Приказки от истинския живот

[georgikehayov]

Здравеите! Пиша ви от Катманду в момента както може би повечето знаете съм на свадбено пътуване из Азия понеже имам няколко дни свободни докато чакаме за индииската виза реших да пусна тема за разни случки които са ми се случили в живота на път .Някои комични други-трагични от вдичко има.. Някъде съм озползвал писане ма английски за да се запази оригиналноста на текста другаде-не,но наи вече го правя за забавление и за развеселяване

 

(История за пиянски запои с Американец в Камбоджа с неочакван завършек)

 

Препълненият local автобус пълен с кокошки,ярета ,хора и всевъзможни още купища товари наи-накрая намери своят пристан -малкото погранично градче разположено в близост границата Лаос Камбоджа Kratie (Крат) По наи бързия начин си вземам багажа отебавам неизбежните оферти на тук-тук шофьорите за дрога, хотел и още куп глупости и първото нещо след 15 часово лъкатушене из пътищата през Лаос до Камбоджа е да намеря евтина бърлога за пренощуване.След 5 минутно обикаляне намерих едно местенце що годе рентабилно уговорихме цената 5$ ок няма ядове мои човек! Захвърлих раницата с гръм и трясък тряссс и боли ме фара годината е 2011 аз съм на 21 години а навън жегата е 35 градуса ...джоба е пълен това е първото ми самостоятелно пътуване из далечния изток време е за живот на макс време е и за Бира .. Почти на бегом излетях от хотела даже на запомних името и адреса където съм отседнал...Както си обикалях сред мизерията камбоджанска отрязани краиници на хора ,просяци,продавачи на месо разлагащо се на жегата ,миризми ..погледа ми бе привлечен от един Бял турист в един бар които нещо ми подвиква на английски; how are you man ? По погледа му го усетих :самотник! Нарцистик ,около 60-65 годишен ,безинтересен тъп поглед на говедо пред погледа на вария разбиваща черепа му...

Викам на чист български:

Добре съм !ти как си? ..

Можеш ли да ми развалиш 20 долара на дребни ? Попита ме тои.

Нямах да му разваля но гледам държи чашка с червено вино! ааа изненада аз като страстен любител на виното го попитах

Абе, аз нямам да ти свърша работа ама я кажи как е виното бе тежкар ..?

-Ooh very good french wine only 3$ per glass!

И аз като уважаващ себе си дивак казвам :

Can i try? -ofcourse! И му пресуших остатъка от чашата неспазващ никакъв етикет ..

-Яко е.Колко струва бутилката ? изкрещях на Барманката.

:15 $ sirr...

Даи една бутилка! Ще поеш ли с мен ? Попитах господин Нарцис .Разбира се отговора беше положителен .и така седнахме да пием ;започна да ми разправя ,че е от Texas USA живее от пенсията си и навремето бил много богат но изгубил всичко заради обстоятелствата.Забелязъл съм наи вече по Далечния изток американци не един и двама ,нещо като шизофреници ,крещящи за внимание ,например стои в бара господин х и ненадеино слага телефона на ухо и почва да говори на висок глас та всички да чуят историята му колко е cool and tuff guy а всъщност си говорят сами ;на отсрещната страна няма никои.Шизофреници.но да се върнем на Американеца в Крат..та тоя тип се напи от бутилка и почна да ми приказвя nonsense talk колко е велик викам :

Боли ме "фареца" брато , бутилката свърши духа от нея излезе ..ще черпиш или ше си пия втората сам!

Оо няма проблеми! И поръчахме втора като се уговорихме тои да я плати.След като и втория дух от бутилката бе освободен ,Американеца вече гледам лигите му капят едвам се държи полу умрял а нещо надуших ..маи се беше и насрал и до ден днешен не съм сигурен но от едно определено време взе да ми понамирисва съмнително,взе да се смрачава а на мен това вино взе все повече да ми харесва.Казах ;хаиде трета бутилка аз черпя третата ,барманката я донесе студена ледена перфект! Моя човек като вече за 100тен път ми преразказа историята на живота си ми казва с провлачен глас: i wiiiiilll go ttho the resssttt room to piss ..става от стола и моментално се сгромоляса като чувал с картофи на пода вдигнах го питам :еи ще се върнеш ли да си допием и да платим сметката щот тука ще затварят само нас чакат .Бара беше от типа къща за гости с бар а моя човек Американо беше отседнал в една от стаите на въпросния бар .

Отговори ми:Давам ти честната си дума ,че ще се върна да си допием и да платим.

Така и не го видях повече ,само с периферното си зрение забелязах как барманката му помагаше да се изкачи до стаята си...

Платих цялата сметка 45$ след като мистър "честна дума" претърпя удавяне,и реших ,че наи накрая е време да спя. Добре но къде ми е хотела? Забравил бях и име и адрес вярно градчето не е голямо но да се луташ 12 посред нощ по Камбоджа не е от наи разумните решения в живота.Но нали съм безсмъртен на 21 години всичко ми се вижда лесно.. Та обикалям си пиян залян и от хотел на хотел опитвам да си спомня къде отседнах .пълен мрак. Срещна ме един моторист и ми предложи помощ да ме закара до адреса на хотела ми и се качвам обикаляме от хотел на хотел питам рецептионистите дали ме познават дали съм отседнал в техния хотел щото поради трите бутилки без грам храна бях забравил и лицето на този които ме настани.Никои от попитаните не ме разпозна, а моя моторист явно му писна и ми търси пари..Какви пари брреее ? Ах наивният аз мислех си че ми помага от "добро сърце" Всички камбоджанци ми бяха виновни казах;get the fuck outta here , you will recive no money.. И започнах да си ходя пеш и да беснея по. Улиците превърнах се в див звяр крещях и започнах да удрям с юмруци с особен бяс по една порта на хотел (поредният)разкървавих си юмруците излиза охраната и момчето от рецепцията и о ,чудеса това е същото момче което ме настани! Няма да забравя изненадания му поглед изумен защо просто не съм позвънял на звънеца за да ми отвори а почти разбих вратата и бях толкова бесен ...тогава бях бесен на тях на камбоджанците на целия свят но не и на себе си, не осъзнавах колко глупаво бе моето държание и как всъщност рискувах много разхождаики се пиян озлобен по улиците на Крат...

На следващата сутрин се събуждам в леглото по чершафите кръв от юмруците, не бях подготвен за това което щях да преживея.Запознавам се сутринта в едно кафе с мис Тинг която всъщност вечерта разбрах ,че е...мистър! Скопил се пича ,сложил силикона и ходи та го разбери ...Греда! Но за това някои друг път...

- [ ]

Редактирано 6 декември, 2016 от georgikehayov

[georgikehayov]

Как станах гробар

 

През лятната ваканция на 2008 бях решил да изкарам някои лев за да мога да поддържам високия си стандарт на купуване на книги и дискове с рап музика,та с моите хора от квартала се цаних общ работник .Работата- внос на камъни за калдаръм в Банско.Ето ,че доиде есента всички добри дечица с раничките хукнаха по училищата аз обаче продължавах да мятам тежките камънаци от което мускулите ми заякваха значително.Един ден тъкмо бяхме почнали да бачкаме усърдно идва Бай Лесе отговорника на обекта и и разтревожен ни казва ;

Момчета ,днес ви давам двоина надница,приключваите работа !

Ха какво става! Още не сме почнали а какво стана?

; Баба еди-коя си е умряла,а гробари няма,напили се и се запиляли се получили парите в аванс а гроб няма погребението е след пет часа,оставяите чуковете,и хващаите лопатите ,трябва вие да я свършите тая работа!

А ние бяхме си деца на по 17-18 г. Какво да се прави ,казвам на групата понеже някои се дърпаха страх ги беше обаче мен и моя верен човек Павлин ,фареца ни боли ,we need this money..

Палим колата вземаме лопатите Отидохме,изкопахме гроба за няма и един час,експрес сървиз свършихме работата.Като свърши опелото и всички опечалени си тръгнаха попа ни намига с едното си око и каза;

Момчета страхотно работите ,утре-други ден има един болен дядо-еди кои си чакам го и него...като ритне камбаната близките му към вас ще ги пратя , да го погребете да изкарате пак някои лев и за вас и за дедо поп да има!

И така започна гробарската ми "кариера" в училището се разчу с какво се занимавам в "свободното си време" обаче всички ме знаеха ,че съм дивак та даже като завършихме същата 2008 година ме избраха за мистър популярност в училището. А аз събирах кинти за новото приключение след като завърша...с един куфар книги и един куфар сланина;буркани месо ,сирене и други хранителни припаси се озовахме аз и моя човек Павлин в непознатата за мен до този момент Западна Европа...а от там започна и пътя ми като скитник и началото на един период на дълго търсене и учене...

[georgikehayov]

"Разстрел в Икитос,Перу"

 

Спомените ,преживяванията са актив които трупаш през годините на житеиския си път които никои не може да ти отнеме .Всяка болка ,всяка радост оставят отпечатък върху личноста,това което си бил вчера,не е това което си днес,естествено ако крачиш по пътя на израстването а не да се вцепениш и да останеш на едно място от страх.

От персонала на хотела ме предупредиха: Избягваи да се размотаваш сам,особено вечер,всички документи ,паспорт и др. заключени в сеифа,никога не излизаи от хотела с портфеила си и кредитни или дебитни карти в него поради риска от отвличане и популярния atm kidnaping - отвличат те държат те няколко дни през които ти точат от сметката пари докато не бъде изпразнена от съдържание...

Iquitos Peru град 350 000 жители разположен по Амазонка ,пристан на много туристи от цял свят които идват тук главно заради круиз по реката и спиритуал ритуали ( дрогиране изпадане в нещо като транс,през 2015 един турист бе убит от друг такъв поради прекалено "трансиране")

Аз естествено като своеволен тип от балканите не последвах нито един от съветите на хотелския персонал.

Имах на разположение един ден за размотаване из града понеже полета за Лима беше на следващия ден вечерта.

- Un mais caffe,pur favor! Допивах втората чаша амазонско кафе рано сутрин и тръгнах да поибиколя пеша, града...

- Глъчканица рано сутрин работници бързащи за работа,туристи,моторетки,трафик пълна е лудницата живота кипи.Както си ходя се озовавам на някакъв базар супер оживено ,разни наркоси ми предлагат дрога , тур гаидове-круизи по Амазон ,обаче не ми е до тях,за мен ходенето е религия ,обучам да ходя да се изгубя и да се намеря докато мислите ми текат последното нещо на света е нахалници да ми предлагат ненужните им за мен стоки и услуги.

- Boom boom bow изтрели ; насред пазара един млад Мъж се строполясва ,кръвта оплиска асфалта или по скоро калта .Мотора офеика от сцената ,бяха двама с каски на главите ..

- Насъбра се тълпа около простреляния мъж видима възраст около 20-25 годишен живота му изтичаше през кръвта която струеше от дупката в главата но още беше жив ,един мъж го хвана за ръката и го държеше ,друг се обади може би на полиция или линеика -не разбрах а картината наоколо си беше същата на повечето хора сякаш не им правеше впечатление и продължаваха своя път.

- Sir may be you want cruise along anazon for today?

- Извади ме от унеса ми един от многото улични продавачи на евтини удоволствия за отегчени бели туристи -тур гайд.докато бях спрял и зяпах умиращия..

- No thanks и си продължих пътя. След тази случка преусмислих доста плана си за предвижване из Южно Американските страни и все се оглеждах данеби мотора да спре и за мен и моя час да удари и да ми бъдат отнети насила...спомените.

[georgikehayov]

"Бушидо"

 

Бум-тряс-думм ...пълнехме чувала с медни жици ,алуминия отделно в друг чувал,очертаваше се добра плячка,бяхме само двамата с "момчето" една тъмна нощ една неохранявана изоставена автоморга и чувалите... Крадяхме железо,мед алуминий велосипеди ,животни ..

деца от квартала на по 16-18 г. И смятахме това за забавно.

Не щеш ли обаче чуваме бръмчене на лека кола с загасени фарове.Наближава.Бегооом и моя човек вика :треа бягаме тва е собственика а тои е известен ,че е луд! Еи сега ще ни обеси тука как сме си..и хукна да бяга, аз вземам единия чувал с медните жици и също хукнах наблизо имаше гора и натам се запътихме а в колата бяха двама човека единия включи фаровете и тръгна към нас по черния път а другия се затича пеш обаче така и не ни догониха .Изкачихме се до една скала и там залегнахме .гледахме ги от високото как се лутат но нямаше шанс да ни надушат...

Та с такива детински лудории се занимавах с такава компания в която да се говори за "карборатори" коли" и напиване вечер "в митичния Гарга Бар беше всекидневие.

След училище а в повечето случаи и въпреки училище бачках при "Бай Благо" -пункт за изкупуване на скраб. Любимо занимание ми беше да размазвам коли с чук и да ги разфасоваме... Хем бях ученик хем винаги си имах бала.Откакто "движех " с тея хора обаче бях спрял да чета. Оглупявах.Групата не обича различия-приспособяваш се или си сам! (Което между впрочем е страхотна алтернатива за човека които се радва на богато вътрешно духовен свят)

От както се научих да чета и пиша в първи клас хоби ми беше да пиша стихчета и приказки които сам си измислях и почти винаги като напишех нещо учителката го даваше за пример пред класа щото вадех въображение и импровизация..

Но както споменах по-горе сега бях спрял с писане и четене а бях почнал с изтъпяване.

Един ден всичко това се промени.Докараха ни катастрофирал автомобил. Бяхме се събрали хлапетиите от махалата зяпачи имаше много аз и Ване Бокуз разфасовахме ,с моя любим чук и шлаифо давах здраво

:Еи тука има магия под седалката сложена ! Майкоо ,не я не моа да бачкам поече бай Благо бегай бе...Каза моя човек Бокузо! и всички са се насъбрали като индиици вперили поглед в едно увито в вестник и косми от незнам си какво с арабски букви изписано "нещо" което се предполагаше,че е "магия"

Хванах го,разтворих го вътре наистина имаше всякакви гадости отрязана изгнила глава на птица,косми и др поразии които от дистанцията на изминалото време съм забравил. Хвърлих го в кофата за смет и всички наоколо ме изгледаха странно ;казаха ми :от сега нататък само лоши неща ще ти се случат защото "побара" магията

Човека които беше докарал колата като доиде пак вечерта и разбра за случая ,само се изсмя на селските суеверия за магии и пр. Каза ми една дума която от тогава ми влезе в ума и преобърнах мирогледа си изцяло по -късно.

Ти си Бушидо! смелчага ..

Буши-к"во? не разбрах това странно звучащо словосъчетание на думи..какво ще рече?

Абе гледах един филм за Самураи снощи...отговори ми тои.-Виж прочети в нето какво е това.

Така и направих .

Бушидо-пътят на война -заинтригува ме,желанието да чета отново се появи в мен ,въпреки че беше окачествено като "странно" и "тъпо" ако четеш в средите в които движех.

Бушидо-Духът на Япония

Записките на Самурая на Янамото Цунетомо първите книги който си поръчах и на следващата седмица вече бях в гората и попивах всяка дума.. За хлапак като мен тогава ,това се превърнаха в моите "библии" повече никога нямаше да съм същия ,взех наи-доброто от принципите залегнати в тези книги.Старите "приятели" от онова време сега като се огледам ги няма вече...но пътят е пред мен .Бу ши до... Думата с която определих себе си на кастинга за реалитито "Сърваивър Филипини" но това е друга история.

[georgikehayov]

"Dark tales"

(Kатманду Ъндърграунд)

 

Аз се крия със клошари във една бърлога! да оцелявам и във ада,да -това го мога!...както рапира Булет в една своя песен, стартирах деня в Туристическата част ,завърших го в една бърлога сред клошарите...

Катманду-столица и наи -големият град в Непал 100 души на квадратен метър гъстота,ходенето пеш в този град Е като да газиш в тресавище от човешка маса докато на главата си имаш скафандър през които не влиза чист въздух а замърсен ,с изпарения на петрол,прахоляк и с специалното участие на мирис от боклук и фекалии.Някои религии описват ад и раи. По мое мнение ако има ад то тои трябва да носи името-Катманду!...

Случи се аз Фантомас,Бринионе,или по известен наи-вече като "Сървайвъро" да движа по тоя град на греха ,сред тълпата крачех бързо рано сутрин отивах да свърша делата си за деня.

-Горещо много ,нали? Чух зад гърба си някои ме заговаря на англииски с индииски акцент.

Мъж ,на средна възраст, черни лъжливо смеещи се очи ,мазна усмивка ,в гласа му се долавя странно приятелска нотка (която всъщност беше клопка)

-Да!,горещо е ! Нещо бях в добро настроение и му отговорих.-първата ми грешка! Втората беше когато на въпроса на къде вървя казах ,че търся място където да закуся.

-О ,my friend, за мен ще е удоволствие да ми гостуваш в моят скромен дом и да закусим заедно, ще звънна на жена ми да приготви Dal bath

(традиционно непалско ястие),Но моля те,недеи да ми даваш пари, въпреки че сме толкова бедни не ни даваи пари аз те каня от добро сърце; отвърна ми тои,с такъв любезен миловиден ( пумярски) face impression .

Стори ми се добра оферта,въпреки,че моята street intuition ми подсказваше нещо гнило има в тоя черен тип .

Та от наивноста ми в този ден ходим с въпросния ми нов "приятел" -Ганеш -дошъл от Индииския щат Раджастан с детето и жена си за да търсят по -добър живот в Непал ,Обаче намерили "дедовия" Понеже ако си бездарник и плъх -оставаш такъв до живот.По пътя минахме из една чаршия фрашкано с народ ,веднага бях наобиколен от неизбежните деца-просяци мръсни,чорлави някои от тях с ампултирани краиници,извадено око,или гноясали краиници,картината беше брутална.Един дебел просяк ме заинтригува -дебел двата му крака отрязани почти до слабините възраст около 22-24 годишен които конвулстваше ,на земята бе захвърлен като парцал и пред него наи много пари имаше нахвърляни.

- Защо на него наи много му "мятат" ? -попитах моя нов "приятел" !

- Ооо тои е наи -добрия работник на Доктор Раджу;

- "Доктор Раджу "от Раджастан безмилостния касапин, тои лично отряза краката но този просяк още когато просякът беше малко момче, но добре го храни ето какъв е охранен глиган ,никои не бяга от мистър Раджу защото ако опита -ще бъде продаден "на части"започна да ми разправя Ганеш; по този начин тои правеше всичко възможно да ми "свали гарда" като ми обяснява за това и онова да спечели благоразположението ми и да се възползва от това.

- В Непал и Индия,всяка година безброи деца "изчезват" мафията си има свои лекари които им ампутират краиници,избождат очите или пък инфектират части от телата им за да гноясат и по този начин ,новите просяци да будят повече съчувствие у хората,някои които са по добре изглеждащи ги продават в робство, или по бордеите за проституция,други пък-ги затварят в помещение хранят ги добре известно време и после ги убиват а органите се продават...това е което знам ,чул и видял като съм се размотавал наоколо...

- Но да се върнем в Катманду

- Доктор Раджу е боса на гетото в което живея, тои е много суров но справедлив ,говореше Ганеш с тон присъщ заподмазвачите дето днес величаят силния на деня ,но утре ако тои се спъне ще са първите дето ще го оплюят.

-

Вече доста се отдалечихме от центъра на града ,пеизажа се измени вместо мръсните високи сгради има мръсни колиби ,озовавам се в гетото,едно от многото гета в Катманду импровизирани бараки с размери 3на4 хора които ме гледат злобно или се подсмихват виждаики "бял слон" както казват тук на белите туристи..

В къщата на моя домакин стои жената;около 35 годишна с зли очи,ехидна фалшива усмивка ,детето-момиче десет годишно стои бездеино в ъгъла.

Сложена е трапезата,ядем "Дал Бат" и вече напълно чувствам,че има нещо много гнило в цялата тази работа в която се замесих и искам да се махна час по скоро от това враждебно място

-Мистър няма ли да дадеш на семеиството ми "заем" от 10 хиляди рупии (100$) защото не сме платили на доктор Раджу за правото да стоим в неговия гето-комплекс и ако неплатим може би тои ще ни отнеме дъщерята..

Етоооо да си доидем на думата, сегаразбрах защо тоя мръсен цървул,през цялото време беше така любезен с мен и по пътя ми показа ресторант с местна бира "Тал" от която си купих един литър да пия вечерта от което. Естествено тои неминуемо щеше да получи комисионна.

Това е доста популярен трик скам, хапнал си от трапезата им и от чувство за солидарност целят да се почувстваш неловко и да ти изкопчат пари.

:Абе ти като ме покани,нали през цялото време ми повтаряше ;моля не даваи пари,а сега ми просиш? Никакви пари .

Обаче тия пумяри настояват ,и съседите гетари надничат в бърлогата..всички тези зли очи вперени в мен,в гетото където смърдеше на лайна ..

Вече се готвех да се бия,и премислях ако ми наскачат всички тия мангали как ще се оправя,много са!

Е поне ако нямаш да дадеш 10000 рупи за "наема " мистър даи за мляко и хляб за дъщеря ни.

Добре! Ще купя на дъщеря ви хляб ;с това целях да се измъкна от хватката на гетото и да се шмугна без да се налага да се бия ,да изчезна.

Те като чуха че "белия слон" ще купи хляб ,жената взе един чувал,дъщерята една чанта и тръгнаха да ме съпроводят до магазина ,влизаме вътре аз забелязах един хляб за 30 цента и за мен си взех една кока кола ,обаче гледам моите хора грабят като гладна мечка в кошер ,бъхат в чувала какво ли не,олио,сирене,прах за пране.. Идва време да се плаща 14000 рупии казва магазинера!

Ето както обещах това хлебче ще черпя тва изчадие детето ви и тая кола за мен точно прави 100 рупии другото ако имате пари си го плащаите.

Всичкия бяс и гняв на света бе в погледа на тези хора

(естествено те бяха комбина с магазинера,ако аз бях достатъчно тъп да платя сметката след като си тръгна те щяха да върнат всичко в магазина а продавачът щеше да им даде 1000-2000рупии комисионна,)

Хвърлих стоте рупии на масата(1$)напцувах ги едно хубаво и вече ми падна пердето ;изкрещях им да ми се махат от очите понеже вървяха след мен,казах на мъжа-Ганеш ,че ако не се изпарят от очите ми веднага че почна да ги ритсм,не ми пукаше ,че съм на техен терен сред целата тази мизерия ,сред куп боклук и зли погледи вперени в мен ,странно но никои не ме нападна а вече очаквах,..засилих крачката си и някак неусетно вечерта вече си бях в хотела в туристическата част...Но картините на деца принудени да просят,тъпи погледи тоновете боклук,гетото,нарко дилърите дето видят ли те чужденец са ти все по петите като да не би всеки турист да е с цел дрогиране пристигнал...това е просто място където живота ти не струва и стотинка...

[georgikehayov]

Сърцето биеше лудо като барабанчик,ръцете ми бяха изпотени ,цялото ми тяло вреше,на 35 градусовата жега.Филипините Карамоан ,вторият ден от снимките на "Survivor BG season 4"стоях на пейката,чаках да бъде изречено моето име и да се присъединя към един от двата отбора. Не успях да спечеля втората и една от наи-възлови решаващи за по-нататъщното развитие на състезанието игра.12мъже и 12 жени в спор за 250 000 лв и приза за "Последния оцелял"

В конкретната игра трябваше да се излъчат един мъж и една жена които да изберат членовете на 2те племена "Питого" и "Таяк".Уви макар да издържах до последните трима мъже ръцете ми не издържаха в състезанието за издръжливост и изпуснах 7 килограмовото колче то тупна на земята.От мъжете победител се излъчи Светлин Занев коравото момче от Варна,от жените -черната пантера Ралица Кирилова.

Уловката беше ,че от 12 мъже и също толковажени само по 10 ще бъдат избрани .Двама мъже и две жени които останат неизбрани-отлитат от острова.За тях играта свършва.(или поне така ни казаха)

1,2,3-5-10-15 човека вече образуваха отборите заформяха се "племената" а аз все повече нервничех.Тези хора маи не ме имаха в сметките си.

Добре де! 15 кастинга ходене по София,правех се на луд ,ковчези мъкнах по гробищата да ми снимат визитката и се"а к"во? Уж обещах дадох дума на родителите ми ,че ще съм до края до последния ден.. туп -туп -туп.. финален избор останахме трима Аз ,Пламен известен още и като мистър България 2004 и Нончо Воденичаров кмет на Раднево и певец.

След доста суетене около избора между моя милост или кмета Нончо в краина сметка Занев отсече;

Имаме си футболист,манекенка,моряк за да е пълна веселбата хайде да си изберем и кмет в отбора! Аиде кмете! ...

Чух водещия да казва; Георги ти и останалите напускате острова лодката ви чака!

Е добре ..това беше .насрах се ,с голямата вяра в себе си ,тъпия грубоват селянин отлита към селото си .Никои не ме искаше в отбора си,топ-топ-топ някакви сълзи ли са това ? ...Аиде у лодката и да те няма моето момче,още от както ме видяха на кастинга по плуване как се давя в басеин Спартак защото не можех да плувам ,но въпреки това скочих и станах за резил знаех ,че това че ме видяха неможещ е нож с две остриета които трябваше да използвам умно. В тоя момент когато пътувахме в лодката четиримата ненужни ,стягаше ме гърлото,спомена как обещах в Португалия на моя човек Павлин,че ще се явя на кастинг и ще спечеля добра сума пари с която да се самообразовам и да пътувам да обиколя света детската ми мечта,тои не ми вярваше пиехме Вино и взех капачката от бутилката казах;

Ще ти я покажа от екрана ,като съм финалист!

Не неее ти не можеш даси там бее,това не е за хора като нас с тебе,те там си ги избират свои хора какво че се буташ измежду шамарите!?..Отвърна ми тои и допи последната глътка а аз тайно сложих капачката в джоба си,ето и сега тя беше у мен но аз пътувах с лодката отстранен от играта .

Спира лодкарят и вместо в Паниман ни стоварва на куп насред един остров.Там ни чака снимачен екип обаче нищо не ни казват какво сеслучва.Предчувствам нещо добро от всичко това и потривам доволно ръце казвам си на ум;

Ето това е ! Маи ще остана се пак в играта.На острова намира ни и още една участничка която отпадна предния ден в една игра с тичане из хълм които останеше последен -отпадаше(уж) а ето я и нея тука.. В тоя момент мислех ,че от продукцията ще ни спретнат игра помежду ни и които победи остава сам изолиран .Така исках това да съм аз! Усещам тримата които не бяха избрани заедно с мен нещо мотивацията им спаднала говореха как щели да се отказват!

-Ооо а дано ,хич да ги няма !!!започнах да ги обработвам психологически как продукцията "им се подиграва" трима конкуренти по-малко мислех си аз! Докато Русева момичето което беше по-рано от нас на острова нвмаше изобщо намерение да се отказва веднага я прецених-опасна е! Потаина тиха вода ,тая ще ми е единствения сериозен конкурент ако трябва да играя срещу тези четиримата...

Така както си се вайкат някои дали да се отказват,дали да се доказват.. Задава се от далечината още една лодка,снимачен екип и водещия и продуцент -Милошев в нея пристигат на острова.

Сега е моя час момчее,тре"а да ги прецакам ,ще ги изям ето тея трима вече са аут почти остава само бизнес дамата

Обаче сметки без кръчмар не става.Даде ни завера водещия

Третото племе Минданао ще се наричате вие отшелници ще бъдете 11 дни другите докато мислят че сте аут тука ще оцелявате..

Веднага обърнах поведението си спрямо новия ми отбор,започнах да ги убеждавам колко сладко е "отмъщението" ,че не са ни избрали трябва да им го върнем.

Нали това е концепцията на тстезанието "Бъди приспособим и оцелеи" аз сега имах нужда от тези 4 човека и трябваше да се възползвам за да остана до края,знаех ,че шанс рядко се дава а късмета е константа която трябва да предизвикаш фортуна обича смелите и колкото повече толкова повече както Мечо пух докато предозирал с белото и умирал като отрепка.Аз трябваше да намеря баланса и да играя играта...

 

Хайде весели празници от мен !

[Георги]

На мен като фен на сървайвър са ми супер интересни точно тези истории - поглед отвътре. Фен съм на американският сървайвър, в който няма глупости от рода на  - "изгонен си, ама не си", не знам как лицензодателя позволява такива волности.

 

Но все пак, интересно ми е да прочета коментари точно от стратегическа гледна точка от участник, личи си че си бил на пълни обороти стратегически още от началото

[georgikehayov]

Сега сме в Удаипур и не ми остава много време за писане, но ще публикувам още истории от Survivor скоро.

Ps1 пиша ги историите несистематизирано в суров вид без редакция,и с доста правописни грешки защото са на бързо коляно , трябва да ги подредя и може да се напише книга доста дебела с всякакви ужаси,и приключения които преживях.

Редактирано 25 декември, 2016 от georgikehayov

[georgikehayov]

"Пътят към успеха"

(История за шоу бизнес ,гробища,и дедо поп)

 

Тъкмо се прибирах от гетото в село Баня в една кола пътувахме отбран отбор диваци австралопитеци от класа аз и братята ми -роми,изненадах се когато чух телефона ми позвъня.

Кои ли ще е? Толкоз рано рано сетил се за моя милост ?!

-Ало Жоро ? от кастинга за Survivor се обаждаме със добра новина ! одобрен си за финалния етап от подбора .Удобно ли ще бъде в другиден да изпратим екип да те снимат,как живееш,уловката е да те снимаме вечерта на гробищата ще намериш ли ковчег, някои поп и каквото е нужно за да те представим като гробар на публиката, нали с това каза се занимаваш в момента ?

-О ,каква изненада,след 10-15 кастинга всевъзможни интервюта ,пресевки,тестове по плуване ( на теста по плуване се изложих доста.Единствено аз не можех да плувам) и какво ли още не, все още ме търсят ,май в краина сметка съм им влезнал венозно!

-Добре! Нема ядове. Затворих телефона.Лаконичен и винаги релевантен по същество пазех всичко в строга тайна не исках да се разчува за намеренията ми да участвам в тази авантюра.

Ок...но от къде по дяволите да намеря ковчег ? ами поп? кои ще се съгласи да се занимава с такива неща... а трябваше да намеря иначе в гетото е лесно... Белот да цъкам,празни моабети за карбуратори на коли да водя и други подобни не ми вървяха оферта исках да се измъкна ,да видя как е от другата страна за това когато още първи път ми се обадиха за кастинг , а след това отново и отново взех нещата много насериозно ,трябваше да се възползвам от тази възможност .Когато се прибрах в къщи казах на баща ми ;

-Стегай Бенцо Мерчано 190( slang.Мерцедес Бенц190) тея пак ми се обадиха,май скоро че требва да ме караш към летището ,ама първо трябва да намерим Поп и ковчег че за да ми снимат визитката ,представяйки ме като гробар !някои трябва да кандисаме имаш ли напредвид дедо попец който ще се наеме? И от къде ще намерим ковчег?

Тои (баща ми) се спука от смях!

-Ама защо поп и ковчег бе,лудак?

-Е нали им казах,че съм гробар ,от време на време като чуем ,че дрънне (камбаната) с моите хора ги копаме експрес.

-Ха-Ха-Ха хитрец си ти,знаеш как да им привлечеш вниманието,ще питам в кметството да ни заемат един ковчег,и поп ще ти намеря не се тревожи !

Речено-сторено от кметството ни дадоха ковчег ,обаче поп беше трудна работа да навием даже и за пари

И дума да не става! НЕ! Това е престъпление против църквата , да ме снимат как опявам несъществуващ мъртвец ,ами ако владиката разбере? Ще ме разпопят! и така не един и двама ни отказаха..

И без това Добринище се прочу с лоша слава след убииството на отец Камберов зверски убит в близост до манастира св"Панталеймон"през 2002 година с колове го бяха размазали замесени бяха имената на други попове конкуренти един от които даже лежа в пандиза за известно време.

Е сега проблем.А тези от екипа на Survivor Bg ми звънят

-Готов ли си?

-С сигурност! Отвърнах с не особено сигурен тон ...

-Идваме утре сутрин с камерите.

Ковчега чакаше своя поп да го опее но никои от поповете които попитах не се съгласи.

Стоим си в двора на къщата с баща ми нервничим тои си сърба елексиро(sl.ракия) чудим се как да решим тоя проблем...зададе се Тоше"Пиянството" от някъде

-Айде бай Насе,сипи по една ракия ,какво сте се замислили такива ?

Казахме му каква е дилемата а ето ,че тои изскочи с неочаквано добра новина .

-Знам един тоя и тоя живее там и там ,за пари ще се съгласи ама кажи на екипа на предаването да се бръкне дълбоко, не е евтин отец *******

След по малко от час бяхме в къщата на въпросния дедо поп

-Няма проблеми момчета.,толкоз и толкоз струва опявам го ковчега като същински мъртвец ,с молитва за смърт с кандилото всичко точно!

Уговорихме попа за утрешния ден доволни баща ми предложи да заколим едно яре и да го изядем в ресторанта на шефа му за късмет ,а пък и снимачният екип щеше да помаже някоя мръвка ,баща ми вика :

Гости са ни тр'еа ги посрещнем подобава,след снимките -банкет ярешко и ракия!

Никакви ядове! Господин "Балкано" взе живота на ярето закла, одра напра го на шиш и сготви по хайдушки.Щеше да ни чака в ресторанта вечерта след снимките. ( доволно почерпен естествено) Ето доиде уречения ден,телефона пак иззвъня;

-Жоро тука сме вече на Лукойл в Д-ще ще доидеш ли да ни посрещнеш и покажеш първо къде е къщата ти за да снимаме като за начало..?

Отидох пеша до бензиностанцията и ги закарах в моя квартал.

Всичко готово ли е?

Естествено еи го ковчего чака,в камиона,лопати въжета и помощник гробар имам - бай Тоше с кръв червени очи озверел за ракия, трепери вече целия за дозата алкохолик голям същинско страшилище ето тои се съгласи да ми помогне да носим ковчег по нощите аз отпреде тои зад мен да помага .

Като се разчу ,че са дошли да ме снимат от телевизията се насъбраха доста хора зяпачи,около моята улица все местни хора;

Какво ли го снимат Фантомас Бринионе ? забъркал се е пак в някаква лудория...?!

Трябваше да изчакаме вечерта режисьора имаше идея да снимаме погребение когато е тъмно ( което противоречи на всякаква логика понеже погребения се правят само денем) но за зрелището на кои му пука кога и как...

Снимахме първо къщата ми колекцията ми от книги, купчината гюбре в градината ,докато пиехме ракия разправях кои съм от къде идвам и други щуротии ето ,че неусетно минаваше времето...

-Аиде настана време,момчета пък и ярето ще изстине ,даваите да идем да направим снимките на гробището и да купонясваме предложи режисьора .

Обадих се на дедо поп да е готов

-Добре идваите с "Мерчано 190 "да ме вземете ! отговори светия отец ...

Качихме се всички по колите баща ми с камиончето и ковчега с лопатите ,въжетата и китка букет за "последно сбогом" и Ето ни на гробищата; Дядо поп с расото и кандилото снимачния екип,моя милост тогава бях известен като Фантомас Бринионе ( по-късно "Сървайвъро") баща ми с едни свои двама приятели от едно село близо до Добринище и Тошко гробаря Пиянството с бутилката в ръка вече беше загрял, готов за деиствие.Готов за Холивуд.

намерихме една дупка ров с размерите на гроб наблизо дооформихме я и щяхме да я използваме за целта да спуснем ковчега вътре намираше се извън гробищата; еи там ,близо до сметището насред бунището...

Почнахме снимките а за да е пълен комплект филма видяхме един подпрян до портата на гробището дървен кръст наблизо с името на някакъв мъртвец на когото явно близките бяха сложили паметник и отстранили кръста а дедо поп предложи да го носи докато пее упокоината молитва напреде с кръсто върви първи , а аз зад него с ковчега "Пиянството" гробаря зад мен помага държи едвам се влачеше летва пиян мандахерцахме ( манифестирахме) измежду гробището паметниците излъчваха бяла светлина от гробищния парк стигнахме до импровизирания гроб до сметището и започнахме да спускаме с въжетата ковчега,също като във филм на ужасите. Мирис на тамян,от кандилото ,алкохол и боклуци ... след това с лопатите захвърляхме пръст погребвахме "мъртвеца" съпровождани от "гукането" на дедо ти поп накрая след като изпя упокоината молитва дедо поп хвърли последната пръст и каза:

Аиде бог да го прости! Бум заби с такава сила кръста върху купчината пръст и букета с цветя положи в близост .

Режисьора ме дръпна леко настрана като свърши всичко и ми прошепна :

-Абе,тоя истински отец ли е, или просто много се престарава чак и песен за смърт пее ?

-Разбира се! Ти знаеш ли колко време ни отне да намерим истински дедо поп с топки? Вдички отказаха само този не се поколеба!

-Ама ние от екипа имахме предвид да намериш някои да се престори, или актьор..

-При мен няма лъжи-мажи казахте ми поп -ето ви поп ! и молитва за покоиник изпя човека аиде сега ходи му брои на ръка парите ето ,че чака и даваи да ходим на чевермето...

Кихнаха на дедо поп кинтажа и тои доволен ни благослови и отиде да си напазарува в магазина саламец туи-онуи .Нали духовното си е духовно ама тая душа лебец сака да се засити и освен блага дума и (пара) също благо винце да цъмбурне в коремчето на дедо...

Така както се готвехме да се изнасяме от вечния дом на мъртвите души от някъде в далечината дочухме бръмчене на мотор зададе се един москвич с загасени фарове трима роми слязоха от купето отвориха багажнико и се засуетиха като ни видяха врчерно време камери ,поп ,Свирепи гробари и ковчег празен очакващ своя труп до един процеп и лопатите наблизо доста необичаина гледка за петък вечер.

-Момчета да изхвърлим тука един умрял Гошо (slang Прасе) разболя се и умря месото му е токсично не става за ядене, еи го как вече се вмирисал ...заяви единия от тях .

-Ето тука може да го хвърлите в тоя процеп ! и им показах импровизирания гроб.

Помогнах им да го метнат в дупката и си тръгнахме по живо по здраво кои да пие и яде чеверме кои накъдето му видят очите...

(обаче след като видяли мъртвото прасе едни от приятелите които бяха с нас им потекли лигите не издържали на изкушението и бяха се върнали с един мотор натоварили в чувал мъртвия Гошо да го разфасоват и да смелят за кайма нищо ,че е мърша,това си е 80-90 кг свинско !)

Напихме се като казаци вечерта и ги питам тези от екипа;

Абре, сега като ме снимахте тука да не стане фал и да ме преметнат от продукцията и да не ме изберат да съм из островите ?

Шифьорът ми каза;

Снимали сме много визитки вече до сега но такова нещо не! Не бива да казваме но почти сигурно си в играта...с тия шоута дето ги правиш до сега не са намирали такъв персонаж с теб ще вкарат нещо различно в играта.

Такъв беше плана впрочем да вкарат тоя селчо книги ми чел Лао-Дзъ Бао-Пудзъ.. Та по философия се увличал Шопенхауер сричал...

Нямаше да забравя как онзи присмехулник режисьорчето се изхихоти след като заявих на въпроса му ;Виждаш ли се победител ако те изберат?

-Разбира се,че се виждам като победител иначе нямаше изобщо да се записвам ,да участвам..

Но никои не вземаше тея мои думи под внимание ...

И така дългия път от десет хиляди крачки за мене тръгна от бунището и гробището в Добринище със благословията на светия дядо поп .

 

Пс.1

имената на някои от замесените лица в случката са заменени с измислени такива с цел запазване на конфиденциалност

Поради стеклите се трагични обстоятелства по време на снимките на Survivor Philippines кадрите на гробищата никога не бяха излъчени.

[georgikehayov]

Полетът Бангкок -Манила закъсняваше,за първи път в живота ми се случваше нещо да не е както трябва на летище. Понеже познанията ми по английски не бяха все още от наи-перфектните вдигнах скандал на служителя от отдел Информация,не знаех значението на думата "Delay" изписано на таблото,питам го :

-Абе,еи костюмарчо какво е delay бе? 200$ съм платил да летя за Манила, не ми говори,че 200 кинта ми горят?

-Спокоино сър , след няколко часа ще ви чекираме на борда .Има технически проблем с самолета и докато бъде отстранен, за сметка на компанията ще ви настаним в хотел "Best Western Bangkok"за отдих и обяд и вечеря.

Щяли да ме настаняват в петзвезден хотел ,хич не ми е притрябвало ,но какво да се прави имах план да съм рано сутрин в Манила а щях да пристигна незнайно кога.

Бях прекарал 1 страхотен месец в Бангкок всички ред лайт дистриктс от Нана до "Сои Каубой",Патпонг и др.обиколил,през деня тренирах кикбокс в един местен клуб,след това помпах street fitnes в "Лумпини" вечерно време излизах да джиткам по баровете ...бохемски живот болеше ме фареца едни от наи -яките спомени в живота ми.

Ето,че от персонала на хотела ни съобщиха,:

-Пасажерите за Манила да са готови с багажа си полетът им е ок вече .

Откараха ни отново на еърпорта с едно бусче и ето че наи-накрая заех своето място ,нетърпелив и с големи очаквания ,за втори път се завръщах на Филипините нахлуваха спомени с чувство на "дежа-вю" колко съсредоточен и напълно луд бях първия път като пътувах с екипа на Сървайвър Филипини през 2009 година...12 часов полет От Амстердам до Манила не станах не помръднах от седалката,нито до тоалетна отидох,толкова бях нахъсан с адреналин на макс ,мислех си тогава ;

-Ако е оцеляване да е такова, какво ше ми се лигавят!

Даже не приех да ям на борда ,искарах го на кафета само екзалтиран на 152% просто бях превключил на друга програма-"Оцелеи" Get the money and fuck"em! докато се забавлявам естествено.

Сега годината беше 2014 и бях по -спокоен .Нямах представа,че след няколко часа трябваше да оцелявам отново но този път наистина доста по-трудно, и бях сам срещу вдичко и всички както обикновенно.

Thank you for flying with us ...чух от колоните ето ,че се приземихме на Филипинска земя 12 полунощ местно време след доста усложнения,една ужасна турболенция ,след която се чувствах като размазан , отделно пронизващите болки в стомаха ,през почти целия полет се превивах и навестявах тоалетната да уринирам заради предозирането ми с Jack3d хранителна добавка от която взимах докато тренирах и чрез която в последствие доста си изпатих изпиках си интистентите,болки в корема, пикаене през минута.. от тогава си казах ;Никога повече добавки!...

Очакванията са едно.Реалноста е съвсем друго. През 2009 пристигнах без кои знае какви очаквания освен да прецакам вдички в тяхната игра и да се забавлявам,обработих наи -лесния от всички още на летището Митьо Ходжев "Крика" ,понеже в очите му се четеше , че е лесен и търси одобрение и харесване , някои да затвърждава,че е велик! Добре моито момче велик си!...докато си ми нужен после баста!

Ако не бях аз вълче те щяха да ме вземат за агнец и да ме " изядат" а за останалите бях невидим ,не ми ебаваха майката кои знае колко докато пътувахме за Карамоан..но това е друга дълга тема..

Сега пристигах отново и толкова бях екзалтиран , писал си бях в продължение на няколко месеца през интернет чат с една Филипинка Маржи ( за която се ожених в последствие)преди да стартирам околосветското и написах ,че ще доида от България до Филипинс с колело part of my around the world trip и наистина тръгнах но когато стигнах в Непал го продадох поради ред причини .

Тя (Марджи) не ми вярваше ,че ще доида за нея специално, а не някоя друга ...докато обиикалям света.

.Какъв е пък тоя бял кано (kano-тагалог:Чужденец)?! Само ме занимава тук,може би е някакъв измамник и къде е това България? Щат на Америка ли ?...

И не ми обръщаше кои знае какво внимание .Аз обаче имах едно на ум и където и да бях по света продължавах да и пиша да я занимавам и да и изпращам разкази и снимки какво ми се случва по пътя... ето ме сега пристигах в страната на тази филипинска мома, исках да я видя а и да се върна на Карамоан където ме коронясаха "The Soul Survivor" през2009

След рутинната проверка на емиграционните ето ме !

Печат един месец виза-безплатна.

Добре дошъл на Филипините моето момче ! сега да те видим какъв "Сърваивър " си ...Очакваше ме да преживея един от наи големите кошмари в живота ми до този момент...

(Следва продължение)

[georgikehayov]

"Изгубени в Родопите"

(Гробът)

 

Бяхме се изгубили в родопската гора с моя приятел от Малайзия -Чай ,Уморени от скитането из чукарите ,а тои момчето не беше и спал предната нощ в палатка за първи път му се случваше да нощува насред обилен дъжд цяла вечер валя и 40 километров поход от Манастира Панталеймон близо Добринище та чак до Вищерица местноста ...

Краката му издаваха багажа а и глада си казваше думата.Малко преди смрачаване ,казах да следваме реката пък къде ни отведе там ще нощуваме.

Не щеш ли срещнахме един чобанин.

"Какви сте що сте?

Казахме му каква е работата ,че сме се изгубили.

-Абе нема да се косите брее, аиде че прибера овците в оборо и че ви закарам в местноста " Гробът" там е горския с неговите хора има хижа ще пренущувате.

Като преведох на моя човек какво си шумолиме с стареца пастир тои се много зарадва все пак щеше да избегне още една нощ на палатка и на гладен стомах.

Откарва ни нашия човек чобанино на мястото Гробът и ни каза влизаите там в тая колиба има хора пият и ядат аз ше прибера стоката ( овцете) и ще се присъединя...

Влизаме и що да видим ,трима мъже двама около 50 годишни и един по-млад на около 35-40. И една жена дебела червендалеста балканджика на около 50 г летва пияни заляни .

Арее къв е тоя китаец бе братче? Даи да го нагостим по нашенски ,ти от къде си? Добринище? Ооо .,че там горския "тоя и тоя знаеш ли го" -Знам го!

Еми да лочим тогава за негово здраве и за наше щастие в колибата...

Това беше от първите срещи на моя човек с българското пиянство как се пие всичко що е останало по масата до заспиване и пълен нокаут.

Единия наи-бейски държащия се от тях към петдесет годишен представящ се за "наи -големия горски в света"

като се насвятка жестоко и капки пиянска пот закапа от челото му, с устата пълна с агнешко месо и воняща на ракия изведнъж почна да играе кючек музиката на макс и другите също го последваха напокачиха се по масата, по столовете и задрусаха тия мити бесни кючеци , ненадейно им доиде на акъла да пуцат с пищольето и заредиха пълнителите 17 shots стрелба до последния патрон бесни крясъци и 5 литра ракия изпити .На привършване някои от "колегите " изпозаспаха на пода и на масата а червенобузата 100 килограмова жена се качи с "Най-добрия световен горски служител" на втория етаж.

На нас ни казаха ;

-Е там има една свободна къща отваряите вратата и спете там има легла и чершавье..

Наи -после моя приятел щеше да поспи и да се отърве от нашата българска национална черта за малко гостоприемноста ни,но нямаше да се отърве от легена до леглото си щото по близо литър на човек ракия и след като си обикалял цял ден чукарите с Гошо Сървайвъро не е лесен живот...

[georgikehayov]

Трябваше да тичам бързо в ноща набегом през жилищните сгради ,дано да нямаше камери и никои да не видял какво се случи...По дрехите беше се разляла кръвта на моя опонент които опита да ме обере, обаче му се случи случка в мрака..

Ето вече се намирам сред някакъв шосеен път ,минават с бясна скорост автобусите, профучават на всеки има обозначителна табела пътуват си за някъде а аз се чудя как тези хора спират автобус за да се качат ...

Сложих раницата на земята и под прикритието на ноща съблякох дрехите по които имаше кръв и се примених с тези които ми бяха в бекпака. Поради параноята за да се дегизирам напълно сложих си дъждобрана на раницата макар да не валеше а дрехите в един найлонов плик ги събрах и изхвърлих в едно място осеяно с боклуци , зарих ги надълбоко .

Добър старт във тази южно азиатска страна, още от летището случка, като реших да ходя пеша вместо да се кача на някое от регламентираните таксита, но нали не успях да си изтегля пари от банкомата подцених ситуацията и в 20 милионен град решавам , че съм в добринище на гарата та ще намеря atm и хотел еи така лесно в 12 ч полунощ...а на всичко отгоре и пари нямах в брои кои знае колко , добре,че на летището в Бангкок обмених някакви 10$ за местна валута ,с тези 10 щях да изкарам два дни на улицата , понеже банкоматните карти ми бяха блокирани, за първи път проблем от такова естество , в последствие разбрах , че и други чужденци с а имали същия проблем в тази страна , и преди да пристигнеш там е хубаво да уведомиш банката на която atm карта си притежател..но както добре е известно аз никога никого не уведомявам и всичко правя следвайки инстинкта

си..Ами добре ама тия път леко

оцапах се поради ,недогледноста ми...

Както си ходя недоспал измършавял, болките в корема ме смазваха , заради зоба които бях взимал в Тайланд...срещам двама мъже полицаи в униформа. И в тоя момент си викам :дали да им кажа какво стана или да си замълча.

Хеи мистър не е безопасно тук посреднощ , да ви спра ли такси мистър ?

Попита ме единия от тях...

В този миг вече бях решил ще се държа непринудено все едно съм ходил до магазина да си купя семки..

Ами автобус до макати сентър как се спират тея луди драивъри ?

Няма проблеми! Сър ето този дето се задава ,е за макати...

И ето ,че пътувах...към още доста препядствия и нов екшън. Оцеляване му е майката още от както бях тук за първи път през 2009 да оцелееш сред зверове е лесно но сред хората...това е трудна задача,аиде да се мятам в новия епизод казах си и дано тази госпожица ми отговори , че съм в кофти ситуация...

[georgikehayov]

Пристигнах с ранния Ферибот от Малака ( Mалайзия) та право в град Думай ( Индонезия) Малък провинциален град, нищо особено. Без предварителен ресърдж за хотел, план за как да се оправя от този малък индонезийски град за следващата ми дестинация, нещата просто ги бях остаил се случват, да има шоу 24/7 366 в годината.Ето ги емиграционните, сложиха ми печата без много да се обясняваме, бутнах им малко сухо некакви дребни стинки да побързат и ето ме и мене момчето се озовава на улицата с раницата 15 кила , и ножецо до кръста, винаги до мене близо моя верен армейски нож . Моторетки, камиони, бусове , всичко хвърчи за незнайно къде си , и почвам да ходя пеша, викам ще намеря нещо хотел, и ще взема душ и ще спя понеже предната нощ я прекарах на улицата в Малайзия , спах в една дупка  близо до феритата.Гладен жаден мръсен си трътрам по мръсните улици, ето че един мотор спира. Беше емиграционния служител на които бутнах неколко хиляди индонезийски за да не ми праи проблем за каквото носех в раницата си и ми предложи да ме закара до където имам резервация хотел. 
Свърши ми смяната и се прибирам !
Викам му;
-Брато никва резервация немам, но съм зомби за сън, ако ме хвърлиш до център място ще е добре
Готово ще те закарам до центъра!
Ето ни след 10 мин. Човека спира и ми вика толко и толко струва возията до тук.
-Абе я бегай, ти сами ми предложи ме закараш сега мазнико ми просиш пари, хвърлих му все пак 4 малайзийски рингита и му казах ;Аре бегай!
Офеика с мотора...
Скитам , оглеждам се за хотел, а разните комари ( местните хора) ми подвикват през минута;
Ресторант сър, масаж сър, куро ми дуро ми сър.. 
Хотел така и не можах да прочета табела, а то всичко написано на местни букви и неразбираемо от мен.
Вече много изморен и изнервен от цялата тая тълпа , жегата и недоспиването ме дразнеше.Спирам един  пич фучащ с мотор и му казвам :
-Абе еи Пич , ще ти дам пари само ми кажи тука някъде хотел!
Евтин или не много евтин ? Попита ме моториста..
-Възможно най-евтиния, легло ми трябва и да спя да се възтановя. 
Ами добре, при моя брат; отговори моя нов приятел;
-Мятай се не е далеко ще те закарам!
Бръм-Дръм през пазарища, кални улици шумотевица и хора много ужасно много хора ето ни пред сградата. Приличаше на след бомбандировка , мръсна схлупена  триетажна сграда , оградата метална почти срутена никога не бих се досетил че подобно нещо може да се нарече " хотел" 
Постещна ни прословутия брат 
Колко е бре нощувката? 
Оня ми вика 4 us долара. 
-4 долара? 
Стори ми се евтино но вече бях свикнал да се пазаря винаги за още по -тънко и му викам:
Давам 3 долара ок?
Добре! Влизаи, стая номер 09 ето ти ключа. 
Мислех си ;
еи в тая Индонезия май ще се окаже безбожно евтино 3-4 долара за хотел баси!
Отварям вратата , влизам и само като ме лъхна оная ми миризма на кир, на застояло сякаш туко що бяха изнесли труп умрял преди месеци и изгнил в стаята.
Леглото дървено с хрърлен един Foam( нещо като дюшек но два пръста дебел) целия мазен и почернял от мръсотия, някога е бил в цвят бял в доброто старо време...прокъсан стърготини някакви лазеха по него, насекоми всякакви, ел. Вентилатора като го включиш се молиш да не изгърми странни звуци издаваше. Тоалетната и банята в едно. Коритце малко колкото за човек 1,30 см да се побере, а наблизо хвърлена една кофа , тоалетната смърдеше не беше чистена остатъци от лайна още си стояха от този който се беше престрашил преди мен да пренощува там в "Хотела на бъдещето" . Освен смрадта, по стенитее в банята се беше образувала плесен, тиня, стичаща се от горния етаж през процепите и приличаше на стичащи се човешки кафяви говна. И разбира се за да е всичко "Ол Инклузив " щъкаха си и мускитос на воля.
Казах си , добре е! По какви ли не места съм пренощувал та сега тука имам покрив това е най-хубавото, кои ще ти мисли за хигиената. Напълних кофата с студена мръсна вода от импровизирания душ и си "Взех една кофа баня" супер !
Излязох , напазарувах банани, хляб и като ме спря и заприказва едно местно момче и му казах къде съм отседнал , тои направи жест в смисъла на които се прочиташе като
Оооо щом си там явно си я много закъсал, явно няма да имам фаида от теб ..
И се омете от главата ми. 
Първата нощ в Индонезия страхотна жега влага и смрад на лайна в мръсното " легло" 
Нали си бях хлапе още 22 годишно, та си легнах да спя само по долно бельо в тая брутална свинска кочина. След това 2 седмици не се оправих бях се обринал целия , всичко ме сърбеше и ми излязоха червени петна но оцелях. На следващия ден трябваше да намеря начин 
да се придвижа до Паканбару праз Суматра и Ява До Бали и Нуса тенгара , още много запомнящи се неща се случиха, пренощуването в Хотела беше просто детска игра спрямо това което ми се случи по-нататък, по пътя към Австралия и Океаания....

[AlexandraKo]

И ако  се появиш с продължението  пак след 4 месеца, ще завариш тука сума ти магеланци, оглозгани от любопитство.Имай милост, моляяяя,  давай по-начесто, то, направо биг хорър твоите преживелици!

[georgikehayov]

Сега вече имам повечко свободно време. И много много неща за споделяне, как бяхме в Бг защо се върнахме тук, как объркахме имената за билета самолетния с туркиш пт софия до манила, много лудории кат се замисля, маи трябва да направя отделна тема в стил Хорър , а между другото си пиша и книгите мислех да е една но то излезе материал за няколко..

[slujitel]

преди 4 минути , georgikehayov каза:

Сега вече имам повечко свободно време. И много много неща за споделяне, как бяхме в Бг защо се върнахме тук, как объркахме имената за билета самолетния с туркиш пт софия до манила, много лудории кат се замисля, маи трябва да направя отделна тема в стил Хорър , а между другото си пиша и книгите мислех да е една но то излезе материал за няколко..

Много ми е интересно защо се върнахте, бях останала с впечатлението, че ще живеете тук.

[Гост]

преди 13 минути , slujitel каза:

Много ми е интересно защо се върнахте, бях останала с впечатлението, че ще живеете тук.

И на мен Ти имаше много резки изказвания за Филипините - не само за тях всъщност :), но ми е много интересно какво се променя във възприятията ти...

[georgikehayov]

Ще споделя , идните дни..

аиде да се посмерм малко като за welcome back in the game, ще постна тук една история реална , стила е птново raw and uncut все едно си приказваме на по бира. 

( Зад Кадър, Survivor live Final behind the scenes )
( Селяндуро идва със торбата, т'реа се плаща )

Ето нещо от кухнята зад кадър това нема да го прочетеш у "Лична драма" "Пик" мик, труд ели "янковите кайсии, ела тука не ми бегай , хората луди пари метат за да се развеселят , я ти "давам " баче фрии ъф чардж , беСплатнО истоРЕи...
Владо Карамазката отново показваше как  се прави-опитния актьор, държеше публиката в напрежение за няколко секунди и рече накрая та отсече :
-И така ... Победителят, в четвъртото издание на Survivor ( Philippines ) се казва... .Георги Кехайов!!!
-Уааааууу, Йеее , фииууу  -мииууу урааа...!!!!
В залата  на телевизионното студио настъпи очакваната еуфория хукнаха към мен няколко човека от теiзи които всъщност бях надиграл -преебал вдигаха шум , еуфорично викаха врякаха ..
Аз от своя страна прехапал устни ехидно изпод вежди подсмивайки се знаех... всичко това е фалшива  режисирана емоция от тяхна страна. Искаха просто да са в обектива на камерите,а  и всъщност режисьорчето беше казал зад кадър какво да правят когато бъде обявено името на победителят. От струпване на човешка маса не остана време и място моите хора да доидат на сцената и да ме поздравят официално пред камерите -"братята ми Роми" и семеиството ми!
Те бяха изтикани от разни хора които се смееха мо'е би  "друснали" с некои друг хап  у "к'лозето" както често става за да са шик пред камерите и които в този момент ме аплодираха-Утре вече нямаше да ги познавам, щеха дисъпирнат в небитието порад ред фактори ...
Какво ли не пра'ят хората за две секунди " слава" виждал съм така наречени " мъжкари" на които множеството се възхищава да клякат, пред облагата-слава и пари, уж " доблестни рицари с честната дума" да се превръщат в обикновени плебей -готови да лапнат " големия шлем" заради трохата -мимолетни облаги..също и драскачи -травъл блогъри коит' съм срещал по широкоя свет които ми казваха : 
Срещнеш ли Буда на пътя-продаи го! Пишеики винаги позитивното къде и да идат щот от тва им зависи кинтата, продажници са тея за мен , не се придържат към истината, щото бате у свето много неща не са чак такиа " фасцинеитинг " как ти ги представят тия продажници...!!!
Но да отебем тези плевели и да се  се върнем на сцената...
Тръгнаха тия- мити хора да ме вдигат в въздуха ,награждаваха новия шампион - в случая мен баче ти Гошо Добринищенскиь гробарчето -викаха ми Дон Вампиро Бринионе пиринския див единак-върколак погледа -скенер и двете бълващи лава очи. 
-Георгииии , не се ли радваш ? Хайдееее ураааааа, Йееееее???? -подмятаха ми тези и онези хора непознати- познати ,далечни и безконечни...
-Радвам се! -отсякох с снизходителен лаконичен отвед. 
Придружаваха ме в вечерното студио родителите ми , както стана дума малко по рано сестра ми  Маргарита, чичо ми -Владе и моите момчета от ма'алата. Джьоре Йонковия и Павлин Бокузо ! За мене стига само да посочех някого и отлиташе душата му човек убиваха за мен както и аз за тях...
Общо 7 човека с 2 коли  един мерцедес на 25 г и старо bmw над 30 годишно  изгнило , с газова бутилка която тровеше всичко живо що е в купето ти казвам , брато та заради което  Бе, Ем, Ве в последствие не упях да стигна за "Сутрешния блог на БТВ" понеже блокира на пътя и се осра работата, та ги преметнах, от бтв , че съм попаднал в задръстване. Но едно нещо разбрах от цялата история през този студен декемврийски ден. 
Да ти разправя читателю, една история от живота си пък ти сам да отсъдиш, и отмериш на мен завалията колко ми е бил акъла отностно "светските работи " по оново време когато бях младо вълче.Вече знаех , че финалът ще се проведе там и там в колко-толко часът вечерта. Обади ми се една дупара-путарана от екипа на бтв и ми казва ;
-Георги нали ще се облечеш официално? Колко човека ще поканиш с теб за да резервираме  в хотела?
-Че се облека официално, бе! Нема проблеми, 7 човека че доидеме, хотел не ни тре'бе, че земем само чувало да го напълним с бинки и че си одиме!
-Тя не сдържа смеха си, но се опомни и поговорихме още някои уточнителни въпроси та приключи разговора.
По онова време от къде да знам аз , че официално облечен означава нещо по-различно от  " стария шушляк, Адидасо-панталон и риза с работните кубинки  от 20 кинта в "Левчето" баче.. Аре иди та разбери тия " граждании" та ние на село с анцуг се раждаме, с анцуг умираме. 
Настана уреченият ден, отидох У Йонковци
-Аре еи, време е! Обличаи се и да тръгваме,
Баща ми вече беше готов с Мерцедесо-бенц 190 D дизело бате старата школа немаше лабаво ...
След като се накачихме по колите отидохме до кръчмата да измъкнеме моя човек -Павлин Бокузо, пак се беше нацепил, рано рано а не исках без него да тръгнем.С тоя пич бяхме живяли половин година в Португалия, в какви ли не условия сме били, в кви ли не екшъни сме участвали. Натоварихме го и него у bmw-то и му купих едно " патронче" щото клин -клин избива да отрезнее по пътя.Ето ни стигнахме я Софията след има нема 2 часа.  Мерцедесо отпреде, а аз с моите двама човека " охранителите" зад Бенцо , надули бяха моите лугье тая ми ромска музика, "Режу" "Шевчет" "Чита"  и Миле Китич и Бобан Здравкович беха в играта то  не бяха гюбеци то не беше ли чудо, по едно време ми писна на куро от гюбек и викам , 
-"Абре я да пуснем Bulet да раздвижим бе, малко Бг рап ъндърграундски. "
То хвана ме  пък настроението от тая ми музика на Патроно и наредих да спрем до едно капанче близо до село Дрен -Дренско ханче. И купих 3 бутилки вино , баща ми беше против , но ние луди млади -свето е в краката ни , кои ще ни спре. И докато стигнем вече бях го смъкнал един "седмак."
Криво-ляво намерихме студиото
Ето ни влизаме Селяните и Мангалите , най-големите диваци с бутилките сме баче, вътре във залата ,"чувалецо"беше готов да го " "надумкаме с бинки"  , а ето , гл'еам ,че повечето от останалата част участници, техни роднини, продуценти, и всякакви какви ли не личности вече бяха подранили преди нас и ги гримираха. На мен като ми предложиха да ме гримират отрязах 
-Бегай! Не ме занимаай с глупости! Естественоста е красота!
-Георгииииии! Малеее студиото почва след мяма и два часа, а ти... Ти,.. О не, човеко нали ти де обадих бре, и ти казах официално облекло? Ти с скъсания анцуг си дошъл и теоите хора и те ! Малее с'я кво ше праим ... 
Моля те кажи ми че имаш резервни дрехи да се преоблечеш?поне ти, хайде за тях вече отиде коня у реката...
-
разбира се -немам резервни бе, кво значение дрехите? 
отвърнах смееики се на ситуацията. 
Тя взе че се обади на продуцента:
Господин Милошев какво да правим !?
Тои отвърна да отида да си купя дънки поне..
"-Че ме фанете за куро! Отвърнах, 
-Я пара излишна немам , боли ме  фарецо че съм с анцуг, аз съм такъв така живея..! Ако ви уидисва -ок!  И си птворих следващата бутилка вино въпреки забележките им. Загрявах. "
"Айде Шампионе. Айде мопрал - щеше да звучи сетне у Гетото,кат се прибереме Ванчо Летев  Банскалията тои щеше да е певецо! Гето-славея.
Убеждаваше ме тая госпожица си купя дрехи та накрая осъзна нищо няма излезе и предложи , да отидем с служебната кола на бтв до "Mall of Sofia" и от продукцията щяха да ми купят дрехи. 
Честно да си кажа ако не беше баща ми- никога не бих склонил,но тои ме убеди, защото искаше да не ми се " смеят " че съм с дрипите отишъл.
Отидохме, и екипа ме чака . Аз за първи път в живота си купувам дънки , влизам и викам на продавачката;
-Даи ми една L-ка 
Тя се смее
-Господине, дънките не са с номерация Л М S а с номера ето мисля 32 е вашия размер. Обух го -тесен ми беше, стегаше ме в куро!  ама казах аиде мятаме го! 
Хайде и някви gay ass shit  педалски обувки взехме 100 кинта( в последствие подарих и панталоните и обувките на моя човек -Панде, след целия калабалък, )
На бърза скорост, газта до долу по светофарите-зелено и ето  се добрахме отново в студиото
Хайде хайде да побързаме -каза режисьорчето в ефир след 5 минути. Георги , грим , грим ???
-Бегай от тука бее, се му е маттьта за грим-казах ви-путкински работи не сакам, панталон добре ми купихте обуща-ок ! ама грим?' Нема стане баче таа работа!
Добре , разминах се с грима, ето мина отмина-калабалъка, обявиха ме победител иху иху.., утре че бъде тиху....
Очакваше ни обаче една изненада. Мислех си че кинтажо го дават директно същия ден -вадиш чувалу бате мятат бонбоните и движиш ,а то имало друга фатка-в банкова сметка се изплащат в срок до два месеца. А сега ни очакваше дискотека, бело, да шмъркат едни гюбеци да лепят втори и почваше мазалото, а ние трябваше да останем за вечерта защото бях канен гост в сутрешния блог, очакваше ни една луда нощ, в  доскотеката, наблюдаваики хората и бихеивъра им тъжно констатирах факти, един пич ми предлпжи да ми заеме 1000 лева и да. Почерпя гладните хиени но аз отказах, ето ни  вече сме в луксозния хотел, преебаната кола на път към бтв на сутринта и летва пияни, за първи път отключваики хотелска стая с чип, затруднихме се, но опраихме нещата. Трима в стая за двама , щуротии много но за това друг път баче , че много дълго стана...

[georgikehayov]

On May 21, 2017 at 10:33 PM, georgikehayov said:

Ще споделя , идните дни..

аиде да се посмерм малко като за welcome back in the game, ще постна тук една история реална , стила е птново raw and uncut все едно си приказваме на по бира. 

( Зад Кадър, Survivor live Final behind the scenes )
( Селяндуро идва със торбата, т'реа се плаща )

Ето нещо от кухнята зад кадър това нема да го прочетеш у "Лична драма" "Пик" мик, труд ели "янковите кайсии, ела тука не ми бегай , хората луди пари метат за да се развеселят , я ти "давам " баче фрии ъф чардж , беСплатнО истоРЕи...
Владо Карамазката отново показваше как  се прави-опитния актьор, държеше публиката в напрежение за няколко секунди и рече накрая та отсече :
-И така ... Победителят, в четвъртото издание на Survivor ( Philippines ) се казва... .Георги Кехайов!!!
-Уааааууу, Йеее , фииууу  -мииууу урааа...!!!!
В залата  на телевизионното студио настъпи очакваната еуфория хукнаха към мен няколко човека от теiзи които всъщност бях надиграл -преебал вдигаха шум , еуфорично викаха врякаха ..
Аз от своя страна прехапал устни ехидно изпод вежди подсмивайки се знаех... всичко това е фалшива  режисирана емоция от тяхна страна. Искаха просто да са в обектива на камерите,а  и всъщност режисьорчето беше казал зад кадър какво да правят когато бъде обявено името на победителят. От струпване на човешка маса не остана време и място моите хора да доидат на сцената и да ме поздравят официално пред камерите -"братята ми Роми" и семеиството ми!
Те бяха изтикани от разни хора които се смееха мо'е би  "друснали" с некои друг хап  у "к'лозето" както често става за да са шик пред камерите и които в този момент ме аплодираха-Утре вече нямаше да ги познавам, щеха дисъпирнат в небитието порад ред фактори ...
Какво ли не пра'ят хората за две секунди " слава" виждал съм така наречени " мъжкари" на които множеството се възхищава да клякат, пред облагата-слава и пари, уж " доблестни рицари с честната дума" да се превръщат в обикновени плебей -готови да лапнат " големия шлем" заради трохата -мимолетни облаги..също и драскачи -травъл блогъри коит' съм срещал по широкоя свет които ми казваха : 
Срещнеш ли Буда на пътя-продаи го! Пишеики винаги позитивното къде и да идат щот от тва им зависи кинтата, продажници са тея за мен , не се придържат към истината, щото бате у свето много неща не са чак такиа " фасцинеитинг " как ти ги представят тия продажници...!!!
Но да отебем тези плевели и да се  се върнем на сцената...
Тръгнаха тия- мити хора да ме вдигат в въздуха ,награждаваха новия шампион - в случая мен баче ти Гошо Добринищенскиь гробарчето -викаха ми Дон Вампиро Бринионе пиринския див единак-върколак погледа -скенер и двете бълващи лава очи. 
-Георгииии , не се ли радваш ? Хайдееее ураааааа, Йееееее???? -подмятаха ми тези и онези хора непознати- познати ,далечни и безконечни...
-Радвам се! -отсякох с снизходителен лаконичен отвед. 
Придружаваха ме в вечерното студио родителите ми , както стана дума малко по рано сестра ми  Маргарита, чичо ми -Владе и моите момчета от ма'алата. Джьоре Йонковия и Павлин Бокузо ! За мене стига само да посочех някого и отлиташе душата му човек убиваха за мен както и аз за тях...
Общо 7 човека с 2 коли  един мерцедес на 25 г и старо bmw над 30 годишно  изгнило , с газова бутилка която тровеше всичко живо що е в купето ти казвам , брато та заради което  Бе, Ем, Ве в последствие не упях да стигна за "Сутрешния блог на БТВ" понеже блокира на пътя и се осра работата, та ги преметнах, от бтв , че съм попаднал в задръстване. Но едно нещо разбрах от цялата история през този студен декемврийски ден. 
Да ти разправя читателю, една история от живота си пък ти сам да отсъдиш, и отмериш на мен завалията колко ми е бил акъла отностно "светските работи " по оново време когато бях младо вълче.Вече знаех , че финалът ще се проведе там и там в колко-толко часът вечерта. Обади ми се една дупара-путарана от екипа на бтв и ми казва ;
-Георги нали ще се облечеш официално? Колко човека ще поканиш с теб за да резервираме  в хотела?
-Че се облека официално, бе! Нема проблеми, 7 човека че доидеме, хотел не ни тре'бе, че земем само чувало да го напълним с бинки и че си одиме!
-Тя не сдържа смеха си, но се опомни и поговорихме още някои уточнителни въпроси та приключи разговора.
По онова време от къде да знам аз , че официално облечен означава нещо по-различно от  " стария шушляк, Адидасо-панталон и риза с работните кубинки  от 20 кинта в "Левчето" баче.. Аре иди та разбери тия " граждании" та ние на село с анцуг се раждаме, с анцуг умираме. 
Настана уреченият ден, отидох У Йонковци
-Аре еи, време е! Обличаи се и да тръгваме,
Баща ми вече беше готов с Мерцедесо-бенц 190 D дизело бате старата школа немаше лабаво ...
След като се накачихме по колите отидохме до кръчмата да измъкнеме моя човек -Павлин Бокузо, пак се беше нацепил, рано рано а не исках без него да тръгнем.С тоя пич бяхме живяли половин година в Португалия, в какви ли не условия сме били, в кви ли не екшъни сме участвали. Натоварихме го и него у bmw-то и му купих едно " патронче" щото клин -клин избива да отрезнее по пътя.Ето ни стигнахме я Софията след има нема 2 часа.  Мерцедесо отпреде, а аз с моите двама човека " охранителите" зад Бенцо , надули бяха моите лугье тая ми ромска музика, "Режу" "Шевчет" "Чита"  и Миле Китич и Бобан Здравкович беха в играта то  не бяха гюбеци то не беше ли чудо, по едно време ми писна на куро от гюбек и викам , 
-"Абре я да пуснем Bulet да раздвижим бе, малко Бг рап ъндърграундски. "
То хвана ме  пък настроението от тая ми музика на Патроно и наредих да спрем до едно капанче близо до село Дрен -Дренско ханче. И купих 3 бутилки вино , баща ми беше против , но ние луди млади -свето е в краката ни , кои ще ни спре. И докато стигнем вече бях го смъкнал един "седмак."
Криво-ляво намерихме студиото
Ето ни влизаме Селяните и Мангалите , най-големите диваци с бутилките сме баче, вътре във залата ,"чувалецо"беше готов да го " "надумкаме с бинки"  , а ето , гл'еам ,че повечето от останалата част участници, техни роднини, продуценти, и всякакви какви ли не личности вече бяха подранили преди нас и ги гримираха. На мен като ми предложиха да ме гримират отрязах 
-Бегай! Не ме занимаай с глупости! Естественоста е красота!
-Георгииииии! Малеее студиото почва след мяма и два часа, а ти... Ти,.. О не, човеко нали ти де обадих бре, и ти казах официално облекло? Ти с скъсания анцуг си дошъл и теоите хора и те ! Малее с'я кво ше праим ... 
Моля те кажи ми че имаш резервни дрехи да се преоблечеш?поне ти, хайде за тях вече отиде коня у реката...
-
разбира се -немам резервни бе, кво значение дрехите? 
отвърнах смееики се на ситуацията. 
Тя взе че се обади на продуцента:
Господин Милошев какво да правим !?
Тои отвърна да отида да си купя дънки поне..
"-Че ме фанете за куро! Отвърнах, 
-Я пара излишна немам , боли ме  фарецо че съм с анцуг, аз съм такъв така живея..! Ако ви уидисва -ок!  И си птворих следващата бутилка вино въпреки забележките им. Загрявах. "
"Айде Шампионе. Айде мопрал - щеше да звучи сетне у Гетото,кат се прибереме Ванчо Летев  Банскалията тои щеше да е певецо! Гето-славея.
Убеждаваше ме тая госпожица си купя дрехи та накрая осъзна нищо няма излезе и предложи , да отидем с служебната кола на бтв до "Mall of Sofia" и от продукцията щяха да ми купят дрехи. 
Честно да си кажа ако не беше баща ми- никога не бих склонил,но тои ме убеди, защото искаше да не ми се " смеят " че съм с дрипите отишъл.
Отидохме, и екипа ме чака . Аз за първи път в живота си купувам дънки , влизам и викам на продавачката;
-Даи ми една L-ка 
Тя се смее
-Господине, дънките не са с номерация Л М S а с номера ето мисля 32 е вашия размер. Обух го -тесен ми беше, стегаше ме в куро!  ама казах аиде мятаме го! 
Хайде и някви gay ass shit  педалски обувки взехме 100 кинта( в последствие подарих и панталоните и обувките на моя човек -Панде, след целия калабалък, )
На бърза скорост, газта до долу по светофарите-зелено и ето  се добрахме отново в студиото
Хайде хайде да побързаме -каза режисьорчето в ефир след 5 минути. Георги , грим , грим ???
-Бегай от тука бее, се му е маттьта за грим-казах ви-путкински работи не сакам, панталон добре ми купихте обуща-ок ! ама грим?' Нема стане баче таа работа!
Добре , разминах се с грима, ето мина отмина-калабалъка, обявиха ме победител иху иху.., утре че бъде тиху....
Очакваше ни обаче една изненада. Мислех си че кинтажо го дават директно същия ден -вадиш чувалу бате мятат бонбоните и движиш ,а то имало друга фатка-в банкова сметка се изплащат в срок до два месеца. А сега ни очакваше дискотека, бело, да шмъркат едни гюбеци да лепят втори и почваше мазалото, а ние трябваше да останем за вечерта защото бях канен гост в сутрешния блог, очакваше ни една луда нощ, в  доскотеката, наблюдаваики хората и бихеивъра им тъжно констатирах факти, един пич ми предлпжи да ми заеме 1000 лева и да. Почерпя гладните хиени но аз отказах, ето ни  вече сме в луксозния хотел, преебаната кола на път към бтв на сутринта и летва пияни, за първи път отключваики хотелска стая с чип, затруднихме се, но опраихме нещата. Трима в стая за двама , щуротии много но за това друг път баче , че много дълго стана...

Доста хора свързват моето име със това небезизвестно словосъчетание което се роди съвсем случаино докато плюсках и лочех вино на обилна софра постлана ми на Филипинските острови.Нали се сещаш , че освен номад, съм и бохем.Ето за какво иде реч;
Беше през лятото на 2009, Аз и още 11 човека бяхме "оцелели" до възловия етап в  тв състезанието "Сървайвър" които се провеждаше на Карамоан; Филипините.От първои бяхме 24 , поравно мъже и жени но един от участниците-кмета на Раднево Нончо Воденичаров умря по време на снимките.
След неговата кончина неколцина участници се отказаха да продължат надпреварата по свое усмотрение ( не че много се бяха затъжили по кмета ами една решаваща причина беше , че аз и още 4 човека се завърнахме от изолация , останалите не знаеха , че не сме изгонени а ни бяха скрили 10 дни на един остров и победихме другите два отбора в една решаваща за по -нататъщния развои игра ,та това натежа и довчеращните аутсайдери сега имахме наи - силните козове,  а както знаеш хората са суетни и горди, а бяха и гладни та доста от тях се чупиха )  след 30-40 дни запасите от мазнини по телата ни бяха доста намалели , гладът си казваше думата, вечер докато спях сънувах, пици, торти, баници...събуждах се а лигите полепнали по блузата ми, цела нощ се стичали...
На всичкото отгоре започнаха през втората половина на играта( в отчаян опит белкем си вдигнат рейтинга) да импортират измежду нас " герои" от предишни сезони като гост-участници за тридневен период. Първият от който-Николаи Мартинов , победителят от сезон 3. Набеден за " Ники- баш сървайвъра" 
Та този човек-чуден категоризиран за маистор на оцеляването беше първа гост -звезда" ,и за да е всичко точно, нали човека е прототип на Джон Рамбо и Робинзон , от продукциятс бяха му предоставени от Карамоан с лодка -пирони, бамбук, въжета,дъски, всичко  кавото e нужно за да се построи стоиностна барака .Мислех си тогава: 
-Е това ли ми е сървайвъра? Баща ми да го бях докарал тука , дайте му инструментите и да почваме небостъргачите Обезсмисля се концепцията да търсиш из джунглата, да импровизираш с подръчни средства...
Една прохладна сутрин доидоха репортерите рано -рано събудиха ни и кого да видим ???небезизвестния Николаи- с бамбуците в ръце, инструментите, му ги носеха в един съндък двама филипиноси всичко как си трябва.
-Хайде да се залавяме за работа! 
каза тои, запретваики ръкави.
-Не са ме вкарали да съм ви конкурент а за да ви помогна. 
( Какво да ни помогне- да построи шатра, понеже е най-наи! И да му слушаме бръщолевенията за колата му на стоиност 50 хилки и как в неговия сезон бил заобиколен от "мишоци" пък ние останалите невежи да му помагаме на майстора между другото)
За зрителя на когото се предоставя строго селектирана информция тези неща не трябва да се показват .След като построи шелтър, нали е голямата  работа отиде и риба да ни хване. Виждаш ли, ние невежите с мрежи едвам хващахме по някоя малка "Бангус" през ден ,ноооо... Чакай!  Човека -Сървайвър отиде само с един харпун да се гмурне( близо до лодката на репортерите ) и се върна с цели 3 огромни рибоци. Мдааа и всичко беше отразено доста добре от камерите. Урааааа супермен e тук !
Всички играчи които бяхме там как не ни щукна толкова дни в опит да хванем рибка, че изобилието се навърта винаги около репортерската лодка, тюх да се бием по главата...
Със три риби както библейският Исуската нахранил тълпата( ние пък си имахме бай Кольо Сървайвъра -новия бог) заситихме малко гладът. Не отричам , че човека имаше умения така е! Но не е това начина да го пра'им  свръх човек.  Аиде да бъдем реални. 
Лицемерието  да се правиш на любезен а зад гърба си да криеш нож. Ле-е-еко граничи със фалшива филантропия.
Ние които все още бяхме в играта и се надлъгвахме кои да надделее и вземе "балата", и короната " Последния оцелял" не харесвахме идеята да ни вкарват " пришълци-от предишни сезони" Събирахме се вечер след племенен съвет когато поредния гост си тръгваше ( на утрото друг го зсместваше) а също и един участник биваше изгонен и ставаше " жури" и си говорехме до огъня преди да заспим:
-Кога ли ще спрат да вкарват гост-звезди вече, само ни ядат от дажбата. Нито ги искаме нито нищо!
А в същото време когато поредния гост се появеше, тези същите гладни гърла но тоя път забравили , че дажбата ще се дели с още един търбух усмихнати до уши се притичваха и му слагаха ориз, банан, пърленки, я някои кокос ще му поднесат .Я колко се "Радват да го/я видят)
Те -гостите от предишни сезони често уж отказваха , от дажбата понеже ,идваха с свежи сили за по 3 дни но  в краина сметка след кратко увещаване ядяха ли ядяха, също и от нашите мизерни запаси.
Лицемерите говореха :
" Хапни за да почувстваш духът на Сървайвър отново, да си припомниш какво е било в твоя сезон" 
Докато на ум си мислеха нещо от рода на:
( маика ти стара , дано не изядеш и пърленките, лелеееи втора купа ориз изяжда мамка му)
Аз от своя страна не криех антипатията си към  всеки гост който ни натрисаха. Просто за мен те бяха  ненужно бреме.Болеше ме фара.  Давах ясно да се разбере , че хич не ме е еня за Сулката и Пулката. 
Даже имаше една ситуация Случи се бях изолиран сам на един остров за известен период и когато настана време да ме върнат след останалите, в заключителните последни игри за пред-финалната права насред оризовата нива докато чакаха "завръщащият се изгнанник"   в редиците беше строен/а и поредният гост-Светла Димитрова, няк'ква спортистка , участвала в сезон 3 която първоначално помислих за травестит ако трябва да съм честен.
Тръгнах към тях , дъвчех си една сламка във устата и си чешах кура,  докато лежерно приближавах където ме чакаха.
Водещия ме попита:
-Георги ,Радваш ли се да видиш Светла еди-коя си?
-Разбира се , че Не!
Отсякох точно и ясно понеже-така си беше. Защо трябва да се радвам на някакъв тип напълно непознат дето ще ми яде от ориза 2-3 дена, ще ми пие от водата и ще ми говори " Колко по-тежко е било в техния сезон" 
Такива са хората-знаех. Омаловажават твоето и преувеличават своето. Не бях отишъл там на другия краи на света да правя сълзливи фалшиви словоизлияния а да вършим работа.Финалът беше близо , парите също.
Но нека се върнем на вълна  "Успех в Живота"
Строили се бяхме за първата игра за индивидуален имунитет, всеки иска да е "първия" всеки нахъсан ...обаче гледаме нещо страшно! Или по-скоро помирисахме и лигите взеха да капят...
На една софра разпростряно ядене, да видиш от пиле мляко дето се казва.
-Филипинска традиционна кухня.
-Сега ше ям като на татковата сватба, просто няма начин да не се надумкам до колапс!
рекох си на ума, а лигите капеха ли капеха, 
-Малееееййй пък и вино има 3 бутилки червено в касата със лед!!! Щях да умра! Даи ги насам мамка му искам ги! Разбираш ли  Ше ги смуча! като пор  в птиче гнездо ще късам пилешко с зъбите (  между впрочем тъкмо ми никнеха кътниците)
Уловка обаче имаше- които избере да седне на софрата и да яде се отказва от " имунитет" и рискува довечера на племенен съвет да бъде изгонен , един вид това ти е последното ядене и шута в гъза-да те няма. 
Всеки абсолютно всеки искаше да кльопа и пие, но дочувах:
-Срамота! Как така  не ще играя, а ще ям ???? аз съм герои/ героиня какво ще си помислят хората като гледат, че изкушили са ме две три птичи крачета и вино? Героиство, Борба , Оцеляване... Мдааа добре звучи.
На баче ти Гробарецо обаче не му беше до героизъм кога коремецо му е празен.Тои беше просто едно селско момче , с шибаните шорти от 50 стотинки купени от "Олга" -магазин втора употреба и камуфлажната тениска от промоцията в "Клауфланд" както би се изразил баща  ми. Гладен ли е -яде младия селтак....
Пресметнах реално шансовете . Обмислих ситуацията. Подценяваха ме жестоко. Ако отида на софрата ще им вменя , че съм умряла лисица , а кои я рита нея? Никои. Ако ли пък не ми мине номера -ще ме изгонят довечера - чудо голямо ! ще си тръгна доволен и сит.
-Кога друг път ше ям филипино фууд ? -мислех си аз , ( и до ден днешен не съм спрял)  Бангус, Адобо, звучаха ми екзотично. 
-Ето настъпи часът на истината. Дадоха ни червено и черно топче. Водещият при даден сигнал трябваше да каже :
-Отворете дланите си.
И които държи черното-отива да яде, а този или тези с червеното-си слагат едно гърне ( като за варене на боб) на главата и на  дъжда докато ги брули- играят чакат на кои ще се задържи на тиквата най-дълго гърнето в което нямаше дори боб щастливеца с наи-издръжлива чяфурица( глава) щеше да номирира 4 човека за изгонване
-И така отворете дланите!
-Само Георги Кехайов избра черното и отива да яде и пие, всички останали-слагаите гърнето на главите си . Играта започва сега!
( малко преди да доближа масата с гозби един дет се пишеше "доблестен Войн " -Кирето ми прошепнаха  зад кулисно да направя всичко възможно и да скрия по някоя мръвка в шортите или тениската си , и после да му дам да лапа (което можеше да ме дисквалифицира. )
Казах си на ума докато го дебнех изпод вежди  :
Я виж  ти, ебати наглеца ! иска да спечели имунитет , да бъде герои , пък и да плюска , зад кадър ! А след това да ме изгони довечера ...ами що бе ,пич не седна с мене да пием и ядем а си сложи т'ва гърне на главата да изглеждаш като пълен идиот!!!
Разбира се сещате се вие любители на кръстословици какво бях готов да дам започва с буквата К и завършва на Р , по всяка втора обществена тоалетна може да се види тоз вълшебен надпис .  Тоя Кирето Африкански на съвета гласува с два вота които си беше спечелил срещу мен , но пак не бяха достатъчни да бъда изгонен с обоснования като тези гласуваха вечерта срещу мен :

" На Жоро не му се играе! Днес най-безцеремонно яде докато ние се борехме героиски на дъжда за победа. За мен тои не е достоен да е последния оцелял!"

Друг пък добавяики един глас против мен ето какво измъдри, лицемернически путкински вариант:

-Амииии ...на Жорето му се яде, и като гласувам срещу него ще си хапва в хотела. 

Започна играта. Заваля обилния дъжд ония- ми -ти ,идиоти си сложиха гърнетата на главите. Това за мен е психологическа- игра класика в всички сезони . Кои квото ще да казва. Най-голямата преебавка и тарикатлък. Направих ги да изглеждат смешно щото хем ядох, хем накрая против всяка логика взех че станах и шампион на сезона. Просто ги излъгах умело, и на финал бях точно с хпрата които исках. 1 безлична стюардеса, и "злодея" на сезона -Ива Пранджева. Комбинация мечта за финал. Леко само треаше да съм добър в манипулацията и ги клатурнах вота за победител беше 5:3 за мен.Принцип на оцеляването-намериш ли храна -яж, вода-пии, събери сили и оцелеи. С техните камъни по тяхната глава. Казано е -не подценяваи. Дъжда удряше здраво а до мен чадърчето , скарата , бутилчиците винце е брее животеее!!! Как си требва всичко точно. Разнасяше се аромата на печено пилешко хапвах ,пиивах и колкото повече държаха те-толкова повече време за мен да джокам и кльопам. ( жалко за тези коото отпаднаха на втората -третата минута, стояха мокри и гладни без шанс  ни за имунитет довечера ни за някои оглозган кокал от мен, и гледаха как гладния вълк поглъща що хване) Два часа бюфет. Три печени пилета, салати, 2 бутилки вино, Адобо, риба, десерти хало-хало...къде го насъбрах тва ядене -не знам . Издух се като питон погълнал вол и се напих като стар сарошин каруцар . Те ме гледаха злобно, завистливо а аз само си хвърлях оглозганите пилешки кокалчета наблизо, докато водещия ми наливаше руйно вино , и поздравявах всички мангали -моите хора:
-Арбре мопрал(бел .авт. Хайде братко ; от цигански език)  тост за бай Цветан, тост за бай Ранду, ма'алата в Банско , Гетото в Баня , Разлог и така...
Водещия Влади за да запълва времето и програмата все ме подпитваше туи -онуи през минута, като досаден просяк .
На поредния банален продиктуван му в слушалката въпрос:
-Жоро какво ще им пожелаеш на останалите " които се борят" 
( хм... борят се казва пича ,а нима аз не се борех..., с глада и то доста успешно, гълтах тия кълки , тва вино лочех като змеи)
Моя милост супер издразнен от постоянните питанки на Владо Карамазката , няма ли да ме остави на мира да си хапвам а ме занимава с глупости отвърнах с пълна уста :
"Успех в живота"  ...
Тоя щеше  да легне от смях. Повече нямаше какво да се каже и до края на пира не ме занимаваше кои знае колко.
 Но имаше и допълнение което са изрязали при монтажа. 
"Успех в живота защото успеха в тая игра оцеляване ще бъде мои. "
Така и стана. 
След като победителя с гърнето на глава се излъчи,аз спрях да се гмуцам  , и да цоцам винцок па хванахме качихме се на лодката и ни прибраха обратно на острова. След като акустирах повърнах доволно, ,срах и така ми олекна  .Някои "Доблестен войн" ако беше все още гладен и искаше да му дам ядене можеше да отиде и да лочи повръщано . На елиминациите -последвалия племенен съвет каах:
" Съжале Боку" ...и не аз -а една бургазлийка -Златина Димитрова мисля и беше името с сълзи на очи изхвърча от играта. гласовете бяха 9 срещу мен 10 срещу нея... 
Мда , беше почнала коалициики, задкулисни игри. Усетиха я помислиха , че е заплаха .
Докато аз си развявах кура по време на цялата игра и си ядях на софра кога съм гладен, отказвах се да играя когато знаех , че не е нужно . хвърлях се с бяс в игри в който можех и трябваше да взема-давах всичко от себе си. Накрая бяха се усетили и искаха да ме елиминират но не им дадох шанс Напомнях си какво казах на баща ми на летището::
-Чакаи ме след два месеца  пак тук на тоя терминал ще ида да ги бия тия... виждаш ли ги, подценяват ме и ми се смеят но аз ще се смея сетне, се'а не му е матьтта...
Тои се усмихна и каза:
-Абе ти иди , па се върни жив и здрав та дру'уто го заеби!
Бях докопал кокала и нямаше да го оставя без бои на кучетата.С две думи познавах се и разпределях силите си. И не ми пукаше кои к'во си мисли или зад гъба ми говори за мен.
Опитваи всячески да бъдеш наясно с целите и възможностите си. Фортуна обича смелите но рядко навестява тези с приспани сетива.
To be continued...

[georgikehayov]

Околосветското пътуване"
("Истанбул;2 хилки пътуват в багажника")

1
Ден 5-ти от  както запраших по дяволите ,първо продадох всичко което ме спираше за да с'бера екстра кинти .
Аудито-дадох го на Пешо да ебе мангалки в него и"лепи" бело -след престоя му в пандизо  Бобов дол от които платих къде трябва и го измъкнах...
апартаменти,дрънкулки безполезни, фитнес уреди, злато, сребро-всичко замина-pазпродаде се!
прекъснах връзките си с путки и пумияри които ме дърпаха в калта , изплюх се в лицата им, срах на лъжите им, изпиках се на името им ( и още пикая)  тръгнах сам на  бои с гол в ръката нож вятърни мелници да коля, нямах нужда от Санчо Панса ...клах се и  с хора 'ма за  това по - натам ....а сега на околосветско пътуване с велосипед джитках свободен, всички простакеси и говнари ми бяха на кура. И до днешен ден там висят.
Тръгнах 'се срещна със свойта участ .
Гадна кучка е тя пълна с изненади. 
Уж на майтап но в последствие тя взе ,че ми надяна "амуто" на Филипинските острови оженвайки ме за онова красиво момиче със което си пишех виртуално в течение на няколко месеца- Марджи Канта.Изпратих съобщение  на мис Канта малко преди да завъртя педалите и изтъркам гумите, по царски пътища и неутъпкани пътеки:
"Ще се срещнем в Манила, тръгвам  с велосипед за на'ща среща -само няколко месеца ще ми отнеме, нема да ми береш гъйлето, схемата е ясна всичко ше бъде 6 след 5-6 месеца "
"-Не вярвам да доидеш"-отговори тя.
"Усмихнах се под мустак докато затягах дисагите към колелото
па си рекох;
-Абе ти не вярвай, ама аз  знам  ще го бъде, пък квото ще да стане..."
Но, докат' стигнем Далечно -източния тропик , където ще се лее кръв ...превивайки се от болки в корема като умрело куче , ще търся помощ в 20 милионния метрополис-Манила без една стинка у  себе си дебитните карти -блокирани ,в хотелите не те искат ако не платиш предварително...един млад банкер спасявайки малко положението които ще ми хвърли назаем
 ( не през терасата)2 000 песос, без да го очаквам,  и до ден днешен с когото сме добри приятели...епизодът
"Трила' ин Манила" предстоеше тепърва.
Пътуването беше вълнуващо не липсаха и моменти на фрустрация, не си правех тънки сметки как да минавам метър като опуртюнаджия а пък просяк никога не съм бил , нямaх ясни планове кое , к'во и как ще стане. Но бях убеден за каквото съм тръгнал-ще го намеря. Доста преди да си кажем "Да" на сватбената церемония насред Cabaruyan island още бая непознати пътеки трябваше да измина .Но нека се върнем за момент насред Истанбул  нощем бродейки близо до някакъв мрачен мост изгубен като изгубена надежда  се таралянках там насред вечер все едно   пациент изпаднал в компулсивна криза търси Д-р Добрева психиатърката от Разлог -убиицата на много мечти шумолели в кухи откачили глави...
 В един момент всичките ми "партакеши" -велодисагите , палатката  2 000 долара кеш, дебитни карти , дрехи,даже ножът ми - пътуваха в багажника на абсолютно непознат турчин-нисък плешив мустаклия с шкембенце, към 50 годишен, спретнат и засмян -същински фокусник които каза ;
"Маи неим ис Хакан! ..."-Лупна капака на багажника и потегли.
-34Av9955..34Av9955...Запомни регистрационния му номер копелдак тъп"-самоупреквах се на ум, докато карах зад него със колелото насред интензивния трафик , страхувайки се да не го изпусна .
Пулсът ми беше жестоко ускорен  карах бясно на косъм от угрозата да се превърна в едро смлян  пастет "Произведен в България" под гумите на някои  пиян турски  камионаджия или пък  oтвеял се автомобилист да ме тресне и прати при Аллах Акбарски, докато въртя педалите насред турско като щурав.
Костенурката-нинджа беше без черупката си и въпреки , че бях гроги , а главата ми пред пръсване от болка и напрежение след 14 часово каране  през целия ден,сега в ноща пот се лееше по мен като от "Здения ( студения) Чучур " краи Добринище но умората я бях игнорирал...
Поемах си дъх и натисках педалите яростно -изпуснех ли турчина-мислех си "пишман" оставам замина ми околосветското пътуване , ще трябва да се върна на село като насран фантазьор-дон Кихотец "бах ма'аму..."
 Дори не подозирах, че мога да карам с такова  темпо , също като на филм!  мобилизиран до краен предел в този момент за мен от значение беше само да не изпусна Хаканката ако ще сърцето да ми се пръсне или очите да изхвръкнат от черепът ми докато настъпвам педалите плътно зад неговия автомобиль.
-34Av9955...ъх ъх...-повтарях си и безумно крещях , смръщил вежди ,докато камиони и леки коли ме задминаваха бибипкайки ми :
"К'во ми свириш бе,уеейй ш-ш-ш ???!
-"Уааааааа майка му да ебааааа, защо не помислих по-ранооо!! Тъп ,тъп,тъп...Тъпунге-е-е-р съм !34Av...34Av, дай момче-е-е, давай! Кръц-кръц педалите, щрак-щрак скоростите ...

2
Спях като непробуден вол  в палатката си, изпашал я бях в близост до бензиностанция Shel на 4-5 км. след изхода на Люлебургаз-град с многобройно българо-говорящо население. Алармата ме събуди в 5 сабале, този път изпреварвайки мюезина които обикновено ме будеше,  пееики песни на своя бог-чувах воя му като  на куче попаднало в ръцете на "Дивия Коч" от Добринище...
 славеха тези фанатици Акбарецо -Алахката дори и когато нощувах в дън земя скрил се в гората на палатка ги чувах.
Никога не знаеш кога ще " гукне"  дедо мюсулманский отец  ,даже и в 3  посред нощ докато спиш най -благия сън, някои мюезин хване па му щукне да пее на Аллах ! И се почва по високоговорителя протяжното вреканиье.Предполагам бай Аллах също има затруднения със съня си, толкоз често го будят за да му пеят , та да  му се молят, благословят и да му докладват, че не са яли на рамазан преди 5 следобед некоя мръвка или мазен дюнер и  т. нат..
 Но знам ли- може пък тои по нощите кукуряк да не спи и да жули Афганско, или дон  Пабло Ескобарски  го зарежда  колумбииско там горе докат лочат вино и барат цици на девици 10+8 годишни годишни за пред хората да е легално...
Дори във най-малкото турско село било то с население 50 човека-срещах Джамия Пропагандата с голяма сила деистваше и продължава да деиствува...
След като приключих със сутринния тоалет , вкарах си двоина доза турско кафе и стегнах колелото отново за път. Табелата сочеше посока изток- Истанбул 150.  Км. Чао -чао Люлебургаз, айде да минем Босфора и към Анадола...

3

140-110-80... Км до Станбул, минавах километрите с добро темпо изцяло по шосеен път с моят планински байк Ram ht 3  Турците бяха много любопитен народ. Често ме спираха и канеха да им гостувам,от време на време склонявах, и споделях мохабета и трапезата им.
На 30 км. преди Истанбул насред чаршията на малко селце в което се отбих ,спрях за да си купя гевречета -храната ми беше свършила. 
- Кач пара ефенди? -попитах стария уличнен продавач а тои радостен , че и него дрипавият чорлав турчага някакъв си изпадняк с колело го пита учтиво, ме удостои с най - милата си усмивка. 
- Само едното геврече ще ми платиш-1 лира , другото е от мен -разбрах го въпреки , че знанията ми по турски не бяха от най-добрите...
На изпроводяк , ме докосна с грубите си кирливи ръце по рамото и добави гледайки ме като смеещо се теле , личеше , че е твърдо убеден в това което казва:
-Вярвай във Аллах, защото който не вярва в него -ще гори в Джендема! -и се захихоти като инфантил -хъхъхъхъхъ ...
-Чао, пич , от тува насетне не в мене си , а само в Алахката че верувам! му казах аз на добринищки диалект и добавих на английски -Allah bless you! -сигурен бях, че не ме разбра но дори да говорехме един и същ език пак нямаше да вдене за к'во  му говоря и си продължих да карам мислейки си за заблудите които тровят живота ни и подкастрят крилата на кокошките и броилерите.
За щастие  дивият свободен орел е защитен от стопанин които да го моделира стриже и коли кога му " фтекне"
**
Не ползвах интернет нито имах ясна представа след като вляза в Стамбул къде ще се дяна да пренощувам. В джобчето ми дрънкаха 2 хиляди бонбона $ и няколко стотин турски лири, но въпреки , че можех да си позволя  хотел всеки ден-аз само 1 път в седмицата отсядах където ме свари пътя и отпочивах целия ден в хотела-баня- ремонт по колелото , бръснене, обикаляне по баровете общо взето релакс 1 ден 6 дни каране средно по130- 150 км на ден. Сега карах към Истанбул и наивно обмислях да вляза в огромния град , да премина моста на босфора и намеря някъде покрайнини , скривалище за да пренощувам. Да ама не.  Ето как ако късмета не е на твоя страна всичко може да се обърка.
Влязох най - накрая в Цариград все още не бях въртял педалите сред такъв ужасен интензивен трафик  в живота си,как се провирах през движещите се превозни средства само аз си знам , бях станал изведнъж магьосник карам си поглеждам часовника вече върви 7 ч. Наближава вечерта а пък аз все още не съм стигнал моста мислех си;
-Ебах ти и града братче, т'.ва няма край" 
Карах бързо не исках вечерта да ме завари неподготвен , главата ме болеше и бях изгорял от слънцето но си " давах" . 
Стъмни се. Стана опасно да разчитам само на светлотразителната жилетка да ме отразява на водачите на моторни средства. Гледам някъде за място поне парк или някоя шахта , подземие да се шмугна и да изчакам да настъпи утрото, то ми стана ясно нямаше как да стигна мостът днес ,на километража погледнах изминати километри за деня 190 км. Средна скорост 24км. ч. Показателите бяха доста -горе! Повечето пътешественици с велосипеди се движат в порядъка на 80-100 км на ден с средна скорост 15 км.ч. Сега си давам сметка, че доста изпусках да видя  от местата през които преминавах със това бързо каране , съветвам всеки които тръгне да прави пътуване с велосипед да отделя повече време за разглеждане вместо -дай да дръпнем 200 км на ден , че и повече!
Видях пред себе си гробище и си помислих защо пък да не се скрия сред гробовете да пренощувам и утре свеж ще си продължа. Тъкмо влязох в гробищния парк  и се чудех къде да се шмугна когато доиде пазачът и каза , че не може да остана за ноща. Забранено било за живи . Само умрелите си почиваха там безвизово. Но  човекът ме насочи към един парк наблизо показа ми с показалеца си които беше наполовина отрязан;
-Ето там Аркадаш! В парка може. Тука-Йок!
Озовах се за няма и минута до този огромен парк и вече фиксирах къде да опъна платнището , когато започнах да чувствам , интуицията ме предупреждаваше, че нещо не е наред. Реших само да седна и изчакам за да почувствам по- добре мястото дали е безопасно. И не след дълго опасенията ми се оказаха не без основания. От към ъгъла се зададоха 4 мъжки сиулета викаха нещо, видимо бяха пияни. 
"-Мама му стара и тук не става дс се пренощува, най добре да намеря някакъв евтин хотел" -но къде да го търся тоя хотел като наоколо само голия парк жилищни блокове, гробище и трафик които не спира...
-Хей, Аркадаш where are you from aaaa? - забелязаха ме когато тъкмо се качих да замотам педалите и да се омитам незнайно где.
-От България съм- казах кратко и ясно.
Те почнаха да се хихотят и да ми говорят на турски нещо което не можах да разбера. Изведнъж вече не се смееха а ме бяха наобиколили гледайки ме хладно и безпристрастно .
За да разнообразя темата ги попитах дали не знаят наблизо евтин хотел понеже " йок пара" ( немам пари- казвах пък кесията ми едвам се затваряше толкоз беше се издула от стотаци с лика на Франклин)
"-Йок параа а?!!"  Замислено повтори думите ми най - високия и едър измежду тях към 100 килограмов кая . 
Разбрах че трябва да се омитам и то бързо докато напрежението не ескалира , ножа ми беше дълбоко в дисагите нямаше да ми е от полза ако тея четири пияндура ми скочат, сам и с колело което да пазя , щях да видя зор...
-Хей уе'р ю гоинг ааа, еи булгаристан !!! хотел ? Уи ноу хотел кам хи'р "-Плямпаше най-печеният от тях на език за които се предполагаше , че е английски...
Обърнах се и без да ги отразявам тръгнах да се включа във движението по шосето а те закрачиха след мен , може би от адреналина но като завих с колелото на ляво за да стъпя на пътя не видях идващото странично от мен такси . 
Би-биииипп!!! 
Шофьорът наби спирачки ,чух как губите изквичаха и всеки косъм по тялото ми настръхна, без малко да ме отнесе. Спря и вместо да бъде бесен и да тръгне да ми търси сметка таксиджията  почна да ми говори на турски, до момента в които един от бабайтите смеейки се презрително се изграчи нещо от рода на
"-Булгаристанец и не говори турски, а инглиш!"
Направих знак на таксиметровия шофьор, че съм отвеян и за това му създадох ситуация на пътя  а тои се усмихна и каза:
" Но проблем! Ма нейм ис Хакан"
подаде ми ръка през отвореният прозорец на колата си да се здрависаме. Очите му се смееха някак добри в същото време можеш да видиш и лека нотка присмехулни, коварни. 
Вече бях доста отчаян и виждах , че Хакан се готви да си отпътува с колата а аз щях да остана пак сам срещу четиримата пияници до парка и в близост грозния мост по които минаваха автомобили посред нощ ,трафика в Истанбул никога не спира!
-Хотел хотел, йок пара !cheap hotel dou you know where can i find one?  Заговорих го докато въртеше ключа . 
" Хотел? кач пара? " попита Хаканецо
-показах му банкнота от 20 лири (oколо 9-10 лв.)която имах в джоба "
-Хахахаха -ок!захиска се старият таксиджия
-Хей ела ела тука ние знаем хотел за по -малко -отново дочух пияндурниците на развален английски, погледнах ги злобно вече ми лазеха по нервите и ги напцувах на чист български:
"-Умри бе мамати дееба" - отговорих на този от тях които се обади,гледаха ме очудено и повдигаха рамене - какво ли каза тоя Булгаристанец...
" -Ок! Ок!"-отговори Хакан излезе от купето и отвори багажника почна да ми обяснява да сваля дисагите и палатката и да ги поставя в багажника на таксито му за да ми е по- леко докато карам зад него до хотела. 
В този момент пожар гореше в главата ми свалих за секунди всичко от колелото и метнах в багажника. Доверявах се на напълно непознат , тои трясна багажника силно запали двигателя и потегли правеики ми знак да го следвам. 
За момент отрезвих мисълта си
"-Хей -пипнах се за джоба-кесията ми и паспорта също са в дисагите! , мама му стара  сега ако тоя пич реши да се чупи иди та го намери вече! Ах ама , че тъпак, защо ми трябваше да се съгласявам а не си карах с целия багаж !"
Сърцето биеше  лудо, карах плътно зад него , противно на лошите мисли в главата ми чичката беше много точен и коректен, когато го изгубех сред гъмжилото автомобили отбиваше , пускаше аварийките и ме изчакваше. Само дето беше излязъл от "бързи и яростни" и много настъпваше газта. Озори ме....вярно , че бях с колело но все пак се задвижва то от човешка сила , и доста hard time  видях с господин Хакан докато го следвах, лека по лека пеизажът от автомобили и шосета се измени, карахме из квартал разположен до някаква река ,хора бутащи колички с боклуци, воня смесена с аромат на скара от крипътните ресторантчета карайки ме да преглъщам като гладен пес, озовах се във  нещо като гето квартал , Хакан най -накрая отби и ми показа сочеики една права улица сред която видях множество обозначения " "Отел" това бяха хотелите за бедняците , негри от всички крайща на Африка, се шляеха наоколо,шофьори на тирове, Араби, турци,грузинци , иракчани.... всякаква сган очаквах и папуанец да срещна които да си вее хуя там...а ресторантите привличаха с аромата на прясно готвено които се разнасяше из квартала.

4 
Стистнах отново ръката на този истински джентълмен -Хакан които не беше Шукур(ва) а пич на място. Мисля си сега, докато пиша тези редове, че дори да знаеше за 2 хиляди долара в багажника си пак би бил деиствал по същия начин! Познавам този поглед на честноста която рядко се среща. 
-Кач пара Хакан ефенди?- попитах го  докато бършех потта от челото си- колко му струва услугата
Тои отиде до купето извади от жабката 30 лири и ми ги показа.
Зарових с ръка из дисагите напипах си кесията  извадих и му дадох 50 лири . Даже 100 бях готов да му дам ако беше рекъл ,такъв товар ми падна от плещите когато тои спря и ми показа сградите " Отел" чувствах се задължен на този благ човек с усмивка на хитрец. 
-Халлал! Посочи ми отново улицата къде да питам за свободна стая и потегли. Гледах го докато се отдалечаваше  взрирах се за последно в регистрационния номер 
34Av 9955...

********

"Колко струва нощувката?"
попитах стария турчин с фес на главата които почти бе задрямал на рецепционисткия стол.
"-30 лири" ( приб. 14 лв) 
"-Ок. Настанявай ме! "
Показа ми дядо ефенди къде да заключа в едно складово помещение към хотела, моят измъчен велосипед без допълнително да ме таксуват за това. Съгласих се  стори ми се безопасно да стои там.Само дисагите и всички ценности взех с себе си в стаята. 
Всъщност това беше хостел ( в една стая множество легла в моята бяха едно двоийно и две еденични) 
Съквартирант щеше да ми бъде един нисък дребен човецец към средата на 40-те си години шофьор на камион . Много тих и не отбиращ и дума инглиш. Приличаше на изсушена цаца.
Краката му смърдяха на пръч. Аз пък допринасях за вонята в стаята с потните си дрехи, като платна на кораб- корабокрушенец в които са се отровили и разкапали стотици рибоци.
Хотелът беше спартански.Застоял въздух , екстри като чершафи- йок! нямаше дори работещ вентилатор . Полях се с две кофи студена вода в банята и след като хапнах обилно в  ресторанта на отсрещния ъгъл, и изпих две бири, прибирайки се в хостела изгасих говор и картина унесох се във  в дълбок сън със двете хиляди долара под възглавницата и ножа под юргана така за всеки случаи , понеже в това място... Хм ...никога не знаеш и макар много хора да носят името Хакан, не всеки кара такси с регистрационен номер 34 Av 9955....
34Av...34Av, дай момче-е-е, давай! Кръц-кръц педалите, щрак-щрак скоростите ...

[georgikehayov]

Когато живееш като космополит"
( Щури приключения из Арабските Емирства)

Слизам от самолета като зомби 24 часа неспал не ял , само на водица изкарах 8 часовия полет от Метро Манила до Дубай. Вземам си раницата и се чупя от терминала. Чувствам flash back-ът много здраво ме удря, спомени се гонят из съзнанието ми- все за ония луди летни дни когато пак бях тук, из Арабистан завръщам се тук -едно от любимите ми места по света. Влизам в едно кафене да си поръчам кафе и сервитьорката опулила очи ми казва:
"-Георги , това си ти! Аз съм приятелка на Марджи съпругата ти, и следя  с интерес нещата които и двамата поствате, пътуванията ви и пр. Преди малко харесах снимката ти на която си на летището в Манила а сега се стещаме тук.Какво съвпадение!"
Оказа, се , че момичето се казва Никол и е била съученичка на Марджи, а също така живее на 500 метра от нашето място в провинция Пангасинан, в Филипините , но аз никога не я бях виждал, понеже от дълги години -както много още безброй други филипиноси бачка в Емирствата за по- добър живот. Посмяхме се доволно с Никол, и си продължих с метрото към "Ал Рига" Пребивавал съм в Дубай бая време  но всеки път като доида тук е ново приключения мно'о брутално. Чекирам се в хотела поспах два часа да се съвзема, свърших една работа в Шарджа и реших да отида пеша от "World trade Center" та към любимото ми място за street food-" Al Satwa" Едно съм забелязал в Арабите може би от жегата или не знам си що но са доста отвеяни. Ходя си пешачката в жегата блажени спомени ме връхлитат от последния път кога въртях педалите тук , какви луди дни бяха в Африканския квартал, майка му дееба бяха страхотни дни! 
седнах си на един бордюр да пийна водица, че жеглото бате е 40-тарката и нагоре удря здраво като парен чук!
Загледах се на 30-40 метра от мен един дедо арабин си яде Шауарма ( дюнер) някакво чувство ме подсещаше , че ще стане и телефона които е поставил до пейката ще забрави, че съществува. Точно така и стана, хвърли хартииките и остатъците дюнер в близкия кош и си тръгна бавно бавно дядото към наблизо паркирания му мерцедес а телефона му които струваше поне неколко хилки долара си стои на пейката.
Веднага първото коет' ми хрумна беше да го изчакам да се качи в колата и бързо да грабна телефонецо. Приближих пейката а тои не ме беше видял - аз балкаският вълк с поглед скенер обаче всичко фиксирам .Взех го в ръцете си и в един момент докат го пъхах към джоба  в джоба си казах :
-Hey Dude, you forgot your phone on the bench be!(еи, пич забрай си телефоно на пейката, бе!)
Тои се обърна към мен беше облечен в бял чершав и с червена кърпа на главата стил "Арафат " скъса се да ми благодари, пари тръгна да ми дава викам му 
-Не се коси бе, не ми давай пари имам си" обаче тои настоя да ме почерпи дюнер . Направо много се разчувства пича. Хапнах дюнер поприказвахме си , тои предложи да ме закара до "Ал Сатуа " макар и да не му беше на изпът но някакво чувство в мен жадно за разходки ме поддикна да откажа. Човека ми даде телефонния си номер и адреса ако някога ми потрябва услуга да го потърся. Едно мъжко ръкостискане, два разменени погледа респект и всеки продължи по пътя си. И ето тука пак уловката, от погледа ми трудно ще обегне какъвто и да е детайл още от малък все дебна, озъртам се инстинктивно като пес душа и как си кретах гледам в краката ми една салфетка с изображение на сто долара наведох се взех я за да се убедя, че е просто салфетка, когато не знам си от къде загледах една банкното от 200 дирхама ( около 100 лв) взех я огледах я -чисто истинска си беше. Настръхнах почувствах се странно ...
Продължих пътя си колкото да се поразтъпча. Докато стигна "Ал Сатуа" уж тръгнах да хапна стриит фууд пък се сприятелих с един пич, хванах си и надница за деня 200 дирхама, хапнах страхотен Бейрутски Шауарма
Живота е интересен, цветен . Но също така може да бъде и ужасен и черно бял. Избери своя цвят пич и избери разходката сам тук и сега , нема съжеляваш ка'ам ти го аз един скитник ветеран на 27 години луд за двама тъп за трима 

[georgikehayov]

"Завръщане"

Очертаваше  се дълъг период на будуване. Закуска в лобито на хотел Ibis Аl Riga Dubai -от който останах предоволен, обслужването и персонала - копче! всичко как' си тр'еа-6!
-Може ли да си оставя раницата в the storage rom?
-Ofcourse sir! -каза усмихнатата рецепционистка, която беше Филипинка. Не мога да избягам от пинойците и това е .
Бях си свършил работата по Емирствата и си чаках полета за София до който оставаха още цели 24 часа, пред алтернативата да платя още една нощувка 120 лв. избрах да си ги спестя тея пари и да обикалям пеша и с метрото из Дубай. Навъртях пешеходом около 8-10 километра, разтоянията в Дубай са огромни , а жегата е пословична, така, че ходенето из този модерен град не е препоръчителна ако не си страстен фен на движението. Както и да е , молове, атракции, разходих се и до моите стари познайници в "Африканския" Абу Бакир Дейра, отидох до супера където преди години си пазарувах от един пич Кениец, изненада се като ме видя. 
-Пак ли си с велосипед, дошъл?-попита ме стария ми познаиник докато се здрависвахме.
-Не, тоя  път съм като нормалните хора, пристигнах с самолета от Манила!
Смях, смях, ето , че настана вечер. Айде към терминал 2 на летището с такси. До 1 и 3 има метро линк но ако летиш с нискотарифните компании, ще се наложи да отидеш на терминал 2 с такси, а може и пеш ...
10 часа обикалям , терминала, безброй кафета се изпиха , пишех си това - онова , не съм мигнал. Отлетях .
5 часов безавариен полет слизам на летище София. Друго си е българския климат, изпитвах такава прохлада, след Емирствата и Филипините "жегата" в България ми се стори като да се намирам на air-condition.
Метрото ме откара на булевард Витоша, отидох да се чекирам в любимия си хостел в София "Art Hostel" на две преки зад Витошка, нито имах резервация нито нищо. 
Има ли бе свободна стая за днес.?Ами има- каза рецепионистът. С кръв червени очи го гледах даже в самолета не спах вече 30 и кусур часа 
као зомби . Хвърлих торбата която е пълна с истории и айде братко , да намеря така бленуваното българско вино , влизам в една винарна гладен- жаден 
-Какво ще желаете господине?запита ме собственикът на магазинчето за вино, висок едър мъж към средата на педесете си години, добре подържан спретнат човек с осанка на интелектуалец.
-Абе неш'среден клас до 20-30 парсоци бре, нашенець - говорех 
му на диалект, правех се на улав, а тои пича беше аристократ-софиянец праи се , че не ме разбира
-Вие, да не би да сте от Македония? Попита ме тои докато държеше един " седмак" на които беше залепена цената-70 кинта.
-Да , я съм мачедонец, Ристе ме вика'а- реших да се побъзикам и почнах ' му говоря на английски, за да се разберем, щото уж не видиш ли нашенецо не разбирал маке- диалект!
-Но! но севънти лева ис туу експенсив фор май бюджет, дей ми нещо качество до " двайска"  туенти лева бе!
-хиър уе го-Мерло фром Мелник-20 лева  ! Каза аристократецо името му запомних представи се за мистър Росе.
Сипа ми да пробвам, накусих го баси, добре влиза , ароматно сухо червено вино -мехлем , машалла, евала ефенди! Дай го насам. 20 кинта кихам на масата и казвам-Чао, еи брато ти си Бай бай стабилка ти е виното!
Взех "седмарката" в ръка както американците му каат OZ-то и напазарувах  малко кебапчета, с руска салата, понеже немаше шопска в супер-а. Айде като нема Мима и Мимо ще я замести.
Сядам на една масичка сам в хостела на верандата, пускам си на i-pad Булета, брате и си джокам, боцкам кибапо- маам салатата кеф безразборен. Около мен минаваха гости на хостела Джигатайци, холандци , секви лица не знам си кви усмихват ми се .
-Нема, и да ми се пулиш( усмихваш) нема шерна винцок, бате исках да си бъда насаме с музиката и бутилката. 
Намръщен сериозен поглед кръв червени очи, устните почервеняли от виното. Нима мислиш , че такъв тип ще ти сипе   кога е в това състояние. Не мисла. Докато си порках си мислех:
Брей.  Сега като свърша с тва шише ще излезна да си допия с наливна бира по Витошка.
Да ама не! От умората и близо 48 часа без сън съм заспал като дърт сарошин на столо. Усетих нещо някои ме бута 
-Еи, бро заспал си ! 
Беше рецепционистът
-О така ли? Погледнах шишето оставаше още около 100 грама гултурнах ги на екс и се запътих към леглото си. Допиването с бира се отлагаше.
Отварям вратата една мома вътре си светнала лампата в дормиторито и си тършува нещо из раницата. Като ме видя, че влизам ми се усмихна сладко, а пък аз кьорав пиян очите ми се затваряха погледа скенер мрачен устата посинела от пиене, не бях хубава картинка.
Казах и :
Уей, шш, като свършиш с тараша изгаси лампата. И аз загасих своята свещ- на съзнанието си. Лом пиян отпътувах към Нирвана.12 часа сън ми се отразиха супер. Айде на утрото чек аут от хостела, отидох до Хеликон сутрин рано влизам в късен следобед излизам с три книги -да задоволя глада си за четене.
Хванах последния автобус за Гоце Делчев и докато чаках на гарата , гледам един измамник се доближава към една връздебела лелка която както гледах пернаментно свитите надолу в гримаса устни, и лицето на което беха изписани всички тревоги на света,тя имаше вид на:
"Спешно се нуждая от кур! Веднага тук и сега!" Или може би 
"3 кила суджуци, торта, и крехко агне" за да засити депресията си. Та тоя измамнико я доближи и каза:
Како имаш ли да ми услужиш 2-3 лева не ми стигат за билет!
-Яаа, се разкарай от тука, ходи да работиш- изгрухтя тя, и когато тои се отдалечи продължи да говори с яд докато търкаше билетче от лотарията
"Аз тука да не би наготово да чакам еи така от небето да ми паднат пари. Ами ходи да работиш и не проси. Хаймана.
Ей, пак няма нищо и тоя път-прибра госпожата билетчето в чантата си. Довечера щеше да го регистрира за " втори шанс"
Дойде време качих се в автобуса, пристигнах си в Добринище. Луканката на масата, виното , филипински джин и много веселие. Скитнико отново се завърна с нови истории и преживелици. 1 милион така и не поставих на масата но не за пари бях се запилял . Събудих се, време настана да навестя гората. Преживяното не бива да потъне в забравата между две изпити чаши вино ...

[примкаря]

Следя с интерес темата и все се канех да питам за ''армейския нож'', който носиш със себе си - от швейцарските ли е или нещо друго? Поздрав

[Zara]

А аз чакам разказа за мадам Бътерфлай

[georgikehayov]

Имам един от френската армия, купих го 2011 г. , а иначе колко ножове съм изгубил по света, веднъж в Китай- Пекин ми го взеха полицаите казват - не може с него в влакът. И кво да праим , пратих го по пощАта на кума ми в Малайзия...