дневник Южнотихоокеанско домоседско дневниче

[домосед]

 

Веднъж и аз да се зарадвам, че ми обменят доларите по дърварски курс.

Уловката е в точно колко дърварски.

97.

Така с моите $5 не ми стигат 15 vatu за бира Тъскър на цена 500 vatu.

Обаче!

Аз имам точно 15 vatu на дребни монети в джоба.

Bingo!

 

Така даже и анулирането на полета ми до Фиджи не можа да наруши тблаженството. А по ирония на пътешественичеството точно около тоя изгоден, но екзотичен международен полет от Порт Вила до Сува, второстепенното летище на Вату Леви, си бях изготвил цялата програма на островния хопинг (island hopping, англ.)

 

Fiji Airways се погрижиха за мене много добре със стая в Le Melanesien, бюфет, който съдържа австралийскта помазанка (pomazánka, чех.) веджимайт, и още цял ден за ... слушане на Oasis от радиоточката край басейна. Или за дегустация на производството на местната крафтпивоварна Nambawan в квартал Nambatu. Което предразполага към разсъждения от глобално исторически характер. Десетилетия след приключването на европейския колониализъм в Африка и Тихия океан (Нова Каледония, Таити, Уолис и Футуна, без да ги броим) китайците видимо правят точно това, което европейците са правили преди да институционализират интересите и защитата на гражданите и инвестициите си и чрез налагане на административни управление. Заливат островите с евтина манифактурна продукция и просмукват икономически заселници, които движат бизнеса на място. Единствено с непродуктивни практики като разпространение на религиозни вярвания не се занимават.

 

Някъде по опашките за купони се заговорихме с една австро-италианка, която послушах да говори гладко поне на три немайчини и небащини европейски езика. Функционерка с паспорт на ООН. Малко по-светло син от фиджийските и много по-светло син от украинските. Като видя моя паспорт, веднага се похвали, че знае в подробности интригите с Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. Обединихме се около мнението, че ако руснаците толкова много държат на жена от Източна Европа за шеф на ООН, веднага можем да им предложим поне две високопрофилни украинки - Тимошенко и Савченко (това е тийзър за ненаписаното още домоседско украинско дневниче).

 

Понеже не се задават повече подводни постове в това океанско дневниче, допълвам серията с вануатски златни рибки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(следва)

 

[captain_oveur]

И.Б. vs Farouk Hosny е също толкова интересен филм. Може и да си го гледал. От 2009 Още повече, че хвърля светлина (или сянка?) върху събитията от тазгодишния водевил, поставен на ООН-ска сцена.

[домосед]

Трета глава. Фиджи.

 

Rerevaka na Kalou ka doka na Tui !

 

Това беше кодирано съобщение до брат ми в социалните мрежи. Да разбере местоположението ми, без да съм се издал публично. Пише го на герба на Фиджи и го знаем наизуст от деца. Превода научих чак сега: Имай страх от Бога и почитай кралицата. По презумпция – Виктория, но става и за сурогатки. Иначе са република от 1987.

 

 

 

 

 

 

Във Фиджи кацнах понеделник късно вечерта на Нанди, голямото летище на о-в Вити Леву, и излетях сряда рано сутринта пак оттам, а единственият ми останал цял ден – вторник – оползотворих със самолетна (!) екскурзия до метрополиса на Южния пасифик – столицата Сува. На същия остров с диаметър около 200 км. Не би ми и хрумнало, ако имам само един ден и избор между плаж и град да избера плажа. Пък бил той и идилично кокосово-коралов. Ако имах два дни, щях да избера още един град - Левука - старата стoлица, намираща се на о-в Овалау. Ама по стечения на обстоятелствата, бегло споменати в предишната глава, нямах.

 

 

 

 

Това, на третата снимка, е Албърт Парк в центъра на Сува, където Чарлз Кингсфорд Смит е кацнал с Fokker F.VII при първото прелитане на Тихия океан със самолет, май 1928. Отсечката Хаваи-Фиджи е била най-дългата от трите по маршрута Оукланд (Калифорния) - Бризбейн (Куинсланд). ATR-четата на Fiji Airways в наши дни кацат на летище SUV, което е на около час с кола. А летище NAN, откъдето тръгнах, е на около четири часа с кола. Шофьорът индиец, който ме докара до центъра слушаше през цялото време някакъв евангелистки пастор да му се кара по радиото за греховете. Предполагам, че първият от тях е бил кражбата на самата кола, защото от огледалцето се клатеше медальонче с цитати от корана. Или от хороскоп на езика урду. Аз пък си съчиних южнотихоокеанско хайку (за баланс, както се би се изразил обиграният политик)

Джиджи Биджи 

Фиджи Миджи

Ръгби

Превод от български на всички останали езици:

Jiji Biji

Fiji Miji

Rugby

Наблюдения: чисто; пъстро; уредено; пълно с енергия и предприемчивост; силно индийско присъствие (което вероятно е носител на енергията и предприемчивостта); тачена история, включително колониалният етап и предшествалия го етап „китоловна база“; гордост от дизайна на саловете, който са внедрили и в Полинезия; куриози в архитектурата (например англиканска катедрала във формата на кораб; джобен формат часовникова кула); наличие на редки посолства и върховни комисии за колекционерите (например на държавата Кирибати, чието им е креолизиранa транскрибция на острови Gilbert); самочувствие на регионален лидер!

 

По-малко думи, повече снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

Галерия снимки: цък

 

(следва)

 

 

За обратна връзка претоплям същия куиз, като от вануатската глава: да се открият референции към Южна Африка по снимките. Трудността е повишена и верните отговори може да са повече от един 

Редактирано 6 декември, 2016 от домосед

[Topfly]

 

 Или за дегустация на производството на местната крафтпивоварна Nambawan в квартал Nambatu.

 

Сигурен ли си, че става дума за квартал Nambatu? Едни мои познати дълго време си мислеха, че живеят в квартал Nambatu, докато не се оказа, че това е квартал number two

[домосед]

Абсолютно. Пише се, както съм го написал, а значи, каквото са се сетили, че значи

[captain_oveur]

Andre Viljoen, born in South Africa, has 33 years of seasoned airline experience.  He holds an Honours Degree in Commerce and is a Chartered Accountant.

 

[домосед]

Andre Viljoen, born in South Africa, has 33 years of seasoned airline experience.  He holds an Honours Degree in Commerce and is a Chartered Accountant.

 

Да. През първата половина на 00-те години, когато трупах полети със South African Airways Андре Филюн ми се усмихваше всеки месец от новия брой на бордното списание Sawubona в качеството си на CEO на компанията с все по-добри новини за все по-качественото задоволяване на нуждите и удобството на пътниците. После внезапно изчезна, като се пуснаха слухове, че завлякъл не знам си колко милиона. Слуховете секнаха, след като почнага да излизат слухове, че и доказателства, за всеки следващ изредил се на поста, че е завлякъл на порядък повече милиони от предишния. И съвсем го бях забравил, докато не ми се усмихна от септемврийския брой на бордното списание на Fiji Airways FijiTime в качеството си на CEO на компанията с добри новини за все по-качественото задоволяване на нуждите и удобството на пътниците

 

Други правилни отговори на куиза са

- сградата на южноафриканската върховна комисия (втори колаж, долу в средата)

- името на ул. Carnarvon (с правописна грешка). На името на четвъртия лорд Карнавън, имперски министър на колониите, успял да остави през 60-те и 70-те години на XIX век дълбоки и противоречиви следи в развитието не само на Фиджи, ами и на Австралия, Канада и Южна Африка. В провинция Северен Кейп има град, кръстен на него.

[Topfly]

Абсолютно. Пише се, както съм го написал, а значи, каквото са се сетили, че значи

 

За изписването си напълно прав, но значението е Number one и Number two Това пише в Lonely Planet за Вануату

 

[домосед]

Пета глава. Тонга.

 

 

За Тонга знаех предварително съвсем малко. Най-важното беше, че достойнството на кралската династия се съизмерва с телесната маса на владетеля. О Бозе почвшият Тауфа'ахау Тупоу IV беше абсолютен рекордьор с 209.5 килограма. А човекът, който седна до мене в ATR-чето на Fiji Airways със сигурност се прибираше от Америка в родината си, за да предяви претенции към престола. Не знам дали тонганците се възприемат като борци сумо. По-близката ми асоциация е Джаба Хатянина. Неустоима, ако ги видиш седнали на волана на микробус (крепящ се на шосето с тиксо и молитва) или денем на дълбока сянка в ъглите на затворен за през деня салон за билиярд. При жените не са коренно различни нещата. И формите. Серж Герасимов от Нумеа може пък да е имал резон в обобщенията си за полинезийките.

 

 

 

 

 

 

 

 

Пътниците зад мене на подслушване (съседът не ми беше оставил никаква степен на свобода на вратните и кръстните прешлени, че да се обърна да ги погледна) ги възприех, като двама независимо един от друг обикалящи света 70+ годишни американци, случайно попаднали на една седалка, които обсъждат как да прекарат времето си в Тонга. И плановете им, ей Богу, бяха коренно различни. Когато кацнахме, се шокирах колко идентично ексцентрично изглеждат - като беловласи, белобради пенсионирани зизитоповци, облечени в улегнал от носене рокерско-бакпакерски стил.

 

 

 

 

 

 

Дали е дружелюбна Тонга като за Джеймс Кук* или враждебна като за Уйлям Маринър** и Пол Теру*** ?

 

И дали има какво да се прави цели четири дни на Тонгатапу?

 

 

 

 

 

 

 

Първи ден. Не съжалявам, че наех квартира в Нукуалофа. Получих повече, отколкото пишеше в резервацията. Собствена баня и летищни трансфери, които с такси биха се равнявали на една нощувка. Плюс, че Естер, за да успокои нервите ми, ме черпи с безплатен обяд с бурито и Heineken. Изкарвала ги буритата в събота на пазара и се разграбвали като топъл хляб. А бях на път да се изнервя в обстановката, докато разбера, че тя е само грижовзимачка (caretaker, англ.), а рецепцията е в един магазин в центъра, което било на 5 минути (aма с кола, което пък разбрах след значително по-дълго маане в най-големия пек с елементи на изгубване). И че материално отговорните лица Вука и Лини са сестри само в афро-карибско-тихоокеанския смисъл на племенна и расова солидарност. 

 

И така - до решаващия момент, който би бил в състояние да предизвика оправдано изнервяне у всеки индивид, вече бях постигнал висша степен на островитянски вътрешен мир. Ако карах кола даже по пуста летищна писта, не бих вдигнал повече от 40 км/ч. Но не карах кола. Ами стоях не особено късно (по моите разбирания, около 11 вечерта) в двора на заключена отвсякъде къща за гости, облайван яростно и триизмерно стереофонично от всички кучета в махалата Матайка, включително хрисимите църковни, но явно недостатъчно силно, че да пробудят Естер от подкрепения с кава или други неолимпийски стимуланти сън. Добре, че боязливата китайка от шеста стая реагира на двайсетминутната канонада с дребни камъчетата по прозореца ѝ и проблемът с вдигането на резето на входната врата се реши. Иначе, щеше да стане, като при китайците в Одеса, пардон - Джорджтаун, Малайзия.

 

А бях окъснял, защото с чехите Андрей и Михаела, германката Христина,  още дузина други европейски туристи и няколко дузини опечалени от нещастен случай с петима техни роднини в Нова Зеландия тонганци, се бяхме угощавали на тропически бюфет-панахида на плажа. "С боси крака в пясъка" според рекламния афиш. То - боси - добре, ама на французина Жако му отнесоха сандалите в суматохата. Или забрави къде ги е заровил. Ямсът, оризът, свинското, пилето, рибата, другата риба, третата риба се сервираха върху бананови листа. Бирата - в стъклни бутилки.  Угощението беше последвано от туристо-образователно театрално представление в крайплажна пещера. Съвсем истинска. Със сталактити и сталагмити.

 

Научаваме, че трите морета в национално-градивната митология на Тонга са, че били упражнявали волята си и над Фиджи в някакъв кратък момент в историята. И че никога не са били колонизирани. Ефектът от което е спорен, ако днес се правят сравнения с икономически доминиращото целия регион съвременно Фиджи. А пък Тонга ... 

 

 

 

 

Втори ден. Разходка с лодка до островче (казва се Пангаймоту) с плажен бар и корабокрушение. Най-добрият бар в Южния Пасифик, както пише с избелял маркер на простряно британско знаме, оставено в наследство от отбили се оттук ветроходци. Следобед - интернет с биричка на фона на чилаутизирани и босоновизирани кавъри на рок-стандарти във Friends cafe в центъра на Нукуалофа. Единственото, аранжирано като за експатриати, туристи и пътешественици.

 

 

 

 

 

 

 

Трети ден. Градски разходки и църквобройство в Нукуалофа. Също - свинебройство и гробищебройство. Има много и от едните, и от другите, често - на едно и също място. Следобед - интернет с биричка на фона на чилаутизирани и босоновизирани кавъри на рок-стандарти във Friends cafe в центъра. Интернетът впрочем не е функция на кафенето. Ами е включеният в цената на квартирата ми WiFi. Който се предоставя под формата на една джобна джаджа с предварително заредена с 2GB SIM карта, която можеш да си ползваш по целия остров, където мобилният оператор има покритие. Изключително удобно! В това отношение Тонга изпреварва повечето бивши колонии и колонизаторите им.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А какво да правя последния ден преди полета си в 9 вечерта (първият от четири полета за до вкъщи) ?

Да чуя ли малко чилаутизирани и босоновизирани кавъри на рок-стандарти във Friends cafe още от сутринта на капучино?

Да се запиша за гледане и плуване с гърбати китове с включен обяд (не се твърди, че е омар) за 290 тонгоански долара****?

Или да прескоча със самолет до съседния, втори по големина в държавата остров Еуа, като покрия по този начин най-кратката редовна линия в света? Според маркетинговите материали на авиокомпания REALTonga. 7 минутен полет. Срещу 192 тонгоански долара отиване и връщане. С 8-местен витлов самолет 70-ти набор BN2A Islander, какъвто не съм пробвал. И летище, чието име съвпада с трибуквения му IATA код EUA минус един апостроф. А?

 

В мое лице ситуацията е типичен безмозъчник (no brainer, англ.). Самолета, разбира се. Нищо, че поемам огромен риск с прословутата ненадеждност на полетите точно по тая линия. Анулирани при най-малкия повей на вятъра. Ако остана блокиран на остров Еуа, пропускам всички връзки с фиксирани дати за вкъщи, а може да умра едновременно от глад и скука, защото утре е християнски шабат (неделя, бълг.) и целият живот в цяла Тонга замира. Освен църквите, които се оживяват и огласяват от народни песнопения. А църкви - бол - и всичките - добре поддържани и прясно боядисани. Съзнателно планирах престоя си без неделя, за да съм подвижен, и се чудя дали да не съжалявам за пропуснатите хорови концерти. Можел съм с дребно нахалство да се набутам и в царската църква. Впрочем - една от архитектурно най-безличните. Към деноминацията Независима свободна църква на Тонга. Да не се бърка със Свободната църква на Тонга. С мормонските не може да се сбърка. Мормоните претендирали, че отговарят за душите на 50% от тонгоанците. Независими наблюдатели им дават около 30, което пак е значително постижение предвид отстоянието от Юта. Само адвентистите от седмия ден, не знам, как преживяват неделята, предвид, че техният шабат си е в събота. Сигурно карат таксита на черни курсове.

 

 

 

 

 

 

7 минути - my a$$ (нанайци, бълг.)! Засякох с хронометър точно 9 минути и 10 секунди от отлепяне от пистата до долепяне. Сега ще трябва да ровя в Гинес за правилния рекорд. На летището на Еуа не заварих да ме чака уговореният шофьор Тай (Иван, тонг.). Имаше две коли, но си заминаха и на паркинга остана само опрасилата се дебела свиня с прасилото си. След кратка дискусия с шестимата пътници, чакащи за обратния полет, се проведе един телефонен разговор и още 9 минути и 10 секунди по-късно се появи една леля с разпадащ се джип, която се прехвърли на измъкнат от имащия вид на автоморга двор зад свинарника (зад него е летищното гробище за хора) още по-разпадащ се минибус и ме покани със жест да се качвам. На английски ѝ беше трудно да общува, но разбра, че от нея се очаква обиколка на острова и връщане на летището за обратния полет в 16:05. Обеща два плажа, гледка от планински хребет и пица. От които не видях и не вкусих нито едно.

 

Видях училищен турнир по ръгби, който не беше почнал, и ... местния затвор. Е, такова не бях си представял, че ще ми се случи в пътешественическата кариера (Never a dull trip! англ.пословица). Да ме разведат в действащ затвор в качеството ми на независим задокеански турист. Направихме почетна обиколка по плаца-морава. И помахахме с ръка на някакви хора, разположили се на сянка край бараката на дежурния, които с еднакъв успех биха могли да бъдат дежурни надзиратели или дежурни затворници. Чудя се дали, когато основателят на европеещата се (само разгледайте в интернет снимки от коронацията на Тупоу VI, 2015) кралска династия Джордж Тупоу I е копирал всичко от Англия и Франция, не му е хрумнало, че задължително му трябва и остров за заточение на каторжници някъде в Тихия океан. И си е харесал Еуа.

 

 

 

 

 

 

Лелята караше толкова бавно даже по тонгоанските стандарти, че почнах да пресмятам на ум дали 4 часа са достатъчни с максимална скорост 20 км/ч да се покрият двата пътя ня кръст с дължини съответно 15 и 8 км при наличието на високопланински проход от 300 м надморска височина по средата на по-късия. Така че с облекчение приех изненадата, че вместо към планината на втория час бусчето се насочи към пристанището и ме стовари пред къща за гости с очевидно затворена пицария. Това беше същата къща за гости, от която се предполагаше, че е пратена лелята да ме вземе, но момичето грижовзимачка отрече да е чувало за ситуацията. И да има да предложи каквото и да било за ядене. Лелята изчезна да се оправя с каватонгата на мъжа си, преди да успея да ги подложа на очна ставка. Каватонгата или е нива за кава, или казан за стриване или варене на кава - пантихоокеанския балсам за душата. Мъжа ѝ го мързяло да си я прави сам кавата и тя давала луди пари да го снабдява с купешка. В двора заварих две бели моми, също с вид да са гладни и готови да отпътуват за някъде на часа. За Тонгатапу със скоростен катамаран, който вземал разстоянието за 1 час. Ама нали всички пътеводители казват, че има само едно фери ден през ден, което пътува от 2 до 6 часа в зависимост от вълнението? Да, ама тоя е тук само за три месеца и само местни хора си го знаем. И прави по два курса на ден, та можем да идваме на екскурзия без преспиване. Каквото и правим в момента. И докато задам въпроса - Ама вие местни ли сте? - разпознах едната мома! Ясмина. Единствената активна каучсърфърка на острова. Бях ѝ гледал профила, но не предлагаше свободна кушетка точно тоя месец, та не ѝ се бях обадил. Новозеландка, аптекарка, заселила се тук преди 4 години.

 

 

Корабче? Евтино? Веднага! Барем между два тихоокеански острова да мина по вода. Морска. Тиха. (виж името на океана, без да гледаш, че на всяко кьоше в града има указателна табела за правилната посока на бягство от цунами; усвоили са фондове по някакъв новозеландски проект за тия табели).

 

 

Нищо, че имам самолетен билет, а трансферът от града до летището е по-скъп от билета за корабчетo. Австралиецът механик разправя, че си правели планове да продадат катамарана тук и сега демонстрирали качествата му.

 

 

 

 

Следобед - интернет, пилешко къри и биричка на фона във Friends cafe на фона на ... не, ами в 

в компанията на Лин! Тази пък коя беше? - се запитах аз още на място. Представи се за една от пътничните на REALTonga, която ме разпознала, като останалия на летището в Еуа и се удивила, че ме заварва в кафене в Нукуалофа. Новозеландка. Оставила си нарочно неделята за града, че да иде на църква с местните. Обясних ѝ какво трябва да знае за Путин, Ердоган и Джейкъб Зума и продължих на крилете на Air New Zealand към дъжделивата ѝ сънлива родина. Където сам намерих място за сън на скамейка от три седалки в международната чакалня на летище AKL, само защото сънливият китаец на рентгена беше проспал факта, че нямах нищо черно на бяло, че летя за където и да било, и ме беше пуснал. Спестявайки ми неудобството да минавам през имигрантските и да спя на улицата под дъжда. Или под моста. 

 

На сутринта, разтърквам очи и що да видя - телевизорите в чакалнята пуснати, кивитата пият първа бира преди закуска и гледат ръгби. Южна Африка бие Австралия в Претория с 18:10. Светът си е дошъл на мястото. Или не е мърдал от него.

 

(край)

 

Галерия снимки: цък

 

 

 

 

*Джейм Кук - прославен от Владимир Висоцки британски мореплавател. През 1773-та тонганците го посрещат с хляб и сол (ямс и свинско, тонг.)

https://rutube.ru/video/3da01c8d94fb78c6b2c27700a045b6b2/

 

** 33 годни по-късноп тонганците посрещат и екипажа на британския кораб Port-au-Prince с хляб и сол, но се оказва капан и всички с изключение на 15-годишния Уйлям Маринър са изклани. Той оцелява няколко години в кралския двор на Тонга и впоследствие в Англия издава книга с наблюденията и преживяванията си.
https://books.google.bg/books?id=nB0FAAAAMAAJ&redir_esc=y

 

*** Един от любимите ми съвременни пътеписци Пол Теру обикаля тихоокеанските острови на сгъваем каяк (разгъва го като кацне със самолет на съответния остров) в средата на 90-те и макар и 700-страничната му сводка да се казва "Щастливите острови на Океания", не от всичките острови блика щастие. Към някои от тях, Тонга специално, е безпощадно критичен. Така става, като не посрещнеш точно писателя с хляб и сол. Книгата впрочем е от задължителния конспект за пътешественици из региона. Както и останалите му пътеписи - за регионите, към които се отнасят.

http://www.paultheroux.com/books/book-109.html

 

**** Официално валутата се казва па'анга, защото долар звучало като тола, което било мръсна дума, свързана с ровене със зурла в кочина. Но всички им казват долари. Царският палат от 1857 на 50-тачката не отразява реставрацията и реконструкция с нови крила от 2010. Не отразява и леговището на дръгливата кучка, която се беше окучила на отсрещния тротоар, на хвърлей място от овaкантената поради липса на интерес за търговия и близко сътрудничество резиденция на британския консул (разбирай - вицекрал-лорд-протектор без официален мандат) и ми се нахвърли да ме хапе. Ризата ми се изяви с геройска саможертва и прие на свой гръб ударът, предназначен за кожата ми.

 

 

 

[captain_oveur]

И докато задам въпроса - Ама вие местни ли сте? - разпознах едната мома! Ясмина. Единствената активна каучсърфърка на острова. Бях ѝ гледал профила, но не предлагаше свободна кушетка точно тоя месец, та не ѝ се бях обадил. Новозеландка, аптекарка, заселила се тук преди 4 години.

 

2016090498eua.JPG

 

Я! Васил Върбанов станал хипстър!

[zon]

 ... местния затвор. Е, такова не бях си представял, че ще ми се случи в пътешественическата кариера (Never a dull trip! англ.пословица). Да ме разведат в действащ затвор в качеството ми на независим задокеански турист.

Ей на това му се казва изненада

[neuromancer]

Или да прескоча със самолет до съседния, втори по големина в държавата остров Еуа, като покрия по този начин най-кратката редовна линия в света? Според маркетинговите материали на авиокомпания REALTonga. 7 минутен полет. Срещу 192 тонгоански долара отиване и връщане. С 8-местен витлов самолет 70-ти набор BN2A Islander, какъвто не съм пробвал. И летище, чието име съвпада с трибуквения му IATA код EUA минус един апостроф. А?

 

....

 

7 минути - my a$$ (нанайци, бълг.)! Засякох с хронометър точно 9 минути и 10 секунди от отлепяне от пистата до долепяне. Сега ще трябва да ровя в Гинес за правилния рекорд. 

Аз знам за Westray - Papa Westray в Оркнейските острови

https://en.wikipedia.org/wiki/Westray_to_Papa_Westray_flight

[домосед]

По вече установила се традиция сводките от дневничето се установиха на официално местожителство в блога (copy+paste)

 

Нова Каледония

 

Вануату

 

Фиджи

 

Тонга