключил, защото въпреки топлото време и вода, нямаше никакви хора на плажа и никой не ни поиска пари нито за шезлонг, нито за чадър. Изкарахме няколко приятни часа в спокойно мързелуване и лиготии и, целунати от морето и слънцето, поехме към Пиза. 

  За Пиза е писано и казано достатъчно, уникален площад, прекрасни цветове и много красота и изящество... Спряхме близо до един от входовете, на паркинг за 60 цента на час, насладихме се на красотите на Пиза и поехме към хотела си в Лука.

   Хотелът ни беше в центъра, зад стените, в ZTL зоната и предварително бях получила подробни указания от собственика на хотела къде можем да спрем и какви опции може да ползваме. Най-близкият платен паркинг Mazzini (подземен e) се намираше на 700-800 м. от хотела, цена 1 евро на час до 20:00 часа, а от 20:00 до 8:00 сутринта цената беше само 1 евро за цялата нощ. Другата опция беше по-далечен паркинг, който беше напълно безплатен, но избрахме опцията на по-близкия е с половината багаж се отправихме към хотелчето, в близост до кулата Гуиниджи с дърветата на по 1000 г. отгоре. Хотелчето беше с рейтинг 9.9 в Букинг от 270 отзива и ми беше интересно какво ще да е това място, което нямаше един отрицателен коментар. Оказа се прекрасен апартамент в сърцето на Лука, с няколко стаи, които бяха пригодени за гостите, със самостоятелна баня и едно голямо общо помещение, нещо като рецепция и всекидневна в едно, където се сервира закуската, лично приготвена от стопаните на хотела. След любезни и полезни инструкции за това къде да отидем и какво да ядем, направихме една разходка преди залеза по улиците на града и се заехме да търсим препоръчаното за вечеря заведение, в което да опитаме нещо вкусно, собствено производство, приготвено по домашна рецепта. Да, глезотиите в Италия нямат край, но пък е толкова изкушаващо и доставящо удоволствия на всички сетива, че няма как да му се устои.....Вечерта ни завърши на Амфитеатралния площад, създаден върху римски амфитеатър и запазил неговата форма.

Редактирано 12 октомври, 2016 от obsession

[ruwenzogy]

Благодаря за споделеното. Мисля, че форума е точно за такива хора.  Продължавай със същия хъс и тук ще намериш много приятели...

[obsession]

Леле, ако знаеш как ме трогва положителната ти оценка! Високо ценя мнението ти и с удоволствие чета твои публикации и знам какъв авантюристичен дух си! Голямо Благодаря,дано докато приключа с разказа, не досадя на някого с дългите си обяснения и словоизлияния...

[obsession]

    Ден пети: Любезният ни домакин беше приготвил вече закуската и в голямата зала ухаеше приятно. Бяхме решили да оставим багажа в хотела, да направим една кратка разходка из Лука и едва тогава да поемем към следващата ни цел - Сиена. Разгледахме отвън катедралата, помотахме се на площад Наполеон, където имаше пазар и въпреки настойчивите молби на мъжа ми да си избера нещо, твърдо отказах - не съм в Италия, за да пазарувам, губене на ценно време ми е всяка секунда, прекарана в някой магазин или пазар за парцалки, като изключение правя само за сувенири - магнитчета, статуйки и прочие. Лука е симпатично градче, много самобитно и приятно за разходка, не успяхме да стигнем до базиликата San Frediano, но Сиена ни очакваше и побързахме да си грабнем колата (паркингът за цялата вечер от 19:00 часа до обяд в 12:30 ни излезе само 4 евра) и да поемем към дълго жадуваната тосканска "красавица". 

   Отново имах притеснения за паркирането, знам, че централната част е в зоната с ограничен трафик, но за мое удоволствие навигацията ни закара почти под стените с възможност да паркираме безплатно на улицата. Това ни даваше спокойствието да не пресмятаме часове и плащания на паркинг и да се насладим на великолепието на града. А Сиена е наистина великолепна, красавица в пълния смисъл, изключително впечатлени останахме от огромния площад Кампо, където се провеждат надбягванията - може би един от най-хубавите площади в Европа, от високите величествени сгради от двете страни на уличките, от хармоничното изящество и тухлените цветове на града и най-вече - от невероятно красивата катедрала, която смело мога да поставя след Свети Петър в Рим по красота и великолепие.

За първи път високата цена на входния билет (7 евра) ме изпълни с доволство - това значеше, че сме уцелили периода, в който уникалните интарзии по пода са открити, защото знам, че това е възможно в много ограничен период от време през годината. С широка усмивка и без ни най-малка представа какво всъщност невероятно творение на човешка и Божествена ръка ще видим, влетях в катедралата...и онемях.....наистина.....Красотата се излъчваше от всяка малка съвършена частица в нея, от обсипания със звезди купол, до великолепните творби на Донатело, Микеланджело, Бернини, Писано, от изящно изрисувания под, до сводовете, украсени с бюстовете на 172-ма папи, като се започне от Свети Петър.....Изпълни ме някакво вътрешно блаженство, което само във Ватикана съм изпитвала, някакво усещане за близост с красивото, съвършеното, Божественото, като онова първо докосване на палеца на ръката на тавана на Сикстинската капела...Моят мъж беше в същото състояние и едва успяваше да отрони по някоя думичка, онемял от възхищение.

  Отне ни малко време да се освестим след излизането ни навън, зашеметяваща красота, наистина! Аз използвах времето за една кратка селфи-сесия, разбира се.   След кратка разходка отново се върнахме на централния площад, малко сувенирчета, малко снимки и обилно количество пица, ама наистина вкусна! Плюс задължителния уникален сладолед!

И обратно към колата, очакваше ни залезът над Сан Джиминяно....

Редактирано 13 октомври, 2016 от obsession

[obsession]

А залезът наистина беше един от най-красивите залези - не само заради цветовете на небето като фон на очертанията на извисяващите се "небостъргачи" на "средновековния Манхатън", а заради цялата красота на всичко видяно до момента, която усещах, че едва побирам в себе си...случва ми се да се просълзя в такива моменти - просто цялата тази емоция е толкова огромна и разтърсваща, че натрупвайки я в себе си, се разплаквам...

След това пътуване разбрах какво ще ми подари Дядо Коледа - голям фотоапарат, с който да мога да хващам цялата палитра от багри, което за камерата на телефона е невъзможно....Извинявам се за лошите снимки, но с наличната техника - толкова.....

  Във фермата пристигнахме точно навреме, за да запечатаме тази уникална гледка. Посрещна ни радушно учтиво симпатично момче от Аржентина, който ни разказа, че животът го е довел тук в Тоскана преди време и се е влюбил в това място, а после му е подарил възможността и да остане тук. Казах му, че е щастливец....бяхме в нещо като малък рай - красива постройка, представляваща хотелската част и няколко по-малки, около лозовите и маслиновите насаждения, огромен кристално чист басейн, тераса с гледка към Сан Джиминяно и залеза - типичнато неповторимо очарование на тосканската идилия. Има си собствена винарна със същото име и в ресторанта на комплекса успяхме да опитаме едно от вината в комбинация с перфектната тосканска кухня, като по предварително уточнено 4 степенно меню ни зарадваха с домашно приготвена вечеря за 22 евра на човек. Agriturismo Il Segreto di Pietrafitta - това е името на мястото, където отседнахме - уникално красиво, уютно, леснодостъпно, удобно, съвсем близо до Сан Джиминяно. Аз лично поради факта, че организацията ми претърпя промени в последния момент, не мога да се похваля с много изгодни ценово попадения - трябваше да сменям датите на всички хотели 3 пъти и цените се увеличаваха с всяка промяна, но се побрахме в рамките на допустимото по отношение на нощувките. Тук май беше най-скъпата нощувка, запазена буквално седмица преди пътуването, предполагам, че по-навреме би могло да се намери и на по-изгодна цена. Денят, вечерта и цялото това преживяване бяха прекрасни...полека ярките цветове на угасващото слънце отстъпиха място на кадифената нежна прегръдка на нощта и само златните отблясъци от светлините на градчето допълваха великолепието на перфектната картина, на която се наслаждавахме по време на вечерята си.

     Ден шести : На сутринта след богата закуска на терасата, съзерцавайки същата тази картина от вечерта, само че окъпана от ярките лъчи на тосканското слънце и оживяла с цялата си цветност и красота, и след обилно количество снимки и филмчета, с огромно нежелание напуснахме фермата. 

До Сан Джиминяно стигнахме за 15-тина минути. След кратко двоумене се ръгнахме в първия паркинг, който се намира най-близо до улицата, по която се влиза в града. Нямах очаквания за Сан Джиминяно и май ще разочаровам някого, но тълпите туристи и комерсиалните сергийки на всяка крачка ни дойдоха малко в повечко. Иначе много симпатично градче, сега с този наплив от туристи изглежда сякаш подивяло. От всяка врата предприемчиви търговци предлагат всевъзможни шаренийки, имащи повече общо с Великата китайска стена, отколкото с кулите на Сан Джиминяно (с оглед произхода имам предвид )....Аз нямам проблем с тълпите и навалицата по принцип, но в такова малко кипро градче като това автентичността и собственият дух се губят зад цветната шумна дандания. Сигурно има какво да се гледа дълго, може и да има някое по-спокойно местенце в градчето, където да се насладиш на красотата му в относителна уединеност, но ние побързахме да забием по един сладолед от световния шампион Дондоли (наистина хубав сладолед) и да избягаме от задушаващата хватка на клаустрофобията, обзела ни след гъчкането по малките тесни улички. Мога да заключа само - хубаво местенце, загрозено от масовата туристическа атака...

.....Очакваше ни Пътят на Киантито SR222 ....и разбира се, неповторимата Firenze!!!!

Редактирано 13 октомври, 2016 от obsession

[obsession]

Всъщност...очаквах малко повечко гледки по SR222, може би очакванията ми са били в неправилна посока и там човек трябва да очаква не да гледа гледки, а да опитва вино...

както и да е....Тоскана беше очарователна, но това го очаквах...Имах и определени очаквания за Фиренце - още от мига, в който щателно се заех да проучвам карта, забележителности и ресторанти, имах усещането за хармония и разбирателство с това прелестно място и пълна ориентация....не знам как, но синхрона ми се получи от пръв поглед, определено си беше любов от пръв поглед....и има защо....сякаш вече съм била там и ми е близко и познато като свое....

   Firenze е прелестна! За нея също е изписано и изговорено много, няма да се впускам в разкази, които някой преди мен вече перфектно е разказал - за история, забележителности, галерии и т.н. Ще кажа само, че харесвах този град преди да го видя, а сега след като го видях, усетих, почувствах, помирисах и вкусих...го обожавам! Почти не ми беше нужна карта, за да бродим из улиците на града в посока, която избера - няма как да се загубиш, изключително приятен за разходка град, всичко е близко, всичко е красиво, всичко те грабва и отнася назад във времето....

  В самия град влязохме без особени задръствания и чакане, съвсем неусетно пристигнахме и пред хотела, който беше в ZTL зоната - точно до Санта Кроче и имахме уговорка да оставим багажа, а шофьор от паркинга специално да дойде да вземе колата ни, която за двете нощувки оставихме на платен паркинг (цена за два дни 50 евро) директно чрез резервация от хотела. А самият хотел се оказа истинско бижу в сърцето на града, великолепна стара сграда, някога била дворец, с кипро ароматно магазинче за парфюми на първия етаж, с асансьор от 1929 година (за който в Букинг много мрънкания бяха измрънкали, че не могат да се оправят с него , а той просто си беше асансьорче с пинизи и собствен характер), с просторни красиви стаи, уникална баня и модерно обзавеждане, с перфектна закуска и най-учтивата и усмихната рецепционистка, на която бяхме попадали. Това вежливо и внимателно момиче постоянно, но много тактично се интересуваше всичко ок ли е, имаме ли нужда от помощ за нещо, посъветва ни къде можем да хапнем, помогна ни да си разпечатаме предварително закупените билети за Уфици...изобщо - беше на наше разположение винаги и за всичко и в комбинация с перфектния вид на хотела и отличните условия мога да кажа, че това беше едно от най-хубавите места, в които сме отсядали. Запазих го малко след като го бяха пуснали в Букинг и почти нямаше ревюта, но ме грабна по някакъв особен начин, а и цената беше изключително добра на фона на всички останали хотели в центъра на града и макар при разместванията на датите да се повдигна малко цената, пак остана в нашия приемлив диапазон. 

Малко снимки от входа и от стаята....истинско малко бижу! Да не говорим за стратегическото разположение - хем до Санта Кроче, хем до Пиацале Микеланджело, хем на една крачка от Уфици, Понте векио и Дуомото. Изключително удовлетворени от избора си, сменихме само дрехите и с удоволствието на преяждащ чревоугодник, който вече добре се е заситил с най-отбраните ястия на света, но всъщност знае, че най-вкусното тепърва предстои, се нахвърлихме да обикаляме прелестите на Фиренце, които бях набелязала за двата дни на престоя ни. Времето ни стигна, за да изпълним на 100 процента изготвената грижливо от мен програма и да видим всичко, което искахме, без напрежение, без бързане, почти без пропуск. Първия следобед прекарахме в Санта Кроче

 сред саркофази и монументи, по залез бяхме на площад Синьория при копието на Давид и Лоджия дей Ланци,

която ни впечатли изключително много. От там някак съвсем без да усетим се изнизахме до Дуомото, порадвахме се на красотата и великолепието му, хапнахме по едно парче добра пица на площада и си продължихме лежерната разходка обратно към Синьория. Имах си набелязани предварително местенца за хапване и едно от тях съвпадна с препоръката на момичето от хотела - не сгрешихме !- All'Antico Vinaio - уникални панини, с хрупкава коричка и изобилие от меса по избор и различни добавки от сирена, трюфели, рукола и др. - само за 5 евро, но огромни, вкусни и достатъчни да преядеш....намират се много близо до Уфици, препоръчвам горещо!

Преяли, предоволни, препълнени с нови впечатления, беше време за презареждане на батериите  ....

Редактирано 13 октомври, 2016 от obsession

[Цвете]

Много хубав разказ за любими места! Благодаря! И за да те "успокоя", преди месец най-накрая минах по така превъзнасяния SR222, и при мен го нямаше ефекта уау. 

Моля, сподели името на хотела във Фиренце! 

[obsession]

Е, щом и при теб го е нямало, значи повредата не е в моя телевизор.....    И аз благодаря за положителната оценка!

Хотелът е Palazzo Roselli Cecconi, девойката каза, че имат хотел и във Венеция. Разкошен хотел, наистина!

[obsession]

     Ден седми:  Firenze, Firenze и пак Firenze! Има нещо извънземно в това да се разхождаш по уличките на някой град в Италия и отнякъде да чуваш нежните звуци на италианска песен, изпълнявани на някакъв музикален инструмент от уличен музикант. А как да определя усещането от това да чувам елегантните ноти на Con te partiro на Андреа Бочели докато приближавам Дуомото на Фиренце?.....Божествено!  

    Прекарахме сутринта в Дуомото и пред Вратите на рая 

и се отправихме към Уфици, за където предварително бях купила билети. В началото на октомври явно потокът на посетителите е по-слаб, нямаше опашки дори за хората, които бяха без закупени онлайн билети. Проверките за сигурност на влизане са сериозни, но пък имат хората какво да пазят...Няма да се впускам в излишни обяснения за богатствата на тази уникална галерия, само качвам снимки на панорамната гледка от Уфици към Понте Векио, която мен лично много ме впечатли.

След видените чудеса в галерията, което отне няколко часа, само отскочих до хотела да сменя обувки и дрехи и продължихме разходката си към Понте Векио. Тук се издъних и нещо сбърках локацията на Порчелино  , но пък и аз съм човек и понякога греша...нека да остане нещо невидяно и за следващия път! От там стигнахме за отрицателно време до Пити, поглед отвън и с бодра стъпка се отправяме да гледаме залеза от Piazzale Michelangelo. До там водят множество стълби, а от Пити отнема около 30-тина минути с пътя и изкачването. Гледката е зашеметяваща, а цветовете на облаците, обагрени от последните лъчи на заспиващото слънце, бяха точно в моите любими тоналности. Това е място, където със сигурност не можеш да избягаш от тълпите туристи и китайците, като най-многобройната част от тях, също не бяха го пощадили от досадното си присъствие и дори някакви си предлагаха брак с големи табелки с надписи и всички екстри, плюс оператор с камера, който заснемаше това велико събитие...

Въпреки навалицата успяхме да си направим снимки и вече наистина гладни, се запътихме към едно от набелязаните за хапване места в близост. Препоръчвам го силно - толкова вкусни пици никъде не сме яли, в подножието на хълма е  - I 'Pizzacchiere и цените са съвсем поносими (6-8 евра за пица).

- тая със 4-те сирена и гъби еееее...убийствено вкусна!

Въпреки, че преядох, на излизане фиксирах в съседното заведение оферта за happy hour - пиеш вино за 7 евра и ядеш каквото си избереш от различни предложени вкусотии. Не устоях на изкушението и ....не знам каква е думата за пре-преяждане...освинване! изобщо всеки ден, изпълнен с кулинарни изкушения, качваше на талията ми поне по килце най-малко и въпреки, че и моят мъж се оплакваше постоянно, че ще се пръсне от ядене, не можехме да устоим и си доставяхме всяко пожелано кулинарно удоволствие...Това е прекрасното на Италия - не е само историята, забележителностите, хубавото време, колоритните италианци, храната, а всъщност е в уникалната сплав между всичко това, която радва всяко едно от сетивата и носи удоволствие на всяка клетка....А Фиренце може да ти даде всичко това в изобилие и колкото повече получаваш, толкова повече да ти се иска.....

   Вечерта ни завърши в търсене на цигари за мъжо и установяване на факта, че ако нямаш лична карта, не можеш да си купиш цигари от уличните машинки и трябва да разчиташ на някой любезен италианец, който да маркира неговата, с което да удостовери, че лицето, което купува, има навършените години....

   Прекрасна вечерна разходка из уличките и абсолютна физическа и духовна наслада....

Редактирано 13 октомври, 2016 от obsession

[obsession]

Ден осми:  Имахме възможност да оползотворим цялото подарено ни време до 16:00, когато трябваше да вземем колата си от паркинга (или по-скоро да ни я докарат обратно пред хотела) и се възползвахме с удоволствие от тази възможност. От планираните обекти беше останала само Капела Медичи с Параклисът на принцовете и понеже знам, че моят мъж винаги се впечатлява, когато гледаме творби на Микеланджело, бях любопитна да видя реакцията му в място, където майсторът е оставил сериозен отпечатък. И наистина - гробницата е великолепна и впечатлява с пищно изящество. Самото усещане да си на сантиметри от скица с въглен, изрисувана с лекота от геният на италианския Ренесанс, докато се е укривал в продължение на седмици, е неповторимо и уникално. 

За жалост Параклисът на принцовете е покрит почти изцяло с полускъпоценни камъни, а на моето съкровище му се замайва главата при концентрация на камънак и побързахме да се изстреляме навън. Иначе параклисът е истинско произведение на изкуството и горещо препоръчвам да не се пропуска.

Редактирано 17 октомври, 2016 от obsession

[obsession]

Момичето от хотела ни беше препоръчало да се отбием в Mercato Centrale - голям покрит пазар почти до базиликата Сан Лоренцо, където се предлага изобилие от храна - от пици и спагети, през традиционни вкусотии, манджички с апетитен вид и сладки неща, на доста добра цена. Въпреки, че не бях гладна, не устоях на една пицетка в добавка с едно канолче сичилиана, а понеже моят мъж заслужаваше малко да се подкрепи след изтощителното посещение в параклисите, на него - голямо каноло. Обаче аз не приключих с това.... Пред пазара фиксирах друго препоръчано заведение - ZaZa, явно много посещавано и след като все едно не бях яла от седмица, подробно и преглъщайки изучих менюто, лакомият ми взор се спря хищнически на едни ньоки с Горгонзола и трюфели, които въпреки, че ми дойдоха нанагорно, бяха толкова вкусни и интересни, че наистина ме докараха почти до ръба на възможностите ми да храносмилам...а още по-интересното е как успях да забия и една солидна топка сладолед с бял шоколад и пистачио...Моят мъж ме наблюдаваше с влюбен поглед как се тъпча, без да се включи в това престъпление, с което спомогна за неминуемото покачване на килограмите ми и чувството ми за вина...Последни снимки и филмчета пред Давид и дойде време да поемаме към следващото предизвикателство.....Венеция!

Планирала бях да спим в Spinea - преди Местре е, пак малко градче, пак близо. Хотелът явно е често посещаван от българи и в Букинг имаше ревюта на български. Цената е приемлива, а ако се комуникира директно със собственика, може да се направи и някакво намаление. Открихме адреса след кратко лутане с уморената навигация - на централната улица, но с много незабележима табела. Зад желязната врата навътре в двора, съвсем далеч от шума на булеварда, се намираше хотелската част с голям безплатен паркинг и вече ни очакваше усмихнатият ни хазяин на име Джовани (как иначе! ). Бързо се настанихме и под вещите напътствия на Джовани избрахме пицария в непосредствена близост до хотела, където на съвсем прилични цени вечеряхме.

Ден девети: Когато организирам пътуванията ни, задължително дълго чета карти, пътеводители, пътеписи и всякаква друга полезна информация. В някои от градовете ми се получава странна химия от пръв поглед, която още от мига в който стъпя там, се превръща в нещо още по-силно. С Венеция не ми се получи от пръв поглед...а от втори.... Нямах никакво усещане за мястото, никакво виждане в главата си какво да очаквам, дори имах опасения, че ще отменим пътуването си дотам...Бях набелязала едно - две места освен площада, но нямах идея точно как ще се придвижваме, какво ще гледаме и какво ще пропуснем, нито имах опции за бюджетно и небюджетно хапване. Джовани си има карта на града, която дава на всеки гост с подробни указания за транспорта и атракциите според желанията. След пълния инструктаж и любезните напътствия, се отправихме към близката спирка, където хванахме автобус с номер 7 (а в делнични дни и номер 6) и след 25 минути бяхме на Piazzale Roma. И понеже бях още в безпричинно кисело настроение (което за жалост напрягаше и половинката ми и бяхме една кисела картинка), не взехме най - доброто решение на кое корабче да се качим и се метнахме на 2-ката, ама не тая, дето минава по Grand canal, а тая, която се мотае през Tronchetto...и аз съвсем се вкиснах... Повтарях си наум, че е разбираемо, щото не ми е паснал градът още от пръв поглед и с някакво смахнато самовнушение за предстоящ катаклизъм, се изправих нацупено пред паметника на Виторио Емануеле. Метри по-нататък с една въздишка на облекчение пред изящната дантелена белота на Моста на въздишките, сякаш част от опасенията ми се стопиха и започнах наистина да се наслаждавам на Венеция....А тя наистина носи наслада...такава красота и романтика, поляти с щедра доза аристократизъм и обвити в очарование, рядко може да се види на друго място. Единственото, което разваля малко магията, са тълпите туристи, които отнемат част от обаянието и загадъчността, но пък в по-отдалечените квартали е съвсем лесно да избягаш от шума и навалицата и наистина да се изгубиш сред прелестите на това зашеметяващо място. Уникално по всички показатели, много различно от всичко видяно и невероятно магнетично и романтично...Сянката на моето криво настроение все още падаше само в един конкретен момент - когато погледнех към картата, която Джовани ни беше дал с желание да видя някоя малка уличка, на която се намирахме - в картата просто фигурираха само имената на основните артерии и информацията не ми помагаше да изпипам в детайли маршрута си...Много скоро му намерих цаката - зацепих картата и започнах да се движа по интуиция...И така неусетно и учудващо дори и за самата мен, открихме препоръчаното в темата за Венеция от baiKolio Taverna al Remer. Нещо са я посменили тактиката в това кръчме, щото бая постно меню бяха изтипосали - вземаш си пиенето, ама за хапване освен едни сухи безинтересни брускетки, почти нищо нямаше. Докопах се нахално до някакви натъжени спагети и малко самотен постен ориз и позаситени от лекото хапване и поразвеселени от хубавото винце, продължихме разходката си докато силите ни не ни напуснаха.

[obsession]

    Ден десети:   За съжаление настъпи и последният ден от това вълшебно пътуване. Първоначалният ми план беше от Спинеа да се отправим директно към Падуа и Верона, където бях планирала кратки обиколки и от там по обратния път към Германия. Без особени колебания обаче взехме решение да прекараме деня си във Венеция - един ден съвсем не ни беше достатъчен и тъй като видяното през тези 9 дни беше донесло толкова много емоции и впечатления, решихме да запомним повече от Венеция, въпреки че дълбоко в сърцата си вече искахме това да не е последното ни идване по тези места. 

     Помолихме Джовани да оставим колата на паркинга му и той без колебание се съгласи. Този път хванахме автобус номер 6 (билетче цена 5.60 евро), тръгващ непосредствено пред хотела и хубавото беше, че това е първа спирка и имаше места. Знаех предварително, че в тези автобуси става голяма навалица и чевръсти джебчии често развалят преживяванията на туристите, така че поизострихме вниманието си за съмнителни субекти. 

    Този път педантично   си избрахме маршрута на лодката (цена към септември 7.50 евро) и успяхме да се насладим на удоволствието от разходката по Canal Grande, на масивните елегантни сгради и живописните гледки от водата. Направи ни впечатление, че водата изглежда чиста, с приятен цвят е и е без неприятен мирис. Другото, което с болка отбелязахме, е застрашително покачващото се ниво на водата...дано има начин да се спасят нещата докато е време, защото положението е плашещо, наистина....

     Посетихме базиликата Santa Maria della Salute, където бяхме разтърсени от божествените звуци на органа, в комбинация с Тициан и усещането, че сме благословени. Базиликата Сан Марко, която е наистина шедьовър на византийската архитектура, излъчва послание за богатство, царственост, величие. Златните мозайки внасят духа на импозантност и разкош, а поради липса на достатъчно прозорци, в катедралата грееха ослепително огромни прожектори, под чиято мощна светлина златното заблестяваше още по-аристократично. От площад Сан Марко се шмугнахме по тесните улички без конкретна цел или по-скоро с цел да избегнем потока от хора и да открием нещо тихо, красиво и романтично. Във Венеция е пълно с места, които ти спират дъха и наистина успяхме да си създадем преживяване, което да помним дълго. Почти със сълзи на очите се сбогувахме с това уникално място и ,обещавайки си скорошно завръщане, поехме обратно към Спинеа.

   Часът беше доста след 17:00 и Джовани учтиво ни предложи да се освежим преди пътуването. Моят мъж се беше сближил с хазяина ни покрай разговорите, които бяха провели тези дни на всякакви теми - от времето и кафето, до икономиката и световната конспирация. И на изпроводяк се разделихме с топла, приятелска прегръдка и много благодарности.....

Пътуването ни обратно не беше скучно и дълго и макар през цялото време да ни обгръщаше тъмнина, в душите ни грееше слънце...италианско слънце!

   ...Всъщност...оставихме частичка от душата си в Италия...и взехме нещо от топлото й очарование, от магията и великолепието й със себе си, ....след това приключение не само десетките сувенири и стотиците снимки връщаха спомена за тези невероятни дни... носехме Италия в себе си, във всяка клетка, с всяка вдишана глътка въздух, с всеки докоснал ни слънчев лъч, с всяка изживяна пълноценно минутка...

   ....Ако мога да обобщя....Първото и най-важно условие, за да се получи приказката, са главните герои. Аз като главна героиня нямаше да изживея тази своя приказка, ако до мен не беше Моят Главен Герой. Дори и най-красивите места на света не могат да ме докоснат, ако не виждам как те се отразяват в светналите очи на половинката ми. Чувствах се като в приказка, защото имаше с кого да я споделя, с кого да я изживея и с кого да я запомня....

      Едва след това идва сюжетът, предварителната нагласа, подготовката и късметът. Благодарни сме на Господ за шанса, който ни даде, да имаме възможност да изживеем нещо толкова уникално и красиво....

 

Малко допълнителна информация:

       Цените на бензиностанциите в Италия варират в порядъка на 1.23 - 1.74 евро за литър към септември 2016. Паркинг на улицата в активния сезон в Лигурия - около 2.00-2.50 евро на час. Платеният паркинг варира в зависимост от мястото - в Портофино например е 5.50 евро на час и машинката не приема монети под 50 цента. 

         Италианските пътища са много добри, снабдени с перфектни информационни табели начесто, платени (за цените се бях информирала предварително чрез официалния италиански сайт) и безплатни - по - живописни, но и по-опасни от гледна точка на изскачащите безразсъдно мотористи. Използвахме по-често платените с цел спестяване на време, а и в малките населени места мотористите създаваха напрегнати ситуации и движението като цяло беше бавно, стресиращо и неприятно. Не сме попадали в задръствания, дори на влизане в големите градове. Шофьорите често използват клаксоните, но и с това се свиква, особено ако си в лежерно настроение. Италианците са емоционални, шумни, темпераментни - удоволствие ми доставяше, когато някой се обърне към мен с "Ей, белла"...и това изобщо не е нетипично за мъжете в Италия  .... 

       Цени на сладоледа - 2.50 на топка, цени на пиците - 6-8 евра за цели, 2-3 евра на парче. Кафе - от 1 евро нагоре, вината започват от около 5 евра, една прилична вечеря не слиза под 40 - 50 евра, като включвам десерт и питие, но може да се хапне и само по едно ястие и да се компенсира със сладолед и нещата да се поберат в по - ниски граници - зависи от предпочитанията и възможностите.

       Не сме имали напрежение от гледна точка на така съставената програма и съвсем спокойно разгледахме всичко, което бях набелязала в местата, които посетихме. В 10 дни е напълно реализуемо да се тръгне от Милано, Генуа, крайбрежието на Лигурия, Пиза, Лука, Сиена, Тоскана, Флоренция и да се завърши с Венеция, на нас ни се получи чудесно. Може би сме пропуснали нещо важно, но и няколко живота няма да ни стигнат, за да видим всичко, което би могло да се види в Италия, и за тези няколко дни задоволихме поне една мъъничка част от  копнежа си по Италия... до следващото пътуване, до следващата среща, ако е рекъл Господ!.....    

Редактирано 18 октомври, 2016 от obsession

[pamela]

Благодаря ти, Obsession, за увлекателния разказ, за живописните сравнения, за лиричните отклонения, за чудесните снимки, за всичко!

Италия е първата ми любов /не че беше първата чужда държава, която видях, но някак по вътрешно усещане/, а както се знае, тя ръжда не хваща, така че няма да се уморя да се връщам там или да чета за нея. 

Ти върна спомените ми и като че ли всичко преживях отново с теб. Затова искрено ти благодаря!

[obsession]

Pamela, значи знаеш как се чувствам, защото и моята първа любов е Италия!   Благодаря ти искрено за положителната оценка, трогваш ме! Радвам се, че ти е харесало! 

[pamela]

Pamela, значи знаеш как се чувствам, защото и моята първа любов е Италия!   Благодаря ти искрено за положителната оценка, трогваш ме! Радвам се, че ти е харесало! 

Пожелавам ти да откриеш още много нови и прекрасни кътчета в общата ни любов Италия, незабравими преживявания и също толкова пътеписи!

[obsession]

Благодаря, същото важи и за теб!!!