Говорим си за... Науру

[Meidj]

Една изключително интригуваща статия на небезизвестния Иво Иванов провокира интереса ми към тази микроскопична тихоокеанска република с нерадостна съдба. Преди много години Науру е било истинско парче от рая, в което флора, фауна и човек са съжителствали хармонично в духа на природните закони. Но безчувственият експлоататорски ботуш и пословичната човешка лакомия за бързо забогатяване превърнали приказния някога остров в огромна мина с лунен пейзаж, за да се стигне до тъжното настояще, в което Науру е една от най-бедните страни в света.

 

Доста поучителна история за това какво очаква всички държави, които измерват просперитета си с имагинерни понятия като "инвестиции", "печалби" и "пари", а не с доста по-устойчиви и природосъобразни измерители като Брутно национално щастие например

 

Ето връзка към въпросната статия: Отговорът е Науру (по Иво Иванов)* 

 

 

~

 

Стана ми интересно дали има магеланци, които са посещавали тази микроскопична държава - потърсих, потърсих, ама нещо не можах да я намеря на Атласа  Има ли някой да се похвали? Би било наистина впечатляващо и там да се развее магеланският флаг, особено като се има предвид, че съвсем доскоро (а може би и все още) Науру е била най-недостъпната за туристи държава в света - само 200 човека са я посетили с цел туризъм през 2011 г.

 

Матеев, КОГА? 

[Мирослав Василев]

Мисля, че само http://magelanci.com/user/5764-pisymtse/ , я е посещавал. Даже има и публикувани снимки от там в Галерия.

Редактирано 23 декември, 2016 от elateq

[frequent_flyer]

Много интригуваща тема. Ще следя развитието й с интерес!

Редактирано 23 декември, 2016 от super_sunshine

[Двуцветко]

Уау, статията е разтърсваща!

Това ни чака като човешка цивилизация ..

[Plovdivian]

Ми не се учудвам много, че само 200 са били хората...То като цъкнеш на гугъл снимки и излиза...едно поле.

[Георги Матеев]

Meidj, Науру отдавна ми е в плановете, надявам се 2017 или 2018-а да стигна до там. Проблемът е изцяло във визата, която за притежателите на български паспорт е доста трудничка.

[Meidj]

Мисля, че само http://magelanci.com/user/5764-pisymtse/ , я е посещавал. Даже има и публикувани снимки от там в Галерия.

 

И то май съвсем наскоро... Като гледам, колегата май не е от най-активните във форума, но бих се радвал, ако попадне на темата, да разкаже това-онова за Науру от първо лице

[ECC]

Много добра и поучителна и за жалост истинска статия.

Малко се натъжих преди Коледа.

[Zaro]

Болезно реалистично!

 

Сещам се за изказване, което се приписва на индиански вожд:

"Едва след като последното дърво бъде отсечено, едва след като последната река бъде отровена, едва след като последната риба бъде уловена, едва тогава вие ще откриете, че парите не стават за ядене."

 

И още нещо от Карл Сейгън за бялата синя точица: 

[Костов]

Мисля си, че един ден това чака богатите днес държави от Персийския залив.

[wilks]

За Науру бях чел преди 30-ина години една статия в сп. "БТА Паралели", горе долу точно когато е била държавата с най-висок БВП на глава от населението в света. От тогава знам за съществуването на такова късче суша на Земята (също и какво значи "гуано"). Бях много впечатлен от фактите, споменати и описани в материала. Примерно (по бледи спомени), че всеки жител има право на безплатен билет веднъж годишно до Япония, или друга държава от Източна Азия по избор за шопинг. Желаещите да продължат образованието си, са спонсорирани от държавата да го направят по избор където пожелаят (не че много са се възползвали). За необмислени покупки от голяма част от жителите на скъпи спортни автомобили, въпреки че пътната мрежа (ако изобщо може да се класифицира така няколкокилометровия асфалтов път), е твърде оскъдна, и т.н.

После, преди около 10 години, вече в ерата на интернет, реших да поровя, да видя докъде са я докарали "богаташите на света". И тогава узнах за нерадостната съдба на клетия народ на островчето. Срещнах и куриози от рода на разказа на една американка, която пишеше, че като е чула историята за Науру, си е мислила, че това е някаква измислена несъществуваща държава. Думите й бяха: "Oh, really! Nauru? There is such a country existing on Earth?! It sounds like a fictitious name. No way, you're kidding me!", в отговор на събеседника си, който й разказваше историята. То наистина си звучи като приказка от тези с поучителен край.

Та така, на два пъти успя да ме впечатли и мен тази малка държава - първия път с историята за богатството си, след това с историята за разрухата и стремглавото обедняване до дъното.

 

Що се отнася до посещението и визите - има някаква надежда уж. В темата за визите пише, че се работи по въпроса

[гост]

Актуално пътешествие до Науру лятото на 2016.

 

http://mikeseryakov.livejournal.com/189934.html

 

По темата за визите: мисля, че момчетата са ги прецакали, тъй като руснаците имат безвизов режим при престой до 14 дни, а те са им лепнали месечна виза срещу $50.

[Meidj]

Актуално пътешествие до Науру лятото на 2016.

 

http://mikeseryakov.livejournal.com/189934.html

 

Край! Знамето на руските магеланци стъпи на Науру преди нашето... 

 

 

... ама пък нашето е по-хубаво! 

 

п.п. Но нейм, страхотно попадение с този линк! Благодаря ти!

[Двуцветко]

Болезно реалистично!

 

Сещам се за изказване, което се приписва на индиански вожд:

"Едва след като последното дърво бъде отсечено, едва след като последната река бъде отровена, едва след като последната риба бъде уловена, едва тогава вие ще откриете, че парите не стават за ядене."

 

 

Днес се натъкнах на нещо в този дух в една статия ..

 

http://www.obekti.bg/misterii/kakvo-shche-stane-ako-horata-izcheznat-ot-liceto-na-zemyata

[Гост]

Потресаваща статия на Иво Иванов... За първи път чувам за тази държава. Просто... 

[примкаря]

Интересна статия, аз за първи път добих представа за тази островна държава от това  филмче на Жак-Ив Кусто, гледано по руската телевизия едно време, в  25тата минута показват и един съседен остров - Банаба (https://en.wikipedia.org/wiki/Banaba_Island), който има подобна печална съдба. И все пак прави чест на тамошните управници, че са споделили богатството на острова със сънародниците си

 

https://www.youtube.com/watch?v=2kSmh7A_DqQ

Редактирано 3 март, 2017 от примкаря

[cck]

Отделих мненията за визите в нарочна тема:

 

[wilks]

На 24.12.2016 г. в 6:56, wilks каза:

За Науру бях чел преди 30-ина години една статия в сп. "БТА Паралели", горе долу точно когато е била държавата с най-висок БВП на глава от населението в света. От тогава знам за съществуването на такова късче суша на Земята (също и какво значи "гуано"). Бях много впечатлен от фактите, споменати и описани в материала. Примерно (по бледи спомени), че всеки жител има право на безплатен билет веднъж годишно до Япония, или друга държава от Източна Азия по избор за шопинг. Желаещите да продължат образованието си, са спонсорирани от държавата да го направят по избор където пожелаят (не че много са се възползвали). За необмислени покупки от голяма част от жителите на скъпи спортни автомобили, въпреки че пътната мрежа (ако изобщо може да се класифицира така няколкокилометровия асфалтов път), е твърде оскъдна, и т.н.

После, преди около 10 години, вече в ерата на интернет, реших да поровя, да видя докъде са я докарали "богаташите на света". И тогава узнах за нерадостната съдба на клетия народ на островчето. Срещнах и куриози от рода на разказа на една американка, която пишеше, че като е чула историята за Науру, си е мислила, че това е някаква измислена несъществуваща държава. Думите й бяха: "Oh, really! Nauru? There is such a country existing on Earth?! It sounds like a fictitious name. No way, you're kidding me!", в отговор на събеседника си, който й разказваше историята. То наистина си звучи като приказка от тези с поучителен край.

Та така, на два пъти успя да ме впечатли и мен тази малка държава - първия път с историята за богатството си, след това с историята за разрухата и стремглавото обедняване до дъното.

 

Що се отнася до посещението и визите - има някаква надежда уж. В темата за визите пише, че се работи по въпроса

Започвам със самоцитат, защото има пряка връзка с историята на моето (непланирано, но желано) посещение в Науру това лято, някъде около 35 години, след като за първи път узнах за съществуването на островната държава с това име, от въпросната статия в сп. "БТА Паралели" (амбицирал съм се да я издиря в Столична библиотека, само трябва да намеря време, и да се заровя в архива на периодичния печат от 80те години).
Първо накратко как се случи това мое "непланирано" посещение. След това и самата история със случайното ми  импровизирано "интервю" на един местен жител, който ми помогна да се докосна още по-близо до противоречивата история на островната държава.
Когато, планирайки посещението и обиколката ми из Пасифик островите това лято открих, че между Соломоновите острови и Kiribati/Маршаловите острови има общо взето две авиокомпании, които извършват полети, като едната от тях беше Nauru Airlines (Our Airlines), веднага взех решение, че ще се лети с тях, и само с тях, защото имат задължителен стоп на летището в Yaren, при който всички пасажери слизат, отиват в транзитната зона на летището, и след това се бордват наново вече заедно с други от там. Така поне щях да стъпя физически на науруанска земя, макар и административно да не можех да вляза в страната, именно заради липсата на задължителната им предварително издадена виза.

И така, дойде денят, когато след посещението на Соломоновите острови, трябваше да хвана самолета на Nauru Airlines от Хониара, през Науру и Тарауа, към Маджуро (Majuro, RMI), общо три три отсечки на един билет, все с тази тяхна авиокомпания. Полетът от Хониара до Ярен беше нощен, кацнахме към 4 ч. сутринта местно време. Има заложен престой около 2 часа на летището на Науру, в които се слиза, и веднага те препращат отново към гейта за бордване и излитане, заедно с пътуващите от там за другите спирки на "авиомаршрутката" - популярен начин за извършване на полети между острови и групи острови в този край на света - има обявени начална и крайна точка, а между тях се спира на още 4-5-6 други по маршрута, където едни слизат, а други се качват. На нашия полет се случи да лети "Министъра на Тонга" (така го наричаха всички The Minister of Tonga, неясно на какво точно беше министър), на периодичната си обиколка заедно със съпругата си, и около 10 човека администрация и приятели из региона за заздравяване на връзките между отделните островни държави - човек с впечатляващи размери, и най-милата и приветлива усмивка на света. Всъщност такива са си и всички тонганци, с които съм се срещал при посещението на Тонга - зад внушителните размери, се крие най-чистата, сърдечна, и неподправена доброта на Земята.

Минаха тези към 100-120 мин. от слизането до качването наново в самолета, през които само си представях какво има извън летището, и дали някога ще го видя с очите си. Настанихме се, самолетът рулира за излитане, и тъкмо вече да започне да набира скорост за отлепяне, изведнъж двигателите спряха. Постояхме към 20 минути така по средата на пистата за излитане. Бях си избрал място на 2-ри ред, и чувах от пилотската кабина гласовете на капитана и втория офицер как разговарят с кулата. Направиха съобщение, че ще се наложи да изчакаме още 15-20 минути. През прозореца видях как дотърчаха механици, и почнаха да обикалят самолета отвън, и да го оглеждат. Като изтече и вторият половин час, в кабината се появи капитанът, и съобщи, че има установена минорна неизправност - неработеща светлина на едното от крилата, която след усилените опити, все пак е решила да продължи да не работи. А както всички знаем - "Safety first, you need to disembark"...да изчакаме около 20 часа, самолетът да отлети до Бризбън за поправка, или смяна, и да се върне обратно. След което добави "Follow the airline representative for further procedures and accommodation". Първата минута не можех да осъзная дали правилно съм чул, а следващите две - да повярвам, че е станало точно това, което си бях помислил за части от милисекундата, когато се спрях на този полет, и после докато купувах билета. Хората станаха и започнаха да слизат. Ето го и The Minister със свитата си също се приготвя да слиза, значи няма шега. Yesss, предстоеше ми среща с Nauru! 🙂

Островната държава с печална слава, и неизменно присъстваща в няколко класации на световни и международни организации, както и статистики. По-популярните, от които, в момента са: държавата с най-голям процент от населението, страдащо от затлъстяване, според СЗО; в дъното на класациите по БВП на човек, както и неизменно в топ 5 на всякакви класации за least visited countries in the World - под 200 на година, като от общият брой, 90% са мисионери на различни църкви, от онези с белите ризки и табелки, или представители на различните служби към ООН и други подобни организации, както и австралийци по различни контракти, и само към 15-20 човека на година туристи.

Самолетът на Nauru Airlines - my lucky airplane : ))

 

 

Стара, но доста добре поддържана и запазена машина. С от старите меки и удобни седалки,  достатъчно място между редовете...и храната е изненадващо добра и вкусна.

 

Летището откъм пистата

 

Следва разказът за срещата ми, и нещо като интервю с един местен науруанец, И какво всъщност има, и представлява в момента това странно и откъснато място, насред Пасифика, малко под Екватора.

[AlexandraKo]

@wilksУилки, ми с какво се хранят тези хора, че са такива дебели? По островите, обикновено наблягат на морските неща.

С нетърпение чакам разказа ти!

[wilks]

преди 6 часа, AlexandraKo каза:

@wilksУилки, ми с какво се хранят тези хора, че са такива дебели? По островите, обикновено наблягат на морските неща.

С нетърпение чакам разказа ти!

Сигурен съм, че си наясно, че ако някоя държава съществува в дадена класация, това не винаги значи, че стойността по която се измерва, е чак толкова голяма в абсолютно изражение 🙂 Или пък, че се измерва по "най-правилното" мерило.
Както е и в този случай с Науру - поради малкият брой жители (ок. 10 000), е достатъчно да има 5000 по-едри, и ето ти веднага СЗО аларма "50% затлъстели". А те даже не са затлъстели, а просто им е такъв анатомичният генотип на всички полинезийци и меланезийци - и на Тонга, и Фиджи, и Ниуе, и Фр. Полинезия, че даже и на Великденския остров повечето си бяха обемни и с респектиращи размери хора, (за разлика от доста по-изфинените микронезийци, които обаче също са в тази класация). Но пък същевременно всички са изключително подвижни и пластични. И както вече казах, с огромни сърца и усмивки, много дружелюбни и позитивни. 

С други думи, там нямат никакъв видим проблем с теглото. Или поне не такъв, какъвто би имало, ако да речем 33 млн. англичани (пак 50% от населението), изведнъж се окажат с повишени извън нормата килограми. А и доколкото разбирам, критерият по който преценяват, е някакъв индекс BMI - Body Mass Index, който се следи предимно от тесни специалисти в здравната сфера.

 

Ето я тази прословута класация - както се вижда в първата десятка, само 3 държави не са от Пасифик островите. Просто там хората са си с такова телосложение.

http://worldpopulationreview.com/countries/most-obese-countries/

 

Според мен, обаче глобалното затопляне е далеч по-голям проблем за всички тези острови из региона, които са със средна надморска височина между 1 и 3 метра. Което значи, че при повишаване на нивото на световния океан само с някакви сантиметри, ще потънат цели острови, та даже и цели архипелази, заедно с родните домове на жителите им.  Без значение дали са били с наднормено, или с нормално тегло.

 

(N.B. Нека цялата тази врява, която се вдига в момента около климатичните промени и замърсяването на въздуха, да остане извън тази тема. Но съм виждал с очите си последствията върху тези мънички островни държави, най-осезаемо на Кирибати и Тувалу, и техните прекрасни обитатели. Само исках да отбележа факта, а не да започвам дискусия по тази тема. Благодаря!)

[Гост]

Много кефиш! 

P.S. Посетени в Океания и Антарктика ( Търся ги по атлас...🤔🤗)

• Кирибати

• Маршалови острови

• Науру

• Ниуе

• Нова Зеландия

• о-ви Кук

• Соломонови острови

• Тонга

• Тувалу

• Фиджи

• Френска Полинезия

• Френски южни територии

[wiliko]

преди 25 минути , Rainy каза:

Много кефиш! 

P.S. Посетени в Океания и Антарктика ( Търся ги по атлас...🤔🤗)

• ....

не си само ти, и аз така ги дирим...

(а пък да знаеш как се зарадвах че точно @wilks ме изтегли в Коледните късмети - ще ме води в  Боливия...😋)

... дано някога  поне на един от тези никога-нечувани от мене островни държави... ида

[neuromancer]

размислите за Южните Френски острови са тук https://magelanci.com/forums/topic/2206-акция-да-си-обновим-посетените-държави/page/14/

[Hadzhitodorovi]

преди 21 часа, wilks каза:

/.../ просто им е такъв анатомичният генотип на всички полинезийци и меланезийци /.../

/.../нямат никакъв видим проблем с теглото/.../

Световната здравна организация не е особено съгласна - http://www.wpro.who.int/publications/docs/obesityinthepacific.pdf

[zon]

На ‎17‎.‎12‎.‎2019‎ г. в 1:51, wilks каза:

Започвам със самоцитат, защото има пряка връзка с историята на моето (непланирано, но желано) посещение в Науру това лято, някъде около 35 години, след като за първи път узнах за съществуването на островната държава с това име, от въпросната статия в сп. "БТА Паралели" (амбицирал съм се да я издиря в Столична библиотека, само трябва да намеря време, и да се заровя в архива на периодичния печат от 80те години).
Първо накратко как се случи това мое "непланирано" посещение. След това и самата история със случайното ми  импровизирано "интервю" на един местен жител, който ми помогна да се докосна още по-близо до противоречивата история на островната държава.

Опасно списание 🙂 Преди много години, сигурно съм била към 13-14 годишна, прочетох статия в "БТА По света" (баща ми си ги купуваше и събираше всяко списание): "В Белгия няма белгийци", в която се описваше за фламандците и валонците. След години се омъжих за фламандец, отидох да живея в Белгия и даже станах "това което го няма" 😎