дневник По Коледа в Полша

[AlexandraKo]

Просто усещам, как ще се люююшне магеланска вълна натам))

[Edem]

Бях от 18 юни до 02 Юли.Във Варшава беше доста горещо и светло до почти 23:00 часа.През лятото е много зелена.Има много хубави паркове.Ходих  и на плаж около реката точно под стария град.В Гданск беше топло,но прохладно с чести кратки превалявания.Има страхотни плажове/плаж + борова гора зад плажа/,но водата си е студена за моите разбирания.Като се науча как се качват снимки ще споделя(още съм нов тук и се уча).Бил съм и във Вроцлав,Познан,Краков и Катовице от по-големите градове. Навсякъде много ми е харесвало.

 

Супер, ще се радвам бързо да свикнеш да споделиш преживяванията си и в картинки. Между другото, точно описаната от теб Варшава исках да видя, но и на зимната не се оплаквам. Често си гледам едно клипче на Уизз, където града е точно както ти го описа:

 

 

Просто усещам, как ще се люююшне магеланска вълна натам ))

 

Ако наистина Раян пуснат полетите до Варшава, убеден съм че Будапеща ще бъде изместена от туристическата класация. И двата града са супер, но Полша като цяло печели по точки около Коледа, а на Нова година е направо топ дестинация!

 

Една лееека скоба за Нова година - както във всяка бивша соц държава е на особена почит. Организират се огромни концерти, които са на световно ниво. Ако обичате да празнувате на открито или сте меломани - това е вашето място. Само трябва да си проверявате къде са концертите този път, защото големите са 3 и всеки път са на различно място. Тази година бяха:

 

Варшава

 

https://www.youtube.com/watch?v=Glot_bspt28

 

Закопане

 

Катовице

Редактирано 13 януари, 2017 от Edem

[veseliache]

Здравей,

 

много обичам Полша и се радвам,че има и други българи,които  я преоткриват. За съжаление много българи изобщо нямат представа,колко прекрасна е тази страна и я подценяват.Ходил съм няколко пъти  и възнамерявам пак да ходя.Това лято прекарах две седмици във Варшава и Гданск. Чудесен пътепис!Поздравления.Относно храната на мен ми е любима супата от кисели краставички и супата от сирене(даже съм си докарал няколко инстантни супи).

следващият път като ходиш си вземи пюре от квасени  краставички (мариновани май на бг), много лесно се прави супа, а и поне няма да е химия ))

[Nikolay Ivanov]

Вроцлав е хубав град, но наистина не си заслужава повече от една нощувка. Лошото е, че центърът е опасан с булеварди и човек не може да се разхожда на спокойствие, освен на Ринек.

 

Трябва да се каже нещо важно тук. Вроцлав такъв, какъвто го виждаме сега, не е строен от полски крале. Градът от 14 век е ту в ръцете на немци, ту на чехи (опростено казано). През 1939 над две трети от населението е немско. През 1945 почти всички немци са изгонени и заменени с поляци, на свой ред прогонени от сегашни литовски и украински територии. Професори от Лвовския университет основават Вроцлавския. Панорамата е пренесена от Лвов във Вроцлав. Днес, разбира се, населението е основно полско, но градът не е съществено свързан с полската история. Вероятно затова и Варшава е по-интересна.

[Edem]

Разхождаме се и срещу университета попадаме на модерната версия на Млечен бар, отново с хепи ауър с намаление 50% и цени от 1,40 злоти за 100 гр храна. Отново е много вкусно, особено гъбите и броколите. Препоръчвам, сградата е супер модерна и изцяло стъклена, не прилича на стол, но няма как да се пропусне.

Това е Вроцлавския университет с университетската елха – от най-старите в Полша е. Университета, не елхата!

 

 

 

Сити продължаваме към островите – реално представлява мрежа от острови и мостове. Най-известен е остров Тумски, а от мостовете Пясъчния (Piaskowy most) и Тумски (Tumski most), на който са и катинарите. Района е Инстаграм сензация, на топло време е много красиво.

 

 

 

 

 

На въпросния остров Тумски се намира и Вроцлавската катедрала, която също е разрушена и построена отново. По уличките са поставени фотографии Вроцлав 1945, на които можеш да видиш как е изглеждал тогава пейзажа пред теб. Украсата е вълшебна.

 

 

 

 

 

 

 

Става още по-студено, така че се отбиваме пак на Коледния базар и към леглата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва

[Фил]

Баба

Започвайки от много далеч,  реално не мога да си спомня кога се зароди любопитството ми към Полша. Може би от баба, която през периода на далечните 1955-1980 година в различни интервали е прекарвала месеци в Полша и тогавашна Чехословакия. Беше ги обиколила по много пъти, но най-много обичаше Краков и Закопане. Разказваше ми за уличките на Краков, за вратите на къщите,  за замъка Вавел... В онези години снимките са били повече изключение отколкото правило, така че го карах на фантазия. От една снимка на крачещата по павирана уличка моя баба изграждах в съзнанието си целия квартал, сградите, хората, ароматите...винаги миришеше на „приказно”. Така и изгладих за себе си и Краков, и цяла Полша- приказна страна с много замъци, принцеси и рицари. Обожавах да ми разказва.

 

Не знам дали си го наследил от баба си, но явно имаш дарба на разказвач.   

Мерси за хубавия пътепис. Допълнително засили желанието ми да посетя родината на Шопен и Мария Кюри. Нещо, което постоянно отлагам...

 

P.S. А, и хубави снимки правиш! 

[Edem]

Почти дойде пролетта, така че е време да приключваме с коледните приключения.

 

Вроцлав, 6 декември 2016

 

 

Събуждаме се сравнително рано, освобождаваме стаята и оставяме багажа за съхранение. Момчето от рецепцията ни разказва, че е бил в Златни пясъци, но България е твърде скъпа, иначе много му харесало, но няма да дойде пак. Съчувства ни, че премръзваме в родината му, вероятно воден от идеята, че и в България като Гърция зимата не е баш зима, а нещо като дълга есен. Учуден е, че преди да дойдем ни е валял сняг. В България това. Оставяме му тема за размисъл и се отправяме отново към Стария град, като началото му е ознаменувано от прекрасната готическа сграда на библиотеката.

 

 

 

Като фен на библиотеките много исках да вляза и да разгледам, но нито имаме време, нито зная възможно ли е изобщо. Ако снощи красивото беше коледната украса, сега през деня красотата идва от града.

 

 

 

Сградите са много красиви, а и на малко пространство са ситуирани концентрирано количество от тях.

 

 

 

 

Основен проблем на Вроцлав според мен е липсата на сувенирна индустрия – продаваха се само на три места, изобщо не бяха красиви, а цените им бяха без коментар. Е, останах си без магнит за колекцията, но здраве да е.

 

 

Да си говорим за Стария град, че е по-интересно.

 

 

 Състои се основно от два площада и няколко свързани пешеходни пространства около кметството – Ратуш.

 

 

 

Града дълго време е бил немски и се е казва Бреслау. Иначе градът се е зародил около 9 век, през 13 век мести местоположението си.

 

 

После се появява и Нове място, обединяват се, разширяват се. Така до Втората световна война, когато целия Вроцлав е силно пострадал.

https://s29.postimg.org/5obksba1z/P1390930.jpg

Въстановяването после по идеологически причини се фокусира върху готическите сгради от управлението на Пястите. Пястите (Piastowie) е династия, която управлява Полша от създаването ѝ до 1370 година. Наследници на династията управляват отделни полски княжества в Мазовия до 1526 година и в Силезия до 1675 година.

 

 

По-новите сгради се разрушават за да се вземат тухлите и да се използват за района наг лавния площад, където облика е от началото на век.

 

 

После възстановяването бива изоставено и така в стария град се пръкват сгради със социалистическа архитектура – и обществени, и кооперации.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Една от основните цели на нашата днешна разходка е катедралата Света Елисавета или по-точно нейната кула с наблюдателната площадка.

 

 

 

Следва

Редактирано 18 февруари, 2017 от Edem

[Edem]

Понеже прехвърча сняг площадката е затворена, иначе билета е 5 злоти. Самата катедрала вътре не е особено впечатляваща, но има много красиви витражи в модерен стил.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пред самата катедрала се намират и две интересни къщички – наричат ги Яш и Маугоша. Да, същите от приказката.

 

 

 

По улиците е пълно с ученици, не мога да кажа дали е било неучебен ден, но цели класове и детски градини бяха по улиците и по-късно в Двореца. И раздаваха бонбони с пожелание за Весела Коледа. Много обичат бонбони поляците, ама и ние обичаме и не отказваме.

 

 

 

 

 

Минаваме отново през Коледния базар да видим реално какво предлагат. Честно казано, като артикули нищо интересно – кой каквото има, това продава.

 

 

 

 

 

Впечатление правят само коледните венци и произведенията от елхови клонки. Предполагам, че заради вида на иглолистните, но изобщо не миришат като тези по нашите ширини.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От елхови клончета правят и елхи, но най-впечатляват еленчетата. Не личи, но това СА еленчетата

 

 

 

 

Ние обаче вървим към Двореца, който е на улицата на хостела ни. Пътя минава през една пешеходна зона, която беше първото нещо което видях от Полша преди години в Гугъл мапс.

 

 

 

Зоната е ремонтирана, махнат е подлеза с всички цветарници, изобщо вече не е същото. Емоционално разочарован съм, исках да мина по подлеза пък!

 

 

 

Подминаваме операта

 

 

 

и ето ни пред Кралския дворец.

 

 

 

Следва...

[Edem]

Честно да си призная не очаквах нищо особено, но отиваме хем да се стоплим, хем да видим постоянната експозиция, която винаги е безплатна. Пълно е с ученици и на нас не ни обръщат особено внимание, малко като натрапници се чувстваме, нежелани някак, но оставяме багажа на гардероба и където има отключена врата нахълтваме. Това, защото служителите на Информация явно не са там да обяснят на посетителите какво-що, както във Варшавския замък, където бяха много любезни.

 

 

 

Постоянната експозиция се нарича „История на Вроцлав” и проследява хронологията от първото селище до ден днешен. Началото е много, много назад във вековете – крепостно селище, някоя и друга карта, части от рицарска броня, няколко колони на катедрала и това е всичко.

 

 

 

 

 

 

 

Подвиваме опашки и ще си ходим, то за без пари и 10 минути са много. Една жена обаче отваря врата и ни подканя да минем оттам – на някакво стълбище сме и виждаме една стрелка нагоре. Може би, това не е било всичко – както казах вече, където видим отключена врата нахълтваме. И това и правим – на всеки етаж отваряш вратата ако е отключена, разглеждаш и пак се връщат през вратата на стълбите и към следващия етаж. Тук попадаме на по-нова история – разни князе, портрети, много епитафии, скамейки от кметството, истински документи с восъчни печати, интерактивни карти за развитието на града и облика на самия дворец, мебели – изобщо много интересни експонати.

 

 

 

 

 

 

 

Следващия етаж показва двореца – зала с пиана, спални, мебели, трапезария, кабинет – красота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Зала разказва и за началото на Двадесети век.

 

 

 

Това сдание е емблемата на Вроцлав, всъщност заедно с нейния архитект.

 

 

 Hala Stulecia или Зала Милениум. Не сме ходили до нея.

Построена е през 1913 само за 2 години и през 2006 година е включена в Списъка на ЮНЕСКО за материално културно наследство. Построена е като пространство за изложения, концерти, театрални и оперни спектакли, както и спортни събития. Конструкцията е много иновативна, отново е използван стоманобетон в арки, които поддържат огромен стъклен купол. За кратко, залата е най-голямото покрито сдание в света (според една брошурка, не съм проучвал). Имало е и орган, но той е унищожен и използван за възстановяване на градската катедрала. Пред залата има огромно открито пространство, на което са разположени Мултимедийните фонтани, а около залата са Зоологическата градина и Японската градина. Тях оставяме за следващия път. Защото такъв ще има.

Цял етаж е отделен на Втората световна война, с различни похвати е показана трагедията на хората.

 

 

 

 

Етаж е отделен и на комунизма, един „чичко” четеше реч на стар телевизор

 

 

а до него беше мелачката за домати на другата ми баба. Същата с която и това лято си мля доматите.

 

 

 

Цяла зала за Солидарност, разбира се.

 

 

Последната зала е за съвремието – наводнението от 1997 година, европейското членство, промените през последните години, дрехите пушката и златния медал на олимпийска шампионка, вероятно от Вроцлав.

 

 

Следва...

[Edem]

Относно самия дворец - Pałac Królewski, построен през 1717 година в бароков стил. След като Прусия поема управлението на района, крал Фридрих Велики купува двореца и го превръща в своя резиденция. Направен е основен ремонт, двореца е пристроен и е изграден рококо интериор. После двореца е ремонтиран в класически стил и пак пристроен. През 19 век пак е пристроен, този път в ренесансов стил. През 1918 година двореца е дарен на Бреслау, обавен е за музей, интериора е реконструиран и е открита изложба за Пруската династия. През войната двореца е силно повреден, а след края й когато града минава в полска територия и е преименуван на Вроцлав, част от двореца е разрушена и са оставени само 2 крила – едното за етнографски музей, другото за археологически. През 2008 е направен основен ремонт и там е настанен Градския музей, който разгледахме и ние днес.

 

 

Доволни от приятната и любопитна разходка през историята се отправяме навън.

 

 

 

 

Нещо обаче привлича вниманието ни. Гном.

 

 

 Добре де, не ги забелязваме чаааааак сега, още повече че знаем за тях предварително, обаче в пътеписа сега е мястото да си говорим за тях, ей така докато вървим към Халите.

 

 

 

 

 

Гномите (Krasnale) са малки, бронзови фигурки изобразяващи различни ситуации, професии и характери.

 

 

 

Госпожица Гномка снима този мини-мини-мини господин

 

 

Забележка - като писах текста бяха точно 309, ама през декември-януари се появиха около още 5-10, та вече им изгубих бройката, но са някъде около 315.

 

 

Идеята за гномите идва популярен графит на движението „Оранжева алтернатива” – движение за мирна съпротива срещу комунизма. 

 

 

 

 

След идването на демокрацията движението и гнома са забравени, до 2005 година, когато скулптура Томас Мочек създава първите 5 гнома – първия е Szermierz, което буквално означава фехтовчик, а гнома изглежда все едно държи чадър, така че гномското му име трябва да бъде...Чадърко???

 

 

 

Днес гномите са поп култура. Гномите се поставят във връзка със събития, в чест на хора, по искане на търговски дружества и частни лица. Принципа е – който иска гном после е негов настойник и трябва да се грижи за него. От всички гноми, само 2 се намират в дворове на частни домове. Майката-героиня в гномската общност е Беата Зволанска-Холод, която е дала живот на 100 гнома.

 

 

 

 

 

 

 

 

В началото човек не ги забелязва, но видиш ли един вече почват да се изскачат от всякъде и не можеш да отлепиш поглед от земята.

 

 

 

 

Да си призная честно – гномския ми улов беше много жалък. Е, не колкото покемонския, но все пак...

 

 

За местоположението и пълна информация можете да погледнете гномския сайт www.krasnale.pl или да си инсталирате гномското приложение Go Wroclaw Dwarfs.

 

 

 

Следва...

[Edem]

Гном по гном и се озоваваме на нещо като Алея на славата, на която с плочи са показани най-важните събития от историята на Вроцлав, като последната за сега е Европейска столица на културата за 2016 година. Много са, но част от тях

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Скоро ще бъде добавена още една плоча – Домакин на Световните игри през 2017. Игрите са проведени 9 пъти до сега, включват 36 вида спорт, като освен традиционните има и по-екзотични – джитбол, пързаляне с ролери, боулс, теглене на въже, катерене, ориентиране и други. България също има спечелена 1 квота за игрите – Невяна Владинова ще се състезава в индивидуалното по художествена гимнастика.

 

 

Така неусетно се намираме пред Градските хали (Hala targowa).

 

 

 

Добре де, не е случайно – там си бяхме и тръгнали. Халите са във всеки Топ лист, аз лично бих ги изтрил веднага от там. Отвън са приятни, вътре са...обикновени.

 

 

 

Което никак не е лошо, трябва да има и обикновени неща в тоя живот, не може всичко да е невероятно. Иначе е построена през 1906-1908 от германците, и не е пострадала тежко от войната. Въпреки това е изцяло обновена в началото на 80-те на миналия век.

 

 

 

Интересните неща в случая са 2 – стомано-бетонната конструкция вдъхновена от конструкцията на катедралите, което по онова време я е правело единствената по рода си сграда в цяла Европа. Другото интересно е, че бананите са 1,30 лв за килограм.

 

 

Отбиваме се отново на островите, които и през зимния ден не са особено приветливи, за това пък лятото компенсират със сигурност. Около водата всичко е ремонтирано, ново и чисто.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

[edbloom]

Хубаво, че продължаваш с пътеписа, защото ми бе убягнал и чак днес го видях . Винаги ми е харесвал, начина ти писане, тук просто го потвърждаваш Засега спирам, за да имам какво да си чета и нататък, но от 2 часа го чета на фона на песните на Sylwia Grzeszczak и ако не толкова за Полша, определено ме зариби по нея за момента

[Edem]

Вече съвсем-ама съвсем премръзнали се отбиваме в една типична кафене-закусвалньо-сладкарница, където предлагат всякакви закуски, торти, хлябове, напитки, както и истински горещ шоколад, като този в който си топим чуросите в Испания. То и чуроси продават, де. То и с испанци е бъкано по улиците. Раянеър си знаят работата.

 

Атмосферата е много домашно-полска, няма нищо хипстърско, а на касата отново има кошница с бонбони. Голямото кафе за из път или за консумация на място е 5 злоти, което е по-евтино от кафето, което пия всеки ден тук. Хапнали-пийнали се отправяме към хостела да вземем багажа и да отиваме към летището. На спирката няма автомат за билет, така че на бегом тичам до другия край на трамвайната спирка, добре че автобуса закъснява малко. Пътуването до летището този път е по разписание, но линията е натоварена заради жилищните квартали и фабриките. На екрана освен другата информация са споменати и именните дни – чак сега осъзнаваме, че днес е Никулден и за това децата са раздавали бонбони по улиците. Ами така е, когато мозъка ти е на Travel mode.

 

 

Летището е в мъгла гъста като прясно мляко

 

 

Бързо минаваме проверките въпреки многото полети и пътници, защото летището работи на пълни обороти.

 

 

 

Полета до Варшава закъснява малко, но така или иначе ние не бързаме за никъде, а и кацаме на време.

 

 

 

Автобуса към центъра спира на добре обозначено място, така че се мятаме на него и ето ни отново в центъра на Варшава. Отдавна е настъпила нощта, а реално още е следобед.

Извинете за снимката на тоалетна, но нямаше как да я пропусна, много обичам такива интересни идеи

 

 

Разхождаме се за последно и в 21:50 хващаме автобуса за Модлин. Тръгва където е и пристигнал от летището, 3-ма пасажери сме на целия автобус.

Забележка – вече промениха спирката на автобусите, така че прочетете внимателно на сайта на Модлинбус къде спират и тръгват.

Идеята е да спим на летището защото полета е сутринта и така-и така трябваше да се става рано. За всякакви такива ситуации използвам сайта Спане на летището – www.sleepinginairports.net Обикновено разполагат с адекватна информация, като че на Чампино от юни 2016 година вече не може се спи.

 

Модлин е малко, но много функционално летище на два етажа. Пристигайки около 23 часа вече имаше над 30 човека разположили се къде ли не, за това ние се отправихме към втория етаж, който реално е една тераса. Там са кафенетата, супермаркета и аптеката, които през нощта не работят. Абсолютно празно е, така че се настаняваме необезпокоявани на кожените пейки.

 

 

Най-горното осветление беше изключено по едно време, така че човек може спокойно да поспи без непрекъснато да му свети нещо в лицето. Долу лампите продължиха да работят. През цялата нощ имаше засилена охрана – 3-ма униформени с автомати и 2-ма пазачи от летището, които непрекъснато обикаляха и долу и горе, нищо че горе бяхме само 2-ма. Тихата музика така унасяше, че не сме и разбрали кога е станало 4 и летището е отворило.

 

7 декември 2016

Не са ни будили, така че свежи-росни се събудихме сами и минахме проверките, което ни отне доста време.

Споменах или не, но поляците са супер стриктни хора. Така както чакат зелен светофар, въпреки че няма коли и уличката е малка, така спазват и правилата за проверка на скенерите. Което означаваше вадене, пререждане, преопаковане и забавяне на цялата редица, която трябва да ги заобикаля и да чака място за оставяне на багажа. Единственото летище, на което съм виждал автомат за продажба на пликчета с вместимост до 1 литър.

 

 

 

Минаваме проверките, самолета идва, и бърз топъл полет ни откарва в Брюксел.

 

 

 

Там вече е пълна лудница, още повече че както вече споменах, чекирането върви за целия ден. Ние сме около 6-7 часа преди полета, но си минаваме спокойно и се настаняваме на една пейка пред пистата и гледаме. Гледаме чудни неща като това:

 

 

Изобретателно, не ми е идвало на акъла да ползвам кофа за ръчен багаж! Но ето, човек като пътува все нещо ново ще научи.

Половин книга време и ето ни в самолета за София.

 

 

 

Кацаме навреме, жалко че тромпетчетата са заменени с коледна мелодия, иначе в 5 от 6 случаи щяхме да ги чуем.

 

Като за много кратък завършек – Полша надмина очакванията ни, прекрасно място за туризъм и безделничество, определено ще се върнем. Имаме вече нов маршрут, само чакаме да се затопли. И саундтрака на пътешествието като за край на края:

 

http://www.youtube.com/watch?v=BtfGG8dhMNc

 

Край / Koniec

Хубаво, че продължаваш с пътеписа, защото ми бе убягнал и чак днес го видях . Винаги ми е харесвал, начина ти писане, тук просто го потвърждаваш Засега спирам, за да имам какво да си чета и нататък, но от 2 часа го чета на фона на песните на Sylwia Grzeszczak и ако не толкова за Полша, определено ме зариби по нея за момента

Благодаря за милите думи! Надявам се, че Силвия ще остави поне малка следа във фонотеката ти, тя го заслужава като истински творец  - сама си пише музиката и текстовете, свири на пиано, пее прекрасно...

[Niceday]

Чудесно разказано и показано! Благодаря Искам при гномите! И ще си ги търся без никакви приложения и карти С повечко късмет може да е скоро
* Ей така, по магелански, човек си пренарежда плановете :D