дневник По Коледа в Полша

[Edem]

 

 

Този пътепис всъщност трябваше да се появи преди Коледа, но заради лични проблеми не успях да го публикувам. И понеже не ми се чака до другата година, реших да удължа малко празничния период и през януари да продължим да си говорим за елхи и Дядо Коледа.  Ще бъде дълго, подробно и за някои досадно, но аз обичам текстове с много лични впечатления и кратка полезна информация, за това тук ще наблегна именно на това.

 

 

Баба

Започвайки от много далеч,  реално не мога да си спомня кога се зароди любопитството ми към Полша. Може би от баба, която през периода на далечните 1955-1980 година в различни интервали е прекарвала месеци в Полша и тогавашна Чехословакия. Беше ги обиколила по много пъти, но най-много обичаше Краков и Закопане. Разказваше ми за уличките на Краков, за вратите на къщите,  за замъка Вавел... В онези години снимките са били повече изключение отколкото правило, така че го карах на фантазия. От една снимка на крачещата по павирана уличка моя баба изграждах в съзнанието си целия квартал, сградите, хората, ароматите...винаги миришеше на „приказно”. Така и изгладих за себе си и Краков, и цяла Полша- приказна страна с много замъци, принцеси и рицари. Обожавах да ми разказва.  Сега си давам сметка колко е било трудно за нея да го прави – младостта й вече беше отминала, дядо ми наскоро беше починал и времето вече е било друго. Вече бяха 90-те години, тя трябваше да се пенсионира, защото за специалист като нея вече нямаше място в здравната система и тя беше принудена да приработва като лекар на спортни мероприятия. Въпреки това, тя не спираше да ми разказва и да задоволява любопитството ми и да захранва фантазията ми. За съжаление тя си отиде рано от този свят и физически не присъства в съзнателния ми живот. Но в единствения случай в който я сънувах след това тя беше точно като на една от краковските снимки...

 

Силвия

Силвия е една от големите ми любови. Видях я за първи път преди 6-7 години, свиреше на пиано. И нещо толкова силно ме привлече в нея, че не можех да престана да я гледам и слушам, исках да знам всичко за нея. По-късно тя се оказа полякиня, но аз полски през живота си не бях чувал, та нямаше как да го разпозная. В началото не можех и името й да сглобя – е, после научих че се казва Силвия Гжешчак (Sylwia Grzeszczak). И тя е една от най-известните млади певици в Полша. По онова време служебно ми се налагаше да слушам много нова европейска музика, та така и попаднах на нея. Обожавам музиката й, едни от малкото албуми в телефона ми са нейните последни два. Новият излезе съвсем скоро и е супер добър. А първата ни среща беше това:

 

 

 

Идеята

Някъде тогава, реших че ще е интересно да науча нещо повече за Полша, защото до момента нищо реално не знаех, карах го на детските фантазии. Оказа се, че в интернет информацията на български е доста оскъдна. Вероятно Полша не присъства в туристическите интереси на населението защото е бивша соц-държава и няма нищо екзотично и непознато в нея. Пътеписите за Катманду са доста повече от тези за Полша. Е, после се оказа че има и едно екзотично „нещо”, но за това по-късно. Някъде тогава попаднах на пътепис на Красимир Крумов, българин женен за полякиня, семейството им живее в България. Да, но края на пътеписа липсваше за мое огромно съжаление. За да открия липсващата част трябваше да вляза в контакт с него, той ми прати линк към блога си, където не само дочетох историята, но и имаше и други материали свързани с родината на съпругата му. За съжаление вече не поддържа блога си, а има интересни четива – Постепенно във Фейсбук се абонирах за различни страници на полски градове, четях новините свързани със страната, Полския институт в София също отчита прилична дейност. Така постепенно се оформи мечтата да видя всичко в реалност. Нещата обаче, както вероятно сте забелязали се случват само тогава, когато трябва, а не когато искаме ние! Опитвах се да се добера до Полша над 10 пъти – и планове правих, и логистика, и билети купувах, и с различни събития го обвързвах...не и не! Винаги нещо се случваше, билетите изгаряха, а аз си оставах вкъщи. Последния опит беше за 3 септември и билетите отново изгоряха. Шансът се появи в лицето на ваучерите на Раян, а полетите чудно се засякоха, въпреки нуждата престоя да включва и уикенд заради отпуските. Така в крайна сметка се оформи и маршрута:

 

София-Брюксел-Варшава-Вроцлав-Варшава-Брюксел-София

 

Обща цена на билетите за двама човека - 0 лв. Раян, благодаря! И минахме през всичко това за да изясним емоционалното значение на това пътуване, което определено не беше поредната екскурзия из Европа.

 

Следва...

Редактирано 3 януари, 2017 от Edem

[Тония]

Много затрогващо начало. С история. С емоция. С тръпка. С нетърпение очаквам следващите писания.

[Edem]

Готови и старт! – 2 декември 2016

Първият ни полет е в петък и е вечерен. За пръв път на Т1 заварвам такава опашка. И друг път е имало опашки, но поне са вървели бързо, докато този път висим 40 минути. Затоварването на полета е над 90%, самолета е със стария интериор, но със сменени седалки. Кацаме на Шарлероа навреме, около 22:50. Тази нощ ще прекараме тук – летището не посреща полети нощем, но е отворено. Заварваме нещо средно между бежански лагер и зелено училище. Хора лежат навсякъде, сравнително топло е, има военни с автомати, които пазят наоколо. Настаняваме се до една тумба руснаци, които са бая шумни и слушат някакво извратено руско диско, та по тая причина всички ги отбягват и има свободно място. Виждайки, че не е страшно и други се присъединяват към нас и лягат буквално в краката ни, та човек трябва да внимава да не изрита нечия глава както си лежи. Не ни е първото нощуване на летище, така че заспиваме сравнително бързо и се събуждаме малко преди 4, когато служител на летището разбужда „лагеруващите”, понеже сме се настанили пред гишетата за чек-ин. Ставаме и се отправяме към проверките, които тепърва отварят – полета ни е в 7:00, но Шарлероа е едно от летищата, в които чек-ин-а е отворен за целия ден – конкретно за Раян на гишетата пише „Всички полети”. Сканираме си сами картите, минаваме и се настаняваме пред гейта. Настаняваме се в самолета и започва едно масово разсъбличане - всички остават по къси ръкави и потници, а ние сме в не толкова тих ужас, щото нали...всички сме се возили на Раян и знаем какъв студ е...излитаме и пускат парното на 6, става нетърпимо да седиш с дълги ръкави. Всъщност, всички полети от и до Полша, както и вътрешните бяха сууупер топли. Причината не е ясна все още.

 

Варшава – 3 декември 2016

4-5 минути преди да кацнем изведнъж земята побелява. Сняг е валяло само около Варшава и то не много. Кацаме на Модлин, което е малко, но много функционално и живо летище. Официално е -1 градуса, усеща се като -5. За мен беше -10, вероятно заради супер топлия самолет, пък и пронизващия вятър не подобрява картинката. Полша е в Шенген, така че процедури няма. Взимаме си карти от информация, по един бонбон и към автобуса. Две отклонения:

 

1 – Картите и брошурите са на InYourPocket. Сайтът им е www.inyourpocket.com, помагали са ми в подготовката на много дестинации. Пускат справочници през 2 месеца, свободни са за сваляне в ПДФ формат, лично аз чаках варшавския за декември-януари, но така и не го качиха преди пътуването ми, но на летището го имаше в печатен формат. Става и за подарък на любознателни пътешественици.

 

 

 

2 - Бонбоните са другото впечатляващо нещо. Черпеха с бонбони навсякъде – на гишета, на каси – оставени кошници с шоколадови бонбони за клиентите. От майка ми знам, че в Русия бонбоните били основно на размерване и много ги купували хората. Не зная дали и сега е така, но в Полша е. По-късно в магазините видяхме шоколадови бонбони само на размерване и в пликове, хората купуваха яко. Вече имам и любими – Michałki kokosowe и Michaszki original. Цената им във Варшава беше 1,99 зл за 100 гр.

 

Чисто организационно всичко бяхме оправили от България, само хостела във Вроцлав трябваше да платим на място. Съответно сме си купили и трансфер Модлин - Варшава. Компаниите са 2, но използват обща резервационна система – Modlinbus http://www.modlinbus.com и Oкbus www.okbus.pl/en предлагат трансфери и до другото летище плюс няколко различни града. Цените започват от 9 злоти на посока, но те са само по една бройка, така че осреднено на човек билетите излязоха по 28 злоти двупосочно. На място еднопосочен билет е 33 злоти, имайте го предвид. Билетите сме разпечатали, но може и електронни – важен е кода, който сканират. Имайте предвид, че от 3.1.2017 спирката на автобусите в центъра е променена, така че внимателно разгледайте картата на сайта.

 

За злотите – ние ги купихме по 1 злота – 0,4551, или нещо такова, около 45 ст. бяха.

 

 

Автобуса е нов и супер топъл, ползването на предпазен колан е задължително. Шофьора е жена, много мила. До тук впечатлението от поляците е положително, по-късно не беше чак такова, но...Пътуването до Двореца на културата и науката трае около час заради ремонт на пътя, който от българска гледна точка изглежда като „чистак нов” и последното дето му трябва е ремонт. Добавяме и няколко снегорина, които разпръскват луга, нищо че пътя няма сняг и почти не е мокър. Автобуса минава през много хубав маршрут, така че се вижда и Стария град, площад Банкови, част от ситито – с три думи полу-панорамна обиколка.

 

 

Слизаме в центъра на Варшава и се отправяме към Централна гара, защото чек-ин-а за спането ни е след 16:00, а сега е едва малко след 10часа. Гарата им е със соц-изглед, отвън не е променяна, но вътре е ремонтирана и много добре обновена и структурирана. Жива гара. Не прилича изобщо на празната ЦГ в София, която още си чака концесията за търговските площи и ремонта на смрадливите подлези.

 

 

Позволявам си леки сравнения на моменти, защото с Полша нали от едно котило сме излезли и преход преживяваме. Поне ние, де. Целта на гарата ни са сейфовете за багаж. Намират се накрая на подлеза под главната зала, при изхода към мола – табели има бол. 12 злоти е голям сейф, 8 малък. За 24 часа. Има машина за стотинки, ама функцията за 2 злоти не работи, само тази от 5. Купуваме вода от Бедронка (Калинка, местен супермаркет) и така разваляме пари. Тук ни е сблъсъка с феномена „полска опашка”. Да платим водата се редим на опашка 25 минути. Опашката е от над 30 човека, само 2ма са изнервени и загадката е от каква националност са те? Мхм, познахте! Следващите дни се редим на всевъзможни опашки – за понички, на автомат за кафе, за пиене, на билетен автомат, в книжарница, за ядене, в супера...големи опашки извити във всевъзможни форми, а на летището опашката продължи и нагоре по стълбите защото мястото беше кът. Във Варшава конкретно явно са много хора и навсякъде за всичко се чака.

 

Накрая сейфа ни прибира 12-те злоти и иска още 2 незнайно защо. Даваме му и разходката може да започне. Като представител на зодия Скорпион вероятно можете да си представите моя план какъв беше – с по 300 хил неща на ден, по минути и секунди, но ядец. Едно нещо не предвидих за мой огромен срам – залеза на слънцето. В 15:25 вече беше тъмно. И се получава така, че обикаляш „през нощта” часове наред, вечеряш, приспива ти се, гледаш часовника - то малко след 18:00...

 

Въпросният 3 декември е специален ден в календара, защото днес ще бъде запалена коледната украса на Варшава. Има предвидени събития на различни места в града, които смятаме да посетим.

 

Обиколката ни започва от Двореца на културата и науката. Това е най-емблематичната сграда на Варшава. Подарък е на Полша от Сталин и е една от „Сталинските висотки” – официално наричани Седемте сестри, та това е Осмата сестра.

 

 

Вероятно сте чували как Сталин бил запален по мистицизма и по разни канали му се дало да строи специални сгради разположени във формата на пирамида с център Кремъл, които да засилят енергията и да направят СССР непобедим. Първата висотка е университета Ломоносов, емблема на Москва. Цялата история е много интересна, кратка версия тук https://en.wikipedia.org/wiki/Seven_Sisters_(Moscow) или по множеството руски сайтове. В тубата пък можете да видите как изглежда един апартамент в такава висотка или пък студентското общежитие в централната сграда на Ломоносов. Отделно тези сгради са любими на екстремистите, които се катерят по покривите им и показват зашеметяващи гледки.

 

Да се върнем на Двореца, или ДКиН. Построен е през 1955 и е кръстен ДКиН Йосиф Сталин. По-късно името на Сталин е разкарано, както и всички негови бюстове, релефи и гравюри от интериора и фасадата. И докато в Москва тези сгради са основно жилищни и са били населявани от големец на горе, то във Варшава висотката е обществена сграда - в момента в нея има библиотека, кино, музей, офиси на Полската академия на науката, театър, конферентни зали и панорамна площадка. Ние я пропускаме, така че продължаваме напред.

 

 

По разни-разнообразни булеварди се озоваваме при Паметника на незнайния войн с вечния огън, кръста и знамето.

 

 

До паметника се намира и една от 16-те пейки на Шопен. Това са пейки-паметници, които имат копче и всяка пейчица свири различна мелодия на Шопен (благодаря, Орел и решка). 

 

 

 

Изявявам се като магьосник и след заклинанието „Погледни към небето и си издърпай ушите нагоре, ама едновременно и двете!” изведнъж зазвучава музика! Магия!

 

 

Пейките и мелодиите са тези:

Krasińskich Square – Mazurka in A minor Op. 17 No. 4; 39"

Miodowa Street – Mazurka in A minor Op. 68; 34"

Kozia Street – Song "Merrymaking"; 29"

Music Conservatory – Waltz in E-flat major Op. 18; 39"

Wessel Palace – Grande Polonaise in E-flat major Op. 22; 35"

Radziwiłł Palace – Rondo in C minor Op.1; 32"

Saxon Palace – Mazurka in B-flat major Op. 7 No. 1; 36"

Saxon Garden – Nocturne in B major Op. 9 No. 3; 47"

The Visitationists Church – Largo in E-flat major (op. posth.); 46"

Kazimierzowski Palace – Waltz in E minor (op. posth.); 45"

Czapski Palace – Waltz in D-flat major Op. 64 No. 1; 42"

The Holy Cross Church – Funeral March from Sonata in B-flat minor Op.35; 45"

Zamoyski Palace – Etude in C minor Op. 10 No. 12; 42"

Gniński – Ostrogski Palace – Ballade in F minor Op. 52; 42"

Fryderyk Chopin Statue in the Royal Baths Park – Polonaise in A major Op. 40 No. 1; 39"

 

Часовникът удря 12 на обяд.

 

 

Следва...

[mamaivy]

С нетърпение очаквам продължението.Полша е една от любимите ми страни/за разлика от поляците/.Това за котилото го спрягахме и ние веднага след кацането на запуснатото и буренясало летище Бургас.Благодаря,че отново ме връщаш там и с нетърпение очаквам да видя Краков-града от който дъщеря ми си тръгна със сълзи в очите и с обещание как всяка година ще се връщаме отново там.

[Edem]

С нетърпение очаквам продължението.Полша е една от любимите ми страни/за разлика от поляците/.Това за котилото го спрягахме и ние веднага след кацането на запуснатото и буренясало летище Бургас.Благодаря,че отново ме връщаш там и с нетърпение очаквам да видя Краков-града от който дъщеря ми си тръгна със сълзи в очите и с обещание как всяка година ще се връщаме отново там.

Поляците и мен ме хвърлиха в размисъл и не разбрах ние ли твърде много очакваме като южняци или те са си темерути пълни...

Утре ще продължа, че днес нещо не ми беше ден.

[Edem]

 

Съвсем наблизо се намира главната улица Нови швят (Nowy Świat), ние се включваме при Президентския дворец.

 

 

Улица Нов свят е създадена през 16 век и е част от тн Кралски път и е свързвала Варшава с различни селца южно от града и шляхта дворци. Шляхта са наричали аристокрацията в Полша и в дадени моменти тя е достигала 30 процента от населението, което значително надвишава процентите при другите европейски царства-господарства. Което вероятно обяснява и многобройните запазени дворци в днешна Варшава – около 20-30.

 

 

Та, улица Нов свят получава името си през 1640 година и се превръща в основна артерия на бързо-развиващия се град. И до днес е такава – много магазини, заведения и градски транспорт. Разбира се, през Втората световна война улицата е разрушена и малък брой сгради оцеляват. Решават да възстановят улицата, ама Арт-нуво стила, който е преди войната бил забранен по време на социализЪма, та възстановяват изгледа от началото на 19 век – в неокласически стил. Чудесно си изглежда, бих казал.

 

 

 

Президентът пък се шири в дворец построен през 1643 година.

 

 

Различни фамилии живеят там и ремонтират, дострояват, преправят. През 1818 год там първия си публичен концерт изнася Шопен. После става административна сграда и е пригоден за тези цели. По време на войната – изненада! Не познахте! Двореца не е пострадал изобщо. Причината е, че нацистите го превръщат в луксозно хотел-казино и той се превръща в тяхно средище. След войната пак е ремонтиран и в него се настанява Министерския съвет. В този дворец през 1952 година е „подарен” проекта за Двореца на културата и науката, а през 1970 година на церемония се подписва прочутия „Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ” или така наречения Варшавски договор. След демокрацията пак нов ремонт за да се пригоди за президентска резиденция – на втория етаж са били частните апартаменти за живеене, но са използвани само от Лех Валенса. Всички останали президенти само работят в този дворец, а живеят в двореца Белведере - според някакво инфо, не е много ясен този въпрос.

 

 

Много интересни сгради и монументи има на Нови швят – хотел, други дворци, Академията на науката с паметника на Коперник и много други. Само няколко думи за църквата Свети Кръст - снимка на църквата малко по-късно в пътеписа. Това е малко след нея

 

 

 

Една от главните църкви на Варшава, в нея се намира сърцето на Коперник, което аз забравих. Днес познатата сграда е строена почти 100 години и е завършена през 1757 година. Разбира се, това днес не е оригиналната сграда, защото войната да...Бомбандирана както всички останали сгради, църквата не се предава и само пада част от фасадата й, за това нацистите специално се заемат да я взривят. През 1945-1953 църквата е възстановена, като са пропуснати всички барокови елементи. До 1973 година е възстановен и олтара. За мен лично интериора е постен, ама нейсе. Има и специално отделено кътче и за папа Йоан Павел II.   И него ще покажа малко по-късно. Продължаваме

 

 

 

 

Както казах, това беше деня на запалването на украсата, така че тя беше монтирана и готова да бъде снимана, снимана, снимана. Съпътстващите събития бяха доста, така че улицата беше пешеходна зона за уикенда. Поради тази причина градския транспорт не се движеше и съответно на всяка спирка бяха зачеркнати спиращите автобуси – да е ясно и на най-заблудените, че там рейс тия дни няма да спре.

 

 

Движение някакво обаче, все пак имаше – провеждаше се MotoMikolaj или Мото Дядо Коледа.

 

 

Годишен мото събор, на който всички са облечени като Дядо Коледа, моторите са направени на шейни, елхи, планини, чували, камини и какво ли още не, като тече и конкурс за най-оригинална идея.

 

 

Раздават се и купища бонбони, а за децата и други лакомства. Цялото нещо се излъчваше пряко по някой канал на националната телевизия. Нашата цел обаче, беше кулата на църквата Света Анна. Това е пред църквата и кулата:

 

 

От нея са приказните снимки на Стария град и площада – дето се вика и ние се качихме, и ние снимахме, ама колко са ни приказни снимките може да се поспори... Цената за качване е 5 злоти, стълбите не са много, но са на много ситни кръгове и като почнеш да въртиш, въртиш, въртиш, въртиш, въртиш и после всичко ти се върти. Но си заслужа. Кулата се ползва и за живеене, кой и защо не ме питайте, ама една девойка си се прибра вкъщи.

 

Следва...

[Zara]

Чета с интерес пътеписа. На мен също много ми хареса Варшава.

Малка корекция само - в ц.Св.Кръст е вградено сърцето на Шопен.

[Nikolay Ivanov]

В Полша живеят 40 млн души... Има всякакви хора- впечатляващи, разочароващи, странни, добри, дружелюбни, затворени... Но в големите градове стресът е по-голям и е нормално да са забързани, неотзивчиви...

 

Но като цяло сме си чисти южняци в сравнение с тях- повече разговаряме, по-бавни сме, по-лесно контактуваме...



 

[Edem]

 

И да се върнем отново на Старе Място (Stare miasto) и площада с колоната – Замъковия площад (plac Zamkowy).

 

 

 На площада е и колоната на крал Сигизмунд Трети Ваза от 1644 г. - най-старият и символичен паметник на града.

 

 

Под площада има тунел и отделно пешеходен тунел, който исках да видя, ама друг път. Вижда се и възстановка на градските стени.

 

 

 

 

 

 

Площада е важна част от новата история на Полша - по време на военното положение тук се случва особено бруталния бунт ZOMO с демонстрациите през 1982 година, а през 1997 точно тук Бил Клинтън приветства Полша в НАТО. Сега, слава Богу, е много мирно и спокойно, 27-метрова елха очаква шепата народ да й се порадват.

 

 

 

 

На площада духа зверски, а да не забравяме какъв студ е и принципно. Бях предвидил доста по-сериозно обикаляне и изследване на това и онова, но заради студа току притичваме на пресекулки и се опитваме да раздвижим кръвта. До кулата има мини-мини коледен базар, от 5те къщички нищо не ни хваща окото.

 

 

За това се отправяме към събитието „Warszawa, cukiernik, kartki i piernik” – една чудесна инициатива, трябва да си призная бях впечатлен.

 

 

Специален павилион, в който децата могат да украсят коледни сладки, да нарисуват картичка, а големите да зарадват своите близки като им изпращат коледни картички.

 

5 дизайна картички са на разположение на посетителите. Безплатно. След като надпишете картичката служителки на пощата лепят марки, лепенка „Пар авион”, слагат специалните коледни печати и директно изпращат картичката. По целия свят. Безплатно. Също така, можете да си отнесете ваша картичка, която да изпратите от тук отново безплатно. Според нета полските пощи са „мани-мани-за**и”, но за протокола картичките ме изпревариха и още в Полша почнах да получавам благодарности. Да си призная бях си приготвил адресите, защото нали, десертация ще пиша върху това пътуване и знаех за коледната пощенска станция още вкъщи. Служителите в павилиона са доста дръпнати, ми честно казано, неприятно впечатление прави. Не очаквам чудеса, поне едно Здравейте или Мерси в отговор на моите.

 

 

 

Изпращаме картичките, взимаме си по един пиерник и продължаваме.

 

 

Както забелязвате на пликчето стои логото на Варшава.* Едно от нещата, които много ми харесва в Полша са логата на градовете, които са различни от гербовете. Варшавското Zakochaj sie w Warszawie / Fall in love with Warsaw стои на всички рекламни материали, върху градския транспорт, върху билетите за него и къде ли още не.

 

* На пликчето  реално пише  Zakochaj sie w Warszawie na Swieta – Влюби се във Варшава по Коледа, което е събитийната варияция на мотото им. Имаше и Влюби се във Варшава през зимата.

 

 

 

Време е да се връщаме да си вземем багажа и да отиваме към хотела. Вече е тъмно, така че част от светлините вече са запалени.

 

 

Взимаме багажа, минаваме през Карфур за сок и още вода, защото варшавската не се пиела и отиваме към хотела. Чакането на опашка този път се свежда до само 15 минути, така че сме доволни.

 

 

Следва

Нощувките ни са в bed4city. Това е структура, която отдава под наем стаи, апартаменти и студиа, които са разположени в различни сгради в центъра на Варшава. Ние сме резервирали стая с обща баня – по-късно се оказва, по една обща баня, кухничка и коридорче се пада на всеки две стаи. Доволни сме. Имахме съседи само единия ден. Стаята е малка, но леглата са големи и е твърде топло. След плащането чрез карта изпращат един много дълъг и заплащителен имейл, но реално всичко е много лесно и просто. Условието за чек-ин е да носиш картата, с която си платил и тя да е на твое име. Иначе трябва да платиш отново в кеш, а те ще върнат преведените пари отново в картата ти. Показвам картата, подпълвам че тази карта е на мое име и съм платил резервацията с нея, получавам ключа и това е. Цената е смешна - 42 лв. за цялата стая на нощ. За справка – легло в обща конюшна в хостел беше повече.

 

 

А локацията е перфектна – ъгъла на Szpitalna и Chmielna. На първата се намира Полската народна банка, а другата е пешеходна улица и свързва ДКиН с Нови швят. На въпросната пешеходна се намира и мястото, където според Трипадвайзър се правят най-добрите понички във Варшава – Cukiernia Pawlowicz. Цените бяха 2-3 над нормалните понички. Оставяме багажа, сгряваме кръвта и атакуваме отново, нали имаме украса да палим.

Тръгваме към Народната банка за по-напряко и на площада пред нея се мъдри голям светещ надпис, оркестър и мажоретки.

 

 

 

Публиката е малко, но ентусиазма им е голям. Определено създадоха настроение.

 

 

Включваме се в Нови швят – тук вече всичко свети и има страшно много навалица.

 

 

 

 

По протежението на улицата са поставени колони, от които приятно звучи коледна музика. Колко просто и ефектно, нали? Очевидно, не всичко опира до пари…

 

 

Пред паметника на Коперник има хор, който пее коледни песни. Хващаме края на концерта, а когато запяват Тиха нощ, свята нощ изведнъж завалява сняг. Тоест ледчета, ама схващате идеята как се носят като по филмите – магия. Свършва песента и снега спира. Получих дозата си коледно вълшебство, благодаря!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Украсата е много, и е много красива. Елхата също е супер, а ако беше и малко, или не толкова малко, по-топло щеше да е чудно. Покрай градските стени има коледен базар, който е тесен и препълнен, така че го пропускаме.

 

 

Доволно намръзнали се се връщаме към хотела, като пътьом се отбиваме в мол Златна тераса - Złote Tarasy .

 

 

Сданието е считано за едно от архитектурните бижута на Варшава и определено е впечатляващо. Изграден е не само като място за пазаруване, но и за свободното време. Разполага с много заведения от полски брандове, огромно кино, собствен коледен базар, сцена за концерти (там се провеждат националните им селекции за Евровизия), както и канапета и места за зареждане на смарт-устройства. Украсата е тип американски коледен филм, което подхожда на мястото.

 

 

 

 

 

 

 

Едно от заведенията за традиционна полска кухня предлага хепи ауър с 50% намаление – всичко предлагано се мери, като 100 гр. храна са 1,90 злоти. Възползваме се и успяваме на едно ядене да опитаме около 15 ястия от кухнята им. Принципно, аз съм доста капризен на тема храна, ям много малко неща и поради тази причина винаги залагам на сигурното - фаст фууда. Във Варшава освен, че рядко се срещаха фаст-фууд брандовете, не бяха и особено популярни, дори сред младежите, които наблягаха на манджичките. Та и аз се предадох пред изобилието и реших да пробвам. Учудващо, почти всичко опитано ми хареса, включително месото. А аз месо в натурален вид не обичам и не ям. Изобилието от салати беше впечатляващо, бяха и много вкусни, напук на тиражираните версии как полските домати били с вкус на гума. Ми, не бяха. Пържените краставици също бяха доста добри. Пирогите също бяха добри, общо взето най-голямото ми опасение беше, че ще умра от глад предвид капризността си не се оправда. Огромен плюс за полската кухня от мен.

 

Говорейки за ядене, да кажем нещо и за изкушението Pączki. Пацки. Шегувам се, правилно е да се чете пончки. Да, именно - става дума за поничките. Те бяха единствената храна, която се продаваше на улицата, цената е 1,5 зл за брой. Пълнежа е от сладко от рози, което не зная дали се продава отделно в буркан, но в поничките беше безумно вкусно. По-различно от българското – не толкова сладко, с нотки на сливов мармалад и с вид на малинов мармалад. С две думи – много добро.

Хапнали-пийнали се отправяме към леглата, защото утре ни чака дълъг кратък, но интензивен ден.

 

Следва

[veseliache]

много хубаво разказваш, особено ми хареса разсъждението за това, че нещата стават тогава когато сме готови за тях! И с мен е така - около 10 пъти пробвах да отда до Лисабон и никакъв шанс, та накрая стана. В момента чакам Русия...

Поляците (голяма част) са супер дружелюбни! Аз съм живяла 7 години във Варшава и мога да ти кажа, че са много по-отворени към света и хората от нас! 

[avramchev]

• Еха, момче, дерзай, чакам продължението, чак търпение нямам

[lyusi]

Много хубав и емоционален разказ. Била съм във Варшава преди повече от 20 години- току-що ги бяха приели в НАТО и бяха направили парична реформа. Темата ти ме подсети, че имам снимка оттогава на трибуната в една от залите в седалището на Варшавския договор. Естествено сградата вече не се използваше за тази цел и публика в залата нямаше, просто имах шанс да съм там и да ми позволят да се накипря и снимам.

Както и да е, няма да спамя повече. Чакам с нетърпение продължението. Така приятно описваш Варшава, че колкото и да не са ми по сърце студените дестинации, пак ми се доходи там.

[Nikolay Ivanov]

Фактът, че се продават понички със сладко от рози за мен е доста интересен, защото такова сладко като цяло рядко се среща! Много поляци дори не знаят, че има такова.

 

А храната си е храна- всичко зависи къде ще попаднеш, точно както е в България... Журек (разбирай- най-важната полска супа) може да бъде отвратителен, може да бъде превъзходен... Хубаво е, че сте попаднали на добро място.

 

Колкото до доматите- за съжаление, гума са... Това не са били полски домати, вероятно испански или италиански. Това не го казвам аз, а приятелката ми- полякиня...

Редактирано 10 януари, 2017 от Nikolay Ivanov

[Edem]

Много се радвам на коментарите, не са спам в никакъв случай. Различните мнения и опит правят темата още по-шарена и всеобхватна! Ако имате желание можете и снимки да поствате, казват че Варшава се е променила много точно през последните 10 години, ще  е интересно какво е било преди.

[veseliache]

изключая новите сгради и заведения, Варшава си е все същата... 

[Edem]

Варшава, 4 декември 2016

 

Първоначалната идея беше, понеже сме през уикенда да използваме уикенд групова карта, с която излиза много евтин транспорта – имайте го предвид. Обаче, понеже хотела е на добро място реално ходим само пеш нямаме нужда.

 

 

Трябва да кажем, че ако си падате по транспорт-метро-архитектура-интериор трябва да отделите време на метрото, защото новата метро линия открита през 2015 често присъства в световните класации за най-интересни/впечатляващи метростанции. Ние време нямахме, макар че желание не ни липсваше.

 

 

Ако нямате нужда от карти, единичното билетче е 4,4 злоти и важи 75 минути. То се използва и до летище Шопен, което е в Зона 1 (заедно с центъра). До него може да се използва влак, две фирми обслужват линията, но само едната спира на Централна гара. Цената на влака е 5,5 злоти и е само 5-10 минути по-бърз от автобуса.

 

 

Нужния автобус до летището е 175, той върви по Нови швят, после покрай ДКиН и Централната гара, така че е лесно да се хване. Всъщност, няколко автобуса обслужват летище Шопен, но само този върви към центъра, останалите са за различни райони на столицата.

 

Относно автобусите – махате за да спрат, бутона за отваряне на вратата е отстрани и е зелен. Вътре има червен, за да сигнализирате че ще слизате. Машината за валидиране на билета е ясна, а билетите се купуват от автомати на улицата с кеш или от автомати в автобуса, но само с карта. Шофьора билети не продава. Срещнете ли автомат просто купувате няколко билетчета и валидирате при нужда, целия транспорт използва едни и същи билети.

 

 

 

Изяснихме автобуса, сега се отправяме отново към Нови швят, като пътьом кръшкаме до една улица – Ulica Kubusia Puchatka. На пръв поглед нищо интересно.

 

 

Сградите по нея са дело на студенти по архитектура, на които дали задача да запълнят освободеното място след войната. Дърветата докарали пораснали от Шчечин.

 

 

И ще попитате – и какво му е интересното на това, че изобщо отидохте до тази улица? Приемам, че сте попитали и ще ви отговоря. Улицата едно време се казвала Ленин, но било обявен конкурс за ново име. И варшавци избрали настоящото – Мечо Пух. По-късно улици с такова име се появили и в Познан и Олщин, но тази е най-известната.

 

 

Иху-аху вървим през украсата към Кралския замък или Zamek Krolewski.

 

 

 

 

Свети Кръст, за който вече говорихме

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново президентството

 

 

 

 

До павилиона където вчера изпратихме картички се е появило и безплатно фотостудио – дават ти реквизит, правиш разни физиономии и ти разпечатват на момента 2 ленти с по 3 снимки, които да ти останат спомен от празниците тази година.

 

 

 

Споменахме вчера за зачеркнатите автобуси, когато няма да спрат на тази спирка

 

 

 

 

 

 

Следва

[Edem]

Днес е неделя, и както всяка неделя входа за замъка е безплатен, тура е съкратен, но достатъчно интересен. Отваря в 11 и работи до към 16:00, мисля. Също всяка неделя е безплатен и Музея на Шопен, който се намира в The Gniński Palace (Ordynacki Palace). Раяботното му време е от 11:00 до 20:00 часа.

 

 

Като влезете през главния вход в двора първо отивате в дясното крило да си вземете билет (дори и в безплатния ден е нужен такъв), после през двора в лявото крило където се влиза реално в замъка. Сега, признавам си че не зная каква е разликата между замък и дворец. Скоро някога Драгана Миркович обясняваше по бТВ каква е разликата и как тя не живеела в едното, ами в другото, ама кой да ти слуша...

 

 

 

 

Та, това е замък и замъка има дълга и сложна история – накратко построен е през 1698-1618 от княз Сигизмунд Трети Ваза върху изкуствен хълм и бил с формата на петоъгълник. Крал Станислав Август Понятовски пък нарежда по протежението на река Висла да се построи ново крило със съвременен интериор в класически стил, а старият замък да се построи наново, включвайки и удължен корпус на кралската библиотека, съединяваща замъка с бароковия дворец „под значката“.

 

 

Между Първата и Втората световна война дворецът, който е смесица от сложни конструкции и реконструкции от различни епохи, внимателно е възстановен и там отива президентът Игнаци Мошчицки.

 

 

 

В началото на Втората световна война нацистите подлагат замъка на системно и безсмислено разрушение. По това време музейни работници рискувайки живота си започват да изнасят с камиони всичко, което може да бъде лесно изкъртено и изнесено – мебели, картини, документи, архитектурни скици, планове, корнизи, ламперия, прозорци. Успяват да съхранят значителна част от интериора. Въпреки това, замъка е бомбандиран и безвъзвратно разрушен. Руините стоят година-две след войната, но понеже са опасни са съборени и на мястото да двореца се появява...павирана тераса. Празното пространство стои така около 30 години, защото не е решено какво да се прави с пространството. През 1971 година парламента се отказва да строи съвременни сгради на това място и решава да възстанови замъка от вида му през 17 век по оцелелите материали. Строежа е финансиран от народа и е обявен като „доброволно пожертвование за възстановяване на символа на държавността на Полша”. Колко е доброволно не зная, но е събрана колосална сума, и замъка е построен за няколко години. Сложното идва с работата по интериора, която продължава до 1988, когато окончателно е завършен.

 

 

 

Всичко спасено е поставено, реставрирано, до изградено, пресъздадени са оригиналните десени на копринените тапети, завесите – всичко е максимално автентично.

 

 

И е доста впечатляващо.

 

 

 

Тура минава през тронната зала, спалнята на краля (не ми е ясно кой точно крал), която е с умопомрачително малко легълце,

 

 

 

кабинета с библиотеката, приемната,

 

 

 

 

 

 

личния му параклис, трапезарията, нещо като кехлибарена стая...Между другото, кехлибара е очевидно типичен за Варшава, защото може да се види по бижута, магнити, различни предмети.

 

Тура продължава и в музея, където има запазена порцеланова посуда, часовници, сребърни прибори, документи, портрети, карти, книги, бижута, украшения и много други.

 

 

 

 

 

 

Интересен момент от разглеждането на замъка са неговите обитатели. Не, не става дума за духове, слава Богу! Статисти влизат в ролите на жители на двореца и изпълняват ежедневието си пред посетителите.

 

 

 

Прислужници носят вода и храна, придворни дами клюкарят из коридорите, малки принцеси си играят в залата за игри, роднини на краля хапват и пийват не на шега...майката на краля също е там, но очевидно не е в настроение от талпата „в дома й”.

 

 

 

 

Музейните служители са като излезли от Хари Потър, само вълшебните пръчки липсват. Снимането е разрешено, само без светкавица.

 

 

В магазина за сувенири има интересни неща, цените са нормални. Излизаме и продължаваме към площада на стария град, като пътьом минаваме  през туристическия инфо център – честно си признавам, по нелюбезни служители никъде не съм виждал. Въпросната кифла там толкова беше превтасала, че не ми е ясно как я пускат да работи с клиенти.

 

 

Ние обаче отиваме към Старе място или Старият град.

 

Следва

[AlexandraKo]

Ех, че хубав пътепис! Едем, на теб казвали ли са ти, че имаш страхотно дар-слово? Толкова леко и приятно се чете тома, което си написал. Направо взех да гледам билетите до Варшава, че моите спомени отпреди стотина и кусур години са вече доста постнички. ;) Благодаря ти, чакам продължението мнооого нитърпеливо.

[Edem]

 

Старе място започва да се образува през 13 век, разрушаван изграждат сумати пъти, последно след Втората световна. Извадили старите чертежи (признавам си, вече ми става подозрително, как все чертежите и скиците им остават непокътнати, всичко останало се унищожава), взели здравите тухли и греди и хайде отново построили всичко точно както си е било.

 

 

 

 

 

 

ЮНЕСКО включило стария град в списъка на културното наследство.

 

 

 

 

В средата на площада е една от статуите на Варшавската русалка – Warszawska Syrenka. Въпросната сирЕнка, така де, не е сИренка, е най-стария символ на Варшава, и до днес е на герба на града, а за първи път се появява на градските печати на 7 април 1400 година. В началото е изобразявана с мъжко тяло, драконови криле и птичи крака. През 1459 година в изображението на Варшавската сирена добавят рибята опашка, горната половина вече е от женско тяло и така вече Варшавската русалка представлява жена с опашка на риба. В лявата си ръка държи кръгъл щит, а в дясната - прав меч. 

 

 

От къде обаче се появява Русалката като пазителка на Варшава?

Преди много време, от Атлантика до Балтийско море плували две сестри русалки. Красиви жени с рибни опашки, живеещи в дълбините на моретата. Едната от тях си  харесала една скала в датските проливи, и днес можем да я види седнала на един камък на входа на пристанището на Копенхаген. Това е Малката русалка.

 

Голямата русалка обаче, продължила пътя си и стигнала голямото пристанище на Гданск, където поела по течението на Висла. Според легендата, в подножието на днешния Стар град тя решила да излезе на пясъчния бряг за да си почине, но мястото много й харесало и тя решила да остане. Скоро рибарите забелязали, че някой къса мрежите им и освобождава улова им. Тръгнали те към русалката, но тя запяла и красивата й песен ги омагьосала.

 

Случката била видяна от алчен търговец, който много се впечатлил и веднага започнал да изчислява колко пари ще спечели, ако улови русалката и започне да я показва по панаирите. Докато русалката се занимавала с рибарите той успял да я хване и я затворил в една барака на сушата, далече от водата. Русалката започнала да плаче, а плачът й бил чут от сина на един от рибарите, който повикал приятелите си и щом настъпила нощта я освободили. За благодарност русалката дала дума, че при нужда винаги ще се отзовава и ще ги защитава. За това и Варшавската русалка е въоръжена с щит и меч – за да защитава града от зло.

 

Статуята на площада е създадена в началото на века, но в периода 1928 - 2000 г одина е местена многократно и разрушавана от вандали. През 2000 година връщат скулптурата на площада, а през 2008  отново я отливат от бронз, а оригиналната съхраняват в Градския музей на Варшава.

 

През 1939 година скулпторката Людвика Ничова създава нова, втора статуя. В качеството на модел е поетесата-социалистка Кристина Крахелска, която загива по-късно във Варшавското въстание през 1944 г.

Първоначално искали втората скулптура да бъде поставена на средната колона на река Висла, но в крайна сметка я поставят на брега на реката, където според легендата русалката излязла на сушата да си почине. По време на скорошните работи, като част от европейския проект за облагородяване на бреговете на Висла русалката е демонтирана и се съхранява на специален пиедестал над работниците, но след края на ремонта е върната на своето място и ако отидете можете да я видите. Ние не отидохме, застояхме се на площада.

 

 

 

На Стария площад в момента има ледена пързалка, нещо което е често срещано в Полша. Пързалка има и от едната страна на Двореца на културата и науката, както и на Националния стадион. Покрай коледните празници няма предвидени спортни събития, така че целия терен се превръща в огромна пързалка с музика, осветление и много коледна украса.

 

 

 

 

 

Стария площад е и мястото, където се намира един от двата варшавски ресторанти, които имат Звезда Мишлен. Входа на ресторант „U Fukiera” е инстаграм сензация заради ефектната декорация, която целогодишно привлича туристическото око и обектив. С пролетни цветя, с великденски цветя, летни цветя, класове жито, есенни листа и тикви...В случая и ние се редим на опашка да щракнем вратата, която сега е коледна:

 

 

 

Обиколката продължава по уличките на Старе място, покрай крепостните стени където срещаме българско момиче и продължаваме към Нове място – Nowe miasto. Тук се намира една много фотогенична улица, която се спуска към Висла и на мен много ми напомня на Киев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нове място се заражда когато Варшава (тогава само Старе място) става твърде тясна и краля издава заповед да се построи нов кралски град, където да се пренесат висшите прослойки на кралството. Създадени са и условия за техния живот. Разбира се, по време на войната всичко е чао и към днешна дата е частично въстановен. На улица Фрета, която свързва Старе с Нове място се намира и музея на Maria Skłodowska. Малко фантазия и човек се усеща, че това е Мария Кюри.

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук се появява машината на времето – Млечният бар (Bar mleczny). Ако някога сте чели туристическа статия за Полша, няма как да не е бил споменат. Идеята е, че е нещо като обществен стол, където ядеш домашно сготвена храна на ниска цена. Обстановката е непретенциозна, хигиената незадължителна, на самообслужване. Сега, има и еволюирали млечни барове, които са сменили малко менюто, предлагат закуска и десерти, обстановката е хипстърска. В подобен еволюирал бар попаднахме във Вроцлав, това тук обаче е натурална машина на времето, стаята е извадена буквално от 70-те години на миналия век. Карам го на разказ, защото не ми е неудобно да снимам хора докато се хранят. Вратата е дървена, стъклото някога е било прозрачно и чисто. Вътре е 45 градуса, мозайката на пода е доволно протрита. Квадратни масички с покривка на квадратчета, тапицирани с червен балатум столове. На масите има по една чинийка сол и една пипер. Фикуса е украсен с гирлянд – иде Коледа, все пак. Една около 70 годишна баба седи на една маса и пише в тетрадка кой какво поръчва, после къса листче и ти го дава. Отиваш на гишето на кухнята, където те очаква една 60 годишна баба по потник и без сутиен, която взима листчето и ти налива поръчката. Когато не я занимават гладни граждани, тя морно полага гръд на тезгяха – буквално ги тръшва върху плота, плюнчи пръст и прелиства вестник подобен на Уикенд. Менюто е на стената около гишето на кухнята, когато нещо свърши просто го изтриват. Страшна екзотика за западняците, за българите не съм сигурен. Дори аз не се впечатлих, дето нямам никакви спомени от социализма, защото съм роден в техния край, но имам спомени от 90-те, а поне в България те не бяха особено различни от това. В крайна сметка не си избираме нищо и си тръгваме. Менюто за мен беше странно – цвекло, разни зелениши, джолани, изобщо само компота ставаше.

 

 

 

 

 

 

 

 

Вече е към 3 и е сумрак към тъмно, така че украсата е включена и  улиците са магични. Със спирки тук и там за това и онова, става към 7 и се озоваваме в катедралата Свети Йоан Предтеча.

 

 

 

Тя е една от големите във Варшава, вратите са произведение на изкуството, почти идентични има и в Рим, а дръжките са истинско бижу. Разкоша свършва до тук. Като цяло всички катедрали, в които влязохме не впечатляваха, даже бяха доста скромни, но за това пък много топли. Въпросния ден се честваха 110 години от някакво събитие, имаше програмки и обявен концерт на мъжкия хор към катедралата. Решихме да останем на службата, след което и на концерта. Без нас двамата туристи, присъстващите бяха около 15 човека. А имаше място за 150. Излезе хора, който щеше да пее и по време на литургията. Пяха. На плейбек. Беше шокиращо. Пускаха запис на мъжки хор с орган, а тези едвам попейваха върху записа.

Свърши литургията и имаше кратка почивка от 5 минути, през която дойдоха семействата на хористите. Дори не си направиха труда да дойдат и за литургията, което за мен беше странно предвид клишето, че поляците са много набожни. Разбира се, това е твърде единичен случай, но пък катедралата е от главните, чества се кръгла годишнина, има и концерт, неделя е...някак си не беше каквото се очакваше. А и присъстващите бяха над 40 годишни с изключение на 2-3 деца. И това го сравнявам, да кажем с Лисабон, където на вечерната меса в катедралата на манастира Жеронимуш буквално едвам си намерихме места и беше пълно основно с млади хора.

От друга страна, минавайки покрай катедралата Свети Кръст по рано, под терасата видяхме открехната врата и се набутахме да видим какво се случва, надявайки се да попаднем я на тайни тунели, я на някой череп или поне на професор Лонгботъм. Оказа се детска църква. Дечица до 6 годинки бяха наобиколили отчето, който им разказваше Библията. Преди това са украсявали свещници, а след края на занятието ги срещнахме да излизат с торбички пълни с бонбони, лакомства и шоколадов Дядо Коледа. Две крайности, които така и не ми създадоха някакво конкретно впечатление.

 

 

 

 

 

 

 

Затваряме деня отново с дегустация на полска кухня и сок от различни видове кактуси.

 

 

Следва

 

[Edem]

Понеделник, 5 декември 2016

Ставаме рано, защото трябва да освободим стаята до 10 и да гоним график притиснат от полет. Поемаме отново по Нови Швят, само че в обратната посока. Впечатление, не само в тази част на града, правят книжарниците. Те буквално са през няколко крачки и всички са толкова примамливи. Общо взето се редуват книжарница-Коста-Росман-книжарница-Коста-Росман. Някои са кафене-книжарница, където можеш освен да пиеш кафе и да си купиш книга, можеш да си вземеш кафе за из път или да си купиш чаши, аксесоари и какво ли не свързано с кафепиенето. На мода определено са чаши от типа на Старбъкс-ките, само че порцеланови и с гумен капак отгоре. Книгите основно са на полски автори – предполагам са нови, съвременни книги, поне съдейки по кориците. Цените са стряскащи – основно между 8 и 25 злоти.

 

 

Също там някъде има и магазин за захарни бонбони, които се правят на място и можете да гледате и опитате. Продават и захарни бастунчета, близалки и вякакви сладки чуднотии. В момента имаше нещо като презентация и показваха на дечица от детска градина как се правят бонбонки с фигурки вътре. Ако сте любопитни и имате малко свободно време – ето как

 

 

Вървим към площад Шарл де Гол, където се намира една интерсна забележителност. Нали казахме, че има едно екзотично нещо във Варшава – ето я и нея. Палмата.Единствената палма в света, която си има сайт – www.palma.art.pl

 

 

Сайтът е по-скоро занимателен, отколкото информативен, но истината е такава: палмата не е истинска, а е арт инсталация на име „Поздрави от бюлевард Йерусалим” (Greetings from Jerusalem Avenue/Pozdrowienia z Alej Jerozolimskich). Автор е Йоана Райковска, която при едно пътуване до Израел решила, че би било много весело и щуро, ако във Варшава щръкне ей така една палма – за разкош. Палмата е произведена в Калифорния и изпратена на кметството по куриер. Представете си какво се случило в главите на чиновниците, когато отворили пакетите и видяли съставните части на незнайно какво и упътване за сглобяване тип ИКЕА. Хубаво подарък, ама то не било нито истинско дърво, нито сграда, нито паметник, та как да проверят в закона какво да го правят. Дали палмата на Центъра за съвременно изкуство. Палмата „еректирала” на 12 декември 2002 година като част от временна експозиция на съвременно изкуство, обаче хората толкова й се зарадвали, че и до днес е на същото място и е под закрилата на кмета. Всъщност палмата си имала доста проблеми с чиновническото безхаберие, особено по време на кметуването на сегашния президент.

 

 

 

А иначе, в цялата работа има доста символика – типична част от израелския пейзаж се поставя на площад, който е в центъра на основния булевард на Варшава – Йерусалим. Освен това, идиоматичния израз „palma odbija”. Буквално означава „палмата става отново фиданка, връща се назад в развитието си”, но се използва за назоваване на нещо немислимо, извън стереотипа, направо идиотско.

 

Самата палма реално представлява огъваща се от вятъра стоманена тръба, която е покрита с естествена палмова кора и листа от полиетилен. През 2007 е укрепена основната конструкция, както и е променено поставянето на листата, така че лесно да се сменяват при повреда.

 

 

Ако тръгнете към моста и реката ще можете да стигнете до Националния стадион, а на десния тротоар е Военния музей. В двора му има самолети, двора е отворен защото там някъде има и паркинг – така че, минавате през вратата и сте при самолетите.

 

 

 

 

През определено разстояние на тротоарите са поставени ето такива контейнери с пясък, които да улеснят службите в борбата им със снега

 

 

Кратката разходка завършва, транспорта сме го изяснили както помните, билетите купили срещу палмата, така че направо хващаме автобус 175 и след около половин час сме на летище Шопен. В автобуса има wi-fi, както и по протежението на цялата Нови швят, така че предишния ден ходейки успях да си чекирам всички полети до края.

Летището е ремонтирано, пристроявано, но реално е една дълга сграда с 2 нива – долното за пристигащи, горното за заминаващи. Нашия полет на терминал А, там са и полетите на Емирейтс. На същото място има и поща, където можете да си купите и сувенири.

 

 

 

Проверките минаваме бързо и слизаме на долното ниво, там са изходите за Раян (а вероятно и за Уизз), там е и бизнес салона. Изглежда чисто ново и супер поддържано, каквото е и цялото летище между другото.

 

 

 

Излитаме почти на време, затоварването е над 95 процента, 3-4 свободни места. Полета до Вроцлав трае около 35 минути, през това време не отключиха и тоалетните заради турбуленция. Кацаме навреме и ето ни в Европейската столица на културата за 2016 година.

 

Вроцлав, 5 декември 2016

 

 

 

Летище Коперник е ново, модерно и много функционално. Нещо като супер-ъпгрейднато летище Пловдив. Има туристическа информация с карти и доста брошури, както и интересно летищно списание.

 

 

 

Автобуса за центъра е номер 106, тръгва пред след летището в дясно и на спирката има автомат за билети. Цената е 3 злоти.

 

 

Следва

 

[Edem]

С нетърпение очаквам продължението.Полша е една от любимите ми страни/за разлика от поляците/.Това за котилото го спрягахме и ние веднага след кацането на запуснатото и буренясало летище Бургас.Благодаря,че отново ме връщаш там и с нетърпение очаквам да видя Краков-града от който дъщеря ми си тръгна със сълзи в очите и с обещание как всяка година ще се връщаме отново там. 

 

Краков няма да присъства в пътеписа, защото решихме да го оставим за следващото ходене през лятото, когато ще посетим и Гданск и отново Варава.

 

В Полша живеят 40 млн души... Има всякакви хора- впечатляващи, разочароващи, странни, добри, дружелюбни, затворени... Но в големите градове стресът е по-голям и е нормално да са забързани, неотзивчиви...

 

Но като цяло сме си чисти южняци в сравнение с тях- повече разговаряме, по-бавни сме, по-лесно контактуваме...

 

 

Радвам се, че се включваш. Четох блога ти когато се подготвях, много ми харесаха статиите за традициите.

 

много хубаво разказваш, особено ми хареса разсъждението за това, че нещата стават тогава когато сме готови за тях! И с мен е така - около 10 пъти пробвах да отда до Лисабон и никакъв шанс, та накрая стана. В момента чакам Русия...

Поляците (голяма част) са супер дружелюбни! Аз съм живяла 7 години във Варшава и мога да ти кажа, че са много по-отворени към света и хората от нас! 

 

Обикновено казвам, че не аз избирам дестинациите си, а те мен. Лисабон и аз го чаках много време, но миналата година и той ми се случи. Може да седна и за него да напиша нещо, само да си открия снимките.

 

 

 

Ех, че хубав пътепис!   Едем, на теб казвали ли са ти, че имаш страхотно дар-слово? Толкова леко и приятно се чете тома, което си написал. Направо взех да гледам билетите до Варшава, че моите спомени отпреди стотина и кусур години са вече доста постнички.     Благодаря ти, чакам продължението мнооого нитърпеливо. 

 

Не са, ама ми е приятно да го чуя. Благодаря! Сигурен съм, че Варшава лятото е още по-прекрасна.

Редактирано 13 януари, 2017 от Edem

[Edem]

Понеже вече е 15:30 и е нещо като час пик, движението е ужасно. Автобуса минава покрай някакви заводи, общо взето не изглежда никак привлекателно, да не говорим че пъплим като мравки. Пътуването от 40 минути става час и половина. Спирката ни е предварително проверена, разбира се. Хостела е на 5 минути от нея, а на 3 минути е Стария град.

 

 

 

Хостела се казва Abcynt, не се предплаща нищо предварително, не искат и карта за гаранция. Локацията е чудесна, цената също – 40 лв двойна стая с обща баня. На етажа има 4 мисля, всъщност нямам идея колко беше пълно, защото срещнахме само 3-ма човека по коридора. Но мястото си заслужава, служителите бяха много любезни. Сутринта някога ми бяха звъняли, но аз не съм ги чул и ми бяха пуснали смс, че ще се радват да ме видят днес и ако ще пристигнем след 18:00 да им звънна, за да не ми анулират резервацията.

 

 

 

Настаняваме се и хукваме към площада на Стария град (отново Rynek starego miasta).

 

 

 

 

 

Там се провежда най-мащабния коледен базар в Полша.

 

 

Откриването е било в съботата и е наистина зрелищно:

 

 

 

 

 

Има какво ли не – ядене, пиене, украси, елха, шейна с елени, всякакви декорации и спотове за снимки, гора от истински елхи, в която е скрита химичната тоалетна, да не разваля пейзажа, нали.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Настроението е на макс, студа също. Греяното вино е няколко вида, традиционното е 10 злоти, толкова са и чашите. Ако имате свободно време има машина, която разказва полската версия на Хензел и Гретел – Яш и Маугоша.

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъмничко е, така че го караме основно на атмосфера, но определено е много красиво.

 

 

 

 

 

Тук една скоба, така докато се разхождаме и си говорим – от четено, и гледано, моя любим полски град е Вроцлав. Той ми беше много над Варшава и някакси в реалността нещата не се оказаха точно така. Варшава надмина очакванията, докато Вроцлав не се представи чак толкова добре. Не ме разбирайте погрешно, много ми хареса! Но не е така мащабен, оказа се много малък и компактен. Лятото със сигурност е вълшебен, зимата един ден му е напълно достатъчен, според мен.

 

 

 

 

Следва

[pavelbs]

Здравей,

 

много обичам Полша и се радвам,че има и други българи,които  я преоткриват. За съжаление много българи изобщо нямат представа,колко прекрасна е тази страна и я подценяват.Ходил съм няколко пъти  и възнамерявам пак да ходя.Това лято прекарах две седмици във Варшава и Гданск. Чудесен пътепис!Поздравления.Относно храната на мен ми е любима супата от кисели краставички и супата от сирене(даже съм си докарал няколко инстантни супи).

[Edem]

Уоу, 2 седмици - това ако ми се случи ще е сбъднат сън! Ако имаш време можеш да драснеш някой ред, или да покажеш някоя снимка - тъкмо да видим контраста. Иначе да, като съм предлагал преди на приятели да ходим в Полша - погледна е все едно им предлагам в Столипиново да ходим. Но те губят, аз на чуждите предразсъдъци не робувам. 

Изобщо не знаех, че има супа от сирене, честно казано...Пробвах салатата от сирене/извара и репички, която бях срещал преди в нета, но имаше като дъх на кози и...

[pavelbs]

Уоу, 2 седмици - това ако ми се случи ще е сбъднат сън! Ако имаш време можеш да драснеш някой ред, или да покажеш някоя снимка - тъкмо да видим контраста. Иначе да, като съм предлагал преди на приятели да ходим в Полша - погледна е все едно им предлагам в Столипиново да ходим. Но те губят, аз на чуждите предразсъдъци не робувам. 

Изобщо не знаех, че има супа от сирене, честно казано...Пробвах салатата от сирене/извара и репички, която бях срещал преди в нета, но имаше като дъх на кози и...

Бях от 18 юни до 02 Юли.Във Варшава беше доста горещо и светло до почти 23:00 часа.През лятото е много зелена.Има много хубави паркове.Ходих  и на плаж около реката точно под стария град.В Гданск беше топло,но прохладно с чести кратки превалявания.Има страхотни плажове/плаж + борова гора зад плажа/,но водата си е студена за моите разбирания.Като се науча как се качват снимки ще споделя(още съм нов тук и се уча).Бил съм и във Вроцлав,Познан,Краков и Катовице от по-големите градове. Навсякъде много ми е харесвало.