дневник Австралия, Малдиви, Малайзия

[AlexandraKo]

Национален парк " Какаду " е съдаден през 1979 година, по- късно е разширен и в сегашния си вид е от 1991 година. Посещава се от  от около 220 000 души. годишно.

 

Ето карта на парка:

 

 

 

Ето и телефонни кабини тооочно на средата на нищото, ако човек рече да дрънне някому.

 

 

Кискам се аз на кабинките, ама се оказа, че си има нужда от тях, защото почти навсякъде из парка мобилни връзки няма.

И тук, подобно на националният парк Улуру, земята е червена. И тука ги има онези гадните мухи, та си трябва мрежа. На всичкото отгоре, има надписи да не се късат клонки от дръвчетата, за да се пъдят досадниците. А към мухите - никакви санкции.

 

 

Но скалите , които са оцветени в същата гама,  са много по- различни. Тука си е истинска планина, с множество  огромни скални монолити, застанали в изключително необикновени пози. Без опора, висящи във въздуха, сякаш, противно на всички закони на статиката.

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

Това е така и при обикновенните пилета.

 

Справка:

http://www.independent.co.uk/news/a-drop-in-temperature-can-change-the-sex-of-chickens-1238516.html

 

Статията е от 1997, когато е напрвено откритието, но вече нещата са доста по-ясни.

Много ти благодаря! Малко се съмнявах, не бях проверила.

Там, на края на статията пише точно това за крокодилите - че на 30 градуса се излюпват женски, а на 33 - мъжки крокодилчовци.

[AlexandraKo]

В подножията на тези красиви скали има идеално запазени скални рисунки. На няколко места са  направо  като малки художествени галерии. Изследователите  смятат, че техният брой надминава 10 000. До сега са класифицирани около 5000, предстои още много работа.

Учените твърдят, че тези скални рисунки са създавани в продължение на 20 000 години и описват историята на аборигените, които живеят в Северните територии.

Тоест, те са определени като  най- големият архив , на една и съща група хора, за толкова дълъг период от време.Което е уникално и  няма друг аналог по света.

Точно този " архив" е причината паркът Какаду да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за обектите - световно историческо наследство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И съответно, има цяло течение в изкуството, Aboriginal Art.

Ето няколко такива  картини:

 

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 11 ноември, 2016 от AlexandraKo

[ketka]

Много хубав и увлекателен пътепис, а снимките невероятни! Чакам продължението...

[AlexandraKo]

В този парк отново имаме красотата на контраста - червените скали и зеленината на Билабонг:

 

 

 

 

 

 

 

Любимката ми - бялата чапличка, дето ходи по водата :

 

 

След всичките красоти, които видяхме през този ден поехме съм селището Jabiru, където са хотелите. Ние си бяхме избрали този, заради екзотичния му вид. Сградата на хотела представлява един огромен крокодил:

 

Паднаха ни се стаи някъде в крокодилското коремче.

А по средата бялото чадърче е това над басейна. Щото басейнът си е тоооочно, колкото чадъра. Ама все пак, за киснене в жегата си става чудесно.

 

 

 

 

Вечеряхме в ресторанта на хотела. Манджата си я биваше - виното - също.

Прибираме се в корема на крокодила, че утре ни чакат нови 500 километра пътуване. Разстоянията в парка са толкова големи, че за няколко дни навъртяхме около 1500 километра. Доста повече от предвидените 1000.

 

следва...

 

Много хубав и увлекателен пътепис, а снимките невероятни! Чакам продължението...

Благодаря! Ето го.

[AlexandraKo]

Ставаме рано, закусваме и отново потегляме на път. Към южната част на парка, за видим най- ефектните творения на едни от най-мъничките животни на земята.

Горските пожари тук са нормално явление. Дажи, аборигените сами ги предизвиквали, защото някои растителни видове се размножавали само по време на пожар. Колко е така, не зная. Ама в Австралия всичко е толкова уникално, необичаъно и странно, та вероятно е истина. Но птиците , явно бяха притеснени, защото кръжаха нервно на ята  наоколо и пищяха.

 

 

 

Първо ще видим няколко водопада, където може и да се къпе човек.

Първият:

 

Къпахме се. Добре, че бяхме рипнали по тъмно, та бяхме първи. След малко стана навалица.

Щото, пак онези приказки - за подмладяване, за късмет и пр. То, ако ставаше с къпанееее ;)

 

 

Водопадчето се падаше срещу слънцето, та не станаха хубави снимките, ама кой да се притесни за това.

 

 

Втори водопад:

 

 

Мижава работа, ама нали е сух сезон.

 

 

 

Трети водопад:

 

 

 

 

 

Този третият- най - хубав, че имаше най-много вода. Ама къпането го пропуснахме.

Продължаваме през парка.

Тези топки по дърветата се оказаха гнезда на някакви инсекти, незнайно какви. Ама не бяха нянакви злобни, щото, като разбутах едно, за да видя какво има, не ме нахапаха. Ами, само излязоха за малко, че да видят кой ги безпокои. ;)

 

 

 

следва...

Редактирано 11 ноември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Всичките тези водопади се намират в парка Личфийлд.Той се намира на около 100 км от Дарвин, до градчето  Batchelor  и е с големина около 1500 кв.км. Според вярванията на аборигените всичко в парка - и растенията, и животните тук са създадени от душите на предците, които живеят в тях. Паркът носи името на английския изследовател на Северните територии  през 19-ти век - Фредерик Хенри Лийчфийлд.

 

 

Ето го и сайтът на парка.

 

Днес това е запазената дива Австралия. Централното пясъчно плато е покрито с ендемични видове растения - от  евкалипти и буйни мусонни гори , та чак до лилии и орхидеи.

Сред дивите животни в парка се срещат летящи лисици, опосуми, разни видове кенгуру,  черни лешояди, разни видове прилепи и пр.

На едно кръстопътче в средата на нищото

 

 

виждаме това:

 

 

 

Оказва се миниатюрно копие  на замъка Карлщайн, недалеч от Прага.

 

 

Репликата е създадена от чешкия емигрант Бърни Хавлик, който бил работник в местните уранови мини, затворени около 1971 година. И който вложил много време от живота си за облагородяването на парка. Като градинар и като създател на този красив замък. Човекът бил тихичък и скромен и по този начин проявил уважението и почитта си към новата си държава и общност. Починал  през 1990 години, но направеното от него е интерес за хилядите туристи, които посещават парка. А те били около 250 000 годишно.

Ето още малко красоти от Личфийлд парк:

 

 

 

 

 

 

 

 

За този ден сме предвидили следобедът да ни е свободен, за плаж на едно езеро, където ни е хотелът.

Пътьом се отбиваме на едно място, където има пеперуден ферма. Тази я пропускаме, но отделяме специално внимание на собственика и неговото заведение. Като разбра, че сме от България, дето сефте я чуваше, така се учуди и опули, все едно сме на Северния полюс. И къде чак сме дошли, все едно сме пеш.

Пак кратка общообразователна лекцийка, с нагледни материали - магнит, мускал, сапун във формата на роза. След малко човекът дойде да пита за розата дали се яде. :rolleyes:

Изяснихме всичко, той пък ни подари едни  рисувани шишета, кат едно време лимонадените - с такава запушалка. Естествено, че не сме ги помъкнали чак до тука - подарихме ги на рецепцията в следващия хотел.

 

 

Заведението беше затрупано с какво ли не, надявам се и нашите сувенири да са се сместили нейде там.

 

 

 

Абе, натурИята може и да беше смущаваща, ама коктейлите бяха превъъъъзходни. При тази 40 градусова жега навън, след полудневното бъхтане "а, по тая скала, а, по оная скаличка", направо си беше благодат.

Е, драйвърът пи джинджифилова бира, че и сервирана  със сламка / у-ж-а-с-н-а/ :O Ама, кой, както се нареди.

 

 

И яденето беше чудесно, ако минавате оттам, се отбийте.

 

 

Следващият ни хотел е този:

 

 

 

 

Хотелът има всякакви стаи - и за бюджетно настаняване, и за небюджетно. Ние имахме стаи с езерен изглед и всички останали удобства.

Езерото е много красиво, спокойно. Този ден имах чувството, че времето е спряло. Но то, май наистина беше спряло, без телефонни връзки и без интернет. Идеални условия на човек да остане сам със себе си и да се наслади на красотата наоколо. Може да поплува в езерото, може да се покисне в басейнчето, може да си вземе каяк под наем или да поиграе голф.

 

 

 

 

 

 

Собственичката Каролина, която лично ни сервира вечерята

 

 

беше много изненадана, като разбра, от къде сме. А ние пък - на свой ред се изненадахме, като тя знаеше доста неща за България. Оказа се, че баща и, който бил някакъв местен политик, много е пътувал по света, включително и у нас.

 

Ако някой ще пътува по тези места - препоръчвам този хотел, много ми харса. Не като лукс, а като природа и място за почивка..

 

следва...

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Най-интересното сме си го оставили за накрая.

 

 

Термитниците - огромните и уникални  жилища на едни от най-мъничките животни на планетата.

 

Ето едно клипче:

 

 

 

Ето една схемичка за строежа на термитника:

 

 

Уникалността на това строителство е използвана при проектирането на този небостъргач:

 

 

Ето и по-подробна информация.

Тези огромни формации са изградени от мъничките животинки, които дори нямат хитинова обвивка. И представляват солиден "градеж" от пясък, глина, дървени частички, омесени със секрет от слюнчните жлези на термитите.

При построяването на термитника , което е сложен процес, както е сложна и конструкцията, животинките си имат определен ред и порядък.

Височината може да достигне 6 м, диаметърът - 3 метра, а теглото - един тон.

Ето, тук  подробно за термитите, за когото го интересува.

 

Ето и снимките. Първият вид са т.нар. " Катедрални" термитници:

 

 

 

 

 

 

 

Вторият вид са т.нар. "магнитни" или "компасни" термитници.

Особеното при тях е, че представляват тънки  назъбени плочи, идеално ориентирани в посока север- юг .

Смята се, че това се прави, за да се избегне прегряването от слънцето.

Като се гледа един участък, на който има такива термитници, той изглежда като поле, с много надгробни плочи.

 

 

 

 

 

 

Казаха ни, че обикновени термитници се срещали и в Африка. Но магнитни имало само на това място в Австралия. Сега се сещам, че обикновени термитници имаше и в Нова Зеландия.

 

Приключваме с парка Личфийлд и тръгваме за Дарвин, че имаме предвидено още нещо в програмата за деня.

По път, като видите ей, този динозавър, да знаете, че там има заведение с много вкусни сладкиши и хубаво кафе. Та да се отбиете, струва си.

 

 

 

следва...

Редактирано 14 ноември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

След хубавото кафе, придружено с мъничко чудесна торта, минаваме през близкия супермаркет. Накупуваме си разни работи за предстоящия пикник, който ще си организираме за вечеря сред природата. Купуваме си фолио, еднократни чинийки, чашки, салфетки и прибори+флакон зехтин - спрей. Алекс  / нашият гид/ избира агнешки котлетчета и чери доматчета за гарнитурка.

Завежда ни на едно чудно място. Езерото Александър, което се намира в източната част на Дарвин, успоредно на брега.

 

 

 

Там има създадени чудесни условия и за плаж, и за пикник, и за просто почивка на зелените моравки около него.

От другата страна на пътя е океанът - но там навсякъде има табели,  къпането е забранено, че има крокодили.

Фолиото ни трябва, за да покрием с него нагревателните плочи, за да не ги цапаме, а спреят от мазнина, да напръскаме фолиото, за да не залепнат пържолките.

Абе, тертиплийска работа. Ама на мен ми допадна особено и от хигиенна гледна точка. че не можех да си представя, как всички пекат и пържат на тези плочи.

 

Ето ги и готовите котлетчета, оказаха се невероятно крехкави и  вкусни. Ама то, там всичките им и меса, и риби са вкусни и истински.

 

 

Понеже винаги първа се наяждам, притичвам да поснимам красотите наоколо:

 

 

 

 

 

 

Събираме си всичките боклучки, за да оставим масата в предишния и вид и се понасяме към

прочутия местен  неделен пазар в Дарвин.

 

 

Абе, прочут, прочут, ама като ги знам азиатските пазари, хич не може да се класира за прочут.

Оказва се по-скоро място, където местните жители се събират, за да се натъпчат и напият с какво ли не и да сменят седмичните клюки.

 

Но пък, оттам купихме най-страхотната и интересна играчка, по мнението на внуците.

Магическо яйце, изглежда така.

 

Имаше няколко вида - крокодил, костенурка и динозавър. Алекс рече, че най- интересен бил крокодилът. Ето клипче какво се случва, като се постави яйцето във вода:

 

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

И веднага долагам - вчера ходих да видя на внучката ми крокито. Ми то, като стои във водата и расте. За две седмици е станало къде една педя.Ще видим, до кога ще расте.

Продължавам за неделния прочут пазар. Ако случайно се окажете там, да не направите грешката да снимате някой абориген. Както направих аз. Веднага ме накачулиха една камара  и трябваше на всички да дам пари, че се махнат.

 

 

 

 

Но пък, ходенето на пазара си струваше, заради прекрасния залез, който видяхме на брега.

 

 

 

 

Това беше последната ни вечер в Австралия тази година. Имахме още малко време да се приберем в хотела, да се покиснем в басейна, да вечеряме и да се приготвим за следващия полет.

 

Хотелът е отново Новотел, но за разлика от предишния, който беше на Еспланадата, този е много хубав. Освен стаи, има и апартаменти с две спални, хол  и кухненски плот с печка, микровълнова ,  чинии-минии и тигани.    Намира се на самото летище, ако си с ръчен багаж, отиваш за 5 минути. В нашия случай с колата отидохме за 1 минута. Препоръчвам го,много ми хареса.

 

Novotel Darwin Airport

 

 

Хубав басейн, няколко ресторанта, хубав интериор, чудесно обслужване.

 

 

 

Набръжко събираме багажа, тръшкаме се по креватите, че вече е полунощ, а в 3 трябва да сме на летището. Полетът ни е в 5 сутринта - Дарвин - Куала Лумпур.

 

следва...

Редактирано 14 ноември, 2016 от AlexandraKo

[Дани Магелани]

Чудесно приключение! Чета със затаен дъх! И съм в очакване на  КЛ!

[AlexandraKo]

Чудесно приключение! Чета със затаен дъх! И съм в очакване на  КЛ!

Ох, аз нали вече някъде казах, ако на Биг МаГ пъпът му е на някой остров, моят си го оставям в КЛ. ;)

Любимо място

[AlexandraKo]

Такааа, вече е сутрин , станали сме и сме на летището. полетът ни е в 5 , в 3 вече сме  на гишето за чек-ин. Няма опашка, само ние сме.

Недоспал, муден и разсеян младеж се туткА сума ти време, докато ни регистрира. Имахме си  и места extra leg room и си бяхме спокойни. Минахме на скенерите и се качихме в залата, да вървим на гейта. Поглеждам аз бордните карти, смотльото ни сменил местата с някакви други. :rolleyes:Я, познайте, моля, какво се случи!

Като се разфучах, излетях наобратно през скенери, менери и охрани-мохрани, та  на гишето. Такова скандалченце спретнах, с възможно най-тихия и леден тон, дето мога да постигна, че се събра всичкото служител да се извинява.Естествено, дадоха си ни нашите си места и натам всичко си беше чудесно.

Може би, тук е мястото да разкажа още една неприятна случка, пак на летище, но в Сидни. Дето една служителка, насочваща потока пътници, която попитах нещо, зад гърба ми каза пренебрежително : " ъ,  рашън". Вероятно ни е чула, като си говорим и е помислила, че езикът е руски.

И се получи оня ефект , като настъпиш мотиката.

Върнах се, с усмивка  и  с  моя "прекрасен" английски и на висок тон, че да чуват всички  рекох: " Госпожо, може и да не обичате руснаците, но:

първо - аз не съм рускиня, а съм от България, но се съмнявам, че знаете къде е,

второ - дори да съм, това е дискриминация,

трето - вие сте държавен служител и е недопустимо да дискриминирате хората,

четвърто - моля, да бъде извикан полицейски служител, за да направя официално оплакване  от вас, тук и веднага.

След което всички  служители наоколо взеха да гледат стреснато.

Чак до викане на полицията не стигнахме, само до сто извинения от нейна страна, поклони и  и изпращане едва ли не до изхода на летището.Ама и през цялото време си криеше баджа с името.

Разказвам ги тези две случки, които в никакъв случай не помрачиха доброто ни настроение, нито пък, се отразиха на впечатленията ни от Австралия. Но са пример, как навсякъде има служители, които не се отнасят с нужното уважение и внимание към клиента, в случая - туриста. И как не бива да  се съгласяваме с лошото отношение или да го подминаваме.

Поне аз мисля така. А  пък, на тема националност, съм особено чувствителна. Да не ми се изпречи някой, дето да каже лошо за България.

Полетът от Дарвин до КЛ е около 5 часа, пътувахме с Малейша, чудничко и приятно. Храната беше хубава, докато изгледам един филм и кацнахме.

Аз и друг път съм казвала - винаги хотелът ни е Мелия. Само че, заради празниците по Дипивали, там нямаше места.

За това букнах ето, този хотел, който се намира на самото летище  КЛИА1. Има топла връзка между хотела и терминала, може да се отиде пеш, ако си с ръчен багаж Но си има бъгита на хотела, които си разкарват клиентите напред-назад. Спирката им е на ъгъла в дъното на 2-я етаж. Навсякъде има указателни табели  - Sama Sama Hotel.

Това се оказа чудесен избор. Пет звезди и  всичките налични. И като обстановка, и като обслужване. Нямам никаква забележчица.

Много е удобен, когато ще се лети на следващия ден или просто, за кратък престой. На когото му е скъпа пет звездната част, има, мисля и по- бюджетна . Изхранването също не е проблем.На терминала има цяло крило със заведения за хранене - много и различни ресторантчета, тайландска, китайска, индонезийска и още не знам каква си кухня.

От КЛИА 1 до КЛИА 2 се отива с влака, който е на приземния етаж на терминала и струва 2 рингита. А на КЛИА 2 има много магазини, включително UNI QLO  и голям хранителен магазин с топла кухня, разни видове бонбони, шоколади и пр. малайзийско производство. Не се продава само алкохол. Всъщност, в КЛ само в някои от големите супермаркети се продава алкохол. В повечето няма. До града може да се отиде така:

1. С такси, което се плаща на специално гише. Двама, без багаж до града - около 80 рингита. Двама, с два големи и 2 малки багажа - 102 рингита.

Такси от града за летището винаги е по- скъпо. С пазарене около 100 рингита, ако е на таксиметър - излиза около 120-130, зависи от трафика.

2. С влака - КЛИА Експрес, който не спира никъде, направо на централната гара - KLCC - Куала Лумпур Централ - билетът струва 55 рингита в посока. Ако се купи ритърн - 100 рингита за двете посоки.

3. С влака КЛИА Транзит - спира на още 4 места преди Централната гара, цената е същата, като на другия влак

Между двата терминала се пътува 3 минути, цената в една посока е 2 рингита.

 

Ето и малко снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

Влакчето на КЛИА за КЛИА 2:

 

 

 

 

 

Това вече е вторият терминал, който е един огромен МОЛ, като се започне от първия етаж.

Тука е най-големият килим от ориз за празника:

 

 

 

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

[alienad]

Много е красиво!

[ven62]

Жалко, че не може да се ходи по тия килими.

Нямаше ли някой истински руснак да го направи.

 

На мен непоносимостта към руснаците-туристи се е развила до фобия.

А, и като ме сбъркат с руснак, направо превъртам.

Мани къде ме бъркат по чужбина, ами и в БГ ми се е случвало. Последния път ме сбъркаха на Витошка.

 

 

Айде бе, AlexandraKo, изчака ми се чакалото за тия Малдиви.

[AlexandraKo]

Няколко пъти споменавам празника Дивали или Дипавали. Името призлиза от Deepa -  светлина , а Avali - редичка. Тоест - редица от светлини. Това е много голям  празник, равнозначен на нашата Коледа. И в Малайзия е официален празник в края на октомври, началото на ноември. Хората си купуват нови неща за дома, нови дрехи, нови бижута. Правят си подаръци, ходят си на гости  - все неща, които ние правим по нашата Коледа. Осветяват си пътя към дома с много свещи или фенери.

А най- интересното нещо , според мен, са килимите от ориз. Една година гледах как ги редят - зрънце по зрънце - направо си е цяло изкуство.

Ето още няколко:

 

На тази снимка долу в ляво си личи, как е разпръснат оризът. Като рекох на охраната, че килимът е прекрасен, пък той ми се оплака, че едно дете го изпуснали и направило тази беля.

 

 На втората съм снимала така, че да не личи дефектът.

 

 

 

 

 

А тия пък, в МОЛ-а на Куала Лумпур Централ са се изхитрили и този красив килим не е от ориз, ми е нарисуван. За това може да се ходи по него.

 

 

 

 

следва...Малдивитеееее, специално за Вен ;)

Редактирано 15 ноември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следва полет с Air Asia - КЛ - Мале. Ще пътуваме само с малките куфари, големите ги оставяме на съхранение в Сама Сама, защото от Малдивите ще се върнем пак там за две нощувки, преди полета за в къщи.

В Мале кацаме около 20,30 местно време. Не ми се щура с лодки по нощите, за това си избрах едно хотелче, до което се стига по суша. Хотелчето се казва -Koamas Lodge    и се намира в Хулумале.

Още като направих резервацията, от хотела ми пратиха мейл дали искам транфер. Отговорих около седем пъти, че даааа, искам. Ама, въпреки това, не очаквах твърде много. Да де, ама като кацнахме, нямаше хич нищо. Добре, че Дани ми беше обяснила, какво да правя.

Дани Магелан, много ти благодаря!

Знаех, че таксита няма. Знаех, че има Информация, от където можеш да се обадиш по телефона на хотела да ти пратят трансфер.

Не знаех, че съм си  забравила копието на  резервацията, интернет нямаше, а дИвойката на информацията загледа твърде умно, като съобщих името на хотела.  В крайна  крайна сметка, се подвързах за нечие незаключено УФИ ;)  и си намерих телефона на хотела. Звъннах, питах натаралежено, на кавга,  къде е обещаният трансфер.

Отсреща един спокоооооен глас рече - " афтър  файф минит , мадам" Уфффф, като ги знам кви са бързи по тия земи, се приготвих за няколко пъти по файф. И да видиш, чудо - след малко търчи един чичко с визията и обноските на Карлсон, носи една бележка с името ми, нарамва ухилено куфарите и ни натоварва в едно малко бусче.

Оказва се, че хотелчето е близо и след малко ни стоварва пред вратата.

А там ни посреща наааай- милото и кротичко създание, което съм срещала в последно време. :rolleyes: Ама наистина - едно момче, с чудесен английски, толкова благичко и спокойно, че веднага ми се изпариха всичките нервности и недоволства. Ама то, такова отношение ти сваля всичките прегради и защити, и просто няма как да си намусен, да си нервен и да не си мил.

Обяснихме ние, къде ще ходим утре и момчето се обади в следващия  хотел, за да ни пратят трансфер. Рекоха, че в 9.00 ще пратят, да сме на Информацията на летището, те ще ни намерят.

Сега да кажа за хотелчето - никакви луксове. Удобни кревати, топла водичка, интернет - като за една нощ - чудесно.

На сутринта Бонбон Шоколадков ни сготви вкусна закусчица и кафенце, ние се отблагодарихме подобаващо и се приготвихме за трансфер.

 

Ето сега малко снимки от Коамас Лодж и самото Хулумале.

 

Много красиво нещо за визитките - нали там всичко се подава и взема с две ръце.

 

 

Ето го рейтингът в Букинг:

 

 

 

 

 

Набръжко направих един сутрешен тур из Хулумале-то. Много красив бряг, тюркоазени води, палми, бял пясък - точно като по снимките на Малдивите.

 

 

 

 

През две минути прехвърчат хидроплани:

 

 

 

Оказа се, че базата им е там:

 

 

И на всичката тази красота, на този прекрасен плаж, ей такива, зловещи табели:

 

 

 

Недалеч от брега имаше нещо, като басейни в океана, оградени. И там тренираха гмуркане разни мОмци, а кадъните  им сърбаха кафе под една сянка. Ма и те на плаж.

 

 

 

Иначе, селищенцето си е прилично - има си и други хотелчета, и заведенийца. Само недоумявам какви туристи биха дошли тук, като не може да се плажува. И трябва да се къпеш облечен.

 

 

 

 

След малко пристигна Карлсон, сутрешно ухилен до зад ушите, натовари ни и в скоропоговорка на неговия си английски ни заразпитва дали ни харесва тук. Е, то, от едно преспиване няма как да даде човек мнение, ама ние заклимахме благодарствено,  аууу, коооолко е хубаво всичко тук. ;)

Изтури ни на летището  15 минути преди 9. Ще чакаме трансферната лодка, дето ще ни я пратят от Арена бийч.

Да де, ама аз нали вече веднъж така чаках, първо звъня по телефона. Този път предвидливо съм си записала номера на Арена-та. Звъня, нали има безплатен телефон на Информацията и пак питам, къде е лодката.

Отсреща: " ОООО, сори , мадам, лодка в 9 няма да има, ще има в 12,чакайте на същото място."

Да бе, да - чакайте го Михаля, пак там, дет ви излъга предния път. :angry: И то, малко повече от 3 часа.

 

Какво се случи после, следва...

[AlexandraKo]

Така че, хич не клекнахме да го чакаме Михаля три часа, ами си извадих записките, дето си ги бях завела, когато Аметистчето обясни как да стигнем до Маафуши с градския транспорт.

Там пишеше - пред летището тръгва лодка за Мале - намерихме я лесно. Просто се излиза от летището, малко в дясно се пресича пътя и там е спирката на въпросните лодки. Билетчета се купуват от лелята в будката отдясно.

С тази лодка, според инструкциите стигаме до Мале. Оттам трябва да се вземе такси до фери-терминал Вилингили/дали е написано правилно, не знам/ Пак според инструкциите , таксито не трябваше да е по-скъпо от 30 руфии. На пристанището, където слязохме от лодката, таксита - бол. Питаме първия, той вика - 90, подминаваме, без да се пазарим. Третият чичко рече от пръв път - 35 и веднага ги спечели. Закара ни точно пред ферито за Маафуши.

Пак според записките ми, трябваше да питаме момчетата на ферито за бързата лодка до Маафуши, която седяла зад червеното фери. Момчетата от въпросното фери продават билети за бързата лодка - по 20 USD на калпак.  Намерихме ги,  продадоха ни, прибраха ни куфарите и ни разпуснаха до 11,30. Защото лодката тръгвала в 12,

И вместо да чакаме още на летището, ни  останаха около 2,5 часа и  за разходка из столицата.

 

Ето малко снимки от Мале. Банката, училището, джамията, разни шарени къщи:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Невероятно красивият плаж, дето е само за гледане. :O

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Близо до фери-терминала Вилингили се намира този мемориал:

 

 

 

Посветен е на жертвите на унищожителното цунами през  декември, 2004 година. Повече от 100 загинали, 12 000 останали без дом и  загуби от повече от 400 милиона долара за държавата.

Изключително учудена останах, като прочетох, че благодарение на туризма, Малдивите са се съвзели и през 2007 са били държавата в най- висжк БВП на глава от населението, сред държавите в Южна Азия / без да се броят тези в Персийския залив/. :wacko:

В разходка и зяпане, времето се изниза и се явихме в уреченото време, за да ни натоварят на лодката.

Ферито - с него си пренасят всичко, необходимо за острова - храна, вода, че и пътници.

 

 

Ето я и лодката зад него:

 

 

Натоварихме се малко инфарктно, че от ферито трябва да се скочи на люлеещата се лодка. Ама, нали сме пъргавки, скокнахме.

 

Вече пътуваме за Маафуши:

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 15 ноември, 2016 от AlexandraKo

[Niceday]

АлександраКо, а.к.а. Агата Кристи (все същите инициали), от "гнева" на следящите пътеписа те спасява само прекрасното изложение и още по-прекрасни снимки :D

 

* знам, че става бавно - закачам се просто и се подхилвам доволна, защото първо гледам има ли публикация от теб, после следя къде какво станало Адмирации и благодарности!

[AlexandraKo]

АлександраКо, а.к.а. Агата Кристи (все същите инициали), от "гнева" на следящите пътеписа те спасява само прекрасното изложение и още по-прекрасни снимки :D

 

* знам, че става бавно - закачам се просто и се подхилвам доволна, защото първо гледам има ли публикация от теб, после следя къде какво станало Адмирации и благодарности!

Благодаря ти! Ама то, дъъъълго пътешествие, 17 кила снимки, докато ги претефтеря, сума ти време отива.

Па и нали съм много обстоятелствена и обяснителна.

[mililia]

До преди малко Фърлях по едно очо на темата да видя снимките, ама вече имаш пълния ми интерес.

Бре, тези Малдивите станаха като български квартал, колко магеланци минаха от там. Ама, много красиво, бе.

 

Алекс, Чакам с интерес продължението.

[AlexandraKo]

До преди малко Фърлях по едно очо на темата да видя снимките, ама вече имаш пълния ми интерес.

Бре, тези Малдивите станаха като български квартал, колко магеланци минаха от там. Ама, много красиво, бе.

Алекс, Чакам с интерес продължението.

Заслугата е на магеланец Петров, че беше пръв и на Аметистчето, с нейната безценна помощ на място .)

[AlexandraKo]

Къде с подрусване, къде с подскоци, че имаше вълнички, стигнахме до Маафуши. Ама то, с тази прекрасна тюркозена вода наоколо,  те обхваща едно чувство на безкрайност и на спокойствие. Сякаш се потапяш в един друг свят, извън шума и суетата на летището и на Мале, със забавено темпо, където никой за никъде не бърза.

Така де, нещо те гъделичка отвътре - предстои хубава почивчица.

Хотелът, който съм заръчала е  Arena Beach Hotel.

Моля, имайте предвид, когато буквате хотели по Малдивско, че цената не е тази, която виждате в съответните сайтове. Винаги добавяйте по около 30%, за да получите действителната. не зная защо, ама има разни такси-макси, дето ги добавят после. Защо не ги добавят още в началото - не мога да кажа. Например, нашата цена беше 280 USD, платихме 360.

За хотела се доверих  на Петров, а и Аметистчето потвърди, че е добър избор. Да, оказа се чудесен.

Но да вървя по ред. "Кацаме" на кея с лодката, разтоварват ни багажа и веднага абонирам към нас един младеж да ни носи куфарите и да ни заведе до хотела.   Знаех, че е близо.

Пътьом разпитваме това какво е, онова, какво е.

 

 

"Добре дошли на Маафуши" - половината букви са паднали, ама се досетихме.

 

Следващите две композиции са дело на местен художник, наречен Riya. Първата - оцветен в синьо камък с делфинчета.

 

 

 

Втората е призив към пестенето на водата. Синьото в средата символизира трептящата капка вода.

 

 

Минаваме покрай център за водни спортове, за разходки с лодки, незавършени и строящи се в момента хотели, магазини, дюкянчета  и пр.

 

 

 

 

 

 

 

следва...

[ven62]

Оризовите мозайки са впечатляващи, наистина. Може би не е лошо да вземем поне 1/100000 от азиатското търпение и смирение.

 

 

   

Най-после! Те това ... мнение чаках! Последното.  ... И следващите, де.

 

Тия табели "No bikini", "Bikini wear not" са доста угнетяващи... Дали пък февруари да не взема да ги тествам и буквално да се придържам към надписите.     ... Сигурно мъжете ще ме претрепят с камъни, ама пък може малдивките ... да ме защитят.   

 

Синьото делфинче изби рибата. Изкуство!

 

10х AlexandraKo. Давай нататък, ... подробно, много-о-о подробно, pls.

[ketka]

Мноого хубаво разказваш и добре, че си обстоятелствена, направо потапяш в атмосферата!

Всичко е много хубаво! Разказът увлекателен, снимките отлични! Благодаря за положения

труд по пътеписа!

[AlexandraKo]

Оризовите мозайки са впечатляващи, наистина. Може би не е лошо да вземем поне 1/100000 от азиатското търпение и смирение.

 

 

   

Най-после! Те това ... мнение чаках! Последното.  ... И следващите, де.

 

Тия табели "No bikini", "Bikini wear not" са доста угнетяващи... Дали пък февруари да не взема да ги тествам и буквално да се придържам към надписите.     ... Сигурно мъжете ще ме претрепят с камъни, ама пък може малдивките ... да ме защитят.   

 

Синьото делфинче изби рибата. Изкуство!

 

10х AlexandraKo. Давай нататък, ... подробно, много-о-о подробно, pls.

Това за синьото делфинче го споделям напълно, ама то, всичко там е по- примитивничко.Чак до мисленето . А пък въпросният художник, това му е покрай другото - иначе бил музикант, пеел-свирел и още - бил и инструктор по плуване или нещо друго водно. ;)

Няма как, местните правила не трябва да се нарушават. Ама те важат само за дамите, мъжете си плажуват по бански без проблем.

 

Ето как плажуваха местните дИвойки:

 

 

 

 

 

 

Тези снимки съм направила от терасата на стаята, иначе не бих си позволила да снимам от упор.

Мноого хубаво разказваш и добре, че си обстоятелствена, направо потапяш в атмосферата!

Всичко е много хубаво! Разказът увлекателен, снимките отлични! Благодаря за положения

труд по пътеписа!

Благодаря, ще се радвам, ако съм полезна на някого с тези си писания.