дневник Приключение Мароко

[Роси 777]

Тази година така се завъртяха нещата , че се наложи да избираме кога да ползваме отпуск между два варианта - през март или септември
Разбира се на кой му се чака чааааак до септември - та това са си едни седем месеца чакане..... тц - немаме нерви....
Решено е излизаме през март , ето ти удобно и подходящо време за Мароко. Маршрута ни за там е готов от година и кротко изчакваше кога ще изгрее слънце и на неговата улица.
Сменяме масло и филтри на кемпито , едно сериозно оглеждане на техническата изправност , правим му също и едно "надписче" за предстоящото пътуване . А за нас "тематични" тениски .

и ....... чакаме 10-ти март .  Чакаме....чакаме.... и на 9-ти след работа към 20часа ни се изчаква чакането и тръгваме към София, нощуваме при дъщерята и на другия ден на обяд поемаме към границата.
Решили сме ,че ще нощуваме на почивалище и бензиностанция " Залоке" ( Словения ) - 880км.
Спокойно е минаваме бързо нашата и сърбската граница.
Започват се ония "интересни" сръбски магистрали - скукааааааа... Минаваме границата с Хърватия и по нея скуката не е по малка Към 22:30часа минаваме словенската граница и спираме на една бензиностанция за винетка .
Лепим седмична винетка и продължаваме до "почивалище" Залоке на 20-тина км. след границата и нощуваме там. На сутринта без да губим време - кафе -мафе и по седлата , че къде е Африка
Минаваме границата с Италия до Триест и се качваме на техните магистрали и тук нищо интересно за отбелязване само каране....каране...  Магистралните такси в Италия са 64 евро Плащахме с карта -пъхаш билета, пъхаш картата и готово, няма пин код няма гявол.
Влизаме във Франция към 18:30 часа и на първата бензиностанция спираме да допълним гориво. Тия французи много ги е страх някой да не ги завлече - първо влизаш в бензиностанцията казваш колко ще зареждаш тогава излизаш и действаш.
Допълваме нафта и тъй като е още много рано отново "хващаме пътя" . На първата френска плащанка на магистралата пъхам картата и хоооооп проблемация- изписва ,че картата е вкарана не правилно ,а лошото е ,че не иска да я върне .
Пускам аварийните и започвам да "поздравявам" до девето коляно родните на машинката, естественно това не помага Натискам бутона на спикерфона и от говорителчето мъжки глас подкарва нещо на френски, прекъсвам го и на "моя си" английски казвам ,че не говоря френски......секунди мълчание и мъжа обръща на английски- той от де да знае ,че и английския ми е колкото френския
Разбрахме се ,че картата е останала в апарата и не излиза , човека ми казва да отида при него......само ,че къде е това.....при него. Малко по в страни стои жена в униформа слизам от колата отивам при нея и започвам да обяснявам с ръце и крака ,а тя си говори като латерна на френски и ако искаш и разбирай ако не.......
След 15-тина минути ако не и повече псуване ,обикаляне и разговори на всякъква езици машинката явно се смили над нас и "изплю" картата. Взимаме си я , плащаме в брой таксата и яко дим да ни няма.
Притесненията ни бяха заради това ,че точно в тази карта ( имахме три) бяха 80% от бюджета на пътуването и ако се налагаше да я блокираме по телефона и да ходим до банка да ги теглим с нашите силни английски и френски.......... Пишейки сега си мисля ,че може би е крайно време някой от екипажа ни да вземе да понаучи английския да кажем
Нощуваме край Марсилия на бензиностанция 1100км . за деня.

На сутринта ......то е ясно "кафе- мафе" и....... черта надолу. За френските магистрали платихме 74 евро . Оклоло ривиерата беше баси и движението ,предполагам лятото ще е още по..........Влизаме в Испания и продължаваме по платените магистрали ,а минавайки покрай Барселона си кзаваме ,че ако има време на връщане ще се отбием да я разгледаме. Сега неаме търпение да стигнем в Мароко.
Започна да ни доскучава от тия магистрали и след Аликанте решаваме ,че ще минем през Гранада да видим дали ще имаме късмет да разгледаме двореца Алхамбра.
За него се казва ,че е ислямската перла на Гранада. Слагаме отметка на гарминката да избягва плащания и поемаме на запад. Времето напредна и нощуваме на на около 200км.

Сутринта.....  събуждаме се ....и след има няма два часа сме на паркинга  пред Алхамбра С 37° 10' 24,2" З 003° 34' 56,0"

Още от сутринта опашката пред касата е голяма, нареждаме се и се молим да успеем да си купим билет. "Шефа" явно чу молбите и около обяд сме с билети в ръка за по 14евро на човек.

Историческа информация за самия дворец в интернет не липсва и затова няма да "копи-пействам" тук. Ще споделим само ,че е наистина много красиво.

Влизаме в едно от магазинчетата за сувенири

и виждаме ,че се предлага снимка в "арабски" стил ............еееее няма как ще се възползваме. Момичето ни "наконти" и ето го резултата

Отделяме на Алхамбра няколко часа ,плащаме 13,50 евро за паркинга и потегляме към ферибота.
Докато пътуваме между Малага и Марбеля се сещаме за един паметник посветен на живота и приключенията на Христофор Колумб ,който представлява приказен замък. Намира се в Benalmadena и се казва Colomares castle . Проектиран от лекар и построен от двама местни строители. Входа му е 2евро.
Координатите на паркинга на 600м. от него С 36° 35' 34,8" З 004° 34' 27,4" - безплатен.

Разгледахме го , наснимахме го , наснимахме се......и гааааз към ферибота.

 

[Костов]

Роси, СтраОтно!!! :) С нетърпение чакам втора серия!

Редактирано 24 ноември, 2016 от Костов

[Роси 777]

Към 18часа сме в Algeciras от където ще се качваме на ферито .За магистрали от влизането в Испания до тук с (безплатното) отклонение до Алхамбра платихме 63,50 евро.

Координати  на паркинга С 36° 10' 46,0"З 005° 26' 28,0"

Паркирали са много кемпери , една част от тях (по спокойните) чакат утрешните фериботи за Мароко ,а друга част са пристигнали и ще нощуват преди да потеглят из Испания.

На горната снимка се вижда къде се намира офиса от който се купуват билетите.
Влизаме в офиса, посреща ни усмихнат млад мъж и къде на английски ,къде с ръце и крака се разбираме какво искаме. Започва да подготвя билетите и с питащ поглед казва " за утре нали" ,а ние се споглеждаме и със същото негово изражение отговаряме , а за днес изчерпиха ли се?
На което той с още по учудена физиономия казва ...."ами има но в 22:00 " Ами 22 - 22 кой ще чака до утре ,давай и да се мятаме.
Важно е да кажа ,че там няма пост терминал и се плаща само кеш. Цената на двупосочен билет за кемпер и ту персон беше 220 евро. Билета е отворен , като се "наафриканствате" отивате на пристанището и на първия ферибот ви товарят и кой от де е.
От същото място се купуват и дирхами (марокански левове) като ако не успееш да ги изхарчиш на връщане си ги обменят обратно.Ние специално сменихме 350 евро , но в последствие се оказа ,че са ни малко и от бюро в Маракеш обменихме още 150.
Подарява ни бутилка вино , едно кексче и календар на фирмата на изпроводяк и ни пожелава бон воаяж.
Терминала от който се товариш на ферито С 36° 07' 51,0" З 005° 26' 30,0" е на 15-тина минути от тук. Рано е ,но ние предпочитаме да сме там по навреме и да чакаме. Ферито нещо се позамота ( разтоварваше много тирове) и не тръгнахме по разписание ,но след проверка на документи и билети към 23:20часа по живо по здраво напускаме Европа.

След качването в пасажерските салони служител ни насочва към паспортен контрол (попълват се формуляри) и слагат печат. Самото пътуване е час и половина и росни пресни след полунощ слизаме у Африкаааааа. Минаваме митническа проверка, попълват се документи на колата. Момче в униформа "помогна" с тази задачка и към един и половина след полунощ официално сме ......"африканци"
Непосредствено след митницата има паркинг С 35° 52' 14,4"З 005° 31' 14,2" на който нощуват много кемпери и ние се нареждаме до тях, пускаме щори и кепенци ,а утрееее...........утре започва "приключение Мароко".

Редактирано 24 ноември, 2016 от Роси 777

[Роси 777]

Нощувахме спокойно , сега пием кафе , гледаме през стъклото "отсрещния' бряг и кафето ни се струва някак си с 'африкански' привкус
Завладяни сме от еуфория както може би през далечната 2007г. когато за първи път с кола обиколихме Турция.
Потегляме към столицата Рабат. Табелите по пътя и те някакси ....... африкански.

В кемпера дъни почти на МАХ "Arabic House Mix 2015" "като ще е гарга да е рошава"
Магистралата е .......ами по хубава от нашата в интерес на истината.
На една от първите бензиностанции пълним резервоара с ефтина мароканска нафта ( 0,75 евро ) дето тука и викат газьол и отново гааааз и на кемпи и на саунда
Прави впечатление ,че не липсва движение от страни на пътя, явно това със загражденията срещу животни по магистралата остана в Европа. Тук по пътя могат да се видят пешеходци.....продавачи разни......стопаджии...... абе щъкат наляво на дясно без да им дреме.

След 250км. и 17 евро пътни такси (плащаме с дирхами )пристигаме към обяд в Рабат.
На входа на града има полиция проверяват местните ,а нас ни пропускат свободно. Мароко е страна с доста силно изразено полицейско присъствие и за престоя ни там забелязахме ,че полиция има или на входа или на изхода на всеки град ,че и между населените места.

Движението в града ........... наподобява истанбулското - кой на къде... само алах знае.
Тук ще посетим мавзолея от бял мрамор на Мохамед V , повел мароканците в борбата за независимост от Франция. Прави впечатление ,че в Мароко на негово име има кръстени , площади....улици.......почитат го хората. Дето се вика - всяко трето коте и куче се казва Мохамед V.
Паркинга който си бяхме набелязали С 34°01'19.7" З 006°49'22.7" се оказа фул и след кратка обиколка си намираме място в една уличка. Усмихнат чичка с светлоотразителна жилетка ни "намества" между колите и на 'моя" английски ми казва - май френд - но проблем и с жестове показва ,че ще е тук наоколо и пази.
Даваме му едно евро за "услугата" , той доволен - ние също.

Връщаме се след около час и половина и чичката с жилетката верно пази - все още е там и пак е ухилен от ухо до ухо. Нали ми е "френд" го питам от къде можем да си купим мароканска сим карта и той с широката си усмивка започва да показва "насам" ,"натам", в ляво.........нагоре......надолу.... и прави физиономия от която оставам с впечатление ,че пита дали сме разбрали. Клатя глава и одобрително казвам ОК ама между нас да си остане ......нищо не разбрах . На първата срещната будка с фафли и цигари има и надпис "Марок телеком" ей къде е -готово. За 5евро ни дават карта обаче кой ще активира интернета сега. Човека от будката се притече на помощ ,звъня на оператор от неговия телефон, звъня на оператора от моя телефон, пуска СМС -и ..........и след близо половин час борба вече сме в "джаза" - имаме си интернет да се обаждаме на детето. Любезни , усмихнати... за едно евро - чудеса правят.
Връщаме се при кемпера слагаме на гарминката координати С 33°53'26.0" З 005°33'51.0" на паркинг в Мекнес (стария град) зад градската порта "Bab el Mansour" - 4 евро с 24часово наблюдение - идеално.

Редактирано 24 ноември, 2016 от Роси 777

[Роси 777]

След 130 км. и 5 евро магистрални такси с "арабската дискотека "  сме таааам. Тук движението е по "хард" - по тясни улички.....щъкат хора....моторетки.....цари некъв явно "нормален" за тях хаос.

Паркираме и нетърпеливи тръгваме  на разходка.
Паркинга е близо до площада ,който над вечер става арена на дресьори на маймуни......кобри....коне..... и шарлатани всякакви ....абе пълна лудница.

Минаваме естественно и през "битака" им като разбира се нищичко не си купуваме. Продава се от пиле мляко .... като минеш през сутиени..... галоши....месо.....телевизори.....сок от "пръчки" (тръстика може би).... кожи от змии или крокодили...... абе бедна ти фантазията ,а хигиената...... хигиена ли?!?! какво означаваше тази думичка....

Зелената кофа долу до машината забелязахте ли я .......... те там плакнат чашките между клиентите

Връщаме се на площада, а там лудницата е във вихъра си ........

Полюбувахме се на мароканския хаос и на мръкване се прибираме " у дома ".

Нощуваме не обезпокоявани все пак пред нас е будката на полицейски караул.

[AlexandraKo]

Роси, гледам си аз  един много интересен филм, ама надничам и във форума. И като ти видях писаниетооооо, зарязах  и  филма, и плетката.   Прочетох го  до тук на един дъх! :)Където и да си в Мароко си е един огрооомен и непрекъснат панаир. А ти така колоритно го описваш, че направо се пренесох там.

Редактирано 24 ноември, 2016 от AlexandraKo

[Роси 777]

Е щом има интерес продължавам    ще се старая да не ви карам да чакате дълго 

[Роси 777]

Сутринта ставаме по раничко за да се изнесем от града преди да са скочили мароканците и да са хукнали без да знаят и те на къде. Потегляме към оазис Мески С 31°51'23.9" З 004°16'56.1" който се намира на 350км. по пътя ни към Мерзуга.

Вече не се движим по магистрала ,но пътя за наше учудване продължава да е добър. Преминаваме проход през атласките планини и .....изненадааааа африкански сняг , даже до пътя някой беше направил берберски снежен човек.

И тук както по магистралата не липсват хора с тая разлика ,че тия са облечни в дрехи с такива цветове , че се сливат с пейзажа. Дремят по канавките - кво чакат.... и всички махат ухилени. Един маха за поздрав....друг маха на стоп....деца махат за вода....

Упс , пооляхме се със снимките ,ама пък забелЕзахте ли какви пейзажи се заформиха отстрани

Към обяд пристигаме в къмпинг в оазис Мески  ,който е 4 евро. От входа ни грабва едно местно момче и ни настанява на шарена сянка под палмите.......баси кефа. Разхожда ни из къмпинга и показва къде е банята ....тоалетната....басейна.... Оказва се ,че само басейна е безплатен. За да вземеш душ плащаш 1 евро на местна мугамба ( отговорник на банята ) за да отвори и запали бойлера . Изхвърляне на тоалетна също струва 1 евро. Водата по чешмите влиза в цената за нощувка. Нашия човек обяснява ,че ако имаме нужда от нещо само трябва да му се обадим и той ще отскочи до селцето да ни го купи , най вероятно също срещу 1 евро. В къмпинга имаше и две палатки , германци с колела обикаляха из Мароко
Забравих да кажа ,че за по лесно казвам цените в евро ,но навсякъде се плаща с дирхами ( 10,2 дирхама - 1евро)
Мястото ни харесва ,развързваме коня и се отдаваме на пълна почивка ,вадим масата и столовете изтягаме се под палмите  - колко му трябва на човек .

Идва малчуган на окло 4-5 годинки и ни подарява камилка изплетена от палмово листо , ние в замяна му подаряваме шепа бонбонки. Изключително доволно детето побягва между палмите и след малко идват още 3-4 които също ни носят "подаръци" естествено и на тях "подаръци"...

Вечерта тишина спокойствие......голЕм кеф.

[stanimir]

Хич не си се уляла. Много готини снимки

[Роси 777]

Събуждаме се отпочинали , поглеждаме навън - бреее красота , пак поглеждаме -пак красота , а ние трябва да потегляме. Пием кафе, любуваме се за последно на оазиса. Днес имаме да изминем 110км. до голямата дюна в Мерзуга и затова без да бързаме оправяме "битовизмите" и събуждаме гарминката.
По пътя гледките продължават да са "УААААУУУУ" .......

....минаваме покрай магазин за минерали и спираме да разгледаме и да се снимаме със "скелета" на динозавър.

Собственика решава да ни направи "сеир" , подхвърли две бутилки кола на камилите пред магазина. Животните с лекота налапаха шишетата и изпоркаха количката.

Питам чорбаджията - камилите ти пият колаааа , а той важно ми отговаря - оооооо и пушат цигари марлборо.
Показа ни и бебета камилчета , посмяхме се поснимахме и отново по конете.

Спираме на една бензиностанция да "фулираме" резервоара с оня ефтиния газьол , слизам да отворя капачката и докато се обърна и погледна колонката служителя ( слабичък, черничък и мръсничък) беше напъхал пистолета в гърловината и наливаше. Гледам пистолета - оранжев ...... малееее тоя кво ми сипва.
Другия пистолет на колонката - жълт -а ся де кое трябва да е нафтата. Нали на всички колонки нафтата е с черен пистолет уж. Питам "черничкия" това газьол ли е ,а той не знам защо реши да отговаря на испански и клатейки глава повтаря "си сеньор , гасьол ,гасьол".
Поглеждам го с недоверие.....поглеждам оранжевата ръкохватка...после пак него и мароканчето го напушва на смях ,но се въздържа.
Докато се обясняваме пистолета изщраква и след като го изважда от гърловината аз бъркам с пръст за да проверя какво ми сипаха - отдъхвам си - нафта е. В този момент "черничкия" прихва да се смее с глас на постъпката като пак повтаря "си сеньор , гасьол ,гасьол"
Докато се хили с широка усмивка забелязвам ,че в устата си има само един горен преден жълт зъб и в този момент и аз започвам да се хиля като пача защото в главата ми не знам от къде се появява една мисъл - ако му дам цял домат как ще го ръбне........ Все пак беше му останал един зъб да му пукне люспата..... Хилейки се и двамата си махаме за чао ,качвам се в кемпера и продължаваме.
Сега извън кръга на шегата .......направи ни впечатление ,че голяма част от хората с които разговаряхме имаха липсващи зъби.

Продължаваме към дюната и като се сетим за бензанджията пак прихваме да се смеем

Кикотим си се ние и в един момент пред нас......

Явно ремонтират нещо и ние чинно отбиваме според табелите, караме си , насреща ни идват коли които движейки се вдигат доста голяма пушилка.

Не след дълго пътя по който се движим започва да преминава в пясък , спираме и проверяваме на навигацията за алтернативен път защото тук започва да не ми харесва "настилката". Има и друг мааалко по дълъг вариант от Ерфуд през Риссани до Мерзуга ,обръщаме и решаваме да пробваме него преди да сме се набили в пясъка и да търсим някой да ни дърпа.

"Алтернативата" е ОК - няма ремонти, разминаваме се с много кемпери (предимно френски)

Тия горките ги съжалих ,като гущери на това слънце....няма сянка.....няма будка.....

[bay_kolio]

До тук и ние я карахме по същия маршрут. Само дето ние фърчахме до Казабланка и от там с една Дачия.

Предвкусвам Мерзуга. Това е най-хубавото от спомените от Мороко, далечната 2009.

Благодаря ви

[Цвете]

Роси, ти си един от най- свежите разказвачи! Абсолютно задължително е да ни разкажеш за всичките ви пътешествия! Разбрахме се, нали.

[Роси 777]

Роси, ти си един от най- свежите разказвачи! Абсолютно задължително е да ни разкажеш за всичките ви пътешествия! Разбрахме се, нали.

Е....нямаме кой знае колко пътешествия , но пък с удоволствие ще разкажа за тях , както и обещавам да споделям бъдещите ни.

[Polina]

Колко дни прекарахте в Мароко? Всъщност цялото пътуване колко време ви отне?

[Роси 777]

Колко дни прекарахте в Мароко? Всъщност цялото пътуване колко време ви отне?

Цялото ни пътуване е 20 дни , много ни се иска да не бързаме и да оставаме където си поискаме повече , това не оскъпява пътуването , но  за съжаление  това е максимума отпуск, който можем да вземем. В Мароко бяхме само 7 дни , но и из Испания обикаляхме също. Поради ограниченото време, с което разполагаме и желанието ни да видим колкото се може повече неща се налага често да "препускаме" един вид Мечтаем си за момента , в който няма да бързаме да се прибираме на определена дата и ще можем буквално да спираме където си поискаме и да оставаме колкото си решим на дадено място. Мароко ни заплени много , особено пустинята , живот и здраве като се пенсионираме ще се върнем да изкараме поне една зима там , както правят французите  

[Lyubina]

Ех, Роси, напълни ми душата с разказите си. И докато те чета, все повече се "навивам" да си направя едно пътешествие с кемпер. Проблемите ми обаче започват с това, че трябва да убедя половинката. А той с годините става все по-резистентен на подобни приключения.

Ще трябва да съм упорита

[Polina]

Истината е, че веднъж качиш ли се на кемпер после отказването е трудно. Удоволствието е голямо! 

[Лидия]

Страхотен разказ и прекрасни снимки , ние се върнахме наскоро,мислено съм още там...много ни хареса, много емоции, микс от култури,аромати,красоти...

 

Харесва ми вашето пътуване с кемпер, наша мечта също, но все нямаме възможност за дълга отпуска...

[Роси 777]

 Благодаря радвам се, че ви харесва.

Далеч съм от мисълта да убеждавам някого ,че е по-хубаво или по-евтино с кемпер, от колкото с полет до Маракеш примерно ,след което с кола под наем и хотели. И в двата случая си има и плюсове и минуси ,но специално за нас пътешествията с кемпер са несравнимо удоволствие. В интерес на истината това се превърна  в начин на живот

[Роси 777]

И така.......координатите които бяхме задали  С 31°03' 44.4" З 004°00' 36.0"  са буквално на самия пясък пред дюните ,можехме да си извадим масичката и столчетата и да се разположим направо на пясъка ,но нещо не ни се остава там на това слънце ......няма сянка....нямаме тента....

Слязохме да се разходихме по пясъка, а през това време младо берберче с моторетка спира до кемпера постила един вестник и започва да си нарежда импровизирана сергия. Хитро е знае ,че ще отидем да си приберем "къщичката" и ще минем през него. Поснимахме още малко и решихме да не го караме а чака повече ,а да идем и да видим какво предлага.
Момчето беше наредило минерали, пустинни рози, фигурки от камък и други джунджурийки.

Харесваме си малка фигурка на камила изработена от камък и полирана и една пустинна роза и започва пазарлъкаааа....... Опасни са не искат да свалят цена ,кандърмите довеждат до минимална отстъпка. След няколко кратно писане на цена на пясъка от негова страна и триене от мен и писане на моя цена си стискаме ръцете почти на първоначалната - айде от нас да мине
Берберчето доволно и ухилено се мята на маторетката и изчезва ,а ние държим в ръце два камъка за 20 евро ,че и им се радваме Баси сувенирите тия дерът кожи ама пък като не искаш не купуваш в крайна сметка - нали?

Тук има много хотели , къмпинги но ние искахме да сме максимално близо до дюните , за да не се налага да вървим много . Планирали сме да се настаним в къмпинг Ksar Sania С 31°05' 05.0" З 004°00' 28.2" за 6 евро.

Този ни хареса има басейн, ресторантче, баните и тоалетните са хубави. Също така има и бунгала ,в които може да отседнат хората , които са с автомобили.

Обядваме , пием кафе и хукваме по пясъка.

Преди да излезем питам собственика може ли да ни тресне някой скорпион нещо или някоя змия из пясъка ,човека каза - спокойно няма такива твари тука. Като се замисля какво друго можеше да ни отговори я.

Щяхме да правим "кемъл тур" обаче Роси , като видя отблизо  камилите  се отказа в последния момент ( заради миризмата) и от солидарност и аз пропускам

Те верно мнооо смърдят пущините -решаваме ще вървим пеш.

Живеем на морето и пясък уж не ни впечатлява обаче тукаааа...... В такива количества и с такъв цвяяят...... , който според слънцето варира от бледо до мноооооого наситено оранжево , огрооооомен пясъчник ви казвам ей.....

Само дето вместо деца с кофички и лопатки на него си играят батковци с джипки , мотори ,атв-та и камили.

Има и една "батка" с една тойота ленд круизър ,тоя я качи на най-високата дюна и я свали от там като пич - скри ми шапката. Евала.

Ние също се качихме  само,че без джипка и след половин часово бъхтене по "баира" .
Слънцето започва да залязва - - впечатляващо е ....

Ние се ориентираме на обратно към къмпинга ,духа лек ветрец и всички следи по пясъка изглеждат еднакви (замазани) - не може да различим нашите ,че да вървим по тях
Вечеряме и си лягаме уморени от пясъчната разходка.

Редактирано 25 ноември, 2016 от Роси 777

[Роси 777]

Сутринта пием кафе гледаме големия пясъчник насреща ни , а около басейна вече са се натъркаляли няколко френски дядки - кой кат тях ,цяла зима си джиткат из Мароко на топло ,за никъде не бързат.....пенсията си вървииии
Ние обаче все още не сме взели пенсия и времето ни е ограничено и затова след една последна фотосесия на кемпито (напълно заслужена) пред дюните потегляме .

Хвърляме последен поглед към "пясъчника" - щото утре и да искаш няма и поемаме напред по плана - долината и каньона Тодра С 31°35'18.4" З 005°35'34.7" които се намират в източната част на Атласките планини, от тук ни е на 205км.

Видяхте ли табелата - камилско мляко ....... сигурно за някой "лев" и мъжка камила ще издоят

Разминаваме се с няколко групичи ентусиасти дето отиват да "изорат" пустинята.

Времето е чудесно още от сутринта около 25-26 градуса , а докато пътуваме дъщерята ни пише ,че при тях е около нула градуса и превалява сняг.

Минаваме покрай някакво .......импровизирано "сметище" - милиооооони торбички отстрани на пътя ,толкова много на едно място не сме виждали до сега.

Тук след моста в градчето Тингир се отделяме и поемаме към долината ,а гледките са страхотни.

Голяма красота ....на няколко пъти спираме любуваме се  ...снимаме....

Към обяд сме на каньона Тодра ,входа е платен ( 0,5 евро ) паркираме в него и слизаме да се поразходим.
На места широчината между високите каменисти стени е само 10 метра, а отвесните гладки стени достигат до 160 метра височина от всяка страна.

Тук също ни "налазват" малчуганите с плетените камилки и разбира се сдобиваме се с още няколко бройки от тях и олекваме с няколко шепи бонбонки.

Редактирано 25 ноември, 2016 от Роси 777

[Роси 777]

По план следва пролома Дадес на 90км. от тук. Слагаме на гарминката координати С 31°31'37.0" З 005°55'34.4" и потегляме.

На връщане до Тингир спираме на една отбивка - панорамата от там си заслужава и веднага ни грабват търговците на сувенири и какво ли не.

Разбира се с тия меки душици...... се сдобиваме с берберски шалове за по 5 евро бройката.
Навива ни ги на главите за да видим и запомним технологията на поставяне.

Мятаме се по конете и продължаваме.

Отбиваме се от Boumalne Dades към пролома. Тук почвата е някак си много червена

Не след дълго сме пред мароканския вариант на "стълбата на троловете" в Норвегия

Края на тази "берберска" стълба е хотелския комплекс който се вижда горе.

Подкарваме "стъпалата" и докато се усетим сме на паркинга на върха.
Самото изкачване до горе не е много хард  ,но пък
гледката на долу си заслужава да и отделим "едно кафе" време.

И тук имаше ентусиасти с колела да въртят педалите.

Правя снимка с телефона и се опитвам да я пратя на дъщерята ,но ..........."марок телеком" нещо "сгъва чадъра" - няма интернет.Обхват има колкото искаш обаче интернета го нЕма... и в тоя момент ми "светва лапичката" , че може би СМС-а който получих снощи и дето "всичко му разбрах" е бил за да ми напомни, че евентуално ако искам трябва да презаредя.

Проверявам в телефона изразходваните мегабайти са 58 - нищо работа ,ей и тия като нашите мобилни оператори мамата си джаскат ,а уж щях да имам интернет докато съм жив по думите на рабатския ми "френд" ......
Полюбуваме се още малко на пейзажа и тръгваме на долу. Спускането ....както и качването бързо , лесно и неусетно.

Още в пърото селце , на първата будка ни "намига" синя ламаринена табелка "марок телеком". Слизам и с телефон в ръка се отправям на там да видим ся как ще обясня какво ми трябваааа....
Продавача и двама негови приятели ( все млади момчета ) които стоят на една пейка пред магазинчето стават и ме посрещат с усмивка , усмихвам се и аз и ме напушва на смях като знам какво ги чака..... да се преборят с моя "перфектен" английски ,горките идея си нямат
За мое голямо учудване доста бързо се оправияме - криво-ляво им обясних ,те криво - ляво ме разбраха и за 5 евро ми заредиха ваучер.
Явно съм се надценил с ангалийския и решавам да попитам за тия пари колко интернет получавам ,но тук вече удрям на камък.
Гледат ме - пулят се..... драскам на едно листче ..... ,но не става - отговарят ми че получавам 4G връзка ама колкоооо........ абе майната му колкото толкова ако трябва пак ще вкараме някой лев и готово. Още на място проверявам "кънекшъна" - всичко е ток и жици - мобилни сме и продължаваме към селцето Skoura на набелязан къмпинг за нощувка С 31°03'02.7" З 006°34'35.0" който е на 100км. от тук.

След около час пристигаме и се настаняваме. Цената му е 5 евро има дори и Wi-Fi ехааааа ...., няма да харчим нашия си

Баните и тоалетните са прилични , взимаме душ , вечеряме и по креватите.

[Роси 777]

Сутринта се събуждаме раничко и тръгваме към паркинг в Уарзазате  С 30°55'13.2" З 006°53'55.0".

Правим една лееека разходчица из града и тук местни търговци се натискат да ни насучат по един берберски шал на главите било то и само за снимка ( надяват се и да го купим в последствие де) . Шал вече си имаме ,но пък да не сме валат и ние и бербера взимаме няколко магнитчета.Ухили се човека сигурно сме му сефтето за днес.
Поразходихме се по тясни "старинни" улички и отиваме до кемпито, а там на паркинга се е появил "пазача" със светлоотразителна жилетка, който ни изчаква да влезем , да запаля двигателя и идва до колата. Свалям стъклото ,а той на френско-английски обяснява , че трябва да платим за паркинг. Даваме едно евро, човека доволен пожелава ни и приятен път.

Тръгваме към Загора къмпинг Оазис Палмиер С 30°19'23.0" З 005°49'30.0".
Пътя тук не е от най-хубавите, няма дупки, но пък е доста грапав и неравен. Хубавото е ,че строят нови пътища. На няколко места спираха движението за кратко я някой багер или камион да маневрират.

Слизайки надолу прави впечатление ,че тук нещата са някак си.............по-африкански виждаме къщи към които не отиват жици за електричество, жените перът директно в реката и простират върху камъните отстрани ,но пък почти във всяко населено място с повече от двадесетина къщи има действащо училище.
Към обяд сме в къмпинга на 3 км след Загора.

Посреща ни отново усмихнато мароканче. Пита ни къде предпочитаме на слънце или на сянка. На слънце можем да си "кибичим" и на шофьорския плаж след Дюни примерно ама на сянка под палми.......... след три дена и да искаме няма да може и в един глас отговаряме ,че искаме на сянка.
Показва ни чудесно местенце между палмите , опъва една рогозка пред кемпера, слага ниска кръгла маса върху нея и прави жест ,че се връща ей сега.

Докато изваждам столовете от багажника момчето пристига и на табличка ни носи чай и казва : "плийз бербер виски"-разсмива ни опасни са...... Дава ни и паролата за интернета - супер.

Лежим си гледаме нагоре........ палми.......фурми......... и се чудим защо тук за кило фурми ни искат 15 евро.

Ето сега например ,ако можехе да се покатерим на палмата  ще ядем безплато.....и си отговаряме сами - ами защото не можем да се качим - затова

Следобеда минава почти целия в търкаляне по столовете и наслаждаване на пейзажа.
Битовите условия и тук са добри.

Късния след обед в къмпинга се изтупват десетина кемпера французи повечето от които набори на шотландския боец.

Настаняват се правят обща маса и мохабета им тръгва. Мароканчето им говори нещо ,смеят се..... който знае френски му е смешно, който не знае ......проблема си е негов.

Ние вечеряме на нашата маса и ........ " лека нощ деца" .
Все още продължаваме да се събуждаме кажи - речи по българско време и като се има предвид ,че тук е два часа назад винаги ставаме "по първи петли" и тази сутрин не правим изключение.
Докато пием кафето правим една бърза оперативка от тук на къде.......имахме идея да слезем още малко по на юг до градчето Мхамид, там също както Мерзуга...... започва пустинята........ дюни......,пясък.......,палми.......малми..... Гледали сме снимки много е екзотично , обаче като си представя , че трябва да продължим още 100км. на долу по вчерашния път и после да връщаме нагоре още 260км. - домиля ми за кемпера ,нищо не ни е направил да му причиняваме това и се отказваме.
Караме обратно към Уарзазате и тва е.

[Роси 777]

Оправяме водите....свежа....мръсна...... плащаме на рецепцията 8 евро ,
събуждаме гарминката ( много се излежава ) за да и "дадем" координати С 30°57'04.9" З 006°58'07.5" на филмовото студио "Atlas studio" което ще посетим днес и поглеждам как изглеждаме на картата.....ухаааааа "Найс" ,а ?

Поемаме обратно към Уарзазате"Столицата на киното" в Мароко ,от където вчера сутринта се отклонихме до тук.

така изглеждат гробищата .....

Пейзажа навън стана като ,че ли е от "друга планета"

 

[Роси 777]

Около обяд сме пред портите на студиото , посрещат ни огромни статуи като от "мумията".
Взимаме си билети по 5 евро на човек и малко преди да ги покажем на входа ни "грабва" гид и ни повежда из декорите. И този май е "доброволец" както тия в градовете по улиците дето ти помагат да паркираш и после пазят колата .
С нас влязоха момче и момиче австрийци и така заформихме групичка от четирима човека. Местният показва декори обяснява (на английски) какво ,къде е снимано.
Разбираме ,че тук са снимани продукции като "Мумията" ,"Гладиатор", "Астерикс и Обеликс - мисия Клеопатра" и още куп хитови филми ,но пропусна да спомене ,че май става въпрос за марокански реплики на някой от заглавията.

Показва ни басейна от "Астерикс и Обеликс........" в който Клеопатра се е къпала с мляко и обеща ,че ако предварително му се обадим следващия път, когато идваме щял да се погрижи да го напълни за да се топнат "нашите клеопатри" .
Минаваме през още няколко декора и се озоваваме там от където влязохме. Благодарим на гид-а и отиваме на паркинга ,а там другия "доброволец" с жилетка пази кемпера....
Плащаме си " дежурното1 евро" и си хващаме пътя ,че Маракеш ни чака.
Преди това обаче имаме да направим една "спирка" като се отбием на 9км. от главния път до известният Ait Ben Haddou С 31°02'46.0" З 007°07'58.0"- това е паркинг на хотел  ( 2,5 евро) .

След отбивката пътя става широк колкото за една кола и за да се разминават коли се налага слизане в банкета .

Не знам защо не са си направили по хубав път до там след като водят дори туристи с автобуси ,а и е само девет километра самия участък.

Минаваме по уличка с магазинчета и стигаме до попресъхнала река , наслагани са камъни за да "прецапаш" ,но въпреки това дечурлига упорито настояват да те преведат държейки те за ръка до "другия бряг" като са си навили крачолите и цопат боси във водата.

Усилията ни да обясним ,че ще се справим сами се овенчават с неуспех и след като ни "помагат" ние се отплащаме подобаващо .........с бонбони естествено

Красота.......по наснимахме "чудото" на мароканската архитектура и по обратния път (сега без помощниците ) се връщаме.