Японци

[Добри]

Малка темичка за наблюденията ни над японците. Не сгради, влакове, храна, природа, не забележителности или храмове. Просто японци. Всякакви образи. Жени, мъже, деца. Дали заспали в метрото и смирени в храма, или бързащи мравки по пешеходната пътека - я в сдържания поглед на костюмара, я в приказливия Кенджи на колело. От дълбокия поклон до пияния пънкар, от камериерския фетиш в Акихабара и застаналия мирно полицай до смеха на децата, белите ръкавици на таксиджията и стария соколар пред замъка в Осака - хваща се, макар и бегло, някакаъв общ облик на нацията. Не знам как да го опиша. Невеществено нещо е, което усещаш в сбор от образи. Разбира се, съзнавайки факта, че има безкрайно много социални групи и лица в това общество, както видим ъндърграунд, така и невидим, този поглед си остава строго субективен за всеки от нас. Самурайка, разбира се, може да хвърли най-проницателното око тук. Но няма по-добро мерило за това какво представлява един народ от лицата на неговите хора. Понякога, странно как, те говорят за неща далеч отвъд снимката. Белким с това си наблюдение не направим някаква малка съпоставка с нашия омърлушен и слял със сивите улици народ, който в болшинството от случаите излъчва такава вселенска подтиснатост и неудовлетвореност от живота, ще кажеш - на него са му пускали атомни бомби и него го тресат катастрофални земетресения и цунамита. Но не - ето ги тези, които са ги изпитали, по-живи от всякога - макар типично сдържани, мълчаливи и дисциплинирани, преглътнали съдбата, добре опазили култура и традиция, но и гения си в технократския век, лицата им не са фалшиви и не излъчват онова отчаяние и тегоби, присъщи на тъжния и сив балкански човек, подминаващ ви по улицата. А това при тях просто няма как да не те спечели. 

 

Замисленият интелигент:

 

 

Клокочещите деца:

 

 

Спретнатият полицай:

 

 

Будиският духовник:

 

 

Кипрата:

 

 

Продавачът по дънки на скарата:

 

 

Промоутърката:

 

 

Тузара с двуколката:

 

 

Павильончикът:

 

 

Поклонът на сърната:

 

 

Момичетата в Киото:

 

 

Старият соколар:

 

 

Бремето да си туристическа атракция в Гион:

 

 

Мнимите влюбени:

 

 

По една цигара преди следващата церемония:

 

 

В детската градина:

 

 

Или вкъщи при малкия Кацуки:

 

 

Униформените ученици на посещение в храма:

 

 

 

Неизменните интервюиращи:

 

 

Порасналите каки:

 

 

 

Жените на служба:

 

 

 

И всичкия този народ, който пази вярата си:

 

 

Споделете наблюденията си над японците, ще ми бъдат интересни персоналните погледи и снимки.

[Sara]

Ех,тези японци! Четох книжки,гледах филми,гледах ги по улиците.Възхищавах им се на всичко сътворено от тях,възмущавах се на жестокостта им.Не еднозначно е отношението ми към тях,но за мен Япония е страната на усмихнатите хора.Няма да забравя обаче нашата екскурзоводка Иши  сан.

 

Енергична, усмихната,винаги отзивчива,енциклопедия от познания,сладкодумен разказвач с мярка на всичко.Уважението към непознатите/мен/,което почувствах в Япония ,не съм го срещала никъде до сега.Желанието да се помогне също.

 

Изключително ми е неудобно да снимам хора,затова снимките ми не са много качествени,извинявам се за това.Все бързам да не ме хванат .

Сумо борци

Съвремие.

Пачинко,луди са по тази глупост за мен.Имаше километрична опашка в 9 сутринта преди да отворят една зала.

Децата!

Тази снимка е правена към 5,50 часа сутринта при отварянето на храма.Дисциплината им е желязна.Обаче, към края на моето пребиваване там ,взеха да ми липсват щуреещи деца.

Най-артистичната японка ,която видях по улиците

Мисля,че това е булка

Тук се престраших да се снимам с тях

Артисти в театър

Кучета с памперси по улиците.

[PAVZO]

Здравей Бай Добри,

 

Голям фен съм на Япония от дете. Наскоро един познат

беше там на велообиколка, дори списа едно кратко пътеписче.

Моментално го препоръчвам.

 

https://www.facebook.com/zabgprezjp/

 

Поздрави!

ПП В момента KLM имат промоция - Лондон-Токио-Лондон

за около 440 паунда. Много се зачудвам дали да не участвам.

 

[Костов]

Ето затова искам да отида в Япония. Не заради красивите храмове. Не заради модерните сгради. Не заради градините. А заради хората. Заради интересните и прекрасни хора които живеят в тази страна. И съм сигурен, че един ден ще отида!

[chandni]

Японците в моите очи са изключително отзивчиви, земни и човечни хора. Непозната им е нашата злоба, завист, надменност. Японецът на моменти изглежда дори наивен! На тях дори не им минава през ума, че някой би могъл да "тарикатее",  да се опитва да прецаква системата, да се облагодетелства по нечестен начин и т.н. Ходят по улиците, а портфейлите им стърчат от джобвете - рай за нашите "мургавелки"! Виках си "Добре, че са далеч и нашите "ромки" не могат да ги "налазят" както европейците...

 

Изключително любезни, изключително отзивчиви! Японците считат за свой дълг туристите да останат доволни от посещението в страната им, дори да не си техен гост и да не получават нито пари, нито друга облага от теб!

 

Още първата вечер - изморени, гладни, изнервени от GPS-а на телефона, който ни кара да обикаляме като пумпали в кръга - ха наляво, ха надясно и не можем да си намерим хотела, двойка на около 45-50 години, виждайки ни как се оглеждаме, спряха, попитаха къде отиваме, след което се отклониха от собствения си път, заведоха ни до входа на хотела, след което си продължиха.

 

Другото, което ни направи изключително впечатление, бяха децата! Нереално възпитани, кротки и уважаващи околните и родителите си. Случи се на съседната седалка в шинкансена да пътува млада жена с двете си деца - едното на 4-5 години, а по-малкото на не повече от 3. Бяхме му много интересни, постоянно ни поглеждаше скришом и дяволито се усмиваше, след което засрамено отвръщаше глава - без да досажда, без да вика, кряка и да "показва магарии"... В един момент влакът наби рязко спирачки и то си удари главичката в облегалката отпред... Очаквах писъци, рев, лиготии... но не! Ни вопъл, ни стон! Не гъкна! Само си потърка главичката по удареното място, направи лека гримаса и се усмихна отново!

 

Направи ни впечатление и кондукторът, който при влизане и излизане от вагона се обръщаше към пътниците и се покланяше... Шофьорът в автобуса, който благодареше на ВСЕКИ един пътник поотделно при слизането му от автобуса, вместо да го навика като животно... Продавачките, с тяхното кокетно и напевно викане на клиентите... 

 

Веднъж ни се случи двамата с мъжа ми да сме се надвесили над таблета на улицата - всъщност, чекирахме се за полета обратно към Москва, а една японка реши, че сме се изгубили и се "търсим" на картата. Приближи се, за да ни предложи помощта си, но ние й благодарихме най-учтиво и обяснихме, че не сме се изгубили... Горката.... "Уби" се да се кланя и да се извинява, че ни е "обезпокоила". 

 

От допира ми с японците, моето мнение е, че са изключително почтенни, хора на честта и поне за мен самураите са живи и съществуват у всеки един от тях! 

Редактирано 26 октомври, 2017 от chandni

[samuraika]

 Самурайка, разбира се, може да хвърли най-проницателното око тук.

Много интересна тема, Бай Добри! Само че аз съм институционализирана   Част от описаното от теб, моята снимка би гласяла "забързаната гайджин, дето й личи, че не е турист". Ще ми е много интересно да ви чета, ако се сетя нещо - ще допълвам.

 

Костов, PAVZO - нищо по-лесно от това да се отиде до Япония. И може и скъпо и бюджетно, и кратко и дълго, и зиме и лете...Ще помагам!

Редактирано 10 януари, 2017 от samuraika

[домосед]

Модата вече се е променила, но все пак

 

 

 

 

Целият албум:

 

https://goo.gl/photos/Fu6ap7UprwxdCXMz5

[samuraika]

Модата вече се е променила, но все пак

Ееее, Хараджуку не е на тази планета даже, има си своя мода и логика. Но по принцип едно от очарованията на Япония - Меката на всичко "отаку" на този свят (че и на някои други светове и галактики, както силно подозирам).

[AlexandraKo]

Ех,тези японци!

Тук се престраших да се снимам с тях

А пък мен навсякъде ме накачулваха да се снимат с мен Виках си - кой знае каква екзотична птица //гъска/ съм им се виждала ;)

 

 

 

 

 

Иначе, аз също обичам да наблюдавам хората и когато е удобно, да поснимвам

Колко е тихо в метрото, никой не говори по телефона, някои  са се вторачили в телефоните си, други са наизвадили книжки.

 

 

 

Снимка с позволение:

 

 

 

На улицата:

 

 

 

 

[Guinness]

Поздравления за темата! Японците са невероятно добри, отзивчиви и възпитани хора. Не мога да се похваля, че съм пътувал в много страни, но силно се съмнявам, че някъде ще срещна народ като японския. Япония беше първата страна, която посетих извън Европа и определено се получи любов от пръв поглед. Сърцето ми копнее да се върне отново в тази прекрасна страна. Никога не съм очаквал някой да ме спре на улицата и да предложи помощта си; да ми се поклони и да ми каже "съжалявам, че не говоря английски и не мога да ви помогна"; да ме гони в метрото, за да ми даде забравената от бързане бутилка минерална вода; да ме "хване" за ръка и да ме отведе до квартирата, когато си се изгубил и нямаш интернет и карта; да те спре възрастен японец и да ти каже, че е бил в България и обожава страната ни; способността да те накарат да се почувстваш, наистина, човек в истинския смисъл на думата; да минеш покрай строеж и охраната просто да ти се поклони и да те поздрави или да чуеш думите от устата на японец: "За мен бе чест, че ви помогнах. Така съм възпитан - да помагам на хората"...Безценно! 

[Lyana]

За голямо мое съжаление не съм била в Япония, но съм общувала макар и за кратко с японци. За първи път преди може би 5-6 год. при пътуване в Тайланд, изкарахме 10 дни в компанията на японско семейство - ами мили, усмихнати, загрижени ... такива бяха. След почивката си пишехме известно време. Няколко месеца по-късно стана аварията във Фукушима и цунамито. Няколко часа по-късно получихме писмо от тях, че са добре колегите им, съседите им и най-накрая споменаваха и за себе си, че са добре. Това ми показа, че се чувстват част от общност, а не е важно само тяхното добруване. Уверена съм, че е част от възпитанието.

Ами преди няколко дни групата японци, които заседнаха с автобус от Варна към Русе и дето изкарали цяла нощ в крайпътно заведение. Интервюират ги и не усетих гняв, упрек за непочистения път или към туристическата агенция!? Отдадоха всичко на зимата и толкоз. Представяте ли си автобус с българи в тази ситуация?

[tonik]

Страхотна тема, браво на Бай Добри!

 

Японците ми се сториха изключителни хора. Внимателни, безкрайно учтиви и добронамерени, уважаващи личното пространство, леко срамежливи, дисциплинирани. Добродетелите им изпъкнаха особено силно на фона на южнокорейците (комбинирах в едно пътуване Япония и Южна Корея), от които за съжаление не останах с толкова добро впечатление. Всъщност добре че в самолета на връщане от Сеул седях до едно разкошно възрастно корейско семейство, които явно ме възприеха като техен син и се грижеха за мен ,  та да добия и някакви положителни впечатления от самите корейци.

При японците най-много ме впечатли усилието им да те накарат да се чувстваш добре дошъл, въпреки тяхната срамежливост. Уникална страна, сега като си гледам снимките ме хваща лека носталгия. 

 

Ето малко материал и от мен.

 

Японската красота:

 

 

 

Япония е много ритуализирана страна, японците ми се сториха доста суеверни:

 

Твърди се, че само праведните могат да преминат през отвора. Аз не посмях да се пробвам...

 

 

В храмовете се хвърлят монети, после се бие нещо като камбана, казваш си желанията на Господ, а дали се сбъдват не мога да кажа...

 

 

Много важно място в японския мироглед заемат пролетните цветове на дърветата. Цъфнат ли те семействата излизат на пододни пикници

 

Или просто дават да ги снимат пред тях...

 

Освен ако не си правят селфи

 

Тук някой май е възприел западните обичаи

 

Впечатли ме и отношението към възрастните (Япония е една от най-застаряващите нации). За тях са предвидени всякакви занимания, които да им попречат да скучаят и да ги държат със здрав дух в здраво тяло

 

 

 

 

Горещо препоръчвам посещение на Япония на всеки човек, който се определя като пътешественик.  

[Цвете]

Не вярвам някой да не е впечатлен от невероятните хора на Япония. И за нас срещата с тях беше половината от изживяването в това пътуване. И помагаха без да сме ги молили, и ни водиха до търсеното място, и ни препоръчваха храна, без да говорят и дума английски, и ни се радваха, че сме от екзотична България. Усмихнати, отнасящи се с уважение към всекиго. Жените са много елегантни и поддържани, въпреки, че дрехите, които носят за нас са нетипични. Имам предвид материи, кройки, комбинации. И ходят с по- голям номер обувки. Мъжете пък носят големи чанти, бих ги нарекла дамски. Младите са "шантави" - по - странни прически и дрехи не съм виждала другаде. И всички продавачи и сервитьори ми изглеждаха малолетни!

Децата са много отворени и възпитани, но са си деца - и тичаха, и викаха, и плачеха. Много се притесняваха като ги молехме да ни снимат, но пък после наставаше стълпотворение от желаещи за фотосесия с нас. Много харесваха мъжът ми, той че е хубав  - е,но е и 1,90м и сигурно това ги впечатляваше. Ей така, както си вървим и току някой сладур му удари "пет" по ръката.

Навсякъде по забележителностите е пълно с групи ученици, даже коментирахме кога ли учат тези деца. Вероятно и това е част от обучението. Най- впечатлена бях, когато на сфетофара на оживено кръстовище в Йокохама до нас се наредиха две дребосъчета 5 - 6   годишни, и бяха сами. С типичните ученически раници, дъра - бъраха си нещо тихичко и уверено пресякоха и си заминаха по пътя. А ние тук ги водим за ръка до 15 години поне! Дадох си сметка, че това е сигурността в една държава.

Видях и друга страна на медала. Още в коридора към паспортна проверка на летището, един с униформа беше приклещил един арабин от нашия самолет/идвахме от Доха/. беше застанал на 10см от лицето му и категорично повтаряше на перфектен английски: няма да направиш нито една крачка повече в мойта страна! Нямам идея защо и какво се е случило, но беше стряскащо като начало.

Много съм впечатлена от това как спазват традициите и почитат предците си.

Редактирано 11 януари, 2017 от Цвете

[AlexandraKo]

А пък децата ми събраха очите - всички ухилени, поздравяват ни в хор, забележете учителката какво държи:

 

 

Навсякъде се движат заедно, никой не крещи, никой не изостава - абе, дисциплина си е още  от раждането.

 

 

 

 

 

 

Тези дечица сума ти време седяха мирно и кротко, чакаха нещо:

 

 

Някой каза за кучетата с памперсите. Че даже и в специални колички, с подходящ за пагодата тоалет. ;)

 

 

Ето и нещо смешно:

 

 

 

[Добри]

Приятели

 

 

Умора

 

 

С мама

 

 

Смирение

 

 

Промоция да има

 

 

 

Дъкфейс ли...? 

 

 

Изражения:

 

 

Контрол на пешеходна пътека на малка уличка:

 

 

 

На почивка на терасата на Хассе-дера:

 

 

по свещичка при 1000-та Джизо:

 

 

Или всеки по пътя си:

 

 

Видях те, че снимаш! (неудобството, прикрито с усмивка):

 

 

На нас пък изобщо не ни пука...

 

[Alexander]

Мисля, че точно бай Добри беше писал някъде, че най-голямото богатство и най-интересното нещо в Япония са самите японци.

След като бях там, разбрах за какво става дума и какво има предвид и съм абсолютно съгласен с това изказване.

 

Аз мога да добавя, че никъде не съм виждал толкова чисти хора. Оглеждал съм ги много из метрата и улиците и всички от деца до пенсионери са облечени все едно с чисто нови дрехи, без прашинка по тях.

Като се знае колко е чисто там, е нормално и те да са чисти все пак.

В момента нямам снимки на японци, но след време ще пусна и аз в темата.

[chandni]

Рядко снимам хора, но открих няколко снимки...

 

Чаена церемония до храма Senso-ji. Както вече беше споменато - изключително много уважават традициите си!

 

 

 

 

Младоженци в традиционни одежди

 

 

 

 

Поздрав към туристите от външната страна на стъклото... на 450 м над земята! 

 

Tsukiji market - забързано ежедневие

 

Изключително teck savy. Хоби/мания им е да притежават най-новите технологии - било то iPhone, лек автомобил или тоалетна чиния... Имам чувството, че средната възраст на автопарка им е не повече от 3-4 години. Следващата снимка е от Toyota Mega Web, където производителят е изложил всички свои нови автомобили и всеки може да се качи в тях, да пипа, да натиска копчета и да се запознае с най-новите постижения на марката. Не са забравени и малчуганите!

 

Редактирано 10 септември, 2017 от chandni
Оправени линкове

[Yabandzhieva]

В момента чета книгата "Моши моши, Япония" , написана е от българката Юлияна Антонова-Мурата, която е женена за японец и живее в Япония. В нея тя е описала отношението, добротата, чистотата на обикновения японец, разказва за нейните лични срещи с този усмихнат народ. Това, което чета в книгата и това което прочетох в тази тема се препокрива. Мечтая и аз някоя ден да се докосна до магичната Япония.

[Meidj]

Каква прекрасна тема! Поклон за всички участници за позитивните впечатления, които са споделили по-горе, но най-вече на автора Бай Добри, който не спира да изумява и вдъхновява с текст и снимки!

 

Иначе от японците имам само добри впечатления от кратките си срещи с тях по световните друмища. Последния път обаче останах озадачен, че в една малка японска групичка от 7-8 човека, млади и стари, никой не говореше английски, та го изкарахме само на усмивки и жестове. Навремето имах и един учител японец в даскало, но за жалост не се задържа много заради далаверките на един селски тарикат (училищния директор). 

 

Като цяло Япония ми е най-голямата мечта още от самото начало на пътешественическия ми път, даже от години имам на десктопа една прекрасна гледка към Фуджи да ми напомня накъде съм тръгнал, но както много правилно беше написал един колега магеланец в друга тема - нещата стават не когато искаме, а когато трябва да станат  

[rdd]

Как искам да посетя тази страна за втори път! Който е ходил в Токио, виждал ли е този голям трион?

Само това можах да измисля, за да се включа в темата. Вие всичко сте казали - за усмихнатите и покланящите се хора, за винаги готови да ни упътят. Дори един полицай, който искаше да ни каже, че трябва пеш да отидем до еди къде си, напусна работното си мястото и ни показа, какво иска да каже - направи няколко крачки и докато не го разбрахме не спря. Хубаво беше, но малко. Искам там да живея за по-дълго.

Редактирано 13 януари, 2017 от rdd

[Добри]

изключително много уважават традициите си!

 

 

 

 

 

Като голям фен на хейанската култура в Япония, няма как да не коментирам точно тази снимка. Това кимоно, макар и копие тук, не е като другите. То е най-скъпото в Япония. Казва се "джуунихитое" или "дрехата с 12-те слоя". 20 килограмово кимоно, идващо още от 10-ти век (средата на периода Хейан), носено изключително само от високопоставени придворни дами. Днес го има само по музеите и демонстрациите като тази. То е върха на елегантността, изяществото и изискаността. Но и нещо повече. То е цяла книга. Цветовете на всеки слой имат огромно значение, подредбата им - също. Всеки сезон и време те се менят и "разказват" различно нещо. Самата дреха е вид неписмена поезия. Всеки слой има поетично име, напр. "Кървавочервения плод на пролетта". Има значение къде, как и кога ще сложиш 12-те пласта. Носило се е задължително с дълга пусната коса назад, открито лице, и с ветрило, което не толкова разхлажда, а е инструмент за комуникация. На дамите, знаеш, не е било позволено да говорят с мъже един срещу друг, а това са правили понякога посто чрез показване на даден ръкав или слой от джуунихитое. 

 

  

 

Носила го е и Мурасаки Шикибу - прочутата авторка на "Генджи моногатари" - благородничка от Х в., чието име идва от глицинията, но истинското ѝ така и не се знае. Век на такова вглъбено изящество и "говорещо безмълвие", привнесени от китайската аристокрация, каквито днес е дори невъзможно да си представим в прозаичното ни ежедневие. Но за да разбереш японеца, трябва да знаеш, че е преминал и през това.

Редактирано 13 януари, 2017 от Бай Добри

[Guinness]

Няма място за боклуци по улиците...

 

Пипи дългото чорапче...

 

Батман, а след него и Супермен

 

Традициите са важни

 

Сладкарят

 

Вярващите

 

Елегантните дами

 

Здрав дух в здраво тяло

 

Юнакът

 

Машинист (в случая жена)

 

Сватбена церемония в Нико 

 

"Всички си приличаме.."

 

"Готова съм за фотосесия"

 

Бъдещето на Япония

 

Героите са уморени

 

Майстор ножар

 

Майка и син

 

 

 

 

 

[Добри]

Отстъпвам място на възрастна двойка японци с багаж в малко влакче. Помагам им за дисагите, а и да седнат. Аз съм единствения гайджин наоколо. Едвам ходят, горките, но чисти, спретнати, безупречни. Спират, полеждат ме дълго, и следва....силно разплакване и от двамата! А сега де. Какво направих? Очите им се напълниха със сълзи и неспирни сърдечни благодарности. За едно толкова обикновено нещо, станах обект на множество дълбоки поклони близо 15 -20 минути, почти на 90 градуса - това от хора на по 75 години, последвани от мини поклони на други пътници към мен, нямащи нищо общо със случката, но станали свидетели. Почувствах се доста неловко. Какво толкова съм направил, което нормален човек не би сторил, помислих си. До моята спирка, трима японци, независимо един от друг, станаха с поклон към мен, за да седна аз. Младеж, момиче и възрастен. На слизане, забелязах зачервените очи на дядото как дълго проследяват фигурата ми през стъклата, докато влака си изгуби по линията. 

 

В една друга, паралелна вселена - България - влизам наскоро за кратко в градски транспорт. То било като машина на времето. Всичко си е като едно време. Младо момиче отстъпва на арогантна и неугледна баба с две торби домати, разнасяща неприятна миризма. Пльосва се на двете седалки с доматите, създавайки пейзаж по-добър от Мазачо, Вапцачо и Клепачо, и гордо заявява:

- А така, чадо, ша отстъпваш, баба ва ие хранила цял жавот.

 

И само Шефа горе вижда и двете случки, ама си мълчи, завалията

[rdd]

Японци и чадъри:

 

Мястото на клошарите в Токио ( в близост до кметството ) - следата от тях през денят е прилежно опаковани кашони:

кафе пауза:

пушачи:

Редактирано 16 януари, 2017 от rdd

[Guinness]

Да съживя малко темата с едни стари снимки от Хелоуин в Токио - http://oneticketjustgo.com/2017/04/03/halloween-in-tokyo/