Смешни и странни случки по световните летища,гари,автогари,таксита

[neuromancer]

 Май само дамаджаните останаха. И до ден днешен за мен е загадка как е успял да ги чекира в София.

То едно време нямаше проблем да се носят течности в ръчния багаж, а забраната е от митницата на влизане - за алкохол и цигари над определено количество. Аз съм носил по бутилка вино в ръчния багаж без проблем.

Сега се сетих - малко преди сватбата летях от България и жената ми прати един списък колкото ръката ми с алкохол да донеса за сватбата (от безмитния магазин на влизане в Бразилия). Голям зор видях, те за вътрешни полети не държат на правилата за 100мл, ама аз толкова бутилки няма как физически да нося. Та просих кашони и разни неща за уплътняване от магазина и ги чекирах, пък подписвах, че ако се счупят отговорността си е моя... Всичко стигна де.

[П.Кръстев]

Случката не е много смешна или интересна, но при пристигането в Сингапур ни придърпаха настрани и ни проверяваха багажа за нещо забранено (от дългия списък с такива неща за Сингапур). Дори да си 100% изряден, винаги има притеснения да не си забравил някоя дъвка от някъде в куфара, че тогава не знам какво ще стане...

 

На излитането обратно на Security ни отваряха багажа и с някакви ленти, мисля че проверяваха за наркотици. За това пък наказанието е смъртна присъда, та пак имаше известно напрежение, да не би някой да ни е бутнал нещо в багажа 

Редактирано 25 ноември, 2016 от П.Кръстев

[bibi]

За първи път ще водим каките (тогава 4-годишни) в чужбина. Летим за Анталия от Т1

Имаме чекирани багажи, но и всеки има ръчен. Децата са с по една малка раничка. Давам разпореждания да си сложат в раниците "нещо, с което да се занимават на летището". Чекираме се, минаваме проверки, обикаляме безмитния и всички гейтове около 16 пъти, аз леко нервна вече врещя: Хайде сега деца да извадите нещо от раниците, да седнете и да се занимавате, при което едната извади от раницатата си лепило, гланцово блокче и ....25 см. ножица и започна кротко да изрязва и лепи. Ние с баща им останахме с увиснали ченета.

[captain_oveur]

Случката не е много смешна или интересна, но при пристигането в Сингапур ни придърпаха настрани и ни проверяваха багажа за нещо забранено (от дългия списък с такива неща за Сингапур). Дори да си 100% изряден, винаги има притеснения да не си забравил някоя дъвка от някъде в куфара, че тогава не знам какво ще стане...

 

На излитането обратно на Security ни отваряха багажа и с някакви ленти, мисля че проверяваха за наркотици. За това пък наказанието е смъртна присъда, та пак имаше известно напрежение, да не би някой да ни е бутнал нещо в багажа 

 

Само толкова? Дребна работа!

 

Ние като влизахме в Сингапур, мен ме пуснаха без проблем, а жена ми и децата ги отделиха настрани и им проверяваха документите двайсетина минути.

 

На излизане обаче, през сухопътната граница към Малайзия, ни дръпнаха всичките, викнаха охраната и тя ни съпроводи до втория етаж, където поне половин час ни проучваха паспортите. Това - към 11 вечерта, ние сме утрепани от умора и на всичкото отгоре гоним влак (от JB, в Малайзия). Сигурно десет човека се изредиха да гледат паспортите. Аз накрая се осмелих да ида при един млад пич, който изглеждаше като техничар, не като ченге, и му казах, че ако по документите има някакви повреди и не могат да бъдат сканирани, то това е, защото няколко дни по-рано в Тайланд буквално бяха мокри от моята пот, когато ги носих в security bag под дрехите и не съобразих да ги увия в найлон.

Обаче пичът излезе разбран и ми обясни, че в паспортите на децата кодовете в зоната за сканиране не били редовни. Една цифра имало сбъркана или липсваща, или нещо подобно. Аз тогава въздъхнах с облекчение и му дадох българските паспорти. С тях всичко беше наред. А той ми каза другия път на влизане в Сингапур да ползваме тях и ни пуснаха по живо, по здраво.Та после минахме граничната зона през някакъв служебен стъклен коридор, с полицейски съпровод

Беше много странно, защото паспортите на жена ми и на малкия ни син са с поредни номера, издадоха ги един след друг, после на жена ми паспортът мина без проблем, а на детето - не.

 

На следващия паспортен контрол - в Малайзия - реших да дам българските паспорти, обаче греда. Мацката ме попита: а къде са изходните печати от Сингапур? Ей, как изтръпнах тогава... :D Викам си - айде! Ако и тук започнат да се зверят в цифричките половин час, изтървахме влака!

Обаче минахме

Редактирано 25 ноември, 2016 от captain_oveur

[БраниB]

 Май само дамаджаните останаха. И до ден днешен за мен е загадка как е успял да ги чекира в София.

Винаги казвам, хора всякакви навсякъде, но този път не мога да се въздържа и  ще кажа "Бай Ганьо из Европата". Много весела история.

[liliya]

Винаги казвам, хора всякакви навсякъде, но този път не мога да се въздържа и  ще кажа "Бай Ганьо из Европата". Много весела история.

То и Алеко ще се види в приключение  с тази случка Голяма веселба.

[Niceday]

Летище Франкфурт (вече „любимо” на цялото семейство). Август 2015 и се връщам от Вакен и няколкодневно мотаене в Бремен и Хамбург. Недоспала и леко `блуждаеща` от което. Във Вакен валя през цялото време и настинката е факт. По всички джобове имам хартиени и истински кърпички, постоянно в употреба  Освен телефона и ключовете, всичко е в чекирания и `лелята`, като няма какво да проверява, ме накара да си оставя и намачканата кърпа от плат, която аз нервно стисках в ръка, заради хремата. Направо се втрещих, но се сетих за хартиените в дънките и примирено я оставих. Минавам през скенера и един още по-дебел и намръщен `чичо` ме подкарва нанякъде из дебрите на летището. До полета половин час, гейта на м.., така де – далече. Дългокосият, рошав и небръснат от 10 дни метъл с мен ме придружава и с чувство за хумор казва на швабчо, че от нас двамата той е по-подозрителният, ама не го удостоиха с поглед дори. (Той е художник и така си ходи по начало, но тениските ни бях изгладила сутринта и изглеждахме съвсем прилично) Стигаме някаква стаичка, намазка за дяволзнаекакво (наркотици и взривни, може би) естествено всичко е наред, щото само пуша, но съм върл противник на друсането и ни пускат. Такъв спринт от млади години не съм правила, но не ни захлопнаха вратата под носа Ама ги намразих, де :D

[Ивка]

12 ч. вечерта пристигаме в хотела утрепани от път, дават ни ключове от стаите, грабвам моя и започвам да се мъча да отключа първата попаднала ми стая. След 5 минутна борба с ключалката, точно започвам да се чудя дали да не се върна на рецепцията да помоля за помощ, вратата отваря рошав германец по пижама и ме гледа сънено и тъпо, в тоя момент кучето /немска овчарка/ се мушва покрай него и влиза в стаята да си легне, аз влизам след кучето, пред смаяния поглед на човека, за да си го прибера. Стана една суматоха, умрях от срам. После докато се извиня на човека с моя смотан английски, ужас. А сутринта на закуска обаче доста весело ни поздрави и се посмяхме заедно за нелепата ситуация.

Редактирано 25 ноември, 2016 от Ивка