Roger Waters - The Wall

[Георги]

 

Обещах преди доста време да направя това, което ще направя в момента. А именно лек превод и обяснение на всичко, което стои зад The Wall. Защо е необходимо? Накратко защото ми писна да слушам как бил албум за Берлинската стена. Нещо, което дори промоутъра на концерта спомена в пресрелийза, когато го обяви. Много масова заблуда е, може би подсилена от факта, че Роджър направи мащабен концерт в Берлин точно след падането на стената. Но като цяло за други стени става въпрос. Не, че няма антивоенно послание албума, но това е малка част от него.

 

Преди да ви удавя в думи, за който е на ти с английския препоръчвам този сайт: http://www.thewallanalysis.com Макар и малко да прекаляват със свръх анализ на някои места, е най-дълбоката и детайлна интерпретация на албума, която съм срещал. Ако някой го мързи да чете целия сайт, може да прочете статията в Уики: http://en.wikipedia.org/wiki/The_Wall, където да си отвори всяка песен в отделен таб и да прочете частта от Plot. Малко минаване на повърхността ще е, но по-добре от нищо. Всичко е по-добре от Берлинската стена!

 

Предварително се извинявам, че преводите ми се некадърни. Не съм толкова на ти с английския, че и с българския за да мога да превеждам качествено нещо, което си е чиста поезия. Но за хора, които имат затруднения с английския се надявам моя превод поне да насочи в правилната посока. Стига толкова въведение. 

 

Формалният повод за раждането на албума е инцидент по време на концерт в Монреал. Със звездния статус на Пинк Флойд идват огромните стадиони със шумни тийнейджъри, които често крещят, викат и мятат пиратки вместо внимателно да слушат какво пее групата. Всичко това кулминира на концерта в Монреал, където Роджър се изплюва в лицето на фен. От там се ражда идеята за албума, да раздели групата със стена от феновете, символизираща отчуждението им от публиката на големите концерти. Повече за този инцидент може да прочетете тук: http://www.angelfire.com/va/battersea/spit.html Естествено, концепцията за стената е развита в много различни посоки, които надявам се да разясня в движение на текстовете. 

 

Историята върви с развитието на албума и песните са свързани. Много от песните не са и песни в класическия смисъл, в който сме свикнали, приемайте го просто като история която започва от начало и се развива до края. Повечето албуми на флойд са така. През целия албум песните се преливат една в друга, би могло да се каже, че е една адски дълга песен от началото до края. 

 

The Wall не е албум, който се слуша като фон за нещо, което правите паралелно. Не става да си го пуснете в колата на път към морето. Най-добре пълна тишина и отначало до край. Знам, че и обясненията може да изглеждат дълги, но едно слушане е поне час и половина. Успокойте се, отделете този час и половина и проследете текста заедно с песните.

 

Пак се извинявам, читав превод на български не мисля, че е възможен, ужасно много идиоми има.

 

1. In the Flesh?

 

Откриващата песен на албума, започва с лека и приспивна мелодия, за която ще стане дума накрая, докато в един момент внезапно избухва. Песента е нещо като интродукция към целия албум, на сцената излиза Pink - лирическият герой, който ще ни разкаже живота си.

So ya thought ya
Might like to go to the show
To feel the warm thrill of confusion,
That space cadet glow.
Tell me, is something eluding you, sunshine?
Is this not what you expected to see?
If you wanna find out what's behind these cold eyes
You'll just have to claw your way through this disguise.
Lights!
Roll the sound effects!
Action!
Drop it on 'em!
DROP IT ON 'EM!

Мислите си да отидете на шоуто,
Да почуствате топлата тръпка на объркването,
и блясъка на отвеяния разказвач.

Убягва ли ви нещо, милички?
Нима не е това, което очаквахте?
Ако искате да разберете какво се крие зад тези студени очи
Ще трябва да разкъсате с нокти маската над грима. 

Светлина!
Пуснете саунд ефектите!
Старт!

Както казах, Пинк започва да разказва историята си. Сред ефектите, които са на финала за отбелязване е самолет, който се блъска в стената, символизира първата от многото "тухли в стената" - смъртта на бащата на Пинк, пилот по време на втората световна война. Цялата история на Пинк в известна степен е релация на живота на самия Роджър Уотърс, който също губи баща си по време на войната. 

 

2. The Thin Ice 

 

Песента започва с бебешки плач, т.е. започваме от раждането на Пинк. През целия албум бекграунд звуците са много важни, цяла фабулна линия може да се разкрие от един на първо слушане невинен детайл. 

 

Momma loves her baby, and daddy loves you too.
And the sea may look warm to you babe
And the sky may look blue
Ooooh babe
Ooooh baby blue
Oooooh babe.
If you should go skating
On the thin ice of modern life
Dragging behind you the silent reproach
Of a million tear-stained eyes
Don't be surprised when a crack in the ice
Appears under your feet.
You slip out of your depth and out of your mind
With your fear flowing out behind you
As you claw the thin ice.

Мама обича бебето, и тате го обожава. 
И морето може да му изглежда топло, 
а небето синьо. 

Ако отидеш да се пързаляш
По тънкия лед на модерния живот
Влачейки зад себе си, мълчаливите укори
На милионите разплакани очи. 

Недей да се изненадваш, ако се появи пукнатина под краката
Пропадаш извън съзнанието си
А страха се влачи зад теб
Докато сграбчваш с нокти тънкия лед

Като си бебе и малък живота изглежда като синьо небе и безбрежно море. Но това е само фалшиво, тънкия лед под краката ни неизбежно се пропуква.

 

3. Another Brick in The Wall (Pt1)

 

С тази песен започва строенето на стената. Чува се познатия риф на баса. Още в детството на Пинк баща му загива във войната (както бащата на Роджър в реалния живот). Това е и първата тухла на метафоричната стена, която по-късно Пинк ще изгради около себе си. 

 

Daddy's flown across the ocean
Leaving just a memory.
A snapshot in the family album.
Daddy, what else did you leave for me?
Daddy, what d'ya leave behind for me?
All in all it was just a brick in the wall.
All in all it was all just bricks in the wall.

Тате прелетя през океана,
Остави само спомен. 
Снимка в семейния албум. 
Тате, какво друго ми остави?

Всичко на всичко, това е просто тухла в стената.
Всичко на всичко, всичко е тухли в стената.

4. The Happeist Days of Our Lives

 

Заглавието е малко иронично тук. Има се предвид детството, че са най-щастливите години на нашия живот. Текста обаче говори за училищата и учителите, които изливат върху децата техните си проблеми. Започва със звуци от хеликоптер, на живо минава и светлина, все едно хеликоптера следи хората на земята. Символизира учителите, които постоянно дебнат децата. 

 

Тук се появява и образа на Учителя, във формата на чук. Големите надуваеми фигури на ключовите персонажи също са от запазените марки при изпъление на Стената на живо.

 

 

When we grew up and went to school
There were certain teachers who would
Hurt the children in any way they could
By pouring their derision upon anything we did
And exposing every weakness
However carefully hidden by the kids
But in the town, it was well known
When they got home at night, their fat and
Psychopathic wives would thrash them
Within inches of their lives.

Когато рястяхме и ходехме на училище
Имаше определени учители
Които нараняваха децата по всеки начин, който намерят.
Присмивайки се над всичко, което правихме,
Разкривайки всяка слабост, внимателно крита от детето. 

Но в града се знаеше,
че когато се приберат вечер вкъщи, 
дебелите ми и психясали жени
ги унищожаваха почти до смърт

5. Another Brick In The Wall (Pt.2)

 

Сигурно най-известната песен от албума. Смисъла е ясен. Училището вкарва всички деца в калъп, клипа с месомелачката сте го гледали. Влизаме различни, излизаме еднакви. Това е друга тухла в стената на отчуждението на Пинк, индивидуалността е потъпкана от чуковете учители.

We don't need no education.
We don't need no thought control.
No dark sarcasm in the classroom.
Teacher leave them kids alone
Hey! Teacher! Leave them kids alone!
All in all it's just another brick in the wall.
All in all you're just another brick in the wall.
We don't need no education.
We don't need no thought control.
No dark sarcasm in the classroom.
Teacher leave them kids alone
Hey! Teacher! Leave those kids alone!
All in all you're just another brick in the wall.
All in all you're just another brick in the wall.

Нямаме нужда от образование,
Нямаме нужда от контрол на мисълта. 
Без сарказъм в класната стая. 
Учителю, остави децата на мира. 
Всичко на всичко, още една тухла в стената.
Всичко на всичко, всички сте тухли в стената. 

 

Песента завършва със звуци от училищен двор и учител, който нарежда: "Грешно, направи го пак. Ако не си изядеш месото нямаш право на десерт, никакъв десерт, ако не си изядеш месото".

 

6. Mother

 

Тази песен добавя друг ключов образ от албума. Майката на Пинк.

 

 

Останала вдовица, майката се вкопчва във сина си, като гледа прашинка да не падне от главата му, ще гледа къде излиза, ще проверява приятелите и приятелките му, няма да позволи нищо да му се случи. Това постепенно го задушава и е още една тухла в стената. Тук се намесват и антивоенни и антиполитически нотки в албума. Песента е като диалог между сина и майката. 

 

Mother, do you think they'll drop the bomb?
Mother, do you think they'll like this song?
Mother, do you think they'll try to break my balls?
Ooooo. Mother, should I build the wall?
Mother, should I run for president?
Mother, should I trust the government?
Mother, will they put me in the firing line?
Oooooh aaah. Is it just a waste of time?

Hush now, baby. Baby, don't you cry.
Mamma's gonna make all your nightmares come true.
Mamma's gonna put all of her fears into you.
Mamma's gonna keep you right here under her wing.
She won't let you fly, but she might let you sing.
Mama's gonna keep baby cozy and warm.
Ooooh babe. Ooooh babe. Oooooh babe,
Of course mama's gonna help build a wall.

Mother, do you think she's good enough -- for me?
Mother, do you think she's dangerous -- to me?
Mother, will she tear your little boy apart?
Ooooh aaah. Mother, will she break my heart?

Hush now, baby. Baby, don't you cry.
Mama's gonna check out all your girlfriends for you.
Mama won't let anyone dirty get through.
Mama's gonna wait up until you get in.
Mama will always find out where you've been.
Mama's gonna keep baby healthy and clean.
Ooooh babe. Oooh babe. Oooh babe,
You'll always be baby to me.
Mother, did it need to be so high?

 

Мамо, мислиш ли че ще пуснат бомбата?
Мамо, мислиш ли че ще им хареса песента?
Мамо, дали ще опитат да ми строшат топките?
Мамо, дали да си построя стена?
Мамо, да се кандидатирам ли за президент?
Мамо, да се доверя ли на правителството?
Мамо, ще ме сложат ли отпред на огневата линия?
Не е ли всичко загуба на време?

Тихо, бебе, не плачи. 
Мама ще осъществи всичките ти кошмари. 
Мама ще ти предаде всичките и страхове. 
Мама ще те държи тук под крилото и. 
Няма да ти даде да полетиш, но може да ти даде да попееш. 
Мама ще държи бебето на уютно и топло. 
Разбира се, мама ще ти помогне да вдигнеш стената. 

Мамо, мислиш ли че тя е добра за мен?
Мамо, мислиш ли, че тя е опасна за мен?
Мамо, дали ще разкъса малкото ти синче?
Мамо, ще ми разбие ли сърцето?

Тихо, бебе, не плачи. 
Мама ще проверява всичките ти приятелки. 
Мама няма да позволи нищо мръсно да те доближи. 
Мама ще те чака да се прибереш. 
Мама винаги ще разбере къде си бил. 
Мама ще пази бебето здраво и чисто. 
Винаги ще си бебе за мен. 

Мамо, трябваше ли да е толкова високо?

Безспорно една от най-силните песни в албума. Формата е като проста анкета, въпроси и отговори, но психологическият ефект е разтърсващ. Както казах, намесва се военната тема, която ще се развие доста напред в албума. Последния ред на песента е въпрос на интерпретации какво точно означава, може би защо стената която майка му е помогнала да издигне трябваше да е чак толкова огромна.

 

7. Goodbye Blue Sky

 

Песента, с която Пинк се сбогува с детството олицетворено от синьото небе в по-ранни песни. Нежна мелодия с твърда и брутална лирика, нещо което е характерно за целия албум. 

 

(Young Pink)
Look, mommy. There's an airplane up in the sky.

Di' di' di' did you see the frightened ones?
Di' di' di' did you hear the falling bombs?
Di' di' di' did you ever wonder why we
Had to run for shelter when the
Promise of a brave, new world
Unfurled beneath the clear blue sky?
Di' di' di' did you see the frightened ones?
Di' di' di' did you hear the falling bombs?
The flames are all long gone, but the pain lingers on.
Goodbye, blue sky
Goodbye, blue sky.
Goodbye. Goodbye.

(Малкият Пинк)

Виж мамо, самолет в небето.

Видяхте ли изплашените хора?
Видяхте ли падащите бомби?
Не се ли зачудихте, защо трябваше да 
търсим прикритие, когато обещанието за 
нов по-добър свят, се вееше под ясното синьо небе?

Видяхте ли изплашените хора?
Видяхте ли падащите бомби?
Пламъците ги няма, но болката остава. 
Сбогом, синьо небе.
Сбогом, синьо небе. 
Сбогом, сбогом. 

Доста абстрактен текст като цяло, но и доста мощен. По време на концерта е по-лесно да се разбере, с визуализациите на самолетите мятащи бомби, доларови знаци, гробовни кръстове и държавни и корпоративни символи. Няма да ви спойлвам. Основната идея е чао на безгрижното детство и начало на пълнолетието. 

 

8. Empty Spaces

 

Малко е сюреалистична песента, за първи път индиректно се появява образа на жената на Пинк, който е по-развит малко по-късно. Текста вероятно символизира отчуждаването им един от друг. 

 

What shall we use to fill the empty spaces
Where we used to talk?
How should I fill the final places?
How should I complete the wall?

С какво да запълним празното време
През което преди говорехме?
Как да запълня последните дупки?
Как да завърша стената?

Стената вече е почти построена, но има малко празни дупки, Пинк е на път до пълната изолация, но все още не я е постигнал. 

 

9. Young Lust

 

В живота Пинк е рок звезда, обикаля и изнася концерти из непознати градове (отново връзка с реалния живот на Уотърс). В тази песен търси типичния живот за рок звездите: секс, наркотици и рок ен рол. 

 

I am just a new boy,
A stranger in this town.
Where are all the good times?
Who's gonna show this stranger around?
Ooooh, I need a dirty woman.
Ooooh, I need a dirty girl.
Will some woman in this desert land
Make me feel like a real man?
Take this rock and roll refugee
Oooh, baby set me free.
Ooooh, I need a dirty woman.
Ooooh, I need a dirty girl.

Аз съм ново момче,
Чужденец в този град. 
Къде да си прекарам добре?
Кой ще разведе този чужденец наоколо?

Имам нужда от мръсна жена, 
Имам нужда от мръсно момиче. 

Ще се намери ли жена в тази пустиня?
Да ме накара да се почуствам като истински мъж. 
Да вземе този рок ен рол бежанец.
И да ме освободи.

Имам нужда от мръсна жена.
Имам нужда от мръсно момиче.

Песента завършва със запис на телефонно обаждане. В което телефонистка се опитва да се свърже със Англия от САЩ. Пинк се опитва да се обади на жена си. От другата страна вдига мъж, който като разбира, че обаждането е от САЩ моментално затваря. Телефонистката пробва пак и отново резултата е същия. Пинк разбира, че жена му изневерява. 

 

Малко любопитен факт: По време на записване на албума Флойд правят няколко записа с различни телефонистки, без да им казват какво да очакват, докато постигнат автентичната реакция, която целят, телефонистката да каже: "Отговаря мъж, очаквате ли някой друг да е при жена ви?" В цялото творчество на Флойд се забелязва подобно вманиачено внимание към най-дребния детайл. 

 

10. One of my turns

 

Тази песен има две коренно различни части. Започва с това как Пинк води фенка в апартамента си, но през цялото време е отчужден и замислен, след като е научил за изневярата на жена му. Текста е доста минорен в този момент. В един момент избухва в агресия, троши всичко в апартамента в яростта си и я гони.

 

Day after day love turns gray
Like the skin on a dying man.
And night after night we pretend it's all right.
But I have grown older, and
You have grown colder, and
Nothing is very much fun any more.
And I can feel one of my turns coming on.
I feel cold as a razor blade,
Tight as a tourniquet,
Dry as a funeral drum.
Run to the bedroom, 
In the suitcase on the left
You'll find my favorite axe.
Don't look so frightened,
This is just a passing phase,
One of my bad days.
Would you like to watch TV?
Or get between the sheets?
Or contemplate the silent freeway?
Would you like something to eat?
Would you like to learn to fly?
Would ya?
Would you like to see me try?
Would you like to call the cops?
Do you think it's time I stopped?
Why are you running away?

Ден след ден, 
любовта посивява, 
като кожа на умиращ. 
И нощ след нощ, 
се преструваме че всичко е наред,
но аз остарях,
ти охладня към мен, 
и нищо вече не е забавно.
Чувствам, че идва и моят ред
Чувствам се студен като бръснач, стегнат като турникет. 
Съсухрен като погребален барабан.

(Следва избухването)

Тичай към спалнята,
в куфара отляво ще намериш любимата ми брадва. 
Недей се плаши толкова, това е моментна фаза,
просто един от лошите ми дни. 
Искаш ли да погледаме телевизия,
или да се шмугнем в чаршафите?
Или да си помълчим?
Искаш ли да ядеш?
Искаш ли да полетиш?
Искаш ли?
Искаш ли да ме видиш аз да опитвам?
Искаш ли да се обадиш на ченгетата?
Мислиш ли, че е време да спра?
Защо бягаш?

11. Don't Leave Me

 

Отново много бавна песен, с много тежки думи. Пинк едновременно иска изневерящата му жена да се върне и в същото време иска да я насилва от бой, като репликите се редуват една след друга. Тук при живото изпълнение се включва и другата ключова надуваема фигура, на жената. 

 

 

Ooooh babe, don't leave me now.
Don't say it's the end of the road.
Remember the flowers I sent.
I need you, babe
To put through the shredder 
In front of my friends.
Ooooh babe, don't leave me now.
How could you go?
When you know how I need you
To beat to a pulp on a Saturday night
Ooooh babe, don't leave me now.
How can you treat me this way?
Running away.
Ooooh babe.
Why are you running away?
Oooooh Babe

Оооо, мила, не ме напускай. 
Не казвай, че това е краят. 
Помниш ли цветята, които ти пратих?

Имам нужда от теб, мила. 
Да те вкарам в месомелачката
пред нашите приятели. 
Оооо, мила, не ме напускай. 
Как може да си тръгнеш?
Като знаеш колко се нуждая от теб?
Да те пребивам на пихтия в събота вечер. 

Оооо, мила, не ме напускай. 
Как може да се държиш така с мен?
Бягаш.
Ооо, мила. 
Защо бягаш?
Оооо, мила. 

12. Another Brick in The Wall (pt.3)

 

Изневеряващата му жена е последната тухла в стената, Пинк решава, че ще се изолира и няма нужда от никой и от нищо. 

 

I don't need no arms around me.
And I don't need no drugs to calm me.
I have seen the writing on the wall.
Don't think I need anything at all.
No! Don't think I'll need anything at all.
All in all it was all just bricks in the wall.
All in all you were all just bricks in the wall.

Нямам нужда ръце да ме прегръщат,
Нямам нужда наркотици да ме успокояват. 
Видях надписа на стената.
Не мисля, че имам нужда от каквото и да било. 
Не! Не мисля че имам нужда от каквото и да било. 
Всичко на всичко, всичко е тухли в стената.
Всичко на всичко, всички сте тухли в стената. 

Малко се разтрепервам, докато ги пиша тия неща...

 

13. Goodbye, Cruel World. 

 

Това е. Пинк построява стената и я завършва, като се сбогува със света. На живо е изключително силен момент, но няма да ви спойлвам. 

 

Goodbye cruel world,
I'm leaving you today.
Goodbye, goodbye, goodbye.
Goodbye, all you people, 
There's nothing you can say
To make me change my mind.
Goodbye.

Сбогом, жесток свят, 
Напускам те днес.
Сбогом, сбогом, сбогом. 

Сбогом и на вас хора,
Нищо не можете да кажете,
което да промени решението ми. 
Сбогом.

Край на първа част

 

Начало на втора част

 

14. Hey You

 

Може би най-мелодичната песен в албума, една от малкото които звучат както трябва извадени съвсем от контекста. Стената е построена и Пинк се е скрил зад нея. Моментално обаче осъзнава, че може би е направил грешка, в тази песен се опитва да извика другите като него да му помогнат, което е трудно след като всеки от тях се е изолирал от всички и се е скрил зад стена. Всичко е само фантазия, стената е прекалено висока да го чуе, който и да било. 

 

Тук за първи път се споменават и "червеите", метафора на полудяването на Пинк и разпадащото му се съзнание, като червеи които ядат разядена плът. 

 

Hey you, out there in the cold
Getting lonely, getting old, can you feel me?
Hey you, standing in the aisles
With itchy feet and fading smiles, can you feel me?
Hey you, don't help them to bury the light
Don't give in without a fight.
Hey you, out there on your own
Sitting naked by the phone, would you touch me?
Hey you, with you ear against the wall
Waiting for someone to call out, would you touch me?
Hey you, would you help me to carry the stone?
Open your heart, I'm coming home.

But it was only fantasy.
The wall was too high, as you can see.
No matter how he tried, he could not break free.
And the worms ate into his brain.
Hey you, out there on the road
Always doing what you're told, can you help me?
Hey you, out there beyond the wall,
Breaking bottles in the hall, can you help me?
Hey you, don't tell me there's no hope at all.
Together we stand, divided we fall.

Хей ти, отвън в студа
самотен и измръзнал, чуваш ли ме?
Хей ти, изправен на пътеката,
със сърбящи крака и повехнала усмивка, чуваш ли ме?
Хей ти, не им помагай да изгасят пламъка,
не се давай без битка.

Хей ти, сам със себе си,
седящ гол до телефона, ще ме докоснеш ли?
Хей ти, с ухо до стената,
чакайки някой да те повика, ще ме докоснеш ли?
Хей ти, ще ми помогнеш ли да нося камъка,
Отвори сърцето си, прибирам се у дома.

Но това бе само фантазия,
Стената бе прекалено висока, както виждате.
Колкото и да се опитваше, не можеше да се освободи,
И червеите проядоха мозъка му.

Хей ти, отвън на пътя,
правейки това, което ти кажат, може ли да ми помогнеш?
Хей ти, отвъд стената,
чупещ бутилки в стената, ще ми помогнеш ли?
Хей ти, не ми казвай, че няма надежда,
Заедно сме изправени, по отделно падаме. 

15. Is there anybody out there?

 

Призрачни звуци, сякаш извадени от по-ранните албуми на Флойд и глас, който повтаря "Има ли някой отвън?". Пинк разбира тоталната празнина на своето отчуждение. Песента е основно инструментал.

 

Is there anybody out there?
Is there anybody out there?
Is there anybody out there?
Is there anybody out there?

Има ли някой отвън?
Има ли някой отвън?
Има ли някой отвън?
Има ли някой отвън?

16. Nobody Home

 

Пинк осъзнава празнотата на сегашното си съществуване и изглежда се е примирил с безпомощността си. Знае, че дори да се обади на жена си, няма да има кой да откликне на повикването. Изрежда модерните си притежания, и макар и в отделни реплики да се долавя искрица живот,  единственото което се усеща е празнина. 

 

I've got a little black book with my poems in.
Got a bag with a toothbrush and a comb in.
When I'm a good dog they sometimes throw me a bone in.
I got elastic bands keeping my shoes on.
Got those swollen hand blues.
I've got thirteen channels of shit on the T.V. to choose from.
I've got electric light.
And I've got second sight.
I've got amazing powers of observation.
And that is how I know
When I try to get through 
On the telephone to you
There will be nobody home.
I've got the obligatory Hendrix perm.
And the inevitable pinhole burns
All down the front of my favorite satin shirt.
I've got nicotine stains on my fingers.
I've got a silver spoon on a chain.
I've got a grand piano to prop up my mortal remains.
I've got wild staring eyes.
And I've got a strong urge to fly.
But I've got nowhere to fly to. 
Ooooh, Babe. When I pick up the phone
There's still nobody home.
I've got a pair of Gohills boots
And I've got fading roots.

Имам черна книжка с поеми. 
Имам чантичка с четка за зъби и гребен. 
Ако съм добро кученце, понякога ми мятат кокал.
Имам еластични връзки за обувки.
И подпухнали ръце.
Имам 13 лайняни ТВ канала да си избирам. 
Имам електричество.
Имам способността да предвиждам.
И невероятна наблюдателна сила.
И благодарение на тях разбирам, 
че ако опитам да се свържа с теб,
няма да има никой вкъщи.

Имам задължителната Хендрикс къдрица. 
И неизбежните изгаряния от цигара
на любимата ми сатенена риза.
Имам никотинови петна на пръстите,
сребърна лъжица на верига,
голямо пиано да издигне смъртните ми останки.
Имам широки, ококорени очи.
Имам огромно желание да полетя.
Но няма къде да отида.
Оооо, мила, като вдигна телефона
все още няма да има никой вкъщи.

Имам чифт Gohill ботуши
и избледняващи корени.

17. Vera

 

Тази песен е спомен към детството, както и преход към антивоенната част от албума. Сюрреализма още повече се засилва. Вера Лин е певица, символ на надеждата за войниците, които отиват на фронта. Имала е песен, наречена "We will meet again" (пак ще се срещнем),която общо взето е станала химн на войниците, които изпращат близките си. 

 

Does anybody here remember Vera Lynn?
Remember how she said that 
We would meet again
Some sunny day?
Vera! Vera!
What has become of you?
Does anybody else in here
Feel the way I do?

Някой тук помни ли Вера Лин?
Помните ли как каза, че ще се срещнем пак
В някой хубав слънчев ден. 
Вера! Вера!
Какво се случи с теб?
Дали някой тук
се чувства като мен?

18. Bring the boys back home

 

Това е реплика на Чърчил след края на войната. В директния си смисъл песента е анти-военна, със маршовете, със тържествено изречената реплика - войниците да се приберат вкъщи и да не остават на фронта. В метафоричния е отчаян вик на Пинк към завръщане в миналото си. Но стената е прекалено висока и голяма. 

 

Bring the boys back home.
Bring the boys back home.
Don't leave the children on their own, no, no.
Bring the boys back home.

Върнете момчетата вкъщи, 
върнете момчетата вкъщи,
Не оставяйте децата да се оправят сами, 
върнете момчетата вкъщи.

В края на песента се превъртат звукови образи от причините за построяването и: учителя, който повтаря "Грешка, направи го пак", "звъненето на телефона", репликата на фенката "добре ли си?", телефонистката която казва "мъж отговаря, и затваря телефона", всички тези звуци кулминират във още едно призрачно "Има ли някой отвън?"

 

19. Comfortably Numb

 

Лично отклонение - най-великата песен писана някога.

 

Цялата втора част на албума, на часта зад стената дефакто се развива в хотелската стая на Пинк, където той е дрогиран и халюциниращ. Менаджера му разбива вратата и с помощта на доктор го инжектират, така че да е в състояние да свири на концерта, който му предстои. 

 

Песента е нещо като диалог между Пинк и доктора. Много символика има във всяка една дума, например начина, по който завършва предишната песен със "Има ли някой отвън?" и първата реплика на доктора "Има ли някой вътре?" като почуква на хотелската му стая. Репликите на Пинк са отвеяни и халюциниращи. В крайна сметка доктора успява да го инжектира с нещо, което да притъпи болката и да го направи "Комфортно безчуствен/изтръпнал".

 

Песента също има връзка със случай на живо, когато преди концерт Уотърс не е могъл да свири, но нещо инжектирано от доктор е притъпило внезапно всякаква болка и е успял да изкара концерта.

Hello, is there anybody in there?
Just nod if you can hear me.
Is there anyone home?
Come on, now, I hear you're feeling down.
Well I can ease your pain
And get you on your feet again.
Relax, I'll need some information first.
Just the basic facts.
Can you show me where it hurts?

There is no pain you are receding.
A distant ship, smoke on the horizon.
You are only coming through in waves.
Your lips move but I can't hear what you're saying.
When I was a child I had a fever
My hands felt just like two balloons.
Now I've got that feeling once again
I can't explain, you would not understand
This is not how I am.
I have become comfortably numb.

Ok, just a little pinprick.
There'll be no more...aaaaaaaaah!
But you may feel a little sick.
Can you stand up?
I do believe it's working, good.
That'll keep you going through the show
Come on it's time to go.

There is no pain you are receding.
A distant ship, smoke on the horizon.
You are only coming through in waves.
Your lips move but I can't hear what you're saying.
When I was a child I caught a fleeting glimpse
Out of the corner of my eye.
I turned to look but it was gone
I cannot put my finger on it now
The child is grown, the dream is gone.
I have become comfortably numb.

Док: Хей, има ли някой вътре?
Само кимни ако ме чуваш. 
Има ли някой вкъщи?
Стегни се, чувам че се чувстваш зле.
Аз мога да облекча болката и да те вдигна на крака. 
Отпусни се, имам нужда от малко информация
Само основните факти, може ли посочиш къде те боли?

Пинк: Няма болка, която да успокоиш,
В далечината пуши кораб. 
Идваш на вълни.
Устните ти се движат, но не чувам какво казваш.
Когато бях дете имах треска,
ръцете ми се усещаха като балони,
сега усещам нещо подобно,
не мога да обясня, няма да разбереш,
това не съм аз. 
Станах комфортно изтръпнал.

Док: ОК, само леко убождане.
Няма да има повече...(пинк изкрещява от болка)
но може малко да ти прилошее.
Може ли да се изправиш?
Мисля че работи. 
Това ще те изкара през концерта.
Хайде, време е да тръгваш.

Пинк: Няма болка, която да успокоиш,
В далечината пуши кораб. 
Идваш на вълни.
Устните ти се движат, но не чувам какво казваш.
Когато бях дете видях искрица,
с ъгъла на окото ми.
Обърнах се, но беше изчезнала
Не мога да възстановя спомена сега.
Детето порасна, мечтата угасна.
Станах комфортно изтръпнал

(Следва най-великото китарно соло)

Знам, че казах да не гледате клипове от шоуто за да не си разваляте впечатлението като отидете на живо, но тук от мен да мине, само това клипче е позволено да гледате.

 

Пускайте го на пълен екран в HD:

http://www.youtube.com/watch?v=hUYzQaCCt2o

 

20. The show must go on

 

Пинк се поосвестил от лекарството. В главата му се преплитат различни сцени от детството с майка му и баща му, и настоящето със страха му дали ще успее да свири на коцерта. Както и реализация, че е направил грешка със построяването на стената, че не е искал да даваш душата си, чуди се дали е твърде късно. 

 

Ooooh, Ma, Oooh Pa
Must the show go on?
Ooooh, Pa. Take me home
Ooooh, Ma. Let me go
Do I have to stand up
{Wild eyed in the spotlight?
What a nightmare. Why
Don't I turn and run.}
There must be some mistake
I didn't mean to let them 
Take away my soul.
Am I too old, is it too late?
Ooooh, Ma, Ooooh Pa,
Where has the feeling gone?
Ooooh, Ma, Ooooh Pa,
Will I remember the song?
The show must go on.

Мамо, тате, 
трябва ли шоуто да продължи?
Мамо, тате, вземете ме вкъщи. 
Мамо, тате, пуснете ме. 
Трябва ли да съм прав?
{С диви очи под светлините? Какъв кошмар.
Защо не се обърна и не избягам}
Случи се някаква грешка, 
не исках да им позволявам да вземат душата ми.
Стар ли съм, твърде ли е късно?
Мамо, тате,
къде отиде усещането?
Мамо, тате, 
дали ще си спомня песента?
Шоуто трябва да продължи.

21. In The Flesh

 

Песента за почва по същият начин и със същият текст като откриващата, с която Пинк започна разказа си. Само,че тук в един момент окончателно превърта и в един момент сменя текста на песента, превръщайки се в главата си в лидер на неонацистка група.

 

Символа на групата са преплетените чукове, с които започва и албума и този пост най-отгоре.

Добре ще е за концерта да научите как се прави символа с ръце.

 

Вътрешната битка от изградената стена, наркотиците, лекарството на доктора окончателно приключва в полза на този образ, който пропада съвсем. Докато намекнатото насилие над жена му по-рано се редуваше с тъжни строфи, в които му липсва, новият Пинк е чиста омраза. 

 

So ya thought ya
Might like to go to the show.
To feel that warm thrill of confusion,
That space cadet glow.
I've got some bad news for you sunshine,
Pink isn't well, he stayed back at the hotel
And they sent us along as a surrogate band
We're gonna find out where you fans really stand.
Are there any queers in the theater tonight?
Get them up against the wall.
[choir: 'Gainst the wall!]
There's one in the spotlight, he don't look right to me,
Get him up against the wall.
[choird: 'Gainst the wall!]
That one looks Jewish!
And that one's a coon!
Who let all of this riff-raff into the room?
There's one smoking a joint!
And another with spots!
If I had my way,
I'd have all of you shot!

Мислите си да отидете на шоуто,
Да почуствате топлата тръпка на объркването,
и блясъка на отвеяния разказвач.

Имам лоши новини за вас милички, 
Пинк не е добре, остана в хотела, 
и ни изпратиха като заместваща група,
сега ще разберем колко сте ни верни.

Има ли меки китки в залата тази вечер?
Изправете ги до стената.
Има един под светлината, не ми изглежда в ред,
Изправете го до стената.
Този прилича на евреин,
А този е чернилка.
Кой допусна подобна измет в залата?
Онзи пуши трева!
А онзи е на петна!
Ако зависеше от мен, 
щях да ви застрелям всичките.

Песента олицетворява и цялото отношение към публиката на Уотърс, в момента в който се заражда идеята за албума, т.е. когато наплюва фена.

 

21. Run Like Hell

 

Пинк продължава да се вживява като диктатор, който преследва всички различни и преводител на групата на чуковете. 

 

Run. Run. Run. Run.
[Album - Roger Waters; Waters & Gilmour alternated lines in concert]
You better make your face up in
Your favorite disguise.
With your button down lips and your
Roller blind eyes.
With your empty smile and your hungry heart.
Feel the bile rising from your guilty past.
With your nerves in tatters
As the cockle shell shatters
And the hammers batter down the door.
You better run.
You better run all day and run all night.
And keep your dirty feelings deep inside. 
And if you're taking your girlfriend out tonight
You better park the car well out of sight.
Cause if they catch you in the back seat 
Trying to pick her locks,
They're gonna send you back to mother 
In a cardboard box.
You better run.

Бягай. Бягай. Бягай. Бягай.

Най-добре се скрийте под любимия си грим.
С притиснати устни и затворени очи.
С празна усмивка и гладно сърце.
Почуствайте отровата на виновното ти минало. 
С разклатени нерви,
И разбити защити. 
И когато чуковете почукат на врата.
По-добре бягайте.
По-добре бягайте цял ден и цяла нощ.
И дръжте мръсните си чувства дълбоко в себе си.
И ако изведете приятелката си навън.
Най-добре паркирайте колата на скрото място.
Защото, ако ви хванат на задната седалка,
Да и разплитате закопчалките,
Ще ви изпратят на майка ви, 
В картонена кутия.

22. Waiting For the Worms

 

Менталното пропадане на Пинк удря дъното и той заедно с въображаемите си последователи се отправя на прочистване на всички различни. В текста има преплетена много нацистка риторика, включително душовете в газовите камери и начина, по който нацистите са говорили за убиването на евреите като "последния отговор по еврейския въпрос".

 

Eins, zwei, drei, alle! [German for "One, two, three, all!"]
Ooooh, you cannot reach me now
Ooooh, no matter how you try
Goodbye, cruel world, it's over
Walk on by.

Sitting in a bunker here behind my wall

Waiting for the worms to come.

In perfect isolation here behind my wall

Waiting for the worms to come.
Waiting to cut out the deadwood.
Waiting to clean up the city.
Waiting to follow the worms.
Waiting to put on a black shirt.
Waiting to weed out the weaklings.
Waiting to smash in their windows 
And kick in their doors.
Waiting for the final solution
To strengthen the strain.
Waiting to follow the worms.
Waiting to turn on the showers
And fire the ovens.
Waiting for the queers and the coons
and the reds and the Jews.
Waiting to follow the worms.

Would you like to see Britannia
Rule again, my friend?

All you have to do is follow the worms.

Would you like to send our colored cousins
Home again, my friend?

All you need to do is follow the worms.

1, 2, 3, 4 (на немски)

Не може да ме стигнете,
колкото и да се опитвате,
Сбогом зъл свят, това е краят, 
продължете си попътя.

Седя си в бункера, зад моята стена.
Чакайки червеите да дойдат.
В перфектна изолация зад моята стена.
Чакайки червеите да дойдат.

Чакайки да изрежем мъртвото дърво.
Чакайки да прочистим града.
Чакайки да следваме червеите.
Чакайки да сложа черна риза.
Чакайки да отсеем слабите.
Чакайки да разбием прозорците им,
и да разбием вратите им.
Чакайки за последния отговор,
Да засилим натиска. 
Чакайки да последваме червеите.
Чакайки да пуснем душовете,
и да запалим фурните.
Чакайки за педалите и чернилките,
и червените и евреите.
Чакайки да следваме червеите.
Искате ли Британия да управлява отново, приятели?
Само трябва да последвате червеите.
Искате ли да пратим нашите цветни братовчеди по домовете им, приятели?
Само трябва да последвате червеите.

23. Stop

 

Рязко и изведнъж Пинк осъзнава цялото си пропадане. Но иска да разбере дали е предизвикано по негова вина или заради външните фактори. 

 

Stop!
I wanna go home.
Take off this uniform
And leave the show.
But I'm waiting in this cell 
Because I have to know
Have I been guilty all this time?

Спри!
Искам да отида вкъщи.
Да сваля униформата и да напусна шоуто. 
Но трябва да изчакам в клетката, 
защото трябва да разбера,
Бях ли виновен през всичкото това време?

24. The Trial

 

Епична песен. Пинк формира съдебно дело в главата си, където той е подсъдим и прокурор, и съдия, а свидетели са всички "тухли" от по-рано - учителя, жената и майката. Изхода от делото е дали трябва да бъде разрушена стената.

 

Показанията на свидетелите са разделени от кратки изблици на самооценка на полудяването му - "Трябва да има врата, когато влизах зад стената". Целият албум кулминира в тази песен, няма нито една случайна думичка, запетайка и тон.

 

Good morning, Worm your honor.
The crown will plainly show 
The prisoner who now stands before you
Was caught red-handed showing feelings
Showing feelings of an almost human nature.
This will not do.
Call the schoolmaster!
I always said he'd come to no good
In the end your honor.
If they'd let me have my way I could have
Flayed him into shape.
But my hands were tied,
The bleeding hearts and artists
Let him get away with murder.
Let me hammer him today.
Crazy...toys in the attic I am crazy, 
Truly gone fishing.
They must have taken my marbles away.
[Choir]
Crazy, toys in the attic. He is crazy.
[Roger Waters] 
You little shit you're in it now,
I hope they throw away the key.
You should have talked to me more often 
Than you did, but no!
You had to go your own way. Have you broken any homes up lately?
Just five minutes, Worm your honor,
Him and Me, alone.
Baaaabe!
Come to mother baby, let me hold you in my arms.
M'Lord I never wanted him to get in any trouble.
Why'd he ever have to leave me?
Worm, your honor, let me take him home.
Crazy, over the rainbow, I am crazy,
Bars in the window.
There must have been a door there in the wall
When I came in.
[Choir]
Crazy, over the rainbow, he is crazy.
[Roger Waters]
The evidence before the court is incontrovertible
There's no need for the jury to retire.
In all my years of judging I have never heard before
Of someone more deserving of the full penalty of law.
The way you made them suffer,
Your exquisite wife and mother,
Fills me with the urge to defecate!
Since, my friend, you have revealed your deepest fear
I sentence you to be exposed before your peers.
Tear down the wall!
[Crowd Chant]
Tear down the wall!

 

Добро утро, червей Ваша чест. 
Короната просто ще покаже,
че затворника стоящ пред вас, 
беше уловен да показва чувства, 
почти човешки чувства. 
Този номер няма да мине.

Извикайте учителя!
Винаги съм казвал, че не го чака добро бъдеще,
ваша чест. Ако ме бяха оставили щях да го вкарам
във калъпа. Но ръцете ми бяха вързани, мечтателите и 
артистите му позволиха да се измъкне.
Дайте ми да го зачукам днес. 

Луд, съвсем съм полудял. 
Тотално изперкал. 
Няма ми го мозъка 
(много свободен превод, в оригинала всичкото са идиоми
 на различна степен на полудяване)

Жената: Ти малко лайнце, 
Надявам се да изхвърлят ключа, 
трябваше по-често да говориш с мен. 
Но не, трябваше да се занимаваш с твоите си неща. 
Разбивал ли си нечий дом в последно време?
Само пет минути, ваша милост, 
Аз и той сами.

Майката: Бееебеее.
Ела при мама, детето ми, нека те подържа в ръце. 
Милор, аз не исках да се замесва във нищо,
защо му трябваше да ме напуска, 
разрешете да си го прибера вкъщи.

Луд, съвсем съм полудял. 
Тотално изперкал. 
Трябваше да има врата в стената, когато влизах.

Съдията: Доказателствата са необорими, 
дори няма нужда журито да се оттегля.
През всичките ми години практика, 
не съм виждал някой, който
да за служава повече твърдата ръка на закона.

Начина, по който си тормозил,
невероятните ви жена и майка, 
ме изпълва с желание да дефекирам. 
След като, приятелю, разкри най-дълбикият си страх,
те осъждам да бъдеш изложен пред съвременниците си. 

Разбий стената!
Разбий стената!
Разбий стената!

Представете си 50 000 човека как крещят Tear Down The Wall и сриването и под техните възгласи. 

 

25. Outside The Wall

 

All alone, or in twos,
The ones who really love you
Walk up and down outside the wall.
Some hand in hand
And some gathered together in bands.
The bleeding hearts and artists 
Make their stand.
And when they've given you their all
Some stagger and fall, after all it's not easy
Banging your heart against some mad bugger's wall.

 

Сами или по двойки,
тези които истински те обичат.
Ходят нагоре-надолу отвъд стената.

Някой се държат за ръце,
други сформират групи,
мечтателите и артистите
изразяват мнението си. 

И когато ти дадат всичко от себе си,
някой се препъват и падат, 
в крайна сметка не е лесно
да удряш сърцето си в 
нечия луда стена.

 

Епилога на албума. Стената е паднала, а отвън някой хора са се опитали да я преодолеят, не всички са успяли и са се отказали. В крайна сметка е работа на всеки индивид да срути стените, които сам издига да го заобикалят от околните. 

 

Финалните акорди са същите като приспивното темпо, с което започна албума. Ако се вслушате последното нещо, което се чува от последната песен е "So this is where..." ("Ето тук..."), а първото нещо от първата песен е "...we cane in" ("...започваме"). Буквално края на албума се връзва с началото. Както и в други произведения на Пинк Флойд това навява за цикличност. Че живота е постоянна борба от издигане на стени и срутването им. 

 

Край

 

Толкова по въпроса за берлинската стена. Добре си прекарах следобеда, няма да спорим. Поуморих се накрая и е възможно да има неясни неща. Особено във втората част, която е доста по-абстрактна и наситена със внушения на поне няколко нива. Само за The Trial сигурно могат да се изпишат страници.

 

Не се опитвам да правя тотален анализ, може да го намерите в линка споменат в началото. Но поне да дам някаква груба представа за историята. Някой ако срещне големи грешки, казвайте, ще поправям. 

[maialearrosto]

Действително, висш пилотаж и връх в совалко- и ракетостроенето е превеждането на поезия. Още повече Уотърс и компания. Роджър Уотърс с интервю пред БНТ:

http://bnt.bg/bg/news/view/103734/rodjyr_uotyrs_s_intervu_pred_bnt

[Георги]

Действително, висш пилотаж и връх в совалко- и ракетостроенето е превеждането на поезия. Още повече Уотърс и компания. Роджър Уотърс с интервю пред БНТ:

http://bnt.bg/bg/news/view/103734/rodjyr_uotyrs_s_intervu_pred_bnt

 

Стената от 6000 кв. м е най-голямата прожекционна повърхност, използвана за концерти на живо и пресъздава падането на Берлинската стена. Пред какво обаче сме изправени 24 години по-късно?

 

А аз си пиша ли пиша...

[гост]

Стената от 6000 кв. м е най-голямата прожекционна повърхност, използвана за концерти на живо и пресъздава падането на Берлинската стена. Пред какво обаче сме изправени 24 години по-късно?

 

А аз си пиша ли пиша...

Пиши си, пиши си! Кой ли ми те чете..?!

[maialearrosto]

Има кой да чете - докато един единствен човек чете преводите на Жоро, ще си заслужава труда.

А и мъдрият ни народ казва: "Залудо работи, залудо не стой".

Лошото е друго: АХ и патиланци.ком пристрастяват.

[Duke]

Прекрасни преводи, чудесна интерпретация. Личи си, че си фен и със сигурност си отделил достатъчно време и внимание, за да вникнеш в концепцията на Родж. Личи също и това, че Алан Паркър ти е помогнал за целта. Нека те успокоя, на практика Паркър помага и на самия Родж, защото детайлизира и визуализира част от нахвърляните му мисли. Твърде любопитен филм за филма има, както и едно докюментъри, което излезе преди няколко години и което проследява първото турне и разкрива първоначалния замисъл на Уотърс. Ако случайно не си ги гледал, дай знак...

 

И, не, последният ред от "Mother" касае стената, тук за интерпретация и дума не може да става...

 

И нещо в аванс, излиза на българския пазар на 12.08.2013 г.:

 

http://iztok-zapad.eu/books/book/1166

 

Пак ще се включа след втора част, очаквам с нетърпение продължението...

[Георги]

Ами спомням си, че в линкнатия сайт имаше различни интерпретации. Това не ми харесва там, че прекалено много се отвяват чат-пат в многолевелни анализи. Албума предразполага, но тяхното от време на време заприличва на разглабяне на бетонобъркачка. За мен е ОК определени реплики само да ги почуствам, без да навлизам дълбоко в смисъла какво точно означават...

 

Малко с цената са се поизложили обаче на тая книга (подозирам, че тиража е малък и за това така), ето я в оригинал, по-евтина с 30лв и безплатна доставка; http://www.bookdepository.co.uk/Making-Pink-Floyd-Gerald-Scarfe/9780306819971 Разбира се, стига човек да се оправя с английския. 

 

Оп, грешка, това отгоре е с меки корици, съмнявам се някой да си купи тая книга с меки корици, ето ги твърдите: http://www.bookdepository.co.uk/Making-Pink-Floyd-Wall-Gerald-Scarfe/9783841900616

[Duke]

Малко с цената са се поизложили обаче на тая книга (подозирам, че тиража е малък и за това така), ето я в оригинал, по-евтина с 30лв и безплатна доставка; http://www.bookdepository.co.uk/Making-Pink-Floyd-Gerald-Scarfe/9780306819971 Разбира се, стига човек да се оправя с английския. 

 

Същото важи и за книгата на Мейсън:

 

http://iztok-zapad.eu/books/book/208

 

Естествено, който се справя с английския, може да поръча оригинална версия на много по-ниска цена...

[Duke]

Надявам се няма да възразиш с няколко леки корекции от моя страна? Концертната версия на The Wall, включва още три композиции в първата част на спектакъла. Между "Another Brick in the Wall (Part 2)" и "Mother" е ситуирана кратката "The Ballad of Jean Charles de Menezes", която всъщност ползва основните мотиви на "големия хит", но с включване на текст посветен на бразилеца Jean Charles de Menezes, който беше застрелян погрешка от лондонската полиция през 2005 г., поради приликата си с друг атентатор. Това е важен момент в концепцията на Родж, наред с вече споменатите от теб символи на корпоративния свят.

 

Втората композиция извън албумната версия се нарича "What Shall We Do Now?" и Родж я изпълнява веднага след "Empty Spaces". На практика това е оригиналната версия на "Empty Spaces", но поради липса на място в плочата е била съкратена.

 

What shall we use to fill the empty spaces
Where waves of hunger roar?
Shall we set out across the sea of faces
In search of more and more applause?
Shall we buy a new guitar?
Shall we drive a more powerful car?
Shall we work straight through the night?
Shall we get into fights?
Leave the lights on?
Drop bombs?
Do tours of the east?
contract diseases?
Bury bones?
Break up homes?
Send flowers by phone?
Take to drink?
Go to shrinks?
Give up meat?
Rarely sleep?
Keep people as pets?
Train dogs?
Race rats?
Fill the attic with cash?
Bury treasure?
Store up leisure?
But never relax at all
With our backs to the wall.

 

И накрая, точно преди финалната за първата част от спектакъла "Goodbye Cruel World", чуваме инструментала "The Last Few Bricks", който има за цел да запълни времето до поставянето на последната тухла. При сегашното шоу всичко е компютъризирано и на практика шоуто може да мине без този инструментал, но това не е било така при представянето на албума през 1980/81 г. Затова Уотърс и Гилмор измислят този инструментал, за да могат работниците на сцената да се чувстват спокойни по отношение на времето на изграждане...

 

И още нещо, съвсем дребно. Става дума, не за перчема на Хендрикс, а за характерната негова къдрица. И още, лично аз предпочитам "комфортно вцепенен", някак ми се връзва концептуално, но е въпрос на интерпретация, разбира се...

[Георги]

Реших да се придържам към студийната версия на албума, че предполагам повечето ще слушат това, докато подгряват. Но да, включването ти е уместно. 

 

Вярно, че къдрица е по-удачно. 

 

А Numb...сигурно по няколко начина може да се преведе и нито един няма да пасне съвсем на comfortably....

 

Както и да е, приключих.

[Костов]

Георги, благодарности и поклон за труда който си положил! За мен The Wall е албум за "стената" която всеки един изгражда около себе си да се предпази от идиотщината на заобикалящия ни свят.

[Duke]

Когато говорим за "The Wall", според мен поне, е редно да имаме предвид и следното:

 

1. Етапът в развитието на Pink Floyd

След феноменалният успех на "The Dark Side Of The Moon", групата е принудена да излезе от естествената си среда, а именно лондонския ъндърграунд, за да прекрачи прага на изцяло ново измерение в развитието си. Залите са заменени със стадиони, а представлението по време на живо изпълнение инкарнира от изцяло снобарско и елитарно към зрелище насочено към по-широка аудитория. Всичко това води до началото на края. Реално нещата тръгват надолу в мига, в който в едно от студията на "Аби Роуд" влиза Сид Барет. Барет е духовният водач и създател на Pink Floyd. Твърде противоречива личност, която завинаги остава в паметта на всеки един член на групата. По време на записите на "новия" албум в лондонското студио идва Барет. Той е неузнаваем, групата дори не успява да го познае в първия момент. Тази среща, състояла се след няколко години на гузна съвест, води до заглавието на новия албум, а именно "Wish You Were Here". Това е албумът, който според мнозина (включително и моя милост) дефинира понятието Pink Floyd. Следва гигантско турне, после отчуждението между Уотърс, Гилмор, Мейсън и Райт започва да се усеща. Две години по-късно на бял свят излиза чудесният албум "Animals", който впрочем е 2/3 дело на Уотърс. Очевидно колективната работа е заменена с творческа диктатура на лидера. След него нещата вече не са същите. Останалите просто решават да се отдадат на откровен мързел и оставят, в началото с неохота, а по-късно съвсем целенасочено, Уотърс да диктува събитията. Чак тогава Родж осъзнава, че е настъпил момент, в който може да осъществи "проекта на живота си". Така се ражда "The Wall" - отчасти автобиографична творба с реминисценции от тежкото детство на Родж в следвоенна Британия с основна поанта безрадостното детство без баща, съчетано с настоящото пълно отчуждение на успелия Уотърс към околната среда. За формалния повод, онази случка в Монреал, Георги вече писа. И така, един ден Родж носи в студиото демо записи на два свои проекта. Първият е "The Wall", а вторият "The Pros And Cons of Hitch Hiking". Гилмор, в качеството си на втори лидер в групата, избира "The Wall" и благодарение на това тази плоча излиза под името Pink Floyd. Ролята на Гилмор, Мейсън и Райт при записването на "The Wall" е незначителна или по-скоро те изпълняват ролята на студийни музиканти. Не бива да забравяме обаче за двете огромни изключения, без които тази плоча нямаше да бъде същата - композициите "Run Like Hell" и "Comfortably Numb", които са музикално конструирани от Дейв, което отчасти изкупва вината му за началото на края.

 

2. Епохата

Говорим за втората половина на 70-те години в пуританска Англия. Говорим за опростачването на нацията. Говорим за зараждането на пънк революцията. Говорим за един много тежък от социално-икономическа гледна точка период. Говорим за период на бунт на младите безработни и бездуховни британци срещу статуквото. Всъщност, нека спра дотук, че разни асоциации почнаха да нахлуват в главата ми...

 

[Duke]

В периода 1980/81 г. "The Wall" е представен на живо само 30 пъти в Лос Анджелис, Ню Йорк, Дортмунд и Лондон. Представлението е грандиозно и засенчва абсолютно всичко правено до този момент в шоубизнеса. Групата решава да заснеме филм за турнето, който да покаже случващото се зад сцената преди, по време и след представлението. Концепцията на Роджър още по онова време включва албум, концертно турне, концертен видео и аудио запис и накрая игрален филм. За съжаление по време на турнето пукнатините между Уотърс, Гилмор, Мейсън и Райт (който по това време дори няма статут на член на групата, а участва като "гост" музикант), се превръщат в непреодолими пропасти. По време на тура, караваните на четиримата са били ситуирани с гръб една към друга, за да бъдат изолирани максимално един от друг. Единственият досег на музикантите е бил на сцената. Всичко това води до окончателен разрив няколко години по-късно и концепцията на Родж е променена. Филмът за турнето потъва в архивите и прашасва там буквално допреди няколко години. Сега този филм има култов статус сред почитателите на Pink Floyd и се разпространява под името "The Lost Documentary". Съпоставен с официално излезлия преди десетина години "Behind The Wall", филмът разкрива истината за причините довели до разрушаването на Вселената. Вижте го, заслужава си:

 

[Duke]

 

Песента олицетворява и цялото отношение към публиката на Уотърс, в момента в който се заражда идеята за албума, т.е. когато наплюва фена.

 

21. Run Like Hell

 

Пинк продължава да се вживява като диктатор, който преследва всички различни и преводител на групата на чуковете. 

 

Run. Run. Run. Run.

[Album - Roger Waters; Waters & Gilmour alternated lines in concert]

You better make your face up in

Your favorite disguise.

With your button down lips and your

Roller blind eyes.

With your empty smile and your hungry heart.

Feel the bile rising from your guilty past.

With your nerves in tatters

As the cockle shell shatters

And the hammers batter down the door.

You better run.

You better run all day and run all night.

And keep your dirty feelings deep inside.

And if you're taking your girlfriend out tonight

You better park the car well out of sight.

Cause if they catch you in the back seat

Trying to pick her locks,

They're gonna send you back to mother

In a cardboard box.

You better run.

Бягай. Бягай. Бягай. Бягай.

 

Най-добре се скрийте под любимия си грим.

С притиснати устни и затворени очи.

С празна усмивка и гладно сърце.

Почуствайте отровата на виновното ти минало.

С разклатени нерви,

И разбити защити.

И когато чуковете почукат на врата.

По-добре бягайте.

По-добре бягайте цял ден и цяла нощ.

И дръжте мръсните си чувства дълбоко в себе си.

И ако изведете приятелката си навън.

Най-добре паркирайте колата на скрото място.

Защото, ако ви хванат на задната седалка,

Да и разплитате закопчалките,

Ще ви изпратят на майка ви,

В картонена кутия.

 

Изключително важен момент в концепцията на Родж! По време на концертните изпълнения през 1980/81 г., точно преди "Run Like Hell", Роджър се обръща към публиката със следните думи:

 

- Това е песен за параноиците в залата тази вечер.

 

Следва одобрителен рев от страна на публиката.

 

- Някои от вас случайно да се притесняват от разни неща? Патетично...

 

....

 

- Това е за слабите хора от публиката. Има ли някой тук, който да се чувства слаб?

 

Следва възторжен рев от тълпата...

 

- Това е за вас и се казва "Run Like Hell". Хайде сега всички да пляскаме, всички заедно, присъединете се към нас...

 

На практика Роджър се подиграва на публиката и олицетворява една от сюжетните нишки в албума. Естествено, днес, Роджър предпочита да замени агресията към публиката с агресия към далеч по-важни неща като световните корпорации, но по онова време той буквално е танцувал по ръба на бръснача...

[Duke]

От два дни хиляди рок фенове и стотина футболни привърженика имат една тема за обсъждане. Тъй като очевидно новината не е достигнала дотук нека да споделя, най-малкото за информация на Георги. Футболният шампион на България "Лудогорец" Разград се класира за плейофната фаза в турнира ШЛ. Утре се тегли и жребият, който ще определи съперника на българския отбор. Тогава ще стане ясно и дали "Лудогорец" ще гостува в първия мач или ще бъде домакин. Тъй като в България има само едни стадион, който е лицензиран за мачове от турнира на ШЛ и този стадион е "Васил Левски" в столицата, от вчера се зароди полемика около възможността стоте фена от Разград да не могат да видят отбора си в София заради концерта на Роджър Уотърс. Това би се случило ако жребият определи "Лудогорец" да бъде домакин в реванша, който е предвиден за 27/28.08.2013 г. Кирил Домусчиев - олигарх и собственик на отбора се закани, че щял да изнесе инвестициите си от страната ако се наложи "Лудогорец" да играе в чужбина срещата реванш и зададе риторичен въпрос дали стадионите са спортни съоръжения или арени за концерти. Възмутително е, че преди още да е ясно дали все пак ще възникне проблем в тази насока, министърът на младежта и спорта излезе с официално изявление в подкрепа на футболния отбор, като обеща срещата да се състои на националния стадион. Малка подробност е връзката между нея и олигарха, но това минава към забранената политическа тема...

 

Това се случва от вчера и ще кулминира утре по време на жребия. Дано все пак и утре по обед да възкликнем познатото "Господ е българин!", което означава, че по жребий "Лудогорец" ще домакинства в първия мач. В противен случай не изключвам вероятността от неадекватно политическо решение, което да премести един спектакъл за 30 000 на развалината ст. "Локомотив", за да може на националния стадион да се настанят стоте привърженика на "Лудогорец". Ако пък жребият си направи лоша шега и изправи разградчани срещу "Селтик", нямам никакво съмнение, че "Лудогорец" ще бъдат гости на националния стадион. Живеем в абсурдна страна, управлявана от тотално изкукуригали хора...

 

Само за сведение. Днес, "Ботев" Пловдив играе среща реванш в Германия срещу местния "Щутгарт", но поради ангажираност на "Мерцедес Арина" с концерт на Роби Уилямс, срещата ще се играе на стадионче за 10 000 души на тридесет километра от град Щутгарт. Преди четири години ЦСКА София беше принуден да размени домакинствата си срещу Динамо Моска заради концерт на Мадона на националния стадион. Това е практика, наложена от УЕФА. В момента сме на прага на потъпкване на всякакви правила в опит да се угоди на един български олигарх, а после не протестирайте...

[Hayasko]

Друг е въпросът защо сме я докарали дотам да има само 1 стадион, отговарящ на критериите на УЕФА, ама това е друга тема...

Редактирано 8 август, 2013 от Hayasko

[Duke]

Друг е въпросът защо сме я докарали дотам да има само 1 стадион, отговарящ на критериите на УЕФА, ама това е друта тема...

 

Не, не е друга тема, но със сигурност това не е проблем на Роджър Уотърс, а на големите "бизнесмени", които се водят "президенти" на българските клубни футболни отбори и освен да искат от държавата не правят нищо за развитие на играта...

[Hayasko]

Интересното в случая е, че стадионът на Лудогорец в Разград е лицензиран за предварителните кръгове на Шампионската лига, като там вече се играха 2 мача. Но за плейофите за влизане в групите и мачовете в самите групи УЕФА има по-високи критерии, неясно защо. Все пак става въпрос за един и същ отбор и една и съща на брой публика /хайде малко по-многобройна, защото ако примерно играе с Барселона или Манчестър Юнайтед, посещаемостта ще е по-голяма/, но за мен тези критерии са нереално високи и прекалено завишени.

Явно обаче критериите на световните банди не са толкова високи, щом Депеш пяха на развалината Локомотив

[Емилия]

За да не лайквам всяко мнение по темата, искам само да кажа едно Благодаря за труда ви, момчета!

[Duke]

"Mother, should I trust the government?"

 

[Пожето]

Толкова й беше на тая тема, отиде накъдето не трябваше, а мисля, че най-ценното вече беше казано. Дано утре ни зарадва жребия, че стана ебаси драмата.

[Георги]

Временно отключвам темата за впечатления най-вече след концерта. 

 

Знам, че политиката е сериозно застъпен елемент в The Wall, но моля без паралели с българската ситуация за да не я заключваме пак. Благодаря. 

[maialearrosto]

Драги Жоро, политиката си е политика. Дали ще е българска или британска, не трябва да възвеличаваме или принизяваме едната или другата.

Роджър Уотърс губи баща си, Атанас Далчев губи къщата си в англо-американските бомбардировки от 10 януари 1944 г. Бомбардировките от 30 март 1944 са още по-ужасяващи. И това ражда прекрасни творчески плодове, следствие от политиката.

http://www.lostbulgaria.com/?p=5536

 

Чест и почитания!

[wilks]

Оня ден в самолета четох бордното списание на БългарияЕр, че Роджър е избрал именно тях за превозване по време на турнето си в Европа. Предполагам онова бизнес Avro 

[stanimir]

Е няма такава простотия като тази на която станахме свидетели току-що. Окей бива-бива , но да се ползва този спектакъл за родна полит. пропаганда е прекалено.

 

П.С. Началника сякаш го предвиди -

Редактирано 30 август, 2013 от stenk