дневник Приключение Мароко

[t_petkov]

Страхотен разказ! Определено ти се отдава да разкаваш. Следя темата с интерес

[Роси 777]

Излизаме отново на "главния" път и пердашим напред.

На сред "нищото" в пустуща наближаваме кръстовище и преди него е боднат знак ограничение на скороста 60км. - ние се движим с 80...
По принцип спазвам ограниченията ,но в случая ми се стори малко пресилено да удрям спирачки на сред нищото за да намля до указаните километри и просто си вдигам крака от газта и скороста си намаля плавно.
Да ама неееее........ пътя прави лек завой и в момента в който навлизам в него и насреща ми "милиционер" с камера - радар в ръка и "щрак марийке на портрет...." , ай стига бе ,чак не мога да повярвам.
Маха ми да спра и "навигатора" подхваща: казах ти да намалиш , мрън,мрън....те тия знаци за украса ли ги слагат...... . Прекъсвам "мрънкането " за да дадем думата и на катаджията все пак, свалям стъклото и поздравявам.
За поздрав от негова страна той ми навира в лицето екранчето на камерата на което ясно се виждаме ние и засечената скорост - 68км.
Следва въпрос от негова страна дали говоря френски , а от моя категоричен отговор - НЕ , после английски, пак - Не, немски - Не .
Какъв език говорите последно пита ченгето на някакъв странен английски , а аз отговарям - ами "онли български" за което "вери сори" .
Препраща ни при колегата , който в този момент "набиваше обръчите" на шофьора на "изгорял" преди нас френски кемпер. Дават му някаква ,червена и зелена "бележки" , може би акт и го освобождават.
Отивам при "колегата" който важно стои в полицейската кола. Поздравявам и него и чакам да видим с него как ще се "разберем" , а той отваря една папка и вътре на една зелена " салфетка" с химикал написано :
67 - 77км. - 300 дирхама
77 - 87км. - 600 дирхама
87 - еди колко си км. - еди колко си дирхама и ми посочва ,че съм в първата графа.
Ухаааааа не си поплюват. Пита от къде сме аз отговарям, демонстрира ми , че познава столиците като ми казва ,че нашата е София завързваме импровизиран "приятелски" разговор - от къде идвате на къде отивате .......ама върти сучи пак на първата графа отива.
Пуснали са седем километра "фъндък" и заради единя ми превишен километър - 30 евро
Може да се каже ,че пречупихме атмосферата и решавам да го пробвам с нашите "български" номера . Казвам му ,че довечера напускаме Мароко и не са ни останали дирхами като нагледно обръщам джобовете на шортите навън за по голяма "достоверност".
Получи се нещо като оня виц за слончето ..... "ей тва са му ушичките ,а хоботчето можеш да го намериш ...." сещате се дето пияния се прибира на 8- ми март в къщи и на въпроса на жена му какъв е подаръка и ....... сетихте се ,нали
Добре ,че полицая не го знаеше ( да не си помисли ,че го бъзикам ), остана сериозен и казва ,че евро също става.
Връщам се до кемпера и с отварянето на врата навигатора пак "пали мотора" ..... не чуваш като ти казвам.........ся какво ща правят......." , глобяват ме ,какво да ме правят..... спри и извади 30 евро . Връщам се до колата ,полицая се държи вече приятелскиииии ....... ,давам му банкнота от 20 евро ,а другите десет стискам и на "префектен"....... български му нареждам : не сте хора бе, за един километър 30 евро, вий сърца няма те ли и тем подобни" като и не спирам да се усмихвам.
Той вади една голяма усмивка и ми бута ръката с 10 евра, да си ги прибера. Бързо мушвам евретата в джоба и бягам към кемпера за да не се изсмея пред него. Ченгето извади страхотна усмивка - хубави големи жълтиникави зъби наредени .........през зъб. Долни , горни .......зъб, дупка, зъб, дупка........
То не е за присмиване това ,но в кръга на шегата ми щукна ,че трудно му минават дежурствата, не може едно пакетче слънчоглед да си вземе да "убива" времето - два зъба един срещу друг няма да си "люпи" семки.
Влизам в кемпера и започвам да се смея и още от вратата ме подкарват - "кво ти е толкова смешно 30 евра те сърбяха по пъпа да ги даваш ......"
Разказвам за усмивката на катаджията , развеселяваме обстановката и продължаваме нататък.

Навлизаме в прохода Тичка и не след дълго пътя става кофтииии.
Правят ремонти , на места пътя го няма .... като цяло се оказва ,че преминаването от там не е било добра идея. Дупки ,ремонти, липсващ път, неравен и грапав асфалт , друсане...... кофти работа.

Тук почти на всеки завой седи някой местен и предлага камъни , минерали ........

Наближаваме Маракеш , втория най-стар имперски град . Много се чудихме дали да влизаме там , но няма как да сме в Мароко и да не го посетим -това е емблематичен град . Все едно като да идеш до Рим и да не видиш папата" . Решаваме ,че ще отидем.
Задали сме координати на паркинг  Koutoubia , който е заграден има бариера , wi-fi и е за 8 евро С 31°37'25.0" З 007°59'46.0" на 700 метра от  площада Джамал Ел Фна.
Подготвени сме и музикално с едноименната песен на Goombay Dance Band - Marrakesh и към 18 часа росни - пресни се набиваме в градаааа ........
Предполагах ,че движението ще е "интересно" ама пък си викам - колко да е "интересно".
Голяяяяма грешка от наша страна , повярвайте ми .......такъв кошмар не беше ми минавал през главата. То бива..... бива ама това тяхното е "извън пътя" дето викат старите хора.
Тук правилника за движение по пътищата има само едно единствено правило - "Няма правила"
В час пик в Маракеш е нещо от сорта ....като в Истанбул ...., Рабат..., Мекнес.... и един бог знае още къде взети заедно и умножени по поне 5 - кошмарно меко казано.
Беден ми е речника да го опиша .......щом Роси буквално си "глътна граматиката" хвърли апарата и забрави дори да снима какво става навън и само повтаряше " давай да се махаме от тук...." ,а аз забравих да поглеждам към навигацията , само слушам какво ми говори. Въпреки ,че когато и да ми каже да завия на някъде това почти няма как да се случи защото платната буквално бяха претъпкани с движещи се коли, мотори, бусове,камионетки,велосипедисти и пешеходци и всеки си кара на където му щукне. За да се престроиш на някъде мигача изобщо не помага , започваш да се навираш , само дето никой не те отразява, свирене ,викане ....
Не знам защо , но имам чувството ,че точно в този момент всички май са в "грешната" за тях лента и се навират да отидат ........ де да знам и аз на къде.....
Тия хора никога ама никога не са чували думата "предимство" , за какво служи светофара , какво означава насрещно движение ......,кой да им каже ,че когато в твоята лента има кола с фаровете към теб нещо не е както трябва......
Явно никой не им е обяснил ,че се пресича на тия белите ленти дето са нарисувани на пътя......и ,че не става така да спираш и слизаш от колата както си в средната лента......
Пешеходци пребягват между колите като тупат с ръка по предния капак да не го сгазиш ...... не е истина......
В началото се притеснявах някой само да не ни осурка  ,обаче с навлизането по към площада притесненията ми стават други (това ,че ще ни ожулят или огънат ми е най -малкия дерт ) - вече се притеснявам да не бутна някой пешеходец или някой с моторетка да се озове под кемпера ....... ,че тогава става "мазало"
След около половин час в тоя трафик (който ни се стори половин ден ) сме на бариерата на паркинга ,но за наш късмет - няма свободни места ,ааааааа не абсолютно отказвам да се върна в трафика ,няма да стане.
Молят ни да мръднем на някъде да не запушваме входа. Влизаме в забранена еднопосочна улица до самия паркинг ,виждам момче с жилетка което идва до нас и казва ,че мога да паркирам плътно до знака за момента ,а той поема ангажимент при първото освободено място да ни намести за да не сме в нарушение.
След около час се освобождава едно място и с няколко маневри "навирам" кемпера там. Сега вече не сме в нарушение и дължим 10 евра  на младежа с жилетката , за които пък можем да останем през вечерта тук. Сериозна сума като се има предвид какви пари струваха къмпингите до момента , но .....
Излизаме да потърсим банкомат или обменно бюро за да си вземем дирхами. Минаваме до площада ,а лудницата тук е на макс.
Площада във Мекнес - пасти да яде. Нарооооод , яйце да хвърлиш няма да падне на земята.
Явно още сме "под стрес" щом забравихме фотоапарата в кемпера.....
Разхождаме се из площада стискайки чантичката с докумети и пари здраво из навалицата ,току виж хване крака на някъде.
На сцена в началото на площада има концерт , спирме ,погледахме, послушахме ....
Пообиколихме още малко и решаваме ,че видяхме достатъчно или може би няма как да видим нещо при тая навалица и затова поемаме към "в къщи".
Добре ,че намерихме работещо обменно бюро и си сменихме евра ,  защото кой знае каква "картинка" щяхме да сме пред марокански банкомат .
Вечеряме и се чудим дали да оставаме или да се "изнасяме".  Бяхме си набелязали за утре да посещаваме , ботаническата градина Majorele , но като гледам колко часа е вече 23:00 и как изглежда движението , решаваме утре сутрин ставаме рано и като внимаваме да не събудим "местните "да си плюем на петите. Излизам правя 2-3 снимки на онова което виждаме от нощния Маракеш за "спомен"

Значи правилната "формула" е - отсядаш в къмпинг извън града ,после с такси - гит - гел ,насам - натам .
Обещаваме си ,че като се пенсионираме и като вземем " големите " пенсии ще дойдем отново да изкараме една зима тук и ще имаме време и опит как да посетим големите градове и да видим всичко , което сега пропуснахме.
Лягаме си ,а около нас до никое време се хлопаха врати , бръмчаха коли, хора говореха на висок глас..... , нямаше как да е и друго яче, нощуваме дето се вика кажи-речи на площада в Маракеш
Часовника ни събужда , още е тъмно , а движение пак не липсва. Пием кафе и се чудим - тия не спят ли ?!? Допиваме кафето ,давам някаква точка на навигацията по магистралата , колкото за посока и се изнасяме докато не се станало ад.
Излизаме от града и след стотина километра на една бензиностанция спираме да се донаспим.
Събуждаме се и умуваме какво правим нататък .Бяхме решили ,че ще спираме в Казабланка да видим как изглежда най-големия африкански МОЛ и да посетим джамията Хасан II... ,ноооо след снощното "изпълнение" в Маракеш - единодушно казваме : неееее...... мерсиии.....
По принцип във всеки Марокански град най-голямата атракция е Медината .Или иначе казано ,огромния пазар като оня с кобрите в Мекнес и джамията. Ние видяхме два такива и затова..... директно вкарваме координати на товарното пристанище до Танжер ,байпасирайки Казабланка ,Фес и Танжер.

По живо по здраво към 15 ч. и след изминати 2600 "африкански" километра сме на товарното пристанище ,там от където преди седмица започна нашето Мароканско приключение.

Още с пристигането ни грабват едни пичове като тия дето в България по едно време "работеха" в КАТ и срещу заплащане оправяха документите вместо вас , та тия "юнаци" за има няма две минути оправиха .........(.дори не знам какво точно свършиха всъщност) документите и ни донесоха билети за ферито и табелка за кемпера че сме за Algeciras. За услугата единия не го досрамя и поиска скромните 30евро .
След кратка словестна свада и ръкомахане и от двете страни имаме сделка на 5евро и последните ни дирхами които се равняваха на 1,5 евро. Момците не останаха доволни ама пък все един трябва да отстъпи в крайна сметка особенно като се има предвид ,че не е наложително да ползваш услугите им......

Нареждаме се на опашката , минаваме една проверка и след нея следва .......скенер , който представлява камион с един ...."ръкав" да го наречем който надкрачва колите  и се движи над тях и ....... Търси нещо си. Редят ни по три бройки на един път ,слизаме от колата и машинарията тръгва. След процедурата се качваме и потегляме . Ние сме последни и тъкмо обръщам да отиваме да се редим на пирса и един митничар маха и с жестове казва да изчакаме , опаааааа.......другите два минаха и отидоха на опашката ,а нас ни спират. Иска да му отворим страничната врата след което с една голяма отверка сочи "долапчето" дето е под масата, което не се вижда на пръв поглед .Върху него имаме килимче, бутилки с водааааа....... , махаме ги и той вдига капака , а вътре ..... провизии , консерви ......
Служителя кима с глава и някак си притеснен се извинява и даже помага да върнем на мястото водата. Явно са видели металните кутийки на скенера и затова. Освобождава ни и ние се нареждаме кротко на опашката.

Ферито е в 18:00 часа ,но нещо както и при тръгването се замота и към 19 часа сме на борда и потегляме.
А залезааааааа.........залеза като за наш последен африкански залез е ....... страхотия...раздаде се яко.

Чак да не ти се тръгва ,но ние следваме план и няма как, а и нали като се пенсионираме пак ще наминем насам
Напускаме Африка със топли чувства. Ще я запомним с добрите и усмихнати хора с невероятните гледки.
Ферито се отдалечава ....гледаме назад .....и си мислим - "ами тва беше......наафриканствахме се" ,но пък беше страхооооотно преживяване. Един много различен и интересен свят.....
Слизаме на пристанището и отиваме до паркинга от където купихме билетите тъй като е почти 22ч. и ще нощуваме там ,мушваме се между другите кемпери и гасим ламбите.
А утреееее........... утре започва ......испанското приключение.

 

[stanimir]

Страхотни снимки. Минах абсолютно същия маршрут преди седмица , само с повечко време за Маракеш и Фес , и при по-семпли битови условия.

Изненадан съм от разнообразната природа на Мароко - планини , каньони , оазиси , проходи , пустиня , медини и казби , модерни градове.

Много хубави моменти имах там и благодаря за виртуалната разходка.

[aneliya]

Поздравления за разказите ви! Само не разбрах, когато си правите маршрута, откъде намирате координати за местата за паркиране на кемпери. Ще съм благодарна, ако споделите повечко информация !

[pamela]

Страхотен разказ! Достави ми искрено удоволствие да го чета, често се усмихвах и съвсем картинно си представях ситуациите. Естествено, че и чудесните снимки много помогнаха. Благодаря, Стоян и Роси! Ще чакам следващите ви разкази.

[Роси 777]

Поздравления за разказите ви! Само не разбрах, когато си правите маршрута, откъде намирате координати за местата за паркиране на кемпери. Ще съм благодарна, ако споделите повечко информация !

Правейки маршрут за дадена държава използвам този сайт  http://www.campercontact.com/en/  от където си намирам кемпер-стопове , къмпинги или паркинги,  където паркират кемпери.

Ако случайно там не намирам нищо в близост до интересното местенце което искаме да посетим с гугъл мапс оглеждам за подходящ паркинг в района и си свалям кординатите му 

Редактирано 26 ноември, 2016 от Роси 777

[aneliya]

Благодаря за ценната информация. Това ни беше на дневен ред да проучим и виe се появихте в точния момент. Ще има ли разкази и за други маршрути, които сте правили ?

Редактирано 26 ноември, 2016 от aneliya

[Роси 777]

Благодаря за ценната информация. Това ни беше на дневен ред да проучим и виe се появихте в точния момент. Ще има ли разкази и за други маршрути, които сте правили ?

Радваме се ,че сме били полезни в "точния момент".

По принцип имаме още няколко пътувания из Европа както и до Истанбул няколко ...

Едната от Европейските екскурзии беше:

Европа парк в Руст- Германия, Франция :Колмар , Етретат -(белите скали) , Мон Сен Мишел - 6-7 замъка по река Лоара, Стразбург , 3-4 Баварски замъка ,езерото Блед и Божинското ждрело и Любляна -Словения.

Друга екскурзийка включваше:

Музей Сваровски във Ватенс -Австрия, Швейцария :Люцерн ,долината Лаутербрунен , Берн , Веве и Монтрьо на Женевското езеро, Цермат (под връх Матерхорн) , Лугано (миниатюрите на Швейцария) ,Италия - Беладжо ,Верона и Венеция , Хърватска -пещерата "Баредин" ,Ровин , Пула.....

За тези места има доста изписано и едва ли ще представлява интерес ,но пък миналата година направихме едно пътешествие по фиордите в Норвегия което с най- голямо удоволствие ще споделя.

[Роси 777]

Следват няколко дена  из Испания , които надали ще представляват интерес тъй като сигурно всички сте обикаляли из нея , но за да завърша разказа ще нахвърля съвсем сбито и на бързо как изглеждаше нашата разходка по тия места на прибиране от Мароко.

Така.....на сутринта пием кафе и правим разбор още колко дни имаме .....какво искаме да видим из Испания ...на кое колко време да отделим.....тъй като времето ни е ограничено , а местата които искаме да видим не са малко ,но за сега ще се задоволим с най - мечтаните .
Разполагаме с десетина дена ,които при "нашия стегнат" начин на пътуване са ни достатъчни за едно чудесно испанско турче.
Оставаме си 4 дни за път и един за престой в София и ни остават още 5 за "разходчица" - идеално.

Севиля ....."Parque de Maria Luisa"

Следваща спирка...... площад "Plaza de España." Мнооого красив , намира се в края на парка.

красивата фасада на хотел Alfonso XIII

Catedral de Santa María de la Sede е изключително красива

Срещу нея се намира кралския дворец "Real Alcázar",   Голяма красота.

Кордоба , където  за голямо съжаление случихме на някакъв празник и катедралата "Мескита де Кордоба"  беше затворена за посещение , но ще се върнем пак някой ден

С леко разочарование правим няколко тигела по тесните старинни улички

Консуерга - област Ла Манча   С 39°26'56.1" З 003°36'25.2"  Това е селце където се намират оригиналните вятърни мелници, описани в романа Дон Кихот, с които храбрият идалго води битки на живот и смърт.

Толедоооо..... Това е паркинг в подножието на стария град  С 39°51'53.0" З 004°01'10.0"

Тъй като е много стръмно и за да не се морят на хората им монтирали ескалатори до горе - европейска работа.

Бургос през който  минава маршрута на поклонническия път Камино де Сантяго,  Пристигаме на площада до катедралата и влизаме да разгледаме там където слагат печати на пилигримите .

Взимаме си картичка и си "тряскаме" един печат и ние. Някой ден живот и здраве ще се върнем да минем по Камино де Сантяго.Поразходихме се на около , взехме си символична мидичка , снимахме се с железния пилигрим пред катедралата.

Минаваме по уличка по която има маркировка (мидички) показваща пътя на пилигримите.
Значи....... може да се каже ,че сме извървели една мъъъъъничка част от Камино де Сантяго

Сарагоса

Така мечтаната Барселона

Уникално шоу " звук и светлина.....и вода"

стария град - крепост  Каркасон  Франция С 43°12'23.0" И 002°22'03.2"

Улучваме пазарен ден на био продукти ,яйца от щастливи кокошки , сирене от щастливи крави..... и какво ли не

Поразходихме се по старинните улички....

И от тук започват дълги и скучни магистрали......каране ....каране......

Влизаме в Сърбия , скука и тук . Добре ,че главите ни са все още из Мароко  и абстрахирайки се от пейзажите навън обсъждаме видяното и преживяно в Африка, както и в Испания.
Изпреварваме един сърбин който май има лошо предчуствие и се е "застраховал" с авариен триъгълник

Така в "игри и закачки" стопяваме и Сърбия и росни -пресни  сме на нашата граница.
Хем се радваме ,че след има -няма час ще нащипем внучката ,хем някакси ни е криво ,че " приключението" свърши....
Тази и утре вечер ще нощуваме в София и после ....... после финалните 400км. до Бургас.

Разбивката на "Приключение Мароко 2016" изглежда така:

Започваме с това , че ............ неее....няма такъв кеф
20 незабравими дни изпълнени с мноооого емоции, невероятни , не реални на моменти гледки. Един тон снимки и една количка пясък от Сахара
Трябва да се отбележи ,че за престоя си в Мароко нито за момент дори не сме се почуствали застрашени или заплашени по никакъв начин, дори на против. Срещнахме страшно много добронамерени и усмихнати хора готови да помогнат ако има нужда. Никъде по пътя си не видяхме или да усетим нещо което да представлява "заплаха". Март месец се оказа благоприятен за разходка из Мароко. Времето беше с нас през целия ни престой там.

Изминати са 11400км. от които 2600 в Мароко
Гориво за тях 1010литра
Средния разход ~ 8,8/100л. ( 120-130 на отиване си каза думата)
Горивото в пари - 1956лв.
Магистрални такси и винетки - 1170лв.
Къмпинги и паркинги - 263лв.
Ферибот в двете посоки - 440лв.
Забележителности - 160лв.
Всичко това общо прави - 3990лв.
Плюс разбира се личните разходи ,които са си индивидуални .
Имайки предвид колко километра сме изминали и местата които сме посетили мисля ,че сумата е повече от прилична.
Пожелаваме на всички които им е харесало Мароко да го посетят някой ден.
Дано сме успели да "подпалим" и някоя друга черга.

Редактирано 26 ноември, 2016 от Роси 777