дневник Йордания за седмица през октомври

[Lindt]

Това пътуване много ни впечатли и много се чудя откъде да започна с разказа си... пак ще е лично, но аз явно по друг начин не мога да разказвам:

1/ преди почти 6 години бяхме млада, влюбена и безработна двойка, която си живееше без интернет вкъщи и някак си се бяхме озовали с 3 рекламни списания с екскурзиите на Бохемия, които да си разглеждаме замечтано. Там беше описано подобно пътуване по дни, много привлекателно, но и напълно невъзможно според представите ни. 

2/ Не, още по-отдавна си мислех за Петра и Йордания. Една приятелка беше пътувала с автобус през Сирия и беше много въодушевена. Тогава ходехме само на море в близка Гърция и 10 часа обикаляне на камънак със задължителните по това време за мен токчета, при това без награда с барове и бира..  не я разбирах ни най-малко. 

3/ Тази година имахме няколко финансови сътресения, съвпадащи с покупка на билети за "екзотични дестинации". Но някак не се научихме и 2 седмици след като се върнахме от Тайланд, изкаран почти на червено от картите ни, се обзаведохме с билети за Йордания. Това ни докара известен стрес лятото, но пък повечето във форума имат подобни проблеми с импулсивните първи стъпки по пътя на мечтите, та няма да обяснявам. Диан беше виновен, промоцията на егейците беше твърде изкушаваща  . 

 

Купихме билетите, през cheaptickets, при това на еднопосочни полети, за да спестим няколко евро, което по-късно щеше да ни коства много нерви. Знаех цените за визи, атракции, съществуването на обществен транспорт, а и бяхме гледали документален филм и там имаше влакова линия до Уади Рум, която много исках да включа в плановете ни. Разбира се, като почитатели на топлите морета и рибките, все се опитвахме да измислим безопасен престой на Червено море, така че по първоначален замисъл щяхме да обикаляме 5-6 дни из страната и да останем в Акаба за последните ни 2-3 дни и да се порадваме на рифа. Все пак Флай го беше похвалил, а той е обикалял много места, които тепърва ще посетим

 

На втория ден след покупката се оказа, че Радо също си е купил билети, а по-късно взе и на жена си, и за разлика от нас, все пак може да шофира и иска да вземем кола. На теория идеята за споделено пътуване ни допадна, на практика знаехме, че сме ужасни мрънкалници и си лягаме рано, тормозим хората, караме ги да стават в 6 сутринта и въобще сме лоша компания. Но пък той звучеше съгласен и така плановете ни се обединиха. Не съжаляваме, за първи път сме напълно доволни от компанията ни, а Радо да се оплаче, ако смее

 

И така смениха ни единия полет, после пак го смениха, после и на Радо, после пак, но това само в едната посока. Другата беше на отделен билет и непоклатима като скала Накрая вече бяхме много ядосани, но срещу скромни суми нагласихме и за двете двойки удобни полети за една и съща седмица от октомври. 

 

А сега освен да започна да разказвам за пътуването...

Редактирано 27 октомври, 2016 от Lindt

[Childish]

Много добро начало, продължавай, моля.

Диане, пак ли ти?

[Lindt]

Окончателният план за 7 дни беше:

 

1 ден - пристигане през нощта, взимане на кола под наем, пътуване до Джераш, разглеждане, посещение на Ajloun Castle, обяд, пристигане на Мъртво море, плацикане докато имаме сили и малко след залез по леглата. 

 

2 ден - Тръгване възможно най-рано към каньона Wadi Mujib, забавления в потока и по водопадите, пътуване към Петра със спирки в музея на най-ниската точка на Земята, и Kerak castle. 

 

3 ден - призори обиколка на Петра до Манастира. 

 

4 ден - Петра до high place of sacrifice и покрай гробниците. 

 

5 ден - тур в пустинята Уади Рум и нощувка

 

6 ден - бленуваното Червено море

 

7 ден - след като ни изхвърлят от хотела, пътуване до Аман и разглеждане на това, за което ни остане време. Връщане на колата в 23:00, полет към Атина в 4:30 

Редактирано 27 октомври, 2016 от Lindt

[Цвете]

Скоро сънунах Петра като ви видях снимката във В момента съм... и казах на приятелка, с която го кроим доста време, че трябва да отидем вече. Очаквам подробности!

Редактирано 27 октомври, 2016 от Цвете

[Lindt]

Ден 1

 

Описанието на Джераш в wikitravel явно ме е привлякло, макар че не обичам руини, история, места без растителност и вода, та някак си си остана в плана ни и след всичките промени и размествания. А и Радо "обича камънак". Така че мястото щеше да е сред първите ни впечатления от Йордания. 

 

По някаква причина авиокомпаниите, които проверявах, кацат в Аман през нощта. Това остава достатъчно време да огледаш колата, да я вземеш и да стигнеш до където желаеш преди изгрев, обаче се натрупва и известна умора от безсънната нощ. А и добрите хора с рент-а-кара въобще не ни почерпиха чай както очаквах след писанията на Бай Кольо младши. Въобще чаят в Йордания не е това, което очаквах, но оплакванията после. 

Стигнахме безпроблемно до Джераш към 5:30. Самата забележителност отваря в 8, заведение не намерихме, улиците бяха заринати с боклуци, работеше само едно крайпътно кафе за таксиметрови шофьори и пекарна. Мен вече ме беше заболял коремът от храната на егейците и си мечтаех за кисело мляко, козе сирене или други полезни и вкусни продукти, които да накарат лакомник като мен да е щастлив, но се наложи да се задоволя с бутилка вода. 

Паркирахме на тротоара с идеята да подремнем докато Джераш или някое кафене отвори. Как се спи в миникола с почти непознати, при това мъжете на предните седалки с огромни размери? А и за пръв път в арабска страна с всички характерни звуци и непознати привички? Ами спахме си пък, явно сме се уморили от полетите

В 7 вече всеки се беше схванал и направихме нова парадна обиколка на околните улици. Сирене, месо и тн. на намерихме, но пък си имах пликче пресни фалафели, които наистина бяха зелени отвътре, както ми разказваше една съученичка в осми клас. Не бяха много вкусни, но нали са нещо непознато за ядене, въодушевих се и доволно закрачих наоколо. 

Пообикаляхме пеша още малко из мръсотията и увесените заклани животни по витрините и отидохме до кафето на таксиметровите шофьори. Там имаше паркинг, беше се съмнало и докато жените разглеждахме какво се случва наоколо, как са облечени хората и какво правят сутрин, как си изхвърлят боклука през прозореца местните, мъжете отидоха за кафе. 

Върнаха се с някаква ужасия, наречена арабско кафе, горчилка с кардамон на корем, понякога със захар, понякога без, и освежени от отвратителния вкус, тръгнахме да обикаляме руините.

А Джераш беше страхотен! Първо бяхме съвсем сами. Второ наистина е внушителен, особено спрямо видяното до момента битие. За историята му няма да разказвам, всеки да си прочете, ако му е интересно , но скитането наоколо беше удоволствие за всички ни. 

 

 

Продължихме към крепостта Ajloun. От там снимки почти нямам, но отпред правеха чудесния ментов чай, за който Сънчо разказва и не намерихме другаде из Йордания (няма да се оплаквам от чаената култура все още)

Крепостта е построена стратегически, в далечината трябва да се вижда Палестина, Израел и не помня още какво, но на мен ми беше поспаливо, гладна бях и изгорялата растителност и чакълеста околност не ме впечатлиха силно. Някой от другите да разкаже, ако желае. 

 

Идваше време за обяд и после сбъсък с така противоречивото като отзиви Мъртво море, но за там ще разказвам утре, защото ми се доспа 

[Lindt]

Скоро сънунах Петра като ви видях снимката във В момента съм... и казах на приятелка, с която го кроим доста време, че трябва да отидем вече. Очаквам подробности!

 

Ами.. ъъ.. аз не бих отишла без компанията на мъж над 180 см, но пък знам ли, може и да съм прекалено чувствителна към цялото внимание, което получих. Не че местните са били особено непочтителни, просто си зяпат и правят странни физиономии и знаци, размахват марули и репи, въобще странно се държат. Но ако изляза да чакам сама пред магазина, докато мъжете плащат, всички на улицата рязко сменят посоката си и се оказвам заобиколена. 

 

Тази снимка не ми се получи, обаче физиономиите на двамата странични мъже са точно такива, каквото срещах из цялата страна и малко ме смущаваха.

Могат да си седят с тези изражения безкрайно дълго време срещу теб. 

[strelec72]

Хаиде по бързо да спиш,че си много сладкодумна а и след като разгледах и снимките съм нетърпелива да чуя продължението

Редактирано 27 октомври, 2016 от strelec72

[cck]

Супер, че реши да поразкажеш! Чудесни са снимките на Джераш (леле, какви сте стожери с Джентълмена). Продължавай, моля

[Masmiya]

Много интересно започва разказът, и аз ще чакам продължение.

 

А за мръсотията в Джераш (новия град) бях писала преди години в една тема за места, които не искаме да посетим отново. Не че няма и други мръсни места в Йордания, но там ми се стори екстремно заблукчено. Иначе ако влезеш в някой дом, блести от чистота, но навън всичко се хвърля, където свариш. Като питам защо, правителството било виновно, че нямало достатъчно закони, кофи за боклук и чистачи. А според мен е въпрос манталитет и обща култура.

Редактирано 28 октомври, 2016 от Masmiya

[margarettod]

Lindt, разказът е много увлекателен и очаквам с интерес и любопитство продължението

[Lindt]

Много интересно започва разказът, и аз ще чакам продължение.

 

А за мръсотията в Джераш (новия град) бях писала преди години в една тема за места, които не искаме да посетим отново. Не че няма и други мръсни места в Йордания, но там ми се стори екстремно заблукчено. Иначе ако влезеш в някой дом, блести от чистота, но навън всичко се хвърля, където свариш. Като питам защо, правителството било виновно, че нямало достатъчно закони, кофи за боклук и чистачи. А според мен е въпрос манталитет и обща култура.

 

Всъщност последния ден минахме през Мадаба - там явно имаше и християнска общност, няколко църкви и жени с непокрити коси. Другаде не бяхме видяли и затова обърнах внимание. Та този район през планината ми се стори по-мръсен и от Джераш. 

Кофи имаше на много места, празни естествено. Хората хвърляха боклук през прозорците на колите в движение или както си седят на спирките и от ръцете им излита някоя чаша. Смятам, че се чистеше редовно иначе с тези темпове на замърсяване би трябвало да са до колене в пликчета и чашки. 

На някои места виждах табелки, призоваващи да се ползват кофите за боклук, така че предполагам е въпрос на време да се наложи някакво по-разумно отношение към замърсяването. Възможно е стотици години да са хвърляли по този начин, но видът боклук да се е променил през последния век и тъй като е неразградим, да изисква промяна в традициите им.

Много внимание обърнах на това, но понеже природата е доста камениста и лишена от прикритието на трева и храсти, боклуците се набиват на очи и ми се видя по-мръсно от  доста бедни райони в Азия.

Добрата новина е, че в хотелите, даже и евтините, обществените тоалетни и атракциите като Петра, Уади Рум , руините, каньонът и тн. е изключително чисто. Гадно е по бензиностанциите обаче.

 

Ще продължа като се приберем, работя, а и нямам снимки на този компютър. Каквито сме пенсии, няма да излизаме в петък вечер, така че би трябвало да стигне разказът поне до Петра.  

[Lindt]

Супер, че реши да поразкажеш! Чудесни са снимките на Джераш (леле, какви сте стожери с Джентълмена). Продължавай, моля

 Специално за да те зарадвам, ще напиша и мислите си покрай събирането на багаж 

Та значи досега не сме ходили на място, на което не планирам да се връщам, поне в близките години. Следователно за всички места ще си имам само едни снимки, с един кат дрехи. Ок, имам 7 неща, които влизат в ръчен багаж. Обаче ще пътуваме из арабския свят, с някакви странни правила за женското облекло. А хич не обичам да ме зяпат. 

След консултации със снимки на туристи, Стенк, Рейни и кой ли още не, разбирам, че е добре да се покрия подобаващо, ако не искам да ми досаждат местните. Е, да, ама аз нито съм висока, нито изящна и дългокрака и с дълги поли и рокли приличам на нещо, което не бих сложила на фокус в единствените си кадри от Йордания. Друг е въпросът, че нито Радо и жена му могат да фокусират, нито Жижо забеляза, че фотоапаратът все пак има zoom, така че пак си нямам снимки, на което си личи, че съм аз  . 

Изпаднала в недоумение как да процедирам, си приготвямединствените 2 летни панталона, молейки се да не е много мръсно и горещо, и рокли и поли до коляното. Ако ме зяпат, ще се увивам с някой от предложените от мама 18 шала. Защо всички жени имат 100 шала, а аз нямам?

Та значи вечерта на полета доволна от идеята с шаловете си чакам мама да дойде, носейки спасителните парчета плат и да ни закара до летището, когато се оказва, че тя има кола, но няма ключове и аз оставам без никаква защита от очите на хората. 

Е, температурите бяха с мен, не надвишиха 27-28 градуса, а и научих, че колената ми са наистина неустоими. До там бяха уверенията на единия ми шеф, че съм твърде грозна и слаба, за да допадна на някой местен 

[Diana Doncheva]

Твоят шеф явно не е наясно с арабския манталитет. За тях жените са три категории: хубави жени, по-хубави жени (пълнички) и мама. А относно погледите им, след някое друго пътуване спират да ти правят впечатление. По-скоро ако не те гледат, вече има нещо притеснително. Хахахахах 

[cck]

Изпаднала в недоумение как да процедирам, си приготвям единствените 2 летни панталона, молейки се да не е много мръсно и горещо, и рокли и поли до коляното. Ако ме зяпат, ще се увивам с някой от предложените от мама 18 шала. Защо всички жени имат 100 шала, а аз нямам?

 

Това с "единствените 2 летни панталона" ми е трудно да го повярвам, но да речем, че е възможно

А не си ли взе шал-сувенир от там? Пък за разнообразие, ако сложиш един коментар как на теб ти се видя облеклото на местните (ясно, че е арабско, ама то и в това има мода и разлики).

[Lindt]

След като разгледахме крепостта, която не беше толкова лоша, но вече бях много гладна, се отправихме по обратния път към градчето, за да си търсим обяд. Надявах се, че вече ще са се изпекли месата за шаормата и решихме, че до пазара ще получим най-прясна храна. 

 

 

 

Оказа се, че пекат само пилешко, а бях чела, че има основно агнешко. Нямаха чай, но милият човек донесе от съседа 4 чайчета. Не бяха запарени, а и в пластмасови чашки, чай от пакетче. Приех го за нормално, защото не беше част от менюто в закусвалнята. 

Обаче из цяла Йордания пиехме чай по този начин независимо дали струва 40 стотинки или 5 лв. Разочароващо. Аз очаквах от арабите чаена култура. Били сме в Шри Ланка и имаме високи изискания   - щом пиеш главно чай и гледаш кози, значи трябва да си издигнал напитката, а и млякото в култ и да ги правиш както трябва нещата. 

Така, сандвичите ни бяха малки, евтини и изключително вкусни. Взех си и втори, май през цялото пътуване бях най-гладната в групата. Поднесоха ги с купичка туршия, без сос. Добре че на Радо жената обича туршия, защото аз щях да се срамувам да хвърляме храна при тази борба да посадиш и отгледаш нещо в тези природни условия. 

Ние като пенсионери рядко имаме безсънни нощи, направо почти никога и към обяд вече почвах да зациклям и да си спирам погледа някъде за дълго време. Което ако го направиш върху продавача на репи, води до много странни движения, мимики и жестове. Започнах да се опитвам да не гледам хората, което често водеше до сблъсъци по тротоара в последствие. После мислех да се разнообразя и да снимам продавачите, но това не може да стане без тяхно знание, ако всички те зяпат. Купувачите бяха основно жени, които не ме гледаха, но пък не съм сигурна, че е правилно да ги снимам. Така или иначе тогава реших, че снимки в градовете няма да правя. 

Нахранихме се, платихме около 6 динара за 7 дюнера и 4 чая и отидохме да търсим магазин преди да отидем в хотела на Мъртво море. 

 

Доколкото прочетохме за Мъртво море, от йорданска страна са само резорти и много мръсни публични плажове, които искат 20 JOD вход. Изчислихме, че ако искаме да се топнем, е по-изгодно да вземем нощувка в някой от хотелите. Повечето коментари на по-евтините хотели включваха оплакване от бюфетите и напитките, така че реших поне да си купя няколко чайчета и бурканче мед от магазина, за да си имам нещо за пиене в стаята. 

Избрахме хотел Ramada, който е в горната част, още преди големите вериги, резервирахме го изгодно през makemytrip за 60 евро и единственото ни безпокойство беше дали ще ни пуснат 2 часа преди официлния check in. Е, ако не ти съвпада престоят с пиковите им петък и събота, няма проблем, настаняват и по-рано. 

Взехме си по един бърз душ, пихме чай и слязохме да ловим шатъла до брега, на около половин км от хотела. Следобед цялата околност няма никакъв цвят, кафяви скали в далечината, бледосиво небе и море, но това нямаше особено значение. По пътя видях поставка за вестници, какъвто забравих да купя по-рано от градчето  . Оказа се, че и аз, и Жижо асоциираме Мъртво море с лежащ човек с вестник и това са снимките, които са ни показвали като малки 

 

Изпитвах известно безпокойство от солта, защото котакът ни Бен се беше постарал да ми свали кожата по краката, както винаги прави преди пътуване, изискващо летни дрехи. За моя изненада обаче успях да се плацикам без да се разпищя и да ми щипе. Това не важи за Жижо, който едва изтърпя да го снимам с арабския вестник, за да покаже на свой ред този кадър на баща си и историята да бъде затворен кръг и излетя към душовете. 

 

 

Аз си намерих кофа кал до брега и понеже от край време искам да се омажа като прасе  , ентусиазирано се заех се омажа до ушите. 

 

 

И така, убедих всички да се омажат с кал, да се помотаем още малко и в 5 хванахме обратния шатъл към хотела. Радо реши, че не е толкова уморен и ще шофира, за да намерим вечеря в близкото селце, така че тръгнахме. 

Намерихме си някакво крайпътно място на доста мръсна отбивка и след дълги опити да разберем какво има за ядене и 2 смени на поръчката ни поради невъзможност да я изпълнят, пак се оказахме с чиния нарязан пилешки дюнер, този път тройно по-скъп и двойно по-голям от тези на обяд, нахранихме няколко котета и се прибрахме, за да поспим. 

 

 

[Lindt]

Ден 2 

 

Бяхме се разбрали да станем рано, да закусим и да сме в 8 сутринта в Уади Муджиб. Закуската беше много обилна, но лишена от яйца и сирена, което ме накара да се храня като болно птиче. Хем има 30 чинии пред мен, хем не мога да си представя да ям нищо. Но това са си моите злояди проблеми. Много ми беше забавно да наблюдавам Радо, който ако нещо му изглежда загадъчно, не може да не опита. Не знам дали само с храната е такъв, но аз за всеки случай не бих го пускала да обикаля сам   

 

Харесах този каньон от пътеписа на Бай Кольо, защото сред цялата йорданска пустош, бистрата сладка вода изглежда екзотична и примамлива. А аз определено обичам вода. Основната причина да се опитваме толкова усилено да си напаснем програмата с Радо беше точно тази атракция - на сайта им не беше посочен никакъв вариант да стигнем с обществен транспорт. Щяха да са нужни таксита до там и после до Петра. Та именно този каньон беше причината да предложа да покрием половината им разходи по промяна на полетите. Радо и съпругата му се оказаха приятни хора, изкарахме си чудесно, а Уади Муджиб надхвърли очакванията ни, така че съм изключително доволна. Входът е 21 динара на човек. 

 

Ние обикновено много мрънкаме, че някой не е готов и чакаме. Този път аз се оказах туткавата в групата. Явно отглеждането на деца създава дисциплина, която ние не притежаваме. Събрахме багажа и тръгнахме според уговорката.  По пътя по крайбрежието ми беше много интересно. Нямаше много растителност, но ми изглеждаше красиво. Имаше различни пукнатини в големите скали от лявата ни страна, които после се превърнаха в каньони с различен цвят - черно, сиво, жълто, червено, всякакви камъни...от другата страна морето - сутрин не е толкова горещо, няма мараня и имаше хубав цвят. Забравих да кажа в предния пост, че на мен Мъртво море ми се видя много забавно. Не бих го пропуснала, особено при положение, че другата му половина е в Израел. Прокарвайки ръце във водата се получават едни ивици като захарен сироп във вода. Ако разбирах нещо от химия, щях да имам по-точно сравнение, но съм блондинка. Освен това е супер забавно да се опитваш да потънеш. И не ми се видя мръсно и като тиня.

Но като заговорихме за мръсотия, на тази снимка е общественият плаж :

 

 

До каньона са и едни шалети. Симпатично място за настаняване, особено ако целта ти е да съчетаеш морето с Уади Муджиб. Понеже сладката вода там се отклонява и не се влива в морето, наоколо има дори палмова горичка и на мен ми се стори интересна гледка. Пеят птички наоколо, хубаво място е. 

При паркирането до входа забелязахме стъкла от счупен прозорец на кола. Това притесни винаги предпазливия Жижо, който категорично не желаеше да се раздели с документите ни при това свидетелство за кражби наоколо. Хубаво, ще вземем документите с нас по време на обиколката, края на лятото е, вероятно водата в каньона ще бъде по-малко.

Влизайки, хората ни обясниха, че на места водата е по-висока от мен и няма как да остане суха нито една част от нас. Скептични бяхме, но паспортите и фотоапарата наложиха да вземем под наем непромокаема торба от тях срещу скромните 10 динара (25 лв). Ами да сме мислили предварително пък, платихме си торбата и влязохме.

 

 

Странно нещо е това да снимаш в каньон. Или е тъмно, или слънцето е отгоре, а най-често има сянка на половината кадър, една част е тъмна и не ми харесва. Ако пак ходя на такова място, някой да ме посъветва какво се прави. 

 

Тръгнахме по пътеката, бяха ни казали, че като стигнем последния водопад, ще разберем, че трябва да се връщаме и не можем да го качим. 

 

 

Спомням си, че когато четох, пишеше, че не може да влезеш без гид, но ни казаха, че се плаща допълнително,а ние пък хич не държим на платената компания. Явно все пак не могат да ни пуснат сами, при това първи и единствени посетители, така че един човек се мотаеше наоколо, преструвайки се, че не е с нас:

 

 

Шарките на всеки камък бяха различни, прелитаха птици и аз бях в абсолютно щастливо подскачащо настроение.

 

След това стигнахме да малките водопади и водоскокчета, които трябваше да изкачим с помощта на стълби, въженца или каквото там е най-подходящо за конкретния случай Течението е доста силно на места и мен ме отнасяше. 

 

 

 

На връщане, преди да се намокря отново, опитах да документирам пътя, но хората, водата и светлината не помагат на аматьор да се справи само с натискане на бутони. Ако забелязвате, на конкретното място по-леките от 90 кг хора, се разпльокват и течението ги отнася

 

 

С Жижо преценихме, че този каньон е много емоционално изживяване и не ни е било толкова вълнуващо и смешно от плуването с китови акули във Филипините. Уж преди много време според усещанията ни, а всъщност едва последната Коледа. Благодаря на форума, че ни ръчка да сме имали няколко готини пътувания от тогава. 

 

 Последния половин час се бяха появили доста хора, но все пак ние си бяхме първи и си имахме цялото място за себе си да се катерим, пързаляме, падаме, пускаме по пързалки и течения и хилим като идиоти. Та вече ще излизаме и срещаме няколко влизащи групи. Една от тях е от 10тина жени, българки, които бяха в нашия полет и в следващите дни ще срещаме няколко пъти. Забавляваха се и вярвам, че им е харесало дори с организирана екскурзия. Пък и пограмата им не беше лоша. 

 

Редактирано 28 октомври, 2016 от Lindt

[Lindt]

Един от основните проблеми на организацията ни беше, че постигайки консенсус за основните атракции и постоянните промени на датите и търсене и подменяне на хотелите, вече ме мързеше да чета. Пътуването си беше с кола, Радо се беше заел с маршрут и всякакви логистични аспекти, което си е като съкращение на Жижо, който обикновено поема тази част от пътуванията. А Радо не можеше да прочете всичко за навсякъде, разбира се.

И така след Уади Муджиб се преоблекохме в сухи дрехи ( в съблекалните нямаше нито една закачалка и аз почти се дипломирах за акробат докато се съблека и облека с втори кат дрехи, без да изпусна нищо) и потеглихме към Петра. По пътя щяхме да спрем до Керак и за обяд.

 

Аз като гледах снимки от Мъртво море се впечатлих от солните скулптури. Кой да прочете къде са и че всъщност май са в само в Израел. Жижо пък си избра музея на най-ниската точка в света, така че наложихме леко отклонение от маршрута. Не беше необходимо, защото не видяхме нищо супер интересно, пък и в крайна сметка на връщане пак минахме от там.

 

 

 

Когато прегазих целия чакъл и си напълних обувките с пясък, за да изпусна жиците и да снимам тази шарения, се оказа, че съм си забравила филтъра, а съм почти срещу слънцето и снимките хич не показват колко цветно място беше това. Наоколо бяха и солниците. Нищо, аз някой ден ще се науча.

 

 

 

 

След музея, където не намерихме вкамемената съпруга на Лот, се отклонихме от морето и пейзажът се смени. На мястото, което си избрах за снимане, миришеше отвратително, така че набързо се върнахме в колата. Радо е шофьор и пътешественик за пример, никой досега не ме е търпял да спира където си искам. Добре че наоколо няма растителност, защото щяхме да спираме да проучваме всяко непознато стръкче.

От Керак се разкрива гледка към цялата околност. На мен ми беше много кафяво и освен това духаше вятър, така че роклята ми от приемлива, започна да се държи направо обидно спрямо разбиранията на местните. А и беше 2 часа и аз бях много гладна. Обаче си намерих дърво за черен пипер и не смятам разходката за безсмислена.

 

 

Много ми се иска такива места да ме заинтригуват или поне да се преструвам, да проуча и да напиша нещо за тях, за да съм полезна на другите. Обаче мен ако питаш всички крепости са еднакви и дори да имах въображение и да си представях като ги обикалям какво е било, пак едни и същи места щяха да са подходящи за животни, други за коне, за наблюдение, хранене, спане и тн. Та тази крепост си беше като всички други, които съм виждала.

 

Наоколо имаше заведения, но ги изпуснахме като прекалено туристически ( а имаше халуми на скара ) и се качихме в колата. Не разбрахме кое е център на града, но не видяхме нищо за ядене и продължихме, а аз вече си седях много тихо и нещастно отзад, представяйки си как тигърчето в корема ми вилнее още час до следващото село. И ми се ядеше халуми. Това е прекрасен кипърски кози кашкавал, който се пържи или пече и поръсва с риган. Така де, много обичам.

Малко след това имаше друго населено място, спряхме, намерихме едно заведение с печени пилета и аз разгадах арабското меню. Другите хора не бяха разучавали арабската кухня, което беше добре за тях, защото аз не намерих нищо от това, което очаквах.

Печеното пиле си беше много вкусно и изживяло живота си без лекарства, но оризът изобщо не беше пилаф с ядки и подправки, а просто ориз. И хумусът не беше по-вкусен отколкото другаде, а тази туршия сериозно почваше да ми писва да я гледам. Нахранихме се и с Жижо отидохме да си мием ръцете. Персоналът ме спря на връщане, за да ме пита как се казвам и аз въобще не отговорих. Така де, може и да е невъзпитано, но ако са просто приятелски настроени, можеха да питат всички или да ми досаждат докато съм с мъжа си.

После се отбихме в едно магазинче за баклави. Аз не обичам тесто, сладко и съчетанието им, но арабите се справяха много добре и към края на пътуването, а и даже сега, почнах да си мечтая за тези сладкиши.

 

Има два пътя до Петра - магистрала и кралския път. Вторият щеше да е с повече завои и живописен, но избрахме скучния. Не помня защо.

Ако пътуваш от Акаба, преди Петра ще видиш много красиви скали, каньони, панорами и селца, обаче от страната, от която ние дойдохме, нямаше нищо подобно. Петра е началото. Хотелът ни беше страшно евтин и на входа на градчето. Докато мъжете стояха на рецепцията, аз излязох да снимам града и скалите. Много обичам когато още не се е стъмнило, но са пуснати лампичките навсякъде. Прилича ми на Коледа. Трябваше да пресека улицата и да отида на моста, за да имам видимост към селото и скалите, така че предвидливо изчаках група мъже да отминат и да се отдалечат. Доволна от разумността на постъпката си пресякох до желаното място и си извадих фотоапарата . И.. те веднага се обърнаха и тръгнаха към мен. Почваше да ми писва истински, но невъзмутимо пресякох обратно и се скрих в хотела.

 

Утре в 6 ще разглеждаме Петра. Ще пропусна да разкажа за това как пак ядохме пилешки дюнер и чай от пакетче за вечеря

Редактирано 28 октомври, 2016 от Lindt

[Lindt]

Ден 3 Петра

 

Искахме да влезем в Петра още при отварянето й в 6 сутринта. Бяхме купили Jordan pass с 2 дни за Петра.

 

Не знаехме какво ще продават вътре, така че трябваше да се подготвим предварително с някаква храна. За 2 дни обаче не бяхме видяли магазин, в който продават нещо различно от консерви боб и салам  , пресолено сирене, хумус и баба гануш. Да си призная, не бях видяла и фурми, а те са предпочитаните от мен калории. В хотела ни предложиха пакет с неизвестно съдържание за 5 JOD, 12лв, което ми се видя подозрително и така от мястото за вечеря си взехме по една торба фалафел, хумус и пилешка шаорма  Най-много мразя да ям едно и също и досега при пътуване не ми се беше случвало. Стига толкова за подготовката. 

 

Влязохме втори този път. Но за едно ново чудо на света си беше добър резултат.  Докато минем покрай светлите скали преди каньона, напомнящи ми много на Кападокия, и вече беше станало светло. А аз горях от нетърпение да видя всички цветове камънак, които ни предстояха. Пред Хазната имаше единствено 2 подредени и украсени камили, така че не ни отне много време да разгледаме и да продължим навътре.

 

Беше си направо студено почти до 11:00, така че нямахме никакви затруднения да се качим до Манастира. А това ни беше единствената цел за първия ден и бях супер разтревожена, че нямаме какво да правим после. Уади Муса, градчето до Петра, не беше точно най-интересното място на света. Така че решихме да поседим в заведението срещу Манастира по-дълго време и да пием от гадното кафе. Те другите много го харесваха, а аз лично го пиех, защото обичам да се изненадвам от вкуса на нещата, а с тази напитка не можех да свикна и всяка глътка беше шокираща за рецепторите ми

 

Всичко по пътя ни беше много красиво и интересно, цветовете и формите на скалите се променяха на всяка стъпка, при това на отиване и връщане се различаваха и заради позицията на слънцето. Понеже почти нямаше туристи, ние наблюдавахме местните, които без разбираема причина препускаха с магарета, камили, джипове нагоре-надолу по склоновете. Даже повечето сергии не бяха отворили още. 

 След продължителното пиене на кафе се качихме до всички околни скали, които имаха табелка best view point, позяпахме възхитено и без да бързаме и започнах да се наслаждавам на околността. Не че и в началото не беше хубаво, но аз хич не обичам да търча. Всъщност сега като гледам снимките, осъзнавам, че в началото е било доста тъмно и е нормално да не ми е създал wow ефект, тъй като околността засиява когато я огрее слънцето. 

В началото изглеждаше така: 

 

 

А когато се появи слънце: 

 

За първи път видях син гущер:

 

 

И така изкачването ни беше спокойно и лежерно заради липсващите туристи и хладното време, но връщането беше много по-красиво и зареждащо заради грейналите цветове наоколо. Нямах търпение да се върнем на другия ден и да се катерим на всички скали, които набелязахме по пътя си. 

Редактирано 29 октомври, 2016 от Lindt

[Lindt]

Ден 4 Петра

 

Единственото, което можеше да спъне втория ден в района, беше мускулна треска. Но най-изненадващо никой от нас нямаше. И сега като се замисля катеренето и слизането 9 часа би трябвало да доведе до ужасни последици, но се чувствахме супер. Мислехме да тръгнем по-късно, но сутрешната аларма от джамията вдигна всички ни преди 6, така че пихме кафе, купихме си айрян и баклавички и влязохме в Петра около 7:30. 

Всъщност джамиите не бяха натрапчиви в Йордания. В Кападокия ме побъркваха, защото при дистанция поне 3 км от жив човек, пак се чуваха. Сега нито видяхме пищни джамии, нито ги чувахме особено. Само в Петра бяхме до храма им и спяхме на отворен прозорец, та затова ни будеха. Иначе в повечето случаи бяха скучни постройки с по едно минаре и то светеше в неоново зелено. Джамията в Акаба изглеждаше малко по-внушително, но не бяха толкова популярно място. Не видяхме много хора, струпващи се наоколо, нито спиращи работа по време на молитвите.

 

И така победоносно се отправихме към каньона. Днес щяхме да се качим до The high place of sacrifice,  да се спуснем по друг път, излизащ срещу гробниците и да се изкачим от тази страна до едно кафе над Хазната.

По пътя ни този ден нямаше много сергии с изнудващи местни жени да си вземем шалове. Лично за мен продукцията им беше еднаква и ужасна на вид, освен това се продава и в София, в индийското магазинче до чейнджа на Графа. Търговската им стратегия е на отиване да ти се представят и да научат как се казваш и откъде си, а на връщане да те убеждават, че си им обещал по-рано, ти, човеко от България, да купиш нещо и не е nice да ги лъжеш.  

Другият вид досадници бяха тези с магаретата, които да яхнеш и да се качиш без да се напъваш. Горките животинки. 

 

Просещи и продаващи камъчета деца нямаше много. 

 

И така пътят ни и този път беше на сянка, което ни беше много удобно. 

И както вече бяхме свикнали, си бяхме сами на света :

 

От тази страна чаят беше по 1 динар (2,5 лв), а по пътя за манастира по 2 динара. Все едно, пакетче в пластмасова чашка. 

 

След едно хубаво изкачване и разнообразни гледки към околността, се спуснахме по тези стълбички в осветената част на района:

 В този участък скалите бяха оголени до цветния си пласт, а и имаше доста останали от преди 2 хилядолетия сгради и се движихме много бавно и с доста ахкания и удоволствие:

 

Някои от тези места се ползваха от местните и вътре държаха коли, кокошки и камили.

 

Неусетно беше станало време за обяд, а ние се бяхме спуснали долу и идваше време за катерене от другата страна. Там, при слънцето... Е,  вторият ден от самото начало ми беше много по-приятен и определено го помня по-добре. Това си беше моята Петра. Ако бяхме само за ден, не съм сигурна дали нямаше да се разочаровам от това толкова специално място. 

 

П.П. Знаех си, че трябва да прочета хилядите коментари за обърнати снимки. 

П.П.2 Успях да ги обърна с цената на 20 минути закъснение за обяд 

Редактирано 29 октомври, 2016 от Lindt

[stanimir]

Гадното кафе с кардамон

[Lindt]

Гадното кафе с кардамон

 

Да не ти е любимото нещо? Докато бяхме в пустинята, а и в Петра, ми хрумна, че ни се ходи с теб в Египет, ако има круизи по Нил. Та ако искаш, мога да почерпя кафе, а не бира за мъдрите ти съвети за Акаба 

[stanimir]

Хич не го харесвам тоя кардамон.

В Индия е същото. Явно из Изтока е традиционно.

[Lindt]

Хич не го харесвам тоя кардамон.

В Индия е същото. Явно из Изтока е традиционно.

 

Аз навремето много се впечатлих от снимката на това ястие и подправките. Даже си добавям сушени плодове към ориза. 

Та кардамонът на мен ми харесва, но не и смлян и комбиниран с кафе.

[Lindt]

Да се върнем в Петра

Имаше разпределение на животните за езда - коне и каляски до входа на каньона, тоест в частта, приличаща на Кападокия. През каньона и в равната част бяха камилите, с много шарени одеала , служещи за седло. И вече за чукарите може да разчиташ на магаренце. И те са без седла, с одеало, завързано някак си под опашката.  

Макар и да се опитват да те убедят да се качиш на някое от животните, местните не ти досаждат много и не искат пари, за да снимаш животните. Сигурно и самите хора можех да снимам, бяха дружелюбни, но изградената ми стратегия на поведение изключваше контактуване и прояви на интерес към тях, защото не знаех как ще бъде тълкувано. Да съм прочела предварително..

 

И този ден нямаше много посетители. Хората с магаренцата се катереха нагоре надолу, но по-скоро им доставяше удоволствие. Пушеха трева, слушаха Боб Марли и се изправяха на гърба на магаренцето си на ръба на пропастта. Не се вижда, че е на ръба, но под него си е 100 метра почти отвес: 

Мисля, че истински се кефеха на мястото, на което си живеят. Всички изградени на дадено хълмче шатри, предлагащи чай, сувенири, са обозначени като място с най-хубава гледка от стопанина си и ми се струва, че той наистина смята, че мястото е най-доброто. 

 

Опитвах се да си припомня какво пишеше в онази тема за цената на входа в Петра, дали бедуините незаконно си живеят тук и правителството се опитва да ги изведе от там и преквалифицира. Не ми се получи и забравих да проверя после. Аха, според Алджазира след 1980 Петра става обект на Юнеско и много живеещи из руините и гробниците бедуини са принудени да се преместят и да изоставят 170 годишните си навици. 

Изкатерихме се до върха над гробниците, от там се виждаше и амфитеатърът. Пак зърнах син гущер, искам едно такова за къщи. Всъщност в Йордания ние не срещнахме бълхи, комари и други гадни насекоми. Само няколко мухи и едни големи мравки. 

Мислех да пийнем чай, защото се бях уморила да качвам тичешком стълбите, за да догоня групата ни, която не се мотаеше да снима всеки крайпътен камък и се движеше с различно темпо. Но видяхме табелка, че best view point  е на 10 m,  и тръгнахме да проверим. 10 m не бяха метри, а минути и то за кози, но стигнахме до бедуина на червената земя, с гледка към Хазната.

 

Много хубаво място и много хубав червен пясък. Много обичам пясък и не бях виждала такъв цвят. Значи тук щяхме да пием чай. Нашият домакин ни почерпи от яхнията си, поседяхме, събрахме сили и се помъкнахме наобратно. Хем виждахме Хазната 50 метра по-долу, хем ни предстояха близо 2 часа, за да я достигнем. 

 

П.П. Ако и вие се чудите защо има толкова снимки на Жижо, а не мои... защото той не прояви никакво старание и аз да имам доказателство, че съм била някъде там.

Редактирано 30 октомври, 2016 от Lindt

[Lindt]

Ден 5 Уади Рум

 

И тук не знам откъде да започна, затова е ясно, че ще имаме пост с поне 1000 излишни думи и мисли. 

Макар да твърдя, че не завиждам на чуждите пътувания и имаме време за всичко, цяла година натрапчиво гласче в главата ми настоява, че спешно трябва да видим пустиня. Бях се замислила дори за Мароко, където изобщо не искам да ходя, защото е близо. Та билетите до Йордания бяха взети заради пустинята. Останалите забележителности са по-уникални - няма друга Петра, няма Мъртво море, обаче аз най-вече исках да видя пустиня.

Проверихме цените на няколко бедуински лагера, и се спряхме на  препоръчаните от БайКольо Rum Stars. За група от 4 човека, цената ни беше намалена с 40 динара и общо струваше 180 динара (450 лв). Много са симпатични хората, въобще не се съмнявам в правилността на решението ни. Втори ден в пустинята струва повече, би могло да се окаже, че си струва, но ние нямахме време. Е, сега ако ме питате, щях да си остана 2 дни и въобще да не ходя на Червено море, но тогава не го знаех. 

 

Бяхме гледали едно филмче за Йордания, там бедуините пиеха чай, рисуваха с пясък, защото има 7 различни цвята и освен това имаше влак, на който исках да се кача. Не намерихме рисуващи бедуини и в началото се дразнех на боядисаните пясъци из страната, с която пълнеха бутилчици. Те не са ли гледали филмчето, защо не използват естествени багри? 

Влакът го намерихме, но беше спрян от движение, не знам защо. Иначе преди няколко години плановете ми за обиколка включваха пътуване основно с него. Колкото и удобно да беше да разполагаш с кола, щеше да ми е интересно да гледам местните в обществен транспорт. Досега не се е случвало някъде да не се повозим на всичко, което се движи.

 

И така, минахме през входа на резервата, намерихме си водача и влязохме в пустинята с неговия джип. Багажът си остана пред къщата им в багажника. 

Първата спирка беше до едни скали, където има извор на Лоранс Арабски. Ние с Радо останахме в шатрите, където ни черпиха чай, а Жижо и Катя се качиха по скалите да се конкурират с пустинните кози. Загубиха състезанието и се върнаха потни и уморени. Е, твърдяха, че са доволни от видяното

 

Бях гледала как бедуинът в шатрата завръзва шала около главата на един от мъжете и понеже Жижо беше изгорял, се опитах да повторя упражнението, но изобщо не мога да кажа, че постигнах успех: 

 

Доволни от района и предстоящото приключение, се натоварихме в джипа и потеглихме. Малко по-късно ни спряха до една голяма оранжева дюна, в подножието на голяма скала, за да потърчим из пясъка. Въобще нито една наша снимка не може да покаже колко внушителни и големи скали видяхме този ден. Бяха огромни и супер стръмни. 

А да си играеш в пясъчник не е задължително детско занимание:

 

 

Пясъкът в началото е доста горещ, но после се свиква. Порадвахме се, обухме си обувките и потеглихме отново. Спряхме срещу дюната, пред един каньон с доста хубав цвят. Каньонът е тесен и къс, отне ни 10-15 минути и се върнахме в джипа.

 

 

 

Когато бях болна за пръв път в живота си и от скука си направих план за Перу, запомних, че в пустинята Паракас има пускане със сноуборд по дюните. И в Уади Рум имаше, по червени дюни. Това беше следващата ни спирка. Трябваше да се изкачим до горе, да си сложим борда и да се пуснем. Най-добър в това беше водачът ни:

 

Посмяхме се, поахкахме на околността, пуснахме се, паднахме всеки по веднъж, почистихме си обувките и продължихме пътя си: 

Редактирано 30 октомври, 2016 от Lindt