дневник Ейлат и Петра - красивото и необикновеното

[AlexandraKo]

След като се поклонихме на всичките Свети места, след като станахме хаджии и се окъпахме в Мъртво море, ни очакваха няколко дни в Ейлат.

На картата, която прилагам, се вижда, че от Мъртво море, за да стигнем до Ейлат, пресичаме почти цялата пустиня Негев:

 

 

Това бил най - хубавият им курорт. Така казват. Дали е тъй, не мога да кажа, защото не съм видяла друг освен него / Натания, например /. Но той е на Средиземното море, недалеч от Тел Авив, а този е на Червено море, на залива Акаба, където се събират границите на три държави – Израел, Египет и Йордания.

 И като казвам, че минаваме през пустинята, не си мислете, че това е наистина безлюдно и безрастениево място. Напротив, напротив - навсякъде има кибуци, около тях - палмови горички, нарочно и специално засадени, всякакви оранжерии, бананови масиви и авокадо или нещо подобно. И до всяко дръвце, до всяко растенийце - маркуч за капково напояване. Казах в един от първите пътеписи, че това е и страна на маркучите – всяко растение получава точно определено количество капчици вода за единица време. И нищо не е изсъхнало или залиняло, като по нашите поля родни. Освен това, си гледат кози, овце, кравички и пр. животинки за ядене. Нали свинско не ядат, та от тази порода няма или поне - не видяхме. Някъде четох, че в пустинята със сондажи са намерили вода, но тя също била солена и то – много. И тогава евреите си генно модифицирали специални сортове, които могат да преработват солената вода. И съответно – фурмите, бананите, гроздето и портокалите били още по – захарни. Израел се смята за най – успешната страна в отглеждането на растения и животни в условията на пустинята.

По вечерно време стигаме в Ейлат - светлини, красоти, шумотевица и глъчка - оказва се, че заради хубавото време всичкото еврейско съсловие се е изнесло там за почивните дни.   Чисто, спокойно градче, хубави хотели - независимо от глъчката и многото народ - едно чудесно място за почивка. Намира се почти на залива Акаба и се явява безмитна зона, осеяна с хубави магазини и заведения. Направи ми впечатление, че освен чужденците - туристи, имаше много израелци, които си почиваха, предимно млади семейства с дечица. Другото много приятно нещо беше, че няколко пъти ни се радваха и ни заговаряха евреи, живяли в България, отдавна не идвали тук. Искаха да им разкажем, питаха ни за разни неща, много мило.   Явно, не са много българските туристи по онези места. На Галилейското езеро се случи същото - възрастно семейство евреи, които не били идвали много години в България, като чуха българска реч, се втурнаха да ни прегръщат, да ни се радват и да ни разпитват.

Снимаме се до трите маймуни на Главната. В торбата е новата ми шапкаааа    

 

 

Хотелът е този:

 

 

Добре храниха и на закуска, и на вечеря.

 

 

Съвсем близо до плажа:

 

 

Нищо, че е март, времето е идеално за плаж.

 

 

 

 

Много хубави бяха и басейните на хотела - с анимация и едни каки, дето все те канят на разни танци-манци около басейна.

 

Та, по повод на това, че в събота евреите не работят.

Установихме го   в хотела, когато, единият асансьор не приемаше никакви команди, ами - климбуц-климбуц, спираше на всеки етаж. Помислихме, че има повреда.   Оказа се, че  да натиснеш копчето на асансьора, и това било работа. Та по таз причина, винаги на Шабат един от асансьорите се програмирал да спира на всеки етаж . Е, ако си на 44 етаж, ще стигнеш малко, след Шабат, ама карай. ;)Стана ми смешно, като разбрах, че религиозните евреи, даже не си натискали копчето на тока, седяли на тъмно, защото и това било работа. Ей тъй, седят  си на тъмно и редят молитви.

В тази връзка, една вечер влизаме в ресторанта и гледам,  мъж седи на масата до нас със салфетка на главата. Ама така, както си е сгъната на триъгълник. И понеже, през деня беше много горещо, аз си викам - " Ох, този горкичкият, сигурно е слънчасал. " И подминавам. Да, ама, на другата маса гледам две млади семейства, единият от мъжете с кипА / това е малката кръгла шапчица/, другите - и те с по една салфетка отгоре, той чете молитви, а те слушат. :wacko: После пийнаха от една чаша с вино всичките поред и седнаха да ядат. Оказа се, че е петък - тоест Шабат. Ето какво е написано за този празник:

" Шабат е най-големият за евреите религиозен празник, съпроводен с много ритуали. В събота не се пали огън, не се подхваща и никаква работа. Празникът започва всеки петък, след като изгрее първата звезда, а преди това всички дълго са се къпали и са облекли новите си изгладени дрехи. Този ден е не само символ на религиозната почит на евреите към Бога, но и на привързаността им към семейството. Два дни преди Шабат къщата се лъска до блясък, а жените подготвят празничната кашерна трапеза, която включва 12 ястия и ритуален хляб, наречен хали. Свещената еврейска кухня изключва свинското месо и се приготвя по специален начин. В петък вечер всички сядат край отрупаната маса, след като са измили ритуално ръце. Храненето започва с молитва, прочетена от жената пред две запалени свещи, а след нея мъжът чете молитва за виното, после и за хляба. Денят има и еротичен привкус. На Шабат съпругът е длъжен да влезе в сексуално отношение със съпругата си. "

Това последното, безапелативно - "длъжен", много ми хареса. ;)

 А ТорАта съдържа свещените за еврейския народ закони, завещани му още от времето на пророка Мойсей в планината Синай. Заповедите съдържат правилата, които всеки евреин трябва да следва в своя живот. Четенето от свитъка на ТорАта замества акта на жертвоприношението. Казват, че в ТорАта има 600 000 букви, защото такъв е броят на свидетелите, когато Всевишният я дарил на евреите. А името на Израел идва от абревиатурата на иврит на думите " Има 600 000 думи в ТорА ". Освен това, ТорАта е свита на едно рулце, което се разгъва от единия край и се нагъва от другия. Но като ги гледах, си четяха и от книжки, по – удобно е за носене.

Ортодоксалните евреи са  онези, които имат масури пред ушите и ходят непрекъснато или с кипА, или с онези, черните шапки. Те само това правят . по цял ден четат ТорАта, нищо не работят и имат по една сюрия дечица, които ги гледа държавата.
    Много интересно място е синагогата. Там мъжете и жените застават отделно - жените са на балкона. И молитвата не може да почне, ако не са се събрали десет мъже. Жени може да има сто хиляди, ако няма 10 мъже - няма молитва.))
    Ясно е кой е по - важен за юдаизма. За религията - мъжа, ама за нацията е друго.
    В двора на синагогата има място за къпане, нарича се " микве ". Там, бъдещите булки се къпят три пъти, за да се очистят от предишния си живот / и грехове ли?/ и да встъпят в брак очистени. На ритуала присъстват само жени, като една определена възрастна жена следи стриктното спазване и после свидетелства, че булката е чиста и непорочна.
    Ако ставаше с къпане... ))
    А за да се сключи религиозен брак според ТорАта и двамата трябва да са евреи по майчина линия.
    Евреин е този, на когото майката е еврейка. Ако е само бащата - значи, не е никакъв евреин. Важна е майката, бащата – няма значение.
    И тази шапчица / респективно нещо друго - в нашия случай салфетката/ / , играе ролята на преграда между Господ и вярващия.

 

  А ето и малко обяснение, от къде идва Шабат: Божието Слово изяснява много добре, че съблюдаването на Шабат беше специален знак между Бог и Израел :
    “Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.” (Изход 31:16–17).
    Във Второзаконие 5, Мойсей повтаря десетте заповеди на следващото поколение евреи. Тук, след заповедта за съблюдаване на Шабат в стихове 12-14, Мойсей дава причината Шабат да бъде даден на народа Израел: „И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; затова Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.” (Второзаконие 5:15).
    Забележете думата затова. Божието намерение да даде Шабат на Израел не беше, за да помнят създаването, но те трябваше да помнят тяхното египетско робство и избавянето им от Господа. Обърнете внимание на изискванията за пазенето на Шабат: човек, който е поставен под закона на Шабат не можеше да напусне своя дом в Шабат (Изход 16:29), не можеше да пали огън (Изход 35:3), и той не трябваше да кара никой друг да работи (Второзаконие 5:14). Онзи, който нарушеше закона на Шабат, трябваше да бъде умъртвен (Изход 31:15; Числа 15:32–35).

  По този повод си има и виц:
    За оня равин, дето си вървял, и пред него на пътя - кесия. " Въх, ама шабат!" Какво да прави, като не може да вземе кесията? Помолил се той и Господ сторил чудо. Отляво шабат, отдясно шабат, а в средата четвъртък. Навел се той и с чиста съвест взел кесията.! ;)

  Още нещо, което ме впечатли: На всяка врата на хотелска стая, има на страничната дъска на касата закрепено нещо, което ние не успяхме да разгадаем:

 

 

Това нещо се нарича е МезузА - традиционен предмет на еврейския култ - цилиндрична декорирана кутийка, изработена от дърво или метал, което, стоеше на вратата на всяка еврейската къща и синагога. Поставя се върху страничната рамка на входната врата , вътре има листче, което съдържа една от молитвите на ТорАта. Вярвало се е, че МезузАта предпазва от прегрешения и прогонва злите духове. На предната стена има изображение на ръка, с дланта напред - там, изображението на ръката си има точно предназначение - " до тук, не се доближавай повече "- както в действителността поставяме ръка между нас и човека насреща, ако искаме да го задържим.Ето, тук , по - подробно и доста интересно писание за този атрибут. На когото му е интересно.

Най-голямата атракция на Ейлат е аквариумът, а в него най-впечатляваща е подводната обсерватория - стотонна стоманена кула, забита в морето, около която от естествени материали е изграден коралов риф. На шест метра дълбочина стените на тази кула са стъклени и като на длан се вижда естественият жизнен ритъм на цялата коралова колония, в която са се заселили десетки видове риби. Разнообразието на цветове, форми и поведение на животинките е толкова голямо, а водата - толкова кристално чиста, че човек може да залепи нос на стъклото и да остане така няколко дни.

Заливът на Ейлат притежава около 11 километров коралов риф и е много подходяща дестинация за гмуркане целогодишно. Няма подводни течения, рифът е близо до брега и видимостта била чудесна на 20  и повече метра дълбочина.

Подводната обсерватория:

 

следва...

 

 

 

[AlexandraKo]

И понеже йорданската граница е близо, си бяхме предвидили и ходене до античния град Петра, едно от 7 - те чудеса на света. Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Пътьом разгледахме и Акаба - градът на същия залив откъм йорданската страна. Също много красиво и зелено място. И много им е сложна системата на преминаване през границата. Израелски екскурзовод ни води до границата, вътре - между двете граници - втори, в йорданска страна - трети - йорданец.

На границата сме:

 

    Преминавайки границата, към Йордания, картината се сменя драстично - пустиня, скали и камънак. И обичайната циганийка, като във всичкия арабски свят. ;)

 

 

Тука се вписваме идеаааално в картинката

 

    Ноооооо, Петра е нещо, което трябва да се види. Непременно. Преди години, когато за пръв път видях Ефес, бях прочела, че прилича на Петра. И така си мислех, и така си го представях. Но сега, когато видях този античен град, не мисля така. Името на града идва от гръцката дума / латинска – също / - „петрос” – камък. Това е модерното име на античния град и е избрано заради това, че градът всъщност е изваян от трошливите скали, чиито цветове преливат в различни нюанси на кремаво, охра, розово, пурпурно до тъмно кафяво. И до днес учените не могат да кажат със сигурност как се е наричал този древен град, преди времето на римската окупация /името Петра е оттогава/. Това е нещо, което е наистина уникално. За да стигнем до него, минаваме през Вади Муса / долината на Моисей/ по един прашен път, където е стоянката на камили, магарета, коне и двуколки. Които са транспортът на това място.

 

 

 

 

 

От двете страни на пътя в ляво и дясно остават малките гробници на на набатеите. Вече по-надолу, от ляво подобно на стена изникват пясъчни скали. От дясно се намира входът за Сик( това е каньонът) - тесен проход, който води към Петра. Всъщност Сик е естествено природно образувание-дълбок процеп в пясъчниковите скали. Пътят през каньона е към километър, може да се придвижиш с местния транспорт. Каньонът, който води към града, наистина не оставя никакви съмнения, че в един момент просто земята и скалите са се разцепили и раздалечили, за да дадат възможност на хората да направят път, по който да минат и да изградят в скалите своя град. Движението през каньона е странно преживяване - и интересно, и клаустрофобично, и загадъчно - нищо не виждаш напред, освен скалите над теб. Докато, в един момент каньонът свършва и пред теб е това велико творение на човека / а може би - на свръх човека /, създал град в скалите.

 

 

 

Първата сграда, която изникна пред нас е хазната – Ал Казнех, символ на града, тук е сниман филмът „ Индиана Джоунс „, снимаме се с пазителя на съкровищницата, който има много колоритна униформа.

 

 

А и е свикнал да позира – по цял ден само това прави – снима се с туристите по причина, че просто няма какво да пази. Сградата е красива отвън, чакаме на опашката, за да влезем вътре и да видим, че няма кой знае какво за гледане – само една празна зала. Другите интересни места са Манастирът, Римският театър и Кралските гробници.

 

 

 

    Бих определила Петра като уникално и невероятно място, като късче от друга планета, като нещо, което непременно трябва да се види. И което е ярък пример за човешките възможности, които са безгранични.
    След Божиите места, красивият Ейлат и необикновената Петра бях чудесен финал на пътешествието ни.

 

Край.

[valya_bl]

Чудесен разказ! Как органи, имахте преминаването от Ейлат към ПЕТРА? Колко струва,  може ли за един ден да се осъществи това,? 

[AlexandraKo]

Благодаря!

Да, може за един ден да се организира. Ние тръгнахме рано сутринта от Ейлат, около 9 бяхме в Петра и се прибрахме късно през нощта обратно. Имахме автобус от местна туристическа агенция, че бяхме повечко хора.

[valya_bl]

Благодаря! А от летище Овда ли пътувахте на връщане,,? Притеснява ме фактът, че трябва да се придвижим до Овда от Ейлат  в събота,  но тогава е шабат и не знам дали ще има транспорт до там освен скъпо такси, 

[AlexandraKo]

Ааа, не, кацнахме си в Тел Авив и си излетяхме пак оттам.

Това летище Овда не го знам.☹️

[Галин Маргаритов]

На 28.12.2016 г. в 17:06, AlexandraKo каза:

И понеже йорданската граница е близо, си бяхме предвидили и ходене до античния град Петра, едно от 7 - те чудеса на света. Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Пътьом разгледахме и Акаба - градът на същия залив откъм йорданската страна. Също много красиво и зелено място. И много им е сложна системата на преминаване през границата. Израелски екскурзовод ни води до границата, вътре - между двете граници - втори, в йорданска страна - трети - йорданец.

На границата сме:

 

    Преминавайки границата, към Йордания, картината се сменя драстично - пустиня, скали и камънак. И обичайната циганийка, като във всичкия арабски свят. 😉

 

 

Тука се вписваме идеаааално в картинката

 

    Ноооооо, Петра е нещо, което трябва да се види. Непременно. Преди години, когато за пръв път видях Ефес, бях прочела, че прилича на Петра. И така си мислех, и така си го представях. Но сега, когато видях този античен град, не мисля така. Името на града идва от гръцката дума / латинска – също / - „петрос” – камък. Това е модерното име на античния град и е избрано заради това, че градът всъщност е изваян от трошливите скали, чиито цветове преливат в различни нюанси на кремаво, охра, розово, пурпурно до тъмно кафяво. И до днес учените не могат да кажат със сигурност как се е наричал този древен град, преди времето на римската окупация /името Петра е оттогава/. Това е нещо, което е наистина уникално. За да стигнем до него, минаваме през Вади Муса / долината на Моисей/ по един прашен път, където е стоянката на камили, магарета, коне и двуколки. Които са транспортът на това място.

 

 

 

 

 

От двете страни на пътя в ляво и дясно остават малките гробници на на набатеите. Вече по-надолу, от ляво подобно на стена изникват пясъчни скали. От дясно се намира входът за Сик( това е каньонът) - тесен проход, който води към Петра. Всъщност Сик е естествено природно образувание-дълбок процеп в пясъчниковите скали. Пътят през каньона е към километър, може да се придвижиш с местния транспорт. Каньонът, който води към града, наистина не оставя никакви съмнения, че в един момент просто земята и скалите са се разцепили и раздалечили, за да дадат възможност на хората да направят път, по който да минат и да изградят в скалите своя град. Движението през каньона е странно преживяване - и интересно, и клаустрофобично, и загадъчно - нищо не виждаш напред, освен скалите над теб. Докато, в един момент каньонът свършва и пред теб е това велико творение на човека / а може би - на свръх човека /, създал град в скалите.

 

 

 

Първата сграда, която изникна пред нас е хазната – Ал Казнех, символ на града, тук е сниман филмът „ Индиана Джоунс „, снимаме се с пазителя на съкровищницата, който има много колоритна униформа.

 

 

А и е свикнал да позира – по цял ден само това прави – снима се с туристите по причина, че просто няма какво да пази. Сградата е красива отвън, чакаме на опашката, за да влезем вътре и да видим, че няма кой знае какво за гледане – само една празна зала. Другите интересни места са Манастирът, Римският театър и Кралските гробници.

 

 

 

    Бих определила Петра като уникално и невероятно място, като късче от друга планета, като нещо, което непременно трябва да се види. И което е ярък пример за човешките възможности, които са безгранични.
    След Божиите места, красивият Ейлат и необикновената Петра бях чудесен финал на пътешествието ни.

 

Край.

Здравейте ,бихте ли описали как точно се преминава границата между Израел и Йордания при Ейлат ,ние ще бъдем двамата с жена ми със слаб английски и що годе добър руски ,дали ще се справим ,трябва ли да се наема туристическа агенция и като пари колко излиза ,искат ли визи и т.н.?