дневник Австралия, Малдиви, Малайзия

5 ноември, 2016

За добро утро, няколко снимки от изгрева на Four Mile Beach, Порт Дъглас::

следва...

7 ноември, 2016

Малкото градче Порт Дъглас е точно, като излязло от пощенска картичка - мъничко, спокойно и красиво.Пристанището, църквичката "СВ. Богородица от Морето", пощата, полицията, военният мемориал - всичко е на едно място.

Църквата е едната от двете сгради, оцелели при разрушенията на циклона през 1911година.

Военният мемориал в памет на загиналите в ПСВ, а после била добавено нова плоча, в памет на загиналите във ВСВ и Виетнам. Срещу него в ляво е Банян трии, известно с това, че под такова дърво Буда заспал и като се събудил, имал просветление. Това специално, не било онова, ама пък, било на незнам си колко хиляди години :rolleyes: .

Ето ги и най-известните заведения в порт Дъглас:

Кафенето с уж, най- хубавото кафе. Това е ЛатЕ, дето на нищо не мяза. :blush: Нещо като капучино, ама не съвсем. :angry:

Ама пък, иначе е веселко в това кафененце - до нас две дами се черпят, пък детенцето се е качило с краката на масата, ама никой не се впечатлява. :rolleyes:

Ей ви го и Салса бар, опашката е за записване за довечера. Иначе, интериорът прилича като на столова, манджата също не беше кой знае какво. :blush:

Виж, другият култов ресторант е Наутилус. Там е доста снобско - има рецепция, дето, ако нямаш резервация един надут чичко високомерно те отпраща. Клюката за Клинтън ви я радправих в началото на първата тема.

Но и обстановката, и яденето са на ниво. И на двете места е скъпо, но второто ми хареса.

Най-много ми хареса вечерята в нашия ресторант на хотела. Всеки може да отиде - дори да не живее там. Цената е 60 AUD / по- малко и от едното, и от другото място/ и е на бюфет.

Ето предястията и основното, което, разбира се е риба:

А на средата на фонтана седи един чичко и свири на пианото.

следва...

Редактирано 7 ноември, 2016 от AlexandraKo

8 ноември, 2016

Следващия ден отделихме на дефилето Мусман и разни гори-мори, на по 40 милиона години и на едноименната река.

Порт Дъглас се развива като туристическо място поради разположенето си - хем е близо до ГБР, хем е близо до многогодишните дъждовни гори.

До дефилето пътят не е дълъг и там, както навсякъде в Австралия всичко е добре организирано и подредено.

Има си паркинг за колите, а оттам до реката и гората циркулира безплатно автобусче. О паркинга до автобуса се минава през информационен център с кафене и заведение за хапване на туй-онуй.

В гората - лиани, многовековни дървета, интересни мъхове и пр. Разхождат се разни хвъркати и странни нехвъркати

Реката Мосман я наричат "Река на младостта". :rolleyes: Водата съдържала разни минерали, та който се къпел редовно в нея, хем живеел дълго, хем бил здрав, хем се подмладявал непрекъсно. ;)

Друго си е, като се окъпеш в жаркия ден, пък и се подмладииииш!

След подмладяването се отбихме в частна винена ферма. На някакви люде им дошла идеята да правят вино от всякакви екзотични плодове, които отглеждат в собственото си огромно имение.

Твърдението, че за направата на тези вина не се използва захар, приемам с огромна доза съмнение.

Щото, не виждам как ще стане това от джинджифил, например. Опитахме разни така наречени вина от лече, от лайм лимон, от ананас и още, от каквото се сетите тропическо.

Някои приличаха на ликьори, други - малко оцетяви , трети - от сорта на сладките портвайни, по- ги биваше. По пък, лелята - собственичка беше толкова мила и така беше петимна за похвала, че нямаше как да не ахкаме и да не охкаме. ;)

Пийнахме, замезихме,нарамихме някое и друго шише и отхвърчахме нататък.

В това имение имаше интересни растения:

И дааа, тия шушулки са истински.

следва...

Редактирано 8 ноември, 2016 от AlexandraKo

8 ноември, 2016

Следва големият ден! Срещата с ГБР.

Круизната компания, която ни препоръчаха е тази:

Тези всичките хора чакат за същия круиз.

Започва товаренето на катамарана:

На горната палуба си става и за плаж, а срещу нас един китаец хем плажуваше, хем си медитирше:

Напускаме залива на Порт Дъглас. Обърнете внимание на дърветата, които растат във водата. Тук ги има много . Това са мангрови дървета, живеещи в крайбрежната ивица и преработващи солената вода.

Мангровите гори са много интересни като биологичен вид, ето информация.

Вече някъде казах, че частта от океана, която се намира между брега и Рифа се нарича Коралово море.

От Порт Дъглас до рифа Аджинкорт се пътува 90 минути с катамарана. Пътуването е приятно, има демонстрация как се обличат костюмите, как се слагат шнархели, маски, жилетки и пр. полезни неща, преди приключението.

Който ще ползва костюм, плаща допълнително 8 долара и му дават едно купонче.

Самият круиз струва около 250 долара.

Там, където се намира рифът Аджинкорт има поставена специална станция - платформа, до която "се залепва" катамаранът и става като едно цяло. На борда на корабчето има бар, където има сейф и човек може да си остави ценните неща.

На тази станция всички е отново чудесно организирано. Изсипват се изведнъж 200 души и аз очаквах, че всичко ще се случва бавно и с опашка. нищо подобно - на няколко места срещу купончето ти дават костюма..Едни чичковци с обигран поглед, набързо те премерват и ти дават, какъвто се полага номер. По-натам, плавниците са подредени по номера, които са в различен цвят - примерно - зелените са S, розовите - М, а най-големите са сини.

Отделно са маските, отделно - шнорхелите и жилетките. Използваните се поставят в други контейнери, а после маските и шнорхелите ги киснат в дезинфекционни разтвори.

Слиза се по стълбичка на ниво, което вече е във водата. Там двама младежи помагат, пръскат ти маската със спрей против изпотяване, проверяват дали всичко ти е наред и тогава те пускат във водата. За такива плувци кат мен има оградено специално място, за по- добрите е повече, за тези, които най-го могат - няма ограничения. Има специално място за скуба-дайвинг, а също и за наблюдение с кислороден шлем - това струва 160 AUD. Освен това, за тези, които не искат да се мокрят, има обсерватория, от където също чудесно се вижда част от Рифа.

Близо до платформата има друга, по-малка, която е хеликоптерна площадка. Желаещите да се разходят с хеликоптер ги возят с лодка до там и обратно. Разходката беше около 150AUD.

Ето мястото, от където се тръгва. Голям майтап - ти си обуваш плавниците и едни големи риби любопитно си мушат муцуните в тебе. :rolleyes: Без да ги е страх от хората. Вероятно толкова са свикнали, че не им прави впечатрение.

Хеликоптерната площадка.

следва...

Редактирано 8 ноември, 2016 от AlexandraKo

8 ноември, 2016

Забравих да кажа, че на борда може да се вземе под наем камера за подводно снимане или го-про.

Ето и няколко не дотам хубави снимки, ама са си мои.

Поглед от горе:

и отдолу:

Тези са през стъклото на Обсерваторията:

На борда имаше девойка-фотографка. Който иска, го снима като за 22 AUD. Разговорихме се с нея, тя не беше и чувала за България. :unsure: Веднага проведохме набръжко общо-образователен курс на тема: Европа и нейният център - България , подкрепена със сувенири и подарък.

Тя пък, да не остане по-назад, /толкова беше впечатлена от нашето внимание/, ни подари флашка с нейни снимки от рифа. И веднага се поФали на останалите, та станахме център на внимание и се наложи да раздадем с удоволствие и за удоволствие,всички останали магнити и мускали, дето ги носехме. После си мислих - как няма де се впечатли?И на кого няма да му се хареса капчица внимание или просто една добра думичка? То, повечето бяха китайци-митайци, а от другите туристи, кой обръща внимание на обслужващия персонал?

Така че, след успешния бартер се сдобихме и с хубави снимки.

Ето част от тях.

Хубава снимка на катамарана и на платформата, заедно с рифа Аджинкор::

Подводният свят е изумителен и истински завидях на гмуркачите, които се любуват на такива гледки:

След всичките чудесни преживелици през този ден, пийнахме по чаша бяло вино, както си му е редът.

Казахме довиждане на прекрасния риф и неговите обитатели и тръгнахме обратно.

следва...

Редактирано 8 ноември, 2016 от AlexandraKo

8 ноември, 2016

Александра,хем прекрасно, хем изчерпателно разказваш. Имам само малка поправка. Автобусът между информационния център/паркинга и самата гора и река Мосман не е безплатен, а малко под 10 долара в двете посоки.

8 ноември, 2016

Забравих да кажа, че на борда може да се вземе под наем камера за подводно снимане или го-про.

...

следва...

Напълно разбирам защо се моткаш толкова с Австралия - безумна красота.

Ама аз си чакам Малдивите.

8 ноември, 2016

Александра,хем прекрасно, хем изчерпателно разказваш. Имам само малка поправка. Автобусът между информационния център/паркинга и самата гора и река Мосман не е безплатен, а малко под 10 долара в двете посоки.

Хъм,хъм,хъм - дала съм подвеждаща информация. Ти си права, сега погледнах в сайта им.

Ама ние нали бяхме с гид, явно, всичко ни е било платено предварително. Та си останах с впечатлението, че си се возим безплатно. :rolleyes:

Напълно разбирам защо се моткаш толкова с Австралия - безумна красота.

Ама аз си чакам Малдивите.

Не очаквай твърде много - оттам такива снимки нямам. Ама пък, имам други.

8 ноември, 2016

Вече някъде казах, че частта от океана, която се намира между брега и Рифа се нарича Коралово море.

Не точно, Коралово море е цялото нещо от Австралия до Нова Каледония и Вануату

8 ноември, 2016

Не точно, Коралово море е цялото нещо от Австралия до Нова Каледония и Вануату

coral.jpg

Сигурно си прав. Така обясниха на круиза и аз много не се задълбочих.

Благодаря! Приемам всякакви забележки и поправки на неточности.

8 ноември, 2016

Абе за мен това си е Тихия океан и толкова, другото са подробности. :lol:

8 ноември, 2016

Абе за мен това си е Тихия океан и толкова, другото са подробности.

+1

Докато Георги не направи освен "Посетени държави" да цъкаме и "Посетени морета"

... И в Средиземно море има 20-на подморета...

8 ноември, 2016

Следващия ден отделихме на аборигенския център Тяпукай и на Куранда - мъничко, също аборигенско селище.

В аборигенския център е интересно. Има супермодерна заличка със странна прожекция или по-скоро - проекция на пода и стените на аборигенската история с много светлинни ефекти.

Всъщност, това е цял парк, където на различни места техни представители разказват или показват интересни моменти от живота на аборигените. Как и от какво си приготвят храната, как се лекуват, кое растение за какво използват.

Първо ни приветстват с " Добре дошли!":

После ни показаха житейската история на аборигените на това пано.

Нататък хвърляхме копие и мятахме бумеранг. С първото криво-ляво се справих.

С бумеранга се оказа, че хииич не ме бива. :blush:

Ни с такъв за дясна, ни с такъв за лява ръка. :blush:

Утешителна снимка с аборигенската девойка:

Който иска, може да се научи да свири на Didgeridoo - това е народният музикален инструмент на аборигените. Не проявих интерес, това е една дълга тръба, изкопана в ствола на дърво, а звукът е дразнещ. Според мен, де. :blush:

Други пък, се плескат с боя и оцветяват бумеранги. Ние този модул сме го взели лани, в друго аборигенско селище.

Разгледахме и послушахме за храната и за това, как получават огън. Те го и показват - въртят клечка в отвора на едно дърво и от триенето първо почват да тлеят, а после и да си горят разни сухи треволяци.

Храната:

Нооо, в танците след шоуто се включихме твърде успешно.

Накратко, мога да кажа, че ако човек за пръв път вижда аборигенско селище, ще му бъде интересно. Особено, ако има и деца - на тях всичко ще им е приятно и забавно - и игрите, и танците, и свиренето и мазането с боя.

Съвсем спокойно може цял ден да се прекара в този парк. Има и животни - коалки, кенгурца и пр., има и място за хранене.

Ние вече няколко пъти бяхме ходили по такива места, отделно и по подобни, но маорски. Така че - нищо ново не видяхме. За това и не седяхме цял ден, а продължихме към Куранда.

следва...

Редактирано 8 ноември, 2016 от AlexandraKo

8 ноември, 2016

Следя с голямо внимание пътеписите ти, AlexandraKo. Както за Япония черпих идеи от разказите ти, така и за Австралия. И снимките са много хубави. Чакам с нетърпение продължението.

8 ноември, 2016

Следя с голямо внимание пътеписите ти, AlexandraKo. Както за Япония черпих идеи от разказите ти, така и за Австралия. И снимките са много хубави. Чакам с нетърпение продължението.

Благодаря ти! Много се радвам, когато пространните ми и подробни писания са полезни, макар и с нещо мъничко.

Освен това, на нас ни беше лесно, защото си имахме местен гид, който знаеше кое е интересно, кое може да се пропусне и кое не. Добре зная какво е да четеш по пътеводителите и да се чудиш . :unsure: А когато някой вече е бил там, знае и може да даде мнение си е друго. Например - пропуснахме реката Дейнтри с дъждовната гора защото ходихме на Билабонг, където също има и крокодили, и всякакви пернати. Дъждовната гора също щеше да ни се повтори, така че, използвахме времето за друго.

9 ноември, 2016

До мъничкото аборигенско селище Куранда може да се отиде с влак или с въжена линия. Цената на билета е една и съща, ние си избрахме второто.

Skyrail Rainforest Cableway

Тази въжена линия е най- дългата в света - 7,5 километра. Тя минава по цялото си трасе над Националния парк Barron Gorge, който се простира от Каравоника / предградие на Кернс/ до Куранда. Паркът е под егидата на ЮНЕСКО и около 7 години са били необходими да се планира и осъществи проектът за тази линия, без да се нанесе никаква вреда на тропическите дъждовни гори в него. Самото строителство продължило 14 месеца. Открита е през август 1995 година.

Линията разполага със 114 шест-местни кабинки и има капацитет около 700 души на час в едната посока.

Линията има 32 опори, като най-високата е №6 - 40,5 метра. Началната станция,«Терминал Caravonica» от където се качихме е на 5 м височина, най- високата е на 545 метра, а Куранда - на около 360 метра над морското ниво.

Има две спирки преди крайната. На първата не се отбихме - там има пътека през дъждовните гори. На втората слязохме и се разходихме до площадката, от където има гледка към водопадите Barron. В този точно момент не бяха особено интересни, направо си бяха бая мижавички, заради сухия период. :blush:

От Скайрейла се откриват чудни гледки над цялото дефиле.

следва..

9 ноември, 2016

Най-горната станция на въжената линия е Куранда.

Малкото аборигенско селище е в рамките на Barron Gorge - Национален парк. Там могат да се видят птичи парк, ферма за пеперуди, паркче с коалки и разни пазари. Пазарите ги пропуснахме, птиците - също, интересно ни беше при пеперудите и коалките.

В парка с коалите имаше много симпатични гущери и сладководни крокита, припичащи се на слънце. Дето не удостояват и с капчица внимание пищящите тълпи от туристи. :) Сигурно, защото са свикнали с многото китайци-митайци или пък, просто им е писнало от навалици. ;)

Ето ги и моите любимци - коалките. Да ви кажа, май, май, те също надзъртат в магеланския форум. Защото едната беше заела тоооочно позата на Анжелика на профилната и снимка - "проснат на едно дърво".

Погледахме ги, полюбувахме се на апетита на едната, дето цяло листо го навря в устата за секунди. :rolleyes:

Казахме довиждане на милите животинки и се понесохме към летището за вечерен полет Кернс- Дарвин.

следва..

Редактирано 9 ноември, 2016 от AlexandraKo

9 ноември, 2016

Най-горната станция на въжената линия е Куранда.

....

P1200209.JPG

Казахме довиждане на милите животинки и се понесохме към летището за вечерен полет Кернс- Дарвин.

следва..

Супер снимки, особено последните няколко.

Отдавна подозирах, но вече съм сигурен какъв съм бил в предишния си живот. :lol:

9 ноември, 2016

Супер снимки, особено последните няколко.

Отдавна подозирах, но вече съм сигурен какъв съм бил в предишния си живот.

Аууу, да не би да намекваш, че си бил коалка, та да те гушкаме, когато те видим и да ти се радваме, ааааа? ;)

Че аз като ги видя тези животинки и веднага ми се ще да ги гушкам. Всъщност, то, в онзи парк има и такава опция - за 20 долара ти дават да я подържиш. :rolleyes:

9 ноември, 2016

Аууу, да не би да намекваш, че си бил коалка, та да те гушкаме, когато те видим и да ти се радваме, ааааа? ;)

Че аз като ги видя тези животинки и веднага ми се ще да ги гушкам. Всъщност, то, в онзи парк има и такава опция - за 20 долара ти дават да я подържиш.

Ти пък - не съм си и помислял такива неща.

Аз съм щастливо женен.

Просто имах предвид, че съм особено мързелив и мразещ всякакви излишни движения и активности.

Егати, изморих се вече - толкова много клавиши ме накара да натискам, за да се оправдавам.

А ти не се офлянквай - давай Малдивите.

Редактирано 9 ноември, 2016 от ven62

9 ноември, 2016

Ти пък - не съм си и помислял такива неща.

Аз съм щастливо женен.

Просто имах предвид, че съм особено мързелив и мразещ всякакви излишни движения и активности.

Егати, изморих се вече - толкова много клавиши ме накара да натискам, за да се оправдавам.

А ти не се офлянквай - давай Малдивите.

Бе, аз кви ги знам, разни щастливо жененииииииии! ;)

Ще стигнем и до Малдивите, споко! Ама сигурно другия месец, че имам още много да разправям за Австралийско.

Редактирано 9 ноември, 2016 от AlexandraKo

9 ноември, 2016

Оказва се, че имаме време преди полета за Дарвин. Колкото за по един тайландски масаж на копитцата и за един ритърн тегел по крайбрежната на Кернс.

Тия в Кернс си нямат плаж. Ама по тези ширини е така - или няма свестен плаж, или, ако има - то па, има и крокодили. Та все не става за къпане. Да, ама градските власти, току-до оушъна са направили на ситоайените чудесен парк и изкуствен плаж. С пясък, палми, сенчици и всякакви условия - бани, тоалетни, съблекални, сейфове и пр. удобности. :rolleyes:

Като например - вземаш си фамилията и я водиш на плажа. И, докато жената и децата се плацикат, мъжът може да сготви и опече туй-онуй на оборудваните за това места на самия плаж. И после, да си хапнат дружно на прекрасните полянки в парка.

Крайбрежната част е място, където живеят много и различни птици. Присъединихме се за малко към другите зрители, за да понаблюдаваме всекидневният им сбор. Може би, това е времето и мястото, дето си разправят всекидневните клюкинки и новостички.

На групички, поседяха, докато дойде приливът, похортуваха си / разбирай - пограчиха и покрещяха/ и на тумби отлетяха.

Явно, седянката се случва всеки ден, защото на перилата на наблюдателната площадка имаше снимки и обяснения за видовете птици.

Много интересни дървета имаше в онзи парк.Никъде на друго място в Австралия не видях такива:

Това са му цветовете:

След птиците и ние отлетяхме и кацнахме чааак в Дарвин, в този хотел:

Не изглежда зле, ама, като за качеството, дето го предлага, цената е много висока. :angry: Взели сме апартамент с две спални, хол и кухничЕ. Обстановката - супер постна, банята - като от соца у нас, закуската бедна. :blush:

Хич не ви го препоръчвам.

Има друг Новотел на летището, който хем е два пъти по- евтин, хем е къде, къде по- хубав от този.По-нататък ще го покажа и него.

Тръшкаме се по креватите, че утре се очертава дълъг ден с много километри.

следва...

Редактирано 9 ноември, 2016 от AlexandraKo

10 ноември, 2016

Ето го и утре-то. Рипвам рано, почти по тъмно, за да се разходя около хотела за първи впечатления.

От прозореца се вижда океана и е ясно, че сме на крайбрежен булевард. Наоколо са само хотели и красиви обществени сгради:

Оказва се, че това е Еспланадата, срещу която се намира чудесен парк - този на 200-годишнината на Австралия.

Само пресичам пътя пред хотела и пред мен е океанът. Всъщност, тази част от океана се нарича Арафурско море. Тук също не става за плаж.Освен крокодилите, има и много, много камъни.. Вековната дъждовна гора стига почти до водата, а червените скали - далеч по- навътре. Навсякъде пише, че къпането е забранено. Дори, има сложена червена лента, да не се слиза до водата. Ама аз се мушнах под нея, да си проверя има ли тука плаж някакъв или няма. Е, проверих - няма. :blush:

В другата част на полуострова има хубави плажове. Но през зимата има много отровни медузи, приливите и отливите са много големи и тогава местните жители се къпят или в един охраняем защитен с мрежи залив, или в изкуствените басейни с морска вода на Конгресния център.

Ето инфо от нета, до там не стигнахме.

Мъничко история. Дарвин е разположен на малък полуостров, в залива Бигъл. Това е най- северната столица на Австралия и е най-близката точка до Югоизточна Азия. Например - от Куала Лумпур до Сидни летяхме 9 часа, а от Дарвин до КЛ - нямаше и 5.По тази причина много круизи спират там, за да могат туристите да получат някаква представа за континента. Това, което ние видяхме е ново и съвременно. Защото Дарвин е град, разрушаван няколко пъти почти напълно. През 1874 година минава ураган и разрушава почти всичко.По време на ВСВ градът е бил център на тихоокеанските австралийски военни операции и е бил единственият град в Австралия, подложен на непрекъснати бомбардировки. Третото нещастие - през 1974 година - разрушенията от циклона Трейси.

Любопитен факт: след този циклон от 10 000 сгради в Дарвин оцеляли едва 400. :unsure:

Друг любопитен факт: освен , че градът е млад, млади са и неговите жители - средна възраст - 33 години. :unsure:

Това е столицата на Северните територии, с население - около 80 000 жители.

Ето красивата сграда на Парламента:

Носи името на Чарлз Дарвин, който през 1839 година акостирал на този бряг, като член на експедицията на кораба " Бигъл".Градът е основан около 40 години по-късно, по време на златната треска. Първоначалното му име е било Палмерстън, после - Порт- Дарвин, а от 1911 година - само Дарвин.

Някъде прочетох, че ако " в Европа всички пътища водят към Рим", то в Австралия, всички пътища водели към Дарвин. Защото този град е "вратата" на Австралия към останалия свят по вода. Всички стоки за износ и внос минават през това пристанище.

Климатът тук е субекваториален, целогодишно температурите са около 30 градуса. само че, заради високата влажност, тази температура се понася по- трудно. По времето, когато бяхме ние, температурите се въртяха около 39 градуса на сянка. Има сух и дъждовен период.

Ето го и паркът, посветен на 200 годшнината. В него има военни мемориали на загиналите в двете световни войни.

Още един интересен паметник:

А ние сме дошли до тук, защото на 170 километра от Дарвин се намира един от най- необичайните природни резервати в света, под № 147 от списъка на ЮНЕСКО.

следва...

Редактирано 10 ноември, 2016 от AlexandraKo

10 ноември, 2016

Този необичаен резерват е националният парк Какаду.

Според мен, това е истински и изключително необичаен музей на открито. Свещена аборигенска земя, където, според тяхните вярвания живеят духовете, създатели на нашия свят. И където са запазени чудесни образци на творческия гений на аборигените. От друга страна пък, природата там също е уникална, пълна с изключително редки видове растения и животни.

Любопитен факт: всеки ден в парка падат по 80 мълнии. :rolleyes:

Веднага искам да обясня от къде идва името, че да не се изпада в смешни ситуации. Като тази - в разни форуми индивидуални туристи се оплакваха, че обиколили целия парк и никъде не видяли Какаду. :(

Името на парка няма нищо общо с това на птицата. То идва от името и езика на аборигенското племе, което живеело там - "гагаджу", трансформирано с времето. Сега вече там гагаджу никой не говори, но има разни остатъци от него и местни наречия, които се говорят само в парка.

Твърди се, че аборигените, които населяват парка, живеят там непрекъснато от преди повече от 50 000 години. :rolleyes:

Входът за парка струва 40AUD и се плаща от всеки, който отива там. Билетът е двудневен.

Територията на парка е огромна - около 20 000 кв.км. Ако човек не е с кола, видях, че имаше организирани екскурзии от Дарвин, но разстоянията са наистина големи. Бензиностанции няма, крайпътните заведения са рядкост.

Ето карта на парка, означила съм нашия маршрут:

Какво видяхме в парка и около него:

Дефилето Катрин

Билабонг - Мери ривър

Свещената планина Юбир

Свещената планина Наурлунджи

Жабиру регион

Джим-Джим регион с водопадите

Паркът Личфийлд

Езерото Бенет

Много мога да разказвам за парка, но ще стане дълго писание. За това накратко - тук има около 1800 растителни видове, около 100 са ендемични и застрашени от изчезване.

Любопитен факт: в парка почти няма плевели, те са едва около 7% от растителността.

Тук има 60 вида бозайници , 280 вида птици, около 120 вида влечуги, много видове прилепи, 8 вида кенгуру, риби, гризачи и пр.Има два вида крокодили, като едните не са толкова опасни - Крокодилите на Джонсън. Но вторият вид - Гребнист крокодил е най- голямото влечуго на Земята и стига до 7 метра дължина и 1000 килограма. Нарича се така, заради редицата от шипове по гърба.Може да живее и в сладка, и в солена вода и е изключително свиреп хищник. Това е най-опасният от всички крокодили. Освен това, под вода можел да издържи 8 часа. Убивал жертвата по два начина - или я захапвал между зъбите и с резки движения я мятал насам-натам, докато я умори, или се потапял заедно с нея под водата, докато умре без кислород.

На всичкото отгоре, тези кръвожадници били толкоз мързеливи през останалото време, че цяла семица можели да изкарат с храна от половин пиле. :rolleyes:
Женската снасяла яйцата на високо място, да е далеч от водата, в нещо като гнездо от листа и изсъхнали треви. За да бъдат на сухо и на топло. И в зависимост от температурата - до еди колко си градуса, се излюпвали момиченца. Ако градусите са други - излюпвали се момченца. :rolleyes: този факт ми се стори интересен и малко некореспондиращ с генетиката. Преразказвам чутото в парка, не съм го проверила. :blush:

В търсене на крокодили и птици отидохме на круиз по Билабонг, на реката Мери.

Билабонг - това са ниски територии, близо до реки, които по време на дъждовния период са нацяло заляти от вода.

Круизът беше с тази фирма:

Реката Мери е много красива с безброй лотоси, интересни дървета, птици и - разбира се - крокодили и от двата вида. Веднага казвам, че жегата беше толкова голяма, че всички се бяха изпокрили и видяхме само един, скрит под една сянка на брега.

Но за това пък, видяхме красиви птици. Една трета от птичите видове в Австралия, живеели тук.

Тука, разни патета, уж глупави, глупави, ама и те се завряли на сянка под дърветата. Не щат да плуват в езерото на това силно слънце.

Любимка ми стана тази бяла чапличка.. Тъъничка, ефирна, като стъпва върху лотосовите листа, толкова внимателно го прави, че те дори не помръдват. И като елегантно се придвижва върху тях, отдалеч изглежда, че ходи по водната повъхност.

:rolleyes: Невероятно красиво!

следва...

Редактирано 10 ноември, 2016 от AlexandraKo

11 ноември, 2016

Женската снасяла яйцата на високо място, да е далеч от водата, в нещо като гнездо от листа и изсъхнали треви. За да бъдат на сухо и на топло. И в зависимост от температурата - до еди колко си градуса, се излюпвали момиченца. Ако градусите са други - излюпвали се момченца. този факт ми се стори интересен и малко некореспондиращ с генетиката. Преразказвам чутото в парка, не съм го проверила.

Това е така и при обикновенните пилета.

Справка:

http://www.independent.co.uk/news/a-drop-in-temperature-can-change-the-sex-of-chickens-1238516.html

Статията е от 1997, когато е напрвено откритието, но вече нещата са доста по-ясни.

Редактирано 11 ноември, 2016 от П.Кръстев

Влез

дневник Австралия, Малдиви, Малайзия

Препоръчани мнения

AlexandraKo

AlexandraKo

AlexandraKo

AlexandraKo

AlexandraKo

Masmiya

ven62

AlexandraKo

neuromancer

AlexandraKo

П.Кръстев

ven62

AlexandraKo

Ushakal

AlexandraKo

AlexandraKo

AlexandraKo

ven62

AlexandraKo

ven62

AlexandraKo

AlexandraKo

AlexandraKo

AlexandraKo

П.Кръстев

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Активност

Важна информация