Прескочи до съдържание

Пътувания и инстинкт за самосъхранение


Препоръчани мнения

Тия дни пак се сетих за един мерак, който имах миналата година като гледах ония ненормалници, дето тичат пред биковете в Памплона. Т.е. аз да съм от тия ненормалници някой ден :) Краткото проучване показа, че макар и статистиката да сочи изживяването като пълно с адреналин, но доста безопасно, то проблема е в нощувките.

 

Защото по време на фестивала, дори хостелите пълни дупки, със стаи в конфигурация като на стара планинска хижа, слагат трицифрени цени на легло. И първата цифра не е 1... Алтернативата била да спиш в някакъв парк го до гарата, където пък редовно обикаляли джебчии да обират клетите подпийнали до несвяст тийнеджъри. 

 

Та, в малко по-глобален аспект се зачудих какъв е толеранса ни за опасност или поне, това което на пръв поглед в очите на обществото е опасност. Предполагам хората, които пътуваме неорганизирано обичаме малко повече да рискуваме в това отношение, но ми е интересно къде тегли чертата мнозинството. 

 

Ако направим следната скала на растяща опасност, къде е вашият лимит на толеранс:

 

1. Вкъщи, пред телевизора

2. Разходка до съседен град/село в България

3. Излизане в чужбина, но само в развити европейски държави и големи градове

4. Отиване на друг континент, при непозната култура и непознат език, но като цяло добре обходена дестинация от западняци (Дубай, Тайланд и т.н.)

5. Същото като 4., но по-непознато място - Виетнам, Лаос, Камбоджа

6. Тотално непозната държава с ограничено количество информация: Повечето държави на юг от Сахара. 

7. Известна държава, но известна с високата си престъпност: Южна Африка, Сао Пауло и Рио. 

8. Размирна държава, но със райони, в които има стабилност: Иракски Кюрдистан, египетското червено море в момента. 

9. Размирна държава, която уж се успокоява, но инциденти не са изключени - Сомалия. Тук включвам и разни каскади от рода на влизане в Северна Корея през нерегламентиран граничен пункт като ония двама австрийци. 

10. В окото на бурята, като онзи журналист от Дневник, който преди месеци ходи да снима битките в Алепо, Сирия. 

 

Лично моята граница е някъде след 8, но доста преди 9. 

 

Естествено нямам предвид само като държави сигурност и несигурност, а може и да е просто като на пръв поглед опасни, идиотски каскади, като горепосоченото бягане пред бикове, което бих направил, както направих и обдухването от излитащ самолет :) Та така, къде ви е толеранса на търпимост, където теглите чертата и казвате "тая работа не е за мен"? :)

 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Всичко е  относително. Лично аз не бих имал проблем с посещение на размирни райони, но в същото време за нищо на света не желая да стъпвам в Индия заради лошата хигиена. По тази логика няма как да се определя в посочената скала, но със сигурност бих избегнал определен тип държави за сметка на поемане на риск по отношение на други държави...

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Моят праг е накъде около 6-7, но пак зависи от много неща - дали си сам, дали си с госпожата, дали си с госпожата и децата и т.н. :) Освен това посещение примерно на мача Лацио-Рома в иначе добре уредената Италия директно преминава в точка 10 от скалата :lol:

Впрочем ми е интересно, ако лимитът е точка 1, какво реално прави съответният индивид:)

Редактирано от Hayasko
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Ами относително е. Примерно бях се засилил да снимам Стромболи, който изригва непрекъснато и е доста безопасен, а жена ми категорично ми забрани (даже нямахме деца тогава). Та се оказва, че жената е по-страшна от вулкана.

Освн това е важно за какво отивам, това бягане пред биковете бих го снимал, но да тичам пред тях не. Не толкова защото е опасно, ами просто не ме влече.

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Скалата е относителна, естествено, ако не можете да се асоциирате с нея съм сигурен, че може да съставите подобна, примерите са доста условни :)

 

Или може би за да го опростим някак, да попитаме, кое е най-опасното, според общественото мнение, нещо което сте правили или искате да направите по света? :)

Връзка към коментар

Моята граница е 3. При това се оказа, че и в развита (?!), бяла (?!), европейска държава (това не може да се оспори), макар и в неголям град, могат да те изядат кучетата (за това пиша, пиша, ама време все не достига, за да го споделя)...

 

Не че не ми се ходи и по-нататък, ама при мен е малко като гроздето е кисело. И все пак засега не повече от 3.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

При мен инстинктът за самосъхранение е много развит и бих стигнала само то 5 от посочената скала. Друг е въпросът, че ако зависи от мен и имах власт, тези борби и надбягвания с нещастните бикове, бих ги забранила със закон.

Предпочитам друг вид адреналин и давам пример, че бих се изкачила някъде нависоко или бих се гмурнала( с необходимата техника, разбира се и всички мерки за безопасност) в водните дълбини за да зърна нещо интересно. Дори бих участвала в някой експериментален полет, ако ме вземат разбира се.

Чудих се дали да ви призная, че дълго умувах дали да не си изпратя кандидатурата за доброволци за Марс, но наистина не знам дали е истина, пък и после размислих за момента, че дъщеря има все още има нужда от мен. Но в по-далечен проект и ако съм още жива, няма да се колебая.

Не бих отишла в някоя размирна и дори просто ислямска държава. Не понасям да ме гледат като парче месо и като по-низша от тях. По тази причина не съм посетила и Турция даже (Сега да не тръгнете да ме убеждавате как е по курортите. Знам, че е различно, но аз обичам да се разхождам из нетуристически улички, градчета и да разглеждам и местния бит и култура, а само при мисълта за това, ме хваща страх)  Най ми е кофти, че не мога да осъществя мечтата си за остров Сокотра - извънземно място, но поне за момента политическата обстановка в района никак не ми харесва.

Та такива работи при мен, обичам свободата и природата, мечтая за много места, но има фактори, с които се съобразявам.

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Чудих се дали да ви призная, че дълго умувах дали да не си изпратя кандидатурата за доброволци за Марс, но наистина не знам дали е истина, пък и после размислих за момента, че дъщеря има все още има нужда от мен. Но в по-далечен проект и ако съм още жива, няма да се колебая.

 

Малко офтопик, но не съм убеден, че записващите се за Марс имат реална идея за какво става въпрос. Представят си го някакво романтично и героично, а то всъщност ще е бавна и ужасна смърт без никакъв шанс да си поправиш грешката. Даже и да пренебрегнем  всички физични и биологични проблеми, които ще те убият, и да си представим, че оцелявате там, нещата пак ще са ужасни. Ще е като живот в някакъв сив рудник с още няколко човека, които с времето ще почнат да те дразнят безобразно. Интересно може да е първите няколко месеца, може би година. После монотонно и пълно с битови проблеми. Монотонността ще спира само когато те заболи зъб - доколкото знам няма да има зъболекари там :) 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Малко офтопик, но не съм убеден, че записващите се за Марс имат реална идея за какво става въпрос. Представят си го някакво романтично и героично, а то всъщност ще е бавна и ужасна смърт без никакъв шанс да си поправиш грешката. Даже и да пренебрегнем  всички физични и биологични проблеми, които ще те убият, и да си представим, че оцелявате там, нещата пак ще са ужасни. Ще е като живот в някакъв сив рудник с още няколко човека, които с времето ще почнат да те дразнят безобразно. Интересно може да е първите няколко месеца, може би година. После монотонно и пълно с битови проблеми. Монотонността ще спира само когато те заболи зъб - доколкото знам няма да има зъболекари там :)

Да, да, прав си!! Не съм убедена в нищо и аз. Просто исках да кажа, че бих участвала в подобен проект, дали на Луната или Марс, или ако щеш в пустинята в симулантни условия. Просто съм провокирана от безобразната експлоатация и ставащото на планетата ни и което никак не ми харесва.  Но това е една друга тема и не бих искала да създавам поводи за рязане на клони :) , пък били и те тематични :P

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Моят праг е до 5. Все си мисля, че има време и място за всичко, включително и за адреналин (а него го разбирам и търся на други места). Не ме влече идеята да отида в Анадола за да ме пребият с камъни, че не съм забулена или да ме отстрелят като заек в Сомалия.

Връзка към коментар

Малко офтопик, но не съм убеден, че записващите се за Марс имат реална идея за какво става въпрос. Представят си го някакво романтично и героично, а то всъщност ще е бавна и ужасна смърт без никакъв шанс да си поправиш грешката. Даже и да пренебрегнем  всички физични и биологични проблеми, които ще те убият, и да си представим, че оцелявате там, нещата пак ще са ужасни. Ще е като живот в някакъв сив рудник с още няколко човека, които с времето ще почнат да те дразнят безобразно. Интересно може да е първите няколко месеца, може би година. После монотонно и пълно с битови проблеми. Монотонността ще спира само когато те заболи зъб - доколкото знам няма да има зъболекари там :)

 

Абе ако пичовете които го организират това са решили да го обърнат на ХайТекСървайвър, т.е. последния писък в модата за зрелища и за целта специално да има спартански условия (което е добре дошло и за ракетите щото колкото по-малко килограми, толкова по-добре), си прав. Но това ще навлече на космическите полети много негативен имидж. В моите очи ще бъде малко като скока феликсов, който продължавам да съм убеден, че имаше малко по-голям смисъл за "международното положение" от почесването над веждата, което току-що извърших :))) Но ако ще си говорим за сериозна колонизация, зад която стоят хора с идеи и средства като Елън Мъск, защо не. Там с подходящите инструменти човек ще има възможност да изгради нещо ново буквално от нулата.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Малко офтопик, но не съм убеден, че записващите се за Марс имат реална идея за какво става въпрос. Представят си го някакво романтично и героично, а то всъщност ще е бавна и ужасна смърт без никакъв шанс да си поправиш грешката. Даже и да пренебрегнем  всички физични и биологични проблеми, които ще те убият, и да си представим, че оцелявате там, нещата пак ще са ужасни. Ще е като живот в някакъв сив рудник с още няколко човека, които с времето ще почнат да те дразнят безобразно. Интересно може да е първите няколко месеца, може би година. После монотонно и пълно с битови проблеми. Монотонността ще спира само когато те заболи зъб - доколкото знам няма да има зъболекари там :)

И на мен така ми се струва - със същия успех могат да се заврат в някой рудник, както си споменал.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Моята граница е 3. При това се оказа, че и в развита (?!), бяла (?!), европейска държава (това не може да се оспори), макар и в неголям град, могат да те изядат кучетата (за това пиша, пиша, ама време все не достига, за да го споделя)...

 

Не че не ми се ходи и по-нататък, ама при мен е малко като гроздето е кисело. И все пак засега не повече от 3.

 

Всъщност България е на доста лошо място по скалата на Георги. Ние сме си свикнали и не го забелязваме. Иначе единични случаи много... Като живеех в Италия, на улицата ми взривиха една кола. Така и не разбрах защо, а квартала си беше съвсем почтен на вид. В Лондон има квартали, които изглеждат, като че ли са в Пакистан, като изключим авритектурата на сградите. Живея в Бразилия и бих казал, че горе-долу сме на едно ниво. И в България и в Бразилия има райони, където не бих влязъл без сериозни причини. Освен това хората по принцип са доста по-приятелски настроени, отколкото българите, и са ми помагали като съм закъсвал, нещо, което в България рядко ще се случи.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

8 ми е ок, стига да навия жената.

Най-опасно според общественото мнение май е разходка във една фавела в Рио посред нощ.

Също може би разходка в Танзания в национален парк извън загражденията на лагера и без рейнджър с нас, беше забранено, но това е малко разтегливо, защото във всички частни паркове в Африка е разрешено, но с рейнджър, който може да е въоръжен или пък да не е.

Всъщност най-неразумното беше от Рилския манастир през зимата на -20 до хижа Мальовица по дънки, но това никога не бих го повторил, стигнахме във хижата няколко часа след стъмване, защото не ни стигна денят.

 

П.С.

Също се улучихме в Коломбо с момента , когато правителствената армия беше решила да гони тамилските тигри на север и центъра на столицата с правителствените сгради беше в барикади и беше забранено да се снима, тогава детето беше на 7 месеца и не ми беше много весело, но така се случи, дори разгледахме, лесно ни пускаха през пунктовете.

Редактирано от Oshko
  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Всъщност България е на доста лошо място по скалата на Георги. Ние сме си свикнали и не го забелязваме. Иначе единични случаи много... Като живеех в Италия, на улицата ми взривиха една кола. Така и не разбрах защо, а квартала си беше съвсем почтен на вид. В Лондон има квартали, които изглеждат, като че ли са в Пакистан, като изключим авритектурата на сградите. Живея в Бразилия и бих казал, че горе-долу сме на едно ниво. И в България и в Бразилия има райони, където не бих влязъл без сериозни причини. Освен това хората по принцип са доста по-приятелски настроени, отколкото българите, и са ми помагали като съм закъсвал, нещо, което в България рядко ще се случи.

Съгласна, с тази разлика, че в България познаваме опасностите (не ходим сами във Факултета или Столипиново, например), докато в чужбина не и лично аз винаги съм нащрек извън границата. И затова избягвам не-бели държави.

 

Преди три години имах шанс да отида командировка в Беларус. Мъжа ми категорично каза да не ходя, а като прочетох малко и сама се убедих в това.

Връзка към коментар

Сигурно 9, стига да намеря причина да отида до там. Примерно ако любима група направи концерт в Северна Корея или Иран (много слаб шанс да се случи), и няма пречка от административен и финансов характер, отивам без никакво колебание. Аз и за игрите Arirang бих отишъл с удоволствие. Никакво значение не отдавам на липса или наличие на удобства или лукс, важна е причината. Ако я има изобщо да тръгна, от там нататък другото са странични фактори.

Примерно съм бил и в Hyde Park на концерт в централен Лондон, и на последния LoveParade - онази касапница с жертвите, който се проведе на старата товарна гара на Дуисбург, с индустриалния остър чакъл отдолу, тонове прах и ограничен нормален достъп до вода за 1.5 млн. души. (Нещо като Памплона, само че вместо бикове - хора, и май в по-голям мащаб). Виждал съм хора да с контузват в панорамно кафе на 5 звезден хотел, а други да оцеляват в екстремни условия.

 

Всичко е до инстинкт, и усет за самосъхранение.  :) А да - и опит, и вътрешна нагласа. ;)

Редактирано от wilks
Връзка към коментар

Всичко е до инстинкт, и усет за самосъхранение.  :)

И най-вече късмет, че може и в най-луксозния и сигурен 7-звезден хотел да се подхлъзнеш на пода в банята и да си счупиш черепа на ръба на ваната :rolleyes:

Редактирано от Фичо
Връзка към коментар

И най-вече късмет, че може и в най-луксозния и сигурен 7-звезден хотел да се подхлъзнеш на пода в банята и да си счупиш черепа на ръба на ваната :rolleyes:

Абе ти тръгни по мокър под с насапунисани ходила, и разчитай на късмета да те спаси. :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Впрочем ми е интересно, ако лимитът е точка 1, какво реално прави съответният индивид :)

Гледа канали XXL.

 

 

 

Извън Европа не излизам с изключение на Турция и Русия, по-точно бившия СССР; бих се прежалила с хиляди условия за Тринидад и Тобаго и Куба; и ми се ходи в Иран. Толкова.

Връзка към коментар

Е то инциденти навсякъде може да се случат, все пак става дума не за нещо случайно и сам да се буташ между шамарите, а за обичайната обстановка в някои държави и места. В България не ме е страх да излизам сама навън през деня, виж на някои места посред нощ не бих излезнала, в някои квартали и през деня също не бих се разхождала.

 

Била съм в Хуарез, Мексико по работа за 3 седмици, който също е известен с лоша слава (наркотрафик и много убийства на жени). Излезнах веднъж сама през деня и съвсем за кратко и ми беше притеснено, останалото време си го прекарах като ме вземаха от хотела с кола и ме водеха до завода, някоя и друга кръчма с колеги и то заедно с местни на предполага се безопасни места. Не ми беше забавно и не бих си го избрала като дестинация, ако не ми се налагаше.

Редактирано от Бръмбар
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.