Приказки от истинския живот

[georgikehayov]

"Какво ще направиш"

 

Какво ще направиш когато си млад селчо- наивен и щур тъкмо- завършил 12 клас тръгнал си към непознатото. Обетованата земя на запад-гурбетчия-бачкатор в Португалия, и си умрел от глад, като гладен пес изплезил езико,коремо те стърже и докато обикаляш улиците и ровиш по кофите за някои друг залък, докато в торбата си товарил гълъб на които си скъсал главата и при мисълта да го свариш след броени минутош ти капят лигите, изведнъж съзираш е тая -там пичка, подпряла се до външната страна на оградата на Lidle ( лидъло) допушваики цигарата , говори си небреже нещо по телефона- за нея ти си несретник незабележим. Ти си утайката Broke as fuck,си - и о , чудеса не смачка тя фасът а почти наполовина, запраща го милата португалка към близкия кош за боклук и докато измежду две вдишвания- твоето и неиното , ти си го уловил този фас, още в полета му към кофата блажено се подсмихваш и долепяш към устните си. -
Баси много слюнка оставила тази бе, пуу, ама нищо аванта цигаруш че пушна ! Ебрее!
-Шшшъппп, пуффф, паф , ех ама, че кеф Парламент. Че излъжем мозъка малко- с никотин че си представя , че е храна и да не чувствам тоя глад толкова силно. Същия глад които след като се стъмни ме караше да слагам маската и да обирам на хората градинките - дръвчетата с португали ме познаваха много добре- обичайната ни вечеря, с варен гълъб комбинацията е -6!
Хайде ще поскитам още малко.
-О, я виж това дете яде шоколад, но като че ли се кани да го хвърли на горещия асфалт преди с жената която го държи за ръчичка предполагам баба му- да влязат в банката. Сигурно ще точат кинти. Хмм, що не ги причакам вечер , с ножът да ги ограбя и да си купя храна?
Ето хлапето хвърли остатъка шоколад.Притичвам небрежно вземам го от напечения асфалт. Ето ми я и дозата шоколад за деня. Малко допамин за мозъка ми - не е излишен. Айде в тая айде из оная кофа, айде да обиколя що гдето има строеж , или друго място не изискващо кои знае какви умения и камества- пазара на евтината работна ръка-с това което бях наизустил да се примоля
-Prokuro trabalho,?( търся си работа) и след някои друг смръщен отказ да се прибера в квартирата. Ех колко са останали евра-43,75 цента. Намаляват но какво пък ,ката вечер вино кашонена кутия менте "Синко литруш виньо тинто" тре' да има на масата-5 литра-2,50 евро далавера от секъде.Че пием с Панталео моя приятел с когото пристигнах тук от България. Тои с един куфар дрехи и 100 евра, пачка в джобо.Аз със 200 в кеш. 1 куфар книги и няколко чифта бельо и анцузи. В другия куфар-сланината, буркани домашно месо, мас, и др. Благинки. Ще се напием, ще си легна "Нокаут" с посиняла уста от ментето и замъглено съзнание- но пък щастлив ! Ще си пусна рап преди да заспя ще си говорим в стаята с часове пиянски мо'абет с Панталео преди да заспим и ще се смеем като откачени -макар и доста често единственото хранително съдържание в коремите ни да е " ментето" и някои комат  хляб и портукал от наблизо съседите, градинките им ...малко преди съня да ме отнесе в друга реалност нарамил ме на гърба си махащ с яките си си крила ще долепя ухо до CD-плеъра и ще чуя песен като тази:
Whatcha gon' do when shit hit the fan
Pray to God, go hard or lay up in the morgue...
И ще знам, че не винаги ще е така !ще го направя. Ще се измъкна от този начин на живот и ще живея свободно и лудо, да...Какво ще направиш когато нещата се оплескат...?! 
Хрр-ррр, Хъррр-рррм...
Лека нощ...

[georgikehayov]

Когато един уличен просяк плаче"
( из улиците на Сан Франциско)

"Излизам от хотела с балата дебела"-така пее Bullet в една своя песен, само, че аз излязох не с кои знае каква бала а с точно последните ми останали пари-8$ и около 40-50 цента на стотинки както им казваме по нашенски. Късно вечер улиците на Сан Франциско не са особено безопасни особено ако си тръгнал от Китайския квартал забързал крачка към покрайнините населени предимно с Афроамериканци. Налегнал ме беше на всекиму известния "пиянски глад" ( тъкмо си бях усмукал една бутилка калифорнийско вино абсолютно сам в стаята) та със тези останали ми пари тъкмо си гарантирах един мазен бургер в което и да било капанче за fast food-в Сан Франциско а и навсякъде по САЩ изобилстват. След 30-45 минути ходене най- накрая влязох в едно заведение поръчах си бургер и платих към 7 $ и 50 цента, както и да е ,хапнах загладих косъм както се вика и на излизане от зданието забелязах един средно висок с раздърпани дрехи негър, косата му беше в стил "Раста" идеално бели зъби се показваха измежду гъстата му брада. Усмивката не слизаше от лицето му, щом като забележеше някои туко- що наял се тип да излиза още не обърсал майонезата и други остатъци от устата си
-Хайде , човече, хайде-пусни някои долар бро пусни петачка, 2 -3 дай на стария OG.да се нахрани cammon man yeah!!
Някои пускаха  долар -два в пласмасовата му чаша от KFC и тои им благодареше сърдечно. Беше много енергичен . Тъкмо и аз излизам и тои се зададе към мен:
-Хайде човек дай, дай някоя пара на стария ОуДжи ( абревиатура за човек които е Гангстер, тежкар)
Гледах го в кафевите му смеещи се очи... Никога в живота си не бях давал пари за просия. Помня една случка от детството когато баба ми ме заведе на пазар в Разлог и там срещнахме един просяк. Първо го подминахме но после баба каза:
- Гоше иди в'ръни се дей му  2 лева. Аз ги взех върнах се до него погледнах го с мрачен поглед и си ги прибрах в джоба. Баба мислеше , че съм му ги дал...
Някаква лудост ме накара да му хвърля всички стотинки които ми останаха, извадих кесията, всичко на всичко по центове се събраха долар и нещо - само дребни, тои надзърна в портмонето ми и видя, че това е всичко което имам .Както в библията онази жена която уж дала една жълтица дарение и я заплюли, че дала най- малко а това било цялото и имане. Е при мен нещата не стояха точно като при нея .Тои ги прибра в своя доста дълбок джоб и изведнъж се промени. От енергичния дрипав негър не остана и помен. Сълзи започнаха да се стичат от очите му, лицето се обърна в плачебна гримаса-запрегръща ме а крокодилските му сълзи се стичаха по врата ми.
Заговори хлипайки;
-Ти си единствения които е давал и последната си стотинка за мен. Сега нямаш даже да се прибереш с такси. Ти си точен пич maan!
-Не, бе нема проблеми- казах аз докато се готвех да си се прибирам пеш към хотела.
Тъкмо обърнах гръб и чух зад мен енергичния глас на негъра.
-Бро, знам, че си пич и ми даде всичко що имаш , но също знам и , че имаш кредитни и дебитни карти в кесията. Видях ги да се подават докато тръскаше стотинките. Какво ще кажеш да отидем до един банкомат намира се 2 блока away, и да ми бутнеш още малко сухо?"
Погледнах го пак право в очите - от сълзите тоя път и помен нямаше . Гледах една меркантилна дяволска самодоволна усмивка и зъбите и бялото на очите блещейки в мрака. Погледнах го с презрение и обвиних себе си , че бях се хванал по енергията която излъчваше та му дадох стотинките си, добре поне , че бяха само стотинки, като нищо запленен от моментно умопомрачение щеше да му дам и повече ако имах в конкретния момент.
- РАЗКАРАЙ се от тука - отвърнах му и си продължих пътя...докато вървях на ум се самообвинявах- колко безочливо деиствах, пу- пу уж съм толкоз мнителен с толкоз много опит сред всякакви народи...
Няколко крачки по късно и със изненада чух зад гърба си от далечината просякът с злобен гърлен тон изкрещя:
Fuck you white boy you're jerk! 
( Майната ти бяло момче, ти си скапаняк)
Обидих се , нещо ме жегна от сърцето плавно към челото ме удари,обърнах се и се вгледах- забравил за съществуването ми негъра гонеше поредния си клиент:
-Хайде, човече, камоон меейн летс гет ит , гив ми фю бъкс хоуми...
Поклатих глава и отебах да се връщам . Пази се от добрината на просяка. Просякът не знае що е благодарност. Тои изисква от тебе без да дава в отвед. Пази се от просещия , пази дружбата си с здраво мислещия, Не вярвай на сълзи !

И още едно от едно място в Добринище някои може да се сетят за кое точно описвам

 

Да бъдеш луд- в масовото възприемане това значи поведението ти да не съответства на общоприетите порядки. Е аз съм пернаментно "луд" защото не познавам граници- своенравен повече дори от магаре, но издръжлив като камила понесла кервана насред непознати земи..
Музичка- народна, масите- пълни нямаше незает стол. Хората плюскаха гълтаха тия- ми ти меса бухаха ги в гърлата си . Майки цицорани командореха дечиньата си:
-Айде мама, ела да хапнеш джоланче!, Айде ела тука Миткооо, искаш ли дисертче? 
Чревоугодници от класа. Учеха и децата си на това в което са най-добри-Консумирането.
Значи до тук имаме няколко десетки Чревоугодници консуматори , деца до шия оцапани с лои от Джолан , обслужващия персонал съставен от зли селяни, на лицата им изписана всяка мъка и угнетеност на света, в редките случай когато лапащ като змей ккиент на механата оставяше порцията си недовършена-щото до гушата вече му стигаше кльопачката а гъза му едвам издържа да не се насере-Сервитьорите си умитаха порциите , а което можеше да се пекне на скара и препродаде отново по заръка на шефа - подгряваха, изпичаха и на ново -хоп в чинията на Пульо, след като Сульо ( и сервитьора) не го е изял предната поръчка.
Наблюдавах ги -кльопачите клиенти как тичаха към "клозето" малко след това се чуваха и сърцераздирателни викове на блажено- дефекиране миниране на тоалетната с " чомаци" и дум- дум -дум !изтрели като от пушка помпа. Във тази компания на превзети типове, дето ядат и серат като волове в обор- но привидно пазеха прилично държане щом бяха в група, поръчваики като дете в сладкарница, та в тази весела компания се намирах и аз-бях слязъл от планината облечен с  с камуфлажния панталон и горнище на националния отбор по оцеляване с избродирани букви БЪЛГАРИЯ. Седнал бях на маса за шестима но бях сам с мислите си и наблюдавах, пиех си наливна бира,охлаждах перките в жегата. Хората имат своиството да бъдат сервилни. Най- вече ако имат изгода от теб, ако си плащаш добре или пък си вървежен " на гребена на вълната" с една дума ако илюзорно те смятат за повече от тях въпреки, че ти може да си пълен дрисляк лишен от харизма... Харизматикът те запленява и ти не знаеш как се случва, тои просто е надарен и усвоил този дар, не го оставил да дреме...
Смок,смок, гълток- бирата ми свърши. Реших , че е време да поръчам втора.
-Пич , дай още една халба!- обърнах се към връздебелия мазохист дето си беше мушнал в джоба на келнерския панталон едно оръфано парче суджук, окото ми е безпощадно-ястребово не можеш скриеш от мене нищо нема ми обегне.
Тои изгрухтя
-Грух грух, добре Жоро няма проблеми и се скри от полезрението ми. Слушах си на I-pad гангста ъндърграунд рап Massaka,и го чакам оня шопар да ми донесе поръчката. 5-10 минути-онзи се не види. 
Брей майка му стара сигурно се скрил да яде суджуко, колегите му сноват по масите с поръчки мятат в отворените зурли на клиентите тлъсти парчоци свинско, винско, от пиле млеко, сметки дебели касови бележки дълги километрични задръствания от хартия "клозето" миниран а моята бира я няма. 
Почнах да се изнервям сам на маса и не правех кои знае какъв оборот следователно не съм на prima vista,не съм persona...
...Майкави шееба, гнусна селска, си съсках като див звяр , повиках друг келнер:
-Еи, ш-ш-ш, нашенец поръчах си бира а бира - няма ,аиде ако обич'ш задеистваи се, бегай ми донеси една!
Говорех му а вече ръцете ме сърбяха да му строша безизразната физиономия, жив мъртвец , никаква емоция , чист робот ( опа, чист? Не мисла-черното под  орловите му  нокти го дискриминираше) 
Чакам , чакам и тоя бира не носи а си се мандахерца като китайка насам натам угодничи на другите клиенти пък мен ме забрави.Като ми кипна мислех си ебати селското обслужване братче, станах от масата и ди вкарах двата пръста в устата за да свирна по чобански:
Чу се клаксона ми като тримба на камьон в тунел:
-Фииуиууу, -за миг всички се омълчаха , само музичката не спираше да дърдори като тиха рекица.- Уееееййй,Алоооо, брат'чет шо стана с бирата бе, мамка ти, полвин час те чекам?!!!"
Онзи "мъртвия" сервитьор не дебелогъзия с "суджуко" у джобо ,преглътна слюнка почеса се по тила и влезе вътре в кухнята на мига ми я донесе припкаше с фалш усмивка към моята маса ледено студена бирокис,може да се е и изплюл в нея но не съм го видял , ако само го бях зърнал да прави такова нещо там -щях да го удавя в каната. След като си поръчах по този начин зад гърба си чувах сподавени шепоти и подмятания
-Абе т'ва е тоя бее оня дето спечели Сървайвъра, !
-Наистина ли, хм абе мани го тоя  не виждаш ли че не е с всичкия си, див селянин!
Обръщайки поглед към някои от тях млъкваха и дори се усмихваха в отвед други пък гледайки ме секунда две с снисхождение, продължаваха да бухат кебапо, суджуко и какво ли още не по хипопотамските си дурли си докато ануса им не се напълни с кльопи кльопи.
Жалко за хубавата бира - обслужването леш!...

[georgikehayov]

"Айдук"
(Part 2)

Вътре в задименото купе на баварецо сме двамата със " Айдуко" движим бавно по шосето за към "Лазарово"
-Абе, ти много бавно караш! Настъпи тая газ до ламарината бе копеле -Айдуко съскаше и се удари по коляното в признак на раздразнение от шофирането ми наподобяващо по думите му на:
"90 годишен пенсионер от Нормандия тръгнал да изхвърли пакетирания нарязан труп на жена си към бреговете на морето "
Беше ме помолил да го закарам до селото за да свършим някои работи не особено належащи. Години по -късно знам ,че  просто ме проверяваше -как се държа в ситуации , дали съм склонен към подчинение , лидерски качества или роболепие? Кои си ти селяко правиш се на терикат я да те изпитам...
Дори "раздразнението" от бавното шофиране беше проверка, хитър трик-за да угодиш , ще включиш ли рязко на трета и ще започнеш да шофираш ухилен като Пульо,с бясна скорост. 
Аз го наричам-"Проверката на метало" Златна мина ли си , сребърен куршум ли ?или си просто един пумиар лаещ но не хапещ! Имаш ли кучешки  зъби с които да ръфаш месо от враговете или си с чене, залепено с " Курега"...
Почти цялата ми ангажираност  се въртеше около боиния клуб, рано сутрин ходех там, понякога волунтерствах помагах да почистим фитнес залата, покрива протекъл скачах горе да поправяме тренирах с моята група-белите колани, но взимах дейно участие и в тренировките на по- напредналите ( и ядях много тупаници между другото )
Бях нов в града и Айдуко ме представяше на сцената от време на време движех с него .
Апартамента ми беше в Центъра идеална локация само 10 -15 минути пеша до клуба.
Тренирането ме измъкваше от дяволските мисли и тревогите. Разбираш ли, човека е странно същество . Година по - рано си мечтаех без никакви изгледи това да се случи наяве-Исках да съм свободен, кола, жилище, да заменя селския анцуг с градски джинси, мислех си в града е "Cool" А сега живеех "мечтата си" ето ти апартаменто ето ти я паркирана до кооперацията лъскавата кола, в огромното жилище обаче си сам и твърде мрачна ти се вижда ноща, в компанията на бутилка вино се унасяш и заспиваш а утрото е нова бутилка вино и ритници в залата... нещата както знаем не винаги са розови а твърде често реалноста е сурова като лицето на руски милиционер в студена януарска нощ довършващ фаса си гледащ равнодушно от страни докато колегите му те пребиват най- безцереморно, а ти се чудиш невярващ и уплашен:
-Ама защо така!? Това ли беше живота за които мечтах, това ли беше " обетованата страна" на веселите хора забавление, и нестихващ купон? 
Още един удар по наивното ти канче и главата ти клюмнала в снега рисуваш с червена боя улична рисунка...
Един ден преди тренировка Айдуко се появи от нейде с ново Ауди осмица.Паркира близо до моята "четворка" и ме дръпна на страни:
-К'во ше кажеш в Петък да доидеш с нас, с моите хора и да постреляме във *****? Говорих на шефа за тебе , и без това си без работа ако искаш можеш да доидеш към нас? -говореше ми а погледа му сякаш гледаше през мен в някаква далечина . Абсолютно равнодушие, без излишни емоционални излияния.
Не се колебах дълго и казах:
-Нема ядове, в толкова и толкова часа ще съм там."
Тази среща така и не се осъществи ден или два след този разговор видях името на моя нов приятел в вестника . Неволно докато си пиех кафето надзърнах до една лафка за вестници и видях името му изписано на една от страниците.
Със един удар в корема и един прав в главата беше убил цивилен полицаи в едно небезизвестно столично нощно клубче насъскан от боса си.
Аз пък катастрофирах малко след това, със колата и се запилях из Пирин планина, отшелничевство 1 година в манастир...

****По деиствителен случай.
Имена, прякори и обекти са плод на въображението ми.

Редактирано 11 август, 2017 от georgikehayov

[georgikehayov]

" Да си сърцат не е достатъчно, извади парата или- оцелеи!!"
( Гурбетчийски спомени)

Вълните на Атлантика удрят в гърдите две момчета-пишлемета съответно единия- бял, слаб със бръсната глава пернаментно намръщен, сериозните сини очи-издават наченки на силен характер.
Другият-черен , небрежно брадясал в погледа му се чете детинска инфантилност съчетана с циганско коварство,ако минеш покраи него небрежно по миризмата му която ще те лъхне а ти ако си с по- слаб стомах мигновенно ще повърнеш обяда си,ще го помислиш за негър, но виж вгледаи се по - внимателно и ще чуеш, че със белия му авер си говорят на някакъв диалект които предствавлява разновидност на българския език,ще ти доиде на ума , че явно това е български циганин, а другия е негов приятел Беге селянин...
Това сме аз Гошо "гробаря" "Бриньон" и Ристем " Казмата" , годината е 2008 гурбетчий сме в Португалия, през ноща тичайки след камиона  с отпадъци, смърдящи на пот и снетище,изхвърляме боклука на португалците докато те сладко спят или се ебат а , през деня ако не спим , пием, или крадем за да оцелеем-то сме на плажа близо до Ещорил, където се намира едно от най- големите казина в Европа.
Селянчета млади. Атлантическия океан ни се струва до колената, евала велики сме измъкнахме се от селото-урааа!!!!
Може да сме бедни кат ' шибани плъхове но сме в чужбина и делим трохите от хляба заедно! гръб до гръб 24 часа в денонощието един до друг,не сме като някои наши наборчета та да чакаме от мама и тати на готово-така го чувствахме тогава ние бяхме "тежкарчета"... 
кесиите са ни празни , главите... чукам по челото и там празнота...толкова са празни че даже паяците бойкотираха да влизат в евтините ни протмонета и да плетат мрежите си покрай пластовете-просто толкова  отдавна дори заблудена бълха която тровеше нощите ни не беше навестявалатези портфейли, камо ли пък някои книжен еврак,че и гадинките решиха -това е " Кауза предута" даи да се чупиме, от този пъкъл на немотията...
Което не важи пък за приключенията-всеки ден е ново шоу. Ето например снощи за нас беше празник. Жоао- анголецът които е наточил кура си  и иска да го топне " Боц" във черната огромна дяволска дупка на Rainha( Райна името на жената, а също-на португалски "райньа "се превежда като-"кралица)и всякак се върти и намира предтекст да навести  квартирата в която ние живеем заедно със  " tita o Ristemo"( лелята на Ристем) 
Та тоя анголски балък донесе снощи една каса бира която ние естествено опомпахме като хидравлични помпи ,плюс 3 бутилки  " Vinho tinto de Alentejo" ( черечеено вино от рсйон Алентежо- прочут с винената си индустрия) Остана само 1 бутилка след снощният купон, да видиш как пиян анголец от бялата раса 40 годишен среден ръст, непукист, нарцистик приличащ особено много на " мистър Бийн" характера му е  граничещ с кретеноизъм ,но и тои човека наточил курец , все пак мъж го водят, тестостерона го тресе ...
Та тоя к'ви бесни гюбеци раздаваше, на цигански маанета по масата, снощи, олеле майко - тъпчеше салатите, с нозете си докат мята кючека моите хора го " цоцаха" лелята на Ристем, с пълна уста наденица ще кресне оня да черпава още!!!
-Айде бегай Жоао- прокужда го за минутка- две -Райна лелята на Ристемката-заминавай до денонощния да купиш още Уиски и още бира за момчетата и за нас с тебе, да друсаме!Еееп - ееееп , епааа, ой ой, Даайй!
Усещаше тя старата 45 годишна руспия как да контролира слабоконсолидирани мъже като Жоао... Тя не беше нищо особено, пияна всяка вечер , тъжни очи, дебел задник и дебел корем, косата и на плитки стигаше до кръста, личеше,че някога е била прилично изглеждаща, но сега беше останал само бегъл спомен - загатващ за някогашната и кръшна снага,но въпреки това с курвенския си манталитет увличаше доста загорели путьовци твърде бедни да си позволят курва всяка нощ, твърде плахи за да омаят жена за постоянно съжителство.
Във такова весело обкръжение живеех, и се учех ...
Но нека се върнем на плажа. Пиехме си от " артисалата " бутилка вино снощи, гълток вино, гълток бира " Сагреш" полу- пияни , абсолютно не яли дори залък, алкохола ни " хвана" бяхме чували легенди за това казино и ни доиде на акъла да отидем и да го посетим. Добре ама нямахме пари. Отворихме кесиите, едвам наброихме 95 сентимуш ст'инка по стинка ги бройкахме, издрънчаха плахо в шепата ми, бре пустело-не стигаха! 
Жоау спомена, че минимум трябва за да влезеш там поне 10€ значи за двамата прави 20€... Почешахме се по главите па аз намерих решение почти веднага.
- Батьо,ти си по- голям от мен 2 години. Но и си по -черен айде иди да виснеш на просия близо до мола, аз ще ти фрасна един по дурлата така че да получиш оток и като отидеш там да просиш , ще те съжаляват повече!
Не му се свидеше, но прие, ударих го не много силно падна на пясъка полу нок - аут но се свести, и как си беше само по слипове, щото нямахме пари да си купим даже бански, го пратих на Мола да проси, като не вярвах изобщо , че ще се върне с някакви пари.Седях си на плажа правех лицеви опори , заглеждах се по тлъстите задници на португалките  кура ми дървен нонстоп още малко и щеше пробие кираиските гащи менте от левчето...
не мина и час и моя човек се връща ухилен до уши.
-Шо стана бе, не мятат нали?Питах го обезверен.
-Кои бе не мятали?! Хаха-отвърна Ристем възторжено-гледай , гледай...
Какво да видя ръцете му  стискат 25 евраци!
-Как го направи бе момче?
- Много просто- отвърна лукаво Ристем- с бедните  ми познания попортугалски лъгах хората , че патрон( шефа) не ми платил , пребил ме, съблякъл ме гол и ме изхвърлил на улицата,нямам пари да се прибера към родната България, и хората нали са милостиви и май-вече прости даваха ми , за половин час събрах тия пари па ме хвана срам да прося повече,тамън ще стигнат да влезем в казиното.
Ристем беше героят на деня, знаех, че се замисля дали да не направи просията свои страничен бизнес след днешния удар...
Весели щастливи се отправихме на път,към казиното има няма 5 минути от плажа, по време на пътя си пеем а от телефона звучи Режо " Сае роменге кючек" хем ходим хем друсаме дупетата в такт и щракаме с пръсти- абсолютни селтаци, пропуснах да отбележа, че облеклото ни се състои от ...по един чифт слипове, и нищо друго освен една плажна кърпа, която и двамата ползвахме за да обършем пясъка от телата си. 
Богати смееее! Тарикати смееее! "-Яшаа , яшааа ,оп сае , сае, ибрееее, щрак, щрак с пръсти гуци-гуци-гуци гуци бреее, тир_так тир-так таки таки тааак"...
Кеф ни беше 30 минути просия се равняваха на 10 часова надница ! Прецакахме ги братле- хехехехе- смеехме се и се радвахме...
Ето ни след пет минути сме пред прага на казиното.
Усмихнати, като платена курва на секс екскурзия в Дубай, приближаваме 120 килограмовия  двуметров исполин охранител, на вратата, тъмните му очила отразяват детинските ни наивни лица, и полуголи тела. Тои с леден тон по студен от циклон идващ от Сибир ни заповядва:
-Изчезваите! Гримасата на лицето му е доста красноречива, ледения му поглед е способен да респектира дори шампион в тежка категория профи бокс. 
Ръцете му бяха стиснати в юмруци, еи сега да ни нападне.
-Еи, аи да изчезваме, че тоо май, нема да ни пусне вътре! - каза разтреперан Ристем.
-Що бе, я че го питам защо не ни пуска, я виж тия преди нас дето слезнаха от лъскавия джип, костюмари, влязоха, що ние не?!
Събрах кураж, преглътнах слюнка и си поех въздух, а иначе целия треперех отвътре сърцето бягаше маратон но се стремях да не го показвам страха. 
"Винаги бъди мъжкар "-ми беше мотото дори и цял въшлясал да си и да те зоват - "въшкар"
-Por que nos  puede nao vo casino? ( Защо ние не можем да влезем в казиното?)
Охранителят си свали очилата, наведе лицето си към мен гледаики ме право в очите всякаш всеки миг ще ме застреля и каза:
-Момчета , първо се облечете , пък тогава ходете по казина!По долно белю даже курвите не влизат вътре!
Усмихна се едвам забележимо скръсти ръцете си, и повече за него не съществувахме.
Наведохме глави- вярно бе!не бяхме помислили за това , че по гащи няма как да ни пуснат.
- Айде Ристем, ай си одим до квартирата със автобус, и да се преоблечем. Ще му покажем ние на тоя, и ще се върнем.
Речено сторено. Платихме отиване и връщане с публичния транспорт общо 4 евро . Оставаха ни 21 и 95 цента- да играем и да печелим като терикати! Моя човек облече облекло- риза от кофите си я беше намерил и дънки които си бе купил още от България за 15 лева, обувките също си ги беше набавил от мръсните гюмове( кошове за боклук)
Аз пък реших да се приведа в вид на истински терикат. Отигиналния ми абитуриентски костюм барабар с ризата и вратовръзка! Вдичко щеше да е 6 ако не бяха.... Джапанките за баня които обух. Тогава бях млад и чувство за синтетика нямах, от къде да знам, че костюм не върви с джапанки за баня на гол крак? 
Реисът ни остави на спирката има няма 3-4 минути пеша до казиното . Със по 10 € в кесиите кои е като нас, аз даже намерих един фас на улицата и го допушвах, придавайки си допълнителен колорит . Не разбирах обаче защо хората след като се обръщаха след нас по улицата доста често избухваха в неудържим смях!
-Защо се смеят тия Ристеме?
-Не знам бе брато, сигур ' щот не са виждали такива тажкари като нас, сега че влезем в казиното и от 20 евро ме нап'раим 20 хилки, йей йеей! Яшшшааа! 
Друсаше си гюбек докат ходи моя човек, аз обаче бях умислен, знаех , че нещо не е наред но не бях наясно точно какво. Джапанките издаваха звък
-Шляп, пляп, пляп..- ето ни отново пред прага на Казиното.
Този път самодоволни усмивки по лицата ни, поглеждаме  се с Ристем намигаме си и казваме на оня охраната:
-Е? Как си!? Сега няма ли да ни пуснеш а?  Виж к'ви сме официални батенце!
Говорехме му на българо- португалски език, а оня опулил очи, я едваааам да се изкиска, а от очите му гледам напират сълзи, не знам защо.
- Абе момчетааа, хубаво облякохте се , щях да ви пусна ама- обърна се тои към мен с грамадната си глава- защо бе момче като си сложи костюма вместо джапанки за баня не си обу и по официални обувки?
Точно в този момент ме пресви корема. 
-Лошоо,-мислех си аз а яда напираше яко в мен- сега пък джапанките проблем, ами, че аз освен тях други обувки нямам бе мамка му стара, тъкмо си бях изхвърлил старите скъсани маратонки с които доидох от България, и сега чаках до заплатата след 2 дни да изкарам с джапанките па да си купя, ако не намеря из кофите..
Охранителя най- накрая не издържа и се захихоти неудържимо, сълзи от смях закапаха от грамадните му безчувствени очи.
-Хахаххахааааах! Измитайте се от тука докато не съм ви набил шутовете, роман цигануш ( явно ни мислеше за ромънски цигани)  и направи две заплашителни крачки към нас като лицето му изведнъж как се смееше, стана ледено сериозно и зло.
Ристем ме дръпна за лакътя.
-Айде, айде да бегаме тоя ще ни изяде!
-Чакаи бе, -отвърнах рязко- нима само тои може да бие!
-Ако искаш разправяи се , я си бегувам!-каза Ристем и закрачи живо напред, охранителя се задаваше близо зад нас, но си личеше, че просто си играе. За него ние бяхме просто голи мишки , тои лукаво ни се присмиваше докато ни гонеше, не гореше от желание да си цапа ръцете с нас.
Тежка буца ме стегна за гърлото Ристем бягащ пред мен уплашен, аз по средата а на заден план лъскавото казино и горилата охранител подогравателно стрелнал ни с поглед. Никога нямаше да забравя този ден, обърнах гръб погледнах 10-те евро в кисийката а една сълза се отрони между стотинките и банкнотата капна вътре като заблуден скитник намерил подслон в разпердушена барака...
-Айде заеби го казиното, ай да идем каа'м "Лидъло"че си купим от кашончетата 5 литра вино! Това  са ти 5 евро! - извади ме от унеса ми Ристем...
Живота продължаваше по старо му а аз все повече се давех в виното от кашончета и злоба. Това ли беше живота за които мечтах? Така ли ще живея вечно, обиращ трохите, вън на дъжда и гонен с хули и подигравки просто защото нямам пари да си купя обувки и да вляза " във клуба"
Трябваше да преосмисля живота си. И не след дълго решението което промени живота ми на 360 градуса беше взето , на една нива с грозде, докато под жаркото слънце получих ритник, един ритник на които отвърнах в последствие и който ме запрати на крилата на Фортуна, а тя минава когато си поиска, и изпуснеш ли я, горко ти!...
To be continued...

[georgikehayov]

 

"Бай Ганьо из Хималайте"
( 2 Чая от евтините)

Част от медения ни месец със Марджи, премина в Непал. Съвсем случаино се озовахме там. Не беше планувано , но ето ни -идваме!
Катерехме се към Торонг Ла 5416 м. Бяхме спрeли  в едно китно селце източно от  Менанг за да се ободрим със чай и сирене от Як. Както си бърборим от пътеката се задава колоездач и се е разпцувал на български- "Йеби му макята"-както баща ми би се изразил. Подхилнах се изпод мустак и му викам на добринищки диалект
-Що се си разпцул бе, я седни тука пре нас, прелапаи малко сирене оспокои се! Земи , земи не се свени. 
Дребен, слаб с лисиче лице , човек които не буди симпатии .
Разбрах , от него че приятелят му също българин се контузил и носач наел да му бута колелото , пък оня нашия подир него накуцвал.
Хайде ще се срещнем довечера в хижата- каза на изпроводяк българина и подкара колелото.-Там пък аз ще те почерпя !
скри се от погледа ни.
Стигнахме вечерта в хижата- потупване по рамото ме извади от разговора с управителя на хижата 
-Еи Сървайвърски , сега е мои ред да те почерпя - смееше се българина които срещнах по- рано същия ден-ти си интересен тип, как на края на света ще срещна точно теб, ела разправяй как спечели " Сървайвъра"...
-Добре.  Щом пък имаш мерак да черпиш - ок!
Сядаме на една маса гледаме менюто и аз бях готов да дам поръчката си на сервитьора- млад  непалец с кирлива угарка под пръстите, не се беше срещал с вода поне година време. 
Повикахме го с едно ръкомахане и аз тъкмо да си поръчам  хималайско кафе със нещо като тутманик - местен хляб
Новия приятел ме изпревари и набързо издиктува на развален английски:
-Тоо тийй ( два чая) ( най-евтиното в менюто) Затвори менюто подаде на келнера и оня добесе чая. Гледаше ме леко усмихнат като ученичка на изпит по дефлорация,Попивах  го с поглед изпитвах чертите на това гадно бай Ганьовско лице. В последствие в хижата се запознах и с другия българин -едър към 190см 120 кила  45 годишен глиган къдрава дълга коса и типичен опортюристичен поглед в очите- тои се държеше с носача си все едно оня не е човек а магаре- скъсваха го от подиграфки с приятеля му "2чая от евтините" поведението им беше присъщо за селски идиоти видяли се с малко пари отишли на " велико приключение " из Хималайте. 
В последствие с Марджи ги срещнахме още веднъж в Покхара след като приключихме трекинга. Безцеремонно отхвърлих поканата им да седна на една маса с тях в ресторанта близо до езерото....

[georgikehayov]

" Селската баня в неделен ден"
( Чужденец в културен шок)
*По деиствителен случаи ***

Неделя за християните е ден за църква. Едни ходят в храма от стремеж да се покажат като "вярващи" други-да се "пречистят" от греховете и измолят прошка от "началника" Господа Богу " също така отдавайки дължимото и на подчинените" нему-"светците" , част от тях между впрочем дълбоко асоциални и масови убийци. Но така стоят нещата, какво от това , че Борис 1  избил над 50 български влиятелни рода, а на собствения си син избол очите-та нали тои наложил "правата вяра" светец е царя  ! а пък онези смели
"твърдоглавци"които му се противопоставили-и сега си се варят в ада закотвени из  врящия казан.
Като  стана въпрос за врящ казан можем да направим и аналогия със селската баня. Всеки я знае, най-малкото е чувал за нея, възпявана от певци, възхвалявана от поети.
Освен за църква, във малкото градче, "неделето" е и ден за "къпанье" -да жулнеш, гърбът, изрежеш кирливите нокти, подмиеш вмирисалия се задник(често хванал хемароиди, или направо цръвясал-наяден от червеи ) Къпане в селската баня ден НЕДЕЛЯ! Внимавай, чужденецо или другоселецо ако те подмами дявола да си търсиш келепира в селската баня по това време. А-а-а-нещо си се объркал и си прекрачил неписаните строги но справедливи закони като да речеш самия Соломон ги съставил и по рождение предавани от поколение на поколение крушовчани.Та, да си доидем на думата ! Само да си ги пренебрегнал "законите"рискуваш най- малкото да си тръгнеш разплакан и унижен от същите тези " миряни" които до преди един-два часа в църквата смирени като бубици с слепени за молитва длани чуруликаха:
-Господи помилуй, господи помилуй, го-о-о-споди по-о-о-ми-и-илуй!
Същия този хор веднъж озовал се в "Басейно" забравил господа, нагрубява и псува се един на друг ,юмручното право също е на почит а пък мирисът на тамян и кандило в банята е заменен от този на лук, и кромид , изригващи като Везувий уригвания с лава от мирис на шкембе чорба  а леко доловимите тръпчиви нотки на непопила добре из порите на косматите тела  свинска мас придава на неделното къпане и последващото  след него поздравче "Честита Баня" очарователен колорит.
Веселбата е на макс, селяните са  дошли да " Натопаа кокалето" ( накиснат кокалите) селския песнопеец-"Даловецо" мустакат дебеланко петдесет годишен , 1,60 висок надарен с пресметливи очи , лишен от всякакви скруполи ,още повече пък от обноски-същински бай Ганьо не издържа и запява дерейки гърло като озверял мамут :
-Ох баня ох, кеф, селската баня голяааам кеф! Фииууу свири по стар чобански табает и си щрска с пръсти показвайки задоволството , от къпането в минералната селска баня.
Наместо светената вода от църквата напоена с благоухание,
тук водата сега е мръсна и всякакви паразити и тлаки ,"грепки от гъзо" ( дребен остатък  след дефекиране или по-точно казано срал си пък не си избърсал задника и ти е останала грепка на гъза) плуват доста често тези гадости на воля из мръсния неделен басейн.
Ето провиква се с гърлен глас Ясен Бладжюшин, зачервил бузите изпъчил дебелия корем които огромните обрасли косми правят да изглежда все едно е наметнал вълнена одежда.
-Бай Данее, уее ,брее !дека одиш се , Ъ? (дека одиш се подразбира като " къде ходиш на работа) 
Бай Дане непринудено и с отчаян глас , маха с ръка и тежко въздиша па проговаря:
-Заеби, уволниъ ме от Мета Мебел, се съм се бръктисал от гъйле ( "бръктисал от гъйле"-много е разтревожен, уволнен е от цеха за мебели) 
Плюф, Думмм-сякаш тежка скала пада насред басейна и оплисква с кирлива вода посетителите по лицата .
Никои не протестира защото това е небезизвестния 
Бач'Дине  плувецо  които скача от стълбите та чак на средата се озовава след като прилежно се е измил преди това на душа, всякаш да си припомни младините когато по думите му:
-Бачкааах, спаситеу фуф плажу 200 ле'а заплата си ми стигааше. Пре бай Тошо за сички имаше и леб и пиенье, па се' си е ебало матьта!(превод:Копнеж по комунизма, всички били доволни, а сега е лошо)
Там в ъгъла леко изолиран се е кльопнал ( потопил) селския идиот Тоде 55-60 годишен полудял мъж наподобяващ героя Робинзон все едно три месеца корабокруширал на самотен остров оцелял на фотосинтеза , кракът му е загноил, син- посинял и бавно разпадащ се поради мякаква инфекция, или проказа  и това е една от причините низ водата да плуват като изгнили корабни дъски парчета гнила плът и зелена тиня, старият му баща дедо Ристе стои до него и гледа някъде в празното пространство. Деменцията го е ударила  и често забравя името си но помни, че в " неделя е денят за къпане" още от Бай Тошово време прилежно научен да се къпе поне веднъж на всеки 6 месеца но -само в неделя! Инак от " партията ке му се смеят"
Друг ритуал в банята е да си мериш силите във бореница( борба) и които " удави" ( потопи под водата) опонента си тои е човека, шампиона. Почти не минава неделен ден без борба, понякога тя е толкова ожесточена, че от невинно сборичкване прераства в здрав бой и кръв се лее като от чучур( извор) често кютека се пренася към съблекалнята а от там пък може да продължи и отвън на двора.
Не щеш ли като гръм от ясно небе, о светотатство. Нещо се случва! Четинестите глави на селяните се обръщат рязко и тактично към входа с очи сякаш пускат гръмотевици озлобени и някак очудени кои с отворена в почуда уста, кои смръщил всеки мускул на лицето си - леден камък!всички погледи вперени във него -непознатото младо момче със едвам набола девствена брадичка 18-19 годишен висок, снажен с изразена  спортна мускулатура ...до тук добре но от какво е породен този гняв в очите на селячеството и защо сякаш по зададен сигнал вкупом се омълчаха и го гледат
 " на кръв" все едно им е изял суджуците по прътовете 
в мазите.
Младото момче не разбира защо са го зяпнали и с смеещи се , доброжелателни очи приближава басеина. 
Каак може такова нещо Без да си е взел душ преди това и без да си е свалил слиповете да се осмелява....???? Ето даловецо поглеждс към тавана и се кръсти:
-Бооже , Боже, тои дека е напел в чушчите тоа гащеа?!"(превод: господи къде се е запътил този тип към чушките -тоест в забранена територия) 
Тук вече говорим за война! Ще настане Армагедон, ада ще отвори своите двери.
Тъкмо доближава и докосва от стълбичката  едвам водата в басейна правейки първа крачка към топлата релаксираща вода когато се чува воя на бай Насе двуметров на средна възраст злобно брадясал исполин като все да е бесен тигър ранен в хулбока от пишман ловец:
-Уъъъъъъъ! Уеееей ш-ш-ш-ш нашенеец-Събувай гащите , събувай ги ама веднагааааа!
Момчето мигом се вцепенява уплаха е изписана по лицето му .
В хор и другите от " опълченците бранещи "свят "басейна- със слипове и без да минеш под душа-не!" Но пък, с изгнил крак , насран гъз, и смърдящ на лук" щом си от нашите може" свалил си си гащите, взел си душ, ами , че това си е като все едно си кръстен вече бе! Светото кръщение си приел!Чист си след този неписан закон-ритуал по пречистване и получаване на виза за басейн.Ха така, а този чужд човек непокръстен тръгнал да влиза в святото място- ще го разкъсаме, ще руче тои 
"от глабаницата ярма"
Момчето отдръпва кракът си и все пак след първоначалното си стресване и шок успява  да се съвземе и да отговори докато върти  главата си  наляво надясно в признак на недоумение какво се случва:
-France , France , je suis francaise, je non parle bulgarie...
Даловецо разпален и зачервил се от злоба подема да крещи та стените се пукат, падат парчета напукана прах по главите на селяните все едно не на човек говори а на куцо магаре, а даже и то не заслужава такова нечовешко отношение.
-Събувай гащиците и заминавай да си земеш душ брее,к'во франсе-прансе да те еба и обитако , тука се дума на българсчи уе!( хмм,дали?)Събувай се брее уееей . -ентусиазмът му се разпалва и от четата зад него 8-9 навъсени селянина надушили страха, на младежът още по- зли и безчовечни стават. Няма милост.Започват по придвидливите да му правят мимики с ръце да си свали слиповете и да отива право към душа иначе- "Йок Су" ( няма да влезеш в водата)
Момчето засрамено с зачервени очи и алено лице що да прави ще се подчини инак лошо го чака , ами ако се наговорят да го изнасилят тези наподобяващи горили диви балканци?прословутите слипове вече са свалени и закачени на безопасно място до радиатора волю- неволю разбира нашето момче, че трябва да мине първо през " "светия душ " за да се покръсти в правилния път.Готово ето сторил го младият мъж тръгва пак към басейна.Нооо селяните усещаики победата си , и в момента в които младежът прикриваики срамежливо мъжкото си достоинство се завръща за втори опит " да мине границата" се чува нов сърцесмразяващ звук, които би стрестнсл дори самия граф Дракула.-Мито Дреновския- млад момък селския пастир планина от мусколи, цял живот овчар , алкохол -йок ! но печено агънце в тавата сам го омита като ламя.Та тои със присмехулно изражение и поглед на раздразнен бик се провиква с неприязън в тона:
-И шампоан сложи по косметооо ( косата) и тръкай убао ( изтъркаи се хубаво) оти мамкати че йеба ееи, 
Зад него се слуша хор от одобряващи гласове и бурен смях
-Хахахахаха, Дреновския покажи му кее да се изтръка бе , иди го сожежи- някои проговаря с подигравателен тон, знаейки колко лесен за " нащукване " е "Дреновския"
Момчето не разбиращо какво му говорят тези на  междинно ниво от еволюционния стадий между маймуната и човека обръщайки , след тежка въздишка гърбът си проговаря нещо на родния си език през зъби , след миг сълзa на безсилна мъка се отронва сякаш закъснял дъжд предизвестие за буря. Със пъргавината на див заек бягащ от хищни зверове снема окачените слипове от радиатора и отправяйки се към вратата -кто удавник драпащ към брега тъжно хлиповете му се сливат с боботенето и присмеха на дивите балканци .Чистите сълзи , падащи от двата черни облака очите на чужденецът облагородяват с няколко едри капки като девствена роса запустяла нива - селската баня стичайки се към канала заедно със кирливите парчета нечистотии влажният въздух обагрен с мирис на село и  попит със негативна енергия идват твърде много за младия унижен и смачкан човек.
Вратата се тръшва все едно удар от гюле , удрящ непробиваема крепост ето, отива си! чужденеца повече се не види...
А в селската баня селяните тържествувайки имат нова тема за обсъждане- младия чужденец които надали някога ще се върне във селото им след тази случка.
-Кааак, бре със гащи пък и мръсен , че ми флаза вув басейно?! Айде " кере манерва" марш от тука, сус хайрсъзиню"
Друг се обажда да допълни:
-Така е , ами, треа се научат да спазват ред хаааа, маскари тука , уееь,Идиотье!
Грепките от гъз се носят по водата, някои тайно пуска урината си озъртаики дали не го гледат " колегите"  лудия с разгнилия се крак издава нечленоразделни звуци:
-Уе, уе , ъъъьь, йеъ , уъъ, уъъ...
А " певецо" си тананика, през мадете му е всичко, непукист лишен от всякакъв тип чувство освен бяс -"Ох, баня , ох кеф, селската баня, голяаам кеф..."

[georgikehayov]

Град Фос ду Игуасу, Бразилия Микеланджело костенурката нинджа или накратко Гошо Сървайвъро добринищкия космополит ,гадното копеле с "виШо образуванье" по оцеляване имах на разположение два дни за размотаване, не че ми беше кои знае колко драго да си губя времето в този малък бразилски градец които е популярна туристическа дестинация , беазилската оправна точка за водопадите Игуасу,вече ги бях видял от аржетинската им част , отидох пеша 20 км по шосе и 2-3 през джунглата, имаше безплатно влакче което вървеше " пакет" от цената на entrance fee към националния парк, но предпочетох да ходя пеш наместо конформиски да си плесна белия задник на седалката и да " пътувам по влакчето" .В Фоз да си наемам обиколка с хеликоптер над прочутите водопади не ми се струваше оферта 200-300 $ да давам за глупости-хептен работа. В Фоз казват , не си ли летял над водопадите не си бил в града все едно. Отебах и обикалях градчето пеша.Настанил се бях в един мизерен хостел в покраинините, в стая с още 10 човека , предимно бекпекъри чистечки англосаксонци, китайци, японциобщо взето всякаква шарена сган и аз барабар с тях българската следа.
Автобус за Сао Пауло отпътуваше чак след два дена икакво да сторувам освен да поркам бразилска бира и да си пиша записките.
Един горещ следобед отново шетах пеша из градчето търсех хубаво място да седна и да се напоркам като champ. Ходил съм що съм ходил и по едно време се изгубих но пък видях бирария , беше точно на едно възвишение, мястото беше мрачно , пласмасови столове бяха нахвърляни по тротоара а вътре в бара на голям екран бармана широкоплещест мъж с мустаци на средна възраст беше вперил погледа си в телевизора хипнотизиран от футболния двубои които вървеше. 
-Посу сентаре аки , еу керу бебер сервежа? ( може ли да седна тук искам да пия бира) -попитах бармана , а тои отклони поглед от телевизора кимна ми отвърдително с глава на което аз направих знак с показалеца си-ума Сервежа фрешко фаш фаворе ( една драфт бира, моля)
Човека не беше от най-приказливите погледа му беше орлов , студен мислех че е ням , разбирахме се предимно с знаци, като изпиех поредната халба му правех знак с ръка и тои ми носеше следващата. 
Бях седнал отвън до бордюра на пласмасова маса , слушах си рап на айпода чувствах се добре не го крия. Вътре в бара безметежно пиеха още четирима пет човека, от време на време се чуваха викове, чувах ги дори през слушалките на айпода си 
-Гоооооооллллл! И дрънчаха в наздравици каните с бира. 
Неусетно от следобед почна времето да клони към заник, а аз се сетих да привършвам, че бая се наказмих бирата си я биваше 
В съседство на бара в които си пиех бирата имаше друго заведение, не съм сигурен дали беше пункт за залози или бар, но влизаха и излизаха съмнително окаяни хора които ми приличаха да са някакви черноработници дошли да "олабят синджиро" 
Допивах последната бира когато погледа ми беше привлечен от сиулета на един млад мъж които се опитваше да се отскубне през вратата на онова заведение, а една ръка го дърпаше за тениската усетих , че нещо нередно е на път да се случи  , човека все пак се измъкна и заситни да бяга по надолнището в посока към моята маса а онзи който го дърпаше за дрехата с ококорени очи се разкрещя нещо . Спрях музиката и чух крясъците му, излизащи от устата му с ококорения поглед
-Крадец, крадец спрете го, Крадец !
Не знам какво ми стана но станах от стола си и реших да се намеся като изритам крадеца боц по краката. Направо духът на страшния Трифон Иванов сякаш се всели в мен. Шпакат в наказателното поле зверски влизам с бутоните. Фаул! Направо дузпа и червен картон, проснах го на земята, стиях изтукан очаквах овацийте на публиката, но грешах.Тои беше млад мъж с вид на хиена, от тези които биха те очистили за 1долар  hood parasit а аз реших да се правя на " доблестен войн" и да го спъна.
 Тои успя само да изстене ;
-Ооох, пуррра ааааа!
Бляк на земята като парцал , преви се и очакваше да срещне съдбата си.
Аз пък стоях надвесен над него а сърцето ми биеше барабанен ритъм , онзи който го беше хванал за блузата нисък дебел човек с дрипав потник и флипфлопки първи дотича от заведението , с каква изненада остнаха когато наместо да ми благодари, че спънах набедения за крадец тои ми направи знак с ръка да се отстраня от пътя и започна безжалостно да налага с ритници падналия мъж. 
След секунди дотичаха от съседното сдание и още 4-5 мъже чувах крясъците им пълни с озлобление;
-Каральоооо, Фооотес, фильо де путтаааа! Каральоооооо!
Един с особена бяс , с зачервено от напъни лице, вените по главата му се очертаваха като въжета изкъртваше дъска от оградата на лото пункта или не знам си какво беше това адско свърталище на чудовища, от където тези дяволи наскачаха, излърти дъската и се започна масов линч, един го дърпаше с особена бяс по дрехите друг с дъската удряше а всичко това стана понеже крадецът бил задигнал телефона на дебелака с надран потник тфлефона беше нищо и никакъв евтин джънк но жаждата им за кръв беше по силна и от моята за бира. Опитах се да асимилирам какво се случва докато ги наблюдавах как го линчуват стоях прав до бордюра, и усетих , че ще става страшно. Бях гледал клипове из интернет каква е разплатата из Бразилия за заловен крадец, нищо чудно-мислех си-да почнат да стрелят и туко виж някои рикоширал куршум ми пробил плътта, или пък им
Щукне да го одерат жив там на улицата като гледах злите им физиономии на дяволи нищо чудно ...
Сетих се и за двамата мотористи които застреляха един окаяник в Перу, и то насред тържището в Икитос, хората могат да бъдат ненадитни за кръв зверове. 
Влязох в бара да си платя сметката а клиентите един по един се изнизаха навън и се присъединиха към линча. Един мъж се опитваше да спре побоя добрия самарянин но тълпата беше жадна за кръв стана боричкане, а крадецът лежеше с безпомощно състояние в локва кръв се въргаляше. Плуваше в басеин от собствената си съсиряща се кръв.
Реших да си плюя на петите и да изчезвам, че да не се нахвърлят и на мен даже не отидох да пусна една вода в тоалетната. Навън сякаш не ме забелязваха и се затичах надолу по стръмнината свих по тесните улички и заситних към хостела, но от пиянство и от преживената емоция се лутах по улиците като петел без глава. Не можех да се сетя къде се намираше хостела. А улиците бяха пусти, къде в неделен ден са се скрили всички? Че даже и такси не можех да срещна. Тичах из града  изгубен търсех пътя но уви, се ла ви... По едно време не издържах и си извадих маркуча , не издържах щях да се напикая положението беше напечено ходя си и си "шоркам" даже не спрях до някои стълб като куче да пусна вода, не ми пукаше ако някои ме види в глухата улица с изваден член пиян запъхтен как оставям следи. Тъкмо привърших и се намерих на някакво кръстовище 
-Ха, така това ми е спасението ще постоя и ще си хвана такси. Не след дълго вече пътувах към хостела но в мислите ми все беше окървавения бразилец и злите хора които го пребиха за кражбата на някакъв кирлив телефон. Жалйа работа. Но и аз имах вина, защо пияна кратуно искаше да се направиш на доблестен рицар та го спъна?  Налоумник такъв сега ако са го очистили нека теб да те гризе съвеста-самообвинявах се на ум, а шофьора вече спря таксито и процеди през устата си
-30 реала! Пагар ( плащаи)
Разплатих се и толкова се зарадвах , че се прибирам в хостела на безопасно.
Рецепционистката натисна копчето след като се индетифицирах , от съображения за сиучгурност из Бразил хостелите в които отсядах бяха с врати които се отключват през дистанционно а преди това се индетифицираш пред камерата.
От вратата тя, красива висока мулатка с ясно очертани форми, около 30 годишна с дълга черна права коса беше облечена с къси шорти и тясна блуза с флага на Бразилия. 
-Искаш ли утре да се присъединишкъм нас на пешеходен тур из Фоз? -питаше ме тя , виждах белите и зъби озаряващи ме от съблазнителна усмивка. 
-Не, не ми се занимава! Казах аз рязко.
-Ама нали ще останеш още 1 ден, ела с нас фрии оф чардж безплатно! Голяма група бекпекъри сме се събрали, ще опитаме локал кухня, ще се смеем?
-Не, аз не искам!
Тя махна с ръка, очевидно беше, че е свикнала да получава предимно отвърдителни отговори от мъже, използваше чара си умело. Оръжие велико е съблазняването, но аз вече бях обиколил градеца, даже се изпиках едно хубаво на улицата, защо ми е повече да въртя и туко еиж някои ме разпознал като, " оня дето спъна нашия човек " и ме застрелял там някъде , ай сиктир!...
Заспах уморен но не забравих никога кървавото лице на клетника, претрепан от бой заради един телефон....