дневник Норвегия - Нордкап - да стигнеш до най-северната точка на Европа

[Роси 777]

Времето с което разполагаме е двадесет дни което ни ограничава много ,но това е абсолютния максимум от отпуск който можем да откопчим.
На ясно сме ,че това е недостатъчно за едно "спокойно" турче по фиордите ,но възможността да разгледаме Норвегия за 30 - 40 дни примерно за нас към момента клони към нула. Това би могло да се случи ако примерно :
а) сме безработни и разполагаме с неограничено време - тогава пък финансово не бихме могли
б) сме пенсионери - това на дали ще го дочакаме с тия закони в БГ.
Затова решаваме ,че по добре за двадесет дни от колкото може би никога
Тъй като времето ни е малко избираме следната стратегия - стигаме възможно най-бързо до най-отдалечената точка (Нордкап) за да знаем с какво време разполагаме за разглеждане надолу по забележителностите. Ще пътуваме два кемпера -ние и Vic, компанията е бест оф дъ бест!
Следва една сериозна подготовка на машините , каквото е нужно се подменя. Сменяме също маслата и филтрите и сме готови за път. Подготовката включваше разбира се и направа на тематични фланелки специално за това пътуване

както и надписи за кемпито

Дата на отпътуването е 15.05. Натоварихме "багажа" и към 16ч. след работа тръгваме към София. Имаме уговорка с Vic да се срещнем на паркинга на Метро там.
Отбиваме се за час -два да видим децата и в 22:30 сме на линия. Виктор е там и ни чака.
Потегляме към границата с идея да я минем и да спим веднага след нея на оня големия паркинг в дясно с плескавиците за да може сутринта направо пием кафе и гаааааааз , че мнооого километри ни чакат. Според плана който си бяхме направили се очертаваха едни 5 дни с пробег от около по 1000км. на ден за да можем на петия ден да сме на Нордкап и от там надолу маааалко по бавничко.
Минаваме нормално границата, спираме за сън и на момента идва един чичка и си търси по 3Е за паркинг , успокоява ,че е мнооого спокойно и не стават никакви ,ама никакви кражби едва ли не даже може и да не заключваме. Плащаме си дава ни билетче и си лягаме.
През ноща някъкви сърби се скараха нещо и се вдигна голяма дандания налитаха си на бой ,някъква жена се опитваше да ги разтървава ,незнам дали не отнесе някое кроше горката в суматохата ,по едно време се чуваше да им вика " цуни го" "цуни го бе" - незнам дали се бацкаха ,но отихнаха и не се чуха повече.
Сутринта ставаме рано пием кафе, оглеждам кемпера за някоя "щета" от снощната караница тъй като бяха съвсем до нас - разминали сме се. Успокоявам се и се мятаме по "конете" .
Първия ден - ...магистрали...магистрали....скука.....скука.....крепи ни факта ,че няма начин да стигнем до Норвегия без тия скучни няколко дни.
На сръбско - унгарската граница за първи път до сега сръбски служител ни направи "проблем" за това ,че по талон сме товарен ,а сме се наредили при леките автомобили. Накара ни да отбием в ляво ,вадихме аптечки ,триъгълници и пожарогасители....... чакане.... "що ше радиме брато" на което аз отговарям " ми ше ме пущите брато" , а оня " е како да те пущем бе"...... Въртяхме сукахме накрая ни върна документите и със скороста на светлината се мятаме в кемпера и гаааааз. Веселото беше ,че всички кандърми ставаха точно до една табела с надпис "Заедно срещу корупцията" .Маджарите противно на очакванията ни не ни създава ядове. Купуваме си винетка за Унгария 19Е и продължаваме напред.
Като едни послушни деца в детската градина дето си изяждат всииичко и ние тоя ден си изядохме всиииичките почти 1000км и към 21:00ч. спираме на едно ОМВ  на 30км. след границата с Австрия за нощувка.
Спокойно е тихо.... супер ,гасим двигателите и лампите и лепим щорите.Спахме като бебета, на сутринта взимаме душ и кой си починал - починал ,който не ще си почива в движение и днес ни очкава вчерашното "ранообразие"

Над вечер след поредниата "предписана доза по план" километри (~1000) сме в Рошток за да вземем ферибот до Трелибори (Швеция).

Пристигаме на пристанището и отиваме да си вземе билети ,влизаме в сградата и в един момент помислихме ,че сме я в "комлука" в Бургас , я у "факултето" или "столипеново"........ всичкото наше и румънско циган като ,че ли се бяха събрали там. Бяхме слушали по ТВ ,че отиват в Гьотеборг да просят , сега ги видяхме и на живо
Купуваме си билети за ферито на "ТТ лайн" за по 150Е за кемпер до 6метра и двама пасажери като ако искаш каюта докато трае пътуването се плаща 80Е. Качихме се на борда ,оставяме кемперите "долу" и се качваме няколко етажа по нагоре да си намерим местенце за сядане.
Всичкия оня циган дето го споменах преди малко беше на ферибота и беше окопирал почти всико възможно за сядане и лягане. Усещаше се даже и ония "специфичен" аромат ......... сещате се
Ние си заплюваме едно "фоае" на което може да се затвори вратата и да стане като "наша" си стая и се паркираме там. Имайки предвид ,че утре ни очакват пак едни от ония "интересните" 1000км по Шведските магистрали
в буквалния смисъл "си изключваме захранването" и заспиваме.
Събужда ни "речта" на капитана стигнали сме Трелебори , Слизаме долу взимаме кемперите слизаме от борда и ............ то е ясно едни поредни 1000км. за закуска, обяд и вечеря.
Тъй като не сме планували нищо за разглеждане в Швеция към обяд спираме да хапнем на една бензиностанция с "почивалище" и от магазинче там си купуваме по някое сувенирче дето се вика да не сме "валат" и продължаваме към Напапиири - Лапландия за да видим тоя Дядо Коледа съществува ли все пак или само ни баламосват.

Картинката през деня е същата както до сега дъъъълги пътища ,а тук и с много знаци "внимание лосове" , жив обаче не видяхме и като се замисля може би е и по добре ,защото не знаеш зад кой завой ще го видиш и дали ще имаш време да го избегнеш.

Около 21:00ч. спираме на едно почивалище по пътя за нощувка и с учудване отбелязваме ,че в тоалетните освен всичко необходимо има и топла вода. Тук забелязваме и белите нощи докато хапнем , пийнем и си побъбрим става 23:00 ,а е все още светло.
Прибираме се по кемперите ,лепим щорите затъмняваме люковете и лягаме. На сутринта душ,кафе и продължаваме нагореее.
Разнообразието за днес беше ,че малко преди границата на Швеция и Финландия дето няма "живи хора" ни изпреварва един микробус и от неговите гуми хвръква едно камъче и уцели нашето челно стъкло. Направи лека дупчица и две пукнатини по около 1-2мм. Егати късмета една кола ще мине и ще ни цъфне стъклото. Това обаче не разваля настроението ни - дядо коледа ни чака.
Може би сега е момента да кажа ,че белите нощи ни помогнаха много за да можем да изпълним поставените си задачи. Позволиха ни да караме до доста късничко "по светлло".
Към 23:30 сме в Напапиири - селцето на дядо коледа - за наше угорчение той не ни посрещна ,може би е чакал.....чакал.... и си е легнал.
Ние правим едно турче наоколо да поразгледаме.Светят фенери.... носят се коледни песнички....,но явно и елените са си легнали и няма никой.

Лягаме си и ние.
Сутринта още станали не станали отиваме да търсим белобрадия старец

Намираме къщичката му и влизаме вътре посреща ни елф и ни води до голяма стая , влизаме и ............ уауу... дядо коледа - истински - точно както сте си го представяли в детските си мечти. Абе искам да кажа ,че аз дето съм на 40+ години се съгласих ,че този е истински и като малък не са ме лъгали ,а са казвали истината
Попита ни от къде сме , къде отиваме....... каза също ,че след 7 месеца ще дойде и да го чакаме ,взехме си довиждане и излизаме.До като си говорехме елфчето което ни посрещна направи няколко снимки за спомен на Дядо Коледа с нас както и едно кратко клипче, а отвън ни чака Снежанка и ни предлага срещу 40Е да си вземем видео файла със стареца или за 30Е една голяма снимка с дядо коледа. А уж той искаше да снима с нас за спомен - тарикати
Излизаме навън и обикаляме няколкото магазинчета за сувенири, купуваме си дребни подаръчета и отиваме в пощата.

Тук може да си пуснеш картичка или подарък от работилничката на Дядо Коледа които да получиш за коледа с пощенско клеймо от Лапландия.

Снимаме се за спомен пресичайки линията на полярния кръг и към обяд отново потегляме на север.
На сминките не се вижда ,но "интересна подробност" е ,че фланелките са с надпис "Аз пресякох арктическия кръг" .

Поглеждайки екрана на навигацията намалена до толкова ,че да се вижда и Бургас и количката където сме в момента ти минават какви ли не мисли през главата. Особенно пък и като знаеш ,че отиваш още по нагоре

За да се движим "по план" тази вечер трябва да нощуваме на Нордкап.

 

 

 

Редактирано 29 ноември, 2016 от Роси 777

[Juliaaa]

Браво на вас! Фантастично пътуване

[Гост]

Избихте рибата пак  

[Роси 777]

Потегляме на север
Температурите навън през деня са около 3-4 градуса и като се сетим ,че по пътя към София оня ден пътувахме на климатроник ни става смешно За три дни от 30 дойдохме на 3
Минаваме покрай доста замръзнали езера , а на Инари спираме за вечеря.

Хапваме набързо и отново поемаме по пътя.

Срещаме и първата табела с надпис "Нордкап" - на правилна посока сме

Съвсем на границата на Финландия и Норвегия зареждаме за последно мааалко по ефтинка нафта. Продължаваме към най-северната точка на Европа - то почти не остана не след дълго излизаме на брега на морето и започваме да се движим по него.

Пейзажа се смени започнаха да изчезват дърветата , брезичките заприличваха много повече на храсти от колкото на дръвчета.
Северните елени станаха повече и вече се срещаха не само отстрани на пътя ,а и на самото платно

Пътя е доста тесен на места , но за наш късмет няма много мераклии по това време да отиват или да се връщат от Нордкап.
Минаваме няколко "непоръбени" тунела (имам в предвид не измазани вътре) и в един момент - хоп ,ето ни пред най- чакания тунел ,този подводния дето е на 212м. под морското равнище. Спираме за снимка пред табелата му и се "гмурваме" вътре.

Тунела е дълъг 6870м. и е с 9% наклон при спускане до половината и после изкачване. В полунощ минаваме през него и сме на "финалната права" която по тия места може и да е финална , но в никъкав случай и "права"
Интересното беше ,че на будката за плащане на тунела нямаше "живи хора" и решихме ,че тъй като няма от къде другаде да се мине най-вероятно през деня на излизане ще ни таксуват.
Природата коренно се смени , вече липсваше растителност. Само камъни и мъх имаш чувство ,че си на друга планета. Наоколо изглеждаше като ,че ли всеки момент ще стигнем края на земята.
Времето допринасяше много за това усещане , валеше дъжд имаше мъгла и като се добави "северната пустиня" навън всичко много наподобяваше на откъс от някой филм за природни катаклизми
Пътя също мноооого помагаше за това усещане , завои, стръмни изкачвания ......... като ще е гарга да е рошава.
На фона на всичко това на един завой се разминаваме с един ....... велосипедист който си тръгва. Неможахме да го асимилираме това часът беше близо един след полунощ, валеше як дъжд духаше егати вятъра ....... мъгла дето се вика да ти бръкнат в .......... носа няма да видиш кой е , а този ентусиаст въртеше педалите. След още няколко завоя и ние сме пред паркинга ,отново будка и отново никакви признаци на живот. Легнали са си хората , кой нормален човек отива на такова място в един след полунощ паркираме на паркинга с "лице" към морето ,затъмняваме кемпера и по креватите. Молим се само като се събудим времето да не е както сега ,че тогава язък за барута. 5100км. от Бургас ,пет дена "тираджийско" каране и да не можеш от мъгла да снимаш дори железния глобус си е "голяяяяяяма греда". Лягаме с надеждата времето да размисли до сутринта.
Събуждаме се дърпаме щорите и изненада ,нищо ама нищо общо със снощния потоп и буря. Ясно небе слънце...... Тъй като знаем ,че там времето е мноооого променливо даже не пием и кафе ,а хукваме към "кълбото" да хванем момента докато е възможно. Само вятъра е станал даже по силен и от снощи аха да те събори .

Правим няколко снимки ние с глобуса, глобуса с нас , само глобуса.....

Влизаме в сградата на топличко, тук има магазин за сувенири ,кафе, кино зала . Купуваме си няколко сувенирчета и подаръчета и се връщаме да си изпием "сутрешното" кафе все пак.

Докато стане готово и го изпием снощния епизод на "след утрешния ден" ни връхлита с пълна сила.Пак мъгла не се вижда до носът ти и естественно дъъъъъжд. Довършваме кафето и ако времето си няма друга работа нека си вали и духа ,нас ни чака доста път и затова поемаме надолу. На излизане от паркинга в будката някъкав младеж шава нещо - викаме си етоооо дойде "видьов ден" - требе да се плащааа. Спираме питаме , а момчето казва ,че не трябва да плащаме нищо - сигурно щото сме смипатяги ,споглеждаме се позачудихме се - що така, ама няма да му чупим хатъра я. ОК лек ден желаем и черта надолу.
Стигаме тунела ,а там отново никакви признаци на живот в будката понамалихме малко поогледахме се - ми няма никой и се мушнахме в него. Излезе ,че целия нордкап заедно с тунела ,паркинга и входа за глобуса мина без да се плаща. Бяхме чели от колеги ,че всяко едно се плаща по отделно и сумарно евретата не бяха малко.
Излизаме от другата страна и спираме за снимка.
Потегляме и след педестина метра се усеща и чува нещо наподобяващо както като се движиш по грапав асфалт ,но само след секунди "това" се засилва и разбирам ,че не е от асфалта а е пукната гума. Стига бе на 5100км. от вкъщи сме ,това ли е най- подходящото място за такива изпълнения.Слизам и няма майтап .......задна лява.

Слагаме светлоотразителните жилетки с Виктор и ......що пък да не сменим една гума ей тук на сред "нищото"

За отрицателно време сме монтирали резервната и сме готови да продължим. Стана ни интересно що за "чудо" сме настъпили та да направи толкова голяма дупка в гумата че да влезе спокойно примерно ботче 3-4мм . Мятаме се по "конете" и продължаваме, след около 50-60 км стигаме едно селце и в крайпътно магазинче питаме къде биха могли да ни поправят гумата. Момчето обяснява ,че в нашата посока най- близо биха могли в гр.Алта който е на 100 -120км. Ще ни е нужен мааалко късмет докато стигнем защото нашата и на Виктор джанти са различни и ако пак настъпим нещо трябва да лепим гумата на място с дъвка.

Благополучно стигаме до Алта и тръгваме да търсим "гумаджийница"
Упътват ни до един център за гуми - супер. Между временно часът е почти 17ч. и хората се ориентират да затварят.
Отиваме при момчетата и обясняваме ,че имаме нужда да ни "поправят" гумата , идва един пухкавелко да види " проблема" и още докато му покажа гумата отсича - тази гума не подлежи на нищо ,стара е като години , грайфера и бил малък и прочие и прочие.....без да е видял дупката дори. Обясняваме ,че ще я ползваме като резервна нека я залепи просто да си я имаме за "кураж". Човека е непреклонен и обяснява ,че ако я сложа и се пръсне и стане "фал" той не може да поеме тази отговорност и ,че ако искаме може да ни сложи нова гума ,ако не ще затварят и ще си ходят.
Искаме да ни даде цена за нова гума за да видим как изглежда в цифри. Рови из компютъра и след минута показва на "елката" как би изглеждала новата ни "придобивка". Калкулираме по курса и излиза........ 430лв.
Бааааауууууууу тва за една гума. Подскачам на метър от земята от уплах Не мерси и се обръщам да си ходя. Замисляме се - що ква ни е другата алтернатива - ми никъква . Тръгни без резервна да караш 6000км.

Казваме му да монтира една от тия "скъпите" гуми , след монтажа той ни дава фактура на която виждаме ,че тия 430лв. всъщност са с 52% отстъпкаааааа. Нормална цена 860лв. за една гума - добър стандарт си имат. Значи....... току що си купих най- скъпата гума в живота си
Майтапа е ,че гумата е лятна, от къде ли я изровиха. Да си купиш лятна гума почти от Нордкап дето има сняг цялогодишно..... Предполагам на този пухкавелко са му лепнали снимката на таблото с надпис: " наша гордост" - да успее да " пробута" лятна гума на "северния полюс" образно казано , е все едно като да успееш да продадеш хладилник на чукча
В интерес на истината гумата се оказа "прясна прясна" с DOT 47 седмица на 2014 г. Още тпопла топла
Сега мога да вметна ,че в следствие на температурните разлики ( в кемпера и навън) и усукването на купето по тия "криви" пътища пукнатините на предното стъкло се бяха увеличли доста ,но " шшшшът " айде да не дърпаме дявола за опашката ,че кой знае колко струва едно челно стъкло по тия географски ширини.
Оборудвани сме с гума и потегляме отново към лофотенските острови.

 

[ECC]

Удари ме точно в десятката!В момента планирам Arctic Adventure 2017 с крайна точка Kirkenes.Но за това по-късно.Сега ще чета и ще се наслаждавам.

[silvia_b]

Една моя мечта и предполагам и на много още магеланци. Благодаря за разказа!

[pamela]

Уникални сте! Абсолютни ентусиасти! Много ви се радвам и с удоволствие ще ви чета!

[Прасунсен]

Страхотно, браво за ентусиазма :D

Извинявам се за буквализма, но най-северната точка на Европа е о-в Шпицберген.

[baiKolio]

Извинявам се за буквализма, но най-северната точка на Европа е о-в Шпицберген.

 

Тъй, тъй... запалИ им чергата сега да сА метнат и до там

[Роси 777]

 Радваме се , че има интерес тази дестинация

 

 

Страхотно, браво за ентусиазма :D

Извинявам се за буквализма, но най-северната точка на Европа е о-в Шпицберген.

 

Но  Нордкап  е най-северната точка до която има шосеен път.

А според уикипедия най -  северната точка на континента би трябвало да е нос Норкюн 

[Niceday]

 Радваме се , че има интерес тази дестинация

Давай сега към Лофотен, тъкмо (от 8 години) точа зъби  

[pamela]

Даа, темата освен интересна, се оказа и полезна, тъй като съвсем задълбочено проучих коя е най-северната точка на Европа. А то се оказа сложно, защото зависи какъв критерий залагаш: най-северната точка на континента, в смисъл на твърда земя, тази, до която можеш да стигнеш с кола, или най-северната точка на някой остров или архипелаг, който се причислява към Европа. Тоест и двамата сте прави, а аз си увеличих географските познания.

[Прасунсен]

Тъй, тъй... запалИ им чергата сега да сА метнат и до там

 

Това ми беше идеята, но я маскирах като географски перфекционизъм

[Plovdivian]

...В момента планирам Arctic Adventure 2017...

 

Раздуй, моля, по-подробно, понеже и аз... 

[ECC]

Това е идеен проект все още.Нещо от рода 

София-Осло-самолет

Осло-Берген-влак

Берген-Киркенес-6-дневен круиз с Hurtigruten

Ден-два в Киркенес

Киркенес-Тромсо-полет с Videroe с Bombandier Dash-8

Ден-два в Тромсо и полет към България

Период-средата на Октомври 2017,съобразено с фазата на Луната

[noshtna_ptica]

Велик пътепис!

Благодаря за огромното удоволствие, с което го изчетох скришом в офиса! 

[Роси 777]

Това ми беше идеята, но я маскирах като географски перфекционизъм

 Не сме проучили фериботите до там има ли...... няма ли...... ще си го оставим за другия път . Сега видяхме белите нощи ,а искаме да видим и сиянията

[Роси 777]

След град Алта се движим по бреговете на фиордите и гледките са невероятни , страхотна красота - след всеки завой изскача някоя невероятна "картичка".

Караме и ахкаме и тъй като навън не се стъмва не се усещаме ,че е станало доста късничко и е време да спрем за да си починат " конете". Избираме си едно чудно почивалище на края на един фиорд ,паркираме се така ,че през прозореца да виждаме ето това :

хапваме набързо и лека нощ деца.
Изключително тихо и спокойно спахме като къпани ,на сутринта кафе на масичките отвън докато преглеждаме маршрута.
Гледката и през деня си я бива

И тук в къщичките с тоалетните има всичко необходимо включително и топла вода. Взимаме си душ доливаме вода ,изпразваме "мръсна" и продължаваме по фиордите.

Малко преди град Нарвик се отклонявамена дясно към Лофотенските острови.

Много много красиви гледки навсякъде , не знаеш на къде да погледнеш.

Снимките колкото и да са хубави ,не могат да предадат онова усещане като да си там.

Запътили сме се към "А" последното градче на юг до което всъщност свършва и пътя.

По тези места основното "занимание" е рибата. На много места има направени " сушилни" и се усеща миризма на чируз или по скоро на мърша. Като изключим аромата който се долавя от време на време тия острови са много много красиво кътче от Норвегия.

 Над вечер пристигаме в "А"

На паркинга има още 7-8 кемпера от къде ли не. Вечеряме и се мятаме по леглата ,утре през деня ще се разходим до Рейне ,също много красиво малко градче и след обяд хващаме фери от Москенес до Бодо.

 

[Роси 777]

На сутринта кафе... душ... и отиваме до пристанището на Москенес да проверим кога е ферито. Оказва се че има в 15:30 така ,че имаме достатъчно време да се пошляем из Рейне.

Имахме запланувано качване на място някъде над градчето от където се откривала страхотна гледка ,но времето не позволи . Заваля отново и ни принуди да се "ориентираме " към кемперите. Между другото май за целия ни престой в Норвегия не е имало ден в който да не вали
Отиваме на пристанището ,а там вече има опашка от чакащи да се товарят на ферибота, подреждаме се и ние. Купуваме си  билет и се качваме на борда. Цената за кемпер  общо с "ту персон" е 103 евро  .Оставяме кемпи долу ,а ние се настаняваме в салона за пасажери, след около три часа вече слизаме в Бодо.

Все още е раничко и решаваме да отхвърлим някой и друг километър, днес не сме шофирали изобщо, така не сме свикнали на около сто и петдесет километра на долу (на юг) е полярния кръг (същия дето прекрачвахме във Финландия) - можем да караме до там и евентуално  да нощуваме . Речено - сторено, задаваме координати и сритваме кемпитата ,днес се олежаха.
Оказва се ,че с наближаването на полярния кръг започваме изкачване на някъкав проход и с "набиране" на височина започна да вали дъжд който с повишаването на надморската височина премина в сняг и на около 800м. вече си имахме една истинска северна приказка с мнооооого силен страничен вятър който се опитваше да ни издуха от пътя.

По радиостанциите се разбрахме ,че не е нужно да спираме точно тук за нощувка и можем да го направим след като се спуснем от другата страна на прохода. Все пак не е казано ,че трябва да спим точно там и то на всяка цена. Пресичаме полярния кръг "на колела" спуска ме се бавничко надолу и разбира се слизаме на стотина метра надморска висичониа и по нищо не личи ,че преди двадесетина минути беше някъкав "снежен ад".
Харесваме си място за нощувка и се паркираме за сън.
 

Днес ставаме раничко (07:00) пием кафе и сме готови за път , продължаваме към "Атлантик роуд" и емблематичния му мост. Задаваме координати на "Гарминката" за да видим колко километра ни предстоят - изчислява и казва 700км. Няма време за мотане и потегляме. Тъй като тук пътищата далеч не са "магистрали" тия километри ще ги търкаляме до довечера
Каране,каране , гледки ,гледки ,дъждец ......
Сезоните се сменят рязко ,ту сняг ,ту чудна пролет

Към обяд спираме да хапнем на "тиферич" на едно почивалище докато времето позволява.

Явно и по тия места стават кражби и тук си бяха заключили тоалетната хартия с катинар

Снимахме си челното стъкло "за спомен" - пукнатините му си нарастват - да видим до къде ще издържи

След кратката почивка отново яхваме "метлите" и пълен напред.

Около 21:30 - 22:00ч. пристигаме. Естествено водим си дъжда с нас - има слънце и вали дъжд. Докато умуваме къде да се паркираме дъждеца спира и се появяват две дъги.

Решаваме ,че тук най-подходящо е да нощуваме до "емблематичния" мост, веднага след него има удобен паркинг - супер.

Докато е сухо взимаме апарати и отиваме да направим една фотосесия на моста защото кой знае утре сутрин какво ще е Туко виж се е изсипала някоя мъгла и .........
Сега небето е много красиво - идеални снимки ще се получат.

Тези снимки са правени в 22:30 - 22:45
Наснимахме го едно хубаво и се прибираме доволни по "къщята".

 

[Роси 777]

Сутринта ставаме , кафе, мафе......, поглеждаме навън - ама разбира се - пръска дъждец ,небето е едно сиво и свъсено . Хубаво ,че снощи снимахме ,защото днес щяха да станат едни снимкиии...
Палим кемперите и минаваме по останалите няколко моста за да ги "чекнем" и тях , обръщаме и се връщаме обратно към най-големия

Правим си една импровизирана "кушия" по Атлантик роуд

.....и тръгваме към "Стълбата на троловете",разстоянието до там е около 120км.

След около два часа сме пред "стълбата" естественно времето е свъсено и пръска дъждец.

Пътят е на 8-ма позиция сред "топ 10" на най-опасните и живописни пътища и си е предизвикателство да минеш по него.Не ,че минавайки го си стъпил на луната , но си е запомнящо се изживяване Движейки се по нашия маршрут на нас се пада "по-лесния" вариант ,а именно да го изкачваме. Спираме в подножието и гледаме нагоре как пъплят и се спускат колите. По средата на "стълбата" се вижда мост който минава над голям водопад..... Внушителна гледка.

Снимаме се със знака "тролове" и .........."мечка страх- мен не страх" се мятаме по колите.

Изкачването е 10% ,а на места на "обратните" завой в буквалния смисъл се навеждаш за да погледнеш из под стъклото дали не идва някой по скоро не срещу теб , а върху теб и да се срещнете точно на завоя. Мантинела липсва - може би умишлено за да създава "напрежение" у пасажера, тъй като при изкачване той се пада от страната на "нищото". Доста от снимките които направихме в движение Роси ги снима през свалено стъкло ,апарат изваден навън със затворени очи и глава обърната към мен.

Въпреки малката отбивка на мостчето и спрелите там две коли ние също спираме за няколко снимки след което продължаваме.

След още няколко "фиби" и сме на върха , а там мъгла ......с нож да я режеш.

Спираме на голям паркинг на който има заведение, магазин за сувенири.

Площадката за "птичи поглед" към долината и пътя е затворена заради снега,но ние с Виктор решаваме да проверим до къде може да се стигне "безопасно" за да направим няколко снимки въпреки мъглата и ниските облаци. До самата площадка не стигнахме ,но все пак успяхме да направим 3-4 снимки от горе. Гледката въпреки лошото време си е внушителна

Връщаме се на паркинга и обядваме там с кратка почивка ,имаме запланувани още 110км. до Гейрангер така ,че за никъде не бързаме днес. Хпапваме ,пием кафе и продължаваме. Не бяхме минали и 5-10 км. пейзажа стана изключително зимен.Снега от страни на пътя достигаше височината на кемпера (2,5-2,6м) невероятна гледка ,Виктор кара напред и гледаме как на места снега е по висок от кемпера му и се движи като в улей.

Преминаваме прохода .....мноооого сняг и зимни красоти и продължаваме към Гейрангер

Очакваме страхотна гледка защото четохме ,че той е един от най-красивите фиорди и е "задължителна" спирка за круизните кораби. След едно "леко" изкачване се озоваваме на една отбивка с площадка над фиорда от която се разкрива впечатляваща гледка .....

Веселото е ,че слизането до долу става по път който по нищо не отстъпва на "стълбата на троловете" . Поемаме си въздух и се пускаме по "пързалката" . Нашия кемпер дори на втора " се изпуска" и се засилва много ,налага се да го спираме и се принуждаваме да " слизаме" на първа.

 

 

 

[Роси 777]

Долу спираме в селцето да се поразходим,

обикаляме няколкото магазинчета харесваме си едни метални чаши с капаче за кафе, чай......... ,такива дето в Джъмбо сигурно са по 2 лв. само,че тия са с норвежкото знаме и с по един лос на тях, но цената ни възпира - 30лв. е бройката ббррррррррр.......... отказваме се. Купуваме само сувенирчета и се настаняваме в къмпинг - първия и единствен за пътуването ни. Кемпер и двама души 26 евро ,а топлата вода е с житони които се купуват допълнително.
Паркираме се на няма метър от водата и с гледка към селцето Гейрангер.

Сутринта се пробуждаме и чуваме някъкво "метално" тракане..... отлепяме "щорите" и ееееееееееее ......егати гледката , не един, не два ,а цели три круизъра акустирали. Тракането идва от третия кораб който в момента пускаше котва.

Правим кафе сядаме на седалките отпиваме и се любуваме на гледката - цялото предно стъкло "пълно с круизъри"
След кафето оправяме "битовизмите" и сме готови да продължим.
Металните чашки дето ги споменах по горе сещате ли се - оказа се ,че сме ги сънували тая вечер и минавайки през селцето спираме и ........този път не им се размина

една снимка на корабите от "кота нула" и потегляме

Тъй като Гейрангер е в "дъното" на фиорда излизането от там е или по пътя по който дойдохме вчера онова (кофти) спускане или по също не по приятно изкачване в източната му част. Ние трябва да изкачим именно тази втората "стълба" и да продължим към Согндал. Започваме да се "катерим" и издигайки се над селцето спираме на една площадка за няколко снимки - невероятна красота ..... Долу се виждат къщичките и трите круизни кораба акустирали във фиорда...... Запомняща се гледка

Снимахме се полюбувахме се и отново по конете -изкачването все още не е свършило. След още няколко завоя стигаме до спусната бариера и надпис ,че прохода е затворен. Ужас. Сега кръгом и обратно, не стига ,че изкачвахме "фибите" ами сега за да продължим трябва да ги спуснем и да изкачим ония другите (вчерашните) по които дойдохме
Номера е ясен .... първа и бавно,бавно по обратния път
Изкачваме другите и продължаваме. Оказа се ,че тия изкачвания и спускания от рода на " стълбата на троловете" имат страхотен ефект върху прическата на Роси - придават и невероятен обем

Последна снимка към Гейрангиер и продължаваме напред.

Долу се вижда и къмпинга в който бяхме отседнали.
Продължаваме в посока Согндал, навсякъде много много красиви пейзажи. .

Тук имаше круизен кораб "паркирал" почти на шосето

Над вечер спираме на едно почивалище и решаваме ,че ще останем тук и за нощувка. Има тоалетна и много хубава гледка към един фиорд.

 

 

[Роси 777]

Ставаме рано и потегляме към Аурланд - това е малко градче за което четохме , че над него има направена "тераса" от която се открива страхотна гледка.
По пътя ни преди Аурланд се намира един 24,5 км. - ов тунел който се води най-дългия шосеен тунел в света. През 6-7км. има направени отбивки (места за почивка) които са осветени интересно.
Идеята е била да се създаде усещането за синьо небе и изгряващо слънце. Разбира се снимаме го и продължаваме.

В туристическия инфо център в Аурланд ни обясняват ,че за да стигнем "терасата" трябва да "хванем" пътя през един проход който в момента заради снеговете е затворен ,но терасата не е далеч и до нея и може да се качим.

ОК там сме , да ама както във повечето случаи в Норвегия до най-красивите гледки се стига по егати и " катерушките" .
Поемаме и още в самото начало на качването пътя се свива до толкова ,че е широк колкото за една кола точно и на определени места има разшерения ако се засечеш с някой ,единия да има къде да отбие.

Разбира се ако не се видите и единия не изчака на отбивката следва даване назад от по мекушавия и така. На няколко такива места отбиваме ние ,на няколко насрещния. Прическата на Роси пак възвърна " обема" си от вчера сутринта ,а мааалко преди терасата не издържа и "изсвири отбой" - аз бях до тук. Спираме на едно разшерение със гледка към фиорда ,правим няколко снимки и с няколко маневри се обръщаме да слизаме надолу.

Сега съжалявам ,че не снимах монитора докато давах назад за да обърна, трябваше да се даде няколко пъти назад- напред до като обърнем и подхождах със предницата към скалите и задница към "нищото" като на монитора се виждаше какво показва камерката за заден. Давам назад докато на екрана се скрие бордюра и се вижда само водата някъде дооооолу в ниското. Разбира се от задните гуми до бордюра има още доста и не е проблем ,но на екрана имаш чувството ,че ахаааа и си го утървал по надолнището в " нищото" . Може би щеше да е интересна снимка.

Надолу за да е пълна програмата се срещаме с автобус с туристи, но на такова място ,че за да се разминем се налага да вляза в "двора" на една къщичка на която собственика тъкмо тръгваше на някъде. Човека се върна назад за да ни освободи място да влезем в двора му и да освободим пътя на автобуса. Рейса минавайки ни благодари ,аз излизайки назад от двора благодаря на човека , а той..........той си беше у тях и нямаше на кого и за какво да благодари или може би на "оня горе" , че не му намачкахме живата зелена ограда Слизаме долу и продължаваме към Флам.

Пристигаме във Флам и спираме на пристанището.

Там също имаше круизен кораб който беше стоварил мнооооого индийци, имаш чувството ,че се снима "Слонът моят приятел". Поразходихме се наоколо ,обядваме пием кафе на пейка в парка и газ нататък към селцето Тиседал в близост на което се намира "тролския език" - това е една почти хоризонтална скала която стърчи на 400м. над езерото "Рингедалсватнет ".

За първи път ни се случва минавайки през тунел на изхода му се качваш на мост и накрая на моста пак влизаш в тунел , а във този втория има кръгово ..... с няколко изхода.

Егати хората - тунели под морето , тунели под земята ,кръгови в тунелите......, а ние един тунел под Шипка неможем да направим.

Планирали сме да стигнем до паркинга на "тролския език" ,да нощуваме и на сутринта ще вървим пеша до скалата. Отиване и връщане с престоя там за снимки и наслаждаване на гледката си е цял ден време.

Пътя до Тиседал минава по брега на фиорд и поради отвесните скали е доста тесничък и преминава през доста малки тунелчета.

Все още се чудя как по такъв път по който на всичко отгоре се движат и ТИР-ове са си отпуснали на места ограничение до 80км/ч. Има толкова завой , на нас на два пъти ни се случва на завой да ни изскача "влак" насреща , разминаването е "весело" ,спирачки, единия плътно в ляво, другия малко в банкета и готово, но в първия момент излизайки от завоя и насреща ти ТИР . Като цяло пътищата в Норвегия не са в състояние отговарящо на стандарта им (изключвам в най-южните райони)
Спираме в Тиседал и в инфо центъра питаме за обстановката в планината тъй като "тролския език" е доста "нагоре". Обясняват ни ,че зимата тук е била по сурова тази година и там горе все още е затворено за "разходки" . Казват също ,че не препоръчват ходене ,но ако все пак решим да се катерим да следваме следите от моторните шейни........
ехеее работата е сериозна - събираме "дом съвета " и решаваме -"айде нема нужда". Това ще го пропуснем явно.
На няколко километра след Тиседал е град Одда и след него по пътя ни е водопада Латефосе караме до там и се установяваме на паркинг там.  Наместваме се с гледка към водопада и "тук ще бъде България" - идеално място за нощувка.

Поразходихме се малко.... полюбувахме се на природата

запалиха осветлението на водопада........

... вечеряме , побъбрихме и хайде по леглата. 

 

[Krum4ov]

Това ми беше идеята, но я маскирах като географски перфекционизъм

Тъй кaто товa го преподaвaм всякa учебнa годинa, некa се включa и aз. Нaй-севернaтa континентaлнa точкa е нос Норкин, a ние изучaвaме крaйните континентaлни точки или от къде до къде е континентaлнaтa сушa. Шпицберген е нaй-севернaтa европейскa територия нaистинa, но остров все пaк. A с островите е спорно, тъй кaто нaпример едни Кaнaрски острови сa геогрaфски към Aфрикa, но испaнскa собственост и близо до Европa. Зaтовa Норкин!

[Stanislav Dimitrov]

Когато ходихме до там 2008г.(със старата Астра)и аз знаех,че е най-северната точка на континента Европа.Ако не е,то поне параклиса е най-северният в Европа

Редактирано 30 ноември, 2016 от malkia

[Роси 777]

На сутринта пием кафе от новите си чашки и се кефим на гледката (водопада) през пукнатото ни предно стъкло
Задаваме координати на "гарминката" към Прейкестолен и дим да ни няма. Това е най-известната скала в Норвегия която се издига на 604м. над водите на Лисефиорд...

.В късния след обяд минаваме през градчето Jorpeland на няколко километра преди отбивката за скалата и търсим къде да се "паркираме" ,а утре сутрин да отидем до паркинга на "Прейкестолен". Паркингите в градчето са платени и почасови - не са удачни за нощувка. Намираме кемпер стоп, който за 18 евро   предлага само............паркинг. Тц това не е "добра оферта" . Тръгваме и на едно почивалище непосредствено след градчето се "настаняваме" за 0,00 евро и то със същите условия,които ни предлагаше и кемпер стопа ( никакви). като се замисля имаше няколко масички и пейки в повече дори . Лошото е ,че вали и се налага да се "крием" по кемперите. Хапваме, пиваме , ......разтягаме локуми .........и лягаме.
Сутринта отпочинали се отправяме към паркинга на Прейкестолен, който е само на 10км. Ние сме едни от първите посетители, правим си сандвичи за закуска ( за която имаме резервация  върху скалата ) , слагаме дъждобраните, защото може ли да не вали разбира се ........ и поемаме пеша.

Разстоянието от паркинга до скалата е 4км. и се изминзва за ~2 часа, тъй като се върви по камъни. Минава се през няколко изкачвания и слизания ,направили са "стъпала" от камъни .....изобщо пътеката е подържана.

На половината разстояние дъжда спира ееееее ,смили се над нас. Радоста ни обаче се помрачи когато почти стигнали горе ни обгръща мъгла - ама яка. Няма начин да се откажем и камъни да валят - горе сме и тва е ! Ще висим там докато се раздигне за да видим Лисефиорд от високо.
Eто ни вече сме тук, мъглата се спуска и вдига периодично като ни оставя възможност да се полюбуваме на гледката , а тя повярвайте ми е от тия дето спират дъхът ти и ще помниш дъъъъълго време.

Между временно започнаха да прииждат доста посетители от всякъква възрастова граница. Като се започне от бебета носени в ранички от татковците и се стигне до 60+ годишни момчета и момичета които си помагаха с щеки.

Имаше и такива които без да им мигне окото сядаха на ръба на скалата и си клатеха краката снимайки се.

Момиче от германия пък правеше стойка на ръце с разкачени крака в близост до ръба ,а приятелят и който в същото време си клати краката над "нищото" я снима - шарен свят.

А този с жълтия "парашут" съм аз , обмислям скок от тук, но може би ще пропусна този път защото закусих стабилно и май няма да е разумно да "летя" точно сега

Постояхме доста поснимахме доста , мъглата няколко пъти идва и си отива, народа върху камъка стана доста и решаваме ,че е време да освободим място на някой новодошъл. Поемаме надолу.

Мааалко преди да стигнем паркинга заваля отново , е поне докато бяхме горе ни остави на спокойствие. Намятаме се с дъждобраните и притичваме до кемперите. Паркинга там се плаща за цял ден 100 NOK и затова не бързаме ,а си даваме два часа време за релакс след четири часовото катерене.
На другия край над водите на Лисефиорд се намира "kjeragbolten" или както ние през цялото пътуване "галено" си му викахме "топчето". Това е една почти кръгла скала ( пет кубични метра) заседнала между две огромни отвесни скали на незнам колко си метра над водата
Тъй като и тази "атракция" е на доста голяма височина още в Тиседал ни бяха дали телефон на планински водач в този район за да се обадим и проверим как е положението. Сега беше момента , звъннахме  и човека отсреща обясни ,че положението никак не е подходящо - няма минаване от снегове все още. С леко разочарование задраскваме и това от плана и след като пием по кафе задаваме координати на гр.Кристиансанд от където ще се качим на ферибот до Дания.

Палим  и поемаме към края на Норвежкото ни приключение.
Нощуваме "традиционно" на едно почивалище, на сутринта след кафето подкарваме последните ~ 200км. в Норвегия. Ето по тези места вече пътищата им са хубави.
В ранния след обяд сме на пристанището и се нареждаме на опашка за ферибота. Започват да пускат през будките за билети , идва нашия ред - 150евро  за кемпер и двама човека. Тук в будката имаше табло със снимки на различни превозни средства и към коя категория спадат- не се налагаше да ни мерят колко сме дълги.
Ферито пристигна, разтовари и ни пуснаха да се качваме.

Този е по "луксозен" - има магазин, ресторант, и още куп щуротии....
Със сядането на седалките се усещаме ,че "скандинавската ни приказка" май е приключила
Потегляме и на няколкото ТВ в салона се появява карта и в реално време показва къде сме и с каква скорост се движим, тоя ферибот се оказа "бегачка" - порим с малко над 60км./ч.

По "уредбата" женски глас обяснява нещо от което разбираме само ,че ТЯ е капитана. Еха - браво - женски капитан. След около приблизително 2,5 часа сме в Дания. Духа много силен вятър който затрудни доста капитанката да "паркира" ,наложи се да "подхожда" четири пъти докато успее. Кибиците се бяха събрали на кърмата и се кикотеха...... защо сме се въртяли четири пъти - ами защото нали жена паркира - нормално било.

Последното в кръга на майтапа - вятъра беше ужасен. Слизаме от борда и тъй като все още е само 18:00ч. можем спокойно да отметнем едни да кажем 200км магистрала. На бензиностанцията непосредствено до пристанището " фулираме" резервоарите с датска нафта и тръгваме. Вятъра е изключително силен и допълнително "вдига разхода". Спираме на няколко почивалища да проверим как стоят нещата и оставаме много много приятно изненадани - имат си всичко,къде да изхвърлиш тоалетната, къде да изхвърлиш отпадни води, да налееш чиста, абе абсолютно всичко , чисти са ...супер.

Спираме на едно такова на което има и заведение и се установяваме за нощувка.

Спахме много добре ,тихо и спокойно беше през ноща. На сутринта поемаме към Германия.

Към 18:00 сме в Любек - градче в северна Германия ,намираме паркинг в близост до стария град и акустираме. Оказва се че след 18часа до 9 сутринта не се плаща и няма проблем да нощуваме там. Взимаме апарати и излизаме на разходка.
Правим една пешеходна обиколка . Старата част на градчето е с много приятна атмосфера - хареса ни.

Спахме необеспокоявани ,на сутринта минахме през едно две магазинчета за сувенири и потегляме към замъка Шверин който ни е по път

За съжаление се оказва ,че днес е затворен за посетители и се задоволяваме само с разходка около него и няколко снимки отвън

Товарим се по кемперите и продължаваме в посока юг.
Тук започват пак ония интерсни и разнообразни километри по магистралите.
Спираме за нощува около Лайпциг и на сутринта продължаваме като сме задали на навигациите координатите на ОМВ -то до Виена на което нощувахме на тръгване ,растоянието не е малко ,но ние сме упорити и около 22часа сме там. Забравих да кажа че нощна Виена е впечатляваща гледка.
Моментално пускаме щорите и заспиваме дето се вика от въздуха.
На сутринта ставаме раничко, душ,кафе,мафе..... и даваме на "гарминката" .......София - 965км. , колко му е - даже няма хиляда.
Горещо е още от сутринта .На границата Австрия- Унгария спираме за винетка и продължаваме . Този път на Сръбско - Унгарската граница минаваме метър ( шо ши радиме брато...) явно беше в почивки , този който беше на работа в момента може би жегата го беше ударила в двигателния и говорен апарат и минаваме без проблеми. Мързеше го да гледа ,дето се вика ,ако го боли колкото го мързи щеше да е умрял
Следват Сръбските магистрали ,друсане ,скърцане ,пукане......ужас.
Явно на отиване нагоре сме били с доста приповдигнато настроение от началото на пътуването и не сме забелязали колко са калпави пътищата или може би сме се изнежили от немските и австрийски - не знам.
Като по часовник в 24:00 сме на границата ,не щеш ли сръбския служител къде го бутна дявола и опаааааа - старата песен на нов глас. Ти си камион ,що се редиш с колите........ я да погледна вътре- то много хубаво ама по талон е камион........
Обяснявам му се ,че имам още мааалко работа да е готов 100% за да мина техно тест и да се оформи документално като кемпер, той кима разбиращо и казва - е да де ама сега си е камион. Връща ми документите с жест от сорта айде от мен да мине" и ни пуска. Почти в 01:00 часа сме на изходна позиция - на паркинга на Метро от където и тръгнахме.
Тук си взимаме довиждане с Виктор ,той се прибира ,а ние ще останем утре в София на гости и на следващия ден към Бургас
След последните 400км.до дома - равносметката е следната:
На първо място - незабравими дни изпълнени с много и изключително красиви гледки. Много приятни спомени , емоции и весели случки
Ако трябва да обобщим в цифри:
Изминати -11520км.
Гориво за тях -930л.
Три големи ферибота
- Рощок ( Германия) - Трелибори ( Швеция) -150 евро
- Москенес ( Норвегия) - Бодо ( Норвегия) -103 евро
- Кристиансанд ( Норвегия) - Хирстхалс ( Дания) -150 евро
и осем "малки" - по фиордите из Норвегия ( между 10 - 15 и 20 евро всеки в зависимост от дължината на кемпера)
Сумарно нашите феритата възлизат на - 1115лв.
Горивото е на стойност - 2560лв.
Винетки ,магистрални такси и къмпинга - 250лв.
Тотал задължителни разходи: - 3925 лв.
И естествено личните
В равносметката също мога да включа и това ,че периода подходящ за начало на такава разходка е около средата на месец юни. Тогава би трябвало и "тролския език" и " топчето " да са отворени за посещение. Тогава най-вероятно на Нордкап няма да може да се мине метър , но пък пълно щастие няма
Едни 30-35 дни биха били много по добре от времето с което разполагахме ние, но в крайна сметка - колкото - толкова
Норвегия е едно много ,много красиво и завладяващо място което не е за изпускане .